Чл. 1
С наредбата се утвърждава медицинският стандарт „Клинична лаборатория“ съгласно приложението.
Заключителни разпоредби
§ 1
Наредбата се издава на основание чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения и отменя Наредба № 35 от 2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Клинична лаборатория“ (обн., ДВ, бр. 66 от 2010 г.; изм. и доп., бр. 92 от 2010 г.).
§ 2
Указания по прилагането на наредбата се дават от министъра на здравеопазването.
Заключителни разпоредби
Приложение 1 Приложение към член единствен МЕДИЦИНСКИ СТАНДАРТ
„КЛИНИЧНА ЛАБОРАТОРИЯ“ Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
1. Клиничната лаборатория е самостоятелна медицинска специалност и научна дисциплина, която чрез количествени и качествени методи на изследване осигурява необходимата информация за ранна диагноза, контрол на динамиката на болестния процес и на ефекта на лечението, ефективна профилактика, както и оценка на степента на възстановяване на здравето и работоспособността. Глава втора ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ
2. Общите изисквания към помещенията на структурата по клинична лаборатория са следните:
2.1. Помещенията отговарят на действащите в страната здравни изисквания.
2.2. Налице са най-малко следните функционално обособени места в места и направления: чакалня; регистратура; манипулационна; химично и цитологично изследване на урина; клинична химия; хематология; хемокоагулация; специализирани изследвания (хормони, туморни маркери, лекарствени вещества, олигоелементи и др.); миялна; складови помещения, санитарен възел.
2.3. Медико-диагностичните лаборатории могат да имат самостоятелни манипулационни, разположени извън сградата на лабораторията.
2.4. Манипулационните по т. 2.3 разполагат със:
2.5. Структурата по клинична лаборатория е разположена в помещения, площта на които позволява специфичните лабораторни дейности да бъдат извършвани ефективно съобразно процедурите за управление на качеството, изискванията за безопасността на персонала и грижите за здравето на пациента.
3. Общите изисквания към медицинските изделия и апаратурата в структурата по клинична лаборатория са следните:
3.1. Структурата по клинична лаборатория използва медицински изделия (калибратори, реактиви и контролни материали), които отговарят на изискванията на Закона за медицинските изделия и разполагат с нормативно установената документация (като данни за производител, партиден номер, сериен номер, аналитичен сертификат за състав и приложение за клинична диагностика, срок на годност преди отваряне, дата на доставка, дата на отваряне, годност след отваряне).
3.2. Поддръжката и проверката на лабораторната апаратура се извършват от оторизирано от производителя лице и се документират с протоколи от извършените профилактични и други сервизни дейности.
4. Структурата по клинична лаборатория притежава план за безопасна практика и прилага правила за дезинфекция и стерилизация на биологичните материали съобразно действащата нормативна уредба.
5. Устройството и дейността на структурата по клинична лаборатория са регламентирани в правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение, с който са запознати всички работещи в структурата.
6. Препоръчително е в структурата по клинична лаборатория да има изградена информационна система, отговаряща на изискванията на БДС/EN/ISO 15189. Глава трета ИЗИСКВАНИЯ КЪМ РАБОТЕЩИТЕ В СТРУКТУРА ПО КЛИНИЧНА ЛАБОРАТОРИЯ И КЪМ ПРОФЕСИОНАЛНИТЕ ДЕЙНОСТИ, КОИТО ТЕ ИЗВЪРШВАТ
7. В структурата по клинична лаборатория могат да работят следните лица: лекар/и със и без специалност по клинична лаборатория; специалисти с висше образование (химици, магистър-фармацевти, биолози, биохимици, инженер-химици, медицински лаборанти, специалисти по информационни технологии и др.) и санитари.
8. Изискванията към минималния брой лекари и специалисти с висше образование са следните:
8.1. за структура по клинична лаборатория в медицински център, диагностично-консултативен център, самостоятелна медико-диагностична лаборатория и от първо ниво на компетентност в лечебно заведение за болнична помощ, комплексен онкологичен център, център за кожно-венерически заболявания и център за психично здраве – един лекар със специалност по клинична лаборатория;
8.2. за структура по клинична лаборатория от второ ниво на компетентност в лечебно заведение за болнична помощ, комплексен онкологичен център, център за кожно-венерически заболявания и център за психично здраве – един лекар със специалност по клинична лаборатория и един лекар със или без придобита специалност;
8.3. за структура по клинична лаборатория от трето ниво на компетентност в лечебно заведение за болнична помощ, комплексен онкологичен център, център за кожно-венерически заболявания и център за психично здраве – един лекар със специалност по клинична лаборатория, един лекар със или без придобита специалност и един специалист с висше образование на образователно-квалификационна степен „магистър“ (химик, биохимик, магистър-фармацевт, биолог и др.).
9. Структурата по клинична лаборатория се ръководи от лекар с призната специалност „клинична лаборатория“.
9.1. Основните професионални дейности на ръководителя на структурата по клинична лаборатория включват:
9.2. Основните професионални дейности на лекаря, работещ в структура по клинична лаборатория, включват:
9.3. Основните професионални дейности на химиците, магистър-фармацевтите, биолозите, биохимиците и инженер-химиците в структурата по клинична лаборатория включват:
9.4. Основните професионални дейности на медицинския лаборант в структурата по клинична лаборатория включват:
9.5. Основните професионални дейности на санитаря включват:
10. Конкретните изисквания към областите на дейност и преките задължения на лицата по т. 7 се определят в длъжностните им характеристики.
11. По преценка на ръководителя на структурата по клинична лаборатория на лицата по т. 9.2 и 9.3 могат да се възлагат и контролни функции в областите им на дейност, които се наблюдават от ръководителя на структурата.
12. Структурата по клинична лаборатория има програма за квалификация на персонала, включително за специфично обучение за осигуряване на качеството на лабораторните дейности. Глава четвърта ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ЗАДЪЛЖИТЕЛНИЯ (МИНИМАЛЕН) ОБЕМ ПОКАЗАТЕЛИ И АПАРАТУРА ЗА СТРУКТУРАТА ПО КЛИНИЧНА ЛАБОРАТОРИЯ
13. За структура по клинична лаборатория в медицински център, диагностично-консултативен център, самостоятелна медико-диагностична лаборатория и от първо ниво на компетентност в лечебно заведение за болнична помощ се прилагат следните изисквания:
13.1. Задължителен (минимален) спектър лабораторни показатели:
13.2. Задължителен (минимален) обем дейност:
13.3. Задължителна лабораторна апаратура:
13.4. Препоръчително е наличие на полуавтоматичен (или автоматичен) апарат за отчитане на уринни тест-ленти.
14. За структура по клинична лаборатория от второ ниво на компетентност в лечебно заведение за болнична помощ, комплексен онкологичен център, център за кожно-венерически заболявания и център за психично здраве се прилагат следните изисквания:
14.1. Задължителен (минимален) спектър лабораторни показатели – включва се спектърът по т. 13.1, както и изследвания на:
14.2. Задължителен (минимален) обем дейност – най-малко 350 лабораторни изследвания годишно на едно болнично легло.
14.3. Задължителната лабораторна апаратура включва апаратурата по т. 13.3, както и:
15. За структура по клинична лаборатория от трето ниво на компетентност в лечебно заведение за болнична помощ, комплексен онкологичен център, център за кожно-венерически заболявания и център за психично здраве се прилагат следните изисквания:
15.1. Задължителен (минимален) спектър лабораторни показатели – включва се спектърът по т. 13.1 и т. 14.1, както и изследвания на:
15.2. Задължителен (минимален) обем дейност – най-малко 400 лабораторни изследвания годишно на едно болнично легло.
15.3. Задължителна лабораторна апаратура – включва се апаратурата по т. 13.3 и 14.3.
16. За структура по клинична лаборатория от всички нива на компетентност, която извършва само определен вид изследвания в рамките на специалността „клинична лаборатория“, от минималния обем лабораторни изследвания и апаратура за структурата от съответното ниво са задължителни само тези изисквания, които са необходими за извършване на съответните изследвания. Глава пета ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ДЕЙНОСТТА, КАЧЕ-СТВОТО И ДОКУМЕНТАЦИЯТА В СТРУКТУРАТА ПО КЛИНИЧНА ЛАБОРАТОРИЯ Раздел I Преданалитичен етап
17. Общите изисквания към преданалитичния етап на лабораторната дейност в структурата по клинична лаборатория са следните:
17.1. Структурата по клинична лаборатория извършва дейността си по писмени процедури за подготовка на пациентите за изследване, идентификация и вземане (събиране) на първичните биологични проби и за подготовка на пробите, подлежащи на анализ.
17.2. Структурата по клинична лаборатория има и спазва работни инструкции за регистрация и идентификация на първичните проби.
17.3. Структурата по клинична лаборатория има и спазва разписани и утвърдени от ръководителя на структурата документирани критерии за приемане или отхвърляне на първични проби, както и процедури за предаване на резултатите в случай на несъответствие (например при вид на вакуумирания съд, недостатъчен обем, видима хемолиза, вид на аналитичната проба – като плазма вместо серум, неспазване на срока за транспортиране, удължен престой преди транспортиране, неподходящ съд или опаковка, неспазване на температурния режим и др.).
17.4. Структурата по клинична лаборатория носи отговорност за отразяването на несъответствията по т. 17.3 със забележка във фиша с резултати или за неизвършването на анализа. Ако несъответстващи първични проби бъдат приети за анализ, в окончателния документ с резултатите се отбелязва естеството на проблема, което е предупреждение при тълкуването на резултатите.
17.5. Структурата по клинична лаборатория с манипулационна извън сградата, в която се помещава структурата, има и спазва работни инструкции за транспорт (консерванти, опаковка, контейнер) и за съхранение на биологичните проби, изпълнението на които документира с протоколи (работен лист или друга форма), попълнени и подписани от упълномощени лица, с регистрирани: час и дата на вземане на биологичния материал (с точност до 15 мин); час и дата на получаване на биологичния материал; час на извършване на анализа.
17.6. Структурата по клинична лаборатория спазва следните специфични изисквания за транспортиране на биологичния материал:
17.7. Структурата по клинична лаборатория спазва специфични изисквания за съхранение и стабилност на биологичните материали съгласно таблица № 1.
17.8. Лечебно заведение, което извършва дейности по клинична лаборатория, може да възлага изпълнението на лабораторни изследвания, невлизащи в задължителния минимален обем за съответното ниво, определен с този стандарт, на други лечебни заведения, които извършват дейности по клинична лаборатория, въз основа на писмен договор. Лабораторията подизпълнител трябва да отговаря на всички изисквания, определени с този стандарт.
17.9. Лечебно заведение, което извършва дейности по клинична лаборатория, може да възлага вземането на биологичен материал на друго лечебно или на здравно заведение, след като представи изчерпателна писмена инструкция за вземането на биологичен материал на съответното лечебно/здравно заведение и след сключване на писмен договор.
17.10. Лечебното/здравното заведение по т. 17.9 следва да отговаря на изискванията по т. 2.4 и 13. Раздел II Аналитичен етап
18. Общите изисквания към аналитичния етап на лабораторната дейност са следните:
18.1. Структурата по клинична лаборатория прилага писмени инструкции за работа с лабораторните апарати и спомагателните технически средства, които са съобразени с инструкциите на производителя.
18.2. Структурата по клинична лаборатория прилага писмените аналитични процедури на производителя, преведени на български език, или работи със собствени работни процедури, съдържащи следната информация: индикации за изследване, аналитичен принцип, изисквания към биологичната проба, необходими реактиви, необходима апаратура и допълнителни технически средства, етапи на анализа (програма), изчисляване на резултатите, линейност, качествен контрол, референтни интервали, интерференция, клинично значение, литературни източници. Раздел ІІІ Следаналитичен етап
19. Общите изисквания към следаналитичния етап на лабораторната дейност са следните:
19.1. Структурата по клинична лаборатория има референтни граници, които предоставя на работещите в другите структури на съответното лечебно заведение.
19.2. Структурата по клинична лаборатория има разработена процедура за предаване на резултатите от извършените изследвания, както и готовност за интерпретиране на резултата при поискване. Фишовете за поръчка на лабораторни изследвания и за предаване на резултати са индивидуални по форма за всяка структура по клинична лаборатория, като следва да са съобразени с изискванията на този стандарт.
19.3. Структурата по клинична лаборатория има процедура за регистриране, съхранение и управление на документацията.
19.4. Структурата по клинична лаборатория съхранява първичната лабораторна документация, в т.ч. оригиналните апаратни данни (на хартиен или електронен носител), с които се документира реалното извършване на съответното лабораторно изследване. Глава шеста ОСИГУРЯВАНЕ НА КАЧЕСТВОТО Раздел I Вътрелабораторен качествен контрол
20. Структурата по клинична лаборатория провежда системен вътрелабораторен качествен контрол при спазване на следните изисквания:
20.1. Основни положения:
20.2. Вътрелабораторният качествен контрол с една контролна проба се извършва и оценява, както следва:
20.3. Оценка на невъзпроизводимостта:
20.4. Оценка на недостоверността:
21. Структурата по клинична лаборатория прилага външна оценка на качеството при спазване на следните изисквания:
21.1. Всяка структура по клинична лаборатория е задължена да участва в национална или чуждестранна нетърговска система за външна оценка на качеството.
21.2. Оценката на резултатите се основава на прицелна стойност, определена като „съгласувана“ стойност и максимално допустимите отклонения от нея, като структурата по клинична лаборатория, която участва в националната система за външна оценка на качеството, прилага оценъчните критерии съгласно таблица № 2.
21.3. Задълженията на структурата по клинична лаборатория като участник в системата за външна оценка на качеството са следните:
21.4. Структурата по клинична лаборатория е длъжна да съхранява в срок 5 години оригиналните апаратни резултати от изследването на контролните материали (на хартиен или електронен носител).
21.5. Получената оценка задължително се обсъжда. Ако има показатели, отклоняващи се от съгласуваната стойност повече от максимално допустимото съгласно таблица № 2, се търсят и отстраняват причините. Всички предприети коригиращи действия се извършват съгласно предварително утвърдена стандартна работна процедура и се документират. Глава седма ПРЕПОРЪЧИТЕЛНИ АНАЛИТИЧНИ ПРИНЦИПИ
22. При осъществяване на дейността по клинична лаборатория се препоръчва да се използват аналитичните принципи, възприети от Международната федерация по клинична химия и лабораторна медицина, Института за клинични и лабораторни стандарти, Международния комитет по стандартизация в хематологията и посоченитете в документите на тези организации изисквания към калибратори, контролни материали и реактиви.
23. Препоръчителните аналитични принципи на клинично-химичните методи са следните:
23.1. Субстрати и метаболити:
22.1.3. креатинин:
23.1.3.1. колориметрия на креатинин-пикратния комплекс в алкална среда, без депротеинизиране, с кинетично отчитане;
23.1.3.2. ензимен метод;
23.1.4. пикочна киселина:
23.1.4.1. ензимно определяне с уриказа, пероксидаза и колориметрия (Trinder);
23.1.4.2. ензимно определяне с уриказа, каталаза, алдехиддехидрогеназа и директнa спектрофотометрия (UV метод);
23.1.5. амоняк: UV-спектрофотометрия с глутаматдехидрогеназа;
23.1.6. общ холестерол: ензимно определяне с холестеролестераза, холестеролоксидаза, пероксидаза и колориметрия (Trinder);
23.1.7. холестерол в HDL:
23.1.7.1. преципитация на LDL и VLDL (с хепарин, декстран сулфат или волфрамова киселина и магнезиеви йони) и определяне на холестерола в надутаечната течност;
23.1.7.2. директно – имуносепарация на LDL и VLDL частици и последващо определяне на HDL-холестерола в надутаечната течност;
23.1.8. холестерол в LDL:
23.1.8.1. изчисление по формулата на Friedewald;
23.1.8.2. преципитация на LDL с хепарин и определяне на холестерола в надутаечната течност: LDL-холестерол = общ холестерол – холестерол в надутаечната течност;
23.1.8.3. директно, с имуносепарация на HDL и VLDL частици и последващо определяне на LDL-холестерола в надутаечната течност;
23.1.9. триглицериди:
23.1.9.1. ензимна хидролиза с липаза и колориметрично определяне на глицерола с глицеролкиназа, глицерофосфатоксидаза и пероксидаза (Trinder);
23.1.9.2. ензимна хидролиза с липаза и спектрофотометрично определяне на глицерола с глицеролкиназа, фосфокиназа и лактатдехидрогеназа (UV метод);
23.1.10. билирубин – общ:
23.1.10.1. колориметрия на цветния продукт, получен с диазотирана сулфанилова киселина, след прибавяне на акцелератор (кофеин, бензоат или ацетат);
23.1.10.2. DPD (2,5-дихлор-фенолдиазо-тетрафлуороборат метод);
23.1.10.3. колориметрия въз основа на намаляване на оптичната плътност след окисление на билирубина с ванадат;
23.1.10.4. DCA (дихлоранилин) метод;
23.1.11. билирубин – директен (глюкурониран):
23.1.11.1. колориметрия, както по-горе, без прибавяне на акцелератор;
23.1.11.2. DPD (2,5-дихлор-фенолдиазо-тетрафлуороборат метод);
23.1.11.3. DCA (дихлоранилин) метод;
23.1.11.4. колориметрия въз основа на намаляване на оптичната плътност след окисление на билирубина с ванадат.
23.2. Белтъци:
23.2.1. общ белтък: колориметрия на биуретовия комплекс с медни йони в алкална среда;
23.2.2. албумин: колориметрия със селективни багрила (бром крезолово зелено);
23.2.3. белтъчни фракции:
23.2.4. индивидуални белтъци:
23.2.5. хемоглобин А1С – използват се сертифицирани методи с проследимост до референтен метод:
23.2.6. фруктозамин: колориметрия на формазан, образуван от нитроблутетразолиева сол.
23.3. Електролити:
23.3.1. калий:
23.3.2. натрий:
23.3.3. хлориди:
23.3.4. калций:
23.3.5. магнезий:
23.3.6. неорганичен фосфат:
23.3.7. желязо: колориметрия на комплекси с различни хромогени (ферозин, ферен);
23.3.8. общ ЖСК, определяне на серумното желязо след насищане с железен трихлорид;
23.3.9. осмолалитет:
23.4. Ензими:
23.4.1. АсАТ: оптимиран кинетичен двустъпален оптичен тест (340 nm, при 37 °С) с малатдехидрогеназа в трис-буфер;
23.4.2. АлАТ: оптимиран кинетичен двустъпален оптичен тест (340 nm, при 37 °С) с лактатдехидрогеназа в трис-буфер;
23.4.3. КК: оптимиран кинетичен тристъпален оптичен тест (340 nm, при 37 °С) с имидазолов буфер, активатор N-ацетилцистеин (NAC) и инхибитор на миокиназа;
23.4.4. КК-MB изоензим:
23.4.5. ЛДХ: оптимиран кинетичен оптичен тест (340 nm, при 37 °С) с пируват като субстрат, в трис- или фосфатен буфер;
23.4.6. алкална фосфатаза: кинетична колориметрия на освободения p-нитрофенол при 37 °С в глицин-NaOH или амино-алкохолен буфер;
23.4.7. кисела фосфатаза:
23.4.8. гама ГТ: кинетична колориметрия на освободения хромоген (p- нитроанилид или амино-нитро-бензоат) при 37 °С с глицил-глицинов буфер/акцептор;
23.4.9. алфа-амилаза: кинетична колориметрия на освободения хромоген (2-хлоро-нитрофенол, при субстрат хлоро-нитрофенил-малтохептаозид), при 37 °С;
23.4.10. серумна холинестераза: кинетична колориметрия на освободения хромоген (ацетил или бутирил тиохолинйодид) при 37 °С и дитиобис-нитробензоена киселина.
23.5. Хормони:
23.5.1. хипофизни хормони в кръвен серум или плазма (адренокортикотропен хормон, тиреоидстимулиращ хормон (TSH), соматотропен хормон, пролактин, оликулостимулиращ хормон, лутеинизиращ хормон и пролактин): имунологичен анализ с неизотопно маркиране на антитела (индиректен имунохимичен анализ с неизотопно маркиране);
23.5.2. тиреоидни хормони в кръвен серум и плазма (общ Т3 и Т4, свободни Т3 и Т4, антитироглобулинови антитела, анти-TSH-рецепторни антитела, антитиропероксидазни (антимикрозомни) антитела):
23.5.3. стероидни хормони:
23.6. Лекарствени и токсични вещества в кръвен серум и урина:
23.6.1. автоматизиран имунологичен анализ с неизотопно маркиране;
23.6.2. високоефективна течна хроматография (HPLC) с конвенционална, масспектрометрична и тандем масспектрометрична детекция;
23.6.3. газова хроматография с масспектрометрия;
23.6.4. качествени методи: имунохроматографски принцип на тест-ленти – при използване за скрининг всички разултати преди предаване следва да се потвърдят с един от посочените методи.
23.7. Туморни маркери (в зависимост от химическата природа на конкретния маркер):
23.7.1. автоматизиран имунологичен анализ с неизотопно маркирани антитела или антигени;
23.7.2. високоефективна течна хроматография (HPLC) с конвенционална, масспектрометрична и тандем масспектрометрична детекция;
23.7.3. ДНК анализ на специфични мутации.
23.8. Показатели на киселинно-алкално състояние (кръвни газове) – само автоматично (съобразно вида и възможностите на наличната апаратура в артериална или артериализирана кръв).
23.9. Съединителнотъканни маркери (остеокалцин, С-терминален пропептид на колаген I) – имунологичен анализ с неизотопно маркирани антитела или антигени.
23.10. Хепатитни маркери (HBsAg, HBeAg, anti-HCV, anti-HAV IgM):
23.10.1. електрохемилуминисцентен имунотест (ECLIA);
23.10.2. имуноензимен метод (ELISA).
23.11. Откриване на антитела срещу HIV 1/2:
23.11.1. електрохемилуминисцентен имунотест (ECLIA);
23.11.2. имуноензимен метод (ELISA).
23.12. Сифилис:
23.12.1. електрохемилуминисцентен имунотест (ECLIA);
23.12.2. имуноензимен метод (ELISA).
23.13. Антистрептолизин О:
23.13.1. имунотурбидиметричен метод.
23.14. Ревматоиден фактор:
23.14.1. имунотурбидиметричен метод.
23.15. Витамини:
23.15.1. имунологичен анализ с неизотопно маркиране;
23.15.2. газова хроматография с конвенционална и масспектрометрична детекция;
23.15.3. високоефективна течна хроматография с конвенционална и тандем асспектрометрична детекция.
24. Препоръчителните аналитични принципи на хематологичните методи са следните:
24.1. Хемоглобин в пълна кръв:
24.2. Хемоглобин в плазма – директна спектрофотометрия.
24.3. Хематокрит:
24.4. Еритроцити:
24.5. Левкоцити:
24.4.6. левкоцити – диференциално броене:
24.4.7. еозинофилни и базофилни клетки:
24.4.8. тромбоцити:
24.4.9. скорост на утаяване на еритроцитите (СУЕ):
24.4.10. морфология на кръвни клетки:
24.4.11. микроскопско изследване на материал от костен мозък и лимфен възел: светлинна микроскопия на натривка, оцветена по Романовский – Giemsa или по Pappenheim; резултатът да се съпровожда с кратък словесен коментар на клинично значимата информация.
24.4.12. Цитохимични изследвания:
25. Препоръчителните аналитични принципи при изследване на кръвосъсирване и фибринолиза са следните:
25.1. Измерване активността на факторите:
25.2. Измерване концентрацията на факторите – имунологичен анализ с неизотопно маркиране на антигени или антитела.
25.3. Молекулни методи – за окончателна диагноза при някои заболявания на хемостазата.
25.4. Материал:
25.5. Пресяващи показатели:
25.6. Специфични показатели:
25.7. Плазмени фактори – чрез измерване на:
25.8. Показатели на активирано кръвосъсирване:
25.9. Естествени инхибитори на кръвосъсирването:
25.10. Патологични инхибитори на кръвосъсирването:
25.11. Специфични (единични) фактори на фибринолизата:
25.12. Показатели на фибринолитична активност:
25.13. Инхибитори на фибринолизата:
26. Препоръчителните аналитични принципи при изследване на ликвор са следните:
26.1. Преди центрофугиране:
26.2. Цитологично изследване:
26.3. Клинично-химични показатели (изследват се не по-късно от 6-ия час в надстоящата течност, получена след центрофугиране на ликвора), както в серум.
26.4. Общ белтък:
26.5. Албумин – имунотурбидиметрия и/или електроимунодифузия.
26.6. Имуноглобулини (ИгГ, ИгА, ИгМ) – прилагат се аналитичните принципи за изследване в серум с модификации за повишаване на чувствителността, когато е необходимо:
26.7. Глюкоза – хексокиназен метод с три стандарта (от 0,5 до 4,0 mmol/l).
26.8. Лактат – UV метод.
26.9. CRP – нефелометрия.
26.10. CK-NAС активирана: с двоен обем ликвор, вместо серум.
26.11. LDH: субстрат пируват, трис-буфер и двоен обем ликвор вместо серум.
26.12. Аденозиндезаминаза – UV метод.
26.13. Спектрофотометрия – на 405, 415 (или 410, 418), 420, 430, 460, 540 и 630 нм.
26.14. Диференциране на левкоцитите – след оцветяване по Pappenheim.
26.15. Електролити, анализ на кръвни газове, адреналин, норадреналин, лекарствени средства и други – както за серум.
27. Препоръчителните аналитични принципи при изследване на урина са следните:
27.1. За клинично-химични и цитологични изследвания – препоръчва се средна порция от втора сутрешна урина.
27.2. Пресяващо изследване (общо изследване на урина):
27.3. Относителна плътност:
27.4. Цитологично изследване:
27.5. Клинично-химични показатели (количествено определяне):