Наредба № 6 от 10 август 2011 г. за здравословно хранене на децата на възраст от 3 до 7 години в детски заведения

Чл. 1

(1) С тази наредба се уреждат изискванията за здравословно хранене на децата на възраст от 3 до 7 години, организирано на територията на общински, държавни и частни детски заведения.

(2) Изискванията на тази наредба се прилагат за организираното хранене във:

1. детските градини;

2. специализираните институции за предоставяне на социални услуги за деца, в които се отглеждат деца на възраст от 3 до 7 години (домове за деца, лишени от родителска грижа, домове за деца с физически увреждания и домове за деца с умствена изостаналост);

3. детските лагери за деца на възраст от 3 до 7 години.

(3) Изискванията на тази наредба се прилагат и в училищата по отношение на организираното хранене на децата от подготвителните групи, при целодневна организация на предучилищната подготовка.

(4) Изискванията на тази наредба се прилагат и в случаите, когато организираното хранене се извършва чрез доставка на храна от обекти за производство на храни, извършващи дейност кетъринг.

Чл. 2

(1) Здравословното хранене на деца на възраст от 3 до 7 години в детски заведения се постига чрез:

1. прием на пълноценна и разнообразна храна;

2. достатъчен прием на зеленчуци и плодове;

3. ограничаване приема на мазнини, захар и сол;

4. прием на достатъчно течности.

(2) В детските заведения се използват храни, които отговарят на изискванията за качество и безопасност съгласно Закона за храните и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане. Храните се придружават с документи, доказващи тяхната безопасност, съгласно действащото законодателство и трябва да са произведени в съответствие с национални стандарти или стандарти, разработени от браншови организации и одобрени от компетентния орган, когато има такива и доколкото същите не противоречат на изискванията на тази наредба.

Чл. 3

(1) Приемът на енергия и хранителни вещества при децата на възраст от 3 до 7 години се определя съгласно Наредба № 1 от 2018 г. за физиологичните норми за хранене на населението (ДВ, бр. 11 от 2018 г.).

(2) За изчисляване на енергийната стойност на хранителния прием се използват следните енергийни еквиваленти:

1. един грам белтък доставя 4 ккал енергия;

2. един грам въглехидрати доставя 4 ккал енергия;

3. един грам мазнини доставя 9 ккал енергия.

Чл. 4

При приготвянето на храна в заведенията по чл. 1 участва най-малко едно лице с образование или квалификация в областта на хранителните технологии.

Чл. 5

(1) За осигуряване на здравословно хранене на децата в заведенията по чл. 1 се прилагат стойностите за среднодневен прием на енергия, общ белтък, мазнини и въглехидрати, посочени в приложение № 1.

(2) Разпределението на енергийното съдържание на храната за отделните хранителни приеми при целодневно хранене е посочено в приложение № 2.

(3) В детските заведения, в които престоят на децата е до вечеря, хранителният режим е четирикратен и включва сутрешна закуска, обяд и две подкрепителни закуски – преди и след обяд.

Чл. 6

(1) Храната в заведенията по чл. 1 се предлага по предварително изготвени дневни и седмични менюта, разработени в съответствие с изискванията на тази наредба.

(2) Менютата по ал. 1 се изготвят с участието на медицински специалист и/или технолог по хранене.

(3) Детските заведения, в които се отглеждат деца със здравословни проблеми, нуждаещи се от диетично хранене, осигуряват възможност за диетично хранене съгласно поставената медицинска диагноза и лекарски указания за хранителния режим.

(4) При разработване на менюта се използват препоръчителни среднодневни продуктови набори, посочени в приложение № 3. При целодневно хранене се включват 100 % от количествата на продуктите, а при петдневно четирикратно хранене (без вечеря) се включват 75 % ± 5 % от количествата на продуктите от основните групи храни, посочени в чл. 8.

Чл. 7

Не се допуска използването и предлагането на храна, приготвена и останала от предишния ден.

Чл. 8

Приемът на разнообразна храна се осигурява чрез ежедневно включване в менюто на най-малко по един представител от следните основни групи храни:

1. зърнени храни и/или картофи;

2. зеленчуци;

3. плодове;

4. мляко и млечни продукти;

5. богати на белтък храни – месо, птици, риба, яйца, бобови храни.

6. добавени растителни масла и/или млечни мазнини (масло).

Чл. 9

(1) Приемът на зърнени храни и/или картофи се осигурява чрез:

1. ежедневно включване в основните хранения – сутрешна закуска, обяд и вечеря (когато се предлага), на поне един представител от групата на зърнените храни (хляб, хлебни, макаронени, тестени изделия, ориз, жито, овесени ядки, елда, просо, царевица, други) и/или картофи;

2. включване на пълнозърнести продукти (пълнозърнест хляб, хлебни, макаронени и тестени изделия от пълнозърнесто брашно, овесени ядки, жито, елда, просо и др.) най-малко в пет хранителни приема при петдневно четирикратно хранене (без вечеря) и най-малко седем хранителни приема при целодневно седмично хранене.

(2) Предлаганите хлебни, тестени и картофени изделия трябва да са с ниско съдържание на мазнини, сол и/или захар.

Чл. 10

(1) Приемът на плодове и зеленчуци се осигурява чрез ежедневно включване в менюто на най-малко общо 300 грама зеленчуци и плодове за децата на възраст от 3 до 5 години и 350 грама за децата на възраст от 5 до 7 години, при целодневно хранене.

(2) Разнообразие на зеленчуци и плодове се осигурява, като в менюто се включват най-малко три вида пресни зеленчуци и най-малко три вида пресни плодове седмично.

(3) Подкрепителната закуска преди обяда е само от пресни плодове или зеленчуци – цели, нарязани, настъргани без добавена захар или сол.

(4) При предлагането на плодове и зеленчуци се спазват следните изисквания:

1. включване в менюто според сезона предимно на пресни зеленчуци и пресни плодове (цели, нарязани, настъргани, като салата, напитка от пасирани плодове и/или зеленчуци (смути) или прясно изцеден сок);

2. препоръчително е предлагането на замразени зеленчуци и плодове, пред стерилизирани;

3. консервираните зеленчуци и плодове да не съдържат консерванти, подсладители и оцветители;

4. стерилизираните зеленчуци да са с ниско съдържание на сол и мазнини, а стерилизираните плодове – с ниско съдържание на захар,;

5. изсушени плодове и зеленчуци се предлагат в състава на многокомпонентни храни;

6. туршии могат да бъдат включвани в менюто само през зимния сезон и само при целодневно хранене, до един път седмично;

7.

7. не се допуска предлагане на плодови сладка и конфитюри със съдържание на добавена захар над 50 %.

Чл. 11

(1) Приемът на мляко и млечни продукти се осигурява чрез:

1. ежедневно включване в менюто на най-малко 350 грама кисело или прясно мляко и на най-малко 30 грама сирене и/или кашкавал при целодневно хранене;

2. включване на прясно и кисело мляко самостоятелно и като компонент на приготвени храни и напитки.

(2) Прясното мляко, киселото мляко и млечните продукти трябва да отговарят на следните изисквания:

1. краве прясно и краве, козе и/или смес между тях кисело мляко със съдържание на мазнини от 3% до 3,6%, като два дни седмично се включва кисело мляко с 2% мазнини и/или прясно мляко с 1,5% мазнини;

2. сирена, кашкавал, извара и други млечни продукти, произведени от краве мляко, козе мляко и/или смес между тях;

3. сиренето да е със съдържание на готварска сол до 3,5% ± 5%, а кашкавалът – до 3%;

4. айрянът да се предлага без добавена сол или захар.

(3) Не се допуска предлагане на подсладени пресни и кисели млека, освен когато млеката са с добавен плодов компонент, какао, овесени ядки, като подслаждането трябва да е с натурални подсладители.

(4) Не се допуска предлагане на прясно, кисело мляко и млечни продукти с изкуствени подсладители, оцветители, консерванти, ароматизанти и имитиращи продукти, съдържащи в състава си мляко.

Чл. 12

(1) Месото и месните продукти да отговарят на следните изисквания:

1. месото да не е претърпяло друга обработка освен охлаждане, по изключение – замразяване;

2. телешкото и свинското месо да са без видими тлъстини, сухожилия и кости;

3. птичето месо да е без кожа;

4. мляното месо да е нетлъсто, със съдържание на мазнини ≤ 7% и съдържание на колаген към месен протеин ≤ 12% съгласно Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2011 г. за предоставянето на информация за храните на потребителите, за изменение на регламенти (ЕО) № 1924/2006 и (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО на Комисията, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и на Регламент (ЕО) № 608/2004 на Комисията (ОВ, L 304, 22.11.2011 г.) (Регламент (ЕС) № 1169/2011) и със съдържание на сол не повече от 1% от общата маса;

5. от месните продукти се допускат шунка и филе без съдържание на механично отделено месо и формовано месо съгласно Регламент (ЕС) № 1169/2011, с ниско съдържание на мазнини и намалено съдържание на сол в съответствие с изискванията на Регламент (ЕО) № 1924/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20.12.2006 г. относно хранителни и здравни претенции за храните (обн., специално българско издание: глава 15, том 18).

(2) Не се допуска предлагане на промишлено произведени месни заготовки (кайма, кебапчета, кюфтета, кърначета, наденици, кренвирши и др.).

(3) Не се допуска предлагане на месни продукти като основни ястия.

Чл. 13

(1) В менюто се включва риба като основно ястие най-малко един път седмично. Риба се предлага и като рибена чорба и като компонент на сандвичи.

(2) Рибата трябва да отговаря на следните изисквания:

1. да е прясна, по изключение замразена;

2. да се предлага без кожа и кости, филетирана или нарязана на парчета;

3. не се допуска предлагане на солена, пушена, сушена, маринована или консервирана по друг начин риба и хайвер.

(3) Не се допуска предлагане на миди, стриди, калмари, октоподи, раци, скариди и други нерибни хидробионти.

Чл. 14

В менюто се включват за консумация пресни яйца клас А съгласно Регламент (ЕО) № 589/2008 на Комисията от 23.06.2008 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета относно стандартите за търговия с яйца (OB, L 163, 24.06.2008 г.).

Чл. 15

(1) Бобови храни (боб, леща, нахут) се включват в менюто не по-малко от един път при петдневно четирикратно хранене (без вечеря) и не по-малко от два пъти при целодневно седмично хранене.

(2) Ядки и семена, смлени, се предлагат като компонент на салати, ястия и десерти.

Чл. 16

(1) Приемът на течности се осигурява чрез предлагане на следните води и напитки:

1. питейна вода, бутилирани ниско минерализирани натурални минерални води, със съдържание на флуор до 1,5 мг/л, изворни и трапезни води;

2. сокове от плодове и зеленчуци (прясно изцедени и/или стерилизирани);

3. нектари без добавена захар и изкуствени подсладители;

4. мляко, млечни и млечно-кисели напитки;

5. плодов и билков чай;

6. боза с натурални подсладители.

7. напитки от пасирани плодове и/или зеленчуци (смути), поотделно и в смес с прясно/кисело мляко и др.

(2) Водата се предлага с умерена температура, редовно, през целия ден.

Чл. 17

(1) Консумацията на мазнини се намалява чрез:

1. спазване на изискванията, посочени в чл. 9, ал. 2, чл. 10, ал. 3, т. 3, чл. 11, ал. 2, т. 1, чл. 12, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 5 и ал. 2;

2. ограничаване влагането на мазнини при приготвяне на ястията;

3. прилагане на кулинарни технологии (варене, задушаване, печене), ограничаващи вноса на мазнини;

4. допускане на пържени храни до два пъти седмично само при целодневно хранене и при спазване на изискванията, посочени в приложение № 4.

Чл. 18

(1) Консумацията на добавена захар се намалява чрез:

1. спазване на изискванията, посочени в чл. 9, ал. 2, чл. 10, ал. 3, т. 3 и 7, чл. 11, ал. 3 и чл. 16, ал. 1, т. 3;

2. влагане на не повече от 5 % захар за подслаждане на чай, какао, прясно и кисело мляко;

3. включване на не повече от два пъти седмично при целодневно хранене на торти и пасти със сметанов и/или маслен крем, сиропирани сладкиши, вафли, сухи пасти, шоколадови изделия, локум, бонбони.

Чл. 19

(1) Консумацията на готварска сол се намалява чрез:

1. спазване на изискванията, посочени в чл. 9, ал. 2, чл. 10, ал. 3, т. 3 и 5, чл. 11, ал. 2, т. 3, чл. 12, ал. 2 и чл. 13, ал. 2, т. 3;

2. ограничаване влагането на сол при приготвянето на ястията и подкрепителните закуски;

3. предварително изкисване във вода на солени продукти, като саламурено сирене и маслини;

4. изключване възможността за допълнително солене по време на хранене.

Чл. 20

При приготвянето на храната се прилагат здравословни кулинарни технологии съгласно приложение № 5.

§ 1

По смисъла на тази наредба:

1. „целодневно седмично хранене“ е седемдневен петкратен хранителен режим, който включва три основни хранения – сутрешна закуска, обяд и вечеря, и две задължителни подкрепителни закуски – между сутрешната закуска и обяда и между обяда и вечерята; 2.„петдневно четирикратно хранене (без вечеря)“ е хранителен режим, който се отнася за дните от понеделник до петък (без събота и неделя) и включва две основни хранения – сутрешна закуска и обяд, и две задължителни подкрепителни закуски – между сутрешната закуска и обяда и между обяда и вечерята; 3.„свободни захари“ са монозахариди и дизахариди, добавени към храни и напитки, и захари, естествено съдържащи се в мед, сиропи, плодови сокове и концентрати от плодови сокове.

§ 2

Наредбата влиза в сила от 15 септември 2011 г.

§ 3

Тази наредба се издава на основание чл. 34, ал. 2 във връзка с § 1, т. 11, буква „л“ от допълнителните разпоредби на Закона за здравето.

§ 4

Контролът по изпълнението на наредбата се осъществява от органите на държавния здравен контрол. За министър: Г. Павлова

Приложение 1 Приложение № 1 към чл. 5, ал. 1 Препоръчителни стойности за среднодневен прием на енергия, общ белтък, мазнини и въглехидрати (осреднени стойности за момчета и момичета)

Приложение № 1 към чл. 5, ал. 1 Препоръчителни стойности за среднодневен прием на енергия, общ белтък, мазнини и въглехидрати (осреднени стойности за момчета и момичета) Забележка. *Е % – процент от общата енергийна стойност на храната.

Приложение 2 Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 Разпределение на енергийното съдържание на храната за отделните хранителни приеми при целодневно хранене

Приложение 3 Приложение № 3 към чл. 6, ал. 4 Препоръчителни среднодневни продуктови набори при целодневно хранене

Приложение № 3 към чл. 6, ал. 4 Препоръчителни среднодневни продуктови набори при целодневно хранене (нето тегло, грама/ден)

Приложение 4 Приложение № 4 към чл. 17, т. 4 Изисквания към пърженето и използването на пържилни мазнини

(отменен)

Приложение 5 Приложение № 5 към чл. 20 Здравословни кулинарни технологии при приготвянето на храната

1. Почистване и нарязване на хранителните продукти непосредствено преди топлинната обработка. 2. Приготвяне на зеленчуковите и плодовите салати непосредствено преди поднасянето им за консумация. 3. Влагане на замразените зеленчуци в ястията без предварително размразяване. 4. Използване на методи на кулинарна обработка, които съхраняват витамините и предотвратяват образуването на вредни за здравето вещества – предимно варене (включително варене на пара), задушаване или печене при умерена температура. 5. Размразяването на месото и рибата не се извършва при стайна температура, а в хладилник, в студена вода или в микровълнова печка.