Чл. 1
(1) С тази наредба се утвърждава медицински стандарт по превенция и контрол на вътреболничните инфекции съгласно приложението.
(2) Стандартът по ал. 1 има за цел да подобри качеството и безопасността на медицинската помощ чрез намаляване честотата на вътреболничните инфекции, както и да ограничи разпространението на антимикробната резистентност.
Допълнителни разпоредби
§ 1
По смисъла на наредбата:
1. „Работник“ е всяко лице, което е наето в лечебно заведение, включително обучаващите се или стажантите – за времето на обучение, стаж и практика.
2. „Работни места“ са всички структури/места в лечебните заведения, в които се осъществяват дейности по профилактика, диагностика, лечение и рехабилитация.
3. „Работодател“ е лечебно заведениe по смисъла на Закона за лечебните заведения.
4. „Остри предмети“ са предмети или инструменти, необходими за извършването на специфични здравни дейности, които могат да режат, пробождат, причиняват нараняване и/или инфекция.
5. „Йерархия на мерките“ е редът на ефикасност на избягването, премахването и намаляването на рискове по смисъла на чл. 4, 16, 26 и 29 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд.
6. „Превантивни мерки“ са мерки, предприети за предотвратяване на наранявания и/или разпространение на инфекции при предоставянето на услуги и дейности, пряко свързани със сектора на здравеопазването, включително използването на най-безопасното необходимо оборудване, въз основа на оценка на риска и методите за безопасно обезвреждане на остри предмети.
7. „Представители на работниците“ са представителите по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Кодекса на труда.
8. „Представител на работещите по безопасност и здраве при работа“ е представителят по смисъла на § 1, т. 2б от допълнителните разпоредби на Закона за здравословни и безопасни условия на труд.
9. „Подизпълнител“ е всяко лице, което предприема действия във връзка с услуги и дейности, пряко свързани със сектора на здравеопазването, в рамките на договорни отношения, установени с работодателя.
§ 2
С тази наредба се въвеждат изискванията на Директива 2010/32/ЕС на Съвета от 10май 2010 г. за прилагане на Рамковото споразумение за превенция на нараняванията с остри предмети в сектора на здравеопазването и болниците, сключено между HOSPEEM и EPSU (OB, L134, 01.06.2010 г.).
Преходни и заключителни разпоредби
§ 3
Наредбата влиза в сила от 11 май 2013 г.
§ 4
Наредбата се издава на основание чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения и отменя Наредба № 39 от 2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт по профилактика и контрол на вътреболничните инфекции (ДВ, бр. 69 от 2010 г.).
§ 5
Министърът на здравеопазването дава указания по прилагането на наредбата.
§ 6
Контролът по изпълнение на наредбата се осъществява от министъра на здравеопазването, регионалните здравни инспекции, Изпълнителна агенция „Медицински одит“ и органите на управление на лечебните заведения.
Заключителни разпоредби
Приложение 1 Приложение към член единствен МЕДИЦИНСКИ СТАНДАРТ
ПРЕВЕНЦИЯ И КОНТРОЛ НА ВЪТРЕБОЛНИЧНИТЕ ИНФЕКЦИИ (ВБИ)
I. ОСНОВНА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРЕВЕНЦИЯТА И КОНТРОЛА НА ВЪТРЕБОЛНИЧНИТЕ ИНФЕКЦИИ
1. Дефиниция, основни цели и задачи на превенцията и контрола на вътреболничните инфекции (ВБИ):
2. Основни дейности и мерки по надзора, профилактиката и контрола на ВБИ и АМР С този стандарт се регламентират основните дейности и мерки по надзора, профилактиката и контрола на ВБИ, както и основните дейности и мерки за ограничаване на разпространението на АМР:
3. Интердисциплинарна дейност в областта на профилактиката и контрола на ВБИ Профилактиката и контролът на ВБИ представляват интердисциплинарна дейност и отговорност на целия персонал на всяко лечебно заведение: лекари, специалисти по здравни грижи, фармацевти, технически персонал, специализанти, студенти, друг обучаващ се персонал и др.
II. ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ЛИЦАТА, ОСЪЩЕСТВЯВАЩИ ПРОФЕСИОНАЛНА ДЕЙНОСТ ПО ПРЕВЕНЦИЯ И КОНТРОЛ НА ВБИ
1. Изисквания към дейността на специалистите по болнична хигиена/превенция и контрол на инфекциите
2. Изисквания към дейността на медицинските специалисти за връзка с екипа по контрол на инфекциите (ЕКИ) – „Лекар за връзка“ и „Медицинска сестра за връзка“ Във всяко отделение/клиника на ЛЗ се определя медицински специалист („Лекар за връзка“ и/или „Медицинска сестра за връзка“), който:
3. Изисквания към дейността на всички лекари, упражняващи профилактична и лечебно-диагностична дейност Всички лекари, упражняващи профилактична и лечебно-диагностична дейност, трябва да познават медицинския стандарт по превенция и контрол на ВБИ и да съблюдават изискванията му в своята практика.
4. Изисквания към дейността на медицинските специалисти, осъществяващи здравни грижи Всички медицински специалисти, осъществяващи здравни грижи, трябва да познават медицинския стандарт по превенция и контрол на ВБИ и да съблюдават изискванията му в своята практика.
5. Изисквания към дейността на други лица, осъществяващи професионална дейност, имаща отношение към превенцията и контрола на ВБИ, в т.ч. специализанти, студенти и обучаващи се лица: да познават медицинския стандарт по превенция и контрол на ВБИ и да съблюдават изискванията му, които се отнасят до тяхната дейност.
III. ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТИТЕ ПО НАДЗОР, ПРЕВЕНЦИЯ И КОНТРОЛ НА ВБИ
1. Категории изисквания на медицинския стандарт за превенция и контрол на ВБИ Изискванията на този стандарт сеосновават на клинични и епидемиологични доказателства, емпиричен опит, експертно мнение и на действащите нормативни актове. В зависимост от степента на научната си доказаност, приложимостта си в различен лечебно-диагностичен контекст и икономическата си целесъобразност изискванията на този стандарт се категоризират, както следва:
2. Категории лечебни заведения за болнична помощ според специфичния риск за възникване на ВБИ Според специфичния риск за възникване на ВБИ лечебните заведения за болнична помощ се категоризират в три групи, изискващи съответен брой специалисти по контрол на инфекциите:
3. Изисквания към състава и материално-техническата осигуреност на екипите и лицата, осъществяващи дейността по превенция и контрол на ВБИ (контрол на инфекциите)
4. Изисквания към съдържанието и структурата на програмите за профилактика и контрол на ВБИ и АМР в лечебните заведения за болнична помощ
5. Изисквания към съдържанието и структурата на програмите за профилактика и контрол на ВБИ и АМР в лечебни заведения за извънболнична помощ
6. Критерии за установяване на ВБИ Критериите за установяване на ВБИ сеосновават на клинични и лабораторни данни и са адаптирани по дефинициите, прилагани от Центъра за контрол и профилактика на болестите (CDC). ВБИ се проявява чрез поява на локални или системни признаци за инфекция като реакция към наличието (инвазията) на микроорганизми или техните токсини. При това не трябва да има признаци, че инфекцията е съществувала към момента на приемането в лечебното заведение за болнична помощ или е била в инкубационен период. Освен това:
7. Индикаторни инфекции
8. Други инфекции
1-dup. Културелно доказани причинители в тъкан от засегнатата област, която е взета по време на операция или чрез пункция;
2-dup. Инфекция на засегнатата област, установена макроскопски по време на операция или при хистопатологично изследване на взет материал;
3-dup. Температура (> 38°C) без друга установена причина или болка в засегнатата област и радиологични данни за инфекция;
4-dup. Температура (> 38°C) без друга установена причина и болка в засегнатата област и положителен тест за антигени в кръвта или урината.
8.2. Инфекции на сърдечно-съдовата система
8.3. Инфекции на централната нервна система
8.4. Инфекции на окото, УНГ и устната кухина
8.5. Инфекции на гастроинтестиналния тракт
8.6. Инфекции на долните дихателни пътища (С изключение на бронхит и пневмония) Виж и J1
8.7. Инфекции на половите органи
8.8. Инфекции на кожата и меките тъкани
9. Системни инфекции M1 Системна инфекция Инфекция, която засяга повече от един орган или система, когато не е налице едно-единствено огнище на инфекция. Тези видове инфекции обикновено са с вирусен произход и обичайно могат да бъдат идентифицирани само по клинични критерии (напр. морбили, заушка, рубеола, варицела); те не се срещат много често като нозокомиални инфекции.
10. Допълнителни дефиниции за пациенти под 1-годишна възраст Общите дефиниции на CDC са валидни за всички пациенти независимо от възрастта им. Тук представените дефиниции са допълнителни, при тях се взема предвид фактът, че някои симптоми и клинични признаци в детската възраст се проявяват по различен начин в сравнение с инфекциите при възрастните. Тези дефиниции са приложими само при пациенти ≤ 1 година. Освен това при пациентите под 1-годишна възраст важат и всички общи дефиниции, представени по-горе.
IV. ИЗИСКВАНИЯ ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТИТЕ ПО НАДЗОРА НА ВБИ И АМР
1. Общи принципи
2. Установяване на приоритетите за профилактика на инфекциите в лечебното заведение
3. Дейности по надзора на ниво лечебно заведение за болнична помощ На ниво лечебно заведение за болнична помощ основната цел на надзора – ограничаване на възникването и разпространението на ВБИ и АМР, се постига чрез целенасочено повторение на следния цикъл от дейности:
4. Надзор на ВБИ, свързани с инвазивни медицински пособия Надзорът на ВБИ, свързани с инвазивни медицински пособия, обхваща свързаните с използването на медицински пособия за инвазивни процедури и интензивно лечение (пособие-свързани) инфекции, като т.нар. „вентилационни пневмонии“, „катетър-асоцииран (първичен) сепсис“ и „катетър-асоциирани уроинфекции“ (категория ІV).
5. Идентификация на случаите на ВБИ
6. Идентификация на случаите на ВБИ в резултат на наранявания с остри предмети
1-dup. Дата и час на експозицията: ............................................................................................................................................................................................................. .............................................................................................................................................................................................................
2-dup. Описание на процедурата: ............................................................................................................................................................................................................. .............................................................................................................................................................................................................
3-dup. Описание на експозицията: ............................................................................................................................................................................................................. .............................................................................................................................................................................................................
4-dup. Описание на източника: ............................................................................................................................................................................................................. .............................................................................................................................................................................................................
5-dup. Данни за експонираното лице (ваксинации, реакции на ваксинацията) ............................................................................................................................................................................................................. .............................................................................................................................................................................................................
6-dup. Проведени консултации и изследвания ............................................................................................................................................................................................................. .............................................................................................................................................................................................................
7. Предприети действия: ............................................................................................................................................................................................................. ............................................................................................................................................................................................................. Длъжностно лице: ........................................ (………………………….)
6.2.3. Изготвеният доклад се съствавя в 2 екземпляра, като единият се предава на служителя, а другият се съхранява в лечебното заведение.
6.2.4. Ръководителят на лечебното заведение разследва причините и обстоятелствата и регистрира злополуката/инцидента, като предприема, когато е целесъобразно, необходимите мерки.
6.2.5. Служителят е длъжен да предостави съответната информация в подходящ срок, за да допълни подробностите за злополуката или инцидента.
6.2.6. Поверителността на информацията относно нараняването, диагнозата и лечението е от първостепенно значение и се гарантира при спазване на изискванията за защита на личните данни.
6.3. Данните от надзора на нараняванията с остри предмети трябва да се анализират достатъчно често, за да бъдат разпознати своевременно зачествяване на инцидентите в определени структури, като в зависимост от големината на лечебното заведение или отделните му структури – отделения (клиники), се определят подходящите интервали.
6.4. Информация за регистрираните случаи на наранявания с остри предмети се подава всяко тримесечие в РЦ – ВБИ към РЗИ.
6.5. Регионалната здравна инспекция обобщава данните за регистрираните случаи на наранявания с остри предмети и ги изпраща ежегодно в Министерството на здравеопазването и Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ).
V. ИЗИСКВАНИЯ ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТИТЕ ПО ПРОФИЛАКТИКА НА ВБИ
1. Общи принципи Профилактиката на ВБИ е отговорност на целия персонал на лечебното заведение: лекари, специалисти по здравни грижи, фармацевти, технически персонал, специализанти, студенти, други обучаващи се и др. За целта е необходимо в длъжностните характеристики на персонала да бъдат ясно регламентирани конкретните задължения и отговорности, свързани с профилактиката на ВБИ.
2. Хигиена на ръцете Ръцете са основен фактор за предаване на ВБИ. Правилно проведената деконтаминация (измиване и/или дезинфекция) на ръцете е с доказана ефективност за превенция на ВБИ и за защита както на пациентите, така и на медицинския персонал. С миенето и хигиенната дезинфекция на ръце се постига редукция на транзиторната флора, а с хирургичната дезинфекция – редукция и на част от постоянната флора. Хигиената на ръцете се състои от четири елемента, които се прилагат отделно или в комбинация:
3. Лични предпазни средства Личните предпазни средстваса предназначени да осигурят защита на персонала и да ограничат разпространението на инфекциозните агенти в лечебните заведения. Подборът на личните предпазни средства се основава на оценката за нивото на риска в зависимост от вида на грижите за пациента и в съответствие с нормативната уредба (Наредба № 4 от 2002 г. за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на биологични агенти при работа, ДВ, бр. 105 от 2002 г.).
4. Почистване, дезинфекция и стерилизация на оборудване, бельо и околна среда Деконтаминация (обеззаразяване): в зависимост от обектите, към които се прилага, деконтаминацията може да обхваща трите компонента – почистване, дезинфекция и стерилизация, или почистване и дезинфекция, или само едно от двете.
1-dup. Копие от техническия паспорт на стерилизатора;
2-dup. Описание на продуктовите категории, които са или могат да бъдат стерилизирани чрез този процес, партидната(ите) конфигурация(ии), обема и масата на партидата(ите);
3-dup. Описание на опаковъчната система и методите за опаковане;
4-dup. Валидационен план и доклад от валидирането, както и запис на всички данни от направените измервания;
5. Потвърждение за това, че измервателните уреди са били калибрирани предварително, вкл. и всяка, включена към стерилизатора измервателна верига;
6. Идентичност и квалификация на всички участващи лица по отношение на валидирането;
7. Копие от документите за преминато обучение на лицата, обслужващи стерилизатора;
8. Указания и план за техническа поддръжка на стерилизатора;
9. Указания на производителя.
4.4.1.19.10.7. Протоколът за извършена валидация на стерилизационен процес се изготвя в 3 екземпляра – 2 екземпляра, които се съхраняват в лечебното заведение и 1 екземпляр за валидатора.
4.4.1.19.11. При извършване на дейностите по валидиране се спазват изискванията на Закона за здравословни и безопасни условия на труд и Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси.
4.4.2. Етапи на обработката в зависимост от категорията и особеностите на медицинските изделия Етапите на обработка на медицинските изделия са посочени в табл. 4. Таблица 4. Етапи на обработка на медицинските изделия Забележки: Х1 – предварително почистване, непосредствено след употреба; Х2 – в случаи, при които ендоскопът се употребява в стерилна кухина (компартимент) на тялото; Х3 – медицински изделия, влизащи в контакт с лимфна или нервна тъкан при пациенти с трансмисивна спонгиформена енцефалопатия (Кройцфелд-Якобс (vCJD), нетермичните методи за стерилизация не са доказали ефикасност по отношение инактивирането на приони; Х – провежда се по избор.
4.4.3. Инструкции за провеждането на отделните работни стъпки (процеси) при обработката и стерилизацията на медицински изделия в лечебните заведения
4.4.4. Специфични изисквания за обработката на ендоскопска апаратура
4.4.5. Обработка на болнично бельо, вкл. работно облекло
5-dup. Безопасна употреба на остри предмети
6-dup. Допълнителни (специфични) предпазни мерки Допълнителните (специфични) предпазни мерки се прилагат винаги успоредно със стандартните предпазни мерки при пациенти с диагностицирана или съмнителна инфекция, при която за прекъсване на пътя на разпространение са необходими освен стандартните предпазни мерки и допълнителни изолационни или други бариерни мерки. Допълнителните предпазни мерки се прилагат при инфекции, предавани по аерогенен път, по въздушно-капков път и чрез контакт. Комбинации от отделните видове допълнителни предпазни мерки се прилагат при инфекции с няколко различни пътища на предаване.
7-dup. Профилактика на основните групи ВБИ
8-dup. Специфични изисквания за предпазване на персонала при някои инфекции (включително причинени от HIV, HВV, HСV и други)
89.3.2.2.4. концентрацията на вируса в кръвта на пациента в момента на експозицията;
8.3.2.2.5. приложена предекспозиционна (с HBV ваксина) или постекспозиционна профилактика (HIV, HBV, HCV).
8.3.3. Общи изисквания за предпазване от кръвнопреносими инфекции. Мерките, които се вземат за намаляване на риска от заразяване при всички кръвнопреносими инфекции, включват:
8.3.4. Осигуряването на технически условия за намаляване на риска от експозиция, включително осигуряването на лични предпазни средства е задължение на работодателя.
8.3.5. При всички случаи на професионален контакт с инфекции, предавани по кръвен път, следва да се осигурят консултация със специалист и подходящо клинично и серологично проследяване.
8.4. Предпазване на медицинския персонал от други инфекции (туберкулоза, менингококова инфекция, ТОРС и др.)
9-dup. Хигиенни изисквания към болничната среда Хигиенните изисквания към болничната среда обхващат:
10. Специфични изисквания към въздуха в лечебните заведения
VI. ИЗИСКВАНИЯ ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТИТЕ ПО ОГРАНИЧАВАНЕ РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА АНТИМИКРОБНАТА РЕЗИСТЕНТНОСТ (АМР)
1. Антимикробните средства са субстанции, които в ниски концентрации убиват или потискат растежа на микроорганизмите (бактерии, вируси и гъби) и на паразитите (в частност на протозоите). Прилагането на антибактериални средства, в т.ч. на антибиотици, не отменя необходимостта от прилагане на мерките за превенция и контрол на инфекциите (почистване, дезинфекция, стерилизация и останалите стандартни и допълнителни предпазни мерки).
2. Рационална употреба на антибиотици
3. Антибиотична резистентност
4. Множествено-резистентни микроорганизми (микроорганизми с нарастващо епидемиологично значение (alert microorganisms).
5. Звено по антибиотична политика
6. Роля на микробиологичната лаборатория в контрола на антибиотичната резистентност
VII. ИЗИСКВАНИЯ ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТИТЕ ПО КОНТРОЛА НА ВБИ
1. План за управление на епидемичен взрив от ВБИ Поведението при епидемичен взрив се планира предварително и включва следните фази:
2. Примери за случаи, които насочват към взрив от ВБИ
3. Изолация на пациенти
VIII. СПЕЦИФИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ПРОФИЛАКТИКАТА И КОНТРОЛА НА ВБИ В ДЕНТАЛНАТА ПРАКТИКА
1. При изготвяне на годишната програма за профилактика и контрол на ВБИ и ограничаване разпространението на АМР (раздел III, т. 5 и 6) в лекарските практики по дентална медицина следва да бъде взето предвид следното: Инфекциозният и най-вече носителският статус на пациента най-често е нeизвестен. Поради това потенциален риск съществува при всички пациенти. Рискът от инфекции е най-висок при интервенциите в оралната и лицево-челюстната хирургия (имплантации, трансплантации на автоложна костна и/или съединителна тъкан, резекции на корени и др.).
2. При първото посещение от всички пациенти трябва да се снема подробна анамнеза (включително по отношение на носителство и/или наличие на остри и хронични заразни заболявания), която следва периодично да бъде актуализирана.
3. Поради вероятността за неразпознаване на носителския статус при всички пациенти трябва стриктно да бъдат спазвани стандартните предпазни мерки съгласно раздел V.
4. Пациентите, които са носители на HIV, без клинично изявена картина на СПИН, следва да бъдат обслужвани в обичайните амбулаторни условия (в кабинетите за дентална медицина, в извънболничната помощ). Необходимо е повишено внимание за предотвратяване на кръвна инокулация (напр. чрез убождане или порязване със замърсени от кръв инструменти – раздел V, т. 6).
5. В денталните практики трябва да има разписана процедура, уреждаща ситуацията, в която здравните работници (лекарят по дентална медицина, денталният асистент) имат съмнение или са заразоносители на кръвнопреносими причинители (HBV, HCV, HIV).
6. Профилактиката на кръвнопреносими инфекции, както и постекспозиционната профилактика (напр. при убождания или порязвания) се осъществяват съгласно изискванията, посочени в раздел V, т. 7, 8 и 9.
7. Орална хигиена: Преди пристъпване към хирургични процедури, включващи инцизия и последващо затваряне на рана в устната кухина, е препоръчително рутинно да се извършва хигиенизиране на пациента посредством подходящ антисептик (напр. хлорхексидин-глюконат, повидон-йод или етеричнни масла). Оралната хигиена понижава значително биологичния товар върху зъбите и устната лигавица, с което намалява концентрацията на потенциални патогени в аерозола, образуващ се при много от рутинните денталномедицински процедури.
8. Антибиотична профилактика се извършва по индикации. Оралната хигиена не замества целевата антибиотична профилактика.
9. Най-съществени общи и специфични изисквания при спазването на стандартните предпазни мерки, посочени в раздел V:
10. Зона за обработка на денталния инструментариум: Обработката на денталния инструментариум трябва да се извършва в отделно помещение или в обособено за целта място в кабинета – зона за обработка на денталния инструментариум.
11. Обработката и стерилизацията на дентален инструментариум трябва да се извършват само от специално обучен за целта персонал при спазване на условията на т. 4.4 от раздел V.
12. Специфични изисквания към обработката и стерилизацията на инструментите в денталната практика.
1-dup. Обработка на външните повърхности на инструмента след сваляне на борера. Извършва се след лечението на всеки пациент:
2-dup. Обработка на вътрешните повърхности на инструмента Извършва се в края на работния ден/работната смяна и след манипулации, свързани със силно замърсяване на наконечниците.
12.4.3. Опаковане в подходяща опаковка (по БДС EN ISO 11607-1: 2006), стерилизация в парен стерилизатор клас В/S, смазване (ако се препоръчва от производителя). Смазването преди и след стерилизация се извършва с отделни опаковки лубрикант.
12.5. Обработката на ротиращи/пулсиращи и ендодонтни инструменти се извършва по един от следните начини:
12.6. Съхранение на инструментите.
12.7. Не се допуска обработката (престерилизацията) на инструменти за еднократна употреба.
12.8. Правилното протичане на процесите на автоматично почистване, дезинфекция и стерилизация на денталния инструментариум подлежи на ежедневен и периодичен контрол и валидиране, описани в т. 4.2, 4.3 и 4.4 от раздел V.
13. Почистване и дезинфекция на повърхностите в денталната практика: извършва се съгласно изискванията, описани в раздел V, като се следят указанията на производителите за съвместимост между повърхностите (напр. денталния стол) и дезинфектантите. Да се избягва използването на дезинфектанти на алкохолна основа, включително кърпички, напоени с алкохол, за дезинфекция на повърхности, контаминирани с органични материи (риск от фиксиране).
14. Деконтаминация на зъботехнически отпечатъци, протези, мостове и други материали: извършва се по правило веднага след изваждане от устата на пациента при следната последователност: изплакване на течаща вода (респ. в ултразвукова вана) → дезинфекциране съгласно препоръките на производителя (продукт с СЕ маркировка, белината може да не е подходяща!).
15. Деконтаминация и стерилизация на инструменти и оборудване, предназначени за сервизиране или техническа поддръжка: извършва се съгласно обичайната процедура, като се декларира писмено, че обектът е обеззаразен и безопасен за извършване на поправката/сервизирането.
16. Управление на отпадъците в денталната практика: извършва се съгласно съответните нормативни документи.
17. Подовите покрития в кабинетите по дентална медицина трябва да са гладки, без фуги и да позволяват влажно почистване и дезинфекция. Препоръчителни са антистатични подови покрития, които позволяват гладко преминаване между пода и стените.
18. Предпочитат се аспирационни системи, заустени директно в канализационната мрежа. Аспирационните системи с подвижен колектор са по-неудобни за обслужване и създават допълнителен риск от контаминиране на средата.
19. Препоръчва се периодично обеззаразяване на иригаторната система.
20. Във връзка с превенцията на разпространение на влаголюбиви микроорганизми като P. aeruginosa, Legionella spp., Streptococcus intermedius, S.sanguinis и др. се извършва продухване на турбината в началото на работния ден и между пациентите. Турбината е медицинско пособие, свързано с риск от ВБИ, тъй като тя засмуква секрети от устната кухина, които съдържат разнообразна микрофлора и лесно могат да се пренесат на следващия пациент. С оглед наличието на микрофлора от пациентите се препоръчва изплакване в продължение на 20 – 30 секунди след всеки пациент.
21. По отношение изисквания клас чистота кабинетите по дентална медицина се категоризират в група 4 по БДС EN ISO 14644-1 (разделV, т. 10). 3889 Забележка на редакцията: виж този материал в PDF-а на броя