Наредба № 19 от 22 декември 2014 г. за утвърждаване на…

Чл. 1

(1) С тази наредба се утвърждава медицинският стандарт „Акушерство и гинекология“ съгласно приложението.

(2) С медицинския стандарт се определят:

1. обхватът на медицинската помощ, оказвана в специалността „Акушерство и гинекология“ (АГ);

2. устройствената рамка на акушеро-гинекологичната помощ;

3. квалификацията на лица, осъществяващи медицински дейности в областта на АГ;

4. медицинските дейности в специалността АГ;

5. специфичните показатели за оценка на медицинските дейности в специалността АГ;

6. изискванията към медицински дейности в специалността АГ с оглед качество на медицинската помощ, защита интересите и правата на пациента;

7. изискванията към структурите на лечебни заведения, в които се оказва АГ помощ;

8. изискванията за съставяне и водене на специфичната медицинска документация;

9. изискванията за поддържане на национална информационна система за ражданията.

(3) Дейностите по акушерство и гинекология се осъществяват от лечебните заведения при спазване на стандарта по ал. 1.

Чл. 2

Вътрешните актове на органите на управление на лечебното заведение и договорите за оказана медицинска помощ, сключвани от лечебните заведения, не могат да съдържат разпоредби, които определят по-ниско качество на осъществяваната дейност по акушерство и гинекология от установеното със задължителните изисквания на тази наредба.

§ 1

По смисъла на тази наредба:

1. „Аборт“ е загуба или прекъсване на бременност, преди плодът (плодовете) да е (са) станал(и) потенциално жизнеспособен (жизнеспособни) по критериите, дефинирани в т. 17.

2. „Анормално раждане“ е раждане, при което е налице задръжка на плацентарна част или на цялата плацента.

3. „Безплодие (инфертилитет)“ е термин, който обединява три състояния: невъзможност да се зачене (стерилитет), невъзможност да бъде доизносена бременността, докато плодът стане жизнеспособен (недоизносване), и нежизнеспособност на новороденото. От биологична гледна точка стерилитет е неспособност за забременяване въпреки редовните сексуални контакти (поне 2 – 3 пъти седмично), неприлагането на мерки за предпазване от бременност и липса на лактационна аменорея. От клинична гледна точка изследването и лечението на стерилитета трябва да започнат:

4. „Бременност с повишен риск (рискова бременност)“ е бременност, при която вероятността за съществуване на заплаха за здравето и живота на бременната (раждащата) и/или концептуса е по-висока от вероятността за липса на такава заплаха.

5. „Бременност с реализиран риск (патологична бременност)“ е бременност, при която съществува заплаха за здравето и живота на бременната (раждащата) и/или концептуса.

6. „Водене на раждането“ е лекарска дейност, която има за цел оптимален както за майката, така и за потомството резултат от раждането посредством:

7. „Допълнителен диагностичен метод“ е всеки диагностичен метод, който не е клинично изследване.

8. „Жив плод“ е плод, който проявява признаци на кръвна циркулация. При липса на такива признаци плодът се обозначава като „мъртъв“ (foetus mortuus).

9. „Зародиш“ (embryo) е човешкият концептус до 10 навършени гестационни седмици включително.

10. „Изкуствена инсеминация“ е депониране на мъжки гамети в маточната кухина, цервикалния канал или влагалището, без да е сигурно дали ще последва непосредствен контакт между женски и мъжки гамети.

11. „Изкуствено оплождане (изкуствена фертилизация)“ е създаване на непосредствен контакт между женски и мъжки гамети. Това може да стане в майчиния организъм или извън него. Изкуственото оплождане е част от асистираната репродукция.

12. „Концептус (продукт от зачатие)“ е организъм, получен от сливането на мъжка и женска гамета от момента на имплантирането му в майчина тъкан до раждането. В понятието „концептус“ се включват и т. нар. плодни придатъци, а именно: пъпна връв, плацента и нейни предшественици, околоплодни ципи и околоплодна течност.

13. „Нормална бременност“ е желана от здрава жена бременност, по време на която бременната и концептусът са здрави, а крайният резултат е здрава майка и здраво потомство, с нормални възможности за физическо и психическо развитие. При нормална бременност липсва заплаха за здравето и живота на бременната (раждащата) и/или концептуса.

14. „Нормално раждане“ е раждане, което отговаря едновременно на всички изброени по-долу условия:

15. „Патологично раждане“ е:

16. „Плод (foetus)“ е човешкият концептус от 11-ата гестационна седмица до раждането.

17. „Потенциална жизнеспособност“ е теоретична способност на плода да води извънутробен живот. Плодът се определя като потенциално жизнеспособен, ако отговаря на следните критерии:

18. „Предимплантационен зародиш“ е организъм, получен от сливането на мъжка и женска гамета („оплождане“) до момента на имплантирането му в майчина тъкан („концепция“ или „зачатие“).

19. „Предтерминно (недоносено, преждевременно) раждане“ е раждане на потенциално жизнеспособен плод (съобразно критериите по т. 17) с телесна маса при раждането до 2499 грама вкл. и/или гестационна възраст по-малко от 37 навършени г.с.

20. „Преципитирано раждане“ е раждане, при което времетраенето на раждането е под 4 часа за първескини и под 2 часа за многораждали.

21. „Протрахирано раждане“ е раждане, при което времетраенето на раждането е над 14 часа за първескини и над 10 часа за многораждали.

22. „Раждане“ е цялостна (включваща плод и плодни придатъци) експулсия или екстракция на плод, който е потенциално жизнеспособен по критериите, дефинирани в т. 17.

23. „Раждане на близнаци“ е раждане при многоплодна бременност; изрично се отбелязва броят на близнаците.

24. „Раждане чрез цезарово сечение“ е раждане, което не е през естествените родови пътища.

25. „Раждане с налагане на форцепс (вакуум-екстрактор)“ е раждане, при което върху плод в главично предлежание е упражнена тракция със съответното акушерско пособие.

26. „Родилна помощ“ е акушерска помощ, оказвана през втората половина на бременността (след навършване на 26 гестационни седмици), по време на раждането и до 14-ия ден след раждането включително.

27. „Следродов период (puerperium)“ е периодът след раждане считано до 40-ия ден включително.

28. „Спешно цезарово сечение (ЦС)“ е цезарово сечение, индикациите за което:

29. „Срок на бременността (гестационен срок, гестационна възраст)“ е продължителност на бременността, измерена от първия ден на последната редовна менструация, който се приема за „нулев ден“ на бременността. Срокът на бременността се изразява в навършени дни или навършени седмици. В случаите, в които датата на последната редовна менструация не се знае, гестационната възраст се базира на комплексна преценка – клинични и ехографски (биометрични) данни.

§ 2

Стандартните и специфичните оборудване и апаратура, определени в приложението към чл. 1, ал. 1, ако не могат да бъдат осигурени за всяка клинична структура, следва да бъдат осигурени в лечебното заведение в брой и по специфика, достатъчни за обезпечаване изпълнението на изискванията за компетентност и обем дейност на всяка от структурите по нива.

§ 3

(1) В случаите, когато лечебното заведение за болнична помощ или комплексният онкологичен център не разполагат със собствена клинична лаборатория, те следва да осигурят осъществяването на дейност по клинична лаборатория от съответното ниво, определено с този стандарт, по договор със самостоятелна медико-диагностична лаборатория или с клинична лаборатория – структура на друго лечебно заведение. В тези случаи лабораторията, с която е сключен договорът, следва да бъде разположена в една и съща сграда с лечебното заведение или в рамките на лечебното заведение. С договора задължително се обезпечава 24-часово осъществяване на дейностите по клинична лаборатория за нуждите на структурата по акушерство и гинекология.

(2) В случаите по ал. 1, ако лабораторията е самостоятелна медико-диагностична лаборатория или структура на лечебно заведение за извънболнична помощ, тя следва да отговаря на изискванията за съответното ниво болнична структура по клинична лаборатория, определени с медицински стандарт „Клинична лаборатория“.

§ 4

Отменя се Наредба № 12 от 2014 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Акушерство и гинекология“ (ДВ, бр. 66 от 2014 г.).

§ 5

В Наредба № 41 от 2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Медицинска паразитология“ (ДВ, бр. 68 от 2010 г.), в приложението към член единствен, ал. 1, се правят следните изменения и допълнения:

1. В т. 1.1.2.2 след думата „отделения“ се поставя наклонена черта и се добавя „клиники“.

2. В т. 1.1.2.3 след думата „отделения“ се поставя наклонена черта и се добавя „клиники“, а думите „на многопрофилни болници за активно лечение“ се заличават.

§ 6

В Наредба № 5 от 2013 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Вирусология“ (ДВ, бр. 2 от 2014 г.), в приложението към член единствен се правят следните изменения и допълнения:

1. В т. 1.3.3 думите „специалисти по „Вирусология“ в лечебни заведения, здравни заведения или в съответната регионална здравна инспекция (РЗИ)“ се заменят с „разкрито лечебно заведение/структура/дейност по вирусология“.

2. Създава се т. 4.4.6: „4.4.6. Дейности по вирусология от второ ниво на компетентност могат да се извършват и в лаборатория по микробиология от второ или трето ниво на компетентност при спазване на изискванията за организацията на дейността съгласно т. 4.4, като в този случай броят на лекарите със специалност „Вирусология“ е най-малко един.“

3. Създава се т. 4.5.5: „4.5.5. Дейности по вирусология от трето ниво на компетентност могат да се извършват и в лаборатория по микробиология от трето ниво на компетентност при спазване на изискванията за организацията на дейността съгласно т. 4.5, като в този случай броят на лекарите със специалност „Вирусология“ е най-малко двама.“

§ 7

В Наредба № 21 от 2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Инфекциозни болести“ (ДВ, бр. 54 от 2010 г.), в глава V, в т. 3 се създава подточка 3.2.6: „3.2.6. В инфекциозните клиники/отделения се осъществява дейност по медицинска паразитология съгласно медицинския стандарт „Медицинска паразитология“.“

§ 8

В Наредба № 20 от 2010 г. за утвърждаване на общи медицински стандарти по хирургия, неврохирургия, гръдна хирургия, кардиохирургия, съдова хирургия, детска хирургия, пластично-възстановителна и естетична хирургия и лицево-челюстна хирургия (ДВ, бр. 53 от 2010 г.) § 6 от преходните и заключителните разпоредби се изменя така: „§ 6. Дейността по микробиология може да се осъществява в структура на лечебното заведения или по договор с друго лечебно заведение.“

Приложение 1 Приложение към чл. 1, ал. 1 МЕДИЦИНСКИ СТАНДАРТ „АКУШЕРСТВО И ГИНЕКОЛОГИЯ“

ДЯЛ I ЧАСТ ПЪРВА ОБЩА ЧАСТ Глава I ОБХВАТ НА МЕДИЦИНСКАТА ПОМОЩ, ОКАЗВАНА В СПЕЦИАЛНОСТТА „АКУШЕРСТВО И ГИНЕКОЛОГИЯ“

1. Медицинската помощ, оказвана в специалността „Акушерство и гинекология“ (АГ), обхваща:

1.1. физиологичните процеси:

1.2. патологичните отклонения в процесите по т. 1.1;

1.3. други заболявания, засягащи женската репродуктивна система.

2. Медицинската помощ по т. 1 се оказва:

2.1. в лечебни заведения;

2.2. от правоспособни лица;

2.3. чрез извършване на медицински дейности.

3. Повечето медицински дейности в АГ са хирургични. Акушерство и гинекология е хирургична специалност.

4. Значителна част от медицинските дейности в АГ, включително медицинската помощ при всяко раждане, се практикува в условия на спешност. Глава II ПРОФИЛИРАНИ ОБЛАСТИ В СПЕЦИАЛНОСТТА „АКУШЕРСТВО И ГИНЕКОЛОГИЯ“

1-dup. В специалността АГ се обособяват следните профилирани области:

1.1. детска гинекология;

1.2. гинекологична ендокринология;

1.3. урогинекология;

1.4. миниинвазивна гинекологична хирургия;

1.5. семейно планиране и репродуктивно здраве.

2-dup. Медицинската дейност в профилирани области на специалността АГ:

2.1. се практикува от специалисти акушер-гинеколози с допълнителна медицинска квалификация;

2.2. включва извършване на:

3-dup. Детска гинекология:

3.1. Обхват: диагноза, прогноза, лечение и профилактика на вродени и придобити заболявания, засягащи репродуктивната система при лица от женски пол или с интерсексуални състояния на възраст до 18 години включително.

3.2. Задължителна допълнителна медицинска квалификация за специалиста по АГ:

3.3. Препоръчителна допълнителна медицинска квалификация за специалиста по АГ:

3.4. Включва извършване на операции от групи 2, 4, 5, 7 и 11 (глава ХIV).

4-dup. Гинекологична ендокринология.

4.1. Обхват: диагноза, прогноза и лечение на заболявания със следните основни прояви:

4.2. Задължителна допълнителна медицинска квалификация за специалиста по АГ: ендокринология или гинекологична ендокринология.

4.3. Препоръчителна допълнителна медицинска квалификация за специалиста по АГ:

4.4. Включва извършване на операции от групи 4, 5 и 11 (глава ХIV).

5. Урогинекология.

5.1. Обхват:

5.2. Задължителна допълнителна медицинска квалификация за специалиста по АГ:

5.3. Препоръчителна допълнителна медицинска квалификация за специалиста по АГ:

5.4. Включва извършване на операции от групи 2, 6 и 7 (глава ХIV).

6. Миниинвазивна гинекологична хирургия.

6.1. Обхват: извършване на гинекологични операции чрез „минимален достъп“, както следва:

6.2. Задължителна допълнителна медицинска квалификация за специалиста по АГ:

6.3. Препоръчителна допълнителна медицинска квалификация за специалиста по АГ:

6.4. Включва извършване на операции от групи 2 – 7 и 9 (глава ХIV).

6.2.7. застрашаващо живота генитално кървене при неоперабилни онкологични гинекологични заболявания, изискващи влагалищни тампонади, хемотрансфузии и друго парентерално лечение;

7. Семейно планиране и репродуктивно здраве.

7.1. Обхват:

7.2. Задължителна допълнителна медицинска квалификация за специалиста по АГ:

7.3. Препоръчителна допълнителна медицинска квалификация за специалиста по АГ:

7.4. Включва извършване на операции от групи 5 и 7 (глава ХIV). Глава III ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНИ ОБЛАСТИ НА КЛИНИЧНАТА МЕДИЦИНА С УЧАСТИЕ НА СПЕЦИАЛНОСТТА „АКУШЕРСТВО И ГИНЕКОЛОГИЯ“

1-dup2. Практикуването в интердисциплинарни области изисква равнопоставено участие на специалност АГ и на други клинични специалности. Това може да означава, че:

1.1. двама или повече различни специалисти (от които единият правоспособен в АГ) работят в екип;

1.2. един и същи специалист е правоспособен в АГ и в още една или повече други специалности.

2-dup2. Специалността АГ участва в следните интердисциплинарни области на клиничната медицина:

2.1. фетална медицина;

2.2. перинатална медицина (перинатология);

2.3. медицина на високия майчин риск;

2.4. онкогинекология;

2.5. асистирани репродуктивни технологии;

2.6. тазова хирургия;

2.7. чрез извършването на профилактични гинекологични прегледи специалността АГ участва и в интердисциплинарната област мамология.

3-dup2. Фетална медицина.

3.1. Обхват:

3.2. Освен специалист(и) по АГ задължително участие имат специалист(и) по:

3.3. Допълнителна медицинска квалификация за специалиста по АГ:

3.4. Включва извършване на операции от групи 1, 5, 7, 8 и 11 (глава ХIV).

4-dup2. Перинатална медицина (перинатология).

4.1. Обхват: диагноза, прогноза, лечение и профилактика на заболявания на потомството, които възникват или се проявяват непосредствено преди раждането, по време на раждането или 7 дни след раждането, както и заболявания на майката, които създават риск за потомството в тези периоди. Това са:

4.2. Освен специалист(и) по АГ задължително участие имат специалист(и) по:

4.3. Допълнителна медицинска квалификация за специалиста по АГ:

4.4. Включва извършване на операции от групи 1, 7, 8, 11 и 12 (глава ХIV).

5-dup. Медицина на високия майчин риск.

5.1. Обхват: диагноза, лечение и профилактика на:

5.2. Освен специалист(и) по АГ задължително участие имат специалист(и) по:

5.3. Допълнителна медицинска квалификация за специалиста по АГ:

5.4. Включва извършване на операции от групи 1, 7, 8, 11 и 12 (глава ХIV).

6-dup. Онкогинекология.

6.1. Обхват:

6.2. Освен специалист(и) по АГ задължително участие имат специалист(и) (специалност) по:

6.3. Допълнителна медицинска квалификация за специалиста по АГ:

6.4. Включва извършване на планови операции от групи 2 – 5, 7, 9 и 12 (глава ХIV).

7-dup. Асистирани репродуктивни технологии. Медицинските дейности от тази интердисциплинарна област се уреждат съгласно Наредба № 28 от 2007 г. за дейности по асистирана репродукция (ДВ, бр. 55 от 2007 г.).

8. Тазова хирургия.

8.1. Обхват: извършване на аблативни, радикални, свръхрадикални и/или реконструктивни хирургични намеси, засягащи поне две от трите основни системи, разположени в малкия таз – репродуктивна, пикочоотделителна, храносмилателна.

8.2. Освен специалист(и) по АГ задължително участие имат специалист(и) по:

8.3. Допълнителна медицинска квалификация за специалиста по АГ:

8.4. Включва извършване на операции от групи 3, 4, 6, 7, 9, 10 и 12 (глава ХIV). Глава IV ДОПЪЛНИТЕЛНА КВАЛИФИКАЦИЯ В СПЕЦИАЛНОСТТА „АКУШЕРСТВО И ГИНЕКОЛОГИЯ“

1-dup3. За извършване на някои високоспециализирани дейности и някои оперативни намеси в областта на АГ се изисква допълнителна медицинска квалификация по следните специалности и теми, които не попадат в обхвата на основната специалност „Акушерство и гинекология“:

1.1. образна диагностика;

1.2. ендокринология;

1.3. хирургия;

1.4. миниинвазивна хирургия;

1.5. лапароскопия;

1.6. естетична хирургия;

1.7. урология;

1.8. андрология;

1.9. педиатрия;

1.10. детска психология (немедицинска специалност);

1.11. неонатология;

1.12. онкология;

1.13. клинична патология;

1.14. трансфузионна хематология;

1.15. анестезиология и интензивно лечение;

1.16. медицинска биология;

1.17. медицинска генетика;

1.18. биология (немедицинска специалност);

1.19. обществено здраве;

1.20. права на пациента;

1.21. сексология.

2-dup3. Теми за допълнителна медицинска квалификация, които попадат изцяло или отчасти в обхвата на основната специалност „Акушерство и гинекология“, са:

2.1. стерилитет;

2.2. гинекологична ендокринология;

2.3. детска гинекология;

2.4. гинекологична лапароскопия;

2.5. колпоскопия и епизиоскопия;

2.6. хистероскопия;

2.7. контрацепция;

2.8. семейно планиране;

2.9. оперативно акушерство;

2.10. оперативна гинекология;

2.11. урогинекология;

2.12. електрофизиология на плода и кардиотокография;

2.13. ехография в АГ;

2.14. фетална медицина;

2.15. перинатология;

2.16. бременност и придружаващи заболявания;

2.17. други. ДЯЛ II УСТРОЙСТВЕНА РАМКА НА АКУШЕРО-ГИНЕКОЛОГИЧНАТА ПОМОЩ Глава V ЛЕЧЕБНИ ЗАВЕДЕНИЯ, КЪДЕТО СЕ ОКАЗВА АКУШЕРО-ГИНЕКОЛОГИЧНА ПОМОЩ

1-dup4. За целите на този медицински стандарт лечебните заведения (ЛЗ), в които се оказва АГ помощ, са групирани в следните класове:

1.1. ЛЗ от клас А – ЛЗ за извънболнична помощ;

1.2. ЛЗ от клас Б – ЛЗ за болнична помощ.

2-dup4. ЛЗ от клас А включват:

2.1. ЛЗ от клас А0 – практики за първична извънболнична помощ;

2.2. ЛЗ от клас А1 – ЛЗ за специализирана извънболнична помощ без разкрити легла за наблюдение и лечение до 48 часа;

2.3. ЛЗ от клас А2 – ЛЗ за специализирана извънболнична помощ с разкрити легла за наблюдение и лечение до 48 часа.

3-dup3. ЛЗ от клас Б включват:

3.1. ЛЗ от клас Б1 – специализирани болници за активно лечение по АГ (СБАЛАГ) и многопрофилни болници за активно лечение (МБАЛ), където може да се оказва:

3.2. ЛЗ от клас Б2 – специализирани болници за активно лечение по онкология (СБАЛО) и комплексни онкологични центрове(КОЦ), където се оказва:

4-dup3. В лечебните заведения, където се практикуват медицински дейности от областта на АГ, се осигурява достъп на пациентките до други медицински дейности, а именно дейности от областта на:

4.1. анестезиология и интензивно лечение;

4.2. неонатология;

4.3. онкология;

4.4. клинична лаборатория;

4.5. обща и клинична патология (включително цитопатология);

4.6. микробиология, включително болнична епидемиология;

4.7. клинична имунология;

4.8. рентгенова (образна) диагностика;

4.9. физикална терапия и рехабилитация.

5-dup2. Изискването по т. 4 се изпълнява:

5.1. в лечебните заведения от клас А1 – чрез издаване на медицинско направление за съответната дейност или чрез разкриване на съответни структури;

5.2. в лечебните заведения от клас А2 – чрез издаване на медицинско направление за съответната дейност или чрез разкриване на съответни структури;

5.3. в лечебните заведения от клас Б – чрез разкриване на съответни структури или чрез сключване на договори с други лечебни заведения. Глава VI УСТРОЙСТВЕНА РАМКА НА АКУШЕРО-ГИНЕКОЛОГИЧНАТА ПОМОЩ В ЛЕЧЕБНИ ЗАВЕДЕНИЯ ОТ КЛАС „А“

1-dup5. Устройствената рамка на лечебни заведения от клас А0 (практики за първична извънболнична помощ) се урежда съгласно Наредба № 41 от 2005 г. за утвърждаване на медицински стандарти по обща медицинска практика (ДВ, бр. 1 от 2006 г.).

2-dup5. За оказване на АГ помощ лечебни заведения от клас А1 и А2 разкриват АГ кабинети.

3-dup4. Изисквания за амбулатория за специализирана извънболнична медицинска помощ по АГ (кабинет по АГ) и нейното оборудване са съгласно глава ХIV.

4-dup4. В случай че в лечебни заведения от клас А1 или А2 се практикуват диагностично-лечебни дейности от интердисциплинарни области с пряко участие на друг специалист, на територията на това лечебно заведение трябва да има структура, която отговаря на утвърдените медицински стандарти за съответната специалност.

5-dup3. В случай че в лечебни заведения от клас А2:

5.1. се практикува еднодневна АГ хирургия:

5.2. се извършват АГ операции от група 4 (глава ХIV) – на територията на това лечебно заведение трябва да има структура по обща и клинична патология, която извършва експресна хистологична диагностика. Глава VII УСТРОЙСТВЕНА РАМКА НА АКУШЕРО-ГИНЕКОЛОГИЧНАТА ПОМОЩ В ЛЕЧЕБНИ ЗАВЕДЕНИЯ ОТ КЛАС „Б“

1-dup6. АГ помощ в лечебни заведения от клас Б се оказва на територията на акушерски и/или гинекологични отделения и/или клиники.

2-dup6. ДЛД от областта на анестезиологията и интензивното лечение в лечебни заведения от клас Б се извършват съгласно изискванията на медицинския стандарт „Анестезия и интензивно лечение“.

3-dup5. В случай че в лечебни заведения от клас Б се практикува АГ помощ, отговаряща на критериите за еднодневна хирургия, това става при спазване на изискванията на този медицински стандарт.

4-dup5. В лечебните заведения от клас Б се осигурява възможност за:

4.1. спешни консултации намясто със специалисти по:

4.2. планови консултации с широк кръг специалисти;

4.3. редовни консултации в рамките на мултидисциплинарен консилиум за онкологични заболявания.

5-dup4. В случай че в лечебни заведения от клас Б се извършват:

5.1. оперативни намеси от която и да е група в глава ХIV, както и комплексно консервативно лечение по стационарни пакети (глава ХV) – трябва да се осигури възможност за своевременна доставка на кръв и кръвни продукти;

5.2. оперативни намеси от група 4 (глава ХIV) – на територията на лечебното заведение трябва да има структура по обща и клинична патология, която извършва експресна хистологична диагностика;

5.3. ДЛД от интердисциплинарни области с пряко участие на друг специалист – на територията на същото лечебно заведение трябва да има структура, която отговаря на утвърдените медицински стандарти за съответната специалност.

6-dup2. При необходимост и възможност СБАЛАГ разкрива структура за медико-генетични изследвания и изследвания от областта на молекулярната биология.

7-dup2. Лечебните заведения от клас Б1 осигуряват:

7.1. Клинична лаборатория:

7.2. Рентгенов апарат:

7.3. Микробиологична лаборатория на територията на лечебното заведение или по договор за обезпечаване на дейността на клиника/отделение по акушерство и гинекология от второ и от трето ниво.

7.4. КАТ или МРТ на територията на населеното място за обезпечаване на дейността на клиника/отделение по акушерство и гинекология от второ и от трето ниво, без родилна помощ.

7.5. Отделение по обща и клинична патология на територията на областта за обезпечаване на дейността на клиника/отделение по акушерство и гинекология от първо и второ ниво. Отделение по обща и клинична патология на територията на населеното място за обезпечаване на дейността на клиника/отделение по акушерство и гинекология от трето ниво.

7.6. Вирусологична, патоморфологична, имунологична и генетична лаборатория на територията на населеното място за обезпечаване на дейността на клиника/отделение по акушерство и гинекология и/или по гинекология от трето ниво.

8-dup. Устройствена рамка на родилната помощ.

8.1. Структурни единици:

9. Устройствена рамка на акушеро-гинекологичната помощ, без родилна помощ.

9.1. За оказване на АГ помощ извън обхвата на родилната помощ лечебните заведения от клас Б разкриват следните структури:

9.2. В лечебни заведения от клас Б1 с клиника/отделение по акушерство и гинекология от първо или второ ниво, без родилна помощ, се създава организация (график) за използване на операционна зала на територията на лечебното заведение от тези отделения. В лечебни заведения от клас Б1 с клиника/отделение по акушерство и гинекология от трето ниво, без родилна помощ, се създава операционна зала за нуждите само на това отделение. В тази операционна зала се осигурява непрекъснат 24-часов режим на работа.

9.3. При необходимост и възможност СБАЛАГ и МБАЛ могат да разкрият:

1-dup7. Основен вътрешен стандарт е „Правилник за устройството и дейността на лечебното заведение“. Изискванията за този правилник са съгласно глава ХХVI.

2-dup7. Вътрешни стандарти са и:

2.1. длъжностни характеристики на персонала;

2.2. медицински алгоритми за:

2.3. организационни (логистични) алгоритми:

2.4. мерки за управление на риска;

2.5. правила за работата на постоянни и временни консултативни органи;

2.6. декларации за информирано съгласие и информиран отказ;

2.7. стандартизирани формати за:

2.8. анкетни карти за допитване до пациентките за степента на удовлетвореност от:

2.9. информация за пациентките относно:

3-dup6. Органите за управление на лечебното заведение преценяват кои от структурите в лечебното заведение следва да разработят собствени правилници за устройство и дейност и други вътрешни стандарти.

4-dup6. Изискванията към по-важните документи по т. 3 са съгласно глави ХХVII – ХХХ. ДЯЛ III ПРАВОСПОСОБНОСТ НА ЛИЦА, ОСЪЩЕСТВЯВАЩИ ДЕЙНОСТ В ОБЛАСТТА „АКУШЕРСТВО И ГИНЕКОЛОГИЯ“ Глава IХ ПРАВОСПОСОБНОСТ ЗА ПРАКТИКУВАНЕ НА МЕДИЦИНСКИ ДЕЙНОСТИ ОТ ОБЛАСТТА „АКУШЕРСТВО И ГИНЕКОЛОГИЯ“

1-dup8. Определят се следните нива на отговорност за медицински дейности от областта „Акушерство и гинекология“:

1.1. долекарско ниво: някои медицински дейности при проследяване на бременност и при раждане през естествените родови пътища (описани в глава ХI);

1.2. медицински грижи за бременни, родилки и гинекологично болни:

2-dup8. Правоспособни да практикуват медицински дейности на долекарско ниво в областта на АГ са:

2.1. правоспособни акушерки;

2.2. само за оказване на долекарски грижи за гинекологично болни – правоспособни медицински сестри;

2.3. лекари.

3-dup7. Правоспособни да практикуват медицински дейности на лекарско ниво 1 в областта на АГ са:

3.1. общопрактикуващи лекари (ОПЛ);

3.2. лекари в процес на специализация по АГ;

3.3. лекари – специалисти по АГ (акушер-гинеколози).

4-dup7. Правоспособни да практикуват медицински дейности на лекарско ниво 2 от областта на АГ са:

4.1. лекари – специалисти по АГ (акушер-гинеколози);

4.2. лекари в процес на специализация по АГ.

5-dup5. Практикуването на медицински дейности в областта на АГ от лекари в процес на специализация по АГ става под пряк контрол от лекар – специалист по АГ, който:

5.1. възлага на неспециалиста извършване на медицински дейности, вместващи се в неговата собствена правоспособност и компетентност;

5.2. не допуска извършването на други медицински дейности от неспециалиста;

5.3. носи отговорност за медицинската дейност на неспециалиста в областта на АГ и резултатите от нея. ДЯЛ IV МЕДИЦИНСКИ ДЕЙНОСТИ В СПЕЦИАЛНОСТТА „АКУШЕРСТВО И ГИНЕКОЛОГИЯ“ Глава Х СЪЩНОСТ И ОБЕКТ НА МЕДИЦИНСКИТЕ ДЕЙНОСТИ В СПЕЦИАЛНОСТТА „АКУШЕРСТВО И ГИНЕКОЛОГИЯ“

1-dup9. Според своята същност медицинските дейности в специалността АГ се делят на:

1.1. диагностично-лечебни дейности (ДЛД);

1.2. профилактични дейности;

1.3. други медицински дейности:

2-dup9. Диагностично-лечебни дейности.

2.1. Обект на ДЛД в специалността са:

2.2. Според необходимите при практикуването им знания и умения ДЛД в специалността се делят на:

2.3. Този медицински стандарт не разглежда общите ДЛД, практикувани в специалността АГ.

2.4. Специализираните ДЛД включват:

2.5. Основните специализирани дейности в областта на АГ са посочени в глави ХI и ХII.

2.6. Високоспециализираните ДЛД:

2.7. Основните високоспециализирани ДЛД в областта на АГ и необходимата за практикуването им допълнителна медицинска квалификация са посочени в глава ХIII.

3-dup8. Профилактични и други дейности по опазване на репродуктивното здраве и здравето на потомството.

3.1. Профилактичните дейности, осъществявани в специалността АГ, се делят на:

3.2. Основни профилактични дейности са:

3.3. Специализирани профилактични дейности са:

3.4. Специалността АГ поема и ДЛД, необходими при сигнализирани от скрининга случаи, с изключение на:

3.5. В областта на профилактиката се обособява профилираната област „Семейно планиране и репродуктивно здраве“. Нейният обхват и необходимата за практикуването й допълнителна медицинска квалификация са описани в глава II.

3.6. Опазване на репродуктивното здраве и здравето на потомството освен чрез профилактика се осъществява чрез:

3.7. Разпространението на здравни знания и промоцията на здравето са задължение на всички изпълнители на медицинска помощ в областта на АГ. Те засягат всички области на здравеопазването с основен акцент върху репродуктивното и сексуалното здраве. Освен това тези дейности са в основата на профилираната област „Семейно планиране и репродуктивно здраве“ (т. 4 на глава II).

4-dup8. Други медицински дейности.

4.1. Медицинската експертиза, извършвана в АГ, включва:

4.2. Методична помощ може се оказва във всички области, спадащи към специалността АГ. Тя включва:

4.3. Медико-козметични услуги в областта на АГ са високоспециализирани дейности или гинекологични операции, водещи до промяна във външния вид на вторичните полови белези и/или подобряване на сексуалната функция на жената. Глава ХI МЕДИЦИНСКИ ДЕЙНОСТИ ПРИ ПЛАНИРАНЕ НА БРЕМЕННОСТ, ПРОСЛЕДЯВАНЕ НА БРЕМЕННОСТ, РАЖДАНЕ ПРЕЗ ЕСТЕСТВЕНИТЕ РОДОВИ ПЪТИЩА И ПО ВРЕМЕ НА ПУЕРПЕРИУМА

1-dup10. Ниво: долекарско:

1.1. предоставяне на подходяща информация и съвети (консултиране) по въпросите на семейното планиране;

1.2. установяване на бременност и проследяване на нормалната бременност; извършване на необходимите прегледи за проследяване протичането на нормалната бременност; това включва:

1.3. назначаване или препоръчване на необходимите прегледи за възможно най-ранна диагноза на рискова бременност;

1.4. подпомагане на раждащата и наблюдение на плода in utero чрез съответните клинични и технически средства; това включва:

1.5. акуширане при нормално раждане в главично предлежание, включително:

1.6. откриване при майката и/или детето на признаци за аномалии, които изискват специализирана намеса, и оказване помощ на специалиста в случай на интервенция;

1.7. преглед на новороденото и полагане на грижи за него; това включва:

1.8. полагане на грижи за родилката, наблюдение на майката по време на пуерпериума и даване на всякакви полезни съвети за отглеждане на новороденото при най-добри условия;

1.9. провеждане на назначено от лекар лечение;

1.10. поддържане на медицинска документация.

2-dup10. Ниво: лекарско 1 (ОПЛ):

2.1. всички дейности от ниво долекарско;

2.2. водене на нормално раждане (и трите периода), включително акуширане;

2.3. локално инфилтративно обезболяване;

2.4. вливане на кръв и биопродукти;

2.5. назначаване на:

2.6. извършване на акушерски операции (група 1 от глава ХIV).

3-dup9. Ниво: лекарско 2 (специалист по АГ):

3.1. всички дейности от нива долекарско и лекарско 1;

3.2. интрапартална оценка на рисковете за майката и плода, включително назначаване и разчитане на кардиотокографски запис;

3.3. индукция на раждането;

3.4. водене на патологично раждане;

3.5. водене на раждане при многоплодна бременност;

3.6. амниоскопия;

3.7. вземане на кръв за кръвно-газов анализ от предлежаща част на плода;

3.8. проводна анестезия чрез пудендален или парацервикален блок;

3.9. назначаване на:

3.10. извършване на акушерски операции (група 1 от глава ХIV).

4-dup9. Обезболяване на раждането с проводна (епидурална, спинална) или обща инхалационна анестезия се извършва от анестезиолог. Глава ХII СПЕЦИАЛИЗИРАНИ МЕДИЦИНСКИ ДЕЙНОСТИ В ОБЛАСТТА НА АКУШЕРСТВОТО И ГИНЕКОЛОГИЯТА ИЗВЪН ЛЕЧЕБНО-ДИАГНОСТИЧНИ ДЕЙНОСТИ ПО ВРЕМЕ НА РАЖДАНЕ

1-dup11. Дейностите, обект на тази глава, се делят на:

1.1. дейности в областта на АГ, извършвани на ниво лекарско 1 (ОПЛ) или лекарско 2 (специалист акушер-гинеколог);

1.2. дейности, извършвани на ниво лекарско 2 (специалист акушер-гинеколог).

2-dup11. Специализирани медицински дейности, извършвани от общопрактикуващ лекар или специалист акушер-гинеколог:

2.1. На ниво лекарско 1 или лекарско 2 се извършват следните профилактични дейности в областта на АГ: 2.1.1. профилактичен гинекологичен преглед (ПГП);

2.2. На ниво лекарско 1 или лекарско 2 се извършват следните ДЛД в областта на АГ:

2.3. На ниво лекарско 1 или лекарско 2 се извършват следните видове медицинска експертиза:

3-dup10. Специализирани медицински дейности, извършвани от специалист акушер-гинеколог.

3.1. Специализирани медицински дейности, извършвани на ниво лекарско 2 (специалист по АГ), са:

3.2. Специализирани профилактични дейности, извършвани на ниво лекарско 2 (специалист по АГ), са:

3.3. Специализирани ДЛД, извършвани на ниво лекарско 2 (специалист по АГ), са:

1-dup12. Обект на тази глава са високоспециализирани ДЛД в областта на АГ с изключение на акушеро-гинекологичните операции, описани в глава ХIV.

2-dup12. Високоспециализираните ДЛД, обект на тази глава, се извършват:

2.1. от специалисти акушер-гинеколози;

2.2. в лечебни заведения от клас А – високоспециализирани ДЛД от група А;

2.3. в лечебни заведения от клас А2 или Б – високоспециализирани ДЛД от група Б.

3-dup11. Високоспециализирани ДЛД от група А са:

3.1. специална АГ ехография – доплерова; триизмерна; с прилагане на контрастни материи; интраутеринни и други инвазивни процедури; изисква се задължителна допълнителна квалификация: съответна на ехографските методи;

3.2. тъканно-деструктивно лечение на външни репродуктивни органи, маточна шийка, влагалище:

3.3. неинвазивна диагностика на стерилитета:

3.4. хидротубация; задължителна допълнителна медицинска квалификация: стерилитет;

3.5. изкуствена инсеминация; задължителна допълнителна медицинска квалификация: стерилитет;

3.6. електроексцизия на маточната шийка:

3.7. уродинамометрия; задължителна допълнителна медицинска квалификация: урогинекология;

3.8. укрепване на уретралния сфинктер чрез парауретрална инстилация; задължителна допълнителна медицинска квалификация: урогинекология;

3.9. комплексна преценка по документи на случаи, попадащи в профилирани области на АГ или в интердисциплинарни области; задължителна допълнителна медицинска квалификация: съответна на спецификата на случаите.

4-dup10. Високоспециализирани ДЛД от група Б са:

4.1. амниоцентеза (като самостоятелна процедура); задължителна допълнителна медицинска квалификация:

4.2. диагностична хистероскопия; задължителна допълнителна медицинска квалификация:

4.3. хориална биопсия; задължителна допълнителна медицинска квалификация:

4.4. кордоцентеза; задължителна допълнителна медицинска квалификация:

4.5. асистирани репродуктивни технологии; задължителна допълнителна медицинска квалификация съгласно глава III;

4.6. участие в интердисциплинарна онкологична комисия (онкокомитет); задължителна допълнителна медицинска квалификация: онкогинекология или медицинска онкология (онкология);

4.7. участие като председател в комисия за прекъсване на бременност по медицински показания; задължителна допълнителна медицинска квалификация: фетална медицина. Глава ХIV ОПЕРАТИВНИ НАМЕСИ В СПЕЦИАЛНОСТТА „АКУШЕРСТВО И ГИНЕКОЛОГИЯ“

1-dup13. Този медицински стандарт:

1.1. разглежда раждането независимо от срока на бременността, предлежанието на плода и начина на родоразрешение като единна оперативна намеса;

1.2. групира оперативните намеси в АГ, включително раждането, в 12 групи;

1.3. определя:

2-dup13. Група 1: РАЖДАНЕ

2.1. Клас на лечебното заведение за спонтанно раждане в ход, което предстои да завърши в кратък срок, не се дефинира.

2.2. Изискванията за поведение при раждане, усложнено с животозастрашаващо състояние, са посочени в глава ХIХ.

2.3. Водене на раждане през естествените родови пътища и планово родоразрешение се предприемат в лечебно заведение от клас Б1, оказващо родилна помощ. По изключение и при императивни индикации от страна на майката планово родоразрешение може да се предприеме в друго лечебно заведение от клас Б.

2.4. Следните оперативни намеси по време на раждане изискват поемане на отговорност поне на ниво лекарско 1:

2.5. Следните оперативни намеси по време на раждане изискват поемане на отговорност на ниво лекарско 2:

2.6. Епикризата, издавана при/след изписване на родилката, трябва да съдържа резултат от хистологично изследване:

2.7. Препоръчителният болничен престой на неусложнени случаи от тази група е:

3-dup12. Група 2: НЕРАДИКАЛНО ОТСТРАНЯВАНЕ НА МАТКА, БЕЗ ИЛИ СЪС АДНЕКСИТЕ

3.1. Тази група включва следните основни операции:

3.2. Основни изисквания за тази група са:

3.3. В тази група:

3.4. Епикризата, издавана при/след изписване на пациентката, трябва да съдържа резултат от хистологично изследване на екстирпираните органи.

3.5. На територията на лечебното заведение трябва да има структура по клинична патология, която да извършва експресна хистологична диагностика.

3.6. Препоръчителният болничен престой при неусложнени случаи от тази група е:

4-dup11. Група 3: РАДИКАЛНО ОТСТРАНЯВАНЕ НА ЖЕНСКИ ПОЛОВИ ОРГАНИ

4.1. Тази група включва следните основни операции:

4.2. Операциите от тази група се планират и извършват:

4.3. В тази група:

4.4. Епикризата, издавана при/след изписване на пациентката, трябва да съдържа резултат от хистологично изследване на екстирпираните органи и тъкани.

4.5. Препоръчителният болничен престой при неусложнени случаи от тази група е:

5-dup6. Група 4: ОТСТРАНЯВАНЕ (ЕВАКУАЦИЯ) НА ФИЗИОЛОГИЧНИ ИЛИ ПАТОЛОГИЧНИ МАТЕРИИ ИЛИ ИЗСЛЕДВАНЕ НА ТАЗОВИТЕ ОРГАНИ ЧРЕЗ ГОРЕН ДОСТЪП

5.1. Тази група включва следните основни операции:

5.2. Операциите от тази група се планират и извършват с непосредствено участие на специалист по АГ.

5.3. За планиране и извършване на операции 5.1.8 и 5.1.9 се изисква непосредствено участие на специалист по АГ с допълнителна медицинска квалификация, предвидена за профилираната област онкогинекология.

5.4. Използването на лапароскопски достъп изисква непосредствено участие на специалист по АГ с допълнителна медицинска квалификация, предвидена за профилираната област миниинвазивна гинекологична хирургия.

5.5. Операциите от тази група се извършват във:

5.6. При операции по т. 5.1.8 е възможно едновременно извършване на оперативна намеса от група 9.

5.7. На територията на лечебното заведение трябва да има структура по клинична патология, която да извършва експресна хистологична диагностика.

5.8. Епикризата, издавана при/след изписване на пациентката, трябва да съдържа резултат от хистологично изследване на екстирпираните тъкани. Липса на такъв резултат се допуска за оперативни намеси по т. 5.1.1.

5.9. Препоръчителният болничен престой при неусложнени случаи от тази група е:

6-dup3. Група 5: ОТСТРАНЯВАНЕ (ЕВАКУАЦИЯ) НА ФИЗИОЛОГИЧНИ ИЛИ ПАТОЛОГИЧНИ МАТЕРИИ ЧРЕЗ ДОЛЕН ДОСТЪП

6.1. Тази група включва следните основни операции:

6.2. Операциите от тази група се планират и извършват:

6.3. В тази група може да се ползва ендоскопски достъп, което изисква непосредствено участие на специалист по АГ с допълнителна медицинска квалификация, предвидена за профилираната област миниинвазивна гинекологична хирургия (хистероскопист).

6.4. Епикризата, издавана при/след изписване на пациентката, трябва да съдържа резултат от хистологично изследване на екстирпираните тъкани при оперативни намеси по т. 6.1.1 – 6.1.8.

6.5. Препоръчителният болничен престой при неусложнени случаи от тази група е 1 ден. Операциите от тази група отговарят на критериите за еднодневна хирургия.

7-dup3. Група 6: КОРЕКЦИИ НА ТАЗОВАТА (ПЕРИНЕАЛНАТА) СТАТИКА И/ИЛИ НА НЕЗАДЪРЖАНЕ НА УРИНАТА

7.1. Тази група включва следните основни операции, самостоятелно или в комбинация:

7.2. Операциите от тази група се планират и извършват:

7.3. В тази група може да се ползва лапароскопски достъп, което изисква непосредствено участие на лекар с допълнителна медицинска квалификация, предвидена за профилираната област миниинвазивна гинекологична хирургия.

7.4. Препоръчителният болничен престой при неусложнени случаи от тази група е до възстановяване на чревния пасаж. При невъзстановена микция се осигурява дренаж на урината.

8-dup2. Група 7: КОРЕКЦИИ НА ПРОХОДИМОСТ И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА АНАТОМИЯ

8.1. Пластика на маточните тръби във фимбриалната им част не попада в тази група.

8.2. Тази група включва следните основни операции:

8.3. Операциите от тази група се планират и извършват:

8.4. В тази група може да се ползва ендоскопски достъп, което изисква непосредствено участие на специалист по АГ с допълнителна медицинска квалификация, предвидена за профилираната област миниинвазивна гинекологична хирургия.

8.5. Препоръчителният болничен престой при неусложнени случаи от тази група е:

9-dup. Група 8: ОПЕРАЦИИ ЗА ЗАДЪРЖАНЕ НА БРЕМЕННОСТ

9.1. Тази група включва трансвагиналните серклажи на бременна матка.

9.2. Операциите от тази група се планират и извършват:

9.3. Препоръчителният болничен престой при неусложнени случаи от тази група е 1 ден. Операциите от тази група отговарят на критериите за еднодневна хирургия.

10. Група 9: СИСТЕМНИ ЛИМФНИ ДИСЕКЦИИ

10.1. Тази група включва следните основни операции, самостоятелно или в комбинация:

10.2. Селективна лимфонодектомия в хода на друга операция (включително екстирпация на сентинелни лимфни възли) се извършва по преценка на оператора или според възприетия в лечебното заведение диагностично-лечебен алгоритъм, без да представлява отделна група.

10.3. Операциите от тази група се планират и извършват:

10.4. В тази група:

10.5. На територията на лечебното заведение трябва да има структура по клинична патология, която да извършва експресна хистологична диагностика.

10.6. Епикризата, издавана при/след изписване на пациентката, трябва да съдържа резултат от хистологично изследване на екстирпираните тъкани.

10.7. Препоръчителният болничен престой при неусложнени случаи от тази група е:

11. Група 10: ТАЗОВИ ЕКЗЕНТЕРАЦИИ

11.1. Операциите от тази група:

11.2. Епикризата, издавана при/след изписване на пациентката, трябва да съдържа резултат от хистологично изследване на екстирпираните органи и тъкани.

11.3. Препоръчителният болничен престой при неусложнени случаи от тази група е 10 дни.

12. Група 11: ОПЕРАЦИИ ЗА ПРЕКЪСВАНЕ ПО МЕДИЦИНСКИ ПОКАЗАНИЯ НА БРЕМЕННОСТ СЛЕД 12-ТА ГЕСТАЦИОННА СЕДМИЦА

12.1. Тази група включва следните основни операции:

12.2. Операциите от тази група се планират и извършват:

12.3. Епикризата, издавана при/след изписване на пациентката, трябва да съдържа резултат от хистологично изследване на плод и плодни придатъци.

12.4. Препоръчителният болничен престой при неусложнени случаи от тази група е:

13. Група 12: ОПЕРАЦИИ ЗА ОВЛАДЯВАНЕ НА НЕПОСРЕДСТВЕНИ И РАННИ УСЛОЖНЕНИЯ НА РАЖДАНЕ, АБОРТИ И АКУШЕРО-ГИНЕКОЛОГИЧНИ ОПЕРАЦИИ

13.1. Тази група включва следните основни оперативни намеси:

13.2. Операциите от тази група се планират и извършват:

13.3. Епикризата, издавана при/след изписване на пациентката, трябва да съдържа резултат от хистологично изследване на екстирпираните органи и тъкани при оперативни намеси по т. 13.1 – 13.3.

13.4. Препоръчителният болничен престой при неусложнени случаи от тази група е 6 дни. Глава ХV СТАЦИОНАРНИ ПАКЕТИ ЗА КОМПЛЕКСНО КОНСЕРВАТИВНО ЛЕЧЕНИЕ В СПЕЦИАЛНОСТТА „АКУШЕРСТВО И ГИНЕКОЛОГИЯ“

1-dup14. С термина „стационарни пакети за комплексно консервативно лечение“ в този стандарт се обозначават диагностично-лечебни дейности, които:

1.1. се провеждат в стационар;

1.2. се състоят в комплексно медикаментозно лечение и/или интензивни грижи;

1.3. не представляват подготовка за спешна (до 6 часа от хоспитализацията) операция;

1.4. след изминаване на 6 часа от хоспитализацията не включват АГ операции от групи 1 – 4 и 6 – 12, глава ХIV;

1.5. могат да включват гинекологични операции от група 5, глава ХIV, а именно:

2-dup14. Комплексното консервативно лечение, отговарящо на условията по т. 1, може да доведе до един от следните резултати:

2.1. оздравяване или подобрение на състоянието, позволяващо дехоспитализация на болната;

2.2. стациониране или влошаване на състоянието, налагащо преминаване към оперативно лечение по смисъла на глава ХIV.

3-dup13. С вземане на решение за преминаване към оперативно лечение комплексното консервативно лечение се счита за приключило.

4-dup12. В специалността АГ се обособяват два стационарни пакета за комплексно консервативно лечение, а именно:

4.1. акушерски стационарен пакет;

4.2. гинекологичен стационарен пакет.

5-dup7. Акушерски стационарен пакет:

5.1. Акушерският стационарен пакет представлява лечебно-диагностични дейности за комплексно консервативно лечение на пациентки, при които е налице развиваща се интраутеринна бременност с реализиран риск.

5.2. Рисковете за бременността, при които е възможно да се провежда комплексно консервативно лечение по акушерски стационарен пакет, спадат към следните категории:

5.3. Комплексното консервативно лечение по акушерски стационарен пакет се провежда в лечебни заведения от клас Б1.

5.4. В случай че срокът на бременността е 20 или повече гестационни седмици, лечението се провежда в лечебни заведения от клас Б1, оказващи родилна помощ.

5.5. Цялостна отговорност за комплексно консервативно лечение по акушерски стационарен пакет се поема от лекар специалист по АГ с допълнителна медицинска квалификация по оперативно акушерство и/или бременност и придружаващи заболявания в тясно сътрудничество със:

5.6. Препоръчителният болничен престой на пациентки, лекувани по акушерски стационарен пакет, е 7 дни.

6-dup4. Гинекологичен стационарен пакет:

6.1. Гинекологичният стационарен пакет представлява лечебно-диагностични дейности за комплексно консервативно лечение на пациентки, при които не се констатира развиваща се интраутеринна бременност.

6.2. Състояния, синдроми и нозологични единици, при които е възможно да се провежда комплексно консервативно лечение по гинекологичен стационарен пакет, са:

7-dup4. Комплексното консервативно лечение по гинекологичен стационарен пакет се провежда в лечебни заведения от клас Б1 (за всички категории по т. 6.2) или от клас Б2 (за категории 6.2.3 – 6.2.5).

8-dup3. Цялостна отговорност за комплексно консервативно лечение по гинекологичен стационарен пакет се поема от лекар специалист по АГ с допълнителна медицинска квалификация по оперативна гинекология, в тясно сътрудничество с лекар – специалист по анестезиология и интензивно лечение.

9-dup2. Препоръчителният болничен престой на пациентки, лекувани по гинекологичен стационарен пакет, е 7 дни. ДЯЛ V СПЕЦИФИЧНИ ПОКАЗАТЕЛИ ЗА ОЦЕНКА НА МЕДИЦИНСКИТЕ ДЕЙНОСТИ В СПЕЦИАЛНОСТТА „АКУШЕРСТВО И ГИНЕКОЛОГИЯ“ Глава ХVI СПЕЦИФИЧНИ КОЛИЧЕСТВЕНИ ПОКАЗАТЕЛИ ЗА МЕДИЦИНСКИ ДЕЙНОСТИ В СПЕЦИАЛНОСТТА „АКУШЕРСТВО И ГИНЕКОЛОГИЯ“

1-dup15. За оценка на медицинските дейности, дефинирани в този медицински стандарт, се използват следните специфични количествени показатели:

1.1. престой на пациентката в лечебното заведение;

1.2. използваемост по предназначение на мощностите и човешките ресурси в лечебното заведение.

2-dup15. Престой на пациентката в лечебното заведение:

2.1. За медицинските дейности в АГ:

2.3. Средните годишни стойности за болничен престой по групи оперативни намеси и стационарни пакети в лечебното заведение не следва да надвишават съответните препоръчителни стойности с повече от 5 – 10 %.

3-dup14. Използваемост по предназначение на мощностите и човешките ресурси.

3.1. Следните изисквания са в сила за амбулаторни медицински дейности в акушерски и/или гинекологични структурни единици, които функционират 3 и повече години:

3.2. Изисквания за стационарни медицински дейности в акушерски структурни единици, които функционират 3 и повече години:

3.3. Изисквания за стационарни медицински дейности в гинекологични структурни единици, които функционират 3 и повече години:

3.4. Следното изискване се прилага за оценка на болници, където се оказва акушеро-гинекологична помощ, които функционират 3 и повече години: броят на операции от групи 5 и 8 по глава ХIV да не надвишава 50 % от броя на всички операции за една година. Глава ХVII СПЕЦИФИЧНИ КАЧЕСТВЕНИ ПОКАЗАТЕЛИ ЗА ДИАГНОСТИЧНО-ЛЕЧЕБНИ ДЕЙНОСТИ В СПЕЦИАЛНОСТТА „АКУШЕРСТВО И ГИНЕКОЛОГИЯ“

1-dup16. Показателите за оценка на качеството, възприети от дадено лечебно заведение, се посочват в правилника за устройството и дейността на лечебното заведение, а методите за приложението им се развиват във вътрешните стандарти.

2-dup16. Лечебните заведения, в които се извършват профилактични гинекологични прегледи (ПГП), отчитат следните показатели:

2.1. брой на извършени ПГП;

2.2. брой и относителен дял (БОД) на цитологично сигнализирани преинвазивни и инвазивни изменения на маточната шийка;

2.3. БОД на хистологично потвърдени инвазивни изменения на маточната шийка – по клиничен стадий;

2.4. БОД на открити полово предавани инфекции;

2.5. БОД на открити други гинекологични заболявания – по диагнози;

2.6. БОД на открити тумори и тумороподобни изменения в млечната жлеза.

3-dup15. Лечебните заведения, в които се извършва проследяване на бременност, отчитат следните показатели:

3.1. брой на проследяваните за отчетния период бременности, от тях:

3.2. брой на разпознати или обсервирани бременности с повишен риск (рискови бременности) – по диагнози;

3.3. брой на разпознати или обсервирани бременности с реализиран риск (патологични бременности) – по диагнози;

3.4. брой на диспансерно наблюдавани рискови/патологични бременности – по диагнози;

3.5. брой на рискови/патологични бременности, насочени за диспансерно наблюдение в други лечебни заведения – по диагнози.

4-dup13. Лечебните заведения, в които се извършва семейно планиране, отчитат следните показатели:

4.1. общ брой жени, при които са осъществени дейности по семейно планиране;

4.2. БОД на аборти по желание;

4.3. БОД на открити полово предавани инфекции.

5-dup8. Лечебните заведения, в които се извършват дейности, спадащи към интердисциплинарната област „Асистирани репродуктивни технологии“, отчитат следните показатели:

5.1. брой на обслужени пациентки;

5.2. БОД на пациентки, при които са приложени:

5.3. БОД на пациентки с диагностицирана бременност след асистирана репродукция – по приложен метод (5.2.1 – 5.2.4);

5.4. БОД на пациентки с раждане след асистирана репродукция – по приложен метод (5.2.1 – 5.2.4);

5.5. БОД на интраоперативни и ранни (до седмия ден) следоперативни усложнения, групирани по вид (инфекциозни, хеморагични, тромбоемболични, др.);

5.6. БОД на случаи с интраоперативна и ранна следоперативна смъртност – общо и само майчина смъртност.

6-dup5. Лечебните заведения за болнична помощ по АГ отчитат следните показатели:

6.1. за родилна помощ:

6.2. за АГ помощ, с изключение на родилна помощ:

7-dup5. Резултатите от анализи по т. 2 се обобщават по тримесечия и за цялата календарна година и се размножават в 4 екземпляра: един за структурната единица, един за лечебното заведение, един за регионалния център по здравеопазване и един за съответния национален регистър.

8-dup4. Резултатите от анализи по т. 3 – 6 се обобщават по тримесечия и за цялата календарна година и се размножават в 3 екземпляра: един за структурната единица, един за лечебното заведение и един за регионалния център по здравеопазване.

9-dup3. Показатели за качество на процесите в медицинската дейност:

9.1. Следните показатели засягат качеството на процесите при стационарни и еднодневни акушеро-гинекологични ДЛД:

9.2. Изискване за показателите:

10-dup. Показатели за качество на крайния продукт на ДЛД:

10.1. Показатели за качество на крайния продукт са:

10.2. Изискванията за показателите по т. 10.1.1 – 10.1.3, сведени към общия брой лекувани случаи за годината, са:

10.3. Изискването за показателите болнична и майчина смъртност е годишните стойности да не надвишават осемдесетия персентил на стойностите за страната.

10.4. Изискването за показателя перинатална смъртност е годишните стойности да не надвишават осемдесетия персентил на стойностите за страната. Глава ХVIII СПЕЦИФИЧНИ КАЧЕСТВЕНИ ПОКАЗАТЕЛИ ЗА ПРОФИЛАКТИЧНИ ДЕЙНОСТИ В СПЕЦИАЛНОСТТА „АКУШЕРСТВО И ГИНЕКОЛОГИЯ“

1-dup17. Лечебните заведения за извънболнична помощ по АГ (клас А) не могат да отказват:

1.1. проследяване на нормална бременност;

1.2. извършване на профилактичен гинекологичен преглед;

1.3. консултиране във връзка със семейно планиране.

2-dup17. Проследяване на нормална бременност:

2.1. Проследяването на нормална бременност:

2.2. Специален показател за качество на проследяването на бременността е откриваемостта на следните заболявания и състояния:

2.3. Диагнози по т. 2.2 се поставят или обсервират в съответното лечебно заведение. След поставяне на окончателна диагноза бременните се насочват за диспансерно наблюдение в същото или друго лечебно заведение.

3-dup16. Профилактични гинекологични прегледи:

3.1. Провеждането на ПГП:

3.2. Специален показател за качество на ПГП е откриваемостта на следните заболявания:

3.3. Диагнози по т. 3.2 се поставят или обсервират в съответното лечебно заведение. След поставяне на окончателна диагноза пациентките се лекуват или се насочват за диспансерно наблюдение в същото или друго лечебно заведение.

4-dup14. Семейно планиране:

4.1. Дейностите по семейно планиране са съобразени с нормативната уредба.

4.2. За целите на семейното планиране се използват:

4.3. Методите по предходната точка се използват с приоритет, съответен на подреждането им (4.2.1 – 4.2.2).

4.4. В хода на дейностите по семейно планиране се осъществяват и дейности, свързани с полово предаваните инфекции, а именно:

4.5. Лечебните заведения, където се осъществява семейно планиране:

4.6. Специален показател за качество на семейното планиране са следните събития:

1-dup18. „Акушерска спешност“ означава синдром или нозологична единица, които представляват непосредствена заплаха за живота на майката и/или плода. В частност „акушерска спешност“ представляват проявите на шок от всички патофизиологични типове при бременна или родилка. Следните синдроми и нозологични единици също се приемат за акушерска спешност независимо дали в момента се установяват признаци на шок:

1.1. остър хирургичен корем, причинен от:

1.2. остра кръвозагуба, усложнена или не от коагулопатия, причинена от:

1.3. други патогенетични варианти на шок или предшоково състояние, причинени от:

1.4. гърчови състояния;

1.5. хипертонична криза;

1.6. прекома или кома;

1.7. анте- и интрапартална асфиксия на плода;

1.8. пролапс на пъпна връв;

1.9. застрашаваща или станала руптура на матката;

1.10. инверзия на матката.

2-dup18. При транспортиране на пациентка с акушерска спешност решението за транспортиране се съобразява със:

2.1. района на действие и достъпа на използваното транспортно средство (автомобил, вертолет, друго);

2.2. информираното съгласие на пациентката или неин законен представител;

2.3. при невъзможност за получаване на информирано съгласие – с решение по целесъобразност, взето от:

3-dup17. При изпълнени условия по т. 2 изборът на лечебното заведение, където се транспортира пациентката, зависи от следните критерии:

3.1. основна причина за състоянието на пациентката – спазват се следните правила:

3.2. очаквано времетраене на транспорта – при изпълнени условия по т. 2 и 3.1 пациентката се транспортира в лечебното заведение, което се прецени за най-бързо достъпно.

4-dup15. В случай че раждаща пациентка, при която спонтанното раждане предстои да завърши в най-кратък срок, се намира в лечебно заведение от неадекватен за състоянието й клас (А, Б1 без оказване на родилна помощ или Б2), персоналът на това лечебно заведение е длъжен спешно да организира и осъществи:

4.1. водене на раждане;

4.2. първична реанимация на новороденото и обработка на пъпния чукан;

4.3. маркиране на майката и новороденото с един и същ идентификационен знак;

4.4. документиране на раждането;

4.5. превеждане по възможност с медицински транспорт:

5-dup9. Действията по т. 4.2 – 4.5 се предприемат и в случай, че раждането е завършило в отсъствие на специализирана АГ помощ.

6-dup6. В случай че пациентка с акушерска спешност, при която не е налице спонтанно раждане или то не предстои да завърши в най-кратък срок, се намира в лечебно заведение от неадекватен за овладяване на състоянието й клас, персоналът на това лечебно заведение е длъжен спешно да организира и осъществи:

6.1. начални животоспасяващи мерки;

6.2. превеждане на пациентката по възможност с медицински транспорт в лечебно заведение, избрано по критериите в т. 3.

7-dup6. В случай че бременна в шок се намира в лечебно заведение от адекватен за овладяване на състоянието й клас, но което не оказва родилна помощ, персоналът на това лечебно заведение е длъжен спешно да организира и осъществи:

7.1. ако пациентката е в напреднала бременност или раждаща:

7.2. ако пациентката не е в напреднала бременност – оказване на медицинската помощ, необходима за овладяване на животозастрашаващото състояние. ДЯЛ VI ИЗИСКВАНИЯ КЪМ МЕДИЦИНСКИ ДЕЙНОСТИ В СПЕЦИАЛНОСТТА „АКУШЕРСТВО И ГИНЕКОЛОГИЯ“ Глава ХХ ДИАГНОЗА И ПРОСЛЕДЯВАНЕ НА БРЕМЕННОСТТА

1-dup19. Диагноза на бременността:

1.1. Диагнозата на бременността установява:

1.2. Диагностичните цели по т. 1 се поставят и следва да бъдат постигнати на ниво лекарско 1. Те по изключение се пренасят на ниво лекарско 2.

1.3. При наличие на вътрематочна бременност диагнозата уточнява следните нейни характеристики:

1.4. Диагностичните цели:

2-dup19. Първоначални изследвания на бременната жена:

2.1. При първото си посещение в лечебното заведение, където ще се проследява бременността, бременната подлежи на следните изследвания:

3-dup18. Проследяване на нормална бременност:

3.1. Нормално развиващата се бременност изисква проследяване, както следва:

3.2. Консултациите проследяват:

4-dup16. Проследяване на бременност с повишен риск (рискова бременност):

4.1. В хода на проследяването на нормална бременност установяването на нововъзникнало заболяване от какъвто и да е характер налага консултация със съответен специалист.

4.2. Освен заболяванията по т. 4.1 следните фактори определят повишен риск за бременността и налагат разширяване на алгоритъма за проследяване на нормална бременност:

5-dup10. Реализиране на риска – превръщане на рисковата бременност в патологична:

5.1. Рискът за бременността може да се реализира под форма на:

5.2. Случаите с акушерска спешност подлежат на:

5.3. Нарушена бременност е налице при:

5.4. Формите на патологична бременност по т. 5.3.1 и 5.3.2 подлежат на незабавна хоспитализация в лечебно заведение от клас Б1.

5.5. Формите на патологична бременност по т. 5.3.3 и 5.3.4 подлежат на незабавна хоспитализация в лечебно заведение от клас Б1, оказващо родилна помощ.

5.6. Ембриопатична/фетопатична бременност е налице при:

5.7. Формите на патологична бременност по т. 5.6.1 – 5.6.3 подлежат на лечение в лечебно заведение от клас А2 или Б1.

5.8. Формите на патологична бременност по т. 5.6.4 – 5.6.6 подлежат на лечение в лечебно заведение от клас Б1, оказващо родилна помощ.

5.9. Друга заплаха за здравето на бременната и/или на плода е налице при:

5.10. Формите на патологична бременност по т. 5.8 подлежат на диспансерно наблюдение в лечебно заведение от клас А1 или А2 и комплексна преценка в динамика, с оглед лечение или пренасочване към лечебно заведение от клас Б1.

5.11. В случай че срокът на бременността е 20 или повече гестационни седмици, лечението се провежда в лечебни заведения, оказващи родилна помощ. Глава ХХI ПРОФИЛАКТИЧЕН ГИНЕКОЛОГИЧЕН ПРЕГЛЕД

1-dup20. Профилактичният гинекологичен преглед (ПГП) е насочен към откриване на морбидни и преморбидни състояния на женската репродуктивна система с основен акцент върху скрининга за рак на маточната шийка и за рак на гърдата.

2-dup20. На ПГП подлежат всички жени, навършили 30 години, както и по-млади жени, които са полово активни (имали са поне едно полово сношение).

3-dup19. ПГП:

3.1. се извършва в рамките на извънболничната помощ (лечебно заведение от клас А);

3.2. изисква ниво лекарско 1 или 2;

3.3. включва:

4-dup17. На жени, навършили 45 години, се дава съвет да се подложат на мамография, която да се повтаря през 1 – 3 години.

5-dup11. Резултат от профилактичния гинекологичен преглед:

5.1. Резултатът от ПГП се отчита като „отрицателен“, ако са изпълнени всички изброени условия:

5.2. Резултатът от ПГП се отчита като „положителен“, ако е изпълнено поне едно от изброените условия:

5.3. Жените с положителен резултат от ПГП подлежат на уточняваща диагноза. Тя изисква участие на специалист акушер-гинеколог.

6-dup7. Терминология на цитопатологичния отговор:

6.1. Отговорът на цитопатологичната лаборатория се придържа към системата за оценка „групи по Papanicolaou“ (Рар) или абревиатура по системата „Bethesda“. Ако се използва абревиатура по Bethesda, тя трябва да се обвърже с групите по Papanicolaou.

6.2. В отговора изрично се обозначава годността на материала за цитологична диагноза.

6.3. Отговорът съдържа описание на находката (не само група по Papanicolaou или абревиатура по Bethesda).

7-dup7. Интервали между профилактичните гинекологични прегледи:

7.1. Периодичността на ПГП е функция от възрастта и риска. Фактори за повишен риск:

7.2. На ПГП подлежат веднъж годишно:

7.3. Жени на възраст от 25 до 59 години и с обичаен риск подлежат на ПГП веднъж на 1 – 2 години, а след 2 отрицателни резултата – веднъж на 2 – 3 години.

7.4. Жени на възраст 60 и повече години и с обичаен риск подлежат на ПГП при първото посещение, а след отрицателен резултат – веднъж на 2 – 3 години. ДЯЛ VII ИЗИСКВАНИЯ ЗА СТРУКТУРИТЕ НА ЛЕЧЕБНИ ЗАВЕДЕНИЯ, КЪДЕТО СЕ ОКАЗВА АКУШЕРО-ГИНЕКОЛОГИЧНА ПОМОЩ Глава ХХII ПОМЕЩЕНИЯ И ОБОРУДВАНЕ НА АМБУЛАТОРИЯ ЗА СПЕЦИАЛИЗИРАНА ИЗВЪНБОЛНИЧНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ ПО АГ (КАБИНЕТ ПО АГ)

1-dup21. Помещения:

1.1. Амбулаторията за специализирана извънболнична медицинска помощ по АГ (АГ кабинет) включва следните структури:

1.2. Отсъствие на директно осветление в кабинета се допуска при условие, че помещението е климатизирано. Допустимото изкуствено осветление трябва да отговаря по интензитет и цветна температура на нормална дневна светлина.

1.3. Кабинетът е шумоизолиран.

1.4. В кабинета има поне един умивалник със студена и топла течаща вода и оттичане в централна канализация.

1.5. Базовото оборудване на санитарен възел е:

1.6. Един санитарен възел по т. 1.5 може да обслужва до 2 кабинета за АГ прегледи в едно и също лечебно заведение.

2-dup21. Оборудване:

2.1. Специално оборудване:

2.2. Един брой от оборудването по позиции 2.1.7 – 2.1.11 може да обслужва до два кабинета за АГ прегледи в едно и също лечебно заведение.

2.3. Други пособия: теглилка, акушерска слушалка, шивашки метър, тазомер, медицински термометър.

2.4. Гинекологичен инструментариум: спекулуми, предни и задни влагалищни валви, пинцети, корнцанги, хемостатични клампи, двузъбци, абортни щипци, иглодържател, дилататори от № 4 до № 12, като след № 7 има и половинки (т.е. 7, 7 1/2, 8, 8 1/2 и т.н.), хистерометър, кюрети, ножици, скалпели, хирургични игли, пункционни игли, спринцовка за пункционните игли с вместимост поне 20 мл, биопсична щипка.

2.5. Реактиви и консумативи: Луголов разтвор, воден разтвор на оцетна киселина, воден разтвор на калиева основа, етилов алкохол или аерозолен фиксатор за цитонамазки, цервикални шпатули и/или четчици, нестерилни полиетиленови и/или латексови ръкавици, стерилни латексови ръкавици, спринцовки и игли за еднократна употреба.

2.6. Анестезиологични инструменти и пособия: сфигмоманометър, фонендоскоп, амбу, ларингоскоп, усторазтворител, щипка за език, въздуховод, ендотрахеални тръби и водачи за тях. Глава ХХIII СТРУКТУРА ЗА ПРИЕМ НА РАЖДАЩИ ЖЕНИ

1-dup22. Тази структура:

1.1. може да служи и за прием на бременни през втората половина на бременността;

1.2. е разположена на приземен етаж или сутерен, като е осигурен достъп за моторни превозни средства до входа;

1.3. е на един и същи етаж с родилната зала или е свързана с нея посредством асансьор за колички или релси за достъп с количка (мобилен стол);

1.4. се придържа към изискванията за амбулатория за специализирана извънболнична медицинска помощ по АГ (АГ кабинет) (глава ХХII), както и към следните специфични изисквания по отношение на:

2-dup22. За структурата за прием на раждащи жени освен изискванията за помещения, амбулаторията за специализирана извънболнична медицинска помощ по АГ (АГ кабинет) (глава ХХII) се добавя и изискване за наличие на баня с душ – студена и топла вода; оттичане в централна канализация.

3-dup20. За структурата за прием на раждащи жени:

3.1. не се прилагат изискванията за наличие на:

3.2. се добавя изискване за наличие на „транспортна/и количка/и“.

4-dup18. За структурата за прием на раждащи жени:

4.1. не се прилагат изискванията за наличие на: двузъбци, дилататори, хистерометър, кюрети, скалпели, игли, биопсична щипка;

4.2. се добавя изискване за наличие на „Набор за раждане“, който се състои от:

5-dup12. В тази структура постоянно:

5.1. дежури акушерка;

5.2. се поддържа възможност да е налице лекар – специалист по АГ, до 20 min след поява на раждаща жена. Глава ХХIV РОДИЛНА ЗАЛА

1-dup23. Общият брой родилни легла в едно лечебно заведение с предмет на дейност родилна помощ е минимум 2.

2-dup23. Основни помещения: допустими са следните варианти – самостоятелно или в комбинация:

2.1. вариант „предзали – зала“, който включва:

2.2. вариант „самостоятелни родилни стаи“ – помещения за водене на I – III период на раждането, всяка от тях със:

3-dup21. Присъствие на близки на раждащата по време на раждането е допустимо при нейно съгласие и тяхно желание само в условия на самостоятелна родилна стая.

4-dup19. Родилната зала е разположена на един етаж или е свързана посредством асансьор за колички или релси за достъп с количка (мобилен стол) със структурна единица (звено) за:

4.1. прием на раждащи жени;

4.2. новородени;

4.3. следродови грижи.

5-dup13. Допълнителни помещения:

5.1. операционна/и зала/и за цезарово сечение – желателна за МБАЛ и задължителна за СБАЛАГ;

5.2. други помещения съгласно изискванията за операционна зала на медицински стандарт по хирургия:

5.3. стая за интензивно следоперативно наблюдение – задължителна, при условие че е разкрита операционна зала за цезарово сечение;

5.4. склад/ове;

5.5. санитарни възли – изисквания:

5.6. други (апаратни зали, помещения за персонала и др.).

6-dup8. Медицинска апаратура и пособия:

6.1. ехограф с абдоминален трансдюсер;

6.2. кардиотокограф:

6.3. апарат за кръвно-газов анализ – за СБАЛАГ задължително е разположен в родилната зала; за МБАЛ може да се ползва такъв апарат, разположен другаде, но на територията на същото лечебно заведение;

6.4. инфузионни помпи:

6.5. специални осветителни тела:

6.6. апарат за обща анестезия;

6.7. анестезиологични инструменти и пособия: сфигмоманометър, фонендоскоп, амбу, ларингоскоп, усторазтворител, щипка за език, въздуховод, ендотрахеални тръби и водачи за тях;

6.8. газова инсталация;

6.9. спешен шкаф;

6.10. теглилки за новородени:

6.11. други пособия: акушерски слушалки, тазомер, стойки за трайни венозни инфузии, шивашки метър.

7-dup8. Специален инструментариум:

7.1. набори за:

7.2. пособия за екстракция на жив плод през естествените родови пътища: форцепс (ако е 1 бр. – за предпочитане е форцепс на Simpson), вакуум-екстрактор с минимум 3 размера пелоти;

7.3. инструменти за плодораздробяващи операции: перфоратор (тип Naegele/Вlot), кука (тип Braun), ножица (тип Siebold), щипци (тип Gauss);

7.4. други инструменти и пособия: четиризъбци, дилататори (до № 34 и по-висок), метрейринтер или балон-катетър с вместимост на балона 10 и повече мл.

8-dup5. Мивки за раждащите – със студена и топла вода и оттичане в централна канализация:

8.1. поне по 1 за всяка предзала;

8.2. по 1 във всяка самостоятелна родилна стая.

9-dup4. За помещения, апаратура, пособия и материали, свързани с диагностично-лечебни дейности по отношение на новороденото – съгласно Наредба № 4 от 2003 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Неонатология“. Глава ХХV ГИНЕКОЛОГИЧЕН СТАЦИОНАР

1-dup24. Гинекологичният стационар е разположен на един етаж или е свързан посредством асансьор за колички или релси за достъп с количка (мобилен стол) със следните подразделения:

1.1. операционна зала;

1.2. болнична стая (зала) за интензивно наблюдение.

2-dup24. Помещения:

2.1. болнични стаи;

2.2. болнична стая (зала) за интензивно наблюдение;

2.3. акушерска стая („сестрински пост“);

2.4. лекарски кабинет(и);

2.5. рапортна зала (за тази цел може да служи и някое от помещенията 2.3 – 2.4);

2.6. превързочна-манипулационна;

2.7. склад;

2.8. санитарни възли, от които поне един самостоятелен, за болничната стая (зала) за интензивно наблюдение.

3-dup22. Оборудване:

3.1. газова инсталация поне в болничната стая (зала) за интензивно наблюдение;

3.2. сигнална инсталация – във всички болнични стаи;

3.3. един или повече броя: кушетка за прегледи, гинекологичен стол, лекарствен шкаф, офис оборудване, хладилник, складово оборудване;

3.4. легла, поне 1 от които е с променлива геометрия;

3.5. нощни шкафчета (масички);

3.6. гинекологични инструменти – прилагат се изискванията за амбулатория за специализирана извънболнична медицинска помощ по АГ (кабинет по АГ), както и изискването за наличие на: набор за пробно абразио (за прекъсване на бременност до 13-а г.с.), набор за пункция на задния влагалищен свод, троакар(и) за парацентеза;

3.7. други пособия: слушалки (фонендоскопи), сфигмоманометри, термометри;

3.8. сейф за venena;

3.9. индивидуални гардеробчета за персонала;

3.10. други мебели и аксесоари съгласно необходимостта и възможностите.

4-dup20. Операционна зала – съгласно медицински стандарт по хирургия.

5-dup14. Специфичен за АГ операционен инструментариум:

5.1. за АГ операции с горен достъп: валви на Breisky, параметрални клампи, тирбушон за матка, четиризъбци, топчеста сонда за маточна тръба (огъваема и/или твърда), др.;

5.2. за АГ операции с долен достъп: задна влагалищна валва с тяжест, валви на Breisky, параметрални клампи, двузъбци, четиризъбци, хистерометър, дилататори от № 4 до № 12, като след № 7 има и половинки (т.е. 7, 7 1/2, 8, 8 1/2 и т.н.), кюрети, абортни щипци, др.

6-dup9. Изисквания за хистероскопска апаратура и пособия:

6.1. хистероскоп (оптичен тубус);

6.2. трансцервикален водач;

6.3. монитор;

6.4. видеокамера;

6.5. източник на студена светлина;

6.6. устройство за дозирано нагнетяване на газ или течност в маточната кухина. ДЯЛ VIIа МИНИМАЛНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ОБЕЗПЕЧЕНОСТ С АПАРАТУРА

1-dup25. Минимални изисквания за обезпеченост с апаратура в акушерски структурни единици, които функционират 3 и повече години:

1.1. при I ниво – акушерски монитор (включително в родилна зала), аспирационна (вакуум) помпа; осигурена възможност съвместно с други структури да ползва: ехограф с абдоминален трансдюсер (включително в родилна зала), дефибрилатор, апарат за кръвно-газов анализ;

1.2. при II ниво – акушерски монитор (включително в родилна зала) – 2 бр., аспирационна (вакуум) помпа, ехограф с абдоминален трансдюсер (включително в родилна зала); осигурена възможност съвместно с други структури да ползва: ехограф с абдоминален и вагинален трансдюсер, дефибрилатор, апарат за кръвно-газов анализ;

1.3. при III ниво – акушерски монитор (включително в родилна зала) – 3 бр., аспирационна (вакуум) помпа – 2 бр., ехограф с абдоминален трансдюсер (включително в родилна зала), ехограф с абдоминален и вагинален трансдюсер, колпоскоп; осигурена възможност съвместно с други структури да ползва: лапароскоп, дефибрилатор, апарат за кръвно-газов анализ.

2-dup25. Минимални изисквания за обезпеченост с апаратура в гинекологични структурни единици, които функционират 3 и повече години:

2.1. при I ниво – аспирационна (вакуум) помпа; осигурена възможност съвместно с други структури да ползва: ехограф с абдоминален трансдюсер и дефибрилатор;

2.2. при II ниво – колпоскоп, аспирационна (вакуум) помпа; осигурена възможност съвместно с други структури да ползва: ехограф с абдоминален и вагинален трансдюсер, лапароскоп и дефибрилатор;

2.3. при III ниво – ехограф с абдоминален и вагинален трансдюсер, колпоскоп, лапароскоп, хистероскоп, аспирационна (вакуум) помпа и осигурена възможност съвместно с други структури да ползва дефибрилатор. ДЯЛ VIII ИЗИСКВАНИЯ ЗА СЪСТАВЯНЕ И ВОДЕНЕ НА СПЕЦИФИЧНАТА МЕДИЦИНСКА ДОКУМЕНТАЦИЯ Глава ХХVI СЪДЪРЖАНИЕ НА ПРАВИЛНИКА ЗА УСТРОЙСТВОТО И ДЕЙНОСТТА НА ЛЕЧЕБНО ЗАВЕДЕНИЕ ПО АКУШЕРСТВО И/ИЛИ ГИНЕКОЛОГИЯ

1-dup26. Обща част:

1.1. идентификация на лечебното заведение, форма на собственост, субординация;

1.2. органи за управление на лечебното заведение;

1.3. задължения, отговорности и права на служителите в лечебното заведение от всички нива;

1.4. контрол и санкции.

2-dup26. Устройство:

2.1. структурни единици;

2.2. материална база на лечебното заведение; разпределението й по структурни единици;

2.3. особено скъпо или уникално оборудване;

2.4. комуникации и информационно осигуряване.

3-dup23. Човешки ресурси:

3.1. щатове на пълен работен ден;

3.2. посочване на случаите, в които на служителите могат да се възлагат дейности, нефигуриращи в длъжностните характеристики.

4-dup21. Дейности:

4.1. основна медицинска дейност;

4.2. други медицински дейности;

4.3. обслужващи дейности;

4.4. други дейности (учебна, научна, друга);

4.5. постоянни и временни органи (комисии, учебни курсове и др.), подпомагащи осъществявянето на отделните дейности.

5-dup15. Организация на медицинската дейност:

5.1. работно време на служителите;

5.2. вертикални (йерархични) и хоризонтални (функционални) връзки;

5.3. поведение при възникнали разногласия и конфликти;

5.4. вътрешни разпоредби, регулиращи медицинската дейност.

6-dup10. Права и задължения на пациентките:

6.1. запознаване на пациентките с извлечение от този правилник;

6.2. права на пациентката:

6.3. други права и задължения: дневен режим, ползване на телефони, телевизори и аудиотехника, лични хранителни запаси, място за хранене, свиждане, даване сведения на близките, придружители, консултации с лекари от други звена и лечебни заведения, напускане на лечебното заведение преди изписването. Глава ХХVII ДАННИ, ДОКУМЕНТИРАНИ ПРИ ХОСПИТАЛИЗАЦИЯ (ДАННИ „ВХОД“)

1-dup27. Реквизити на болнична документация, попълвана при постъпване на раждаща и на гинекологично болна жена в стационар:

1.1. Приемащ лекар.

1.2. Дата и час на постъпване.

1.3. Анамнеза: menarche, менструален цикъл, първи ден на последната редовна менструация, раждания, аборти, минала гинекологична анамнеза, екстрагенитални заболявания, фамилна и друга обремененост.

1.4. От общия статус: пулс, артериално кръвно налягане, аксиларна температура.

1.5. Статус на млечните жлези.

1.6. Лабораторни, апаратни и други резултати, налични при постъпването.

1.7. Работна диагноза.

2-dup27. Реквизити на болнична документация, попълвана при постъпване на раждаща жена в стационар:

2.1. От анамнезата: къде е проследявана бременността и от какъв срок, необичайни признаци или оплаквания, признаци на родова дейност, протичане на настоящата бременност, вероятен термин на раждането, предишни раждания (дата, диагноза на раждането, телесна маса и състояние на новороденото), при „фамилна и друга обремененост“ се включват данни за многоплодна бременност.

2.2. От общия статус: телесна маса, ръст.

2.3. Клиничен акушерски статус:

2.4. Резултат от аускултация на детски сърдечни тонове;

2.5. Акушерска ехография (по индикации).

2.6. Прогноза на раждането.

2.7. План за акушерско поведение.

3-dup24. Реквизити на болнична документация, попълвана при постъпване на гинекологично болна жена в стационар:

3.1. От анамнезата: оплаквания.

3.2. От общия статус: ректална t° (при съмнение за перитонеално дразнене).

3.3. Клиничен гинекологичен статус:

3.4. Ехографско изследване (по преценка).

3.5. Тест за бременност (по индикации).

3.6. Диференциална диагноза.

3.7. План за изследване.

3.8. План за лечение. Глава ХХVIII ДАННИ, ДОКУМЕНТИРАНИ ПРИ РАЖДАНЕ

1-dup28. Описание на раждане през естествените родови пътища:

1.1. Дата и час.

1.2. Диагноза на раждането с изрично обозначение „мъртъв плод“, ако случаят е такъв.

1.3. Описание на приложени акушерски намеси през периода на изгонване с прецизиране момента на извършването им и индикациите за всяка от тях.

1.4. Описание на новороденото (при многоплодна бременност – за всеки близнак поотделно):

1.5. Описание на плацентарния период:

1.6. Общо състояние и генитален статус на родилката след раждане на плацентата.

1.7. Описание на приложени акушерски намеси в ранния следплацентарен период с прецизиране момента на извършването им и индикациите за всяка от тях.

1.8. Обща майчина кръвозагуба.

1.9. Други данни.

2-dup28. Запис в актова книга:

2.1. Пореден номер на раждането по актовата книга.

2.2. Дата и час на раждането.

2.3. Паспортни данни на родилката:

2.4. Дата на постъпване в лечебното заведение.

2.5. Номер на „История на бременността и раждането“.

2.6. От кого е насочена за раждане в лечебното заведение.

2.7. Диагноза на раждането с изрично обозначение „мъртъв плод“, ако случаят е такъв.

2.8. Идентификационен номер на новороденото.

2.9. Антропометрични данни на новороденото – телесна маса, ръст, др.

2.10. Apgar-score на новороденото на първата минута след раждането.

2.11. Къде се превежда майката след напускане на родилната (операционната) зала.

2.12. Къде се превежда новороденото след напускане на родилната (операционната) зала.

2.13. Име на лекаря, водил раждането.

2.14. Име на акушерката, извършила акуширането.

2.15. Име на консултанта (ако има такъв).

2.16. При многоплодни раждания се номерират и попълват поотделно за всяко новородено и записите се обединяват по подходящ начин, например с математическия символ голяма скоба. Глава ХХIХ ДАННИ, ДОКУМЕНТИРАНИ В ОПЕРАТИВНИ ПРОТОКОЛИ

1-dup29. Реквизити на оперативен протокол, общи за гинекологични операции и цезарово сечение:

1.1. Номер и дата на операцията.

1.2. Към ИЗ (ИБрР) №/дата.

1.3. Име на болната / бременната.

1.4. Предоперативна диагноза.

1.5. Операция.

1.6. Имена на оперативния екип: оператор, асистент(и), анестезиолог, инструментатор.

1.7. Времетраене на операцията: начало (час, минути) и край (час, минути).

1.8. Достъп.

1.9. Статус in situ:

1.10. Ход на операцията.

1.11. Кръвозагуба (мл).

1.12. Дренажи.

1.13. Катетри.

1.14. Следоперативни назначения.

1.15. Други данни.

1.16. Оператор (име, подпис).

1.17. Консултант (ако има такъв – име, подпис).

2-dup29. Специфични реквизити на оперативен протокол за гинекологични операции:

2.1. Към статуса in situ:

2.2. Макроскопско описание на оперативния препарат.

3-dup25. Специфични реквизити на оперативен протокол за цезарово сечение:

3.1. Уточняващи данни – вид цезарово сечение; доносеност/степен на недоносеност на новороденото; ако е родено мъртво дете, това се обозначава изрично.

3.2. Към имената на екипа се добавят имената на неонатолога.

3.3. Количество, цвят и други характеристики на околоплодните води.

3.4. Начин на екстракция на плода.

3.5. Инсерционно място и начин на екстракция на плацентата.

3.6. Описание на новороденото и макроскопско описание на плацента и околоплодни ципи – както при описание на раждане през естествените родови пътища. Глава ХХХ РЕКВИЗИТИ НА ДРУГА МЕДИЦИНСКА ДОКУМЕНТАЦИЯ

1-dup30. Декларация за информирано съгласие (отказ) за подлагане на диагностично-лечебна дейност:

1.1. Декларацията за информирано съгласие (отказ):

1.2. Задължителните условия включват:

1.3. Препоръките могат да включват в декларацията текстове, които:

2-dup30. Данни, документирани в „История на заболяването (раждането)“ преди дехоспитализация (данни „Изход“):

2.1. Общ статус с изрично обозначаване състоянието на:

2.2. Гинекологичен статус.

2.3. Лабораторни изследвания:

2.4. Други данни (при нужда).

3-dup26. Гинекологична епикриза, издавана при дехоспитализация на болна:

3.1. Обозначаване на лечебното заведение, издаващо епикризата.

3.2. Обозначаване на структурната единица, където е било последното местопребиваване на пациентката.

3.3. Паспортни данни на пациентката.

3.4. Дата (при спешни случаи – и час) на постъпване в лечебното заведение.

3.5. Приемна диагноза:

3.6. Дата (при смърт, настъпила в лечебното заведение – и час) на изписване, превеждане или смърт.

3.7. Окончателна клинична диагноза:

3.8. Хистологична диагноза (ако са били екстирпирани тъкани/органи).

3.9. Важни данни от:

3.10. Проведено лечение – с най-важните данни от декурзуса на заболяването, включително динамика на клинични, лабораторни, образни и други изследвания.

3.11. Важни данни от статуса при изписването.

3.12. Резюме на указанията за последващо лечение (режим) след изписването; срок и лечебно заведение за първи следлечебен контролен преглед.

3.13. Лекуващ лекар (име, подпис, личен печат).

3.14. Началник на структурната единица (име, подпис, личен печат).

4-dup22. Фиш за цитологично онкопрофилактично изследване на цервикални намазки:

4.1. Фишът за цитологично онкопрофилактично изследване на цервикални намазки се състои от две части: искане за изследване и резултат от изследването (отговор).

4.2. Искането съдържа следните задължителни реквизити:

4.3. Отговорът съдържа следните задължителни реквизити:

1-dup31. Националният център по обществено здраве и анализи създава и поддържа на национално ниво информационна система за ражданията. Информационната система се поддържа като електронна база данни и има служебен характер.

2-dup31. В информационната система задължително се обособяват следните раздели:

2.1. Раздел „Данни за майката“, в който се вписват:

2.2. Раздел „Данни за раждането“, в който се вписват:

2.3. Раздел „Други данни за раждането“, в който се вписват:

2.4. Раздел „Данни за новороденото“, в който се вписват:

3-dup27. Болниците, които осъществяват родилна помощ като част от своята дейност по силата на издаденото им от министъра на здравеопазването разрешение за осъществяване на лечебна дейност по чл. 46, ал. 2 от Закона за лечебните заведения, са длъжни да осигурят воденето на информационната система по т. 1.

4-dup23. Данните по т. 2 се вписват по електронен път лично от водилия/ите раждането в болниците по т. 3 или от определени за целта длъжностни лица в тези лечебни заведения чрез защитена връзка, като за целта той/те използва/т квалифициран електронен подпис. Вписването се извършва в срок до 3 дни от раждането/извършването на процедурата.

5-dup16. Лицата по т. 4 отговарят за достоверността на вписаната информация.

Наредба № 19 от 22 декември 2014 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Акушерство и гинекология“

Чл. 1

Чл. 2

Допълнителна разпоредба

§ 1

Преходни и заключителни разпоредби

§ 2

§ 3

§ 4

§ 5

§ 6

§ 7

§ 8

Заключителни разпоредби

Приложение 1 Приложение към чл. 1, ал. 1 МЕДИЦИНСКИ СТАНДАРТ „АКУШЕРСТВО И ГИНЕКОЛОГИЯ“

Препратки от акта

Препратки към акта

Докладвай грешка