Наредба № 3 от 7 март 2012 г. за метеорологичното обслужване на гражданското въздухоплаване

Чл. 1

С тази наредба се определят правилата за метеорологичното обслужване на гражданското въздухоплаване в Република България, които са в съответствие със стандартите и препоръките на Международната организация за гражданско въздухоплаване (ICAO).

Чл. 2

(1) Предоставянето на аеронавигационно метеорологично обслужване на ползвателите допринася за повишаване на безопасността, редовността и ефективността на гражданското въздухоплаване.

(2) Ползватели на аеронавигационно метеорологично обслужване по смисъла на тази наредба са:

1. авиационните оператори;

2. екипажите на въздухоплавателните средства (ВС);

3. органите за обслужване на въздушното движение (органи за ОВД);

4. службите за търсене и спасяване;

5. летищните оператори и администрации;

6. други организации, свързани с гражданското въздухоплаване, за които метеорологичната информация е необходима при изпълнение на дейността им.

Чл. 3

Аеронавигационното метеорологично обслужване в Република България се предоставя от доставчици на аеронавигационно обслужване (ДАНО), притежаващи валидно свидетелство, удостоверяващо правото им да извършват аеронавигационно метеорологично обслужване, издадено съгласно Регламент (EO) № 2096/2005 на Комисията за определяне на общи изисквания при доставянето на аеронавигационни услуги (ОВ, L 335 от 2005 г.) или съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) № 1035/2011 на Комисията за определяне на общи изисквания при доставянето на аеронавигационни услуги и за изменение на Регламент (ЕО) № 482/2008 и Регламент (ЕС) № 691/2010, както и съгласно приложимите условия и ред, регламентирани в Наредба № 2096 от 2006 г. за условията и реда за издаване и отнемане на свидетелство за извършване на аеронавигационно обслужване в обслужваното гражданско въздушно пространство на Република България (ДВ, бр. 102 от 2006 г.).

Чл. 4

Аеронавигационното метеорологично обслужване на гражданското въздухоплаване се предоставя в съответствие с тази наредба и с регионалните аеронавигационни споразумения (РАНС).

Чл. 5

Доставчиците на аеронавигационно обслужване предоставят аеронавигационно метеорологично обслужване във въздушното пространство над територията на Република България, включително над вътрешните и териториалните й води, и над други територии, ако това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна.

Чл. 6

Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ (ГД „ГВА“) или организации по смисъла на чл. 16в, ал. 3, т. 3 от Закона за гражданското въздухоплаване (ЗГВ) осъществяват контрол по отношение на аеронавигационното метеорологично обслужване в Република България.

Чл. 7

Аеронавигационното метеорологично обслужване на гражданското въздухоплаване се извършва от специалисти, притежаващи удостоверение за компетентност.

Чл. 8

Подготовката, обучението и квалификацията на персонала, извършващ аеронавигационното метеорологично обслужване на гражданското въздухоплаване, се осъществява в съответствие с изискванията на Световната метеорологична организация (СМО) за образование и квалификация.

Чл. 9

Издаването на удостоверенията за компетентност и поддържането на квалификацията на персонала за извършване на аеронавигационно метеорологично обслужване на гражданското въздухоплаване се извършва съгласно Наредба № 27 от 2000 г. за авиационните учебни центрове (обн., ДВ, бр. 32 от 2000 г.; доп., бр. 85 от 2001 г., бр. 22 от 2007 г.; изм., бр. 40 от 2007 г.; изм. и доп., бр. 47 от 2008 г.; изм., бр. 14 от 2009 г.; изм. и доп., бр. 86 от 2010 г.).

Чл. 10

(1) Доставчиците на аеронавигационно обслужване поддържат постоянна връзка с ползвателите по чл. 2, ал. 2 по въпросите, свързани с предоставянето на аеронавигационно метеорологично обслужване.

(2) Доставчиците на аеронавигационно обслужване поддържат система за управление на качеството (СУК), която включва процедури, процеси и ресурси, необходими за прилагане на управление на качеството на метеорологичното обслужване, предоставяно на ползвателите, определени в чл. 2, ал. 2.

(3) Системата за управление на качеството отговаря на изискванията на стандартите за качество от серия 9000 на Международната организация по стандартизация – International Organization for Standardization (ISO), и се сертифицира от акредитирана организация.

(4) Системата за управление на качеството осигурява съответствието на предоставяната метеорологична информация с установените изисквания относно географската и пространствената зона на действие, формата и съдържанието, времето и честотата на излъчване, срока на валидност, както и точността на измерванията, наблюденията и прогнозите.

(5) Ако метеорологична информация, предназначена за ползватели, не съответства на установените от СУК изисквания и автоматична корекция е неприложима, тя не се предоставя на потребителите, докато не бъде проверена и потвърдена от този, който я е изготвил.

(6) Системата за управление на качеството включва и процедури за проверка на коректността и валидността при обмена на метеорологична информация за оперативни цели, както и ресурси за наблюдение на разписанието за предаване на отделни съобщения и/или бюлетини и времето на тяхното изготвяне, предаване и обмен. Системата за управление на качеството трябва да осигурява възможност за регистриране на съобщения и бюлетини, получени със забавяне.

(7) Обменът на оперативна метеорологична информация се извършва в съответствие с изискванията, посочени в глава десета.

(8) Наличието на сертификат по EN ISO 9001, издаден на ДАНО от акредитирана организация, който обхваща аеронавигационно метеорологично обслужване, е достатъчно доказателство за съответствие със стандартите по ал. 2.

(9) При извършване на регулаторен одит за съответствие с общите изисквания съгласно Регламент за изпълнение (ЕО) № 1035/2011 от ГД „ГВА“ или от признати организации по чл. 16в, ал. 3, т. 3 ЗГВ ДАНО предоставя достъп до цялата налична документация, свързана с издадения сертификат на СУК.

(10) Резултатите от проведените одити по ал. 8 се документират и съхраняват за период не по-малък от 3 години.

Чл. 11

(1) Метеорологичната информация се предоставя във форма, която изисква минимална интерпретация от ползвателите по чл. 2, ал. 2, като се спазват принципите на човешкия фактор, посочени в Документ 9683 на ICAO Ръководство относно обучението на човешкия фактор (Doc. 9683 Human Factors Training Manual).

(2) Ползвателят е отговорен за начина, по който използва получената аеронавигационна метеорологична информация.

Чл. 12

(1) Авиационен оператор, който изисква метеорологично обслужване или промени в съществуващото метеорологично обслужване, отправя предизвестие за това до ГД „ГВА“ и ДАНО.

(2) Срокът за отправяне на предизвестието се съгласува между ГД „ГВА“, ДАНО и авиационния оператор.

Чл. 13

Авиационен оператор, изискващ метеорологично обслужване, отправя предизвестие до ДАНО, когато:

1. планира провеждане на полети по нови маршрути или изпълнение на нови видове дейности;

2. извършва изменения в разписанието, валидни за продължителен период;

3. планира промени, които ще се отразят на осигуряваното метеорологично обслужване.

Чл. 14

(1) Доставчиците на аеронавигационно обслужване след консултация с ползвателите определят летища, за които летищните метеорологични служби получават предизвестие за:

1. разписанието на полетите на съответния оператор или ВС;

2. изпълнение на полети извън разписанието;

3. полети, които закъсняват, излитат по-рано от предвиденото в разписанието или се отменят.

(2) Предизвестието до летищната метеорологична служба за отделни полети, съдържа информация за:

1. летище на излитане и разчетно време на излитане;

2. летище на кацане и разчетно време на долитане;

3. маршрута на полета и разчетните времена на долитане до и излитане от всяко междинно летище;

4. резервни летища, необходими за изготвяне на оперативния полетен план, взети от съответния списък в регионалния аеронавигационен план;

5. крейсерско ниво;

6. вид на полета – по правилата за визуални полети или по правилата за полети по прибори;

7. вид на метеорологичната информация, необходима на екипажа на ВС – полетна документация, брифинг или консултация;

8. насрочено време за провеждане на брифинг, консултация или за предаване на полетна документация.

(3) При полети по разписание ДАНО и авиационният оператор могат да се споразумеят част или цялата информация по ал. 2 да се пропусне.

Чл. 15

(1) Доставчиците на аеронавигационно обслужване и другите потребители се снабдяват с аеронавигационни метеорологични прогнози в цифрова форма от двата световни центъра за зонални прогнози (СЦЗП), разположени в Лондон и Вашингтон, които са част от световната система за зонални прогнози и които:

1. изготвят глобални метеорологични прогнози на необходимите нива за:

2. изготвят глобални прогнози за значими метеорологични явления (SIGWX);

3. разпространяват прогнозите по ал. 1, т. 1 и 2 в цифрова форма до съгласуваните с ГД „ГВА“ потребители;

4. приемат информация за аварийно изхвърляне на радиоактивни материали в атмосферата от регионалните специализирани метеорологични центрове за осигуряване на резултати от модели за пренос на замърсяване на атмосферата, за да ги включат в прогнозите за значими метеорологични явления (SIGWX);

5. създават и поддържат информационни канали с консултативните центрове за вулканична пепел (VAACs) за обмен на информация за вулканична активност, за да координират включването на информация за вулканични изригвания в прогнозите за значими метеорологични явления (SIGWX);

6. в случай на прекъсване на обслужването от единия СЦЗП функциите се поемат от другия СЦЗП.

Чл. 16

Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ по предложение на ДАНО определя броя и разположението на летищните метеорологични служби (ЛМС) за обслужване на гражданското въздухоплаване.

Чл. 17

В зависимост от вида на полетите, изпълнявани на летището, ЛМС изпълнява една или повече от следните функции:

1. изготвя и/или получава прогнози и друга информация, необходими за метеорологичното обслужване на осигуряваните полети, като степента на отговорност за изготвяните прогнози се определя от наличието на прогностичен материал за летището и маршрутите, получаван от СЦЗП и други прогностични центрове;

2. изготвя и/или получава прогнози за местните метеорологични условия;

3. поддържа непрекъснато наблюдение върху метеорологичните условия на летищата, за които е определена да издава прогнози;

4. предоставя брифинг, консултация и полетна документация на членовете на екипажите на ВС или друг персонал, свързан с планиране и провеждане на полетите;

5. предоставя допълнителна метеорологична информация на ползвателите по чл. 2, ал. 2;

6. обявява на публично място наличната метеорологична информация;

7. обменя метеорологична информация с други летищни метеорологични служби;

8. предоставя получената информация за вулканична активност, вулканично изригване и облак от вулканична пепел на съответния орган за ОВД, на доставчика на аеронавигационно информационно обслужване и на метеорологична служба за следене.

Чл. 18

Информация за летищата, за които се издават прогнози за кацане, се публикува в Сборника за аеронавигационна информация и публикация на Република България (AIP).

Чл. 19

На летища, на които няма установена метеорологична служба:

1. Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ по предложение на ДАНО определя метеорологични служби, разположени на други летища, които да предоставят съответното метеорологично обслужване;

2. определеният от ГД „ГВА“ ДАНО осигурява на ползвателите по чл. 2, ал. 2 достъп до необходимата метеорологична информация.

Чл. 20

(1) В съответствие с РАНС във всеки район за полетна информация (РПИ) една или повече летищни метеорологични служби изпълняват функциите на метеорологична служба за следене.

(2) Метеорологичната служба за следене:

1. следи непрекъснато метеорологичните условия, които влияят на провеждането на полетите в района на отговорност;

2. изготвя информация SIGMET и друга изисквана метеорологична информация за района на отговорност;

3. доставя информация SIGMET и друга изисквана метеорологична информация за района на отговорност на съответния център за обслужване на въздушното движение;

4. разпространява информация SIGMET;

5. в случай че в съответствие с РАНС се изисква специализирано обслужване за полетите на малки височини, подготвя информация AIRMET за района на отговорност, доставя я на съответния център за обслужване на въздушното движение и я разпространява;

6. доставя получената информация за вулканична активност, вулканично изригване и облак от вулканична пепел, за която все още не е издадена информация SIGMET, на съответния районен контролен център (РКЦ) и център за полетна информация;

7. предава на съответния център за полетна информация и районен контролен център получената информация относно изхвърлянето на радиоактивни материали в атмосферата за района на отговорност или в съседен район в съответствие с договореностите между ДАНО и Агенцията за ядрено регулиране (АЯР).

(3) Информацията по ал. 2, т. 7 съдържа място, дата и час на аварията, както и прогнозирани траектории на радиоактивните материали, и се предава от Международната агенция за атомна енергия (IAEA) до специализиран регионален метеорологичен център (RSMC) към СМО, разположен съвместно с консултативния център за вулканична пепел (VAAC) – Лондон, който известява от своя страна районните контролни центрове за инцидента.

Чл. 21

Границите на района на отговорност, за който се извършва следене на метеорологичните условия, съвпадат с тези на РПИ, контролирания район или комбинация от последните два.

Чл. 22

(1) В района на летищата съгласувано с ГД „ГВА“ се създават летищни метеорологични станции (ЛМСт) съобразно необходимостта.

(2) По решение на ДАНО ЛМСт може да изпълнява функции и на синоптична станция.

(3) Летищните метеорологични станции могат да включват датчици, разположени извън границите на летището, ако това се счита за оправдано във връзка с аеронавигационното метеорологично обслужване на гражданската авиация.

Чл. 23

При наличие на изисквания в РАНС ДАНО създава ЛМСт върху съоръжения в морските пространства на Република България и в обслужвания район на полетна информация или на други места, които имат значение за полетите с хеликоптери до тези съоръжения.

Чл. 24

(1) Летищните метеорологични станции извършват редовни наблюдения през цялото денонощие, освен ако друго не е договорено в споразумение между ДАНО и летищния оператор.

(2) Летищните метеорологични станции извършват редовни наблюдения през интервали от време в съответствие с РАНС.

(3) Редовните наблюдения се допълват от специални наблюдения при настъпване на определени промени на приземния вятър, видимостта, видимостта на пистата за излитане и кацане (ПИК), метеорологичните явления, облачността и/или температурата на въздуха.

Чл. 25

(1) Доставчикът на аеронавигационно обслужване организира периодични инспекции на ЛМСт с цел поддържане на високо качество на наблюденията, коректно функциониране на приборите и техните индикатори.

(2) Ръководството за инспекциите на летищни метеорологични станции, включително честотата на инспекциите, са регламентирани в Документ 9837 на ICAO Ръководство относно системите за автоматичното метеорологично наблюдение на летищата (Doc. 9837 Manual on Automatic Meteorological Observing Systems at Aerodromes).

Чл. 26

(1) На летищата, оборудвани за кацане по категории I, II или III съгласно Наредба № 14 от 2012 г. за летищата и летищното осигуряване (обн., ДВ, бр. 86 от 2012 г.; изм. и доп., бр. 48 от 2014 г.), се инсталират автоматични прибори за измерване или оценка, мониторинг и дистанционна индикация на данните за:

1. приземния вятър;

2. видимостта;

3. видимостта на ПИК;

4. височината на долната граница на облаците;

5. температурата на въздуха;

6. температурата на точката на оросяване;

7. атмосферното налягане.

(2) Автоматичните прибори по ал. 1 са част от автоматизираната метеорологична наблюдателна система (АМНС), която обработва, предава и визуализира в реално време метеорологичните параметри, които оказват влияние при кацане и излитане.

(3) Информацията от АМНС подпомага изпълнението на подхода, кацането и излитането на ВС.

(4) При използване на полуавтоматична метеорологична наблюдателна система се осигурява възможност за ръчно въвеждане на данни за метеорологичните елементи, които не могат да се наблюдават автоматично, както и в случаите на отказ на автоматичното оборудване.

(5) Оборудването и възможностите на АМНС включват резервни технологии за осигуряване на непрекъсната работа на АМНС и са съобразени с принципите на човешкия фактор, посочени в Документ 9683 на ICAO Ръководство относно обучението на човешкия фактор (Doc. 9683 Human Factors Training Manual).

Чл. 27

Метеорологичните сведения съдържат актуалните данни от аеронавигационните метеорологични наблюдения и се разпространяват в района на летището и извън него.

Чл. 28

Конкретната стойност на всеки от метеорологичните елементи в сведението представлява максимално приближаване към действителните условия по време на наблюдението поради естествената променливост на метеорологичните елементи в пространството и времето, ограничените възможности на наблюдателната техника и ограниченията, произтичащи от дефинициите на някои елементи.

Чл. 29

Органите за ОВД предоставят наличната информация на ЛМС или МСС относно:

1. допълнителни данни от визуални наблюдения (напр. за метеорологични явления от оперативно значение в районите на летищата), необходими за опресняване или допълване на информацията, предоставяна от метеорологичната станция;

2. метеорологична информация, получавана от борда на ВС при излитане или кацане (напр. срез на вятъра).

Чл. 30

(1) Аеронавигационните метеорологични наблюдения се провеждат и сведенията от тях се изготвят съгласно приложение № 1 и са база за изготвянето на метеорологични сведения за разпространение в района на летището и извън него.

(2) Метеорологичните сведения са редовни и специални.

Чл. 31

(1) Редовните наблюдения се извършват денонощно, освен ако не е съгласувано друго между ГД „ГВА“, ДАНО и съответните ползватели.

(2) Редовните наблюдения се извършват на интервали от един час.

(3) На определени летища, указани в AIP, наблюденията се извършват на интервали от половин час.

(4) В определени от ГД „ГВА“ летищни метеорологични станции наблюденията се извършват по разписание, съгласувано от ДАНО и съответните ползватели.

Чл. 32

Редовните сведения се разпространяват, като:

1. локални редовни сведения, които се разпространяват само на летището и са предназначени за долитащи и отлитащи ВС;

2. редовни сведения METAR, които се разпространяват извън района на летището и са предназначени главно за целите на полетното планиране, предаванията VOLMET и D-VOLMET.

Чл. 33

На летищата, които не работят денонощно, сведения METAR започват да се излъчват преди възобновяване на полетите в интервал от време, указан в РАНС.

Чл. 34

(1) Доставчикът на аеронавигационно обслужване след консултации със заинтересованите ползватели утвърждава списък от критерии за провеждане на специални наблюдения.

(2) Специалните сведения съдържат данните, получени от специалните наблюдения, и се разпространяват, като:

1. локални специални сведения за съответното летище, предназначени за долитащи и отлитащи ВС;

2. специални сведения SPECI, които се разпространяват извън района на съответното летище, предназначени главно за целите на полетното планиране, предаванията VOLMET и D-VOLMET.

(3) Когато сведенията METAR се разпространяват на интервали от половин час, специални сведения SPECI не се изготвят.

(4) Метеорологичната информация, съдържаща се в ATIS и D-ATIS, се извлича от локални редовни и специални сведения.

Чл. 35

На летищата, които не работят денонощно, сведения SPECI се излъчват при необходимост след възобновяване на излъчването на сведения METAR.

Чл. 36

Локалните редовни и специални сведения и сведенията METAR/SPECI съдържат следната информация, подробно указана в приложение № 1, в следния ред:

1. индекс на типа сведение;

2. индикатор за местоположение;

3. време на наблюдението;

4. идентификатор за автоматизация или когато е приложимо – за липсващи сведения;

5. посока и скорост на приземния вятър;

6. видимост;

7. видимост на ПИК, когато е приложимо;

8. метеорологични явления в момента на наблюдението;

9. количество на облаците, вида им (само за купесто-дъждовни и мощни купести облаци над или около летището) и височина на долната им граница или вертикална видимост;

10. температура на въздуха и температура на точката на оросяване;

11. атмосферно налягане – QNH, и когато е приложимо – QFE (QFE се включва само в локалните редовни и специални сведения);

12. допълнителна информация, определена в приложение № 1.

Чл. 37

В случаите, предвидени в РАНС, в сведенията METAR/SPECI се включва и допълнителна информация извън тази по чл. 36.

Чл. 38

В ЛМСт се измерват средната посока, средната скорост и значимите промени на посоката и скоростта на вятъра, като информацията се съобщава в градуси спрямо географския север и метри за секунда (възли).

Чл. 39

(1) В локалните редовни и специални сведения наблюденията на приземния вятър са представителни за:

1. условията по дължината на ПИК – когато сведенията са използвани за излитане;

2. зоната на опиране – когато сведенията са използвани за кацане.

(2) Наблюденията на приземния вятър за сведения METAR/SPECI са представителни за условията на:

1. цялата ПИК, когато има само една писта;

2. целия комплекс от ПИК, когато има повече от една писта.

Чл. 40

Хоризонталната видимост се измерва, наблюдава и съобщава в метри или километри.

Чл. 41

(1) В локалните редовни и специални сведения наблюденията на видимостта са представителни за условията:

1. по дължината на ПИК – когато сведенията са използвани за излитане;

2. в зоната на опиране – когато сведенията са използвани за кацане.

(2) Наблюденията на видимостта за сведения METAR/SPECI са представителни за условията на цялото летище.

Чл. 42

Наблюденията на видимостта на ПИК се извършват през периодите с намалена видимост за всички използвани ПИК, които:

1. са оборудвани за точен подход за кацане;

2. се използват за излитане и са оборудвани с високо интензивни странични и/или осови светлини на ПИК.

Чл. 43

Видимостта на ПИК се измерва в метри и се съобщава, когато хоризонталната видимост или видимостта на ПИК е по-малка от 1500 m.

Чл. 44

Резултатите от наблюденията на видимостта на ПИК са представителни за:

1. зоната на опиране на ПИК – на летища, на които ПИК не са оборудвани за точен подход и кацане или са оборудвани за точен подход и кацане по категория I;

2. зоната на опиране и средния сектор от ПИК – на летища, на които ПИК са оборудвани за точен подход и кацане по категория II;

3. зоната на опиране, средния и отдалечения край на ПИК – на летища, на които ПИК са оборудвани за точен подход и кацане по категория III.

Чл. 45

(1) При промяна на експлоатационния статус на система, която наблюдава и изчислява видимост на ПИК, незабавно се уведомяват съответните органи за ОВД.

(2) Ръководството за наблюдение и съобщаване на RVR е дадено в Документ 9328 на ICAO Ръководство за наблюдение на видимостта на ПИК и практики на докладване (Doc. 9328 Manual of Runway Visual Range Observing and Reporting Practice).

Чл. 46

Наблюденията на метеорологичните явления се извършват за летището и се съобщават съобразно изискванията в приложение № 1. Като минимум се идентифицират дъжд, ръмеж, омара, димка и преохладени валежи с тяхната интензивност, мъгла, преохладена мъгла и гръмотевични бури (включително и гръмотевични бури в околността на съответното летище).

Чл. 47

(1) Информацията за метеорологичните явления в локалните редовни и специални сведения е представителна за условията на летището.

(2) Информацията за метеорологичните явления в сведенията METAR/SPECI е представителна за условията на летището, а за явленията, определени в приложение № 1 – и за неговата околност.

Чл. 48

(1) Наблюденията на облачността включват наблюдения на количеството, вида и височината на долната граница на облачността и при необходимост се съобщават данни, описващи облаците, от оперативно значение.

(2) Когато небето не се вижда, вместо количество, вид и височина на долната граница на облачността се наблюдават и предават данни за вертикалната видимост.

(3) Височината на долната граница на облачността и вертикалната видимост се предават в метри или във футове.

Чл. 49

(1) Наблюденията на облачността за локалните редовни и специални сведения са представителни за прага на използваемата ПИК.

(2) Наблюденията на облачността за сведенията METAR/SPECI са представителни за района на летището и неговата околност.

Чл. 50

Температурата на въздуха и температурата на точката на оросяване се измерват и съобщават в градуси по Целзий.

Чл. 51

Наблюденията на температурата на въздуха и температурата на точката на оросяване за локалните редовни и специални сведения и за сведенията METAR/SPECI са представителни за комплекса от ПИК на летището.

Чл. 52

Атмосферното налягане, включително стойностите на QNH и на QFE, се измерва, изчислява и съобщава в хектопаскали.

Чл. 53

Сведенията от наблюденията на летищата включват допълнителна информация за метеорологичните явления от оперативно значение, особено за зоните на подход и отлитане от летищата.

Чл. 54

При възможност в информацията по чл. 58 се посочва местоположението на метеорологичните явления от оперативно значение.

Чл. 55

(1) Сведенията METAR/SPECI от АМНС в автоматичен режим на предаване се използват в извънработно време на летището и в работно време при споразумение между ГД „ГВА“, ДАНО и съответните авиационни оператори с отчитане наличието и ефикасното използване на метеорологичния персонал.

(2) Локалните редовни и специални сведения от АМНС в автоматичен режим на предаване се използват в работно време при споразумение между ГД „ГВА“, ДАНО и съответните авиационни оператори с отчитане наличието и ефикасното използване на метеорологичния персонал.

(3) Локалните редовни и специални сведения и сведенията METAR/SPECI от АМНС в автоматичен режим се обозначават с думата „AUTO“.

(4) Ръководството за работа с АМНС е дадено в Документ 9837 на ICAO Ръководство относно автоматизираните системи за метеорологично наблюдение на летищата (Doc. 9837 Manual on Automatic Meteorological Observing Systems at Aerodromes).

Чл. 56

Извършването, записването и докладването на наблюдения от ВС, регистрирани в Република България, изпълняващи полети по международни маршрути за ОВД, се осъществяват в съответствие с разпоредбите, съдържащи се в тази глава.

Чл. 57

Въздухоплавателните средства извършват следните наблюдения:

1. редовни наблюдения по време на етапа на набор и полет по маршрут;

2. специални и други извънредни наблюдения по време на всеки етап от полета.

Чл. 58

Когато се използва линия за предаване на данни „въздух – земя“ и се прилага автоматичен зависим обзор (ADS) или режим S на вторичен обзорен радар (SSR), автоматичните редовни наблюдения от ВС се извършват на всеки 15 min по време на полет по маршрут и на всеки 30 s по време на набор за първите 10 min от полета.

Чл. 59

При полети с хеликоптери до и от летища, разположени върху съоръжения в морските пространства на Република България и в открито море в рамките на РПИ на Република България, редовните наблюдения се извършват от борда на хеликоптера в точки и интервали от време, съгласувани между ДАНО и съответния оператор.

Чл. 60

За извършване на редовни наблюдения по въздушни трасета с голяма наситеност на трафика се определя по едно ВС от летящите на всяко полетно ниво ВС през приблизително едночасови интервали. Съответните процедури за това се определят в РАНС.

Чл. 61

В случаите, когато се изисква докладване по време на набор, за всяко летище се определя по едно ВС на приблизително едночасови интервали за извършване на наблюденията в съответствие с чл. 58.

Чл. 62

Въздухоплавателно средство, което не е снабдено с апаратура за използване на линия за предаване на данни „въздух – земя“, се освобождава от извършването на редовни наблюдения.

Чл. 63

Специални наблюдения се извършват от всяко ВС при наличие на някое от следните условия:

1. умерена или силна турбулентност;

2. умерено или силно обледяване;

3. силни планински вълни;

4. скрити, вградени, над обширен район или във вид на шквалова линия гръмотевични бури, със или без град;

5. силни прашни или пясъчни бури;

6. облак от вулканична пепел;

7. вулканична активност, предхождаща изригване или вулканично изригване.

Чл. 64

Извънредни наблюдения за срез на вятъра или други метеорологични условия, различни от тези по чл. 63, които по преценка на командира на ВС могат да повлияят върху безопасността или ефективността на полета, се докладват във възможно най-кратък срок на съответния орган за ОВД.

Чл. 65

(1) Наблюденията от ВС се предават по линия за предаване на данни „земя – въздух“.

(2) Когато няма линия за предаване на данни „земя – въздух“ или не е целесъобразно нейното използване, специални и други извънредни наблюдения от ВС се предават чрез говорна комуникация.

(3) Наблюденията от ВС по време на полет се предават в момента на наблюдението или във възможно най-кратък срок след това.

(4) Наблюденията от ВС се предават чрез доклади от ВС, изготвени съгласно приложение № 2.

Чл. 66

(1) Специалните доклади от ВС, получени чрез говорна комуникация, се препредават незабавно от органите за ОВД до съответната метеорологична служба за следене.

(2) Редовните и специалните доклади от ВС, получени чрез линиите за предаване на данни, се препредават незабавно от органите за ОВД до съответната метеорологична служба за следене и СЦЗП.

Чл. 67

Специалните наблюдения от ВС за вулканична активност, предхождаща изригване, вулканично изригване или облак от вулканична пепел, се попълват в специална форма на доклад за вулканична активност от екипажите на ВС. Доставчикът на аеронавигационно обслужване включва копие от получения доклад в предполетната документация за полети по маршрути, които по преценка на съответната метеорологична служба могат да бъдат повлияни от облака от вулканична пепел.

Чл. 68

(1) Аеронавигационните метеорологични прогнози имат вероятностен характер.

(2) Конкретната стойност на метеорологичен елемент в прогнозата е най-вероятната стойност, която елементът може да приеме през периода на валидност на прогнозата.

(3) Момент или период от време, включени в прогнозата, се считат за най-вероятен момент или период.

Чл. 69

Всяка нова прогноза от летищната метеорологична служба отменя всички предишни прогнози от същия тип за същото място и за същия период на валидност или за част от него.

Чл. 70

Аеронавигационните метеорологични прогнози се издават и разпространяват в съответствие с приложение № 3.

Чл. 71

(1) Летищните прогнози се издават от летищните метеорологични служби в съответствие с изискванията на РАНС.

(2) Летищата, за които се изготвят летищни прогнози, и периодите на валидност на тези прогнози се публикуват в AIP.

(3) Летищните прогнози се издават не по-рано от един час преди началото им на валидност и съдържат кратко описание на очакваните метеорологични условия за определен период в района на летището.

Чл. 72

(1) Летищните прогнози и техните корекции се излъчват в кодова форма TAF (Ръководство за кодовете № 306 на СМО/Manual on Сodes, FM 15-XII), като се включва следната информация в указаната последователност:

1. идентификатор на вида прогноза;

2. индикатор на местоположението;

3. време на издаване на прогнозата;

4. идентификатор за липсваща прогноза (когато е приложимо);

5. дата и период на валидност на прогнозата;

6. идентификатор на анулирана прогноза (когато е приложимо);

7. приземен вятър;

8. видимост;

9. метеорологични явления;

10. облачност;

11. очаквани значими изменения на един или няколко от елементите по т. 1 – 10 в периода на валидност на прогнозата.

(2) Незадължителните групи на кода TAF съгласно приложение № 3 се използват в съответствие с РАНС.

(3) Видимостта, включена в TAF, е прогнозираната преобладаваща видимост.

Чл. 73

(1) Летищните метеорологични служби, които изготвят летищни прогнози, осъществяват постоянно наблюдение и при необходимост своевременно ги коригират.

(2) Дължината на прогностичните съобщения и промените в тях се свеждат до минимум.

(3) Методите за постоянно наблюдение на летищните прогнози са посочени в Документ 8896 на ICAO Ръководство за метеорологически практики (Doc. 8896 Manual on meteorological Practice на ICAO).

(4) За летище, на което няма възможност да се осъществява постоянно наблюдение, летищната прогноза се анулира.

Чл. 74

(1) Периодът на валидност на редовните летищни прогнози се определя в съответствие с РАНС и е не по-малък от 6 h и не по-голям от 30 h.

(2) Редовните летищни прогнози с период на валидност, по-малък от 12 h, се издават на всеки 3 h, а тези с период на валидност от 12 до 30 h – на всеки 6 h.

(3) Летищна метеорологична служба, която издава летищни прогнози, осигурява по всяко време валидността точно само на една прогноза.

Чл. 75

(1) Прогнозите за кацане се издават от летищните метеорологични служби в съответствие с изискванията на РАНС.

(2) Прогнозите по ал. 1 са предназначени за ползвателите на аеронавигационната метеорологична информация на летището и за ВС, които се намират в границите на около един час полетно време от летището.

Чл. 76

Прогнозата за кацане се изготвя във форма на тренд-прогноза.

Чл. 77

(1) Тренд-прогнозата се добавя към локалните редовни и специални сведения или към сведенията METAR/SPECI и съдържа кратко описание на очакваните значими промени на метеорологичните условия на летището.

(2) Периодът на валидност на тренд-прогнозата е 2 h, считано от времето на издаване на сведението, в което е включена.

Чл. 78

Прогнозите за излитане се издават от летищните метеорологични служби.

Чл. 79

Прогнозата за излитане се отнася за определен период от време и съдържа информация за очакваните условия над комплекса от ПИК за:

1. посоката и скоростта на приземния вятър и техните вариации;

2. температурата;

3. атмосферното налягане (QNH);

4. други елементи от оперативно значение, за които ДАНО има договореност с ползвателите.

Чл. 80

Прогнозите за излитане се изготвят при поискване от операторите или екипажите на ВС до 3 h преди очакваното време на излитане.

Чл. 81

Летищните метеорологични служби, които изготвят прогнози за излитане, осъществяват непрекъснато наблюдение и при необходимост незабавно ги коригират.

Чл. 82

Когато плътността на въздушното движение под полетно ниво 100 (или под полетно ниво 150 или по-високо при необходимост в планински местности) изисква редовно издаване и разпространение на зонални прогнози за полети на малки височини, ГД „ГВА“ по предложение на ДАНО и след консултации със заинтересованите ползватели определя честотата на издаване на зонални прогнози, формата, периода на валидност и критериите за издаване на корекции.

Чл. 83

(1) При използване на явен текст със съкращения прогнозата се изготвя във форма на зонална прогноза GAMET, при което се употребяват съкращения и цифров код, одобрени от ICAO.

(2) При използване на формат във вид на карти прогнозата са изготвя като комбинация от прогнози на вятъра и температурата във височина и прогноза на опасни метеорологични явления (SIGWX).

(3) Зоналната прогноза се издава за атмосферния слой между земната повърхност и полетно ниво 100 (или полетно ниво 150 или по-високо – в планински местности) и съдържа:

1. данни за метеорологични явления по маршрута, представляващи опасност за полети на малки височини, и използвани при издаването на информация AIRMET съгласно чл. 87;

2. допълнителна информация, необходима за полетите на малки височини.

Чл. 84

Зонални прогнози за полети на малки височини се издават на всеки 6 часа, с период на валидност 6 часа и се разпространяват до метеорологичната служба за следене и/или летищните метеорологични служби в съответния район за полетна информация не по-късно от един час преди началото на техния период на валидност.

Чл. 85

(1) Информацията SIGMET се издава от метеорологичните служби за следене и съдържа:

1. кратко описание във вид на явен текст със съкращения на съществуващи или очаквани метеорологични явления, които оказват влияние върху безопасността на полетите по маршрутите;

2. описание на очакваното развитие на явленията по т. 1 във времето и пространството.

(2) Метеорологичната служба за следене анулира излъчена информация SIGMET, когато явлението, за което е издадена, повече не се наблюдава или очаква.

(3) Периодът на валидност на информацията SIGMET е не по-голям от 4 h. Когато информацията SIGMET се отнася за облак от вулканична пепел или тропични циклони, периодът на валидност може да бъде до 6 h.

(4) Информация SIGMET за облак от вулканична пепел или тропични циклони се базира на предупреждение, издадено от консултативните центрове за вулканичната пепел (VAAC) или за тропични циклони (TCAC), в съответствие с РАНС.

(5) С цел по-голяма съгласуваност на данните между информацията SIGMET и съобщението NOTAM при наличие на облаци с вулканична пепел МСС и РКЦ обменят информацията, съдържаща се в съобщението NOTAM.

(6) Информацията SIGMET относно очаквано възникване на метеорологично явление се издава не по-рано от 4 h от очакваното време на възникване на явлението. В случаите, когато информацията SIGMET се отнася за облак от вулканична пепел или тропични циклони, тя се издава веднага щом е възможно, но не повече от 12 h преди очакваното време на възникване на явлението, като се уточнява най-малко на всеки 6 h.

Чл. 86

Метеорологичните явления, за които се издават информации SIGMET, и съкращенията, използвани за тяхното описание, са посочени в приложение № 4.

Чл. 87

(1) Информацията AIRMET се издава от метеорологичните служби за следене в съответствие с РАНС и с отчитане на плътността на въздушното движение под полетно ниво 100 (или полетно ниво 150 или по-високо – в планински местности).

(2) Информацията AIRMET съдържа:

1. кратко описание във вид на текст със съкращения на съществуващи или очаквани метеорологични явления в зоната на отговорност, които могат да окажат влияние върху безопасността на полетите на малки височини;

2. развитието на явленията по т. 1 във времето и пространството.

(3) Метеорологичните явления, за които се издават информациите AIRMET, и съкращенията, използвани за тяхното описание, са посочени в приложение № 4.

Чл. 88

(1) Метеорологичната служба за следене анулира излъчена информация AIRMET, когато явлението, за което е издадена, повече не се наблюдава или очаква.

(2) Периодът на валидност на информацията AIRMET е не по-голям от 4 h.

Чл. 89

(1) Летищните предупреждения се издават от летищните метеорологични служби в съответствие с изискванията на РАНС.

(2) Летищните предупреждения съдържат кратка информация за метеорологичните условия, които могат да окажат неблагоприятно въздействие върху ВС на земята, паркираните ВС и върху летищни съоръжения и служби.

Чл. 90

(1) Летищните предупреждения се изготвят и издават съгласно приложение № 4.

(2) Летищната метеорологична служба отменя летищното предупреждение, когато явлението вече не се наблюдава или повече не се очаква в района на летището.

Чл. 91

(1) На летища, определени от ДАНО, летищните метеорологични служби в съответствие с процедурите на органите за ОВД и съответните оператори издават предупрежденията за срез на вятъра.

(2) Предупрежденията по ал. 1 съдържат кратка информация за наличие или очаквана поява на срез на вятъра в слоя между нивото на ПИК и 500 m (1600 ft) над нея, който може да повлияе неблагоприятно на ВС, намиращо се:

1. по траекторията за кацане/излитане;

2. по летищния кръг на полетите;

3. на земята по време на пробега след кацане или разбега за излитане.

(3) На летища, където местната топография създава условия за значителен срез на вятъра до височини, надхвърлящи 500 m (1600 ft) над нивото на пистата, слоят, за който се издават предупрежденията по ал. 1, се разширява съответно след преценка на ДАНО.

(4) Предупрежденията по ал. 1 се издават в съответствие с приложение № 4.

Чл. 92

(1) Летища, в които срезът на вятъра се определя с наземни уреди за дистанционно сондиране или определяне, разпространяват сигнали за срез на вятъра, генерирани от измерващите системи.

(2) Сигналите за срез на вятъра съдържат кратка актуална информация за наблюдавания срез на вятъра, характеризиран с изменение на насрещния/попътния вятър със 7,5 m/s (15 възела) или повече, който може да окаже неблагоприятно въздействие на ВС във финалния етап на траекторията за подхода за кацане или началния етап на траекторията за излитане или на ВС на ПИК по време на пробега след кацане или преди излитане.

(3) Сигналът за срез на вятъра се обновява най-малко на една минута. Той се отменя веднага при изменение на насрещния/попътния вятър с по-малко от 7,5 m/s (15 възела).

Чл. 93

(1) Предупрежденията за срез на вятъра за кацащи или излитащи ВС се отменят от летищните метеорологични служби в един от следните случаи:

1. след получаване на доклад от ВС за преустановен срез на вятъра;

2. след изтичането на период от време, по преценка на летищната метеорологична служба.

(2) Критериите за отмяна на предупреждение за срез на вятъра се определят от ДАНО с отчитане на местните физико-географски условия.

Чл. 94

(1) За целите на планирането на полетите аеронавигационната климатологична информация се изготвя във формата на авиационни климатологични таблици и летищни климатологични резюмета.

(2) Техническите изисквания към вида, обема и начините на разпространение на аеро-навигационна климатологична информация са посочени в приложение № 5.

Чл. 95

(1) Доставчикът на аеронавигационно обслужване изготвя аеронавигационната климатологична информация, а начинът на предоставяне се съгласува с потребителите.

(2) Видът на климатологичните данни, необходими за изготвяне и актуализиране на планове за развитие на летищата, са определени в Наредба № 14 от 2000 г. за летищата и летищното осигуряване.

Чл. 96

Аеронавигационната климатологична информация се основава на наблюдения от най-малко петгодишен период, като конкретният период се указва в предоставяната информация.

Чл. 97

Събирането на климатологични данни при строеж на нови летища или нови ПИК на съществуващи летища започва възможно най-рано преди въвеждането им в експлоатация.

Чл. 98

Данните от наблюденията се събират и съхраняват по начин, който дава възможност:

1. да се изготвят летищни климатологични таблици за всяко международно летище на територията на страната;

2. при искане от страна на заинтересовани ползватели климатологичните таблици да се предоставят в срок, съгласуван с ГД „ГВА“ след получаване на становище от ДАНО.

Чл. 99

Летищните климатологични резюмета се изработват в съответствие с изискванията на СМО.

Чл. 100

Летищните климатични резюмета се предоставят на ползвателите на аеронавигационни услуги на хартиен или на електронен носител.

Чл. 101

При поискване от надзорните власти или доставчиците на аеронавигационно метеорологично обслужване на други държави – членки на Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО), авиационни оператори или други ползватели, имащи отношение към аеронавигационното метеорологично обслужване на гражданското въздухоплаване, ДАНО предоставя данни от метеорологични наблюдения, необходими за изследователски цели, разследвания или оперативни анализи.

Чл. 102

Аеронавигационното метеорологично обслужване на операторите и екипажите на ВС се състои в предоставяне на метеорологична информация за:

1. предполетно планиране;

2. препланирането по време на полет, когато се използва система за централизиран контрол на полетите;

3. предполетна подготовка на екипажите на ВС;

4. въздухоплавателните средства в полет.

Чл. 103

Метеорологичната информация се изготвя в съответствие с приложение № 6 и така, че да съответства на полета по време, височина и географски обхват.

Чл. 104

Информацията по чл. 102 се отнася за времето на провеждане на полета и обхваща разстоянието до планираното летище за кацане, като включва и очакваните метеорологични условия между предвиденото летище за кацане и заявените от оператора резервни летища.

Чл. 105

(1) Метеорологичната информация, осигурявана на операторите и екипажите на ВС, се обновява непрекъснато и включва следните сведения:

1. прогнози за:

2. информация METAR или SPECI (включително тренд-прогнози, издадени в съответствие с РАНС) за летищата за излитане и планираното за кацане и заявените резервни летища при излитане, по маршрута и кацане;

3. прогнози TAF или коригирани TAF за летищата за излитане и планираното за кацане и заявените резервни летища при излитане, по маршрута и кацане;

4. прогнози за излитане;

5. информации SIGMET и специалните доклади от ВС, които не са отразени в информации SIGMET;

6. консултативна информация за вулканична пепел и тропични циклони по целия маршрут;

7. в съответствие с РАНС, зонални прогнози GAMET и/или прогнози за полети на малки височини във вид на карти, изготвени в допълнение на информация AIRMET и информация AIRMET за полети на малки височини, която е налична в метеорологичната служба и е приложима към целия маршрут;

8. летищни предупреждения за летището;

9. метеорологични спътникови снимки, и

10. информация от наземен метеорологичен радар.

(2) Данните по ал. 1, т. 1, букви „б“ и „в“ се използват само при автоматизирано предполетно планиране и не се визуализират.

Чл. 106

(1) Прогнозите по чл. 105, ал. 1, т. 1 се формират от числените прогнози, предоставяни от СЦЗП, като обхващат планираната траектория на полета по време, абсолютна височина и географски район освен ако друго не е договорено между ДАНО и заинтересования оператор.

(2) За да се осигури еднаквост и стандартизиране на полетната документация, прогнозите от СЦЗП се декодират в стандартни карти на СЦЗП съгласно приложение № 7 и не се извършват никакви изменения в съдържащата се в тях метеорологична информация и идентификацията на автора на прогнозите на СЦЗП.

(3) Картите, изготвени на основата на прогнозите от СЦЗП, са за фиксирани райони съгласно фиг. 6.1, 6.2 и 6.3 от приложение № 6.

Чл. 107

Прогнозите за вятъра и температурата във височина по чл. 105, ал. 1, т. 1, буква „а“ се предоставят във форма на прогностични карти за фиксирани срокове и за определени полетни нива. Прогнозите за значими метеорологични явления по чл. 105, ал. 1, т. 1, буква „е“ се предоставят във форма на прогностични карти за фиксирани срокове и за определен слой в атмосферата, ограничен от полетнитe нива, както са посочени в приложение № 7 и приложение № 8.

Чл. 108

(1) Информацията за вятъра и температурата във височина и за значимите метеорологични явления над полетно ниво 100, предназначена за предполетно планиране и препланиране по време на полет, се предоставя веднага след нейното получаване и не по-късно от 3 h преди излитане.

(2) При поискване от оператора допълнителна метеорологична информация за предполетно планиране и препланиране по време на полет се предоставя във възможно най-кратък срок.

Чл. 109

При необходимост ГД „ГВА“ предприема координирани действия със съответните власти на други държави за получаване на необходимите сведения и прогнози.

Чл. 110

(1) Основният метод за предоставяне и визуализация на метеорологичната информация на операторите и екипажите на ВС е самостоятелен брифинг чрез автоматизирана предполетна информационна система освен ако друго не е съгласувано между ДАНО и заинтересованите оператори.

(2) Метеорологичната информация за предполетно планиране се предоставя само за полети от Република България освен ако друго не е съгласувано между ДАНО и заинтересования оператор.

(3) За летища без метеорологична служба начинът на предоставяне на метеорологична информация се договаря между ДАНО и заинтересования оператор.

Чл. 111

Летищната метеорологична служба при поискване провежда брифинг и/или консултация с член от екипажа на ВС или упълномощено от авиационния оператор лице.

Чл. 112

Целта на брифинга или консултацията е да се предостави последната налична информация за съществуващи и очаквани метеорологични условия по набелязания маршрут, на планираното летище за кацане и резервните летища и/или да се обясни и допълни информацията, включена в полетната документация.

Чл. 113

Метеорологичната информация, предназначена за брифинг, консултация или визуализиране на материалите, включва няколко или всички елементи по чл. 105, освен ако не е съгласувано друго между ДАНО и съответния авиационен оператор.

Чл. 114

(1) По време на брифинга ЛМС информира екипажа на ВС, когато счете, че развитието на метеорологичните условия на дадено летище ще се различава съществено от летищната прогноза в полетната документация.

(2) Тази част от брифинга, която се отнася до различието по ал. 1, се записва и на оператора се осигурява достъп до записа.

Чл. 115

(1) Брифингът, консултацията и визуализацията на материали се провеждат от ЛМС, отговорна за летището за излитане, а където няма такава – ДАНО, съгласувано с авиационните оператори, определя летищна метеорологична служба, която да извършва обслужването.

(2) При извънредни обстоятелства, включително прекомерно закъснение на полета, ЛМС провежда нов брифинг, консултация и/или ако това е невъзможно, организира предоставянето на нова полетна документация.

Чл. 116

(1) Поискалият брифинг или консултация член на екипажа на ВС или авиационен оператор е длъжен да се яви в предварително съгласуваното с ЛМС време.

(2) Ако условията на летището не позволяват провеждането на персонален брифинг или консултация, ЛМС предоставя такова обслужване по телефона или с помощта на други комуникационни средства.

Чл. 117

(1) Полетната документация включва информация по чл. 105, ал. 1, т. 1, букви „а“ и „е“, т. 2, 3, 5, 6 и при необходимост т. 7.

(2) За полети с продължителност до 2 h и по-малко след кратък престой и обратен полет заинтересованите оператори могат да съгласуват с ДАНО полетната документация да се ограничи до оперативно необходимата, като задължително включва тази по чл. 105, ал. 1, т. 2, 3, 5, 6 и при необходимост т. 7.

Чл. 118

Изискванията към броя, форматите и начина на представяне на метеорологичната информация върху картите, които се включват в полетната документация, са посочени в приложение № 6.

Чл. 119

При съществени разлики между метеорологичната информация, включена в полетната документация, и използваната за предполетно планиране и препланиране по време на полет летищната метеорологична служба незабавно уведомява екипажите и по възможност предоставя коригирана информация.

Чл. 120

Ако преди излитане на ВС се наложи актуализиране на вече получена полетна документация, при възможност летищната метеорологична служба информира оператора или летищната контролна кула за промените.

Чл. 121

Летищната метеорологична служба съхранява в печатен или електронен вид копия от предоставената полетна документация на екипажите за период 30 дни от издаване на документацията. При поискване тази информация се предоставя за анализи или разследвания, като в такива случаи се съхранява до завършване на анализа или разследването.

Чл. 122

При използване на автоматизирани предполетни информационни системи за предоставяне и визуализация на метеорологичната информация за операторите и екипажите на ВС с цел самостоятелен брифинг, полетно планиране и полетна документация информацията се предоставя в съответствие с изискванията на раздели I – IІІ.

Чл. 123

Когато се използват автоматизирани предполетни информационни системи за интегриран общ достъп до метеорологична информация и данни от службата за аеронавигационно информационно обслужване, ДАНО е отговорен за контрола и управлението на качеството на метеорологичната информация, предоставяна от тези системи в съответствие с чл. 10.

Чл. 124

(1) Летищната метеорологична служба и метеорологичната служба за следене предоставят метеорологичната информация, предназначена за ВС в полет, на съответния орган за ОВД, както и чрез D-VOLMET или VOLMET в съответствие с изискванията на РАНС.

(2) Метеорологичната информация за планиране на ВС в полет се предоставя на операторите съгласно споразумение между ДАНО и съответния оператор при поискване.

Чл. 125

Метеорологичната информация за ползване от ВС в полет се предоставя на органите за ОВД в съответствие с глава девета.

Чл. 126

Метеорологичната информация се предоставя чрез D-VOLMET или радиопредаванията VOLMET в съответствие с глава десета.

Чл. 127

Доставчикът на аеронавигационно обслужване определя за всеки орган за ОВД съответна летищна метеорологична служба или метеорологична служба за следене, отговорна за предоставянето на необходимата актуална метеорологична информация.

Чл. 128

Информацията, която ЛМС доставя на органите за ОВД, се изготвя и представя в съответствие с приложение № 9.

Чл. 129

(1) За обслужване на летищна контролна кула или орган за контрол на подхода ДАНО определя съответна летищна метеорологична служба.

(2) За обслужване на районен контролен център или център за полетна информация ДАНО определя съответна метеорологична служба за следене.

Чл. 130

Всяка метеорологична информация, поискана от орган за ОВД във връзка с ВС в аварийна ситуация, се осигурява възможно най-бързо от съответната летищна метеорологична служба.

Чл. 131

(1) Доставчикът на аеронавигационно обслужване определя летищни метеорологични служби или метеорологични служби за следене, които в съответствие с изискванията на РАНС да предоставят метеорологична информация на службите за търсене и спасяване в предварително съгласуван формат.

(2) Метеорологичните служби, определени съгласно ал. 1, поддържат връзка със службите за търсене и спасяване по време на операциите за търсене и спасяване.

Чл. 132

Доставчикът на аеронавигационно обслужване организира предоставянето на актуална метеорологична информация, необходима на службите за аеронавигационна информация при изпълнение на техните функции.

Чл. 133

(1) Доставчикът на аеронавигационно обслужване осигурява подходящи телекомуникационни средства, с които се осъществяват:

1. предаване на необходимата метеорологична информация от ЛМС и ЛМСт до летищната контролна кула, органа за контрол на подхода на съответните летища;

2. предаване на необходимата метеорологична информация от метеорологичните служби за следене до центъра за полетна информация, районния контролен център и центровете за търсене и спасяване;

3. приемане на продуктите на СЦЗП от летищните метеорологични служби и други потребители.

(2) Телекомуникационната мрежа се проектира и изгражда в съответствие с приложение № 10.

Чл. 134

За връзка между летищните метеорологични служби и летищните контролни кули и/или органите за контрол на подхода се използват телекомуникационните средства за директна гласова комуникация, като времето за установяване на връзката е не повече от 15 s.

Чл. 135

(1) За връзка между метеорологичните служби за следене и центровете за полетна информация, районните контролни центрове се използват телекомуникационни средства, които осигуряват:

1. директна гласова комуникация, като времето за установяване на връзката е не повече от 15 s;

2. комуникация с отпечатване, когато при получателя се изисква печатно копие, като времето за пренос на такива съобщения е не повече от 5 min.

(2) За връзка между летищните метеорологични служби или метеорологичните служби за следене и центровете за търсене и спасяване се използват телекомуникационни средства, които осигуряват директна гласова комуникация, като времето за установяване на връзката е не повече от 15 s.

Чл. 136

При необходимост телекомуникационните средства по чл. 134 и 135 се допълват от други средства за визуална или звукова комуникация, като локални телевизионни мрежи или компютърни системи за обработка на информация.

Чл. 137

При договореност ДАНО предоставя на авиационните оператори възможности за свързване чрез подходящи телекомуникационни средства за получаване на аеронавигационна метеорологична информация.

Чл. 138

Доставчикът на аеронавигационно обслужване осигурява подходящи телекомуникационни средства за обмен на оперативна метеорологична информация между ЛМС.

Чл. 139

(1) Аеронавигационното неподвижно обслужване (AFS) е основно телекомуникационно средство за обмен на оперативна метеорологична информация.

(2) За обмен на оперативна метеорологична информация, която не е критично свързана със скоростта на доставката, се използва и световната компютърна мрежа интернет при наличието на двустранни/многостранни или регионални аеронавигационни споразумения.

(3) Необходимото аеронавигационно неподвижно обслужване (AFS) се съдържа в Приложение № 10, том III, част 1 към Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване (обн., ДВ, бр. 55 от 1994 г., ратифицирана с Указ № 596 от 4.08.1966 г. на Президиума на НС за присъединяване – ДВ, бр. 62 от 1966 г.).

Чл. 140

Доставчикът на аеронавигационно метеорологично обслужване събира, обработва и разпространява оперативна метеорологична информация, получавана от всяка МСС, ЛМС или ЛМСт чрез информационен бюлетин. Обменът/разпространението на този бюлетин се осъществява чрез аеронавигационната неподвижна служба (AFS), световната компютърна мрежа (Internet) или други алтернативни комуникационни канали на доставчика като се спазват формата и приоритетът, определени в Приложение № 10, том II, глава 4 към Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване..

Чл. 141

Продуктите на СЦЗП в цифрова форма се разпространяват в бинарен вид, по методи и канали, установени в РАНС.

Чл. 142

При изполването на мобилни комуникации се спазват изискванията на наредбата към съдържанието и формата на метеорологичната информация, предавана към и от ВС.

Чл. 143

Съобщенията D-VOLMET съдържат текущите летищни сведения METAR/SPECI, включително с тренд-прогнозата (при наличност), летищните прогнози TAF и информации SIGMET, специалните доклади от ВС, които не са включени в информациите SIGMET, и при наличие – информация AIRMET.

Чл. 144

Радиопредаванията VOLMET се излъчват непрекъснато и съдържат текущите летищни сведения METAR/SPECI, включително и тренд-прогноза (при наличност).

§ 1

По смисъла на тази наредба:

1. „Абсолютна височина“ (Altitude) е вертикалното разстояние, измерено от средното морско ниво до определено ниво, точка или обект, приет за точка. 2.„Аеронавигационна метеорологична станция“ (Aeronautical meteorological station) е станция, предназначена за извършване на наблюдения и изготвяне на метеорологични съобщения, използвани в гражданското въздухоплаване.

3. „Аеронавигационно неподвижно обслужване“ (Aeronautical fixed service (AFS) е телекомуникационно обслужване между определени неподвижни пунктове, което е предназначено за осигуряване на безопасността на въздушната навигация и редовността, ефективността и икономичността на въздухоплавателните услуги.

4. „Аеронавигационна неподвижна телекомуникационна мрежа“ (Aeronautical fixed telecommunication network (АFTN) е световна система от неподвижни аеронавигационни мрежи, част от аеронавигационната неподвижна служба, предназначена за обмен на съобщения и/или цифрови данни между аеронавигационни неподвижни станции, имащи еднакви или съвместими комуникационни характеристики.

5. „Автоматичен зависим обзор“ (Automatic dependent surveillance (ADS) е метод за обзор, с който ВС по линия за предаване на данни автоматично предоставят данни, получени от бордните навигационни системи, включващи опознавателния индекс на ВС, четириизмерното му местоположение и при необходимост допълнителни данни.

6. „Брифинг“ (Briefing) е устно излагане на актуалната или очакваната метеорологична обстановка.

7. „Видимост“ (Visibility) за авиационни цели е по-голямото от:

8. „Видимост на пистата за излитане и кацане“ (Runway visual range (RVR) е разстоянието, до което пилотът на ВС, намиращо се на осовата линия на пистата за излитане и кацане, може да види маркировъчните знаци на повърхността на ПИК или светлините, които я ограничават или маркират осовата й линия.

9. „Зона за приземяване (зона на опиране)“ (Touchdown zone) е част от пистата, след прага, предназначена за първо опиране на пистата от кацащи самолети.

10. „Зонална прогноза GAMET“ (GAMET area forecast) е зонална прогноза във форма на явен текст със съкращения, предназначена за полетите на малки височини, отнасяща се за района на полетна информация или негов подрайон, изготвена от метеорологична служба, определена от съответните метеорологични органи, която се обменя с метеорологичните служби в съседните райони за полетна информация, както е съгласувано между съответните метеорологични власти.

11. „Информация AIRMET“ (AIRMET information) е информация, издавана от метеорологична служба за следене относно наличие или очаквана поява на определени метеорологични явления по маршрута, които могат да повлияят на безопасността на полетите на ВС на малки височини и които не са били вече включени в прогнозата, предназначена за полети на малки височини в съответния район за полетна информация или негов подрайон.

12. „Информация SIGMET“ (SIGMET information) е информация, издавана от метеорологична служба за следене за наличие или очаквано възникване на определени значими метеорологични явления по маршрута, които могат да повлияят на безопасността на полетите на ВС.

13. „Канал за предаване на данни VOLMET (D-VOLMET)“ (VOLMET data link service (D-VOLMET) е канал за предаване на данни за предоставяне на текущи летищни сведения за времето, летищни прогнози, съобщения SIGMET и при наличие информации AIRMET.

14. „Консултативен център за тропични циклони“ (Tropical cyclone advisory centre (TCAC) е метеорологичен център, определен в съответствие с регионалното аеронавигационно споразумение за предоставяне на консултативна информация за метеорологичните служби за следене относно местоположението, прогнозираните посока и скорост на движение, налягане в центъра и максимална скорост на приземния вятър на тропичните циклони.

15. „Консултативен център за вулканична пепел“ (Volcanic ash advisory centre (VAAC) е метеорологичен център, определен в съответствие с регионалното аеронавигационно споразумение за предоставяне на консултативна информация за метеорологичните служби за следене, районните центрове за контрол, центровете за полетна информация, световните центрове за зонални прогнози, съответните регионални центрове за зонални прогнози и международните банки данни – ОРМЕТ, относно хоризонталните и вертикалните размери, и прогнозираното преместване на вулканичната пепел в атмосферата в резултат от вулканични изригвания.

16. „Консултация“ (Consultation) е обсъждане с метеоролог или друг квалифициран служител на съществуващите и/или очакваните метеорологични условия, свързани с изпълнението на полетите.

17. „Крейсерско ниво“ (Cruising level) е ниво, поддържано в продължение на значителна част от полета.

18. „Координационен център за търсене и спасяване“ (Rescue co-ordination centre) е звено, отговарящо за създаването на ефективна организация и координиране на провеждането на операциите за търсене и спасяване в района за търсене и спасяване.

18а. „Контролиран район“ (Control area) (CTA) е контролирано въздушно пространство, разположено от определена граница над земната повърхност.

19. „Командир на ВС (КВС)“ (Pilot-in-command) е пилот, назначен от оператора, или в случай на авиация с общо предназначение – собственикът на ВС, който изпълнява задълженията на командир и отговаря за безопасността на въздухоплавателното средство по време на полета.

20. „Летищна климатична справка“ (Aerodrome climatological summary) е кратко представяне на стойностите на определени метеорологични елементи за дадено летище на базата на статистически данни.

21. „Летищна климатична таблица“ (Aerodrome climatological table) е таблица, съдържаща статистически данни от наблюдения на един или няколко метеорологични елемента за дадено летище.

22. „Летищна контролна кула“ (Aerodrome control tower) е орган за контрол на летищното движение.

23. „Летищна контролна точка“ (Aerodrome reference point) е точка, определяща географското местоположение на летището.

24. „Летищна метеорологична служба“ (Aerodrome meteorological office) е служба, намираща се на летище, определена да осигурява метеорологично обслужване за гражданското въздухоплаване.

25. „Метеорологичен бюлетин“ (Meteorological bulletin) е текст, съдържащ метеорологична информация, предхождана от подходящо заглавие (глава на бюлетин).

26. „Метеорологична информация“ (Meteorological information) е метеорологичен доклад, анализ, прогноза и каквото и да е друго съобщение за фактически или очаквани метеорологични условия.

27. „Метеорологичен доклад“ (Meteorological report) е съобщение за резултатите от проведените наблюдения за метеорологичните условия, отнасящи се към определено време и място.

28. „Метеорологична служба“ (Meteorological office) е служба, предназначена за метеорологично обслужване на гражданското въздухоплаване.

29. „Метеорологичен спътник“ (Meteorological satellite) е изкуствен спътник на Земята, който извършва метеорологични наблюдения и предава тези наблюдения на Земята.

30. „Минимална секторна височина“ (Minimum sector altitude) е най-малката височина, която може да се използва, осигурявайки минимален запас от височина 300 m (1000 ft) над всички обекти, намиращи се в сектор от кръг с радиус 46 km (25 морски мили), в чийто център се намира радионавигационно средство.

31. „Метеорологично наблюдение“ (Observation meteorological) е оценяване на един или повече метеорологични елементи.

32. „Наблюдение от борда на ВС“ (Aircraft observation) е оценка на един или няколко метеорологични елемента, извършвана от борда на въздухоплавателно средство, намиращо се в полет.

33. „Ниво“ (Level) е общ термин, отнасящ се до вертикалното положение на въздухоплавателно средство в полет, като в различни случаи може да означава относителна височина, абсолютна височина или полетно ниво (ешелон).

34. „Облачност от оперативно значение“ (Cloud of operational significance) е облачност с височина на долната граница под 1500 m (5000 ft) или под най-голямата минимална секторна височина – което от двете е по-голямо, или купесто-дъждовна или мощна купеста облачност без оглед на височината й.

35. „Обслужване“ (Service) е термин, използван като условно понятие за обозначаване на функционални задължения или предоставяно обслужване.

36. „Оператор“ (Operator) е лице, организация или предприятие, което се занимава с експлоатация на въздухоплавателно средство или предлагащо въздухоплавателни услуги.

37. „Оперативен контрол“ (Operational control) е упражняване на пълномощия за начало, продължение, промяна или прекратяване на полет в интерес на безопасността на ВС и редовността и ефективността на полета.

38. „Оперативен полетен план“ (Operational flight plan) е план на оператора за безопасно провеждане на полета с отчитане на летателно-техническите характеристики на ВС, други експлоатационни ограничения и практически значими очаквани условия по зададения маршрут и на съответните летища.

39. „Оперативно планиране“ (Operational planning) е планиране на полетите от оператора.

40. „Орган“ (Unit) е термин, използван за обозначаване на персонала, който осъществява съответния вид обслужване.

41. „Орган за обслужване на въздушното движение“ (Air traffic services unit) е общ термин, с който в конкретния случай се означава орган за контрол на въздушното движение, център за полетна информация или служба за събиране на докладите за обслужване на въздушното движение (летищна аеронавигационна служба).

42. „Орган за контрол на подхода“ (Approach control unit (APP) е орган за контрол на въздушното движение (КВД) на контролирани полети при долитане към или отлитане от едно или повече летища.

43. „Осигуряване на качеството“ (Quality assurance) е съвкупност от всички планирани и систематично осъществявани дейности в рамките на системата за качество и в същото време потвърждавани като необходими за създаване на достатъчна увереност, че обектът ще изпълнява изискванията за качество (ISO 9000:2000).

44. „Относителна височина“ (Height) е вертикалното разстояние до ниво, точка или обект, приет за точка, измерено от указано изходно ниво.

45. „Писта за излитане и кацане (ПИК)“ (Runway) е определен правоъгълен участък от наземно летище, подготвен за излитане и кацане на ВС.

46. „Полетна документация“ (Flight documentation) са написани или отпечатани документи, включително карти и формуляри, съдържащи метеорологична информация за даден полет.

47. „Полетно ниво (Ешелон)“ (Flight level) е повърхност на постоянно атмосферно налягане, измервано с барометричен висотомер, отнесена към установената стойност на налягане 1013,2 hPa (хектопаскала) и отделена от други такива повърхности посредством определени интервали от налягане; барометричният висотомер се калибрира в съответствие със стандартна атмосфера, като при поставяне на:

48. „Праг на ПИК“ (Threshold) е началото на участъка от ПИК, който се използва за кацане.

49. „Превишение“ (Elevation) е вертикалното разстояние от средното морско ниво до точка или ниво от земната повърхност или свързан с нея обект.

50. „Превишение на летището“ (Aerodrome elevation) е превишението на най-високата точка в площта за кацане.

51. „Преобладаваща видимост“ (Prevailing visibility) е максималната видимост, наблюдавана в съответствие с дефиницията на „видимост“, която се достига поне на половината от линията на хоризонта или поне на половината от повърхността на летището; тази област може да включва съседни или несъседни сектори.

52. „Принципи на човешкия фактор“ (Human factors principles) са принципи, които се прилагат в организацията на аеронавигационната дейност, лицензирането, обучението, техническата експлоатация и поддръжката и в които се търси безопасността във взаимодействието между човека и другите компоненти на системата, с адекватно отчитане на човешките възможности.

53. „Прогноза“ (Forecast) е описание на метеорологичните условия, очаквани в конкретен момент или в период от време в определен район или част от въздушното пространство.

54. „Прогностична карта“ (Prognostic chart) е прогноза за определен метеорологичен елемент (елементи), валидна за определен момент или период от време и за определено ниво или част от въздушното пространство, представена графично върху карта.

55. „Радиопредаване VOLMET“ (VOLMET broadcast) е непрекъснато повтарящо се радиопредаване, съдържащо според нуждите текущи летищни сведения за времето, летищни прогнози и съобщения SIGMET за ВС по време на полет.

56. „Район за полетна информация“ (РПИ) (Flight information region (FIR)) е въздушно пространство с определени размери, в границите на което се осигурява полетноинформационно обслужване и аварийнооповестително обслужване.

57. „Районен контролен център“ (Area control centre) е орган за осигуряване на контрол на въздушното движение на контролираните полети в контролираните райони под негова юрисдикция.

58. „Регионално аеронавигационно споразумение (РАНС)“ (Regional air navigation agreement) е споразумение, утвърдено от Съвета на ICAO, по предложение на регионално съвещание по въздушна навигация.

59. „Резервно (запасно) летище“ (Alternate aerodrome) е летище, към което ВС може да продължи полета си, когато е невъзможно или нецелесъобразно продължаването на полета към или кацането на набелязаното летище за кацане.

60. „Резервно (запасно) летище при излитане“ (Take-off alternate) е летище, на което ВС може да извърши кацане, ако за това възникне необходимост непосредствено след излитане и няма възможност да бъде използвано летището на излитане.

61. „Резервно (запасно) летище по маршрута“ (En-route alternate) е летище, на което ВС може да извърши кацане, след като при полет по маршрут е попаднало в нестандартни условия или аварийно състояние.

62. „Резервно (запасно) летище на летището за кацане“ (Destination alternate) е летище, към което ВС може да продължи полета, когато е невъзможно или нецелесъобразно изпълнението на кацане на набелязаното за тази цел летище.

63. „Световен център за зонални прогнози (СЦЗП)“ (World area forecast centre (WAFC) е метеорологичен център, определен да подготвя и предоставя височинни прогнози в цифров вид и в глобален мащаб директно на държавите с подходящи средства като част от аеронавигационното неподвижно обслужване.

64. „Световна система за зонални прогнози (ССЗП)“ (World area forecast system (WAFS) е глобална система, чрез която световните центрове за зонални прогнози осигуряват аеронавигационни метеорологични прогнози по маршрут в унифицирани стандартни формати.

65. „Система за качество“ (Quality system) е система от организационни структури, процедури, процеси и ресурси, необходими за управление на качеството.

66. „Служба за търсене и спасяване“ (Search and rescue services unit) е служба, която действа като координационен спасителен център, спомагателен спасителен център или пост за аварийно оповестяване.

67. „Стандартна изобарна повърхност“ (Standard isobaric surface) е изобарна повърхност, използвана в световен мащаб за представяне и анализиране на атмосферните условия.

68. „Служба за следене на вулканичната дейност по международните авиотрасета“ (International airways volcano watch (IAVW) към ICAO e служба, която осигурява международни правила за следене и предоставяне на предупреждения към въздухоплавателните средства за вулканична пепел в атмосферата.

69. „Съобщения от борда на ВС“ (Air-report) са съобщения от борда на ВС по време на полет, които са съставени в съответствие с изискванията за съобщаване на информация за местоположението, протичането на полета и/или метеорологичната обстановка.

70. „Точка за доклад“ (Reporting point) е определено географско място, спрямо което може да бъде докладвано местоположението на ВС.

71. „Управление на качеството“ (Quality control) е система от оперативни методи и дейности, използвани за изпълнение на изискванията на качеството (ISO 9000:2000).

72. „Тропичен циклон“ (Tropical cyclone) е общ термин за означаване на нефронтални циклони от синоптичен мащаб, зараждащи се над тропични или субтропични води, с организирана конвекция и определена циклонична циркулация на приземния вятър.

73. „Център за полетна информация“ (Flight information centre) е орган, създаден за осъществяване на полетноинформационно обслужване и аварийнооповестително обслужване.

74. „Цифрови данни в точките на равномерна мрежа“ (данни във форма грид) (Grid point data in digital form) са метеорологични данни, обработени с компютър, за множество точки, разположени на еднакво разстояние една от друга върху карта, предназначени за предаване от един метеорологичен компютър на друг компютър в кодиран вид, подходящ за автоматизирано използване.

75. „Член на летателен екипаж“ (Flight crew member) е правоспособен член на екипажа, на когото са възложени задължения, свързани с управлението на ВС по време на полет.

§ 1а

Тази наредба отразява всички изменения до № 76 на Приложение 3 „Метеорологичното обслужване на международното въздухоплаване“ към Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване.

§ 2

Служителите, които осъществяват аеронавигационното метеорологично обслужване на гражданското въздухоплаване и към датата на влизане в сила на тази наредба са в трудови правоотношения с ДАНО, се считат за професионално компетентни и получават удостоверение за компетентност по чл. 7 без прилагане на процедурата, предвидена в Наредба № 27 от 2000 г. за авиационните учебни центрове.

§ 3

(1) Летищата, които не притежават необходимото техническо оборудване (включително софтуер) към датата на влизане в сила на тази наредба, продължават да излъчват данните от редовните и специалните наблюдения само в кодова форма METАR/SPECI, но не по-късно от две години от влизане в сила на наредбата.

(2) В случаите по ал. 1 ДАНО уведомява всички потребители за начина на излъчване на данните.

§ 4

Тази наредба се издава на основание § 6, ал. 1 от Закона за гражданското въздухоплаване.

§ 5

Тази наредба отменя Наредба № 3 от 2006 г. за метеорологичното обслужване на гражданското въздухоплаване (ДВ, бр. 6 от 2006 г.).

§ 6

Наредбата влиза в сила 30 дни след обнародването й в „Държавен вестник“.

Приложение 1 Приложение № 1 към чл. 30, ал. 1 Технически изисквания за метеорологични наблюдения и сведения

I. Общи изисквания към метеорологичните наблюдения

1. В приложението се определят техническите изисквания относно начините на провеждане на аеронавигационни метеорологични наблюдения и изготвянето на аеронавигационни метеорологични сведения, както и задълженията на длъжностните лица при тази дейност, в съответствие с изискванията на глава трета на наредбата. Аеронавигационните метеорологични наблюдения се провеждат и аеронавигационните метеорологични сведения се изготвят в летищните метеорологични станции (ЛМСт), а качеството им се контролира от дежурния авиометеоролог-синоптик, ръководителите на ЛМС и от отдел АМО. Дежурното длъжностно лице следи непрекъснато развитието на времето на летището и неговите околности и при настъпване на определени промени на метеорологични елементи и явления в съответствие с т. 2 провежда специално наблюдение и изготвя специално сведение, което се разпространява приоритетно до всички заинтересовани потребители.

2. Метеорологичните прибори се разполагат на летищата по начин, който осигурява представителност на данните, получавани от тях, за зоната, за която се изискват наблюденията. Указания за разполагането на приборите в близост до ПИК с цел минимизиране на рисковете за ВС са дадени в Наредба № 14 от 2000 г. за летищата и летищното осигуряване (ДВ, бр. 103 от 2000 г.).

3. Метеорологичните прибори в аеронавигационните метеорологични станции се разполагат, експлоатират и поддържат в съответствие с изискванията, процедурите и практиките, обявени от Световната метеорологична организация (СМО). Измерванията и наблюденията се извършват с експлоатационна точност в границите, определени в таблица № 1.1.

4. Метеорологичните наблюдатели на летището се разполагат по начин (доколкото това е възможно), който осигурява представителност на данните за районите, за които се изискват наблюденията.

5. Данните от АМНС, които се визуализират за целите на ОВД, са еднакви и се изобразяват едновременно с тези в аеронавигационната метеорологична станция.

6. Информацията за всеки метеорологичен елемент, изобразявана за целите на ОВД, се съпровожда със съответно обозначение на мястото, за което даденият елемент е представителен.

II. Общи изисквания към метеорологичните сведения

1. Формат на метеорологичните сведения

2. Използване на термина „CAVOK“ Информацията за обща видимост, видимост на пистата за излитане и кацане, метеорологични явления и облаци (количество, вид и височина на долната граница) във всички метеорологични сведения се заменя с термина „CAVOK“, когато по време на наблюдението са налице едновременно следните условия:

3. Критерии за издаване на локални специални сведения и специални сведения SPECI

III. Разпространение на метеорологичните сведения

1. METAR и SPECI

2. Локални редовни и специални сведения

IV. Метеорологични наблюдения и сведения

1. Приземен вятър

2. Видимост

3. Видимост на пистата за излитане и кацане

4. Метеорологични явления

5. Облачност

6. Температура на въздуха и температура на точката на оросяване

7. Атмосферно налягане

8. Допълнителна информация

1-dup. Фиктивен индикатор за местоположение.

2-dup. Незадължителна стойност за една или повече писти за излитане и кацане.

3-dup. Незадължителна стойност за един или повече участъци от писта за излитане и кацане.

4-dup. Включва се в съответствие с раздел IV, т. 1.4.2.3.

5-dup. Включва се в съответствие с раздел IV, т. 1.4.2.2, буква „а“.

6-dup. Включва се, когато видимостта или видимостта на пистата за излитане и кацане е < 1500 m.

7-dup. Включва се в съответствие с раздел IV, т. 3.6.5, буква „г“.

8-dup. Включва се в съответствие с раздел IV, т. 3.6.5, буква „в“.

9. Включва се, когато е приложимо.

10. Една или повече, но не повече от три групи в съответствие с раздел IV, т. 4.2.7, 8.1.1 и приложение № 3.

11. Типовете валежи от раздел IV, т. 4.2.3, буква „а“ се комбинират в съответствие с раздел IV, т. 4.2.7 и приложение № 3. В тренд-прогнозата се указват само умерени и силни валежи в съответствие с приложение № 3.

12. За автоматизирани съобщения само.

13. Използва се за указване на торнадо или воден смерч, но не и за фуниевиден облак, недостигащ земната повърхност.

14. Не повече от 4 слоя облачност в съответствие с раздел IV, т. 5.4.1, буква „е“.

15. Явният текст със съкращение се използва в съответствие с раздел IV, т. 8.1.2.

16. Включва се в съответствие с чл. 79 от наредбата.

17. Количеството индикатори на измененията се свежда до минимум в съответствие с приложение № 3, обикновено не повече от три групи. Таблица 1.3 Шаблон за редовно (METAR) и специално (SPECI) сведение Ключ: М – задължително включване, част от всяко съобщение; С – условно включване, зависи от метеорологичните условия или метода на наблюдение; О – опционално включване (незадължително). Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF-а на броя Забележки:

1-dup2. Фиктивен индикатор за местоположение.

2-dup2. Включва се, когато е приложимо.

3-dup2. Включва се в съответствие с раздел IV, т. 1.4.2.3.

4-dup2. Включва се в съответствие с раздел IV, т. 1.4.2.2, буква „а“.

5-dup2. Включва се в съответствие с раздел IV, т. 2.4.5, буква „б“.

6-dup2. Само за автоматично сведение.

7-dup2. Включва се в съответствие с раздел IV, т. 2.4.5, буква „а“.

8-dup2. Включва се, когато видимостта или видимостта на пистата за излитане и кацане е < 1500 m; най-много до 4 писти за излитане и кацане в съответствие с раздел IV, т. 3.6.6, буква „б“.

9-dup. Включва се в съответствие с раздел IV, т. 3.6.7, буква „б“.

10-dup. Включва се в съответствие с раздел IV, т. 3.6.7, буква „а“.

11-dup. Една или повече, но максимум три групи в съответствие с раздел IV, т. 4.2.7, 8.1.1 и приложение № 3.

12-dup. Включва се, когато е приложимо, няма определител за умерена интензивност в съответствие с раздел IV, т. 4.2.6.

13-dup. Типовете валежи от раздел IV, т. 4.2.3, буква а“ се комбинират в съответствие с раздел IV, т. 4.2.7 и приложение № 3. В тренд-прогнозата се указват само умерени и силни валежи в съответствие с приложение № 3.

14-dup. За торнадо или воден смерч се използва силна интензивност, а за фуниевиден облак, който не достига земната повърхност – умерена (без индикатор).

15-dup. Не повече от 4 слоя облачност в съответствие с раздел IV, т. 5.4.1, буква „е“.

16-dup. Включва се в съответствие с раздел IV, т. 8.1.4, буква „а“.

17-dup. Включва се в съответствие с раздел IV, т. 8.1.4, буква „б“.

18. Включва се в съответствие с чл. 79 от наредбата.

19. Броят на индикаторите за промяна трябва да е минимален в съответствие с приложение № 3; обикновено не превишава 3 групи.

Приложение 2 Приложение № 2 към чл. 65, ал. 4 Технически изисквания за наблюденията и докладите от ВС

Приложение № 2 към чл. 65, ал. 4 Технически изисквания за наблюденията и докладите от ВС

I. Съдържание на докладите от ВС Тези технически изисквания конкретизират видовете наблюдения и доклади от ВС и начините за тяхното разпространение в съответствие с изискванията за наблюденията и докладите от ВС на глава четвърта от наредбата.

1.1. Редовни доклади от ВС чрез линия за предаване „въздух-земя“

1.2. Специални доклади от ВС чрез връзка „въздух-земя“ Когато се използва линия за предаване на данни „въздух-земя“, специалните доклади от ВС съдържат следните елементи: индекс на типа съобщение; указател за типа на съобщението; блок данни 1; географска ширина; географска дължина; ниво; време; блок данни 2; посока на вятъра; скорост на вятъра; признак за качество на данните за вятъра; температура на въздуха; турбулентност (ако има такава); влажност (ако има такива данни); блок данни 3; условия, които изискват издаване на специален доклад от ВС (избира се едно от условията от списъка в таблица 2.1). Забележка. Изискванията за специални доклади от ВС са описани в приложението „Special air-report service“ на линия за предаване на данни за полетно информационно обслужване (D-FIS), публикувано в „Manual of Air Traffic Services Data Link“ (Doc 9694). Забележка. За случаи на специален доклад от ВС за вулканична активност, вулканично изригване или облак от вулканична пепел допълнителни изисквания са дадени в т. 4.2.

1.3. Специални доклади от ВС чрез говорна комуникация Когато се използва говорна комуникация, специалните доклади от ВС включват: индекс на типа съобщение; раздел 1 (информация за местоположението); опознавателен индекс на ВС; местоположение или географска ширина и дължина; време; ниво или област на нивата; раздел 2 (метеорологична информация); условия, които изискват издаване на специален доклад от ВС (избира се едно от условията от списъка в таблица 2.1. Забележка. Доклади от ВС се считат по подразбиране като редовни. Индексът на типа съобщение за специални доклади от ВС е описан в Инструкция № 4444 за управление на въздушното движение. Забележка. За случаи на специален доклад от ВС за вулканична активност, вулканично изригване или облак от вулканична пепел допълнителни изисквания са дадени в т. 4.2.

2. Критерии за докладване

3. Обмен на докладите от ВС

4. Особености при доклади от ВС за наблюдения на срез на вятъра и на вулканична активност.

1. Времето на наблюдаване се съобщава в съответствие с табл. 2.2.

2-dup. Турбулентността се съобщава в съответствие с т. 2.6.3.

3-dup. Гръмотевични бури, които са скрити, вградени, над обширен район или във вид на шквалова линия.

4-dup. Прашна или пясъчна буря.

5. Вулканична активност преди изригване или вулканично изригване. Таблица 2.2 Продължителност на случаите с максимална стойност на турбулентност, които се докладват Таблица 2.3 Диапазон и резолюция на метеорологичните елементи, включени в предаваните данни в доклади от ВС

Приложение 3 Приложение № 3 към чл. 70 Технически изисквания за аеронавигационните метеорологични прогнози. Общи положения

Приложение № 3 към чл. 70 Технически изисквания за аеронавигационните метеорологични прогнози Общи положения С това приложение се определят техническите изисквания в съответствие с глава пета на наредбата относно начините на изготвяне и форматите на аеронавигационни метеорологични прогнози, предназначени за обслужването на гражданското въздухоплаване, както и задълженията на длъжностните лица при тази дейност. Точността на прогнозите за нуждите на метеорологичното обслужване е посочена в таблица 3.1.

1. Критерии при изготвяне и разпространение на летищни прогнози в кодова форма TAF.

1.1. Кодова форма TAF:

1.2. Включване на информация за метеорологичните елементи:

1.3. Групи за изменения.

1.4. Използване на групата за вероятност. Вероятността за достигане на алтернативни стойности на един или повече от прогнозираните елементи се указва при необходимост чрез групата за вероятност, която включва: съкращението „PROB“, следвано от десетки проценти, и периода време, в течение на който се очаква/т алтернативната/ите стойност/и. Информацията за вероятността се поставя след прогнозирания/ите елемент/и и е следвана от алтернативната стойност на елемента или елементите. Вероятността за прогнозата на временни флуктуации на метеорологичните условия при необходимост се указва чрез съкращението „PROB“, следвано от вероятността в десетки проценти, поставена преди индикатора на промяна „TEMPO“ и съответната група за времето. Вероятността за алтернативна стойност или изменение, по-малко от 30 %, се счита за незначителна и не се указва. Вероятността за алтернативна стойност или изменение от 50 % за авиационни цели не се разглежда като вероятност, а вместо нея в подобни случаи при необходимост се използват индикаторите „BECMG“ или „TEMPO“ или чрез разделяне на периода на валидност и съкращението „FM“. Групата за вероятност не се използва като определящ елемент за индикатора на промяна „BECMG“ и за съкращението „FM“.

1.5. Брой на групите за промяна. Броят на групите за промяна и вероятност трябва да се свежда до минимум и обикновено не е по-голям от пет.

1.6. Разпространение на TAF. Прогнозите TAF и техните корекции се разпространяват до международните банки данни – OPMET, и до центровете за обслужване на спътниковата комуникационна система на AFS в съответствие с изискванията на РАНС.

2. Критерии при изготвяне и разпространение на прогнози за кацане.

2.1. Формат на прогнозите за кацане. Последователността на елементите, терминологията, мерните единици и скали в прогнозата за кацане са еднакви с използваните в сведението, в което тя е включена и е в съответствие с таблици 1.2 и 1.3.

2.2. Включване на информация за метеорологичните елементи:

2.3. Групи за изменения.

2.4. Използване на групата за вероятност. Групата за вероятност (съкращението „PROB“ и неговите атрибути) не се използва в тренд-прогнозата.

3. Критерии при изготвяне и разпространение на прогнози за излитане.

3.1. Формат на прогнози за излитане. Форматът на прогнозата за излитане се определя от ДАНО, освен ако друго не е договорено в споразумение между ДАНО и заинтересованите оператори. Последователността на елементите, терминологията, мерните единици и скали в прогнозите за излитане са еднакви с използваните в сведенията за наблюденията.

3.2. Корекции на прогнозите за излитане. Критериите за издаване на корекции на прогнозите за излитане за посока и скорост на вятъра, температура и атмосферно налягане и други елементи от оперативно значение се определят от ДАНО в съответствие с критериите за издаване на специални сведения за летището според приложение 1, раздел 1, т. 3.1.4, освен ако друго не е договорено в споразумение между ДАНО и заинтересованите оператори. Критерии при изготвяне и разпространение на зонални прогнози за полети на малки височини.

4.1. Формат и съдържание на зонални прогнози във форма GAMET. Зоналните прогнози за полети на малки височини във форма GAMET съдържат две части: част I – метеорологични явления по маршрута, представляващи опасност за полетите на малки височини, използвани при издаването на информация AIRMET; част II – допълнителна информация, необходима за полетите на малки височини. Съдържанието и поредността на елементите в зоналните прогнози във форма GAMET съответстват на шаблона в табл. 3.4. Допълнителни елементи в част ІІ се включват в съответствие с РАНС. Елементи, включени в издадено съобщение SIGMET, се пропускат в зоналните прогнози във форма GAMET.

4.2. Корекции на зонални прогнози във форма GAMET. Когато метеорологичното явление, представляващо опасност за полети на малки височини, включено в зоналните прогнози GAMET, не е възникнало или вече не се прогнозира в периода на валидност на прогнозата, се издава корекция GAMET AMD, изменяща само съответния метеорологичен елемент. При съществуване на автоматизиран брифинг коригираната прогноза своевременно заменя старата. Категориите видимост/долна граница в зонални прогнози за полети на малки височини също подлежат на корекции.

4.3. Съдържание на зоналните прогнози за полети на малки височини във форма на карти. Когато зоналните прогнози за полети на малки височини се изготвят във форма на карти, прогнозата на вятъра и температурата във височина се издава за отделни точки, отстоящи една от друга на разстояние не повече от 500 км (300 NM) и най-малко на следните височини: 600, 1500 и 3000 м (2000, 50 000 и 10 000 ft) и 4500 м (15 000 ft) в планинските райони. Когато зоналните прогнози за полети на малки височини се изготвят във форма на карти, прогнозата за опасни метеорологични явления (SIGWX) се издава във вид на прогноза SIGWX на малки височини за полетни нива до полетно ниво 100 (или до полетно ниво 150 в планинските райони или по-високо, ако е необходимо). Прогнозите SIGWX на малки височини включват:

а) метеорологични явления, изискващи издаването на информация SIGMET в съответствие с приложение №4 и които е възможно до влияят на полетите на малки височини;

б) елементите на зоналните прогнози за полети на малки височини, включени в табл. 3.4, с изключение на: 1) вятъра и температурата във височина, и 2) прогнозираната стойност на QNH. Препоръки за използването на термините „ISOL“, „OCNL“ и „FRQ“ по отношение на купесто-дъждовните и мощните купести облаци и гръмотевичните бури са дадени в приложение № 4.

4.4. Разпространение на зоналните прогнози за полети на малки височини. Зонални прогнози за полети на малки височини, подготвени за издаването на информация AIRMET, се обменят между летищните метеорологични служби и/или метеорологичните служби за следене, отговорни за издаването на полетна документация за полети на малки височини в съответния район за полетна информация. Таблица 3.1 Желателна за експлоатацията точност на прогнозите Забележка: Ако точността на прогнозите е в рамките на желателната (втора колона) за процента от случаите съобразно данните от трета колона, то ефектът от грешките в прогнозите се счита за приемлив в сравнение с навигационни и други оперативни грешки. Таблица 3.2 Шаблон за летищна прогноза в кодова форма ТАF Ключ: М – задължително включване, част от всяко съобщение; С – условно включване, зависи от метеорологичните условия или метода на наблюдение; О – опционално включване (незадължително). Забележки:

1-dup. Фиктивен индикатор за местоположение.

2-dup. Използва се в съответствие с т. 1.2.1.

3-dup. Включва се в съответствие с т. 1.2.1.

4. Включва се, когато е приложимо.

5. Една или повече, но не повече от три групи, в съответствие с т. 1.2.3.

6. Да се включва, когато е приложимо, в съответствие с т. 1.2.3. Няма идентификатор за „умерен“ интензитет.

7. Метеорологичните явления да се включват в съответствие с т. 1.2.3.

8. Не повече от 4 слоя облачност в съответствие с т. 1.2.4.

9. Включва се в съответствие с т. 1.2.5.

10. Включва се в съответствие с т. 1.3, 1.4 и 1.5.

11. Да се използва само с FM. Таблица 3.3 Групи за промяна в летищната прогноза в кодова форма TAF Таблица 3.4 Шаблон за зоналните прогнози за полети на малки височини във форма GAMET Ключ: М – задължително включване, част от всяко съобщение; С – условно включване, зависи от метеорологичните условия; О – опционално включване (незадължително); = – двойна линия показва, че текстът след нея се разполага на следващ ред. Забележки:

1-dup2. Условно местоположение.

2-dup2. Описанието на добре известни географски места в свободен текст се свежда до минимум.

3-dup2. Местоположението на CB и TCU се указва като допълнение към информацията за разкъсана или плътна облачност над обширна област, както е показано в примера.

4-dup. Когато не са включени елементи в част І. Таблица 3.5 Диапазон и резолюция на величините, включени в TAF

Приложение 4 Приложение № 4 към чл. 86 Технически изисквания към информации SIGMET и AIRMET, летищни предупреждения и предупреждения и сигнали за срез на вятъра

Приложение № 4 към чл. 86 Технически изисквания към информации SIGMET и AIRMET, летищни предупреждения и предупреждения и сигнали за срез на вятъра В това приложение се определят техническите изисквания към информациите SIGMET и AIRMET, летищните предупреждения и предупрежденията за срез на вятъра в съответствие с изискванията на глава шеста на наредбата.

1. Изисквания към информацията SIGMET

1.1. Формат на информацията SIGMET.

1.2. Разпространение на информацията SIGMET.

2. Изисквания към информацията AIRMET

2.1. Формат на съобщенията AIRMET.

2.2. Разпространение на информацията AIRMET.

3. Изисквания към специалните сведения от ВС

3.1. Специален доклад от ВС се предава по линия за предаване на данни „въздух-земя“ до 60 минути след неговото издаване.

3.2. Информацията за вятър и температура, включена в специалните доклади от ВС, предавани в автоматичен режим, не се предава до други ВС в полет.

4. Подробни критерии за информацията SIGMET и AIRMET и специалните сведения от ВС

4.1. Идентификация на район за полетна информация. Когато въздушното пространство е разделено на район за полетна информация (FIR) и горен район за полетна информация (UIR), в информацията SIGMET се включва идентификатор на местоположението на органа за ОВД, обслужващ съответния FIR. Информацията SIGMET се отнася за цялото въздушно пространство, включително FIR и UIR, а зоните и полетните нива се описват в съобщението.

4.2. Критерии за явленията, включени в информацията SIGMET и AIRMET и специалните сведения от ВС.

5. Изисквания към летищните предупреждения

5.1. Формат и разпространение на летищните предупреждения.

5.2. Количествени критерии за летищните предупреждения.

6. Изисквания към предупрежденията за срез на вятъра

6.1. Определяне на срез на вятъра.

6.2. Формат и разпространение на предупрежденията за срез на вятъра. Предупрежденията за срез на вятъра се включват като допълнителна информация и в локалните редовни и специални сведения, и в сведенията в кодова форма METAR/SPECI в съответствие с таблици 1.2 и 1.3 от приложение № 1.

1-dup. Информацията за вятър и температура, включена в специалните доклади от ВС, предавани в автоматичен режим, не се предават до други ВС в полет съгласно 3.2.

2-dup. Виж т. 4.1.

3-dup. Условно местоположение.

4-dup. В съответствие с т. 1.1.3 и 2.1.2.

5-dup. Виж т. 3.1.

6-dup. Виж т. 2.1.3.

7. В съответствие с т. 1.1.4 и 2.1.4.

8. В съответствие с т. 4.2.1.а.

9. В съответствие с т. 4.2.4.

10. В съответствие с т. 4.2.1.б.

11. В съответствие с т. 4.2.2.

12. В съответствие с т. 4.2.3.

13. Използва се за тропични циклони без име.

14. В съответствие с т. 4.2.5 и 4.2.6.

15. В съответствие с т. 4.2.7.

16. В съответствие с т. 4.2.8.

17. В съответствие с т. 2.1.4.

18. В съответствие с т. 4.2.1.в.

19. В съответствие с т. 4.2.1.г.

20. Използването на купесто-дъждовни Cb и мощни купести облаци TCU се указва само в съобщения AIRMET в съответствие с т. 2.1.4.

21. В случаи, когато едно и също явление обхваща няколко района в РПИ, при необходимост тези елементи могат да се повторят.

22. Само за съобщения SIGMET за облак от вулканична пепел и тропични циклони.

23. Само за съобщения SIGMET за тропични циклони.

24. Само за съобщения SIGMET за облак от вулканична пепел.

25. Права линия, начертана между две точки на карта в проекция Меркатова, или права линия между две точки, която пресича линията на дължината при постоянен ъгъл.

26. Използва се при два облака от вулканична пепел или два центъра на тропични циклони, влияещи на съответния FIR.

27. Броят на координатите се свежда до минимум и обикновено не превишава седем.

28. Използва се за особени явления, различни от вулканична пепел и тропични циклони.

29. Край на съобщението (при отмяна на съобщението SIGMET/AIRMET).

30. Интензивността на явлението се запазва през целия период на прогнозата. Забележка. В съответствие с т. 1.1.5 и 2.1.5 силно или умерено обледяване и силна или умерена турбулентност (SEV ICE, MOD ICE, SEV TURB, MOD TURB), свързани с гръмотевични бури, купесто-дъждовни облаци или тропически циклони, не се включват. Таблица 4.2 Шаблон за летищно предупреждение Ключ: М – задължително включване, част от всяко съобщение; С – опционално включване (включва се, когато е приложимо). или Прекратяване на летищно предупреждение6 Прекратяване на летищно предупреждение с указване на идентификация му CNL AD WRNG [n]nn nnnnnnn/nnnnnn CNL AD WRNG 2 211230/2115306 Забележки:

1-dup2. Условен индикатор за местоположение.

2-dup2. Едно явление или комбинация с него в съответствие с т. 5.1.3.

3-dup2. В съответствие с т. 5.1.3.

4-dup2. Скреж или слана в съответствие с т. 5.1.3.

5-dup2. В съответствие с т. 5.1.4.

6-dup2. Край на съобщението (ако летищното предупреждение се прекратява). Таблица 4.3 Шаблон за предупреждение за срез на вятъра Ключ: М – задължително включване, част от всяко съобщение; С – опционално включване (включва се, когато е приложимо). или Отмяна на предупреждението за срез на вятъра3 Отмяна на предупреждението за срез на вятъра с указване на неговата идентификация CNL WS WRNG n nnnnnn/nnnnnn CNL WS WRNG 1 211230/2113303 Забележки:

1-dup3. Фиктивно местоположение.

2-dup3. В съответствие с т. 6.2.3.

3-dup3. Край на съобщението (при отмяна на предупреждението за срез на вятъра). Таблица 4.4 Диапазон и резолюция на величините, включени в консултативните сведения за вулканична пепел и тропични циклони, сведенията SIGMET/AIRMET, летищните предупреждения и предупрежденията за срез на вятъра

Приложение 5 Приложение № 5 към чл. 94, ал. 2 Технически изисквания за аеронавигационна климатологична информация

Приложение № 5 към чл. 94, ал. 2 Технически изисквания за аеронавигационна климатологична информация Тези технически изисквания детайлизират видовете и обема на аеронавигационната климатологична информация и начините на нейното разпространение в съответствие с глава седма от наредбата.

1. Обработка на аеронавигационната климатологична информация Данните от метеорологичните наблюдения на летищата се събират, обработват и съхраняват във форма, подходяща за изготвянето на летищна климатологична информация.

2. Обмен на аеронавигационната климатологична информация При договореност ДАНО предоставя аеронавигационна климатологична информация на заинтересованите оператори и други ползватели на авиационни услуги.

3. Съдържание на аеронавигационна климатологична информация

3.1. Летищни климатологични таблици

3.2. Летищни климатологични резюмета

Приложение 6 Приложение № 6 към чл. 103 Технически изисквания за обслужване на операторите и екипажите на ВС

Техническите изисквания конкретизират начините на метеорологично обслужване на операторите и екипажите на ВС (вид и форма на метеорологичната информация, методите, средствата, времето и мястото за предоставянето й), както и задълженията на длъжностните лица при тази дейност, в съответствие с изискванията за обслужването на операторите и екипажите на ВС, определени в глава осма от наредбата.

1. Начини на предоставяне и формат на метеорологичната информация

1.1. Метеорологичната информация се предоставя на операторите и екипажите на ВС и включва един или повече от посочените начини:

1.2. Основният метод за предоставяне и визуализация на метеорологичната информация на операторите и екипажите на ВС е самостоятелен брифинг чрез автоматизирана предполетна информационна система, освен ако друго не е договорено в споразумение между ДАНО и заинтересованите оператори. В такъв случай видът и формата на метеорологичната информация, методите, средствата, времето и мястото за предоставяне се определят в гореспоменатото споразумение.

1.3. По искане на оператора метеорологичната информация, предоставяна за планирането на полетите, включва данни за определяне на най-ниското безопасно полетно ниво.

2. Изисквания към информацията за предполетно планиране и препланиране по време на полет

2.1. Информация за атмосферата във височина. Информацията за атмосферата във височина в правилна мрежа от точки, предназначена за предполетно планиране и препланиране по време на полет, постъпва от СЦЗП в кодова форма GRIB.

2.2. Информация за значими метеорологични явления. Информацията за значими метеорологични явления, предназначена за предполетно планиране и препланиране по време на полет, постъпва от СЦЗП в кодова форма BUFR.

2.3. Особености при обслужване на полети с хеликоптери. Метеорологичната информация за предполетно планиране и препланиране по време на полет за полети с хеликоптери, изпълнявани до съоръжения в открито море, включва данни за нивата от морското ниво до полетно ниво 100. Специално се отбелязват очакваната приземна видимост, количеството, видът, долната и горната граница на облаците под полетно ниво 100, състоянието и температурата на морето, атмосферното налягане на средното морско ниво, наличието или очакваното възникване на турбулентност и обледяване в съответствие с РАНС.

3. Изисквания към брифинга и консултацията на екипажите

3.1. Информация, излагана на показ. Метеорологичната служба в помощ на членовете на екипажите на ВС или упълномощени от авиационния оператор лица, както и за използване по време на брифинга и консултацията, излага на публични места последната налична информация, която е лесно достъпна за членовете на екипажите на ВС и другите ползватели по чл. 2, ал. 2 на наредбата.

3.2. Информация в полетната документация.

4. Изисквания към полетната документация

4.1. Информация в полетната документация.

4.2. Карти в полетната документация.

4.3. Документация за полети на малки височини.

5. Изисквания към автоматизирани предполетни информационни системи за брифинг, консултация, планиране на полети и полетна документация

5.1. Достъп до системата. В автоматизираните предполетни информационни системи, осигуряващи провеждането на самостоятелен брифинг, се предвижда при необходимост възможността за консултация на операторите и екипажите на ВС със съответната летищна метеорологична служба по телефона или чрез други подходящи телекомуникационни средства.

5.2. Детайлни спецификации на системата. Автоматизираните предполетни информационни системи, предназначени за предоставяне на метеорологична информация за целите на самостоятелен брифинг, полетно планиране и снабдяване с полетна документация:

6. Изисквания към информацията за ВС в полет

6.1. Предоставяне на информация по време на полет. Летищна метеорологична служба, получила заявка за метеорологична информация от екипаж на ВС в полет, осигурява исканата информация, включително и с помощ при необходимост на друга летищна метеорологична служба.

6.2. Информация за планиране по време на полет. Метеорологичната информация, необходима на оператора за планиране по време на полет, се предоставя по време на полета и съдържа някой или всички от следните елементи:

Приложение 7 Приложение № 7 към чл. 106, ал. 2 Технически изисквания към полетната документация – модели на карти и формати

Модел А – OPMET информация Модел IS – Карти на вятъра и температурата във височина за стандартни изобарни повърхнини. Пример 1. Стрелки, пера и флагчета (Меркатова проекция). Пример 1. Стрелки, пера и флагчета (Полярна стереографична проекция). Модел SWH – Карти на значими метеорологични явления (високо ниво). Пример. Полярна стереографична проекция (отразява струйно течение и вертикалния му размер). Модел SWM – Карти на значими метеорологични явления (средно ниво). Модел SWL – Карти на значими метеорологични явления (ниско ниво). Пример 1. Пример 2. Модел VAG – Информация от консултативен център за вулканична пепел в графичен формат. Модел SVA – SIGMET за вулканична пепел в графичен формат. Модел SN – Система за означаване, използвана в полетната документация. OPMET информация – Модел А Вятър и температура във височина за стандартни изобарни повърхнини Модел IS Пример 1. Стрелки, пера и флагчета (Меркатова проекция) Вятър и температура във височина за стандартни изобарни повърхнини Модел IS Пример 2. Стрелки, пера и флагчета (Полярна стереографична проекция) Карти на значими метеорологични явления (високо ниво) Модел SWH Пример. Полярна стереографична проекция (отразява струйно течение и вертикалния му размер) Карти на значими метеорологични явления (средно ниво) Модел SWM Карти на значими метеорологични явления (ниско ниво) Модел SWL Пример 1 Карти на значими метеорологични явления (ниско ниво) Модел SWL Пример 2 Информация от консултативен център за вулканична пепел в графичен формат Модел VAC SIGMET за вулканична пепел в графичен формат Модел SVA Система за означаване, използвана в полетната документация Модел SN Забележка на редакцията: виж приложението в PDF-а на броя

Приложение 8 Приложение № 8 към чл. 107 Информация относно техническите изисквания относно Световната система за зонални прогнози

1. Прогнози на метеорологични елементи във височина в равномерна мрежа от точки

1.1. Прогнозите за вятър, температура и влажност във височина, посока, големина и полетно ниво на максималния вятър, полетно ниво и температура на тропопаузата, райони с купесто-дъждовни облаци, обледяване, турбулентност в ясно небе и в облачност и геопотенциална височина на полетните нива се изготвят четири пъти в денонощие от Световния център за зонални прогнози (СЦЗП) и са валидни за фиксирани срокове от 6, 9, 12, 15, 18, 24, 27, 30, 33 и 36 часа след срока (0000, 0600, 1200 и 1800 UTC) на синоптичните наблюдения, които са база за създадената прогноза. Разпространението на всяка прогноза е в горната последователност и се извършва във възможно най-краткия, съобразен с техническите възможности, интервал от време, но не по-късно от 6 часа след стандартните срокове на наблюдение.

1.2. Прогнозите на СЦЗП са в точки на равномерна мрежа и включват:

1.3. Горните прогнози, издавани от СЦЗП, които са в равномерна мрежа от точки, се разпространяват в бинарен вид в кодова форма GRIB, препоръчвана от СМО. Забележка. Кодовата форма GRIB е описана в издание на СМО (Ръководство за кодовете № 306 на СМО/Manual on Сodes, том 1.2, част В – Binary codes).

1.4. Горните прогнози, издавани от СЦЗП, са в равномерна мрежа от точки с хоризонтална стъпка от 1,25° по географска ширина и дължина.

2. Прогнози за значими метеорологични (SIGWX) явления

2.1. Прогнози за значими метеорологични явления по маршрута се изготвят като SIGWX прогнози четири пъти в денонощие от СЦЗП и са валидни 24 часа след срока (0000, 0600, 1200 и 1800 UTC) на синоптичните наблюдения, които са база за създадената прогноза. Разпространението на всяка прогноза се извършва във възможно най-краткия, съобразен с техническите възможности, интервал от време, но не по-късно от 9 часа след стандартните срокове на наблюдение.

2.2. Прогнозите SIGWX се разпространяват в бинарен вид в кодова форма BUFR, препоръчвана от СМО. Забележка. Кодовата форма BUFR е описана в издание на СМО (Ръководство за кодовете № 306 на СМО/Manual on Сodes, том 1.2, част В – Binary codes).

2.3. Прогнози за значими метеорологични явления се изготвят за високи нива – за полетни нива между 250 и 630. Забележка. Прогнози за значими метеорологични явления за средни нива – за полетни нива между 100 и 250 за ограничени географски райони продължават да се разпространяват, докато прогнозите за купесто-дъждовни облаци, обледяване и турбулентност достигнат ниво, което напълно задоволява потребителите.

2.4. Прогнозите SIGWX включват следните значими метеорологични явления:

2.5. В прогнозите SIGWX се включват метеорологични явления по следните критерии:

2.6. Метеорологичните служби на ДАНО, които използват BUFR данни от СЦЗП, го известяват незабавно при откриване или докладване на значими несъответствия по отношение на прогноза SIGWX по отношение на:

3. Консултативен център за вулканична пепел (Volcanic ash advisory centre (VAAC)

3.1. Консултативната информация за вулканична пепел се разпространява във вид на явен текст със съкращения с използване на одобрените от ICAO съкращения и числени стойности. При невъзможност да се използват одобрените от ICAO съкращения се използва английски явен текст със съкращения.

3.2. Когато консултативната информация за вулканична пепел се изготвя в графичен формат, той е във вида, показан в приложение № 7, и се разпространява:

Приложение 9 Приложение № 9 към чл. 128 Технически изисквания за информация за органите за ОВД, службите за търсене и спасяване и за аеронавигационна информация

Приложение № 9 към чл. 128 Технически изисквания за информация за органите за ОВД, службите за търсене и спасяване и за аеронавигационна информация Техническите изисквания конкретизират аеронавигационното метеорологично обслужване и видовете информация, предоставяна на органите за ОВД, службите за търсене и спасяване и службите за аеронавигационна информация, както и задълженията на длъжностните лица при тази дейност, в съответствие с глава девета от наредбата. Информацията, необходима на органите за ОВД, службите за търсене и спасяване и службите за аеронавигационна информация, се предоставя от съответната летищна метеорологична служба или метеорологична служба за следене.

1. Информация за органите за ОВД

1.1. Информация, предоставяна на летищната контролна кула. Метеорологичната информация, която се предоставя на летищната контролна кула от съответната летищна метеорологична служба, се определя според необходимостта и включва:

1.2. Информация, предоставяна на органа за контрол на подхода. Метеорологичната информация, която се предоставя на органа за контрол на подхода от съответната летищна метеорологична служба, се определя от необходимостта и включва:

1.3. Информация, предоставяна на районния контролен център и на центъра за полетна информация. Метеорологичната информация, която се предоставя на центъра за полетна информация или районния контролен център от съответната метеорологична служба за следене, се определя от необходимостта и включва:

1.4. Информация, предавана чрез аеронавигационна телекомуникационна станция. Актуални метеорологични сведения и прогнози се предават при необходимост на аеронавигационната телекомуникационна станция за нуждите на полетна информация.

1.5. Формат на информацията.

2. Информация за службите за търсене и спасяване

2.1. Списък на информацията. Метеорологичната информация, която се предава на службите за търсене и спасяване, включва сведения за метеорологичните условия, съществували в последното известно местоположение на изчезналото ВС и по протежение на предвиждания му маршрут, като се обръща специално внимание на:

2.2. Информация, предоставяна при поискване.

3. Информация за службите за аеронавигационна информация

3.1. Списък на информацията. На службите за аеронавигационна информация при необходимост се предоставя:

Приложение 10 Приложение № 10 към чл. 133, ал. 2 Технически изисквания за комуникациите

Приложение № 10 към чл. 133, ал. 2 Технически изисквания за комуникациите Основните изисквания към комуникациите са опредени в глава десета.

1. Специфични изисквания към комуникациите

1.1. Изисквания към времето за разпространение на метеорологичната информация. Съобщенията и бюлетините с оперативна метеорологична информация, които се разпространяват по AFTN, е необходимо да достигат до адресата за време не по-голямо от:

1.2. Данни в грид-формат за органите за ОВД и операторите.

2. Аеронавигационна неподвижна телекомуникационна мрежа и глобалната компютърна мрежа интернет

2.1. Метеорологични бюлетини в буквено-цифров формат.

2.2. Продукти от ССЗП.

3. Аеронавигационна подвижна телекомуникационна мрежа

3.1. Съдържание и формат на сведенията.

3.2. Съдържание и формат на метеорологичните бюлетини. При предаване на метеорологичните бюлетини през аеронавигационна подвижна телекомуникационна мрежа съдържанието им остава непроменено.

4. Използване на авиационната линия за предаване на данни – D-VOLMET

4.1. Съдържание на метеорологичната информация в D-VOLMET.

4.2. Критерии към информацията, предоставяна чрез D-VOLMET.

4.3. Формат на информацията, предоставяна чрез D-VOLMET. Съдържанието и форматът на сведенията, прогнозите и информациите SIGMET и AIRMET, предоставяни чрез D-VOLMET, е в съответствие с изискванията на приложения № 1, 3 и 4.

5. Използване на аеронавигационната служба за радиоразпространение – предавания VOLMET

5.1. Съдържание на метеорологичната информация в предавания VOLMET.

5.2. Критерии към информацията, включена в предаванията VOLMET.

5.3. Формат на информацията, включена в предаванията VOLMET.