Чл. 1
(1) С тази наредба се определя редът за установяване на владеенето на български език и професионалната терминология на български език от чужденците за упражняване на медицинска професия в Република България, включително и от чужденците, придобили професионална квалификация на територията на Република България.
(2) Наредбата се прилага и за гражданите на държавите – членки на Европейския съюз, другите държави от Европейското икономическо пространство и Швейцария при проверка на познанията им по български език съгласно чл. 89 от Закона за признаване на професионални квалификации.
Чл. 2
Чужденците и лицата по чл. 1, ал. 2, които желаят да упражняват професията “лекар”, “лекар по дентална медицина” и “фармацевт” в Република България, трябва да владеят български език и професионалната терминология на български език устно и писмено в степен, която позволява:
1. разбирането на писмен текст, включително използването на специализирана литература по медицина, както и на нормативните актове, свързани с упражняването на медицинска професия в Република България;
2. общуването с пациенти и лица, упражняващи медицинска професия, както и правилното провеждане на съответното медицинско изследване, диагностициране и лечение;
3. предлагане на достъпни и разбираеми за пациента съвети и информация;
4. писане съгласно установените правописни правила, включително правилното водене на медицинска или фармацевтична документация, изписването и разчитането на рецепти и направления за диагностични и специализирани изследвания.
Чл. 3
Чужденците и лицата по чл. 1, ал. 2, които желаят да упражняват професията „медицинска сестра“ или „акушерка“ или друга медицинска професия от професионално направление „Здравни грижи“ в Република България, трябва да владеят български език и професионалната терминология на български език в степен, която позволява да извършва тази работа и включва следните умения:
1. да общува с пациента и хората, които се грижат за него, както и с членовете на здравния екип и останалия персонал на лечебното заведение;
2. да събира необходимата за полагането на медицински грижи информация, както и да провежда разговор с пациента;
3. да предава на пациента и хората, които се грижат за него, ясна и разбираема информация и/или съвети относно всички грижи, лечение, профилактични, диагностични, терапевтични и рехабилитационни дейности, които влизат в професионалните задължения на съответния медицински специалист;
4. да разбира писмени текстове, включително медицинска документация, специализирана литература по съответната медицинска професия, както и нормативните актове, които се отнасят до работата на съответния медицински специалист;
5. да има нужната писмена и устна грамотност, необходима за доброто водене на медицинската документация относно пациента.
Чл. 4
Лицата по чл. 2 и 3 подават заявление по образец (приложение № 1) до министъра на образованието и науката за издаване на удостоверение за владеене на български език и професионалната терминология на български език, към която прилагат копие от документ за самоличност и копие от дипломата за съответното медицинско образование.
Чл. 5
(1) Документите могат да се подават и чрез дипломатическите или консулските представителства на Република България, когато лицето живее в чужбина.
(2) Документите, издадени на чужд език, трябва да бъдат легализирани, а копието от дипломата за съответното медицинско образование - и нотариално заверено.
(3) При подаване на документите в Министерството на образованието и науката (ЦОПУО) или в дипломатическото или консулското представителство лицата представят на длъжностното лице и оригинал на документите за сверяване.
Чл. 6
(1) Изпитът за установяване на владеенето на български език и професионална терминология на български език от лицата по чл. 2 и 3 се организира и провежда от ЦОПУО.
(2) Директорът на ЦОПУО назначава комисия от специалисти, която провежда изпита, като в нейния състав задължително се включва медицински специалист, упражняващ съответната професия.
(3) Удостоверението за владеене на български език и професионалната терминология на български език се издава от министъра на образованието и науката или от упълномощено от него лице по образец (приложение № 2).
(4) Удостоверението служи за установяване на владеенето на български език и професионална терминология на български език само с оглед разпоредбата на чл. 186, ал. 3, т. 1 и ал. 8 от Закона за здравето.
Чл. 7
(1) Владеенето на български език и професионална терминология на български език се установява от комисията чрез изпит (включващ писмена част и събеседване), провеждан от ЦОПУО по предварително оповестен график. До събеседване се допускат само лицата, положили успешно писмената част на изпита.
(2) Въз основа на резултатите от проведения изпит и решението на комисията директорът на ЦОПУО предлага на министъра на образованието и науката да издаде или да откаже да издаде на съответното лице удостоверение по чл. 6, ал. 3.
(3) Лицата, на които е отказано издаване на удостоверение, могат да се явят повторно на изпит не по-рано от четири месеца от провеждането на предходния изпит.
Чл. 8
(1) За лица, живеещи в чужбина, писмената част на изпита може да се проведе и в съответното дипломатическо или консулско представителство на Република България, в което са постъпили заявленията на тези лица. За провеждането на устната част тези лица задължително трябва да се явят в ЦОПУО.
(2) Материалите за провеждането на писмената част на изпита се изпращат от ЦОПУО по искане на дипломатическото или консулското представителство на Република България.
(3) Материалите от проведения писмен изпит се изпращат от дипломатическото или консулското представителство на Република България чрез Министерството на външните работи с дипломатическа поща или по електронен път в ЦОПУО за оценка от комисията.
(4) В случаите, когато материалите от проведения писмен изпит са изпратени по електронен път, оригиналите им се изпращат допълнително чрез Министерството на външните работи в ЦОПУО с дипломатическа поща.
(5) Лицата по ал. 1 получават информация за решенията по заявленията, както и за резултатите от проведената писмена част на изпита в ЦОПУО или в съответното дипломатическо или консулско представителство на Република България. По искане на лицето удостоверението за владеене на български език и професионалната терминология на български език се получава в ЦОПУО или в съответното дипломатическо или консулско представителство на Република България.
Заключителна разпоредба
Приложение 1 Приложение № 1 към чл. 4 ДО МИНИСТЪРА
НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА Заявление от Име: собствено................... бащино.................................. фамилно........................................................................... Гражданин(ка) на.................. Народност............................. Роден(а) на........................ в гр. (с.).................................. Семейно положение............................................................ Адресна регистрация.......................................................... Тел. (Е-mail)....................................................................... Завършено образование..................................................... УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР, На основание чл. 4 от Наредба № 15 от 2005 г. за установяване на владеенето на български език и професионалната терминология на български език от чужденците за упражняване на медицинска професия в Република България моля да ми бъде издадено удостоверение за владеене на български език и професионална терминология на български език. Прилагам следните документи: 1. копие от документ за самоличност; 2. нотариално заверено копие от диплома за завършено медицинско образование. Дата: Подпис:
Приложение 2 Приложение № 2 към чл. 6, ал. 3 УДОСТОВЕРЕНИЕ
№ Министерството на образованието и науката издава настоящото удостоверение на от гр. (с.)................., гражданин на, в уверение на това, че владее български език и професионална терминология на български език за упражняване на медицинска професия в Република България. Удостоверението се издава с оглед упражняване от лицето на медицинска професия в Република България съгласно изискването на чл. 186 от Закона за здравето и чл. 89 от Закона за признаване на професионални квалификации (като наето лице по трудово правоотношение, като самонаето лице, при обучение за придобиване на специалност в системата на здравеопазването и др.). Министър: