Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалностите “Медицинска сестра” и “Акушерка” за образователно-квалификационна степен “бакалавър”

Чл. 1

С наредбата се определят единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалностите “Медицинска сестра” и “Акушерка” за образователно-квалификационна степен “бакалавър”.

Чл. 2

Специалностите “Медицинска сестра” и “Акушерка” са специалности по регулирани професии от професионално направление “Здравни грижи”.

Чл. 3

Висше образование по специалностите “Медицинска сестра” и “Акушерка” за образователно-квалификационна степен “бакалавър” се придобива във факултети и/или филиали на висши училища, получили акредитация по реда на Закона за висшето образование.

Чл. 4

За студенти се приемат кандидати, завършили средно образование и положили успешно писмен конкурсен изпит, определен от висшето училище, или по реда на чл. 68, ал. 4 от Закона за висшето образование.

Чл. 5

(1) Студентите, изпълнили задълженията си по учебен план, който отговаря на изискванията на наредбата, получават диплома за завършено висше образование по специалността “Медицинска сестра”, съответно “Акушерка или „Лекарски асистент“”, на образователно-квалификационна степен “бакалавър” с професионална квалификация “Медицинска сестра”, съответно “Акушерка или „Лекарски асистент“”.

(2) Дипломата по ал. 1 дава право да се упражнява професията “медицинска сестра”, съответно “акушерка или „лекарски асистент“”.

Чл. 6

Обучението по специалността “Медицинска сестра” за образователно-квалификационна степен “бакалавър” е с продължителност не по-малко от 4 учебни години, съответстващи на 8 семестъра и хорариум 4630 часа и придобиване на не по-малко от 240 кредита по Системата за натрупване и трансфер на кредити. Обучението съответства на ниво 6Б от Националната квалификационна рамка.

Чл. 7

(1) Обучението включва теоретична и практическа подготовка.

(2) Теоретичната подготовка се осъществява чрез задължителни, избираеми и факултативни учебни дисциплини под формата на лекции, семинари, и практически упражнения с обща продължителност не по-малко от 6 семестъра.

(3) Практическата подготовка се осъществява чрез учебна (клинична) практика и преддипломен стаж.

Чл. 7а

(1) Практическата подготовка за придобиване на образователно-квалификационна степен „бакалавър“ по специалността „Медицинска сестра“ се организира и провежда във факултети и/или филиали на висши училища в съответствие с учебния план.

(2) Практическата подготовка се провежда и в лечебни заведения, получили одобрение от министъра на здравеопазването за обучение на студенти по чл. 90, ал. 1, т. 2 от Закона за лечебните заведения.

(3) Практическата подготовка по чл. 7, ал. 3 се провежда от преподаватели, завършили специалност „Медицинска сестра“, с образователно-квалификационна степен „бакалавър“ или „магистър“ по специалността „Управление на здравните грижи“ от професионално направление „Обществено здраве“ с професионална квалификация „ръководител на здравните грижи и преподавател по практика“.

(4) Практическата подготовка е с минимална продължителност, както следва:

1. учебна (клинична) практика – от първи до шести семестър включително, с продължителност не по-малко от 1140 академични часа;

2. преддипломен стаж – провежда се през седми и осми семестър, с продължителност не по-малко от 1600 академични часа.

(5) Преддипломният стаж осигурява специализирани знания в различните области от практическите основи на сестринските грижи.

Чл. 8

(1) Задължителните учебни дисциплини и минималният задължителен хорариум са:

(2) В учебния план могат да се включат като задължителни и други учебни дисциплини и хорариум извън посочените в ал. 1.

(3)

1. клинична практика - от първи до седми семестър включително, с продължителност не по-малка от 1860 часа;

2. преддипломен стаж - с продължителност не по-малко от един семестър (20 учебни седмици).

(3) Теоретичната подготовка по задължителните учебни дисциплини „Философия и въведение в сестринските грижи. Теоретични основи, включително теории за грижи, ориентирани към човека“ и „Практически основи на сестринските грижи. Комуникативни умения. Сестрински практики, основани на доказателства и научни изследвания“ се провежда от преподаватели, завършили специалност „Медицинска сестра“, които заемат академична длъжност „доцент“ или „професор“.

(4) Като цифрово изражение на студентската заетост, необходима за усвояване на специализирани знания и умения в процеса на обучението, в учебните планове се вписват кредити в съответствие с наредбата по чл. 44а, ал. 7 от Закона за висшето образование.

Чл. 8а

(1) Обучението по специалността “Медицинска сестра” осигурява:

1. цялостни познания в областта на науките, които са в основата на сестринските грижи, включително достатъчно добро разбиране на структурата, физиологичните функции и поведението на здравите и болните хора, както и на взаимовръзката между здравословното състояние на човека и неговата физическа и социална среда;

2. достатъчни познания за същността и етиката на професията и за общите принципи, отнасящи се до здравето и сестринските грижи;

3. подходящ клиничен практически опит;

4. способност за участие в практическото обучение на здравния персонал и опит в работата с този персонал;

5. опит в съвместната работа с други медицински специалисти и с представители на други професии в системата на здравеопазването.

5а. способност за предоставяне на персонализирани сестрински грижи и за насърчаване и подкрепа на пациенти, техни роднини и други ангажирани лица за полагане на грижи за себе си и водене на здравословен начин на живот;

5б. способност за развиване на ефективен лидерски подход и умения за вземане на решения;

5в. познаване на техническите иновации, свързани със здравеопазването и методите за полагане на сестрински грижи;

6. компетентност за самостоятелно определяне на необходимите здравни грижи, като се използват актуалните теоретични и клинични познания, както и за планиране, организиране и полагане на здравни грижи при лечението на пациенти с цел усъвършенстване на професионалната практика;

7. компетентност за ефективна съвместна работа с останалите медицински специалисти, включително участие в практическото обучение на медицински специалисти;

8. компетентност за насърчаване на лица, семейства и групи от лица да водят здравословен начин на живот и да полагат грижи за себе си;

9. компетентност за самостоятелно предприемане на незабавни животоспасяващи мерки и за вземане на мерки в случай на криза и бедствие;

10. компетентност за самостоятелно предоставяне на съвети, указания и подкрепа на лица, нуждаещи се от здравни грижи, и на техните близки;

11. компетентност за независимо гарантиране на качество и за оценяване на здравните грижи;

12. компетентност за осъществяване на цялостна професионална комуникация и за сътрудничество с представители на други професии в системата на здравеопазването;

13. компетентност за анализиране на качеството на здравните грижи с цел усъвършенстване на личната професионална практика.

14. компетентност за участие в научноизследователска дейност в областта на здравните грижи.

(2) Опитът по ал. 1, т. 3 трябва да е придобит по време на практическия стаж, провеждан под ръководството на квалифициран медицински персонал, в места, където броят на квалифицирания персонал и оборудването са подходящи за полагането на медицински грижи за пациентите.

Чл. 9

Избираемите и факултативните учебни дисциплини и техният хорариум се определят от висшето училище, като хорариумът на факултативните учебни дисциплини не може да надхвърля 10 на сто от общата аудиторна заетост.

Чл. 10

Съотношението между теоретичната и практическата подготовка се определя от висшето училище, като учебните часове за практическа подготовка са не по-малко от 50 на сто от общия хорариум.

Чл. 11

Обучението за придобиване на образователно-квалификационна степен “бакалавър” с професионална квалификация “Акушерка” е с продължителност не по-малко от 4 учебни години, съответстващи на 8 семестъра и хорариум 4645 часа и придобиване на не по-малко от 240 кредита по Системата за натрупване и трансфер на кредити.

Чл. 12

(1) Обучението се осъществява чрез теоретична и практическа подготовка.

(2) Теоретичната подготовка се осъществява чрез задължителни, избираеми и факултативни учебни дисциплини под формата на лекции, семинари, и практически упражнения с обща продължителност не по-малко от 6 семестъра.

(3) Практическата подготовка се осъществява чрез учебна (клинична) практика и преддипломен стаж.

Чл. 13

(1) Задължителните учебни дисциплини и минималният задължителен хорариум са:

(2) В учебния план могат да се включат като задължителни и други учебни дисциплини и хорариум извън посочените в ал. 1.

(3) Като цифрово изражение на студентската заетост, необходима за усвояване на специализирани знания и умения в процеса на обучението, в учебните планове се вписват кредити в съответствие с наредбата по чл. 44а, ал. 7 от Закона за висшето образование.

Чл. 13а

(1) Обучението по специалността “Акушерка” осигурява:

1. задълбочени познания за науките, на които се основават дейностите на акушерките, в частност на акушерството и гинекологията;

2. достатъчни познания за професионалната етика на професията и на нормативните актове, които я регламентират;

3. достатъчни общомедицински познания (биологични функции, анатомия и физиология), познания по фармакология в областта на акушерството и неонатологията, както и знания за връзката между здравословното състояние и физическата и социалната среда на човека, и неговото поведение;

4. достатъчен клиничен опит, придобит в лечебни заведения по чл. 14, ал. 2, който позволява на акушерката, независимо и като поема изцяло и в необходимата степен отговорност, освен при патологични случаи, да следи пренаталната фаза и да осигури пренаталните грижи, раждането и последващите манипулации, постнаталните грижи и да реанимира новородени до появата на лекар;

5. достатъчно разбиране на обучението на здравни работници и опит от работата с такива работници.

Чл. 14

(1) Практическата подготовка за придобиване на образователно-квалификационна степен „бакалавър“ по специалността „Акушерка“ се организира и провежда във факултети и/или филиали на висши училища в съответствие с учебния план.

(2) Практическата подготовка се провежда и в лечебни заведения, получили одобрение от министъра на здравеопазването за обучение на студенти по чл. 90, ал. 1, т. 2 от Закона за лечебните заведения.

(3) Практическата подготовка по ал. 1 се провежда от преподаватели, завършили специалност „Акушерка“, с образователно-квалификационна степен „бакалавър“ или „магистър“ по специалността „Управление на здравните грижи“ от професионално направление „Обществено здраве“ с професионална квалификация „ръководител на здравните грижи и преподавател по практика“.

(4) Практическата подготовка е с минимална продължителност, както следва:

1. учебна (клинична) практика – от първи до шести семестър включително, с продължителност не по-малко от 1140 академични часа;

2. преддипломен стаж – провежда се през седми и осми семестър, с продължителност не по-малко от 1600 академични часа.

Чл. 15

(1) По време на практическата подготовка студентите извършат дейности под ръководството и наблюдението на преподавател по практика и усвояват следните дейности:

1. съветване на бременни жени, включващи поне 100 прегледа преди раждането;

2. наблюдение и грижи за не по-малко от 40 раждащи жени;

3. самостоятелно водене на не по-малко от 40 раждания;

4. активно участие при седалищни раждания;

5. извършване на епизиотомия и увод в хирургичния шев;

6. наблюдение и грижи за 40 жени с риск при бременност или раждащи или в послеродов период;

7. наблюдение и грижи, включително прегледи, на не по-малко от 100 жени в послеродов период и здрави новородени деца;

8. наблюдение и грижи за новородени, изискващи специални грижи, включително за родени преди термин, след термин, деца с ниско тегло при раждането или болни;

9. грижи за жени с гинекологична и акушерска патология;

10. въвеждане в грижите в областта на медицината и хирургията, което включва теоретична подготовка и клинична практика.

(2) При липса на достатъчно родилки броят по ал. 1, т. 3 може да бъде намален до 30 раждания, при условие че студентите активно участват в 20 други раждания.

(3) При липса на седалищни раждания или при невъзможност за участие при провеждането им практиката по ал. 1, т. 4 може да бъде осъществена при симулативни условия.

(4) Уводът в хирургичния шев по ал. 1, т. 5 включва теоретична подготовка и клинична практика. Практиката по шев включва зашиване на рана от епизиотомия и неусложнено разкъсване на перинеума и може да бъде извършвана при необходимост и в симулативни условия.

Чл. 16

Избираемите и факултативните учебни дисциплини и техният хорариум се определят от висшето училище, като хорариумът на факултативните учебни дисциплини не може да надхвърля 10 на сто от общата аудиторна заетост.

Чл. 17

Съотношението между теоретичната и практическата подготовка се определя от висшето училище, като учебните часове за практическа подготовка са не по-малко от 50 на сто от общия хорариум.

Чл. 17а

Обучението за придобиване на образователно-квалификационна степен „бакалавър“ с професионална квалификация „Лекарски асистент“ се провежда в редовна форма с продължителност не по-малко от 4 учебни години, съответстващи на 8 семестъра и хорариум 4700 часа, и придобиване на не по-малко от 240 кредита по Системата за натрупване и трансфер на кредити.

Чл. 17б

(1) Обучението се осъществява чрез теоретична и практическа подготовка.

(2) Теоретичната подготовка се осъществява чрез задължителни, избираеми и факултативни учебни дисциплини под формата на лекции, семинари и практически упражнения с обща продължителност не по-малко от 6 семестъра.

(3) Практическата подготовка се осъществява чрез учебна (клинична) практика и преддипломен стаж.

Чл. 17в

(1) Задължителните учебни дисциплини и минималният задължителен хорариум са:

(2) В учебния план могат да се включат като задължителни и други учебни дисциплини и хорариум извън посочените в ал. 1.

(3) Като цифрово изражение на студентската заетост, необходима за усвояване на специализирани знания и умения в процеса на обучението, в учебните планове се вписват кредити в съответствие с наредбата по чл. 44а, ал. 7 от Закона за висшето образование.

Чл. 17г

Обучението по специалността „Лекарски асистент“ осигурява:

1. достатъчни познания по дисциплините, които са в основата на дейностите по оказване на спешна и първична медицинска помощ;

2. достатъчни познания за професионалната етика на професията и за общите принципи, отнасящи се до здравето и болестта;

3. достатъчен клиничен практически опит, осигуряващ придобиването на умения за извършване на дейности в областта на спешната и първичната медицинска помощ;

4. умения за съвместна работа с други медицински специалисти.

Чл. 17д

(1) Практическата подготовка за придобиване на образователно-квалификационна степен „бакалавър“ по специалността „Лекарски асистент“ се организира и провежда във факултети и/или филиали на висши училища в съответствие с учебния план.

(2) Практическата подготовка се провежда и в лечебни заведения, получили одобрение от министъра на здравеопазването за обучение на студенти по чл. 90, ал. 1, т. 2 от Закона за лечебните заведения.

(3) Практическата подготовка е с минимална продължителност, както следва:

1. учебна (клинична) практика – от първи до шести семестър включително, с продължителност не по-малко от 1000 академични часа;

2. преддипломен стаж – провежда се през седми и осми семестър, с продължителност не по-малко от 1600 академични часа.

Чл. 17е

Избираемите и факултативните учебни дисциплини и техният хорариум се определят от висшето училище, като хорариумът на факултативните учебни дисциплини не може да надхвърля 10 на сто от общата аудиторна заетост.

Чл. 17ж

Съотношението между теоретичната и практическата подготовка се определя от висшето училище, като учебните часове за практическа подготовка са не по-малко от 50 на сто от общия хорариум.

Чл. 18

Обучението за придобиване на висше образование по специалността „Медицинска сестра“ за образователно-квалификационна степен „бакалавър“ завършва с държавни изпити по:

1. Философия на сестринските грижи. Теоретични и практически основи на общите и специалните сестрински грижи;

2. Вътрешни болести и Фармакология – сестрински дейности и грижи;

3. Хирургия и Анестезиология, реанимация и интензивни грижи – сестрински дейности и грижи;

4. Социална медицина с Промоция на здравето и Социално и здравно законодателство.

Чл. 19

Обучението за придобиване на висше образование по специалността „Акушерка“ за образователно-квалификационна степен „бакалавър“ завършва с държавни изпити по:

1. Философия на акушерските грижи. Теоретични и практически основи на общите и специалните акушерски грижи;

2. Неонатология и Детски болести – акушерски дейности и грижи;

3. Акушерство и гинекология – акушерски дейности и грижи;

4. Социална медицина с Промоция на здравето и Социално и здравно законодателство.

Чл. 19а

Обучението за придобиване на висше образование по специалността „Лекарски асистент“ за образователно-квалификационна степен „бакалавър“ завършва с държавни изпити по:

1. Спешна медицинска помощ, реанимация и интензивно лечение – практически и теоретичен;

2. Първична медицинска помощ и Фармакология – практически и теоретичен;

3. Гериатрия, Детски болести и Инфекциозни болести.

Чл. 20

Съставът на държавната изпитна комисия по чл. 18, 19 и 19a се определя със заповед на ректора на висшето училище, като председателят й е хабилитирано лице.

§ 1

Студентите, приети преди влизането в сила на наредбата, продължават обучението си по актуализирани учебни планове и програми в съответствие с изискванията на наредбата.

§ 2

Наредбата се приема на основание чл. 177 от Закона за здравето и чл. 9, ал. 3, т. 5 от Закона за висшето образование.