Към съдържанието
Правото

Наредба № 22 от 25 юни 2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Нефрология“

ДВ, бр. 54 от 2010 г. Отменен Непроверен Актуален към ДВ, бр. 28/2014, обновен на 26.10.2026

Част от измененията чакат преглед от редактор. Ползвайте текста с внимание.

Докладвай грешка
Всички редакции (3)

Чл. 1

С тази наредба се утвърждава медицинският стандарт „Нефрология“ съгласно приложението.

Чл. 2

Вътрешните актове на органите на управление на лечебното заведение и договорите за оказана медицинска помощ, сключвани от лечебните заведения, не могат да съдържат разпоредби, които определят по-ниско качество на осъществяваната дейност по нефрология от установеното с изискванията на тази наредба.

Допълнителна разпоредба

§ 1

По смисъла на тази наредба „нефролог“ е лекар с придобита специалност по нефрология.

Заключителни разпоредби

§ 2

Указания по прилагането на тази наредба се дават от министъра на здравеопазването.

§ 3

Контролът по изпълнение на наредбата се осъществява от Изпълнителна агенция „Медицински одит“, регионалните центрове по здравеопазване и органите на управление на лечебните заведения.

§ 4

За нарушение или неизпълнение на задълженията по тази наредба виновните лица се наказват по реда на Закона за лечебните заведения и Закона за здравето.

§ 5

Наредбата се издава на основание чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения.

Заключителни разпоредби

Приложение 1 Приложение към чл. 1 МЕДИЦИНСКИ СТАНДАРТ „НЕФРОЛОГИЯ“

I. Определение и обхват

1. Нефрологията е специалност, която изучава етиологията, патогенезата, клиничната изява на болестите на отделителната система и която разработва методи за тяхната диагноза, диференциална диагноза, лечение и профилактика. Нефрологията е специалност с преобладаваща терапевтична насоченост, която обхваща три подгрупи – клинична нефрология, диализа и бъбречна трансплантация.

2. Настоящият стандарт се прилага при осъществяване на дейности в областта на клиничната нефрология.

3. При осъществяване на дейности по диализа се прилага медицинският стандарт „Диализно лечение“, утвърден с Наредба № 41 от 2009 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Диализно лечение“ (ДВ, бр. 83 от 2009 г.).

4. При осъществяване на дейности по бъбречна трансплантация се прилага медицинският стандарт за трансплантация на органи, тъкани и клетки, утвърден с Наредба № 6 от 2007 г. за утвърждаване на медицински стандарт за трансплантация на органи, тъкани и клетки (обн., ДВ, бр. 23 от 2007 г.; изм., бр. 65 от 2007 г.).

II. Нива на компетентност на структурите на лечебните заведения за болнична помощ

1. Първо ниво на компетентност Дейности по нефрология се извършват в структури (клиники/отделения) по вътрешни болести от първо, второ и трето ниво на компетентност, за които се прилага медицинският стандарт по вътрешни болести.

2. Второ ниво на компетентност Дейности по нефрология се извършват в структури (клиники/отделения) по нефрология от второ ниво и в структури по вътрешни болести от второ и трето ниво, за които се прилага настоящият стандарт.

3. Трето ниво на компетентност Дейности по нефрология се извършват в структури (клиники/отделения) по нефрология от трето ниво и в структури по вътрешни болести от трето ниво, за които се прилага настоящият стандарт.

III. Изисквания към устройството и оборудването на лечебните заведения, в които се извършват дейности по нефрология

1. Кабинет по нефрология. Кабинетът по нефрология се разкрива като самостоятелно звено или част от структурата на амбулатория за специализирана извънболнична медицинска помощ.

2. Клиника (отделение) по нефрология

IV. Изисквания към персонала и организацията на работата

1. Кабинет по нефрология

2. Клиника (отделение) по нефрология

V. Специфични права и задължения на бъбречно болния

1. Бъбречно болният пациент има право да бъде запознат подробно с характера на заболяването си, както и за всички етапи от диагнозата и лечението си.

2. Пациентът е длъжен:

3. Хоспитализиран пациент в клиника (отделение) по нефрология се изписва при:

VI. Изисквания за обем на диагностично-терапевтичните възможности при нефрологично болния

1. Минимални диагностични възможности на кабинет по нефрология в амбулатория за специализирана извънболнична медицинска помощ

2. Диагностично-терапевтични възможности на структурите в лечебно заведение за болнична помощ, в които се извършват дейности по нефрология

VII. Професионални взаимоотношения между нефролога и общопрактикуващия лекар Общопрактикуващият лекар трябва да е компетентен по отношение на основните клинико-лабораторни находки при нефрологични заболявания. При наличие на някои от следните изменения, установени при профилактични прегледи, при прегледи във връзка с други извънбъбречни заболявания, при първични или вторични прегледи, пациентът трябва да се насочи към нефролог: – протеинурия; – хипертония; – влошена бъбречна функция; – наличие на левкоцитурия и бактериурия; – протрахирана бъбречна криза; – оточен синдром; – микроскопска или макроскопска хематурия. Алгоритми на поведение на общопрактикуващия лекар и нефролога при отделните нозологични единици:

1. Остър, хроничен гломерулонефрит и нефропатии при системни заболявания

2. Инфекции на бъбреците и уринарния тракт

3. Остра и хронична бъбречна недостатъчност

4. Нефролитиаза

5. Диабетна нефропатия

VIII. Професионални взаимоотношения между специалисти по нефрология от различните нива в зависимост от диагностичните възможности в кабинета по нефрология в амбулатория за специализирана извънболнична медицинска помощ, в отделение по нефрология, в клиника по нефрология към лечебно заведение за болнична помощ

1. Остър и хроничен гломерулонефрит, вторични нефропатии при системни заболявания Предхоспитализационен минимум:

2. Инфекции на бъбреците и на уринарния тракт Предхоспитализационен минимум:

3. Остра бъбречна недостатъчност/хронична бъбречна недостатъчност Предхоспитализационен минимум:

4. Нефролитиаза Предхоспитализационен минимум:

IX. Принципи за поведение на нефролога и медицинската сестра при спешни и животозастрашаващи състояния Спешни и животозастрашаващи състояния в нефрологията са: тежък нефрозен синдром с аназарка и опасност от белодробен и мозъчен оток, терминална бъбречна недостатъчност, остра бъбречна недостатъчност с олиго до анурия, хипер- и хипокалиемия, тежка метаболитна ацидоза, уросепсис. Тези състояния обикновено са причина за започване на спешни диагностични и лечебни мероприятия. При настъпване на спешно и животозастрашаващо състояние се прилага кардиопулмонална реанимация до предаването на болния на спешния екип или настаняването му в съответната клиника (отделение) за интензивно лечение.

1. Кардиопулмоналната реанимация е комплекс от клинико-терапевтични действия за възстановяване на преустановени основни жизнени функции: сърдечна дейност, дишане, функции на централната нервна система, и пациентът е в състояние на клинична смърт; кардиопулмоналната реанимация обхваща 3 основни етапа:

2. Дейностите, които нефрологът и медицинската сестра извършват при спешни и животозастрашаващи състояния, са:

Препратки от акта

Препратки към акта

  • pzr/para:5, ал. 1 от Наредба № 4 от 13 март 2014 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Нефрология“ препраща към чл. 6, ал. 1

Докладвай грешка

Разминаване с „Държавен вестник“, липсващо изменение или грешка при разпознаването.