Наредба за специфичните изисквания към млечните продукти

Чл. 1

(1) С наредбата се определят:

1. специфичните изисквания към млечните продукти;

2. изискванията към имитиращите продукти, съдържащи в състава си мляко;

3. изискванията при етикетирането на продуктите по т. 1 и 2;

4. изискванията към производителите и търговците на мляко, млечни продукти и имитиращи продукти, съдържащи в състава си мляко.

(2) Наредбата се прилага за продукти, произведени и предлагани на пазара на територията на Република България.

(3) За продукти, произведени извън територията на Република България и предлагани на българския пазар, се прилагат само изисквания за превод на наименованията, които да са в съответствие с разпоредбите на наредбата.

Чл. 2

(1) Наименованието „сурово мляко“ се използва за млякото, получено чрез секрецията на млечната жлеза на животните, отглеждани в стопанства, което не е подгрявано до температура, по-висока от 40 °С, и не е било подложено на обработка с равностоен ефект, съгласно Приложение I, т. 4.1 от Регламент (ЕО) № 853/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно определяне на специфични хигиенни правила за храните от животински произход (ОВ, специално българско издание 2007 г., глава 03, том 56).

(2) Наименованието „мляко“ се използва за мляко, обработено по начин, който не променя неговия състав, или за мляко, чиято масленост е стандартизирана съгласно Приложение VII, част III, т. 1, буква „а“ и част IV към Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007 (OB, L 347 от 20.12.2013 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 1308/2013“.

(3) Наименованието по ал. 2 може да се използва в съчетание с дума или думи за означаване на вида, качеството, произхода и/или предназначението на млякото или за да се опише физическата обработка или промяната в състава, на които млякото е било подложено, при условие че тази промяна се ограничава до добавяне и/или екстракция на естествени млечни съставки съгласно Приложение VII, част III, т. 1, буква „б“ от Регламент (ЕС) № 1308/2013.

Чл. 3

Наименованията, посочени в приложението, се използват само за млечни продукти, произведени в съответствие с изискванията по чл. 24.

Чл. 4

(1) Наименованието „млечни продукти“ се използва за преработените продукти в резултат от преработката на сурово мляко или на допълнителна преработка на такива преработени продукти съгласно Приложение I, т. 7.2 от Регламент (ЕО) № 853/2004. Тези продукти могат да съдържат съставки, необходими за производството им или за да им придадат специфични характеристики съгласно чл. 2, параграф 1, буква „о“ от Регламент (EO) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно хигиената на храните (ОВ, специално българско издание 2007 г., глава 13, том 44).

(2) За целите на определенията по ал. 1 съставките не се използват за замяна – цялостна или частична – на която и да е млечна съставка съгласно Приложение VII, част III, т. 2 към Регламент (ЕС) № 1308/2013.

Чл. 5

Наименованието „сирене“ се използва за млечен продукт, претърпял или не процес на ферментация, преминал или не процес на зреене, получен чрез коагулация на млякото под действието на сирищен ензим или подходящи коагулиращи агенти и чрез частично отцеждане на суроватката. Съотношението между суроватъчни протеини и казеин не превишава това съотношение в млякото.

Чл. 6

Наименованието „извара“ се използва за млечен продукт, получен чрез коагулиране на обезмаслено мляко, мътеница или суроватка.

Чл. 7

Наименованието „суроватка“ се използва за вторичен продукт, получен при производството на сирене или казеин.

Чл. 8

Наименованието „сметана“ се използва за млечен продукт, получен от нехомогенизирано мляко с високо съдържание на мазнини чрез сепариране (отделяне) на мазнината (от 10 до 84 %).

Чл. 9

Наименованието „масло“ се използва за млечни продукти, установени в Приложение XV и в буква А от допълнението към Приложение XV от Регламент (ЕО) № 1234/2007.

Чл. 10

Наименованието „кисело мляко“ се използва за млечен продукт, претърпял млечнокисела ферментация. За закваска се използват култури на Lactobacillus delbrueckii subsp. bulgaricus и Streptococcus thermophilus в общо количество в крайния продукт не по-малко от 107 cfu/g.

Чл. 11

Наименованието „кефир“ се използва за млечен продукт, който се получава от краве мляко в резултат на развитие на млечнокисела и алкохолна ферментация. За закваска се използват култури на Lactobacillus kefiri, Leuconostoc, Lactococcus и Acetobacter в определено съотношение и дрожди Kluyveromyces marxianus, Saccharomyces unisporus, Saccharomyces cerevisiae и Saccharomyces exiguus.

Чл. 12

Наименованието „кумис“ се използва за млечен продукт, който се получава от кобилешко и от краве мляко и мътеница в резултат на развитие на млечнокисела ферментация. За закваска се използват култури Lactobacillus delbrueckii subsp. bulgaricus и Kluyveromyces marxianus.

Чл. 13

Наименованието „кашкавал“ се използва за вид твърдо сирене, претърпяло процес на чедеризация и изпарване на пресованата сиренина.

Чл. 14

Наименованието „мътеница“ се използва за вторичен продукт при получаване на масло.

Чл. 15

Наименованията „казеин“, „сирищен казеин“ и „казеинат“ се използват за млечните продукти съгласно Наредбата за специфичните изисквания към казеините и казеинатите, предназначени за консумация от човека (ДВ, бр. 4 от 2017 г.).

Чл. 16

Наименованието „дехидратирани млечни мазнини“ се използва за млечен продукт, съдържащ най-малко 99,8 % млечни мазнини и не повече от 0,1 % вода.

Чл. 17

(отменен)

Наименованието „течно масло“ се използва за млечен продукт, получен от масло, дехидратирано чрез топлинна обработка.

Чл. 18

Наименованието „йогурт“ се използва за млечен продукт, претърпял млечнокисела ферментация с микрофлора на кисело мляко и /или други млечнокисели микроорганизми, в общо количество в крайния продукт не по-малко от 107 cfu/g.

Чл. 19

Наименованието „мляко за пиене“ се използва за млечни продукти, посочени в Приложение XIII на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти (OB, L 299 от16.11.2007 г.).

Чл. 20

Наименованието „прясно мляко“ се използва за млечен продукт, получен от сурово мляко, претърпял процес на пастьоризация, в който се допуска изменение на естествената масленост на млякото чрез отнемане или добавка на сметана, получена от сурово мляко.

Чл. 21

(отменен)

Наименованието „айран“ се използва затечен млечен продукт, претърпял млечнокисела ферментация, с добавка на вода под 50 % и без добавена сол или съдържание на сол не повече от 0,8 %.

Чл. 22

Наименованието „цедено мляко“ се използва за млечен продукт, претърпял млечнокисела ферментация, с последващо отделяне на суроватката.

Чл. 23

Наименованието „плодов и/или ароматизиран, и/или концентриран млечнокисел продукт“ се използва за млечен продукт, претърпял млечнокисела ферментация с микрофлора на кисело мляко и /или други млечнокисели микроорганизми.

Чл. 24

(1) При производството на млечни продукти се използват:

1. сурово мляко, което отговаря на изискванията на Наредба № 2 от 2017 г. за специфичните изисквания за производство, събиране, транспортиране и преработка на сурово краве мляко, предлагането на пазара на мляко и млечни продукти и официалния им контрол (ДВ, бр. 20 от 2017 г.), наричана по-нататък „Наредба № 2 от 2017 г.“ и/или сурово мляко, различно от краве, което отговаря на изискванията на Приложение III, раздел IX, глава I, част III, точки 3 и 4 на Регламент№ 853/2004/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно определяне на специфични хигиенни правила за храните от животински произход (OB, L 139 от30.04.2004 г.);

2. сурово мляко не по-малко от 80 % от вложените суровини и до20 % добавено възстановено сухо мляко, концентрирано мляко, млечен протеин;

3. питейна вода;

4. стартерни млечнокисели култури;

5. подходящи за коагулация на млякото ензими;

6. калциеви соли;

7. млечна киселина и/или лимонена киселина;

8. сол за хранителни цели;

9. билки, подправки и други съставки, придаващи на продукта аромат или вкус, ако са характерни и технологично необходими за производството на определен вид млечен продукт;

10. захар.

(2) Забранява се добавянето в млечни продукти на мазнини и протеини с немлечен произход с изключение на желатин, който може да се добавя с технологична цел в йогурт, в плодови и/или ароматизирани, и/или концентрирани млечнокисели продукти.

(3) В допълнително преработени млечни продукти, в плодови и/или ароматизирани, и/или концентрирани млечнокисели продукти и в йогурт може да се влагат добавки в храните, ензими и ароматизанти само ако са получили разрешение съгласно Регламент (ЕО) № 1331/2008на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. за установяване на обща разрешителна процедура за добавките в храните, ензимите в храните и ароматизантите в храните (OB, L 354 от 31.12.2008 г.) и при условията, определени в Регламент (ЕО) № 1332/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно ензимите в храните и за изменение на Директива 83/417/ЕИО на Съвета, Регламент (ЕО) № 1493/1999 на Съвета, Директива 2000/13/ЕО, Директива 2001/112/ЕО на Съвета и Регламент (ЕО) № 258/97 (OB, L 354 от 31.12.2008 г.), Регламент (ЕО) № 1333/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно добавките в храните (OB, L 354 от 31.12.2008 г.) и Регламент (ЕО) № 1334/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно ароматизантите и определени хранителни съставки с ароматични свойства за влагане във или върху храни и за изменение на Регламент (ЕИО) № 1601/91 на Съвета, регламенти (ЕО) № 2232/96 и (ЕО) № 110/2008 и Директива 2000/13/ЕО (OB, L 354 от 31.12.2008 г.).

(4) Казеините и казеинатите, които се предлагат на пазара, отговарят на изискванията на Наредбата за специфичните изисквания към казеините и казеинатите, предназначени за консумация от човека.

Чл. 25

Млякото и млечните продукти, които се предлагат на пазара, се етикетират съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. за предоставянето на информация за храните на потребителите, за изменение на регламенти (ЕО) № 1924/2006 и (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО на Комисията, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и на Регламент (ЕО) № 608/2004 на Комисията (OB, L 304 от 22.11.2011 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 1169/2011“, и на Наредбата за изискванията за етикетирането и представянето на храните (обн., ДВ, бр. 102 от 2014 г.; изм. и доп., бр. 17 от 2018 г.).

Чл. 26

Млякото за пиене се етикетира в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) № 1308/2013.

Чл. 27

Млечните продукти, произведени от сурово мляко, неотговарящо на изискванията на Приложение III, раздел IХ, глава I, част III, точки 3 и 4 на Регламент № 853/2004/ЕС, се обозначават с идентификационна маркировка с формата на шестоъгълник съгласно Наредба № 2 от 2017 г.

Чл. 28

(1) Когато думата „мляко“ не е допълнена с посочване на вида животно, от което млякото е добито, винаги означава краве мляко.

(2) Когато млякото е различно от краве, се посочва животинският вид, от който млякото е добито.

Чл. 29

Когато млечните продукти съдържат мляко от два или повече животински вида, на етикета се поставя обозначението „от смесено мляко“.

Чл. 30

(отменен)

Преводът на наименованията на продукти, произведени извън територията на Република България и предлагани на българския пазар, трябва да бъде съобразен с наредбата.

Чл. 31

(1) В наименованието на имитиращите продукти, съдържащи в състава си мляко, се забранява използването на думата „млечен“ или нейни производни, както и наименованията, посочени в приложението.

(2) За имитиращи продукти, съдържащи в състава си мляко, не се допуска използването в наименованието на продукта, етикета, търговския документ, рекламния материал, както ипри всяка друга форма на реклама или представяне на продукти обозначения, които показват или подсказват, че храната има свойства или характеристики на мляко или млечен продукт.

(3) За имитиращи продукти, съдържащи в състава си мляко, наименованието „мляко“ и наименованията по приложението се използват само за да се посочат основните суровини и съставки, от които са произведени.

(4) Производителите на мляко и млечни продукти и производителите, които разфасоват и преопаковат мляко и млечни продукти, не могат да произвеждат, разфасоват и преопаковат имитиращи продукти, съдържащи в състава си мляко, на територията на едно предприятие по едно и също време.

(5) За всяка промяна при преминаване от производството, разфасоването и преопаковането на мляко и млечни продукти към производство, разфасоване и преопаковане на имитиращи продукти, съдържащи в състава си мляко, производителите уведомяват съответната областна дирекция по безопасност на храните най-малко един работен ден преди промяната. План за промените е допустим веднъж на шест месеца.

(6) Промяна от производство, разфасоване и преопаковане на имитиращи продукти, съдържащи в състава си мляко, към производство, разфасоване и преопаковане на мляко и млечни продукти може да се извършва по всяко време, като за целта е необходимо производителите да уведомят съответната областна дирекция по безопасност на храните най-малко един работен ден преди промяната.

Чл. 32

(1) При етикетирането на имитиращи продукти, съдържащи в състава си мляко, върху етикета в непосредствена близост до наименованието на продукта задължително се посочва „Имитиращ продукт“ и ясно обозначение на компонента или съставката, които са използвани като частични или пълни заместители на млечните съставки, с размер на шрифта съгласно Приложение VІ, Част А, т. 4 към Регламент (ЕС) № 1169/2011.

(2) Освен информацията по ал. 1 върху етикета задължително се посочва и количеството на съставки или категория съставки, като сурово мляко, мазнини и/или протеини от немлечен произход, използвани в производството на имитиращия продукт, съгласно Приложение VІІІ, т. 3 към Регламент (ЕС) № 1169/2011.

(3) При етикетирането на имитиращи продукти, съдържащи в състава си мляко, различно от краве мляко, върху етикета се посочва видът на използваното мляко.

Чл. 33

(1) Имитиращите продукти, съдържащи в състава си мляко, се предлагат в обектите за търговия с храни само предварително опаковани в потребителски опаковки от производителя, на отделни щандове или на обособени за целта места, отделени по подходящ начин или различни от тези, на които се предлагат млечните продукти.

(2) Отделните щандове или обособените за целта места по ал. 1 са ясно обозначени с надписа „Имитиращи продукти“.

§ 1

По смисъла на наредбата:

1.

2. „Имитиращи продукти, съдържащи в състава си мляко“ са продукти, наподобяващи изброените в приложението към чл. 3, в които една или повече млечни съставки са заменени с частични или пълни заместители, като мазнини и/или протеини от немлечен произход, с изключение на продукти на растителна основа, при производството на които са вложени не повече от 10 на сто мляко или млечни съставки.

§ 2

За привеждане в съответствие с изискванията на наредбата на производителите на мляко, млечни продукти и имитиращи продукти, съдържащи в състава си мляко, се дава гратисен период до 31 декември 2012 г..

§ 3

Върху имитиращите продукти, съдържащи в състава си мляко, произведени, опаковани и етикетирани преди влизането в сила на наредбата и по време на гратисния й период и налични в производствените предприятия и складовете за търговия на едро, се поставя стикер „Имитиращ продукт“.

§ 4

Имитиращи продукти, съдържащи в състава си мляко, по смисъла на наредбата, произведени преди влизането й в сила и налични в обектите за търговия на дребно, може да се предлагат на пазара до пълното им изчерпване.

§ 5

Наредбата се приема на основание чл. 4 от Закона за храните.

§ 6

Контролът по изпълнението на наредбата се осъществява от изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните.

§ 7

Наредбата се приема при спазване на условията и реда на Директива 98/34/EО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 г. за определяне на процедура за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и регламенти и правила относно услугите на информационното общество (ОВ, L 204 от 21.07.1998 г.).

Приложение 1 Приложение към чл. 3 Наименования, които се използват при означаване на млечни продукти:

1. „суроватка“; 2. „сметана“; 3. „масло“; 4. „сирене“; 5. „кисело мляко“; 6. „кефир“; 7. „кумис“; 8. „кашкавал“; 9. „извара“; 10. „мътеница“; 11. „казеин“; 12. „дехидратирани млечни мазнини“; 13. „течно масло“; 14. „йогурт“; 15. „мляко за пиене“; 16. „прясно мляко“; 17. „айран“; 18. „цедено мляко“; 19. „плодови и/или ароматизирани, и/или концентрирани млечнокисели продукти“.