Наредба за реда и начина за организиране на националните инвентаризации на вредни вещества и парникови газове в атмосферата

Чл. 1

С наредбата се регламентират редът и начинът за организиране, включително извършване и докладване, на националните инвентаризации на емисиите на вредни вещества в атмосферния въздух за изпълнение на ангажиментите на Република България по Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния (КТЗВДР) и на емисиите на парникови газове по Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата (РКОНИК) и Протокола от Киото по РКОНИК.

Чл. 2

(1) Националната система за инвентаризации на емисии на вредни вещества и на парникови газове в атмосферата обхваща всички дейности и задължения по изпълнение на ангажиментите на Република България по чл. 1 и включва следните елементи:

1. компетентни органи и задължения;

2. ред и начин за извършване на националните инвентаризации;

3. осигуряване и контрол на качеството на данните от националните инвентаризации по чл. 1;

4. документиране и архивиране на данните от националните инвентаризации по чл. 1;

5. международни проверки на Националната система за инвентаризации на емисии на вредни вещества и на парникови газове в атмосферата.

(2) Извършването и докладването на инвентаризации на емисиите на вредни вещества и на парникови газове в атмосферата с цел изпълнение на ангажиментите на страната се осигуряват чрез елементите на системата по ал. 1.

Чл. 3

(1) Компетентни органи за извършване на националните инвентаризации по чл. 1 са:

1. министърът на околната среда и водите;

2. министърът на земеделието и храните;

3. министърът на икономиката, енергетиката и туризма;

4. министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията;

5. министърът на вътрешните работи;

6. председателят на Националния статистически институт (НСИ);

7. изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) към министъра на околната среда и водите;

8. изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по почвени ресурси към министъра на земеделието и храните;

9. изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите към министъра на земеделието и храните;

10. изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията;

11. изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията;

12. изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията;

13. изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Проучване и поддържане на река Дунав“ към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

(2) В извършването на националните инвентаризации по чл. 1 участват и браншови организации, научни и образователни институции съгласно тяхната компетентност.

Чл. 4

Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице координира обмена на информация съгласно изискванията на КТЗВДР и на РКОНИК, като:

1. разработва и подобрява стратегическите документи и нормативната уредба в областта на околната среда, които са свързани с извършване на националните инвентаризации по чл. 1;

2. осигурява експертен и технически капацитет в системата на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) за извършване на националните инвентаризации по чл. 1.

Чл. 5

Министърът на земеделието и храните или оправомощено от него длъжностно лице изпълнява своите задължения при извършването на националните инвентаризации по чл. 1, като ежегодно до 30 септември изпраща в ИАОС следните данни за предходната година:

1. чрез Главна дирекция „Земеделие, гори и поземлени отношения“ информация за:

2. чрез Националната служба за растителна защита - информация за употребата на синтетични азотни торове общо за страната в тонове годишно (t/y);

3. чрез Изпълнителната агенция по горите - информация за броя и площите (ha) на горските пожари.

Чл. 6

Министърът на икономиката, енергетиката и туризма или оправомощено от него длъжностно лице участва в извършването на националните инвентаризации по чл. 1 в сектор „Енергия“, подсектор „Енергетика“, като ежегодно до 30 ноември изпраща в ИАОС следните данни за предходната година:

1. количество на природния газ (транзит) в nm3;

2. дължина на преносната мрежа за газоснабдяване, разпределена, както следва:

Чл. 7

Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или оправомощено от него длъжностно лице координира дейността на органите по чл. 3, ал. 1, т. 10 - 13 и участва в извършването на националните инвентаризации по чл. 1 в сектор „Енергия“, подсектор „Транспорт“, като ежегодно до 30 ноември изпраща в ИАОС данни за натуралните показатели за предходната година от органите по чл. 3, ал. 1, т. 10 - 13 и от Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ съобразно тяхната компетентност.

Чл. 8

Министърът на вътрешните работи или оправомощено от него длъжностно лице участва в извършването на националните инвентаризации по чл. 1 в сектор „Енергия“, подсектор „Транспорт“, като ежегодно до 30 ноември изпраща в ИАОС следните налични данни за предходната година:

1. брой на регистрираните в страната моторни превозни средства по областни дирекции на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР/СДВР);

2. брой на въведените в регистъра моторни превозни средства по вид гориво и екологична категория на двигателя (Euro І, Euro ІІ, Euro ІІІ и т.н.).

Чл. 9

Председателят на НСИ или оправомощено от него длъжностно лице участва в извършването на националните инвентаризации по чл. 1, като ежегодно до 30 ноември изпраща в ИАОС следните данни за предходната година:

1. окончателни данни за баланси на енергийните продукти в специфични мерни единици (СМЕ) във формата на ЕВРОСТАТ и използваните коефициенти за превръщане от СМЕ в TДж;

2. предварителни данни и до 15 януари на следващата година - окончателни данни, както следва:

3. данни (съгласно таблици 1, 2 и 3 от приложение № 3 към годишния отчет на НСИ) за:

4. данни за подсектор „F газове“ във формат, съгласуван между НСИ и ИАОС.

Чл. 10

Изпълнителният директор на ИАОС или оправомощено от него длъжностно лице координира цялостната дейност по извършване на националните инвентаризации по чл. 1, като:

1. информира своевременно всички органи за съответните изменения в действащите ръководства и/или методики (национални, общоевропейски и/или международни) за извършване и докладване на националните инвентаризации по чл. 1, включително в Ревизираното ръководство на Междудържавния орган по изменение на климата (IPCC) за национални инвентаризации на парникови газове от 1996 г. и/или в Ръководството за добри практики за национални инвентаризации на парникови газове от 2000 г. към РКОНИК, и/или в Единната методика на МОСВ за инвентаризация на емисиите на вредни вещества в атмосферата;

2. информира своевременно всички органи в случаите на промени в съответните срокове и формат, включително обхват и съдържание, в които следва да бъдат представени наличните данни за натуралните и свързаните с тях показатели, необходими за извършване на националните инвентаризации по чл. 1;

3. ежегодно изготвя предварителен и окончателен вариант на националните инвентаризации по чл. 1 в съответните срокове и формат, включително обхват и съдържание;

4. ежегодно до 31 октомври предоставя на НСИ данни за отпадъци за предходната година;

5. осигурява обучение на експертите от органите по чл. 3 по отношение на участието им в извършването на националните инвентаризации по чл. 1.

Чл. 11

Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по почвени ресурси или оправомощено от него длъжностно лице ежегодно до 30 септември изпраща в ИАОС данни за предходната година за размера на торфено-блатните и торфенисто-блатните почви съгласно българската почвена класификация, попадащи в използваемите земеделски земи като орни площи, в хектари.

Чл. 12

Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите или оправомощено от него длъжностно лице ежегодно до 30 септември изпраща в ИАОС следните данни за предходната година:

1. извършените промени на предназначението на земите от горския фонд в хектари;

2. площ на горите - общо за страната, в хиляди хектари (1000 ha);

3. годишен прираст и проведени сечи общо за страната (млн. м3);

4. опожарени площи общо за страната в хектари (ha).

Чл. 13

Органите по чл. 3 имат и следните задължения:

1. съобразно своята компетентност участват в разработването, избора и/или определянето на националните (специфичните за страната) емисионни фактори/коефициенти и/или други показатели, използвани за определяне на емисиите на вредни вещества, в рамките на националните инвентаризации по чл. 1;

2. правят предложения за подобряване и/или оптимизиране на процедурата по извършване на инвентаризациите по чл. 1;

3. осигуряват съответния експертен и технически капацитет във връзка с изпълнението на ангажиментите им по т. 1 и 2.

Чл. 14

(1) Изпълнителната агенция по околна среда изготвя проект и извършва националните инвентаризации по чл. 1 в следната последователност:

1. ежегодно до 30 юни изготвя план за действие за извършване на инвентаризациите на емисии на вредни вещества и на парникови газове съгласно приложение № 1;

2. изпраща писма до органите по чл. 3 за предоставяне на данни за натуралните показатели от тяхната компетентност;

3. събира и обобщава на национално ниво получените данни за натуралните показатели;

4. съвместно с експерти от органите по чл. 3 определя методологичния подход за изчисляване на емисиите на вредни вещества и на парникови газове в атмосферата;

5. изготвя предварителни инвентаризации на емисиите на вредни вещества и на парникови газове в атмосферата в сроковете съгласно приложение № 2;

6. изготвя предварителни национални доклади за извършените инвентаризации на емисии на вредни вещества и на парникови газове в атмосферата съгласно определените формати и в сроковете съгласно приложение № 2;

7. изпраща предварителните инвентаризации по т. 5 и предварителните национални доклади по т. 6 за проверка от експертите по осигуряване на качеството по чл. 17, ал. 5; проверката следва да се извърши в срок 14 дни от получаването на документите по предходното изречение;

8. изготвя окончателните инвентаризации и окончателните национални доклади, като отразява забележките и препоръките на експертите по осигуряване на качеството по т. 7;

9. в срок 5 дни преди сроковете, посочени в приложение № 2, изпраща в МОСВ окончателните инвентаризации и националните доклади по т. 8 за докладване пред секретариатите на РКОНИК и КТЗВДР.

(2) След съгласуване с компетентните дирекции на МОСВ планът за действие по ал. 1, т. 1 се утвърждава от изпълнителния директор на ИАОС и се изпраща до всички органи по чл. 3 за сведение и изпълнение.

Чл. 15

(1) Националните инвентаризации по чл. 1 се извършват съгласно утвърдена от министъра на околната среда и водите единна методика.

(2) Единната методика по ал. 1 се актуализира периодично в съответствие с въведените актуализации в общоприетите европейски и/или други методики, както и при извършване на национални, специфични за страната емисионни фактори.

(3) При липса на методология за изчисляване на емисии от даден сектор в единната методика по ал. 1 се използва методология от общоприетите европейски и/или международни методики:

1. ревизирано от 1996 г. IPCC Ръководство за Национална инвентаризация на ПГ;

2. Ръководство за най-добри практики и управление на неточността при инвентаризация на емисии на ПГ (IPCC GPG, 2000);

3. Ръководство за най-добри практики за използване на земите, промяна в използването на земята и горско стопанство от 2003 г.;

4. Ръководство за инвентаризация на емисии - EMEP/CORINAIR.

Чл. 16

(1) Изпълнителната агенция по околна среда изготвя проект на Национален план за управление на качеството на данните от националните инвентаризации по чл. 1, който подлежи на утвърждаване от министъра на околната среда и водите. С националния план се определят процедурите по контрол на качеството.

(2) Националният план по ал. 1 се изпраща на всички органи по чл. 3.

(3) Изпълнителната агенция по околна среда координира дейностите по прилагането на утвърдения план по ал. 2.

(4) Органите по чл. 3 съобразно компетенциите си определят чрез вътрешноведомствени заповеди експертите, отговорни за прилагането на изискванията на националния план по ал. 1.

(5) Органите по чл. 3 гарантират качеството на предоставяните от тях данни в ИАОС, прилагайки изискванията на националните и международните стандарти и/или вътрешни правила и процедури по качество в тяхната област за набиране, обработка и разпространение на данни за натуралните и/или други свързани с тях показатели.

Чл. 17

(1) Изпълнителната агенция по околна среда създава и поддържа система за документиране и архивиране на националните инвентаризации по чл. 1.

(2) Системата по ал. 1 съдържа всички официални и работни документи, съпътстващи процеса по извършване на националните инвентаризации по чл. 1.

(3) Документите по ал. 2 осигуряват пълна проследимост на използваните методики и реда, по който са изготвени националните инвентаризации по чл. 1.

(4) Документите по ал. 2 се съхраняват на хартиен носител и в електронен формат по ред, определен със заповед на изпълнителния директор на ИАОС.

Чл. 18

(1) Министърът на околната среда и водите или оправомощени от него длъжностни лица организират и координират всички процедури, свързани с проверките на националната система по чл. 2, извършвани от съответните секретариати на РКОНИК и КТЗВДР.

(2) Органите по чл. 3 участват чрез свои представители в проверките.

(3) Изпълнителната агенция по околна среда координира включването в проверките по ал. 1 на представителите на органите по чл. 3.

(4) В рамките на проверките лицата по ал. 2 отговарят на въпроси от тяхна компетентност, включително предоставят на проверяващите необходимата допълнителна документация за произхода на натуралните или други свързани с тях показатели.

(5) По време на проверките по ал. 1 ИАОС осигурява на проверяващите пълен достъп до системата за документиране и архивиране на инвентаризациите по чл. 17.

§ 1

По смисъла на наредбата:

1. „Национална инвентаризация на емисиите на вредни вещества в атмосферния въздух“ означава: изчисляване на количеството вредни вещества (замърсители), изхвърлени в атмосферния въздух. Инвентаризацията съдържа емисиите за един или повече атмосферни замърсители от всички категории източници за територията на цялата страна в рамките на една календарна година и доклад с тяхното описание.

2. „Национална инвентаризация на емисиите на парникови газове в атмосферния въздух“ означава: изчисляване на количеството парникови газове, определени в § 1, т. 59 от допълнителните разпоредби на Закона за опазване на околната среда, изхвърлени в атмосферния въздух. Инвентаризацията съдържа емисиите на основните парникови газове и техните прекурсори от всички категории източници за територията на цялата страна в рамките на една календарна година и доклад с тяхното описание.

3. „Национална система за инвентаризации“ включва всички институционални, правни и процедурни механизми в Република България за оценка на антропогенни емисии по източници и поглътители на парникови газове и на вредни вещества в атмосферата.

§ 2

Наредбата се издава на основание чл. 131л, т. 5 от Закона за опазване на околната среда.

§ 3

Министърът на околната среда и водите осъществява координация и контрол по изпълнението на наредбата.

§ 4

Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в „Държавен вестник“.

Приложение 1 Приложение № 1 към чл. 14, ал. 1, т. 1 Годишен план за действие за извършване и докладване на инвентаризациите на емисии вредни вещества и на парникови газове в атмосферата

Приложение 2 Приложение № 2 към чл. 14, ал. 1, т. 5 и 6 Срокове за изпълнение на ангажиментите на Република България по КТЗВДР и РКОНИК

*XX е годината, за която е изготвена инвентаризацията.