Наредба № 95а от 14 април 2006 г. за одобряване типа на устройство за непряко виждане и за одобряване типа на нови моторни превозни средства по отношение монтирането на устройства за непряко виждане

Чл. 1

С тази наредба се определят:

1. условията и редът за:

2. методите и процедури за определяне на основни параметри на огледалата;

3. техническите изисквания към устройствата за непряко виждане и изпитванията за одобряване на типа им;

4. техническите изисквания към монтирането на устройствата за непряко виждане на ПС.

Чл. 2

Типът на устройство за непряко виждане като компонент на ПС се одобрява по реда на глава втора, раздел IV на Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства (МПС) и техните ремаркета (ДВ, бр. 59 от 2003 г.).

Чл. 3

(1) За одобряване типа на устройство за непряко виждане като компонент производителят подава заявление до изпълнителния директор на Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” (ИА “АА”) в съответствие с чл. 3, ал. 2 на Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

(2) Към заявлението по ал. 1 производителят прилага попълнен списък с данни в три екземпляра по образец съгласно приложение № 1 с приложено към него съдържание.

(3) Всички схеми и чертежи, приложени към списъка с данни по ал. 2, се предоставят в подходящ мащаб, достатъчно подробни, в размер А4 или в папка с размер А4. Снимките, ако има такива, трябва да показват съответните елементи на ПС с достатъчни и ясно различими подробности.

(4) Към заявлението по ал. 1 производителят прилага и документ за платена държавна такса.

Чл. 4

(1) Производителят предоставя на техническата служба, която извършва изпитванията:

1. четири образеца на огледала, три от които се подлагат на изпитвания и един, който се съхранява от техническата служба за допълнителни проверки, които на следващ етап могат да се окажат необходими; техническата служба може да изиска допълнителни образци;

2. за устройства за непряко виждане извън тези по т. 1 - по един образец на всички части.

(2) Образците по ал. 1 трябва да имат нанесена марката или търговското наименование на лицето, подало заявление за одобряване на типа, така че да има достатъчно място за поставяне на EO маркировка за одобряване. Това място следва да бъде обозначено в диаграмите по т. 1.2.1.2 от списъка с данни по чл. 3, ал. 2.

Чл. 5

(1) Изпълнителният директор на ИА “АА” издава ЕО сертификат за одобряване типа на всяко огледало или устройство за непряко виждане, различно от огледало, като компонент, когато то отговаря на техническите изисквания по тази наредба и e изпълнена процедурата по глава втора, раздел IV от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

(2) ЕО сертификатът по ал. 1 се издава по образец съгласно приложение № 2.

(3) Документите по т. 12 от приложение № 2 се представят на компетентните органи на държавите членки при изрично поискване от тяхна страна.

Чл. 6

(1) Изпълнителният директор на ИА “АА” отказва издаването на ЕО сертификат по чл. 5, ал. 1, когато типът устройство за непряко виждане не отговаря на изискванията по тази наредба.

(2) Отказът да се издаде ЕО сертификат по чл. 5, ал. 1 се мотивира писмено и подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.

Чл. 7

(1) Производителят писмено информира изпълнителния директор на ИА “АА” при изменения на одобрен по реда на тази наредба тип устройство за непряко виждане като компонент.

(2) В случай на изменение на одобрения в съответствие с тази наредба тип устройство за непряко виждане се прилагат разпоредбите на глава четвърта, раздел I от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

Чл. 8

(1) За всеки одобрен тип устройство за непряко виждане се издава номер на одобряването при спазване изискванията за образуване на номера съгласно приложение № 5 от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

(2) При образуване на номера на одобряване по ал. 1, по реда на приложение № 5 от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета, за секции 2 и 3 се попълва съответно “2003/97” и “2005/27”.

(3) За различните одобрени типове устройство за непряко виждане се издават различни номера.

Чл. 9

(1) Върху всяко устройство за непряко виждане огледало или устройство за непряко виждане, различно от огледало, съответстващо на одобрен по реда на тази наредба тип, се нанася ЕО маркировка за одобряване на компонент, по образец.

(2) ЕО маркировката по ал. 1 се състои от:

1. правоъгълник, ограждащ буквата “е”, последван от отличителния номер на Република България - 34;

2. “базов номер на одобряването”, предвиден в секция 4 на приложение № 5 на Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета, поставен в близост с правоъгълника по т. 1; този номер се състои от номера на сертификата за одобряване типа на компонент съгласно приложение № 2, предшестван от две цифри “03”, след които се поставя звездичка;

3. допълнителен символ, в близост до правоъгълника по т. 1: “I”, “II”, “III”, “IV”, “V” или “VI”, който съответства на класа тип огледало, или S, с който се означават всички устройства за непряко виждане, различни от огледалата.

(3) Допълнителният символ по ал. 2, т. 3 се разполага на удобно място в близост до правоъгълника с маркировката “е 34”.

(4) ЕО маркировката за одобряване на типа компонент и допълнителният символ се поставя на част от огледалото или на всички устройства за непряко виждане, различни от огледалата, по такъв начин, че да е неизтриваема, видима и четлива, дори и след като огледалото или устройството за непряко виждане е монтирано на ПС.

(5) Образецът на ЕО маркировката за одобряване на компонент е посочен в приложение № 3.

(6) Отличителните номера, следващи правоъгълника, ограждащ буквата “е”, на държавите членки на ЕО са посочени в приложение № 3.

Чл. 10

Мерките за осигуряване съответствие на продукцията се предприемат в съответствие с изискванията на глава четвърта, раздел II от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

Чл. 11

Процедурата за определяне на радиуса на кривината “r” на отражателната повърхност на огледало е посочена в приложение № 4.

Чл. 12

Процедурата за определяне положението на точката “Н” и проверката на положението на точките “R” и “Н” са посочени в глава трета, раздел II от Наредба № 112 от 2004 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета по отношение полето на видимост на водача (ДВ, бр. 54 от 2004 г.).

Чл. 13

Методът за определяне положението на точките на видимост на водача, за седалка с фиксиран наклон на облегалката, е посочен в приложение № 5.

Чл. 14

Техническите изисквания към устройствата за непряко виждане и изпитванията за съответствие с тези изисквания за целите на одобряване на типа са посочени в приложение № 6.

Чл. 15

Методът на изпитване за определяне степента на отражателност е посочен в приложение № 7.

Чл. 16

Типът на ПС по отношение монтирането на устройства за непряко виждане се одобрява по реда на глава втора, раздел II или раздел III от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

Чл. 17

(1) За одобряване типа на ПС по отношение монтирането на устройства за непряко виждане производителят подава заявление до изпълнителния директор на ИА “АА” в съответствие с чл. 3, ал. 2 от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

(2) Към заявлението по ал. 1 производителят прилага попълнен списък с данни в три екземпляра, по образец съгласно приложение № 8 с приложено към него съдържание.

(3) Всички схеми и чертежи, приложени към списъка с данни по ал. 2, се представят в подходящ мащаб, достатъчно подробни, във формат А4 или в папка с формат А4. Снимките, ако има такива, трябва да показват съответните елементи с достатъчни и ясно различими подробности.

(4) Към заявлението по ал. 1 производителят прилага и документ за платена държавна такса.

Чл. 18

(1) Производителят предоставя на техническата служба, която провежда изпитванията, представително за типа ПС, за който се иска одобряване.

(2) При необходимост ПС по ал. 1 се определя съгласувано между техническата служба и производителя.

Чл. 19

(1) Изпълнителният директор на ИА “АА” издава ЕО сертификат за одобряване типа на ПС по отношение на монтирането на устройства за непряко виждане, когато ПС отговаря на техническите изисквания по тази наредба.

(2) ЕО сертификатът по ал. 1 се издава по образец съгласно приложение № 9.

(3) Документите по т. 20 от приложение № 9 се предоставят на компетентните органи на държави членки по тяхно изрично искане.

Чл. 20

(1) За всеки одобрен тип ПС по отношение на монтирането на устройства за непряко виждане се издава номер на одобряването при спазване на изискванията за образуване на номера съгласно приложение № 5 от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

(2) При образуване на номера на одобряването по ал. 1, по реда на приложение № 5 от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета, за секции 2 и 3 от приложението се попълва съответно “2003/97” и “2005/27”.

(3) За различните одобрени типове ПС се издават различни номера.

Чл. 21

Изпълнителният директор на ИА “АА” отказва издаването на ЕО сертификат по чл. 19, ал. 1 на основания, свързани с монтирането на устройства за непряко виждане, когато типът ПС не отговаря на изискванията по тази наредба.

Чл. 22

Отказът да се издаде ЕО сертификатът по чл. 19, ал. 1 се мотивира писмено и подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.

Чл. 23

(1) Производителят писмено информира изпълнителния директор на ИА “АА” за всички изменения на типа ПС по отношение монтирането на устройства за непряко виждане.

(2) В случай на изменение на одобрения в съответствие с тази наредба тип ПС по отношение на монтирането на устройства за непряко виждане се прилагат разпоредбите на глава четвърта, раздел I от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

(3) При несъответствие с изискванията по наредбата изпълнителният директор на ИА “АА” отказва одобряване измененията на типа ПС по отношение на монтирането на устройствата за непряко виждане.

Чл. 24

Мерките за осигуряване съответствието на продукцията се предприемат в съответствие с изискванията на глава четвърта, раздел II от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

Чл. 25

Всяко огледало или друго устройство за непряко виждане се монтира, така че:

1. да не се измества по начин, който значително променя измереното поле на видимост;

2. да не вибрира в степен, която би могла да причини изкривяване на образа и неговото погрешно тълкуване от водача.

Чл. 26

Изискванията по чл. 25 се изпълняват, когато ПС се движи със скорост, достигаща до 80 % от конструктивната максимална скорост на ПС, но не повече от 150 km/h.

Чл. 27

(1) Полетата на видимост, посочени в наредбата, се определят, като се използва амбинокулярно зрение, като очите са на нивото точките на очите на водача, съгласно т. 1.9 на приложение № 4.

(2) Полетата на видимост се определят, когато ПС е в готовност за движение, съгласно § 1, т. 7 от Наредба № 75 от 2004 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства от категориите М2, М3, N и техните ремаркета от категория О по отношение на масите и размерите (ДВ, бр. 22 от 2004 г.). Полетата се определят, като общият коефициент на светлопроводимост през прозорците е минимум 70 %, измерен под прав ъгъл спрямо повърхността.

Чл. 28

Техническите изисквания относно монтирането на ПС на устройствата за непряко виждане са посочени в приложение № 10.

§ 1

По смисъла на тази наредба:

1. “Превозно средство” е всяко моторно превозно средство съгласно чл. 149, ал. 1 от Закона за движението по пътищата и приложение № 1 на Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

2. “Производител” е физическо или юридическо лице, което осъществява производството на ПС, система, компонент или отделен технически възел, отговаря за всички етапи в процеса на одобряване типа и осигурява съответствието на произведените ПС, система, компонент или отделен технически възел с одобрения тип. Производителят може да не е пряко свързан с всички етапи на производство на ПС, система, компонент или отделен технически възел, които са предмет на одобряване на типа. Производителят може да упълномощи писмено свой представител - местно лице, който е регистриран по Търговския закон, да действа от негово име за изпълнение на задълженията, свързани с изискванията по тази наредба.

3. “Устройства за непряко виждане” са устройства, предназначени за наблюдение на зоната на движение по пътя, разположена в близост до ПС, която не може да се наблюдава в обсега на пряка видимост. Такива устройства са стандартните огледала, устройства тип камера-монитор и други устройства, които представят информация за непрякото поле на видимост на водача.

4. “Огледало” е всяко устройство, с изключение на устройствата тип перископ, което осигурява ясна видимост към задната, страничната или предната част на ПС в обсега на полето на видимост, определено в т. 4 на приложение № 10.

5. “Вътрешно огледало” е устройство за непряко виждане, което е предназначено за монтиране в отделението за пътници на ПС.

6. “Външно огледало” е устройство за непряко виждане, което е предназначено за монтиране върху външната повърхност на ПС.

7. “Огледало за наблюдение” е огледало, различно от определеното в т. 4, което е предназначено за монтиране във вътрешността или от външната част на ПС, с цел да се осигурят полета на видимост, различни от посочените в т. 4 на приложение № 10.

8. “Клас огледало” са всички устройства, които имат една или повече общи характеристики или функции. Те се класифицират, както следва: клас I - “вътрешни огледала за виждане назад”, осигуряващо полето на видимост, определено в т. 4.1 на приложение № 10; клас II и III - “главно външно огледало за виждане назад”, осигуряващо полета на видимост, определени в т. 4.2 и 4.3 на приложение № 10; клас IV - “външно широкоъгълно огледало”, осигуряващо полето на видимост, определено в т. 4.4 на приложение № 10; клас V - “външно огледало с близко поле на видимост”, осигуряващо полето на видимост, определено в т. 4.5 на приложение № 10; клас VI - “предно огледало”, осигуряващо полето на видимост, определено в т. 4.6 на приложение № 10.

9. “Устройство за непряко виждане тип камера-монитор” е устройство за непряко виждане, при което полето на видимост се получава посредством комбинирането на камера и монитор, съгласно т. 10 и 11.

10. “Камера” е устройство, което дава изображение на външния свят посредством леща върху светлочувствителен електронен детектор, който трансформира изображението във видеосигнал.

11. “Монитор” е устройство, което преобразува видеосигнала в изображения, които се подават във видимия спектър.

12. “Различаване” е способността за различаване на обект от неговия фон/заобикалящата го среда на известно разстояние.

13. “Контраст на осветеност” е съотношението на яркостта между обект и непосредствения му фон/заобикаляща го среда, който позволява обектът да бъде различаван от неговия фон/заобикалящата го среда.

14. “Разделителна способност” е най-малкият детайл, който може да бъде различен от сетивната система, т.е. да бъде възприет като отделен от по-голямото цяло. Разделителната способност на човешкото око се определя като “острота на зрението”.

15. “Поле на видимост” е част от триизмерното пространство, в което даден критичен обект може да бъде наблюдаван и изобразяван от устройството за непряко виждане. Това се основава на видимостта върху пътната повърхност, предлагана от устройството, и може да бъде ограничена от максималното за това устройство разстояние за различаване на обекта.

16. “Критичен обект” е кръгъл обект с диаметър D0 = 0,8 m.

17. “Критично възприятие” е нивото на възприятие, което човешкото око е в състояние да достигне при различни условия. При условията на движение по пътищата стойността за критичното възприятие е осем дъгови минути от видимия ъгъл.

18. “Разстояние за различаване” е разстоянието, измерено на равнището на пътната повърхност от видимата еталонна точка до най-далечната точка, от която критичен обект може само да бъде различен (граничната стойност за едва постигнато критично възприятие).

19. “Критично поле на видимост” е зона, в която критичният обект се определя посредством устройство за непряко виждане и това се определя от ъгъла и едно или повече разстояния за различаване.

20. “Видима еталонна точка” е точката, свързана с ПС, към която се отнася предписаното поле на видимост. Тази точка е проекцията върху пътната повърхност на линията на пресичане на вертикална равнина, минаваща през точките на очите на водача, с равнината, успоредна на средната надлъжна равнина на превозното средство, разположена на 20 сm извън превозното средство.

21. “Видим спектър” е светлина с дължина на вълна в рамките на диапазона на границите на възприятие на човешките очи: 380 - 780 nm.

22. “Други устройства за непряко виждане” са устройства за непряко виждане, при които полето на видимост не се получава посредством огледало, нито с устройство за непряко виждане тип камера-монитор.

23. “Тип устройство за непряко виждане” са устройства, които не се различават по следните основни характеристики:

24. “Тип превозно средство по отношение на непрякото виждане” са моторните превозни средства, които са идентични по отношение на следните основни характеристики:

25. “Превозни средства от категориите M1, M2, M3, N1, N2, N3” саопределените в чл. 149, ал. 1 от Закона за движението по пътищата.

§ 1а

Наредбата въвежда изисквания на Директива 2006/96/ЕО и на Директива 2013/15/ЕC на Съвета от 13 май 2013 г. за адаптиране на някои директиви в областта на свободното движение на стоки поради присъединяването на Република Хърватия (ОВ, L 158 от 10.06.2013 г.).

§ 2

Наредбата влиза в сила от 26.I.2007 г.

§ 3

Член 1, т. 1, буква “б” и т. 4, чл. 17 - 29, § 1, т. 9, приложение № 6 и приложение № 7 от Наредба № 95 от 2004 г. за одобряване типа на огледалата за виждане назад и за одобряване типа на нови моторни превозни средства по отношение монтирането на огледалата за виждане назад (ДВ, бр. 33 от 2004 г.) се отменят от 24.I.2010 г.

§ 4

От 26.I.2007 г. сертификатите за съответствие с одобрения тип за превозни средства от категориите М2, М3,N2 и N3 се считат за невалидни, когато ПС не отговаря на изискванията по наредбата.

§ 5

От 26.I.2010 г. сертификатите за съответствие с одобрения тип за превозни средства от категориите М1 и N1 се считат за невалидни, когато ПС не отговаря на изискванията по наредбата.

§ 6

По искане на производител одобряване типа на огледала за виждане назад, предназначени за монтиране на превозни средства, чийто тип е бил одобрен преди 26.I.2007 г. съгласно изискванията на Наредба № 95 от 2004 г. за одобряване типа на огледалата за виждане назад и за одобряване типа на нови моторни превозни средства по отношение монтирането на огледалата за виждане назад, може да бъде издадено и след 26.I.2010 г., когато огледалата за виждане назад са предназначени да бъдат пускани на пазара като резервни части.

§ 7

(отменен)

От датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз министърът на транспорта информира Европейската комисия относно прилагането на наредбата.

§ 8

Наредбата се издава на основание чл. 138, ал. 4 от Закона за движението по пътищата и въвежда изискванията на Директива 2003/97 ЕО, последно изменена с Директива 2005/27 ЕО.

Приложение 1 Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 ОБРАЗЕЦ

(максимален формат А4 (210 х 297 mm) Списък с данни № 95а за целите на одобряване типа на устройство за непряко виждане съгласно Наредба № 95а от 2006 г. за одобряване типа на устройство за непряко виждане и за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета по отношение монтирането на устройства за непряко виждане, която въвежда изискванията на Директива 2003/97 ЕО, последно изменена с Директива 2005/27 ЕО

0. Обща информация

0.1. Марка1 (търговско наименова- ние на производителя):

0.2. Тип:

0.3. Начини за идентификация на типа, ако е маркиран на устройството:

0.4. Категория на превозното средствоi:

0.5. Наименование2 и адрес на производителя:

0.7. Местоположение и начин на нанасяне на маркировката за одобряване:

0.8. Адрес(-и) на монтажния (-те) завод (-и ):

1. Устройство за непряко виждане

1.1. Огледала (състояние на всяко огледало)

1.2. Устройства за непряко вижда- не, различни от огледала:

Приложение 2 Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 ОБРАЗЕЦ

(максимален формат А4 (210 х 297 тт) ЕО сертификат за одобряване типа на устройство за непряко виждане Печат на ИА “АА” Информация, отнасяща се до издаване, отказ, отнемане или разширение на одобряване типа на компонент за тип устройство за непряко виждане. ЕО номер на одобряване на типа: ..............

1. Производствена или търговска марка: ..............

2. Идентификация на устройствата: оглeдало, камера/монитор, друго устройство1: .............. - в случай на огледало клас (I, II, III, IV, V, VI)1 .............. - камера/монитор или друго устройство за непряко виждане (S)1 ..............

3. Наименование2 и адрес на производителя: ..............

4. Наименование и адрес на упълномо- щения представител (където е приложимо): ..............

5. Символ ( Забележка на редакцията: виж символите в PDF-а на броя,) определен в точка 4.1.1 от част I на приложение № 6: . ...да/не 1

6. Дата на представяне на устройст- вото за ЕО одобряване на типа: ..............

7. Техническа служба, отговаряща за провеждане на изпитванията: ..............

8. Дата и номер на протокола от изпитване: ..............

9. Дата на издаване/отказ/отнемане/ разширение1 на ЕО одобряване на типа на компонент: ..............

10. Място: ..............

11. Дата: ..............

12. Следните документи, на които е на- несен номерът на одобряването, се прилагат към този ЕО сертификат: (описателни бележки, чертежи, диа- грами и схеми) .............. Забележки (когато има такива) и по-специално ограничения при упот- реба и/или условия за монтиране: .............. Подпис: .............. 1 Излишното се задрасква. 2 Името на лицето, което иска одобряването на типа и е отговорно пред ИА “АА”.

Приложение 3 Приложение № 3 към чл. 9, ал. 5 Образец на ЕО маркировката за одобряване типа на компонент

1. Височината на символите на номера е: a/3, където а і 6 mm.

2. Размерите на правоъгълника са за дължина, равна на а, и за височина, равна на 2a/3.

3. Поредният номер се поставя под правоъгълника с означение “е 34”. Огледалото, на което е поставена показаната ЕО маркировка за одобряване на типа, е огледало от клас I (вътрешно огледало за виждане назад), одобрено в Република България (е 34) под номер 03*3500. Забележка на редакцията: виж символите в PDF-а на броя Огледалото, на което е поставена показаната ЕО маркировка за одобряване на типа, е огледало от клас II (външно огледало за виждане назад), одобрено в Република България (е 34) под номер 03*1870. Забележка на редакцията: виж символите в PDF-а на броя Огледалото, на което е поставена показаната ЕО маркировка за одобряване на типа, е огледало от клас V (външно огледало за виждане назад с близко поле на видимост), одобрено в Република България (е 34) под номер 03*3901. Забележка на редакцията: виж символите в PDF-а на броя Огледалото, на което е поставена показаната ЕО маркировка за одобряване на типа, е огледало от клас IV (външно широкоъгълно огледало за виждане назад), одобрено в Република България (е 34) под номер 03*1248. Забележка на редакцията: виж символите в PDF-а на броя Устройството за непряко виждане, на което е поставена показаната ЕО маркировка за одобряване на типа, е устройство за непряко виждане (S), различно от огледало, одобрено в Република България (е 34) под номер 03*3002.

4. Отличителният номер в ЕО маркировката за одобряване на типа за държавите членки е, както следва: 1 за Германия, 2 за Франция, 3 за Италия, 4 за Холандия, 5 за Швеция, 6 за Белгия, 7 за Унгария, 8 за Чешката република, 9 за Испания, 11 за Обединеното кралство, 12 за Австрия, 13 за Люксембург, 17 за Финландия, 18 за Дания 19 за Румъния;, 20 за Полша, 21 за Португалия, 23 за Гърция, 24 за Ирландия, 25 за Хърватия, 26 за Словения, 27 за Словакия, 29 за Естония, 32 за Латвия, 36 за Литва, 49 за Кипър, 50 за Малта.

Приложение 4 Приложение № 4 към чл. 11 Методи за определяне на радиуса на кривината “r” на отражателната повърхност на огледало

1. За целите на това приложение:

1.1. С “r” се означава средната стойност на радиусите на кривината на отражателната повърхност, измерени според метода, описан в т. 3.

1.2. Под “основни радиуси на кривина в определена точка на отражателната повърхност (ri)” се имат предвид стойностите, получени с помощта на апаратура, описана в т. 2.1, измерени на дъгата на отражателната повърхност, преминаваща през центъра на тази повърхност и успоредна на отсечка b, както е описана в т. 2.2.1 от част I на приложение № 6, и на дъгата, перпендикулярна на тази отсечка.

1.3. С “радиус на кривина в определена точка на отражателната повърхност (rp)” се означава средната аритметична стойност на основните радиуси на кривината ri и r"i, а именно: Забележка на редакцията: виж формулата в PDF-а на броя

1.4. Под “сферична повърхност” се има предвид повърхност, която има постоянен и еднакъв радиус във всички посоки.

1.5. Под “асферична повърхност” се има предвид повърхност, която има постоянен радиус само в една равнина.

1.6. Под “асферично огледало” се има предвид огледало, състоящо се от сферична и асферична част, при което преходът на отражателната повърхност от сферична към асферична част следва да бъде отбелязан. Кривината на главната ос на огледалото се определя по координатната система х/у, определена от радиуса на главния сферичен купол със: Забележка на редакцията: виж формулата в PDF-а на броя , където: R е номиналният радиус на сферичната част, K - константа за промяната на кривината, a - константа за сферичния размер на главния сферичен купол.

1.7. С “център на отражателната повърхност” се означава центъра на видимата зона от отражателната повърхност.

1.8. С “радиус на кривината на съставните части на огледалото” се означава радиусът “c” на дъгата на окръжността, който се доближава най-много до закръглената форма на разглежданата част.

1.9. С “точки на видимост на водача” се означават две точки, отстоящи на разстояние 65 mm една от друга и разположени вертикално на 635 mm над точката R, представляваща мястото на водача, описано в глава трета, раздел IV от Наредба № 112 от 2004 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета по отношение полето на видимост на водача. Правата, която ги свързва, е перпендикулярна на средното надлъжно сечение на ПС. Средата на сегмента, чиито краища са двете точки на нивото на очите, се намира в надлъжната вертикална равнина, която трябва да преминава през центъра на мястото за сядане на водача, както е определено от производителя.

1.10. С “амбинокулярно поле на видимост” се означава цялото поле на видимост, получено чрез наслагване на монокулярните полета на дясното и лявото око (виж фиг. 1). Фиг. 1. Поле на видимост Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя

2. Измерване

2.1. Оборудване

2.2. Точки на измерване

3. Изчисляване на радиуса на кривината “r” Радиусът на кривината “r”, изразен в милиметри, се изчислява по следната формула: Забележка на редакцията: виж формулата в PDF-а на броя , където: rp1 е радиусът на кривината в първата точка на измерване, rp2 - радиусът на кривината във втората точка на измерване, rp3 - радиусът на кривината в третата точка на измерване.

Приложение 5 Приложение № 5 към чл. 13 Определяне на точките на нивото на очите за седалка с фиксиран наклон на облегалката

1. Местоположението на точките на видимост по отношение на точката R се коригира, както е указано в табл. 1, с помощта на Х координатите от триизмерната координатна система. Триизмерната еталонна координатна система е определена в § 1, т. 2 от допълнителната разпоредба на Наредба № 112 от 2004 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета по отношение полето на видимост на водача. Таблица 1 Базови координати на седалка с фиксиран наклон на облегалката от 25° Ъгъл на наклона на обле- Хоризонтални галката на седалката координати (в градуси) ?Х 25 68 mm

2. Допълнителни корекции за ъгли на фиксирания наклон на облегалката, различни от 25°. В табл. 2 са указани допълнителните корекции от местоположението на точките на нивото на очите при фиксиран наклон на облегалката на седалката от 25°, които следва да се приложат към координатите Х и Z на точките на нивото на очите, когато конструктивният наклон на облегалката на седалката не е 25°. Таблица 2 Допълнителни корекции от местоположението на точките на нивото на очите при фиксиран наклон на облегалката на седалката от 25° Ъгъл на нак- Хоризонтал- Вертикал- лона на обле- ни коорди- ни коорди- галката на нати, mm нати, mm седалката (в градуси) ?Х ?Z 5 -186 28 6 -177 27 7 -167 27 8 -157 27 9 -147 26 10 -137 25 11 -128 24 12 -118 23 13 -109 22 14 -99 21 15 -90 20 16 -81 18 17 -72 17 18 -62 15 19 -53 13 20 -44 11 21 -35 9 22 -26 7 23 -18 5 24 -9 3 25 0 0 26 9 -3 27 17 -5 28 26 -8 29 34 -11 30 43 -14 31 51 -18 32 59 -21 33 67 -24 34 76 -28 35 84 -32 36 92 -35 37 100 -39 38 108 -43 39 115 -48 40 123 -52

Приложение 6 Приложение № 6 към чл. 14 Технически изисквания към устройствата за непряко виждане и изпитвания за целите на одобряване на типа

ЧАСТ I Огледала

1. Общи изисквания

1.1. Всяко огледало трябва да може да се регулира.

1.2. Контурът на отражателната повърхност да бъде обхванат от предпазен кожух (тяло на огледалото и др.), който по своя периметър да има във всяка точка и във всички посоки стойност на “c” не по-малка от или равна на 2,5 mm. Ако отражателната повърхност излиза над предпазния кожух, радиусът на кривината “c” на ръба на изпъкнала част трябва да бъде не по-малък от 2,5 mm и отражателната повърхност трябва да влиза в предпазния кожух със сила 50 N, приложена върху най-изпъкналата част по отношение на предпазния кожух в посока, която е хоризонтална и приблизително успоредна на средното надлъжно сечение на ПС.

1.3. Когато огледалото се монтира върху равна повърхност, всички негови части, при всички положения на регулировка, както и частите, които остават прикачени към опората след изпитването, предвидено в т. 4.2, за които се предполага, че могат да бъдат в статичен контакт със сфера със 165 mm диаметър за вътрешните огледала или със сфера със 100 mm диаметър за външните огледала, да имат радиус на кривината “c” не по-малък от 2,5 mm.

1.4. Устройството за захващане на огледалата върху ПС трябва да бъде с такава конструкция, че цилиндър с радиус 70 mm, чиято ос съвпада с оста или една от осите на въртене, осигуряващи завъртане на огледалото в съответната посока в случай на удар, да пресича поне частично повърхността, за която е закрепено.

1.5. Частите на външните огледала, посочени в т. 1.2 и 1.3, изработени от материали, чиято твърдост A по скалата на Шор е по-малка или равна на 60, се освобождават от спазването на съответните изисквания.

1.6. За частите от вътрешните огледала, които са изработени от материал с твърдост А по скалата на Шор, по-ниска от 50, и които са монтирани върху твърда опора, изискванията от т. 1.2 и 1.3 се прилагат само за опората.

2. Размери

2.1. Вътрешни огледала за виждане назад (клас I) Отражателната повърхност да има такива размери, че да е възможно в нея да се впише правоъгълник, едната страна на който да е равна на 40 mm, а другата да е равна на “a”, като: и “r” е радиусът на кривината.

2.2. Главни външни огледала за виждане назад (класове II и III)

2.3. Външни “широкоъгълни” огледала (клас IV)

2.4. Външни огледала “с близко поле на видимост” (клас V)

2.5. Предни огледала (клас VI)

3. Отражателна повърхност и коефициенти на отражение

3.1. Отражателната повърхност на огледалото трябва да бъде плоска или сферично изпъкнала. Външните огледала могат да бъдат снабдени с допълнителна асферична част при условие, че главното огледало е в съответствие с изискванията за поле с непряка видимост.

3.2. Разлики на радиусите на кривина на огледалата

3.3. Изисквания за асферичните части на огледалата

3.4. Стойността на “r” за сферичните огледала не трябва бъде по-малка от:

3.5. Стойността на коефициента на нормално огледално отражение, определена според метода, описан в приложение № 4, не трябва да бъде по-ниска от 40 %.

3.6. Отражателната повърхност да запазва характеристиките си, посочени в т. 3.5, въпреки продължително излагане на неблагоприятни атмосферни условия при нормална експлоатация.

4. Изпитвания

4.1. Огледалата се подлагат на изпитванията, посочени в т. 4.2.

4.2. Изпитване при удар Изпитването не трябва да се провежда за устройства, вградени в каросерията на ПС, които осигуряват фронтална дефлективна зона с ъгъл, не по-голям от 45°, измерен спрямо средното надлъжно сечение на ПС, или устройства, които не изпъкват на повече от 100 mm, измерени извън очертанията на каросерията на ПС в съответствие с Наредба № 84 от 2004 г. за одобряване на типа на нови моторни превозни средства по отношение на външните изпъкнали части (ДВ, бр. 24 от 2004 г.).

5. Резултати от изпитването

5.1. По време на изпитванията, посочени в т. 4.2, махалото трябва да продължи движението си след удара по такъв начин, че проекцията на позицията, заета от държача, върху равнината да образува с вертикалата ъгъл, не по-малък от 20°. Точността на измерването на ъгъла да е ± 1°.

5.2. По време на изпитванията, предвидени в т. 4.2, за огледалата, закрепени чрез залепване към предното стъкло, в случай на счупване на монтажната опора на огледалото, оставащата част да не стърчи спрямо основата с повече от 10 mm и конфигурацията след изпитването да отговаря на условията по т. 1.3.

5.3. По време на изпитванията, предвидени в т. 4.2, отражателната повърхност не трябва да се счупва. Въпреки това допустимо е отражателната повърхност да се счупи, ако е изпълнено едно от следните условия:

1-dup. Общи изисквания

1.1. В случай че е необходимо регулиране от страна на потребителя, устройството за непряко виждане следва да може да се регулира без помощта на инструменти.

1.2. В случай че устройството за непряко виждане може само да представя общото предписано поле на видимост чрез сканиране на полето на видимост, целият процес на сканиране, представяне и връщане към неговото първоначално положение не бива да отнема общо над две секунди.

2-dup. Устройства за непряко виждане тип камера-монитор

2.1. Общи изисквания

2.2. Функционални изисквания

3-dup. Други устройства за непряко виждане Да се докаже, че устройството отговаря на следните изисквания:

3.1. Устройството възприема видимия спектър, без интерпретация, и винаги предава това изображение.

3.2. Функционалността се гарантира при условията на експлоатация, при които системата се пуска в употреба. В зависимост от използваната технология за получаване на изображения и представянето им т. 2.2 е изцяло или частично приложима. В други случаи това може да се постигне чрез установяване и демонстриране на чувствителността, с помощта на средства, аналогични на тези по т. 2.2, с оглед да се предложи такава функционалност, която да отговаря или да е по-добра от функционалността, изисквана за устройствата за непряко виждане тип огледало- или камера-монитор.

Приложение 7 Приложение № 7 към чл. 15 Метод на изпитване за определяне на отражението

1. Термини за целите на настоящото приложение(1)

1.1. Стандартизиран светлинен еталон МКО A е колориметричен светлинен еталон, представляващ черно тяло при T68 = 2855,6 K.

1.2. Стандартизиран светлинен източник МКО A е лампа с жичка от волфрам и с газова среда, работеща при проксимална цветна температура T68 = 2855,6 K.

1.3. Стандартен колориметричен обсерватор МКО 1931 е рецептор на лъчение, чиито колориметрични характеристики съответстват на трихроматичните спектрални стойности , и (виж табл. 4). Таблица 4 Трихроматични спектрални стойности за стандартния колориметричен обсерватор МКО 1931(2) (Таблицата е съгласно публикация МКО 50 (45) (1970) Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF-а на броя

1.4. Трихроматични спектрални стойности МКО са трихроматрични стойности на монохроматичните елементи на спектър с равна енергия в системата МКО (XYZ).

1.5. Фотопично зрение е виждане на нормалното око, когато то е адаптирано към нива на яркост от поне няколко кандела на квадратен метър (cd/m2).

2. Апаратура

2.1. Общи положения Апаратурата се състои от източник на светлина, опора за поставяне на опитния образец, рецептор с фотоклетка и индикатор (фиг. 4), както и необходимите средствата за премахване на ефекта от страничната светлина. Рецепторът може да се състои от сфера на Улбрихт (фотометрична сфера), за да се улесни измерването на степента на отражателност на неплоските (изпъкнали) огледала (фиг. 5). Фиг. 4. Обща схема на рефлектометър, показващ експериментални схеми за двата метода на калибриране Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Фиг. 5. Обща схема на рефлектометър, включващ сфера във вътрешността на рецептора Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя

2.2. Спектрални характеристики на източника на светлина и на рецептора Източникът на светлина трябва да бъде стандартизиран светлинен източник МКО A и свързана към него оптика, позволяваща получаването на близконасочващ светлинен лъч. За да се поддържа постоянно напрежение на лампата през цялото време на работа на апаратурата, се препоръчва да се предвиди стабилизатор на напрежението. Рецепторът да включва фотоклетка, чиято спектрална реакция е пропорционална на функцията от фотопичната осветеност на обсерватора на колориметрично съответствие МКО (1931) (табл. 4). Може да се използва и всяка друга комбинация от светлинен еталон-филтър-рецептор, която дава резултат, еквивалентен на стандартизирания светлинен еталон МКО A и на фотопичното зрение. Ако рецепторът съдържа сфера на Улбрихт, вътрешната повърхност на сферата да бъде покрита със слой от матова бяла боя (разсейваща светлината), която в спектрално отношение е неутрална.

2.3. Условия на геометрично разположение Снопът от падащи лъчи по възможност да образува ъгъл (?) от 0,44 ± 0,09 rad (25 ± 5°) с оста, перпендикулярна на изпитвателната повърхност. Ъгълът не трябва да надвишава допустимата горна граница (т.е. 0,53 rad или 30°). Оста на рецептора трябва да образува ъгъл (?), равен на ъгъла на снопа от падащи лъчи с тази перпендикулярна ос (фиг. 4). При достигането си до изпитвателната повърхност снопът от падащи лъчи да има диаметър, не по-малък от 13 mm (0,5 цола). Отразеният сноп не трябва да бъде по-широк от чувствителната повърхност на фотоклетката, да не покрива по-малко от 50 % от тази повърхност и при възможност да покрива същата част от повърхността като снопа, използван за калибриране на уреда. Ако рецепторът включва сфера на Улбрихт, тя трябва да има минимален диаметър 127 mm (5 цола). Отворите, направени в стената на сферата, за образеца и падащият сноп лъчи да бъдат с достатъчен размер, за да е възможно пълното преминаване на падащия и отразения светлинен сноп. Фотоклетката трябва да бъде поставена така, че в нея да не попада директно светлина от падащия или от отразения сноп лъчи.

2.4. Електрически характеристики на системата фотоклетка-индикатор Мощността на фотоклетката, отчетена на индикатора, да представлява линейна функция на светлинния интензитет на фоточувствителната повърхност. Необходимо е да се осигурят средства (електрически и/или оптични), за да се улесни нулирането и регулирането при калибриране. Тези средства да не засягат линейността или спектралните характеристики на уреда. Точността на системата рецептор-индикатор трябва да бъде в рамките на ± 2 % от цялата скала или ± 10 % от измерената стойност, като се вземе по-малката от двете стойности.

2.5. Опора за поставяне на опитния образец Механизмът да позволява да се постави опитният образец по такъв начин, че осите на държача на източника на светлина и на държача на рецептора да се пресичат на нивото на отражателната повърхност. Отражателна повърхност може да е разположена във вътрешността на огледалото, използвано като образец, или от двете му страни в зависимост от това дали е огледало с единична повърхност, с двойна повърхност или призматично огледало от тип “с преобръщач”.

3. Метод на действие

3.1. Метод на пряко калибриране При метода на прякото калибриране въздухът се използва като еталон. Този метод се прилага за уреди, които са конструирани така, че да позволяват калибриране на 100 % от скалата, като рецепторът се ориентира направо по оста на източника на светлина (фиг. 4). Този метод позволява в някои случаи (например при измерване на повърхности със слаба отразяваща способност) да се използва междинна точка за калибриране (между 0 и 100 % от скалата). В такива случаи е необходимо в оптичната траектория да се вмъкне филтър с неутрална плътност и с известен коефициент на прозрачност и системата за калибриране трябва да се регулира, докато индикаторът отчете процента на прозрачност, съответстващ на филтъра с неутрална плътност. Този филтър се отстранява преди започване на измерванията на отразяващата способност.

3.2. Метод на непряко калибриране Този метод на калибриране се прилага за уреди с фиксирана геометрия на източника на светлина и на рецептора. При него е необходимо наличието на еталон за отражение, подходящо калибриран и поддържан. Този еталон да бъде по възможност огледало с плоска повърхност, чийто коефициент на отражение е възможно най-близък до коефициента на изпитваните образци.

3.3. Измерване върху плоско огледало Коефициентът на отражение на изпитваните образци на плоско огледало може да бъде измерен с помощта на уреди, функциониращи на принципа на прякото или непрякото калибриране. Стойността на коефициента на отражение се отчита директно на скалата на индикатора на уреда.

3.4. Измерване върху неплоско (изпъкнало) огледало Измерването на коефициента на отражение на неплоските (изпъкнали) огледала изисква използването на уреди, съдържащи сфера на Улбрихт в рецептора (фиг. 5). Ако уредът за отчитане на показанията на сферата с еталонно огледало с коефициент на отражение Е% има nе деления при огледало с неизвестен коефициент на отражение, nx деленията ще съответстват на коефициента на отражение Х%, получен по формулата: nx X = E ––– ne

Приложение 8 Приложение № 8 към чл. 17, ал.2 ОБРАЗЕЦ

(максимален формат А4 (210 х 297 mm) Списък с данни № ... за целите на одобряване типа на превозно средство съгласно Наредба № 95а от 2006 г. за одобряване типа на устройство за непряко виждане и за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета по отношение монтирането на устройства за непряко виждане

0. Обща информация

0.1. Марка1 (търговско наимено- вание на производителя):

0.2. Тип:

0.3. Начини за идентификация на типа, когато се маркира на превозното средство:

0.4. Категория на превозното средствоii:

0.5. Наименование2 и адрес на производителя:

0.8. Адрес(-и) на монтажния (-те) завод (-и ):

1. Общи конструктивни характеристики на превозното средство

1.1. Снимки и/или чертежи на представено за одобряване превозно средство (образец):

1.7. Кабина на водача (изнесена напред или нормална)iii :

1.8. Място за управление: ляво/дясно3

2.4. Външни размери на превозното средство (извънгабаритни):

2.4.1. За шаси без каросерия:

2.4.2. За шаси с каросерия:

9. Каросерия

9.9. Устройства (система) за непряко виждане

1-dup. Търговско наименование или търговска марка на превозното средство:

2. Тип превозно средство: ……………………………

3. Категория на превозното сред- ствоv (M1, M2, M3, N1, N2 І 7,5 t, N2 > 7,5 t, N3)2

3.1. Тип товарен автомобил от кате- гория N3: несъчленен/с ремарке/ с полуремарке 2

4. Наименование3 и адрес на производителя:

5. Наименование и адрес на упълномощения представител (където е приложимо):

6. Търговско наименование или марка на огледалата и допъл- нителните устройства за непря- ко виждане, както и номер на одобряването на типа на компонент:

7. Клас(-ове) на отледалата и устройствата за непряко виж- дане (I, II, III, IV, V, VI, S)2

8. Разширение на ЕО одобряване типа на превозно средство, обхващащо следните устройства за непряко виждане:

9-dup. Данни, позволяващи да се опре- дели точката R при седнало по- ложение на водача:

10. Максимална и минимална широ- чина на каросерията, при която за огледалото и устройството за непряко виждане е издадено одоб- ряване на типа (при изпитване на превозно средство шаси - кабина, съгласно т. 2.3 от прило- жение № 10):

11. Превозното средство е представе- но за ЕО одобряване на типа на:

12. Техническа служба, отговаряща за контрола на съответствието при ЕО одобряване на типа:

13. Дата на протокола от изпитване:

14. Номер на протокола от провер- ката:

15. ЕО одобряване на типа по отно- шение на монтирането на устрой- ствата за непряко виждане се издава/отказва 2

16. Разширението на ЕО одобрява- не на типа по отношение на монтирането на устройствата за непряко виждане се издава/отказва2

17. Място:

18. Дата:

19. Подпис:

20. Към сертификата се прилагат следните документи, на които трябва да е отбелязан номерът на типовото одобряване: - чертежи с отбелязани монтажни опори на устройствата за непряко виждане; - чертежи и схеми с отбелязани монтажни разположения на компоненти и конструктивните характеристики на мястото, където са монтирани устройствата за непряко виждане; - общ изглед отпред, отзад и на отделението за пътници, позволяващ да се види къде са поставени устройствата за непряко виждане 1 Там, където е уместно, посочете дали изменението на първоначалното одобряване на типа е първо, второ и т.н. 2 Излишното се задрасква. 3 Името на лицето, което иска одобряване на типа и е отговорно пред ИА “АА”. v Класифицирано съгласно определенията, посочени в Закона за движението по пътищата и част А на приложение № 1 от Наредба № 60 от 2003 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

Приложение 10 Приложение № 10 към чл. 28 Технически изисквания към монтирането на огледала и други устройства за непряко виждане на превозните средства

ЧАСТ I Огледала

1. Брой на монтираните на ПС огледала

1.1. Минимален задължителен брой на огледалата

1.2. Изискванията на наредбата не се прилагат по отношение на огледалата за наблюдение. Въпреки това външните огледала за наблюдение трябва да бъдат монтирани на височина най-малко 2 m над пътната повърхност, когато ПС е в натоварено състояние, съответстващо на технически допустимото максимално натоварване.

2. Местоположение

2.1. Огледалата трябва да се поставят по начин, който позволява на водача, седнал на седалката си в нормално положение за управление, да наблюдава ясно пътя зад, пред и встрани на ПС.

2.2. Външните огледала трябва да бъдат видими през частта на предното стъкло, която се почиства от устройството за почистване на предните стъкла, или през страничните стъкла. Въпреки това по конструктивни причини тази разпоредба, касаеща почистваната част от предното стъкло, може да не се прилага по отношение на:

2.3. За всяко ПС шаси-кабина по време на измерване на полето на видимост минималните и максималните широчини на каросерията се уточняват от производителя и при необходимост се възпроизвеждат от временни габаритни плоскости. Всички конфигурации на ПС и на огледала, взети под внимание по време на изпитванията, да бъдат указани в ЕО сертификата за одобряване типа на ПС по отношение на монтирането на огледала (виж приложение № 9).

2.4. Външно огледало от страната на водача трябва да се монтира така, че ъгълът между средното надлъжно сечение на ПС и вертикалната равнина, преминаваща през центъра на огледалото и през центъра на правата линия с дължина 65 mm, свързваща точките на видимост на водача, да не е по-голям от 55°.

2.5. Изпъкването на огледалата по отношение на външните габарити на ПС не трябва да бъде по-голямо от необходимото за спазване на посочените в т. 4 полета на видимост.

2.6. Когато ПС е в натоварено състояние, съответстващо на технически допустимото максимално натоварване, и долният ръб на външно огледало се намира на по-малко от 2 m от пътната повърхност, това огледало не трябва да изпъква с повече от 250 mm извън най-голямата широчина на външните габарити на ПС, измерени, когато ПС не е оборудвано с огледало.

2.7. Огледалата от клас V и клас VI се монтират на ПС по такъв начин, че никоя от частите на огледалата или на техните опори при кое да е положение на регулиране да не бъде разположена на разстояние по-малко от 2 m от пътната повърхност, когато ПС е в натоварено състояние, съответстващо на технически допустима максимална маса.

2.8. При условията, посочени в т. 2.5, 2.6 и 2.7, огледалата могат да изпъкват от разрешените максимални широчини на ПС.

3. Регулировка

3.1. Вътрешното огледало трябва да може да се регулира от водача от неговото положение, заемано при управление на ПС.

3.2. Външното огледало, поставено от страната на водача, трябва да може да се регулира от вътрешността на ПС, когато вратата е затворена, а стъклото може да бъде отворено. Застопоряването в определено положение обаче може да бъде извършвано отвън.

3.3. Изискванията по т. 3.2 не се отнасят за външни огледала, които, след като са били изместени под въздействие на външна сила, могат да заемат предишното си положение без регулиране.

4. Полета на видимост

4.1. Вътрешно огледало за виждане назад (клас I) Полето на видимост трябва да е такова, че водачът да може да вижда поне 20 m широк прав хоризонтален участък от пътя, чийто център се намира върху средното вертикално надлъжно сечение на ПС, като при това участъкът, който водачът вижда, започва от точката, намираща се на 60 m зад точките на видимост на водача (фиг. 6) и се простира до хоризонта. Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Фиг. 6. Поле на видимост при огледала от клас I

4.2. Основни външни огледала за виждане назад от клас II

4.3. Основни външни огледала за виждане назад от клас III

4.4. Външно широкоъгълно огледало (клас IV)

4.5. Външно огледало “с близко поле на видимост” (клас V) Полето на видимост да е такова, че водачът да може да вижда плосък, хоризонтален участък от пътя по протежение на ПС, ограничен от следните вертикални равнини (фиг. 10а и 10б): Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Фиг. 10a и 10б. Поле на видимост на огледала “с близко поле на видимост” от клас V

4.6. Предно огледало (клас VI)

4.7. При огледалата, състоящи се от няколко отражателни повърхности, които са или с различна кривина, или помежду си са под ъгъл, поне една от отражателните повърхности трябва да осигурява полето на видимост и да е с размерите (т. 2.2.2 от част I на приложение № 6), определени за класа, към който спадат.

4.8. Възпрепятстване на видимостта

4.9. Процедура за изпитване Полето на видимост се определя чрез поставяне на мощни светлинни източници на мястото на точките на видимост на водача и чрез изследване на светлината, отразена върху контролен екран. Могат да се използват и други еквивалентни методи. ЧАСТ II Устройства за непряко виждане, различни от огледала

1-dup. Всяко устройство за непряко виждане да дава такива характеристики, че критичен обект да може да се наблюдава в границите на описаното поле на видимост, като се вземе предвид критичното възприятие. Системата за непряко виждане е предназначена за определяне на съответните участници в движението. Важността на отделния участник в движението се определя от неговата позиция и (потенциална) скорост. Приблизително пропорционално на скоростта на пешеходец/велосипедист/водач на мотопед се увеличават и размерите на тези участници в движението. От гледна точка на различаването водач на мотопед (D = 0,8) на разстояние 40 m би бил равностоен на пешеходец (? = 0,5) на разстояние 25 m. Като се имат предвид скоростите, водачът на мотопед би бил избран за критерий при определяне на размера на различаването. Поради тази причина обектът с размер 0,8 m ще се използва за определяне на характеристиките на различаването.

2-dup. Възпрепятстването на пряката видимост на водача, причинено от монтирането на устройство за непряко виждане, следва да се сведе до минимум.

3-dup. За определяне на разстоянието за различаване при устройствата за непряко виждане тип камера-монитор се прилага процедурата по т. 6.

4-dup. Изисквания при монтирането на монитора Посоката на наблюдение на монитора представлява приблизително същата посока, като тази на главното огледало.

5. Превозните средства от категории М2 и М3, както и комплектованите и напълно комплектованите ПС от категории N2 > 7,5 t и N3, притежаващи специални каросерии за събиране на отпадъци, в задната част на каросерията си могат да бъдат оборудвани с устройство за непряко виждане, различно от огледало, с оглед обезпечаване на следното поле на видимост.

5.1. Полето на видимост (фиг. 12) да бъде такова, че водачът да може вижда поне плосък, хоризонтален участък от пътя, който е ограничен от: - една вертикална равнина, преминаваща през най-външната задна точка на комплектованото ПС и перпендикулярна на средното надлъжно вертикално сечение на ПС; - една вертикална равнина, която е успоредна на и е разположена 2000 mm зад предишната равнина (по отношение на задната част на ПС); - две надлъжни вертикални равнини, определящи най-външно разположените страни на ПС и които са успоредни на средното надлъжно вертикално сечение на ПС.

5.2. Ако ПС от тези категории не могат да изпълнят изискванията по т. 5.1 чрез използване на устройство тип камера-монитор, могат да се използват други устройства за непряко виждане. В такъв случай устройството да е способно да открива обект с височина 50 сm и диаметър 30 cm в границите на полето, определено в т. 5.1. Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Фиг. 12. Поле на видимост при задно разположени устройства за непряко виждане

6. Изчисление на разстоянието за различаване

6.1. Устройство за непряко виждане тип камера-монитор

6.2. Второстепенни функционални изисквания