Наредба № 6 от 5 април 2012 г. за компетентност на морските лица в Република България

Чл. 1

(1) С тази наредба се определят минималните изисквания и националните стандарти:

1. за компетентност на морските лица, свързани с видовете правоспособности и длъжностите, които могат да се заемат с тези правоспособности, за придобиване на правоспособност, поддържане на квалификацията, специалната и допълнителната подготовка, условията и реда за освидетелстване и регистрация на морските лица, с цел повишаване безопасността и здравето при работа, опазването на морската и речната среда и имущество на море и река;

2. към учебните заведения и центровете за професионална квалификация, извършващи подготовка и обучение по морски и речни специалности, за достигане на нормите за подготовка и компетентност на морските лица, по отношение на учебните програми, наличието и прилагането на система за управление на качеството на учебния процес, материалната база, квалификацията на преподавателите, инструкторите и оценителите и учебната практика;

3. към корабопритежателите.

(2) С наредбата се определя редът за:

1. комплектуване на кораба с екипаж;

2. носене на вахтената служба на кораба от морските правоспособни лица;

3. признаване на правото на граждани на държави – членки на Европейския съюз, да заемат длъжност на кораб, плаващ под българско знаме, получено в тези страни;

4. признаване правото на граждани на трети страни да заемат длъжност на кораб, плаващ под българско знаме, които:

(3) Контролът за спазване изискванията по тази наредба се осъществява от Изпълнителна агенция „Морска администрация“ (ИА „МА“).

(4) В дейността си по прилагане на наредбата ИА „МА“ поддържа и прилага система за управление на качеството.

(5) Наредбата не се прилага за екипажите на граничнополицейските кораби, на военните и спомагателните кораби на военноморския флот, както и на други държавни или експлоатирани от българската държава кораби, които се използват изключително с нетърговска цел – за осъществяване на държавни функции.

Чл. 2

(1) Морски лица са лицата, които имат необходимата подготовка и притежават свидетелство за правоспособност, свидетелство за професионална компетентност или друг равностоен документ, придобити по реда на тази наредба, и заемат длъжности на кораб или на брега.

(2) Компетентност на морските лица е способността им да изпълняват задълженията си на борда на кораба в съответствие с нормативните изисквания и при наличие на необходимите знания, умения и опит, а за длъжностите, за които това се изисква – и наличие на правоспособност, съответстваща на функциите им и на нивото на отговорност.

(3) Морски правоспособни лица за речно или морско корабоплаване са лицата, които притежават свидетелство за правоспособност, свидетелство за професионална компетентност или друг равностоен документ, придобито или признато при условията и по реда на тази наредба.

Чл. 3

(1) Всички морски лица се обучават и освидетелстват, както е посочено в тази наредба и:

1. за морско корабоплаване – в съответствие с изискванията на Международната конвенция за вахтената служба и нормите за подготовка и освидетелстване на моряците от 1978 г., както е изменена, наричана по-нататък „Конвенция STCW“, и на Директива 2008/106/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно минималното ниво на обучение на морските лица (ОВ, L 323 от 2008 г.), изменена с Директива 2012/35/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 г. (ОВ, L 343 от 2012 г.), наричана по-нататък „Директива 2008/106/ЕО“;

2. за речното корабоплаване – в съответствие с препоръките за подготовка на водачите на кораби и снабдяването им със свидетелства за правоспособност за международното корабоплаване на Комитета по вътрешен транспорт към Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации (ООН), Дунавската комисия и директиви 96/50/ЕО на Съвета от 23 юли 1996 г. относно хармонизирането на условията за получаване на национално удостоверение за капитан на плавателен съд за превоз на стоки и пътници по вътрешни водни пътища в Общността (ОВ L 235, 17/09/1996) и 91/672/ЕИО на Съвета от 16 декември 1991 г. относно взаимното признаване на национални свидетелства за капитани на речни кораби за превоз на стоки и пътници по вътрешни водни пътища (ОВ L 373, 31/12/1991).

(2) Националните стандарти за компетентност на морските лица се определят от изпълнителния директор на ИА „МА“ и се публикуват на интернет страницата на ИА „МА“.

Чл. 4

(1) За придобиване на правоспособност могат да кандидатстват лица:

1. навършили 18 години или възраст, определена в изискването за придобиване на съответната правоспособност;

2. здравословно годни за работа на кораб;

3. с одобрено образование или завършили одобрен курс;

4. притежаващи плавателен стаж, когато се изисква такъв.

(2) Морските лица, които ще работят на морски кораби или кораби за спорт и развлечение, използвани с търговска цел на море, преминават допълнителна подготовка в зависимост от заеманата длъжност съгласно приложение № 1.

(3) Морските лица, които ще работят на определен тип морски кораби, като пътнически кораби, ро-ро пътнически кораби, нефтени танкери, химикаловози, газовози, кораби с дедуейт над 150 000 тона и други кораби със специфични маневрени качества, освен подготовката по ал. 2 преминават и специална подготовка в зависимост от заеманата длъжност и типа кораб съгласно приложение № 1.

(4) Морските лица, които ще работят на речни кораби, в зависимост от заеманата длъжност и типа кораб преминават специална и допълнителна подготовка съгласно приложение № 2.

Чл. 5

Длъжностите на кораби, плаващи по вътрешните води на Република България, се заемат от лица, притежаващи правоспособност за морско или за речно корабоплаване.

Чл. 6

Морските лица придобиват правоспособност при наличие на:

1. диплома за завършено одобрено образование;

2. свидетелство за предходна правоспособност, издадено от ИА „МА“, или:

3. документ, удостоверяващ наличието на плавателен стаж;

4. удостоверение за успешно завършен подготвителен курс, одобрен от ИА „МА“, когато се изисква това;

5. медицинско свидетелство за здравословна годност съгласно глава втора, раздел III;

6. премината учебно-производствена практика, учебна плавателна практика и/или учебен плавателен стаж, документирани в дневник за практическа подготовка в зависимост от придобиваната правоспособност;

7. одобрен протокол за успешно положен изпит, когато се изисква такъв.

Чл. 7

Изпитите за придобиване на правоспособност, отмяна на ограничение или за потвърждаване на правоспособност се провеждат по ред, определен в глава шеста, раздел ІІІ.

Чл. 8

(1) Плавателен стаж на морско лице е действителното време, прослужено на търговски кораб по време на експлоатацията му, свързано с изпълнение на функциите, определени за съответната длъжност.

(2) За плавателен стаж се признава и времето, прослужено на кораб при:

1. провеждане на учебно-производствена практика, учебна плавателна практика и плаване като стажант на кораб в експлоатация под ръководството на инструктор, капитана, назначен от него офицер, главния механик или друго квалифицирано лице – само за придобиване на първоначална правоспособност или за отменяне на ограничение за заемане на определена длъжност;

2. зимуване – до 3 месеца само за потвърждаване на правоспособността;

3. ремонт и докуване – до 3 месеца;

4. изпълнение на задължения като: пилот, капитан на влекач, служител от специализираната администрация на ИА „МА“ или на призната класификационна организация, изпълняващ задължения по освидетелстване на кораби, инспектор по разследване на произшествия в корабоплаването от дирекция „Звено за разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт“ на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията или от Националния борд за разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт, преподавател на одобрен навигационен тренажор или на одобрен тренажор – машинно отделение, одобрен тренажор – GMDSS, оператор на система за управление на корабния трафик или суперинтендант на корабоплавателна компания – само за потвърждаване на правоспособността, което се отразява в моряшкия картон на лицето;

5.

(3) Оценката на плавателния стаж по ал. 2 за изпълнение на функциите, определени за съответната длъжност, се извършва и удостоверява във формата съгласно приложение № 2а.

(4) Плавателният стаж се отчита по данните, вписани в моряшкия картон на лицето при постъпване на длъжност на кораб чрез запис в моряшкия паспорт и/или записа на капитана на кораба в моряшката книжка за работа на море (приложение № 3) или служебната книжка за работа на река (приложение № 4), удостоверяващи периода на работа и заеманата длъжност.

Чл. 9

(1) Плавателният стаж за работа на море се изчислява в дни, месеци и години според:

1. вида и тонажа на кораба;

2. района на плаване;

3. пропулсивната мощност на корабната силова уредба (КСУ);

4. изпълняваната длъжност на кораба.

(2) Един месец плавателен стаж е равен на календарен месец или на 30 дни, когато е съставен от сумиране на периоди, по-малки от един календарен месец.

(3) Плавателният стаж се удостоверява с моряшка/служебна книжка или с удостоверение за плавателен стаж (приложение № 5), издадено от съответната дирекция „Морска администрация“/Дирекция „Речен надзор“ (Д „МА“/Д „РН“), където лицето се води на отчет.

(4) Моряшка/служебна книжка се издава на български морски лица, както и на студенти и ученици по морски специалности в български учебни заведения, които ще провеждат плавателен стаж. Моряшка книжка се издава след премината основна подготовка по морска безопасност.

Чл. 10

(1) За снабдяването на водачите на кораби със свидетелства за правоспособност за корабоплаване по вътрешните водни пътища плавателният стаж се отчита освен по чл. 9 и по брой преминавания през обособените участъци на р. Дунав съгласно приложение № 6.

(2) За преминаване през обособен участък на р. Дунав се зачита плаването, обхващащо най-малко районите за задължително преминаване съгласно приложение № 6а, при заемане на длъжност в палубна команда и изпълнение на функциите, определени за съответната длъжност, което се удостоверява със служебната книжка.

(3) За брой преминавания през обособените участъци на р. Дунав се признават преминаванията в рамките на последните 10 години, от които най-малко 3 преминавания във всяка посока, в рамките на последните 3 години.

(4) За една година плавателен стаж на водачите на кораби в речното корабоплаване се признава времето, през което лицето има реализирани 180 ефективни плавателни дни. За период от 365 последователни дни за плавателен стаж се признават най-много 180плавателни дни.

Чл. 11

(1) Времето на учебно-производствената практика, на учебната плавателна практика и на плаването като стажант се признава за плавателен стаж за придобиване на първоначална правоспособност. Плавателната практика като стажант трябва да бъде проведена не по-рано от 5 години преди придобиване на правоспособността.

(2) Изпълнението на задачите от програмата за практическа подготовка на борда на кораба по време на учебно-производствената практика, учебната плавателна практика и плаването като стажант се извършват след преминаване на съответната теоретична подготовка и се отразяват в дневник за практическа подготовка.

(3) Формата на дневника и програмите за провеждането на практическата подготовка се утвърждават от изпълнителния директор на ИА „МА“ или упълномощено от него лице.

(4) Дневникът се регистрира в съответната Д „МА“/Д „РН“/Д „РН“, където лицето се води на отчет, преди началото на учебната плавателна практика или учебен стаж.

(5) Изпълнението на всяка една от задачите за практическа подготовка, отразени в дневника, се потвърждава от лицето, под чието ръководство е проведена учебната плавателна практика или плаването като стажант.

(6) Учебната плавателна практика и плаването като стажант се считат за успешно проведени, когато след приключването им дневникът за практическа подготовка е оценен положително от комисия на съответната Д „МА“/Д „РН“/Д „РН“. Оценката е положителна, когато практическата подготовка е проведена по одобрената програма, с необходимата продължителност и кандидатът демонстрира съответстващи на стандартите знания и умения.

Чл. 12

(1) Всеки член на екипажа на търговски кораб и кораб за спорт, туризъм и развлечение, използвани с търговска цел и плаващи под българско знаме, или кандидат за свидетелство за правоспособност трябва да отговаря на нормите за здравословна годност за заемане на съответната длъжност.

(2) Здравословната годност на морските лица се установява и удостоверява при условията и по реда на Наредба № Н-11 от 2014 г. за определяне на изискванията за здравословна годност на морските лица в Република България (ДВ, бр. 41 от 2014 г.).

(3) Издаването, регистрацията и контролът на издаваните от медицинските заведения свидетелства за здравословна годност се осъществяват в съответствие със системата от процедури, въведени в съответното медицинско заведение.

(4) Въз основа на медицинско свидетелство, издадено при условията и по реда на Наредба № Н-11 от 2014 г. за определяне на изискванията за здравословна годност на морските лица в Република България, служителите в ИА „МА“, изпълняващи функции по контрол и регистрация на морските лица, правят запис за здравословната годност и в служебните книжки на морските лица, заемащи длъжност на кораб, плаващ по вътрешните водни пътища.

(5) Освидетелстването и издаването на медицинско свидетелство за здравословна годност могат да се извършват и от медицинско заведение или медицинско лице, одобрено от администрацията на някоя от държавите – членки на Европейския съюз, и от трета страна, с която Република България има споразумение по Правило I/10 от Конвенция STCW, когато морското лице се намира зад граница и срокът на валидност на свидетелството му по ал. 2 или вписаният в служебната книжка срок е изтекъл.

(6) Медицинските свидетелства се регистрират в съответната Д „МА“/Д „РН“/Д „РН“, в която морското лице се води на отчет, като в моряшкия му картон/служебната книжка се вписват наименованието на медицинското заведение, издало свидетелството; номерът, под който свидетелството е регистрирано в него; датата на издаване; срокът на валидност и ограниченията, ако има такива. Данните се вписват и в електронния регистър на морските лица.

(7) Ограниченията по ал. 6 се вписват в свидетелството за правоспособност на лицето или в потвърждението по Правило I/10 от Конвенция STCW78, както е изменена.

(8) При изтичане срока на валидност на медицинското свидетелство за здравословна годност лицето е длъжно да премине отново освидетелстване и да представи новото си медицинско свидетелство в съответната Д „МА“/Д „РН“/Д „РН“, където се води на отчет.

Чл. 13

(1) Екипажът на всеки кораб, плаващ под българско знаме, включва достатъчен брой морски правоспособни лица, необходими за осигуряване на безопасността, сигурността и опазването на морската среда от замърсяване.

(2) Минималният брой на правоспособните морски лица в екипажа на търговски кораб и кораби за спорт, туризъм и развлечение, използвани с търговска цел, е не по-малко от определените в приложения № 8, 9 и 10, като техните длъжности се определят в зависимост от района на плаване, тонажа, мощността и типа на корабната силова уредба.

(3) Изпълнителният директор на ИА „МА“ или упълномощено от него лице може да разреши съвместяване на длъжности или промяна на броя на морските правоспособни лица във вахтите или смените на кораби с ограничен район или продължителност на плаване, с автоматизирана силова уредба, с централен пулт за управление, с опростено управление или особена конструкция.

Чл. 14

(1) При извършване на далечно плаване екипажът на корабите с големина 500 бруто тона (БТ) и повече, на пътническите кораби, включително високоскоростните, както и на плаващите съоръжения, които попадат в обхвата на Международния кодекс за сигурност на кораби и пристанищни съоръжения, задължително включва корабен офицер по сигурността, който е завършил необходимата специална подготовка.

(2) Корабопритежателят може да възложи на член на екипажа от управленско или от оперативно ниво при изпълнение на неговите функции да изпълнява и функциите на корабен офицер по сигурността.

Чл. 15

(1) Корабопритежателят или операторът определя подходящ, общоразбираем за членовете на екипажа работен език на борда на кораба, който се вписва в корабния дневник.

(2) Членовете на екипажа на морските пътнически кораби трябва да владеят английски език за общуване с пътниците в степен, осигуряваща безопасността на кораба и лицата на борда, в случай на аварийна ситуация.

Чл. 16

Морските правоспособни лица от екипажа на морски кораб заемат длъжности, класифицирани в следните нива на отговорност:

1. управленско ниво – ниво на отговорност, при което се изпълняват функциите, определени за длъжностите капитан, старши помощник-капитан, главен механик и втори механик, и се осъществява контрол за правилното изпълнение на всички функции, попадащи в кръга на съответната отговорност от оперативно или изпълнителско ниво;

2. оперативно ниво – ниво на отговорност, при което се изпълняват функциите, определени за длъжностите вахтен помощник-капитан, вахтен механик или дежурен механик на необслужвано машинно отделение, електромеханик или радиооператор, и в съответствие с писмени процедури под ръководството на лице, заемащо длъжност от управленско ниво, се осъществява пряк контрол за правилното изпълнение на всички функции, попадащи в кръга на отговорност от изпълнителско ниво;

3. изпълнителско ниво – ниво на отговорност, при което се изпълняват възложени задачи или функции под ръководството на лице, заемащо длъжност от управленско или оперативно ниво.

Чл. 17

(1) Дейностите, изпълнявани от морските правоспособни лица, свързани с експлоатацията на кораба, безопасността и здравето при работа на море и река, опазването на морската и речната среда и имуществото на море и река, са обособени във функции, както следва:

1. корабоводене;

2. обработка и подреждане на товара;

3. управление експлоатацията на кораба и грижа за лицата на борда;

4. морско инженерство;

5. електрообзавеждане, електронна апаратура и системи за управление;

6. техническо поддържане и ремонт;

7. радиосвръзки.

(2) Дейностите, свързани с изпълнението на мерките по сигурността, се извършват съобразно корабния план по сигурността и се прилагат съвместно с другите дейности по всички функции.

(3) Морските правоспособни лица, при заемането на длъжност на борда на морски кораб изпълняват определените им функции в съответните нива на отговорност.

Чл. 18

Морско правоспособно лице може да заема всяка длъжност на кораба, за която съгласно тази наредба се изисква равна или по-ниска правоспособност от тази, която лицето притежава, ако отговаря на останалите изисквания за заемане на длъжността.

Чл. 19

(1) Изпълнителният директор на ИА „МА“ или упълномощено от него лице може по изключение да разреши на определено морско правоспособно лице да заема на борда на определен морски кораб, плаващ под българско знаме, длъжност с една степен по-висока от длъжността, която лицето може да заема.

(2) В случаите по ал. 1 на лицето се издава писмено разрешение за срок не по-дълъг от 6 месеца.

(3) Разрешението по ал. 1 е еднократно и се издава само когато:

1. по този начин не се създава опасност за човешкия живот, околната среда и имуществото на море;

2. лицето, на което се издава разрешението, има плавателен стаж най-малко равен на плавателния стаж, изискван за придобиване на следващата правоспособност;

3. разрешението е поискано от корабопритежателя.

(4) Изключението по ал. 1 за заемане на длъжност радиотелефонист и радиооператор за Световната морска система за бедствие и безопасност (СМСББ) се прилага само при условията на чл. 48, т. 48.6, 48.7 и 48.8 от Радиорегламента на Международния съюз по далекосъобщенията.

(5) Изключението по ал. 1 не се прилага за заемане на длъжност капитан или главен механик освен при изключителни обстоятелства до пристигане на кораба в първото пристанище.

(6) Издадените разрешения се вписват в регистъра на морските лица.

(7) Списък на издадените през предходната година разрешения се изпраща за сведение на генералния секретар на Международната морска организация и на Европейската комисия от ИА „МА“.

Чл. 20

(1) Всички морски лица, заемащи длъжност на кораб, за която се изисква наличие на правоспособност, трябва да притежават свидетелство за правоспособност и/или свидетелство за професионална компетентност, издадено или признато по реда на тази наредба, с необходимите потвърждения, както и документи за премината допълнителна и/или специална подготовка, когато те се изискват за съответната длъжност.

(2) Документите по ал. 1 на морските лица, заемащи длъжност на кораби, плаващи на море, моряшката книжка и медицинското свидетелство със срок на валидност най-малко равен на очакваната продължителност на предстоящия рейс трябва да се намират по всяко време на борда на кораба, когато той е в експлоатация.

(3) Документите по ал. 1 на морските лица, заемащи длъжности на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища, и служебната книжка трябва да се намират по всяко време на борда на кораба, когато той е в експлоатация.

Чл. 21

(1) За работа на морски кораби, плаващи под българско знаме, свидетелствата за правоспособност, свидетелствата за професионална компетентност и другите равностойни документи за допълнителна и специална подготовка, издадени от администрация на държава – членка на Европейския съюз, се признават наравно с българските свидетелства.

(2) Свидетелствата за правоспособност, свидетелствата за професионална компетентност и другите равностойни документи за допълнителна и специална подготовка, издадени от администрация на друга страна по Конвенция STCW,78, както е изменена, се признават по реда на глава девета.

(3) За издаване на потвърждение на свидетелство за правоспособност по ал. 1 и 2, когато лицето ще заема длъжност от управленско ниво на борда на кораб, то следва да удостовери познания в областта на морското законодателство, приложимо в Република България.

(4) Когато на кораба за работен език е обявен българският език, членовете на екипажа, които не са български граждани, трябва да владеят български език за ефективно комуникиране в аварийни ситуации.

Чл. 22

Не се признават свидетелства за правоспособност, свидетелства за професионална компетентност и други равностойни документи за работа на морски кораби, издадени от администрация на държава, която не е страна по Конвенция STCW, 78, както е изменена.

Чл. 23

(1) Свидетелството за правоспособност за работа на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища, издадено в държава – членка на Европейския съюз, се признава за валидно наравно с българските свидетелства, като се отчитат ограниченията, вписани в него.

(2) Свидетелството за правоспособност за работа на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища, издадено в съответствие с Препоръките на Комитета по вътрешен транспорт към Икономическата комисия за Европа на ООН или Дунавската комисия от администрацията на държава, която не е членка на Европейския съюз, се признава за валидно по реда на глава девета, като се отчитат ограниченията за категориите кораби, вписани в него.

Чл. 24

Директорите на съответните териториални Д „МА“ издават потвърждение на свидетелствата за правоспособност по чл. 21 и 23, ал. 2 и на свидетелствата за професионална компетентност за работа на танкери по реда на глава девета.

Чл. 25

Длъжностите в морското корабоплаване за управление и експлоатация на морски кораби, за които се изисква свидетелство за правоспособност и/или свидетелство за професионална компетентност, са:

1. капитан на кораб;

2. старши помощник-капитан;

3. вахтен помощник-капитан;

4. боцман, палубен;

5. рулеви.

6. моряк.

Чл. 26

Длъжностите в морското корабоплаване за експлоатация и поддържане на корабни силови уредби, за които се изисква свидетелство за правоспособност и/или свидетелство за професионална компетентност, са:

1. главен механик на кораб;

2. втори механик на кораб;

3. вахтен механик;

4. машинен боцман;

5. корабен моторист;

6. електромеханик на кораб;

7. електротехник;

8. помпиер;

9. корабен огняр.

Чл. 27

Длъжностите в морското корабоплаване за поддържане и работа с корабни технически средства за Световната морска система за бедствие и безопасност (СМСББ) са:

1. радиоелектроник за СМСББ;

2. радиооператор за СМСББ.

Чл. 28

Длъжностите със специфични изисквания са:

1. пилот;

2. капитан на влекач;

3. девиатор;

4. капитан на плаващо техническо средство;

5. офицер по сигурността;

6. шкипер.

7. капитан на риболовен кораб;

8. механик на риболовен кораб;

9. корабен готвач.

Чл. 29

Длъжностите за работа на кораби, превозващи товари и пътници по вътрешните водни пътища на Европа, са:

1. капитан;

2. корабоводител;

3. щурман;

4. водач на несамоходен кораб;

5. старши моряк;

6. моряк;

7. механик;

8. електромеханик;

9. моряк-моторист;

10. водач на малък кораб в местно плаване.

Чл. 30

Правоспособностите в морското корабоплаване за управление и експлоатация на морски кораби са:

1. капитан далечно плаване на кораб над 3000 БТ;

2. капитан далечно плаване на кораб от 500 БТ до 3000 БТ;

3. капитан на кораб до 500 БТ в крайбрежно плаване;

4. капитан на кораб до 500 БТ в местно плаване;

5. старши помощник-капитан на кораб над 3000 БТ;

6. старши помощник-капитан на кораб от 500 БТ до 3000 БТ;

7. вахтен помощник-капитан на кораб над 500 БТ;

8. вахтен помощник-капитан на кораб до 500 БТ крайбрежно плаване;

9. квалифициран моряк палубна команда;

10. корабен рулеви.

Чл. 31

Правоспособностите в морското корабоплаване за експлоатация и поддържане на корабни силови уредби (КСУ) са:

1. главен механик на кораб с КСУ над 3000 kW;

2. главен механик на кораб с КСУ от 750 kW до 3000 kW;

3. главен механик на кораб с КСУ от 750 kW до 3000 kW в местно плаване;

4. втори механик на кораб с КСУ над 3000 kW;

5. втори механик на кораб с КСУ от 750 kW до 3000 kW;

6. вахтен механик на кораб с КСУ над 750 kW;

7. корабен електромеханик;

8. квалифициран моряк машинна команда;

9. корабен моторист;

10. корабен електротехник.

Чл. 32

Правоспособностите в морското корабоплаване за поддържане и работа с корабни технически средства за СМСББ са:

1. корабен радиоелектроник за СМСББ първи клас;

2. корабен радиоелектроник за СМСББ втори клас;

3. корабен радиооператор обща категория за СМСББ;

4. корабен радиооператор ограничена категория за СМСББ;

5. корабен радиооператор в местно плаване.

Чл. 33

Правоспособностите за заемане на длъжности със специфични изисквания в морското корабоплаване са:

1. пилот;

2. девиатор;

3. капитан на влекач;

4. капитан на риболовен кораб;

5. водач на кораб до 40 БТ.

6. механик на риболовен кораб.

7. корабен готвач.

Чл. 34

Правоспособността за управление на кораби за спорт и развлечение в морското корабоплаване, които не се използват с търговска цел, е шкипер на кораб за спорт и развлечение до 300 БТ.

Чл. 35

Правоспособностите в корабоплаването по вътрешните водни пътища на Европа са:

1. капитан вътрешно плаване;

2. щурман;

3. щурман обща категория;

4. водач на малък кораб;

5. механик вътрешно плаване;

6. електромеханик вътрешно плаване;

7. моряк-моторист.

Чл. 36

Морските лица придобиват правоспособност по чл. 30, след като изпълнят следните изисквания:

1. за капитан далечно плаване на кораб над 3000 БТ:

2. за капитан далечно плаване на кораб от 500 БТ до 3000 БТ:

3. за капитан на кораб до 500 БТ в крайбрежно плаване:

4. за капитан на кораб до 500 БТ в местно плаване:

5. за старши помощник-капитан на кораб над 3000 БТ:

6. за старши помощник-капитан на кораб от 500 до 3000 БТ:

7. за вахтен помощник-капитан на кораб над 500 БТ:

8. за вахтен помощник-капитан на кораб до 500 БТ в крайбрежно плаване:

9. за квалифициран моряк палубна команда:

10. за корабен рулеви:

Чл. 37

Морските лица придобиват правоспособност по чл. 31, след като изпълнят следните изисквания:

1. за главен механик на кораб с КСУ над 3000 kW:

2. за главен механик на кораб с КСУ от 750 до 3000 kW:

3. за главен механик на кораб с КСУ от 750 до 3000 kW в местно плаване:

4. за втори механик на кораб с КСУ над 3000 kW:

5. за втори механик на кораб с КСУ от 750 до 3000 kW:

6. д) успешно положен изпит пред комисията по чл. 63, ал. 1.

7. за корабен електромеханик:

8. за квалифициран моряк машинна команда:

9. за корабен моторист:

10. за корабен електротехник:

Чл. 38

Морските лица придобиват правоспособност по чл. 32, след като изпълнят следните изисквания:

1. за корабен радиоелектроник за СМСББ първи клас:

2. за корабен радиоелектроник за СМСББ втори клас:

3. за корабен радиооператор обща категория за СМСББ:

4. за корабен радиооператор ограничена категория за СМСББ:

5. за корабен радиооператор в местно плаване:

Чл. 39

Морските лица придобиват правоспособност по чл. 33, след като изпълнят следните изисквания:

1. за капитан на влекач:

2. за пилот:

3. за девиатор:

4. за капитан на риболовен кораб местно плаване:

5. за капитан на риболовен кораб крайбрежно плаване до 200 БТ:

6. за водач на кораб до 40 БТ по море:

7. механик на риболовен кораб в местно плаване:

8. корабен готвач:

Чл. 40

Морските лица придобиват правоспособност по чл. 34 за шкипер на кораб за спорт и развлечение до 300 БТ, след като изпълнят следните изисквания:

а) средно образование;

б) успешно завършен подготвителен курс, одобрен от ИА „МА“;

в) един месец учебна плавателна практика по време на подготвителния курс или три месеца плавателен стаж на кораб за спорт и развлечение като член на екипажа, доказан с екипажен списък, заверен от граничните власти;

г) надлежно свидетелство за правоспособност корабен радиооператор за СМСББ обща категория;

д) успешно положен изпит пред комисията по чл. 63, ал. 1.

Чл. 41

(1) Лицата, притежаващи правоспособност по чл. 30 и 31, могат да заемат длъжност на кораб, съответстваща на притежаваната от тях правоспособност или по-ниска, в съответствие с посочените в свидетелството за правоспособност ограничения, ако има такива.

(2) Лицата, притежаващи правоспособност по чл. 30, т. 5 и 6, могат да заемат длъжност капитан на кораб до 3000 БТ в местно плаване, когато имат плавателен стаж на длъжност старши помощник на кораб над 500 БТ не по-малко от 6 месеца.

(3) Лицата, притежаващи правоспособност по чл. 30, т. 7, могат да заемат длъжност капитан на кораб до 500 БТ в местно плаване, когато имат плавателен стаж на длъжност вахтен помощник над 500 БТ не по-малко от 12 месеца.

(4) Лицата, притежаващи правоспособност по чл. 30, т. 8, могат да заемат длъжност капитан на кораб до 300 БТ в местно плаване, когато имат плавателен стаж 12 месеца на длъжност вахтен помощник-капитан на кораб до 500 БТ в крайбрежно плаване.

(5) Лицата, притежаващи правоспособност по чл. 30, т. 9 и 10, могат да заемат длъжност:

1. капитан на кораб до 200 БТ в местно плаване, превозващ до 35 души, при наличие на плавателен стаж 12 месеца на съответния тип кораб, свидетелство за корабен радиооператор в местно плаване и успешно преминат изпит пред ИА „МА“;

2. капитан на кораб до 200 БТ в местно плаване, превозващ до 100 души, при наличие на плавателен стаж 24 месеца на съответния тип кораб, свидетелство за корабен радиооператор в местно плаване и успешно преминат изпит пред ИА „МА“;

3. капитан на риболовен кораб до 200 БТ в местно плаване при наличие на плавателен стаж 24 месеца, от които най-малко 6 месеца на съответния тип кораб, свидетелство за корабен радиооператор в местно плаване и успешно преминат изпит пред ИА „МА“.

(6) Лицата, притежаващи правоспособност по чл. 30, могат да заемат и длъжност капитан на плаващо техническо средство след преминат одобрен подготвителен курс и успешно положен изпит пред комисията по чл. 63, ал. 1, с изключение на лицата, придобили правоспособност по чл. 30, т. 10 след 1 септември 2012 г., без да са завършили средно образование с трета степен на професионална квалификация.

(7) Поддържане правата на лицата по ал. 1 – 6 става чрез поддържане на основната правоспособност или чрез доказване на продължаваща компетентност в местно плаване съгласно чл. 86.

Чл. 42

(1) Лицата, притежаващи правоспособност по чл. 31, т. 4 – 6, 8 – 10, могат да заемат и длъжност на кораб, както следва:

1. втори механик на кораби с КСУ над 3000 kW и втори механик на кораби с КСУ от 750 до 3000 kW могат да заемат длъжност главен механик на кораб с КСУ до 3000 kW в местно плаване;

2. вахтен механик на кораб с КСУ над 750 kW може да заема длъжност главен механик на кораб с КСУ до 750 kW в местно плаване след 6 месеца плавателен стаж като вахтен механик на кораб над 750 kW;

3. квалифициран моряк машинна команда и корабен моторист могат да заемат длъжност:

4. корабен електротехник може да заема длъжност електромеханик на кораб с КСУ до 750 kW в местно плаване след 18 месеца плавателен стаж като електротехник на кораби с КСУ над 750 kW.

(2) Поддържане правата на лицата по ал. 1 става чрез поддържане на основната правоспособност или чрез доказване на продължаваща компетентност в местно плаване съгласно чл. 86.

Чл. 43

Лицата, притежаващи правоспособност по чл. 32, могат да заемат длъжност на кораб, както следва:

1. корабен радиоелектроник за СМСББ първи клас:

2. корабен радиоелектроник за СМСББ втори клас:

3. корабен радиооператор обща категория за СМСББ може да заема длъжност радиооператор за СМСББ на брега или на морски кораби, плаващи във всички зони;

4. корабен радиооператор ограничена категория за СМСББ може да заема длъжност радиооператор за СМСББ на кораби, плаващи в зона А1;

5. корабен радиооператор в местно плаване може да заема длъжност радиооператор на кораби в местно плаване.

Чл. 44

Лицата, притежаващи правоспособност по чл. 33, могат да заемат длъжност на кораб, както следва:

1. капитан на влекач може да заема длъжност капитан на влекач в далечно плаване при спазване на ограниченията на основната правоспособност;

2. пилот може да изпълнява задълженията на пилот в българско пристанище, за което е придобил правоспособност;

3. водач на кораб до 40 БТ може да заема длъжност капитан на риболовен кораб или капитан на кораб за спорт, туризъм и развлечение с големина до 40 БТ с не повече от 12 души на борда, включително екипажа.

4. водач на кораб до 40 БТ може да заема длъжност капитан на кораб до 40 БТ, извършващ сезонен превоз на хора с до 35 души на борда, при следните условия:

Чл. 45

Морските лица придобиват правоспособност по чл. 35, след като изпълнят следните изисквания:

1. за капитан вътрешно плаване:

2. за щурман:

3. за щурман обща категория:

4. за водач на малък кораб:

5. за механик вътрешно плаване:

6. за електромеханик вътрешно плаване:

7. за моряк-моторист:

Чл. 46

Морските лица, притежаващи правоспособност по чл. 35, могат да заемат длъжности на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища, както следва:

1. капитан вътрешно плаване:

2. щурман:

3. щурман обща категория:

4. водач на малък кораб:

5. механик вътрешно плаване може да заема длъжност механик на кораб с неограничена мощност на КСУ, плаващ по вътрешните водни пътища;

6. електромеханик вътрешно плаване може да заема длъжност електромеханик на кораб с неограничена обща генераторна мощност, плаващ по вътрешните водни пътища на Европа;

7. моряк-моторист може да заема длъжност:

8. длъжността моряк на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища, се заема от лица, които отговарят на едно от следните изисквания:

Чл. 47

(1) Професионалното образование, обучение и квалификация на морските лица за морското корабоплаване се извършва при спазване на стандартите, нормите и препоръките, посочени в Конвенция STCW и Директива 2008/106/ЕО.

(2) Професионалното образование, обучение и квалификация на морските лица за речното корабоплаване се извършва при спазване на правото на Европейския съюз, препоръките на Икономическата комисия за Европа на ООН към формите и методическото осигуряване на образованието и обучението на моряците.

(3) Професионалното образование включва:

1. висше образование по морски, речни и технически специалности;

2. средно професионално образование по морски, речни и технически специалности.

(4) Обучението и квалификацията на морските лица включва:

1. обучение за придобиване на квалификация по професии за морското и речното корабоплаване;

2. подготвителни курсове за придобиване на правоспособност;

3. курсове за специална и допълнителна подготовка;

4. обучение на борда на кораба.

Чл. 48

(1) Образование по морска или речна специалност се получава в учебни заведения, създадени и акредитирани в съответствие с действащото законодателство, в които обучението се извършва по одобрени от ИА „МА“ учебни планове, програми и материална база, от преподаватели, инструктори или други квалифицирани лица, които са завършили успешно одобрен от ИА „МА“ курс по програма на моделен курс 6.09 на Международната морска организация (ИМО).

(2) Преподавателите и инструкторите, които провеждат обучение с използване на тренажор, както и оценителите на компетентността на обучаваните трябва да отговарят на следните изисквания:

1. да са преминали ИМО моделен курс за техники за обучение и оценка с използване на симулатори;

2. да притежават практически опит за работа с конкретния симулатор, като придобиването му следва да бъде удостоверено писмено.

(3) Учебните заведения по ал. 1 провеждат обучение в съответствие с държавните изисквания и прилагат система за управление на качеството на учебния процес.

(4) Учебните заведения по ал. 1 избират външна, независима от тях, призната организация, която да одитира прилаганата от тях система за управление на качеството и нейното съответствие на стандарта БДС EN ISO 9001:2008.

(5) Учебните заведения ежегодно извършват преглед на учебните си програми за съответствие с международните и националните изисквания и документират резултата от прегледа в протокол.

(6) Учебните заведения представят в ИА „МА“ докладите за извършените от оправомощената външна, независима от учебното заведение, организация периодични проверки, одити на системата за управление на качеството и направените оценки за съответствие на извършваната дейност, за достигане на необходимите стандарти, установените несъответствия и набелязаните коригиращи действия, както и протокола от прегледа по ал. 5.

(7) Докладите по ал. 6 заедно с документите за оценка на поддържаната и прилагана от Изпълнителна агенция „Морска администрация“ система за управление на качеството се представят в Европейската комисия в срок от 6 месеца след извършване на оценката и в Международната морска организация в рамките на 5-годишния период на оценка по Конвенция STCW.

Чл. 49

(1) Средно морско или речно образование се придобива в професионални училища, регламентирани със Закона за предучилищното и училищното образование и Закона за професионалното образование и обучение (ЗПОО).

(2) Обучението се провежда в съответствие с държавните образователни изисквания и изискванията на тази наредба и осигурява усвояването на общообразователния минимум за средно образование и придобиването на степен на професионална квалификация по съответната професия от списъка на професиите за професионално образование и обучение.

(3) Степен на професионална квалификация се придобива и в лицензирани центрове за професионално обучение по реда на Закона за професионалното образование и обучение след одобряване на учебните планове, програми и материална база от Националната агенция за професионално образование и обучение (НАПОО) и ИА „МА“. Обучението се провежда в съответствие с държавните образователни изисквания, националните стандарти за компетентност и изискванията на документите по чл. 49, ал. 1 или 2.

Чл. 50

(1) Висшето образование по специалности за морското и речното корабоплаване се придобива в съответствие със Закона за висшето образование, държавните изисквания за придобиване на висше образование по образователно-квалификационните степени и изискванията на тази наредба към подготовката на лица от регулираните професии.

(2) Обучението осигурява усвояване на общоинженерен и специализиран минимум за висше образование по специалности съгласно Класификатора на областите на висше образование и професионални направления.

Чл. 51

(1) Курсовете за придобиване на квалификация по професия се организират и провеждат от учебни заведения и центрове за професионално обучение и квалификация, акредитирани или лицензирани по Закона за висшето образование, Закона за професионалното образование и обучение или Закона за предучилищното и училищното образование.

(2) Курсовете за специална и допълнителна подготовка, както и курсовете по ал. 1 се одобряват от ИА „МА“ и се провеждат по обявени от ИА „МА“ национални стандарти за компетентност и одобрени програми, материална база и квалификация на преподавателите по специалните предмети.

(3) За одобряване на курсовете за придобиване на квалификация по професия се подава заявление до ИА „МА“, съдържащо следната информация:

1. наименование на учебното заведение или центъра;

2. сертификат по ISO EN 9001/2008, регламентиращ съответната дейност;

3. документ за акредитация или лицензиране на учебното заведение или центъра;

4. програмата на учебното заведение или центъра, отговаряща най-малко на изискванията на националните стандарти за компетентност или програми за провеждане на курса и съдържащи:

5. документ, удостоверяващ, че учебното заведение или център е администратор на лични данни.

(4) За одобряване на курсовете по специална и допълнителна подготовка се подава заявление до ИА „МА“, съдържащо следната информация:

1. наименование на лицето, което организира курсовете;

2. сертификат по ISO EN 9001/2008, регламентиращ съответната дейност;

3. програмата,отговаряща най-малко на изискванията на националните стандарти за компетентност или програми за провеждане на курса и съдържащи:

4. документ, удостоверяващ, че учебното заведение или център е администратор на лични данни.

Чл. 52

(1) Курсовете за придобиване на правоспособност се организират и провеждат от учебните заведения и центрове по чл. 51, ал. 1.

(2) Курсовете за придобиване на правоспособност по чл. 33, т. 5, чл. 34 и чл. 35, т. 4 се организират и провеждат и от българско физическо или юридическо лице – търговци, както и лице от държава – членка на Европейския съюз, регистрирано като търговец по националното му законодателство, включително и кооперации, сдружения и фондации.

(3) Курсовете по ал. 1 и 2 се одобряват от ИА „МА“ и се провеждат по обявени от ИА „МА“ национални стандарти за компетентност и програми. Списък на одобрените центрове и курсове се обявява на официалната интернет страница на ИА „МА“.

(4) За извършване на проверка за оценка на съответствието с нормативните изисквания и издаване на заповед за разрешаване провеждане на курсовете по ал. 1 и 2 се подава заявление до ИА „МА“, съдържащо следната информация:

1. наименование на лицето, провеждащо курсовете;

2. документ за акредитация или лицензиране – за учебното заведение или центъра, ЕИК – за физическите или юридическите лица;

3. наименование на курса.

(5) Към заявлението по ал. 4 се прилагат документи, съдържащи следната информация:

1. цели на курса;

2. предварителни изисквания към обучаемите;

3. минимален и максимален брой на обучаемите;

4. предварително представени за одобрение програми, съдържащи най-малко изискванията на обявените национални стандарти за компетентност и програми;

5. таблица с подробен хорариум по теми, лекции и практически занятия;

6. вид, място и критерии за оценяване;

7. квалификация на преподавателите, както и на инструкторите и оценителите;

8. подробен опис на наличната материална база за провеждане на курса.

9. документ, удостоверяващ, че учебното заведение или център е администратор на лични данни.

Чл. 53

(1) Изпълнителният директор на ИА „МА“ или оправомощено от него лице в срок до 7 дни от датата на подаване на заявлението с пълния комплект документи по чл. 51, ал. 3 и 4 и чл. 52, ал. 4 и 5 назначава със заповед комисия, която извършва проверка за установяване на заявените обстоятелства и съответствието им с изискванията на тази наредба.

(2) Когато е заявено обучение с използване на тренажор, поне един от членовете на комисията по ал. 1 трябва да е преминал ИМО моделен курс за техники за обучение и оценка с използване на симулатори.

(3) Комисията съставя протокол за извършената проверка, в който вписва своето становище.

Чл. 54

(1) Изпълнителният директор на ИА „МА“ издава заповед за одобряване провеждането на курсовете за срок до 3 години или мотивиран отказ и уведомява съответната институция не по-късно от 30 дни от получаване на документацията.

(2) Отказът по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

(3) Лицето по чл. 52, ал. 1 и 2 е длъжно да уведоми писмено ИА „МА“ за настъпване на промяна на обстоятелствата по чл. 51, ал. 3, т. 4, букви „ж“ и „з“, ал. 4, т. 3, букви „ж“ и „з“ и чл. 52, ал. 5, т. 7 и 8. В срок от 14 дни ИА „МА“ извършва проверка и се произнася по направените промени.

(4) При неспазване разпоредбите на ал. 3 заповедта по ал. 1 се отменя.

Чл. 55

(1) Заповедта по чл. 54 се отменя и в следните случаи:

1. заповедта е издадена въз основа на неистински документ или документ с невярно съдържание, въз основа на влязла в сила присъда или съдебно решение;

2. престане да отговаря на изискванията на чл. 51, ал. 2;

3. по заявление на лицето.

(2) Правата, придобити със заповедта по чл. 54, се отнемат за срок от 6 месеца, когато се установи, че лицата по чл. 51 и 52 са допускали системни нарушения по отношение на воденето на записи относно присъствието на обучаемите, както и когато се установят други системни нарушения на изискванията на одобрената програма и правилата, установени в тази наредба.

Чл. 56

(1) Присъствието и оценките на участниците в курсовете за специална и допълнителна подготовка, за придобиване на квалификация по професии за морското и речното корабоплаване и подготвителните курсове за придобиване на правоспособност се отразяват в присъствен дневник – част от системата за управление на качеството на обучаващата институция, който съдържа най-малко информацията по приложение № 11.

(2) Присъствието на участниците в курсовете се документира за всеки учебен час отделно чрез запис в дневника по ал. 1 до десетата минута за всеки час.

(3) Участник в курс, отсъствал повече от 10 % от общото времетраене на курса, не се допуска до изпит.

Чл. 57

Практическото обучение за извършване на маневри с влекачи се извършва по програма, одобрена от ИА „МА“, и се осъществява от правоспособни капитани на влекачи със стаж най-малко 5 години.

Чл. 58

(1) Изпълнителна агенция „Морска администрация“ ежегодно извършва планови и извънредни проверки за оценка на съответствието и изготвя независима оценка на учебните заведения и центрове, предоставящи морско образование, обучение и квалификация, по отношение изпълнението на критериите, посочени в чл. 51, 52, 60 и 61.

(2) Резултатите от проверките по ал. 1 се отразяват в протокол, копие от който се предоставя на обучаващата институция.

(3) При установяване на несъответствия с изискванията на тази наредба същите се вписват в протокола и ИА „МА“ определя мерки и срок за отстраняването им и извършва повторна проверка.

(4) При неотстраняване на несъответствията в срока по ал. 3 ИА „МА“ не издава свидетелства за правоспособност, свидетелства за професионална компетентност или други равностойни документи на обучаемите, като писмено уведомява обучаващата институция за отказа. Изпълнителна агенция „Морска администрация“ отбелязва в списъка по чл. 52, ал. 3 прекратяване провеждането на дадения курс.

(5) Въз основа на констатациите в протокола по ал. 2 се изготвя независима оценка по ал. 1.

Чл. 59

(1) Учебно-материалната база се осигурява съобразно учебните програми с цел постигане на знания, навици и умения по дисциплини, професии и специалности, за които учебните заведения и центрове провеждат обучение.

(2) Учебно-материалната база е необходимо да отговаря на изискванията за безопасност и здраве при работа съгласно изискванията на Закона за здравословни и безопасни условия на труд и подзаконовите нормативни актове, издадени по прилагането му.

(3) Морските и речните учебни заведения и центрове за професионално обучение и квалификация за осигуряване на качествено и пълноценно провеждане на учебния процес трябва да притежават собствена или наета учебно-материална база по съответните дисциплини, в която са включени:

1. помощни методически материали, учебна, техническа и специализирана литература;

2. нагледни методически материали;

3. аудио-визуални средства;

4. образци и макети на изучаваната техника и апаратура;

5. контролно-измервателна апаратура;

6. лицензирани програмни продукти, осигуряващи тематично обучение;

7. сертифицирани и одобрени тренажори и симулатори, демонстриращи или отработващи, частично или пълно, определени режими, ситуации, процедури, действия или функционални особености;

8. учебни полигони за провеждане на практически занятия.

(4) Изискваната учебно-материална база по ал. 3 трябва да е съобразена с нормите в съответния моделен курс на Международната морска организация, националните стандарти за компетентност и одобрените от ИА „МА“ учебни програми.

Чл. 60

За провеждане на одобрено обучение за придобиване на квалификация, както и за допълнителна и специална подготовка морските и речните учебни заведения и центрове се оборудват с учебни зали, кабинети, полигони и лаборатории, които отговарят на следните изисквания:

1. учебното място за всеки обучаем да е в съответствие с приложимите норми;

2. да са оборудвани с необходимите помощни учебни технически средства: черна/бяла дъска, екран, апарат за проектиране, учебно-методически табла, компютри, мултимедии и др.;

3. да са спазени установените норми за използване на компютърна техника, когато учебната зала е компютърен клас;

4. да са спазени допълнителните изисквания за безопасност и здраве при работа, техническа и противопожарна безопасност, когато учебната зала е технически клас;

5. да са спазени условията за нормалното функциониране на тренажорите, посочени от производителя, когато учебната зала е оборудвана с тренажори или симулатори.

Чл. 61

(1) За провеждане на обучение се ползват само тренажори, предназначени за подготовка и за оценка на компетентността, които са одобрени от ИА „МА“.

(2) Изпълнителна агенция „Морска администрация“ одобрява тренажорите, когато отговарят на следните експлоатационни норми:

1. възпроизвеждат в достатъчна степен съответното корабно оборудване в съответствие с изискванията на одобрена от изпълнителния директор на ИА „МА“ класификация, включително пресъздават експлоатационни и аварийни ситуации, съответстващи на целите на подготовката;

2. осигуряват връзка между обучаемия/оценявания, оборудването и инструктора/ оценителя по начин, позволяващ контрол, запис и последващ разбор и оценяване на действията на обучаемия/оценявания;

3. оценката на обучаемия да може да се генерира от тренажора без намесата на инструктора или оценяващия;

4. тренажорът и софтуерът му са одобрени или признати за съответстващи на изискванията от признати класификационни организации от Европейския съюз или от администрация на държави – членки на Европейския съюз;

5. тренажорът е преминал периодична проверка, както е определено от производителя, от упълномощено от него лице.

(3) Целите и задачите на подготовката с използване на тренажор се определят в рамките на програмата за подготовка и трябва да са възможно най-тясно свързани с практиката.

Чл. 62

(1) Процедурите за подготовка и оценка компетентността на обучаемите при работа с използване на одобрен тренажор съобразно способността за безопасно и ефективно изпълнение на заданието осигуряват:

1. предварително информиране на обучаемите за:

2. инструкции за работа на тренажора, предоставени на обучаемите в ясна и изрична форма.

(2) Интензивността и продължителността на учебните занятия на тренажор се съобразяват с препоръките на производителя.

Чл. 63

(1) Изпитите за придобиване на правоспособност, придобиване на права, отмяна на ограничение или за потвърждаване на правоспособност се провеждат от комисии, определени със заповед на изпълнителния директор на ИА „МА“ или оправомощено от него лице.

(2) Комисиите по ал. 1 се формират от служители на ИА „МА“. Поне един от членовете на комисията трябва да притежава морска правоспособност, равна или по-висока от тази, за която се провежда изпитът, и поне един да е завършил успешно моделен курс 3.12 на ИМО и да удовлетворява изискванията на раздели А-I/6 и А-I/8 на Кодекса STCW.

(3) Програмите за изпитите и критериите за оценка на кандидатите за отделните правоспособности се обявяват всяка година до края на месец януари.

(4) съответната Д „МА“/Д „РН“/Д „РН“, която провежда изпита, обявява не по-малко от 2 дати в рамките на следващите 30 дни, които се обявяват на информационното табло на дирекцията или на електронната страница на ИА „МА“.

(5) За явяване на изпит кандидатът подава заявление, в което посочва една от обявените по ал. 4 дати, най-малко 5 работни дни преди желаната дата за изпит.

(6) съответната Д „МА“/Д „РН“/Д „РН“, която провежда изпита, обявява 2 дни преди датите на изпитите имената на допуснатите до изпит кандидати, както и графика за провеждане на изпитите на информационното табло или на електронната страница на ИА „МА“.

Чл. 64

(1) Изпитите се провеждат в оборудвани зали на ИА „МА“ устно или на компютърни станции, свързани с информационната система на ИА „МА“ за провеждане на изпити, съдържаща изпитни въпроси и задачи, специализирани компютърни програми и тренажори.

(2) Работни помещения, кораби, пособия и помагала, необходими за провеждането на практическите изпити, могат да се предоставят и от корабопритежатели, браншови организации и учебни заведения при писмено искане от директора на съответната Д „МА“/Д „РН“/Д „РН“.

Чл. 65

(1) Залите за провеждане на изпитите по чл. 64, ал. 1 трябва да отговарят на изискванията за безопасност и здраве при работа съгласно изискванията на Закона за здравословни и безопасни условия на труд и подзаконовите нормативни актове, издадени по прилагането му.

(2) Залите по ал. 1 трябва да са оборудвани със система за видео- и аудиоконтрол, която да отговаря на следните изисквания:

1. да осигурява записи на изображенията, звука, датата и часа с възможност за последващо разглеждане и прослушване на записите от съответния изпит;

2. разположението на камерите да е такова, че да осигурява запис на действията на всички участници в изпита;

3. да осигурява непрекъснат запис по време на теоретичните изпити, а при прекъсване на записа, автоматично да се включва светлинен и звуков сигнал;

4. да осигурява наблюдение на изпита в реално време и да е осигурен свободен достъп до монитора.

Чл. 66

(1) За явяване на изпит кандидатите предварително заплащат такса съгласно Тарифа № 5 за таксите, които се събират в системата на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (Тарифа № 5), приета с ПМС № 81 от 2000 г. (обн., ДВ, бр. 41 от 2000 г.; последно изм. бр. 96 от 2011 г.).

(2) Ако кандидатът не се яви, прекрати своето участие в сесията или бъде отстранен, внесената изпитна такса не се връща.

Чл. 67

(1) Към заявлението по чл. 63, ал. 5 кандидатът прилага документи, удостоверяващи изпълнението на изискваните условия за придобиване на правоспособността, за която лицето кандидатства, както и документ за платена такса по Тарифа № 5.

(2) Когато изискваната информация по ал. 1 е служебно известна/налична в ИА „МА“, същата се удостоверява служебно. Информацията по ал. 1 се удостоверява служебно и в случаите, когато е вече създадена, събрана, изменена или заличена от друг административен орган в рамките на законоустановените му правомощия, но не е служебно известна/налична в ИА „МА“.

(3) В съответната Д „МА“/Д „РН“/Д „РН“ се извършва проверка на редовността на представените от кандидатите документи.

(4) На основание проверката по ал. 3 се съставя списък на допуснатите до изпит кандидати.

(5) Когато при проверката по ал. 3 се установи, че кандидатът не отговаря на изискванията за допускане до изпит, директорът на съответната Д „МА“/Д „РН“ постановява мотивиран отказ, който може да бъде обжалван по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред изпълнителния директор на ИА „МА“ в 14-дневен срок от съобщаването му.

(6) Ако жалбата срещу постановен отказ бъде уважена, кандидатът се допуска до изпит за заявената правоспособност на първата следваща обявена дата за провеждане на изпита.

(7) В случаите на влязъл в сила отказ заплатената държавна такса не се връща.

Чл. 68

(1) Изпитите се провеждат по функции и са устни, писмени и/или практически в зависимост от правоспособността.

(2) Изпитите чрез компютърни тестове се провеждат на информационната система на ИА „МА“, с компютърни тестове, казуси, задачи и/или задания, обхващащи въпроси от всяка компетентност от одобрената програма за изпит за съответната правоспособност.

(3) Практическите изпити за придобиване на правоспособности за корабоплаване по вътрешните водни пътища на Европа се провеждат на кораб, на който за съответната длъжност се изисква правоспособността, за която се явява кандидатът, от определени от председателя на изпитната комисия лица. Изпитът се провежда в период до 12 месеца преди придобиването на правоспособността.

(4) Практическият изпит по ал. 3 може да бъде проведен и на тренажор по одобрена от ИА „МА“ програма. Чл. 69 (1) Тестовите въпроси се изготвят от ИА „МА“.

(2-dup) Изпълнителна агенция „Морска администрация“ може да одобри и включи в информационната си система за провеждане на изпити тестови въпроси, изготвени от морските и речните учебни заведения и центрове, браншови организации и морски лица.

(3-dup) Тестовите въпроси се публикуват на електронната страницата на ИА „МА“.

(4-dup) Компютърните тестове се генерират автоматично за всеки един кандидат от публикуваните по ал. 3 тестови въпроси.

(5) Резултатът от изпита с компютърен тест се генерира автоматично от информационната система на ИА „МА“ за провеждане на изпити.

Чл. 70

(1) Преди започване на изпита членове на съответната изпитна комисия:

1. проверяват дали системата за видео- и аудиоконтрол е включена;

2. проверяват самоличността на кандидатите;

3. дават указания за начина на провеждане на изпита и обявяват правата и задълженията на кандидатите;

4. провеждат документиран инструктаж по безопасност, когато такъв е необходим;

5. при опит за измама от страна на кандидата, явяващ се на изпит, същият се отстранява от изпита и изпитната му сесия се анулира.

(2) Не се допускат до изпит лица без документ за самоличност и лица, които се явяват след започване на изпита.

(3) Лицата, които не спазват правилата за провеждане на изпита, не се допускат до изпит в рамките на следващите 12 месеца.

Чл. 71

За да премине успешно изпита, кандидатът трябва да докаже, че владее материята до степен, която изключва възможността с действие или бездействие да причини авария или щети на хора, кораб или товар или да предизвика замърсяване на околната среда при изпълнение на служебни задължения, отнасящи се до правоспособността, за която кандидатства, отмяната на ограничение или за потвърждение на правоспособност.

Чл. 72

(1) Изпитът за придобиване на правоспособност се състои от компютърен тест по всяка функция.

(2) Счита се за успешно издържал теста кандидат, който е дал не по-малко от 85 % верни отговори или е събрал определения брой точки.

(3) До устен изпит по функцията, когато се изисква такъв, се допускат лицата, които успешно са издържали теста по ал. 2.

(4) Практическият изпит за пилоти и капитани на влекачи се провежда в реални условия чрез извършване на действителни маневри.

Чл. 73

(1) Когато изпитът по дадена функция включва няколко изпита – устен, писмен и/или практически, общата оценка е „издържал“, когато по всички изпити кандидатът е получил оценка „издържал“.

(2) Общата оценка на комисията по даден изпит е „издържал“, когато 2/3 от членовете й поставят оценка „издържал“.

Чл. 74

Кандидатът е издържал изпитите за придобиване на правоспособност, за отмяна на ограничение или за потвърждаване на правоспособност само когато е издържал успешно изпитите по всяка функция за дадената правоспособност.

Чл. 75

(1) Кандидат, който не е положил успешно изпитите по някоя от функциите или модул английски език за съответната правоспособност, има право да се яви отново не по-рано от 1 месец след датата на провеждане на изпита.

(2) Кандидат, който в период от една година не е издържал успешно изпитите по всички функции, се явява отново на изпити по всички функции за дадената правоспособност.

Чл. 76

(1) Всяка изпитна комисия изготвя протокол за проведените изпити (приложение № 12) за съответната дата в 2 еднообразни екземпляра.

(2) Протоколите и всички други писмени документи на кандидатите се събират в отделно дело и се съхраняват две години в съответната Д „МА“/Д „РН“/Д „РН“, където е бил проведен изпитът.

Чл. 77

(1) Протоколите от изпитите за придобиване на правоспособност и права се одобряват от изпълнителния директор на ИА „МА“ или от оправомощено от него лице и се съхраняват за срок от 50 години, по един екземпляр в архива на ИА „МА“ и в съответната Д „МА“/Д „РН“/Д „РН“, където е проведен изпитът.

(2) Изпълнителният директор на ИА „МА“ при установяване на нарушения, свързани с придобиване на правоспособността, заличава от протокола по ал. 1 лицето, за което са установени нарушенията.

(3) Протоколите от изпитите за потвърждаване или отменяне на други ограничения, за преиздаване на свидетелства за правоспособност или издаване на потвърждения на чужди свидетелства се одобряват от директора на съответната Д „МА“/Д „РН“/Д „РН“ и се съхраняват за срок от 5 години в архива на тази Д „МА“ и в архива на ИА „МА“.

Чл. 78

(1) Кандидат, който не е издържал успешно изпит, може да подаде възражение до изпълнителния директор на ИА „МА“ в 14-дневен срок от датата на провеждане на изпита.

(2) Изпълнителният директор на ИА „МА“ със заповед определя постоянно действаща комисия (или комисии) като помощен орган, извършващ проверка по постъпилите възражения.

(3) Комисията (или комисиите) по ал. 2 се формира от служители на ИА „МА“. Поне един от членовете на комисията трябва да притежава морска правоспособност, равна или по-висока от тази, за която е проведен изпитът, и поне един да е завършил успешно моделен курс 3.12 на ИМО и да удовлетворява изискванията на раздели А-I/6 и А-I/8 на Кодекса STCW. Един и същ служител не може да бъде едновременно член на комисията по чл. 63, ал. 1, провела изпита, и на комисията по ал. 2, извършваща проверка по възраженията на участвалите в същия изпит кандидати.

(4) Комисията по ал. 2 извършва проверка по възражението в 14-дневен срок от постъпването му и изготвя мотивирано становище до изпълнителния директор.

(5) Въз основа на становището по ал. 4 изпълнителният директор на ИА „МА“ се произнася, като обявява кандидата за издържал успешно изпита или отхвърля възражението.

Чл. 79

На морски лица, включени в одобрения протокол по чл. 76, ал. 1, се издава свидетелство за правоспособност или се отменят ограниченията след представяне на медицинско свидетелство за здравословна годност.

Чл. 80

В ИА „МА“ се водят регистри на морските лица, на морските правоспособни лица и техните свидетелствата, както следва:

1. регистри на морските правоспособни лица с правоспособност водач на кораб до 40 БТ и шкипер на кораб за спорт и развлечение – в дирекция „Морска администрация – Варна“, дирекция „Морска администрация – Бургас“ и в дирекция „Инспекционна дейност“ (Д „ИД“), в зависимост от мястото на провеждане на изпита за придобиване на правоспособност;

2. регистри на морските правоспособни лица с правоспособност водач на малък кораб – в дирекция „Морска администрация – Русе“ и дирекция „Морска администрация – Лом“, в зависимост от мястото на провеждане на изпита за придобиване на правоспособност;

3. регистър на морските правоспособни лица с правоспособност, различна от тази по т. 1 и 2 – в Д „МНРК“;

4. регистри на свидетелствата на морските лица – в съответните Д „МА“/Д „РН“;

5. регистри на издадените потвърждения на свидетелства за правоспособност, издадени от администрациите на други държави – в съответните Д „МА“/Д „РН“.

Чл. 81

(1) Регистрите се водят на хартиен и електронен носител и в тях под отделен номер се вписват следните данни за всяко морско лице:

1. собствено, бащино и фамилно име;

2. пол;

3. дата на раждане;

4. място на раждане;

5. постоянен адрес;

6. гражданство;

7. единен граждански номер или личен номер на чужденец; за чужди граждани, неустановени трайно в страната – персонален номер от документа за самоличност на чужденец;

8. номер, дата на издаване и учебно заведение или център, издали документ за образование, квалификация или специалност;

9. поредна правоспособност и основание за придобиването й.

(2) Вписванията в регистрите на данните по ал. 1 се извършват от длъжностно лице на ИА „МА“.

(3) Регистрите на морските правоспособни лица са безсрочни.

Чл. 82

(1) Регистърът по чл. 80, т. 4 включва моряшките картони на морските лица (приложение № 13), съдържащи данните по чл. 81, ал. 1 , снимка на лицето и данни за:

1. срока на валидност на свидетелството;

2. ограниченията за упражняване на придобитите права;

3. издадените разрешения по чл. 19, ал. 2;

4. издадените свидетелства за премината специална и допълнителна подготовка;

5. издадените медицински свидетелства за здравословна годност, необходими за издаване на свидетелство за правоспособност;

6. кораба, на който лицето работи: име, ИМО номер или УЕИН, бруто тонаж за морските кораби, тип на кораба, пропулсивна мощност на КСУ и район на плаване на кораба;

7. длъжност, за която се изисква правоспособност или която дава възможност за придобиване на правоспособност, на която лицето е назначено на кораба, ниво на отговорност и функции, дата на постъпване и дата на напускане на кораба, общо прослужено време на кораба, признато за плавателен стаж;

8. номера на моряшкия паспорт и срока на валидност;

9. номера на моряшката книжка или служебната книжка.

(2) Данните по ал. 1, т. 6 и 7 се вписват при представяне на записка (приложение № 14), издадена от капитана на кораба, корабопритежателя или посредника, че лицето е назначено на съответния кораб и съответната длъжност, екипажен списък, моряшка/служебна книжка, индивидуален договор за наемане на работа или друг документ, удостоверяващ обстоятелствата, а при освобождаване на основание на представяне на записка (приложение № 14), издадена от капитана на кораба, моряшка/служебна книжка, екипажен списък или друг документ, удостоверяващ обстоятелствата.

(3) Документите по ал. 2, с изключение на моряшката/служебната книжка, се съхраняват за срок от 2 години от датата на представянето им в съответната Д „МА“/Д „РН“/Д „РН“.

(4) Морските лица представят в съответната Д „МА“/Д „РН“/Д „РН“ моряшката книжка за вписване данните от същата в моряшкия картон не по-рядко от веднъж на 2 години, а служебната книжка – не по-рядко от веднъж годишно.

(5) Моряшките картони се съхраняват в съответната Д „МА“/Д „РН“/Д „РН“ до навършване на 90-годишна възраст на лицето, след което се предават в архив.

Чл. 83

(1) Изпълнителна агенция „Морска администрация“ издава свидетелствата на морските лица, както следва:

1. свидетелства за правоспособност за работа на море:

2. свидетелство за правоспособност за работа по вътрешните водни пътища (приложение № 18);

3. свидетелство за правоспособност пилот (приложение № 19);

4. свидетелство за правоспособност водач на кораб до 40 БТ (приложение № 20);

5. свидетелство за правоспособност шкипер на кораб за спорт и развлечение (приложение № 21);

6. свидетелства за правоспособност водач на малък кораб (приложение № 22);

7. потвърждение на чуждо свидетелство за правоспособност за работа на море (приложение № 23);

8. потвърждение на чуждо свидетелство за правоспособност за работа по вътрешните водни пътища на Европа (приложение № 24);

9. свидетелства за професионална компетентност за премината специална и допълнителна подготовка за вътрешни водни пътища на Европа (приложения № 26, 27 и 28).

10. свидетелства за професионална компетентност за премината специална и допълнителна подготовка за море;

11. свидетелства за професионална компетентност на лицата от изпълнителско ниво.

(2) Първоначално издаване на свидетелствата по ал. 1, т. 1 – 3 се извършва при изпълнение на следните условия:

1. придобита правоспособност;

2. здравословна годност;

3. наличие на валидни свидетелства за професионална компетентност, когато се изискват такива.

(3) Свидетелствата по ал. 1, т. 4 – 6 и 9 се издават при следните условия:

1. лицето е включено в предварително представения в съответната Д „МА“/Д „РН“/Д „РН“ списък на курсистите;

2. лицето е завършило успешно курса и е включено в одобрен протокол от проведения изпит.

(4) В случаите, когато срокът на валидност на свидетелството е изтекъл и за издаването на ново свидетелство се изисква наличие на определен плавателен стаж, ИА „МА“ издава ново свидетелство след служебна проверка на изисквания плавателен стаж.

Чл. 84

(1) Свидетелствата за правоспособност, с изключение на свидетелствата за правоспособност по чл. 83, ал. 1, т. 2, 4 – 6 и 8 се подписват от изпълнителния директор на ИА „МА“ или упълномощено от него лице.

(2) Потвържденията на свидетелствата за правоспособност по чл. 21, свидетелствата за професионална компетентност и другите равностойни документи се подписват от директора на Д „МНРК“, директора на съответната Д „МА“/Д „РН“/Д „РН“ или от упълномощено от него лице в зависимост от мястото на провеждане на курса.

(3) Свидетелствата за правоспособност, свидетелствата за професионална компетентност и потвържденията по чл. 83, ал. 1, т. 1, 3, 7, 9 – 11 се подпечатват с мокър печат на ИА „МА“ с изображение на държавния герб.

Чл. 85

(1) Свидетелствата за правоспособност по чл. 83, ал. 1, т. 1 – 3, 7 и 8 са със срок на валидност до 5 години, но не повече от срока на валидност на което и да е свидетелство, необходимо за издаването им. Срокът на валидност на свидетелство за новопридобита правоспособност по чл. 83, ал. 1, т. 1 – 3 е до 5 години от датата на одобрение на протокола от изпита.

(2) Свидетелствата за правоспособност по чл. 83, ал. 1, т. 4 – 6 са със срок на валидност до 10 години.

(3) Потвържденията на свидетелствата за правоспособност са със срок на валидност до 5 години, но не повече от срока на валидност на което и да е свидетелство, необходимо за издаването им.

(4) Свидетелствата по чл. 83, ал. 1, т. 9 са със срок на валидност, посочен в приложение № 2, свидетелствата по чл. 83, ал. 1, т. 10 са със срок на валидност, посочен в приложение № 1, а свидетелствата по чл. 83, ал. 1, т. 11 са безсрочни.

Чл. 86

(1) Морските лица подновяват свидетелствата си при:

1. отпадане на ограничение или друга промяна на обстоятелствата, при които свидетелствата са били издадени;

2. изтичане на срока на валидност на свидетелството;

3. промяна в статуса на притежавано валидно свидетелство, когато то е загубено, унищожено или обявено за невалидно.

(2) Ново свидетелство се издава, след като лицето представи доказателства за:

1. здравословна годност – с валидно медицинско свидетелство, издадено от заведение по чл. 12, ал. 3 или 5;

2. продължаваща компетентност за правоспособностите по чл. 30, т. 1 – 8, чл. 31, т. 1 – 7 и чл. 32, т. 1 – 4

3. преминат опреснителен курс за специална или допълнителна подготовка, когато това се изисква съгласно приложение № 1.

(3) Ново свидетелство може да бъде издадено и преди изтичане на срока му на валидност, без да има промяна на обстоятелствата, когато лицето ще работи на кораб, към момента на изтичане на валидността. Тази разпоредба се прилага при условие, че до изтичане на срока на валидност на свидетелството остават не повече от 6 месеца.

(4) За да бъде издадено или преиздадено свидетелство за правоспособност със срок на валидност след 1.01.2017 г., морските лица, в чиито учебни програми не е включена съответната подготовка трябва да преминат курсове, одобрени от ИА „МА“, както следва:

1. за лицата от палубна команда от управленско и оперативно ниво – „Корабоводене с използване на радиолокатор и ARPA“, „Управление на ресурсите на мостика“, „Корабоводене с използване на електронни карти и автоматизирани идентификационни системи“ (ECDIS & AIS), „Елементарни познания по опазване на морската среда“, „Сигурност на кораба за лица, изпълняващи дейности, свързани със сигурността“;

2. за лица от палубна команда от изпълнителско ниво – „Елементарни познания за сигурността на кораба“ и „Елементарни познания по опазване на морската среда“;

3. за морски лица от машинна команда от управленско и оперативно ниво – „Управление на ресурсите и работа в екип в машинно отделение“, „Експлоатация на съвременни системи за управление на главни и спомагателни двигатели“ –„Сигурност на кораба за лица, изпълняващи дейности, свързани със сигурността“, а за електромеханици и „Експлоатация и поддръжка на системи с напрежение над 1000 волта“;

4. за лица от машинна команда от изпълнителско ниво – „Елементарни познания за сигурността на кораба“ и „Елементарни познания по опазване на морската среда“.

Чл. 87

(1) Продължаваща компетентност се доказва чрез изпълнение на едно от следните изисквания:

1. наличие на плавателен стаж при изпълнение на функции, посочени в свидетелството за правоспособност, с обща продължителност най-малко 12 месеца за последните 5 години;

2. наличие на плавателен стаж при изпълнение на функции, посочени в свидетелството за правоспособност, с обща продължителност най-малко 3 месеца, реализиран през последните 6 месеца преди подаване на заявлението за издаване на ново свидетелство;

3. наличие на плавателен стаж на длъжност в управленско или оперативно ниво на отговорност, с една степен по-ниска от притежаваната правоспособност, с продължителност не по-малко от 3 месеца, реализиран непосредствено преди подаване на заявлението за издаване на ново свидетелство;

4. наличие на плавателен стаж като стажант на длъжност, съответстваща на притежаваната от него правоспособност, с продължителност не по-малко от 3 месеца, реализиран непосредствено преди подаване на заявлението за издаване на ново свидетелство;

5. удостоверение за успешно завършен курс за потвърждаване, одобрен от ИА „МА“;

6. успешно положен изпит пред ИА „МА“ по одобрена програма.

(2) Продължаваща компетентност по отношение на свидетелствата за професионална компетентност за работа на танкери за лица от управленско и оперативно ниво се доказва чрез изпълнение на едно от следните изисквания:

1. наличие на одобрен плавателен стаж при изпълнение на функциите на съответния тип танкер, посочени в свидетелството за професионална компетентност или в неговото потвърждение, с обща продължителност най-малко 3 месеца за последните 5 години;

2. удостоверение за успешно завършен курс, одобрен от ИА „МА“.

Чл. 88

(1) Свидетелствата по чл. 83, ал. 1, т. 4 – 6 се издават след удостоверяване на здравословната годност на кандидатите.

(2)

Чл. 89

(1) Продължаване срока на валидност на свидетелството по чл. 83, ал. 1, т. 1, буква „а“ се извършва преди изтичане срока на валидност на свидетелството за правоспособност от директорите на съответната Д „МА“/Д „РН“, където лицето се води на отчет, при наличие на условията по чл. 86, ал. 2.

(2) При изтичане на срока на валидност на свидетелствата за правоспособност нови свидетелства се издават по реда на чл. 86.

Чл. 90

(1) Когато пилот не е заемал длъжността за период повече от 1 година, за всяка от тези години извършва по 15 маневри под ръководството на пилот-инструктор, включен в списъка на пилот-инструкторите, утвърден от директора на съответната Д „МА“/Д „РН“ за допускане за заемане на длъжност.

(2) Когато пилот не е заемал длъжността за период повече от 5 години, извършва 80 маневри под ръководството на пилот-инструктор, включен в списъка на пилот-инструкторите, утвърден от директора на съответната Д „МА“/Д „РН“ за допускане за заемане на длъжност.

Чл. 91

Когато капитан на влекач не е заемал длъжността за период от 3 и повече години, трябва да изпълни 30 маневри за допускане за заемане на длъжността.

Чл. 92

(1) На морско лице, притежаващо свидетелство за правоспособност, свидетелство за допълнителна и/или специална подготовка, издадено от администрацията на държава, която е включена в списъка, публикуван в официалния бюлетин на Европейския съюз, ИА „МА“ от името на Република България като приемаща държава членка издава потвърждение на свидетелството, когато лицето ще работи на кораб, плаващ под българско знаме, след като:

1. лицето подаде заявление, към което се прилага свидетелството за правоспособност и потвърждение на същото, валидно свидетелство за здравословна годност, документ за самоличност и за платена такса;

2. администрацията, издала свидетелството и потвърждението му, удостовери тяхната автентичност.

(2) На морското лице по ал. 1, когато отговаря на изискванията, се издава потвърждение на свидетелството по чл. 84, ал. 2 (по Правило I/10 на STCW) за заемане на длъжност, която е вписана в свидетелството му за правоспособност.

(3) Срокът на валидност на издаденото от ИА „МА“ потвърждение не може да бъде по-дълъг от срока на валидност на свидетелството за правоспособност или потвърждението на свидетелството.

(4) Когато признаването на държава, включена в Списъка на държавите, признати по Директива 2008/106/ЕО, бъде оттеглено, издадените преди оттеглянето от ИА „МА“ потвърждения на свидетелства на такава държава остават валидни до изтичане на посочения в тях срок на валидност. Такива потвърждения не може да бъдат преиздавани и срокът им на валидност не може да се удължава.

Чл. 93

(1) На морско лице, притежаващо свидетелство за правоспособност, свидетелство за допълнителна и/или специална подготовка, издадено от администрация на държава, която не е включена в списъка, публикуван в официалния бюлетин на Европейския съюз, ИА „МА“ може да издаде потвърждение на свидетелството, когато лицето ще работи на кораб, плаващ под българско знаме.

(2) Заявлението за признаване на свидетелство, издадено от администрация на държава, която не е включена в списъка по ал. 1, се подава от корабопритежателя на кораб, плаващ под българско знаме.

(3) Когато се установи, че български корабопритежател има съществен интерес свидетелства за правоспособност, издадени от администрация по ал. 1, да бъдат признавани чрез издаване на потвърждение на тези свидетелства от ИА „МА“, ИА „МА“ изпраща обосновано искане до Европейската комисия за оценка на тази администрация с оглед признаване на издадените от нея свидетелства за правоспособност.

(4) Изпълнителна агенция „Морска администрация“ не изпраща в Европейската комисия предложения за признаване на свидетелства, издадени от администрации на държави, които не са включени в списъка на признатите от Международната морска организация държави.

(5) За целите на признаването по ал. 1 и след получаване на заявлението по ал. 2 ИА „МА“ прави мотивирано предложение до Европейската комисия с искане да бъде оценена системата за подготовка и освидетелстване на моряците на съответната държава.

(6) След подаване на предложението по ал. 5 ИА „МА“ може да издаде потвърждение на свидетелствата на морските лица от кандидатстващата държава. Валидността на издадените потвърждения не може да надвишава 3 месеца.

(7) При получаване на положително становище от Европейската комисия се подготвя двустранно споразумение със съответната администрация на държавата – страна по Конвенция STCW.

(8) За подписване на споразумението по ал. 7 ИА „МА“ информира Европейската комисия и ИМО.

Чл. 94

(1) Република България може да прекрати сключено споразумение по чл. 93, ал. 7, когато се установи нарушаване на условията в споразумението.

(2) В случаите по ал. 1 потвържденията на свидетелства на такава държава, издадени от ИА „МА“ преди прекратяване на сключеното споразумение, остават валидни до изтичане на посочения в тях срок на валидност. Такива потвърждения не може да бъдат преиздавани и срокът им на валидност не може да се удължава.

(3) За обстоятелствата по ал. 1 и 2 ИА „МА“ ИА „МА“ информира Европейската комисия, ИМО и държавата, с която е сключено споразумението.

Чл. 95

(1) Морски лица, притежаващи свидетелство за правоспособност, свидетелство за премината допълнителна и/или специална подготовка, за работа на кораби, превозващи товари и пътници по вътрешните водни пътища на Европа, издадено в съответствие с Препоръките на Комитета по вътрешен транспорт към Икономическата комисия за Европа на ООН или Дунавската комисия, кандидатстват пред ИА „МА“ за признаване правото им да упражняват съответна длъжност на кораб, плаващ под българско знаме.

(2) В случай че квалификацията на кандидата за признаване на свидетелство по ал. 1 не покрива всички изисквания по глава пета за съответната длъжност и различията не могат да бъдат преодолени чрез мерките по чл. 100 и 101, правоспособността на кандидата се признава частично и дава право да заема само тези длъжности, за които е правоспособен.

Чл. 96

(1) Квалификацията на кандидата за признаване на свидетелството по чл. 95 се удостоверява с един от следните документи:

1. диплома за завършено средно или висше образование;

2. свидетелство за професионална квалификация;

3. свидетелство за правоспособност, издавано за длъжности на кораб, упражняването на които изисква правоспособност.

(2) Изпълнителна агенция „Морска администрация“ може да изиска от кандидата за признаване по чл. 95 да приложи към документите по ал. 1 допълнителни доказателства за съдържанието и хода на образованието и обучението, издадени от компетентен орган от съответната държава.

(3) Всички документи, свързани с признаването, се подават в оригинал или нотариално заверено копие, с превод на български език от оторизиран заклет преводач.

Чл. 97

Изпълнителна агенция „Морска администрация“ не може да откаже на български гражданин или на гражданин на държава – членка на ЕС, получил съответна правоспособност в държава – членка на ЕС, поради липса на достатъчна квалификация да заема съответна длъжност по глава трета при същите условия като българските граждани, получили правоспособност в Република България, когато кандидатстващият за признаване:

1. притежава диплома или друг документ, които се изискват в някоя от държавите – членки на ЕС, за достъп или за упражняване на същата длъжност на нейна територия и които са издадени в тези държави;

2. е упражнявал през последните 10 години на пълно работно време тази длъжност в продължение най-малко на 2 години или в продължение на период, равностоен на 2 години пълно работно време в държава – членка на ЕС, в която длъжността не е регулирана, и притежава документ за квалификация, издаден от съответния компетентен орган.

Чл. 98

(1) Изпълнителна агенция „Морска администрация“ може да изиска от кандидатстващия за признаване по чл. 95 да докаже, че притежава професионален стаж, когато продължителността на обучението, на което се позовава по силата на чл. 99, е по-малка с 1 година от изискваната продължителност на обучението за съответната длъжност по глава трета.

(2) Продължителността на изисквания професионален стаж по ал. 1 не може да надхвърля:

1. два пъти размера на недостигащия период на обучение, когато недостигащият период се отнася за цикъл на обучение след средното образование и/или за професионален стаж под контрола на квалифицирано лице и е завършил с изпит;

2. периода на недостигащия професионален стаж, когато този стаж се отнася за професионална практика, осъществявана с помощта на квалифицирано лице.

(3) Във всички случаи изискваният професионален стаж не може да надхвърля 4 години.

Чл. 99

(1) Изпълнителна агенция „Морска администрация“ може да изиска от кандидата за признаване на свидетелство по чл. 95 да премине стаж за приспособяване или да положи изпит за правоспособност.

(2) Изпълнителна агенция „Морска администрация“ предоставя на кандидата за признаване на свидетелство да избира между стаж за приспособяване или изпит за правоспособност.

(3) Стажът за приспособяване или изпитът за правоспособност се изисква, когато образованието на кандидата за признаване обхваща теоретични и/или практически области, които съществено се различават от изискваните по глава пета за съответната длъжност.

(4) Изпълнителна агенция „Морска администрация“ преценява дали знанията и уменията, придобити от кандидата за признаване в процеса на неговия трудов стаж, не покриват частично или напълно различията по ал. 3.

(5) Изпитът за правоспособност се провежда по реда на глава шеста, раздел III.

Чл. 100

(1) Стажът за приспособяване се провежда на кораб, плаващ под българско знаме, под ръководството на квалифицирано лице.

(2) Стажът по ал. 1 включва дейности, определени в заповед на изпълнителния директор на ИА „МА“.

(3) Необходимият стаж за приспособяване се определя, след като ИА „МА“ сравни доколко придобитите от кандидатстващия за признаване по чл. 95 теоретични знания и практически умения съответстват на изискваните по глава пета за съответната длъжност.

(4) Стажът за приспособяване се отчита, регистрира и оценява по реда на глава втора, раздел II.

(5) Стажът за приспособяване не може да бъде с продължителност, по-дълга от 2 години.

Чл. 101

(1) Когато за упражняването на съответна длъжност по глава трета има специфични изисквания, определени в нормативен акт, ИА „МА“ изисква от кандидата за признаване да представи документи от компетентните органи на държавата – членка на ЕС, от които да е видно, че тези изисквания са изпълнени. Когато държавата не издава такива документи, те могат да бъдат заменени с клетвена, нотариално заверена или друга подобна декларация.

(2) Когато за упражняването на съответна длъжност по глава трета се изисква документ за физическото или психическото здраве, ИА „МА“ приема като достатъчно доказателство представянето на документ, който се изисква в някоя от държавите – членки на ЕС.

(3) Документите по ал. 1 и 2 трябва да бъдат издадени преди не повече от 3 месеца от датата на подаване на молбата за признаване.

Чл. 102

(1) Изпълнителният директор на ИА „МА“ се произнася с мотивирана заповед в 4-месечен срок от датата на подаването на молбата и всички необходими документи от кандидатстващия за признаване по чл. 95.

(2) Отказът за признаване по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на АПК.

Чл. 103

За неуредените в тази глава въпроси се прилагат разпоредбите на Закона за професионалното образование и обучение, уреждащи признаването на правоспособността за упражняване на регулирани професии в Република България, придобита от граждани на държави – членки на Европейския съюз.

Чл. 104

(1) Изпълнителна агенция „Морска администрация“ извършва проверка на автентичността на българско свидетелство и на достоверността на вписаните в него данни по искане на администрация на държава – страна по Конвенция STCW, корабопритежател или менинг-агент.

(2) Проверката по ал. 1 се извършва чрез сверяване на предоставените от запитващия данни с тези, вписани в електронния регистър на морските лица, а в случай на съмнение – и с тези, вписани в моряшкия картон на лицето, както и с данните, съдържащи се в изпитните протоколи и в документацията, съхранявана в учебните заведения.

(3) Резултатът от проверката по ал. 1 се предоставя чрез електронни средства.

(4) Когато запитващият не е администрация и е поискал писмено удостоверяване на автентичността на българско свидетелство за правоспособност и достоверността на вписаните в него данни, за удостоверяването се събира таксата, предвидена в Тарифа № 5 за таксите, които се събират в системата на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Чл. 105

Когато при проверката по чл. 104, ал. 2 се констатира, че предоставеното свидетелство съдържа неверни данни, с промени на данните в него, допълнителни записи или заличаване или фотокопието на свидетелството е манипулирано по такъв начин, ИА „МА“ изисква оригиналите и изпраща същите на прокуратурата за търсене на наказателна отговорност.

Чл. 106

(1) Капитанът носи отговорност преди всяко отплаване на кораба първата и следващите вахти да бъдат осигурени с достатъчен брой морски лица с необходимите правоспособности, отпочинали и в добро здравословно състояние за безопасно носене на вахтената служба, в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 88б от Кодекса на търговското корабоплаване.

(2) Съгласно разписанието за вахтите морските лица 4 часа преди застъпване на вахта и по време на изпълнение на задълженията си не трябва да са употребили упойващи вещества или съдържанието на алкохол да надвишава 0,05% ниво на алкохол в дъха или 0,25 мг/л алкохол в кръвта.

(3) Разписание за вахтите се изготвя на работния език на кораба и на английски език за море и се поставя на видно място на мостика, машината и общодостъпно място на кораба.

Чл. 107

(1) Капитанът на кораба е отговорен за правилното планиране и безопасното плаване през целия преход от отправното до крайното пристанище.

(2) Капитанът на кораба извършва планирането в следните етапи:

1. оценка на необходимите данни за рейса по източниците за информация;

2. изготвяне на план за прехода;

3. изпълнение на плана и разпределение на отговорностите.

(3) Капитанът на кораба планира прехода от кей до кей, като взема под внимание всички възможни източници на информация. Ако не разполага с информация за крайното пристанище на рейса, той изработва план за прехода за тази част, за която има информация, и го актуализира, когато получи допълнителна информация за следващите пристанища и райони на плаване.

Чл. 108

(1) Капитанът на кораба е отговорен за организацията и правилното носене на вахтената служба по време на преход и на котва, а за носенето на вахтата в машинно отделение е отговорен и главният механик.

(2) За организиране изпълнението на разпорежданията на капитана са отговорни лицата от ходовата или котвената вахта, като изпълнението им е задължение на целия екипаж.

Чл. 109

(1) Преди началото на всеки преход капитанът на кораба провежда и документира инструктаж на вахтените помощник-капитани.

(2) Вахтените помощник-капитани се придържат в своите действия към изискванията на плана за прехода и към разпорежданията на капитана за осигуряване безопасността на кораба по време на прехода.

(3) Капитанът и вахтените помощник-капитани са отговорни за безопасното плаване на кораба.

Чл. 110

(1) Главният механик провежда и документира преди началото на всеки преход инструктаж на вахтените механици.

(2) Главният механик и вахтените механици са отговорни за осигуряване готовността на главната машина за незабавно изменение на хода на кораба след команда от мостика.

Чл. 111

Капитанът на кораба е отговорен за осигуряване на кораба с пълен комплект пособия и коригирани навигационни карти за районите на предстоящото плаване.

Чл. 112

Заповедите и разпорежданията на капитана на морски кораб се вписват в дневник (Master Standing Orders Book) и включват инструкции за безопасността на кораба, екипажа и околната среда при носене на ходова и котвена вахта относно:

1. редовното определяне на местоположението на кораба и воденето на прокладката;

2. воденето на визуално и радиотехническо наблюдение на района на плаване и изпълнение на изискванията на Международните правила за предотвратяване сблъскването на кораби на море (COLRЕG 72) на ИМО, навигационна система IALA и Морски и въздушен наръчник по търсене и спасяване (IAMSAR) на ИМО и Международната организация за гражданско въздухоплаване (ICAO);

3. ефективната работа на навигационното оборудване, комуникациите, следенето и отчитането на грешките на компаса, жирокомпаса и на радионавигационните прибори;

4. плаването в различни хидрометеорологични и навигационни условия, като намалена видимост, щормови условия, плаване в плитчини, теснини и канали, в крайбрежни води, плаване с пилот на борда и др.;

5. организацията и носенето на вахтата на котва и дежурство в пристанище.

Чл. 113

(1) Заповедите и разпорежданията на капитана на морски кораб за нощните вахти се вписват в дневник (Night Orders Book) и включват инструкции относно действията на вахтените помощник-капитани, включително когато капитанът отсъства от мостика.

(2) Вахтените помощник-капитани удостоверяват с подписа си в дневника по ал. 1, че са разбрали всички разпореждания на капитана.

Чл. 114

Корабопритежателят разработва и прилага вътрешни процедури за носене на вахта в съответствие с глава VІІІ на Конвенция STCW, както е изменена и допълнена, с които се запознават членовете на екипажа.

Чл. 115

(1) Преди да назначат морски лица на работа на своите кораби, корабопритежателите са длъжни:

1. да изискат от лицето да представи:

2. да поискат проверка на автентичността на документите по т. 1, буква „а“ и на достоверността на вписаните в тях обстоятелства.

(2) Корабопритежателите осигуряват на работещите на корабите им морски лица валидни документи по ал. 1 по време на целия период на работа на борда на кораба.

(3) Корабопритежателите осигуряват въвеждащо обучение на брега за всички новопостъпили членове на екипажа за запознаване с правилата на компанията, всички процедури и обзавеждане, свързани с осигуряване на личната безопасност, безопасността на корабоплаването, опазване на околната среда от замърсяване, сигурността на кораба, както и с техните задължения, в съответствие с изискванията на раздел А-І/14 от Кодекса STCW.

(4) Корабопритежателите са длъжни да поддържат актуален списък на екипажа на всеки свой кораб, като представят копие от същия в съответната Д „МА“/Д „РН“/Д „РН“, където е регистриран корабът, не по-късно от 3 работни дни след промяната.

(5) Чрез системата за управление на безопасността на кораба или чрез вътрешни правила корабопритежателите осигуряват на всеки новоназначен член от екипажа достатъчно време, за да премине инструктаж на борда на кораба и да се запознае с конкретните си задължения във връзка с постигане безопасността и сигурността на кораба, опазването на околната среда от замърсяване, личната безопасност, както и с правилата за работа с оборудването, което ще използва при изпълнение на своите задължения. Провеждането на инструктажа се удостоверява в писмена форма.

(6) Корабопритежателите са длъжни да поддържат досие на всяко морско лице, което е наето и работи на техните кораби, най-малко за времето, за което имат сключен трудов договор.

(7) Досието по ал. 6 съдържа най-малко следната информация:

1. лични данни, идентифициращи лицето, снимка, адрес и телефон за контакт;

2. копия на всички свидетелства за правоспособност, свидетелства за професионална компетентност по приложение № 1 и други документи, даващи право на лицето да заема съответната длъжност, както и издадените разрешения за заемане на по-висока длъжност, ако има такива;

3. документ, показващ какви първоначални инструктажи са проведени с лицето по отношение на безопасността и сигурността на работа на кораба, запознаване със задълженията му на кораба и приборите и устройствата, с които ще работи;

4. копие на документ, установяващ здравословната годност на лицето за работа на кораб в определен район на длъжността, за която лицето е назначено;

5. договора/ите между корабопритежателя и морското лице;

6. данни за продължителността и длъжностите, на които е работило лицето на всеки кораб, на който е било назначено.

(8) Когато работният език на кораба не е български език, корабопритежателят осигурява документацията по Международния кодекс за безопасна експлоатация на обявения работен език.

Чл. 116

Корабопритежателят предприема всички необходими действия да попълни незабавно с правоспособно лице длъжността, вписана в документа за надлежно комплектуване на кораба с екипаж, която по време на рейс е била овакантена от лице, притежаващо необходимото свидетелство за правоспособност.

Чл. 117

Корабопритежателят създава организация за осигуряване и провеждане на учебна плавателна практика на борда на корабите си съобразно броя им, големината и районите им на плаване в съответствие с изискванията за провеждане на практиката и съгласувано с ИА „МА“.

Чл. 118

Корабопритежателят не допуска лице от екипажа да заема определена длъжност на кораби, плаващи под българско знаме, в определен район, за които в медицинското свидетелство на лицето, в свидетелството за правоспособност и/или в потвърждението по чл. 21 (по Правило I/10 на STCW) има вписани ограничения за заемането на тази длъжност или за съответния район на плаване.

§ 1

Лицата, отговарящи на изискванията за образование и здравословна годност, отбили военната си служба или служещи на военни или граничнополицейски кораби, могат да придобият правоспособност по тази наредба, както следва:

1. за правоспособност „водач на кораб до 40 БТ“ – въз основа на удостоверение от щаба по подготовката на Военноморските сили или Главна дирекция „Гранична полиция“ за премината програма за подготовка на офицерски състав към допускане към самостоятелно носене на ходова вахта или самостоятелно управление на кораб и сдали успешен изпит за този допуск, плавателен стаж не по-малко от 3 години на действителна корабна служба, успешно положен изпит пред комисията по чл. 63, ал. 1 за лицата, завършили различна специалност от „корабоводене“;

2. за правоспособност „шкипер на кораб за спорт и развлечение до 300 БТ“ – въз основа на диплом за завършено образование по специалност „корабоводене“, удостоверение от щаба по подготовката на Военноморските сили или Главна дирекция „Гранична полиция“ за премината програма за подготовка на офицерски състав към допускане към самостоятелно управление на кораб и сдали успешен изпит за този допуск, плавателен стаж не по-малко от 3 години на длъжност „командир на кораб“ с водоизместване над 300 тона и успешно положен изпит пред комисията по чл. 63, ал. 1;

3. за правоспособност „вахтен помощник-капитан на кораб над 500 БТ“ – въз основа на удостоверение за успешно завършен одобрен от ИА „МА“ курс за преквалификация, удостоверение за премината учебна плавателна практика 6 месеца в курса на обучение или плавателен стаж не по-малко от 6 месеца на длъжност „командир на кораб“ с водоизместване над 500 тона, 6-месечен учебен плавателен стаж, удостоверен с дневник за практическа подготовка, като стажант вахтен помощник-капитан на търговски кораб в далечно плаване с големина 500 БТ или повече и успешно положен изпит пред комисията по чл. 63, ал. 1;

4. за правоспособност „капитан на кораб до 500 БТ в местно плаване“ – въз основа на удостоверение от щаба по подготовката на Военноморските сили или Главна дирекция „Гранична полиция“ за премината програма за подготовка на офицерски състав към допускане към самостоятелно управление на кораб и сдали успешен изпит за този допуск, плавателен стаж не по-малко от 3 години на длъжност „командир на кораб“ с водоизместване над 500 тона и успешно положен изпит пред комисията по чл. 63, ал. 1;

5. за правоспособност „щурман“ – въз основа на удостоверение за завършен одобрен от ИА „МА“ курс за преквалификация и удостоверение за плавателен стаж 2 месеца като стажант или моряк от палубна команда и успешно положен изпит пред комисията по чл. 63, ал. 1;

6. за правоспособност „вахтен механик на кораб с КСУ над 750 kW“ – въз основа на удостоверение за премината учебна плавателна практика 6 месеца в курса на обучение, плавателен стаж не по-малко от 6 месеца на длъжност „механик на кораб с КСУ над 750 kW“, 6-месечен учебен плавателен стаж, удостоверен с дневник за практическа подготовка, като стажант-механик на търговски кораб с пропулсивна мощност на КСУ 750 kW или по-голяма и успешно положен изпит пред комисията по чл. 63, ал. 1;

7. за правоспособност „главен механик на кораб с КСУ от 750 до 3000 kW в местно плаване“ – въз основа на удостоверение от щаба по подготовката на Военноморските сили за премината програма за подготовка на офицерски състав към допускане към самостоятелно носене на ходова вахта и успешно сдаден изпит за този допуск, плавателен стаж не по-малко от 3 години на длъжност „механик на кораб с КСУ над 750 kW“ и успешно положен изпит пред комисията по чл. 63, ал. 1;

8. за правоспособност „механик вътрешно плаване“ – въз основа на плавателен стаж 2 месеца като стажант-механик на кораб, плаващ по вътрешните водни пътища, и успешно положен изпит пред комисията по чл. 63, ал. 1;

9. за правоспособност „корабен рулеви, щурман обща категория, корабен електротехник, електромеханик вътрешно плаване, корабен моторист и моряк-моторист“ – въз основа на документ за плавателен стаж не по-малко от изисквания за съответната правоспособност, издаден от Щаба на Военноморските сили, документ за завършена школа или подготвителен курс, ако има такъв, и успешно положен изпит пред комисията по чл. 63, ал. 1;

10. за правоспособност „корабен радиооператор в местно плаване“ – въз основа на диплом за завършено образование по специалност „Корабна радиоелектроника“, удостоверение от щаба по подготовката на Военноморските сили за премината програма за подготовка на офицерски състав към допускане към самостоятелно носене на ходова вахта и сдали успешен изпит за този допуск, плавателен стаж не по-малко от 3 години на длъжност „радиооператор“ или приравнена на нея, на кораб с КВ и УКВ радиосредства.

§ 2

Лицата, завършили висше образование по специалност „Корабоводене“, могат да придобият правоспособност „щурман“ след преминаване на одобрен от ИА „МА“ курс за преквалификация и правоспособност „капитан вътрешно плаване“ при наличие на плавателен стаж в съответствие с изискванията за придобиване на съответната правоспособност и успешно положен изпит пред комисията по чл. 63, ал. 1.

§ 3

Лицата, завършили семестриално трети курс на висше образование – бакалавърска програма по специалност „Корабоводене“, „Речно корабоплаване“, „Корабни машини и механизми“, „Електрообзавеждане на кораба“ или „Електроснабдяване и електрообзавеждане на водния транспорт“, при наличие на 3 месеца учебна плавателна практика, документирана в дневник за практическа подготовка и здравословна годност могат да придобият правоспособност съответно „Корабен рулеви“, „Моряк-моторист“, „Корабен моторист“ или „Корабен електротехник“ след успешно полагане на изпит пред комисията по чл. 63, ал. 1.

§ 3а

За лицата, придобили правоспособност по чл. 30, т. 1 – 8, се счита, че отговарят на изискванията по чл. 39, т. 6 и същите могат да заявят издаване на свидетелство за правоспособност „Водач на кораб до 40 БТ“.

§ 4

Изпълнителна агенция „Морска администрация“ е национален компетентен орган за обмен на информация с другите държави – членки на ЕС, и трети страни относно придобиването на свидетелства от морските лица.

§ 5

Изпълнителна агенция „Морска администрация“ уведомява Европейската комисия, другите държави – членки на ЕС, и трети страни, с които има споразумение съгласно Правило I/10, параграф 1.2, от Конвенция STCW за данните за контакт със съответния национален компетентен орган за обмен на информация относно придобиването на свидетелства от морските лица.

§ 6

По смисъла на тази наредба:

1. „местно плаване“ е:

2. „крайбрежно плаване“ е плаване в морските пространства на Република България или в близост до брега, както го е определила крайбрежната държава, с която Република България има подписано споразумение;

3. „далечно плаване“ е плаване по море, което не е местно и крайбрежно;

4. „Зона А1“ е морски район, включен в обхвата на най-малко една брегова ултракъсовълнова (VHF) радиостанция с възможност за непрекъснато цифрово избирателно повикване (DSC) по тревога; „Зона А2“ е морски район, включен в обхвата на най-малко една брегова средновълнова (MF) радиостанция с възможност за непрекъснато цифрово избирателно повикване (DSC) по тревога; „Зона А3“ е морски район, включен в обхвата на най-малко един от геостационарните спътници за морски свръзки (между географските паралели 70°N и 70°S); „Зона А4“ са морските райони извън зоните А1, А2 и А3;

5. „вътрешни водни пътища на Европа“ са р. Дунав, реките, езерата и каналите на Европа, ползвани за корабоплаване;

6. „свидетелство“ е:

7. „малък кораб“ е всеки кораб, плаващ по вътрешни водни пътища, чиято дължина на корпуса е по-малка от 20 м; независимо от дължината не се считат за малки кораби:

8. „ро-ро пътнически кораб“ е кораб, предназначен за превоз на пътници и товари, с товарни помещения с хоризонтален начин за натоварване и разтоварване или помещения от специална категория, както е определено в Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море, 1974 г., с допълненията;

9. „учебна плавателна практика“ е обучение, което е част от одобрена подготовка и е проведено на учебен или търговски кораб, по време на плаване под ръководството на квалифицирано лице, капитана, назначен от него офицер или главния механик по одобрена програма;

10. „комбинирана учебно-производствена практика“ е обучение, което е част от одобрена подготовка и е проведено в учебни работилници и лаборатории, както и на учебен или търговски кораб, под ръководството на квалифицирано лице;

11. „стажант“ е лице, плаващо като дубльор на съответната длъжност, под ръководството на капитана, назначен от него офицер или главния механик;

12. „квалифицирано лице“ е лице, което изпълнява задължения на кораб като инструктор, оценител или ръководител на учебна практика, което има морско образование и правоспособност, най-малко равна или по-висока от обучаемите, получил е необходимия теоретичен и практически опит чрез успешно завършен, одобрен от ИА „МА“ курс по програмата на моделен курс 6.09 на ИМО;

13. „пътник“ е всяко лице на борда на кораба на възраст над 1 година, с изключение на членовете на екипажа и всички други лица, които работят или изпълняват задължения, свързани с дейността на кораба;

14. „вътрешни води на Република България“ са водните пространства във вътрешността на страната, без корабоплавателен контакт с морето или с р. Дунав;

15. „пропулсивна мощност на корабната силова уредба“ е общата максимална продължителна мощност на цялата главна пропулсивна уредба на кораба, изразена в киловати (kW) и указана в документа за регистрация на кораба, както и в другите корабни документи;

16. „друга силнотокова специалност“ са специалностите в областта на електротехниката, различни от „Електрообзавеждане на кораба“ и „Електроснабдяване и електрообзавеждане на водния транспорт“, в които не са покрити теми и хорариумът, както са определени в ИМО моделен курс 7.08.

17. „клас на автоматизация А2/А1“ означава:

18. „одобрена програма“ е програма, одобрена от изпълнителния директор на ИА „МА“ и съставена в съответствие с Конвенция STCW, препоръчаните от нея документи и моделни курсове, както и резолюции на ИМО;

19. „критерии за оценка“ са критерии, които са разработени на ниво не по-ниско от задължителните критерии на Конвенция STCW, част А;

20. „независима оценка“ е оценка от квалифицирано лице, което е независимо от учебния център, учебното заведение или дейностите, които се оценяват, за да се удостовери, че административните и оперативните процедури на всички нива са управлявани, организирани, спазвани и следени вътрешно, за да се докаже пригодността им за достигането на декларираните стандарти;

21. „офицер“ е наименование на длъжностите от управленско и оперативно ниво, с изключение на капитана и главния механик;

22. „корабен офицер по сигурността“ е лице на борда на кораба, определено от корабопритежателя и отговорно пред капитана за сигурността на кораба, включително и за прилагането и поддържането на корабния план по сигурността, и взаимодействащо с офицера по сигурността на корабопритежателя и офицера по сигурността в посетеното пристанище;

23. „влекач“ е специализиран търговски кораб за влачене, тласкане, маневриране на кораби или за обезпечаване на безопасността им;

24. „вахтена служба“ е период от време, през който морските лица изпълняват дейностите, съответстващи на длъжността им, както са определени в нормативните актове или правилата на корабоплавателната компания;

25. „Kодекс STCW“ е Кодексът за подготовка и освидетелстване на моряците и носенето на вахта, както е приет с Резолюция 2 на конференцията на страните по Конвенцията STCW от 1995 г., както е изменена;

26. „признаване“ е приемане от компетентните органи на приемащата държава – членка на ЕС, на свидетелство или надлежно свидетелство, издадено от друга държава – членка на ЕС;

27. „приемаща държава – членка на ЕС“ е всяка държава – членка на ЕС, в която морско лице изисква признаване на свидетелство, надлежно свидетелство или друг тип свидетелство;

28. „кораб за спорт и развлечение“ е плавателен съд, собственост на физическо лице, компания или спортен клуб и използван за спорт, туризъм и развлечение от собственика, приятели на собственика, неговото семейство или служители на компанията, техни роднини и приятели, или членовете на спортния клуб и техните семейства, когато за ползването на плавателния съд не се заплаща такса с изключение на средства, които да послужат за покриване на разходите на плавателния съд, свързани с плаването, екскурзията или спортната проява;

29. „специална подготовка“ е подготовка, свързана с изискванията на глава V и глава VI на Конвенция STCW, както и подготовка, касаеща влезли в сила изменения и допълнения на компетентностите;

30. „допълнителна подготовка“ е подготовка, която е със статут на незадължителна, съгласно изискванията на Конвенция STCW;

31. „системни нарушения по смисъла на чл. 55, ал. 2“ са три или повече нарушения по отношение на воденето на записи относно присъствието на обучаемите, както и на другите изисквания на одобрената програма и правилата, установени в тази наредба.

32. „капитан“ е лице, което командва кораб;

33. „радиооператор“ e лице, което притежава свидетелство, издадено или признато от ИА „МА“ на основание разпоредбите на Радио Правилата;

34. „Радиооператор за СМСББ“ e лице, притежаващо квалификация, както се изисква от глава IV на Конвенция STCW и чл. 38;

35. „изпълнителско ниво“ е член на корабния екипаж, различен от капитан или офицер;

36. „радиослужба“ е носене на вахта и техническо обслужване и ремонт на радиоинсталацията, изпълнявани в съответствие с Радио Правилата и Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море, 1974 г., както са изменени;

37. „нефтен танкер“ е кораб, построен и експлоатиран за превоз на нефт и нефтопродукти в наливно състояние;

38. „танкер химикаловоз“ е кораб, построен или приспособен и експлоатиран за превоз в насипно състояние на течни продукти, описани в глава 17 на Международния кодекс за химически продукти в наливно състояние;

39. „танкер за втечнени газове“ е кораб, построен или приспособен и експлоатиран за превоз в насипно състояние на втечнени газове или други продукти, описани в глава 19 на Международния кодекс за превоз на газове;

40. „пътнически кораб“ е кораб, както е определен в Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море, 1974 г., както е изменена;

41. „електромеханик“ е офицер, квалифициран в съответствие с условията, предвидени в правило III/6 на Конвенция STCW, както е изменена;

42. „палубен боцман“ е лице от изпълнителско ниво, квалифицирано в съответствие с условията, предвидени в правило II/5 на Конвенция STCW, както е изменена;

43. „машинен боцман“ е лице от изпълнителско ниво, квалифицирано в съответствие с условията, предвидени в правило III/5 на Конвенция STCW, както е изменена;

44. „електротехник“ е лице от изпълнителско ниво, квалифицирано в съответствие с условията, предвидени в правило III/7 на Конвенция STCW, както е изменена;

45. „старши помощник“ е офицер, следващ по старшинство след капитана на кораба, който поема отговорността за командване на кораба в случай на неспособност на капитана;

46. „корабен механик“ е офицер, квалифициран в съответствие с условията, предвидени в правило III/1, III/2 или III/3 на Конвенция STCW, както е изменена;

47. „главен механик“ е старшият корабен механик, отговорен за задвижването, експлоатацията и поддръжката на механичните и електрическите съоръжения на кораба;

48. „втори механик“ е офицер корабен механик, следващ по старшинство след главния механик на кораба, който поема отговорността за задвижването, експлоатацията и поддръжката на механичните и електрическите съоръжения на кораба в случай на неспособност на главния механик;

49. „ISPS код“ е Международният кодекс за сигурност на корабите и пристанищните съоръжения, както е изменен, приет на 12.12.2002 г. с Резолюция 2 на Конференция на договарящите страни по Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море, 1974 г.;

50. „задължения по сигурността“ – включват всички задачи и задължения, изпълнявани на борда на кораба, както са определени в глава XI-2 на Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море, 1974 г. и ISPS кода;

51. „непосредствено преди“ по смисъла на чл. 87 е период от време, ненадвишаващ 7 работни дни, отчитан между датата на приключването на плавателния стаж и датата на подаване на заявление от лицето.

§ 7

С тази наредба се транспонират изискванията на Директива 2008/106/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно минималната степен на обучение на морските лица и директиви 96/50/ЕС и 91/672/ЕЕС.

§ 8

Наредбата се издава на основание чл. 87, ал. 1 от Кодекса на търговското корабоплаване.

§ 9

Правоспособностите и правата на лицата, придобити до влизане в сила на тази наредба, се приравняват в съответствие с изискванията на таблицата – приложение № 29.

§ 10

Свидетелствата за правоспособност, издадени до влизане в сила на тази наредба, се признават до изтичане на срока им на валидност.

§ 11

Свидетелствата за правоспособност, издадени без срок на валидност, са невалидни и се преиздават след представяне на медицинско свидетелство за здравословна годност. §. 12. По отношение на изискуемия плавателен стаж за първа морска правоспособност за лица, започнали своето образование, квалификация или преквалификация преди 1.07.2013 г., се прилага Наредба № 6 от 2007 г. за компетентност на морските лица в Република България (ДВ, бр. 101 от 2007 г. (отм.).

§ 13

Лица, придобили правоспособност „Водач на кораб до 20 БТ“ съгласно чл. 34, т. 5 от Наредба № 6 от 2007 г. за компетентност на морските лица в Република България, запазват придобитата правоспособност, като същата се приравнява на „Водач на кораб до 40 БТ“ съгласно чл. 33, т. 5.

§ 14

Лица, придобили право за организиране на курсове за специална и допълнителна подготовка по реда на чл. 61 и сл. от Наредба № 6 от 2007 г. за компетентност на морските лица в Република България, подават заявление за организиране на курсове в съответствие с чл. 59 и сл. от тази наредба, в срок от 6 месеца от влизането й в сила.

§ 15

Раздел ІІІ „Ред за провеждане на изпити“ на глава шеста „Подготовка на морските лица“ влиза в сила от 1 септември 2012 г. Дотогава се прилага раздел ІІІ „Ред за провеждане на изпити“ на глава шеста „Подготовка на морските лица“ от Наредба № 6 от 2007 г. за компетентност на морските лица в Република България.

§ 16

Наредбата заедно с приложенията към нея се обнародва като притурка на „Държавен вестник“.

§ 17

Тази наредба отменя Наредба № 6 от 2007 г. за компетентност на морските лица в Република България (ДВ, бр. 101 от 2007 г.). Министър: Ивайло Московски

Приложение 2а

Приложение № 2а към чл. 8, ал. 4 ОЦЕНКА НА ПЛАВАТЕЛНИЯ СТАЖ Трите имена на кандидатстващото морско лице: ___________________________________________________ Кораби, на борда на които е реализиран плавателният стаж: Свидетелство, за което се кандидатства: ______________________________________________________

Приложение 6

Приложение № 6 към чл. 10, ал. 1 Обособени участъци на р. Дунав за придобиване на правоспособности и права за плаване

Приложение 6а

Приложение № 6а към чл. 10, ал. 2 Задължителни райони за зачитане преминаването през обособените участъци на р. Дунав