Наредба за изискванията към бутилираните натурални минерални, изворни и трапезни води, предназначени за питейни цели

Чл. 1

(1) С наредбата се определят изискванията към бутилираните натурални минерални, изворни и трапезни води, предназначени за питейни цели, условията и редът за използване на методите за обработка на натуралните минерални и изворни води и за внос на минерални води.

(2) Наредбата не се прилага за:

1. води, които са лекарствен продукт по смисъла на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина;

2. натуралните минерални води, използвани при водоизточника за лечебни цели в балнеоложки обекти;

3. натуралните минерални води, предназначени за износ за трети страни.

4.

Чл. 2

(1) Бутилирана вода е натурална минерална, изворна или трапезна вода, предназначена за питейна употреба, поставена в бутилка или друг вид готови потребителски опаковки.

(2) Видовете бутилирани води са:

1. “натурална минерална вода” - минерална вода, която произхожда от находище на минерална вода, добива се от един или повече естествени извори или изкуствено изградени водовземни съоръжения, има строго определен и постоянен (в рамките на естествените колебания) дебит, температура, минерален състав, съдържание на микроелементи и други компоненти, които й придават специфични свойства и я отличават ясно от обикновената питейна вода; по смисъла на чл. 6, ал. 5 и 6 е микробиологично безопасна, първоначалната й чистота и състав остават непроменени поради дълбокия й подземен произход и защитеност срещу замърсяване на находището на минерална вода, от което произхожда, и при производството й са спазени изискванията на наредбата;

2. “изворна вода” - вода, която произхожда от дълбоко разположен водоносен хоризонт, който не е находище на минерална вода, добива се от един или повече естествени извори или изкуствено изградени водовземни съоръжения, по микробиологични, физико-химични, химични и радиологични показатели е подходяща за питейна употреба в нейното натурално състояние, при производството й са спазени изискванията на наредбата и се бутилира в района на водоизточника в предприятие, свързано с директна тръбопроводна връзка с водоизточника;

3. “трапезна вода” - всяка вода от подземен или повърхностен водоизточник, третирана или нетретирана, която отговаря на изискванията на Наредба № 9 от 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели (обн., ДВ, бр. 30 от 2001 г.; изм., бр. 87 от 2007 г.), но не отговаря на изискванията за натурална минерална или изворна вода и при производството й са спазени изискванията на наредбата;

4. “натурална минерална вода - естествено газирана” - минерална вода, която в природното си състояние съдържа въглероден диоксид, като количеството му, съдържащо се в бутилираната вода, независимо от това дали е прилагана декантация или не, е същото (в рамките на обичайните граници на отклонение), както във водата при водоизточника; в това определение се включват и натуралните минерални води, при които повторно е въведен въглероден диоксид, произхождащ от същото находище на минерална вода, в количество, равно на това, което е отделено в хода на техническите операции при бутилирането;

5. “натурална минерална вода - догазирана с газ от водоизточника” - минерална вода, която е газирана допълнително с въглероден диоксид, произхождащ от същото находище на минерална вода, и количеството му, съдържащо се в бутилираната вода, независимо от това дали е прилагана декантация, или не, е по-голямо от това във водата от водоизточника;

6. “натурална минерална вода - газирана” - минерална вода, която съдържа въглероден диоксид, който е разтворен допълнително във водата и не произхожда от находището на минерална вода, от което е водата;

7. “натурална минерална вода - напълно дегазирана” или “натурална минерална вода - частично дегазирана” - минерална вода, която при бутилирането е преминала съответната обработка по чл. 13, ал. 2, т. 4;

8. “изворна вода - газирана” или “трапезна вода - газирана” - изворна или трапезна вода, в която изкуствено е добавен въглероден диоксид, който се отделя спонтанно и видимо при нормална температура и налягане;

9. “сода” - газирана трапезна вода, която съдържа допълнително прибавен натриев хидрогенкарбонат повече от 570 mg/l.

(3) Видовете бутилирани води са:

1. “натурална минерална вода” - минерална вода, която произхожда от находище на минерална вода, добива се от един или повече естествени извори или изкуствено изградени водовземни съоръжения, има строго определен и постоянен (в рамките на естествените колебания) дебит, температура, минерален състав, съдържание на микроелементи и други компоненти, които й придават специфични свойства и я отличават ясно от обикновената питейна вода; по смисъла на чл. 6, ал. 5 и 6 е микробиологично безопасна, първоначалната й чистота и състав остават непроменени поради дълбокия й подземен произход и защитеност срещу замърсяване на находището на минерална вода, от което произхожда, и при производството й са спазени изискванията на наредбата;

2. “изворна вода” - вода, която произхожда от дълбоко разположен водоносен хоризонт, който не е находище на минерална вода, добива се от един или повече естествени извори или изкуствено изградени водовземни съоръжения, по микробиологични, физико-химични, химични и радиологични показатели е подходяща за питейна употреба в нейното натурално състояние, при производството й са спазени изискванията на наредбата и се бутилира в района на водоизточника в предприятие, свързано с директна тръбопроводна връзка с водоизточника;

3. “трапезна вода” - всяка вода от подземен или повърхностен водоизточник, третирана или нетретирана, която отговаря на изискванията на Наредба № 9 от 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели (обн., ДВ, бр. 30 от 2001 г.; изм., бр. 87 от 2007 г.), но не отговаря на изискванията за натурална минерална или изворна вода и при производството й са спазени изискванията на наредбата;

4. “натурална минерална вода - естествено газирана” - минерална вода, която в природното си състояние съдържа въглероден диоксид, като количеството му, съдържащо се в бутилираната вода, независимо от това дали е прилагана декантация или не, е същото (в рамките на обичайните граници на отклонение), както във водата при водоизточника; в това определение се включват и натуралните минерални води, при които повторно е въведен въглероден диоксид, произхождащ от същото находище на минерална вода, в количество, равно на това, което е отделено в хода на техническите операции при бутилирането;

5. “натурална минерална вода - догазирана с газ от водоизточника” - минерална вода, която е газирана допълнително с въглероден диоксид, произхождащ от същото находище на минерална вода, и количеството му, съдържащо се в бутилираната вода, независимо от това дали е прилагана декантация, или не, е по-голямо от това във водата от водоизточника;

6. “натурална минерална вода - газирана” - минерална вода, която съдържа въглероден диоксид, който е разтворен допълнително във водата и не произхожда от находището на минерална вода, от което е водата;

7. “натурална минерална вода - напълно дегазирана” или “натурална минерална вода - частично дегазирана” - минерална вода, която при бутилирането е преминала съответната обработка по чл. 13, ал. 2, т. 4;

8. “изворна вода - газирана” или “трапезна вода - газирана” - изворна или трапезна вода, в която изкуствено е добавен въглероден диоксид, който се отделя спонтанно и видимо при нормална температура и налягане;

9. “сода” - газирана трапезна вода, която съдържа допълнително прибавен натриев хидрогенкарбонат повече от 570 mg/l.

Чл. 3

(отменен)

(1) Министърът на здравеопазването утвърждава със заповед списък на натуралните минерални води, които отговарят на изискванията на наредбата.

(2) Заповедта по ал. 1, придружена със списъка, се обнародва в “Държавен вестник”.

Чл. 4

Бутилиране и пускане на пазара на натурална минерална вода, добита на територията на Република България се извършва, при условие че са спазени следните изисквания:

1. минералната вода е определена като такава по реда на Закона за водите;

2. за минералната вода е предоставено право на ползване чрез концесия за бутилиране на минерални води по реда на Закона за концесиите или Закона за общинската собственост при изпълнение на изискванията на Закона за водите;

2а. конструкцията на водоизточника осигурява защита от замърсяване на водата и от смесване с води от по-горе разположени водоносни хоризонти и с повърхностни води;

3. режимът и условията на добиване на минералната вода са постоянни и не водят до промяна на физико-химичните, химичните, радиологичните и микробиологичните качества на водата, запазват нейните специфични характеристики и предотвратяват замърсяването й;

4. водовземните съоръжения и съоръженията за транспортиране и съхраняване на минералната вода отговарят на действащите санитарно-технически изисквания и са изградени от материали, които не променят физико-химичните, химичните, радиологичните и микробиологичните качества на водата, запазват нейните специфични характеристики и предотвратяват замърсяването й;

5. за водовземното съоръжение има установена санитарно-охранителна зона;

6. за минералната вода от конкретното водовземно съоръжение има издаден сертификат по реда на чл. 5;

7. водата се довежда до бутилиращото предприятие, изградено в района на водоизточника, чрез директна тръбопроводна връзка.

Чл. 5

(1) Министърът на здравеопазването издава сертификат съгласно Закона за храните, който удостоверява, че по произход, състав и свойства минералната вода е подходяща за бутилиране за питейни цели. Сертификатът се издава по образец съгласно приложение № 1.

(2) Сертификатът по ал. 1 се издава на основата на анализи и заключения от проведените съобразно приложение № 2 проучвания.

(3) Издаването и подновяването на сертификата се извършва по реда на чл. 87 от Наредба № 1 от 2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води (ДВ, бр. 87 от 2007 г.).

Чл. 6

(1) Натуралната минерална вода при бутилирането й не трябва да надвишава максималните стойности за съдържание на елементи и съединения съгласно приложение № 3.

(2) Минералната вода по радиологични показатели трябва да съответства на изискванията на приложение № 3а, което се установява при издаването и подновяването на сертификата по чл. 5.

(3) Химичните елементи и съединенията съгласно приложение № 3 могат да се съдържат в натуралните минерални води в определените граници само ако те са естествени съставки на минералната вода, а не са резултат от замърсяване на водоизточника.

(4) За целите на официалния контрол методите за анализ на химичните елементи и съединения по ал. 1 трябва да отговарят на изискванията съгласно приложение № 4.

(5) По микробиологични показатели натуралната минерална вода трябва да отговаря на изискванията съгласно приложение № 5. Общият брой колонии на жизнеспособни микроорганизми на натуралната минерална вода, установяван при водоизточника, трябва да съответства на нейната естествена микрофлора и да дава достатъчни доказателства, че водоизточникът е защитен от всякакво замърсяване.

(6) Не се допуска наличие на патогенни микроорганизми и паразити в натуралната минерална вода. Патогенните микроорганизми се изследват само по епидемиологични и други показания, определени от органите на Държавния здравен контрол (ДЗК).

(7) При спазване изискванията на ал. 5 и 6 и условията за експлоатация на водоизточника на етап търговия:

1. развитието на естествената микрофлора на натуралната минерална вода може да е резултат само от нормалното увеличение на микрофлората, установена при водоизточника;

2. натуралната минерална вода не може да има органолептични недостатъци (утайки, видими частици, наличие на оцветявания, мътност и др.).

Чл. 7

Бутилиране и пускане на пазара на изворна вода, добита на територията на Република България се извършва, при условие че са спазени следните изисквания:

1. водата се добива от дълбоко разположен естествено защитен от замърсяване водоносен хоризонт;

2. конструкцията на водовземното съоръжение осигурява защита от замърсяване на водата от смесване с води от по-горе разположени водоносни хоризонти и с повърхностни води;

3. има издадено разрешително за водовземане по реда на Закона за водите;

4. режимът и условията на добиване на изворната вода са постоянни и не водят до промяна на физико-химичните, химичните, радиологичните и микробиологичните качества на водата, запазват нейните специфични характеристики и предотвратяват замърсяването й;

5. водовземните съоръжения и съоръженията за транспортиране и съхраняване на изворната вода отговарят на действащите санитарно-технически изисквания, изградени са от материали, които не променят физико-химичните, химичните, радиологичните и микробиологичните качества на водата, запазват нейните характеристики и предотвратяват замърсяването й;

6. за водовземното съоръжение има установена санитарно-охранителна зона;

7. за водата са проведени изпитвания по показателите съгласно чл. 8;

8. водата се довежда до бутилиращото предприятие, изградено в района на водоизточника, чрез директна тръбопроводна връзка.

Чл. 8

(1) По физико-химични, химични и радиологични показатели изворната вода трябва да съответства на изискванията на приложение № 1, таблици Б, В и Г на Наредба № 9 от 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели.

(2) По микробиологични показатели изворната вода трябва да отговаря на изискванията, посочени в приложение № 5. Не се допуска наличие на патогенни микроорганизми и паразити в изворната вода.

(3) Не се допуска пускане на пазара на изворни води с наличие на утайки, видими частици, наличие на оцветявания и мътност.

Чл. 9

(1) Изпитванията по чл. 7, т. 7 се извършват четирикратно по сезони през интервал от 3 месеца от акредитирани лица за изпитване на питейни води.

(2) Водата се изследва за патогенни микроорганизми само по епидемиологични и други показания, определени от органите на ДСК.

Чл. 10

(1) За производството на трапезна вода се допуска използването на основни суровини:

1. питейна вода по смисъла на Наредба № 9 от 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели;

2. минерална вода.

(2) За производството на трапезна вода може да се използват допълнителни суровини като:

1. въглероден диоксид;

2. натриев хлорид;

3. минерални вещества от разрешените в приложение № 2 на Наредба № 8 от 2002 г. за изискванията към използване на добавки в храните (ДВ, бр. 44 от 2002 г.).

Чл. 11

(1) Производството на трапезна вода се извършва само по начин, осигуряващ спазването на максималните стойности за съдържание на химични вещества, определени в приложение № 1, таблици Б, В и Г на Наредба № 9 от 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели.

(2) Не се допуска наличие на остатъчни дезинфектанти във водата на мястото на бутилирането й.

Чл. 12

(1) По микробиологични показатели трапезната вода трябва да отговаря на изискванията от приложение № 5. За трапезната вода не се изисква определянето на показателя “мезофилни аеробни микроорганизми за водата при водоизточника”.

(2) Не се допуска наличие на патогенни микроорганизми и паразити в трапезната вода.

Чл. 13

(1) Извън случаите по чл. 15 при производството на натурална минерална вода не се допуска обработка, вследствие на която могат да настъпят отклонения в характерния състав и качества на водата, определени в сертификата.

(2) Натуралните минерални води, каквито са при водоизточника, могат да претърпят само следните обработки:

1. отделяне на неустойчивите елементи, като съединения на желязото и сярата, чрез филтрация или декантация, което може да бъде предшествано от аерация;

2. отделяне на съединения на желязото, мангана, сярата и арсена чрез обогатен с озон въздух и при условие, че са спазени изискванията на чл. 14;

3. отделяне на нежелани съставки, различни от определените в т. 1 и 2 и при условие, че са спазени изискванията на чл. 14;

4. пълно или частично дегазиране на минералната вода изключително чрез физични методи.

(3) Натуралните минерални води, каквито са при водоизточника, могат да претърпят само следните обработки:

1. отделяне на неустойчивите елементи, като съединения на желязото и сярата, чрез филтрация или декантация, което може да бъде предшествано от аерация;

2. отделяне на съединения на желязото, мангана, сярата и арсена чрез обогатен с озон въздух и при условие, че са спазени изискванията на чл. 14;

3. отделяне на нежелани съставки, различни от определените в т. 1 и 2 и при условие, че са спазени изискванията на чл. 14;

4. пълно или частично дегазиране на минералната вода изключително чрез физични методи.

(4) Натуралните минерални води, каквито са при водоизточника, могат да претърпят само следните обработки:

1. отделяне на неустойчивите елементи, като съединения на желязото и сярата, чрез филтрация или декантация, което може да бъде предшествано от аерация;

2. отделяне на съединения на желязото, мангана, сярата и арсена чрез обогатен с озон въздух и при условие, че са спазени изискванията на чл. 14;

3. отделяне на нежелани съставки, различни от определените в т. 1 и 2 и при условие, че са спазени изискванията на чл. 14;

4. пълно или частично дегазиране на минералната вода изключително чрез физични методи.

Чл. 14

(1) Използването на методите за обработка по чл. 13, ал. 2, т. 2 и 3 се извършва след предварително подаване на уведомление до министъра на здравеопазването с копие до министъра на околната среда и водите.

(2) Уведомлението по ал. 1 съдържа следните данни:

1. наименование, седалище и адрес на управление на производителя;

2. основание (концесионен договор или друг документ) за ползване на минералната вода;

3. мотивирана подробна обосновка за необходимостта от прилагане на метода за обработка.

(3) В случаите на уведомление за обработка по чл. 13, ал. 2, т. 2, за да се осигури, че използването на такава обработка е оправдано от гледна точка на съединенията на желязото, мангана, сярата и арсена в състава на водата, към уведомлението по ал. 2 се прилагат и:

1. подробна техническа документация относно метода за обработка на водата, техническите характеристики и принципа на действие на съоръженията и инсталациите, материалите, от които са изработени детайлите, влизащи в контакт с минералната вода, и инструкция за експлоатация;

2. експертно становище, изготвено от упълномощено от Министерството на здравеопазването здравно заведение по чл. 21, ал. 2, т. 1 от Закона за здравето или лечебно заведение по чл. 9 от Закона за лечебните заведения, за необходимостта от прилагане на съответната обработка на водата, както и за влиянието на тази обработка върху качествата на минералната вода, които й придават характерни свойства;

3. протоколи от изпитвания на водата, извършени от акредитирани лаборатории за води, по показателите от сертификата след приложена обработка, както и за съдържание на остатъци съгласно приложение № 6.

(4) Когато методът за обработка на минерална вода с обогатен с озон въздух съответства на изискванията на чл. 13, министърът на здравеопазването издава удостоверение за съответствието на метода на обработка, с което се разрешава неговото прилагане при производството на натурална минерална вода.

(5) Производителят на натурална минерална вода, който прилага метод на обработка по чл. 13, ал. 2, т. 2 и/или 3, е длъжен да предприема всички необходими мерки за гарантиране ефективността и безопасността на обработката и да съдейства на компетентния контролен орган при извършване на проверки.

Чл. 15

Натуралната минерална вода, в състава, в който се намира при водоизточника, не може да е обект на никакво друго обогатяване освен чрез въвеждане или повторно въвеждане на въглероден диоксид (газиране или догазиране) при условията по чл. 2, ал. 2, т. 5 и 6.

Чл. 16

При производството на натурална минерална вода е забранена каквато и да е обработка на минералната вода с цел дезинфекция, както и добавянето на бактериостатични елементи или всякаква друга обработка, несъобразена с чл. 13, която може да промени естествената й микрофлора.

Чл. 17

Изискванията на чл. 13 и 16 не се отнасят за случаите, когато натурални минерални води и изворни води са суровина за производството на трапезна вода по смисъла на чл. 10 и/или за безалкохолни и други напитки.

Чл. 18

(1) При производството на изворна вода се прилагат само методите за обработка по чл. 13, ал. 2. Изворната вода, в състава, в който се намира при водоизточника, не може да е обект на никакво друго обогатяване, освен чрез въвеждане на въглероден диоксид (газиране) при условията по чл. 2, ал. 2, т. 8.

(2) Използването на методите за обработка, посочени в чл. 13, ал. 2, т. 2 и т. 3, се извършва след уведомяване на министъра на здравеопазването по реда на чл. 14.

(3) За изворните води не се прилагат разпоредбите по чл. 14, ал. 3, т. 2 и 3, а се представят само протоколи от лабораторни изпитвания на водата след приложената обработка, за съответствие с изискванията на чл. 8, както и за съдържание на остатъчните продукти по приложение № 6, в случай на обработка с обогатен с озон въздух.

(4) При производството на изворна вода се забранява всяка обработка на водата с цел дезинфекция по смисъла на чл. 16.

Чл. 19

Допуска се приготвянето на газирана трапезна вода, съдържаща допълнително прибавен натриев хидрогенкарбонат повече от 570 mg/l.

Чл. 20

В случаите, когато при производството на трапезна вода се използва обогатен с озон въздух, обработката не трябва да води до формиране на посочените в приложение № 6 остатъчни продукти в концентрации, надвишаващи определените стойности, както и до образуване на други остатъчни продукти, които могат да представляват риск за здравето на хората.

Чл. 21

Бутилирането на натуралните минерални, изворни и трапезни води, както и устройството, технологичното оборудване и експлоатацията на предприятията за бутилиране трябва да отговарят на изискванията на Наредба № 7 от 2002 г. за хигиенните изисквания към предприятията, които произвеждат или търгуват с храни, и към условията за производство и търговия с качествени и безопасни храни (обн., ДВ, бр. 40 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 59 от 2003 г.).

Чл. 22

(1) Информацията при етикетирането на потребителските опаковки на натурални минерални води, предназначени за пускане на пазара на територията на Република България, се представя и на български език.

(2) На етикета се посочва видът на водата, съгласно чл. 2, ал. 2.

(3) Етикетът трябва да съдържа и следната задължителна информация:

1. наименование на водовземното съоръжение и находището съгласно сертификата по чл. 5;

2. наименование на мястото, където се бутилира натуралната минерална вода;

3. данни от физико-химичния и химичния анализ на водата, определящи характерния й състав по сертификата - съдържание на аниони, катиони и микроелементи, стойности за обща минерализация, електропроводимост и активна реакция (активната реакция не се посочва за газирани води); за случаите по т. 5 изрично се посочва съдържанието на флуорид в минералната вода;

4. номер и дата на издаване на сертификата и номер и/или дата на сключване на договора за предоставяне на концесия (за натурални минерални води, бутилирани в страната);

5. ако натуралната минерална вода е със съдържание на флуорид над 1,5 mg/l, се изписва текстът: “Съдържа флуорид над 1,5 mg/l. Не е подходяща за всекидневна употреба от деца под 7-годишна възраст.” Надписът се поставя в непосредствена близост до търговското наименование (търговската марка) на продукта и трябва да е ясно различим;

6. данни за приложена обработка по чл. 13, ал. 2, т. 2 и ал. 4, ако има такава; в случаите, когато е извършвана обработка с обогатен с озон въздух, в близост до данните по т. 3 се поставя следният текст: “На водата е извършена разрешена обработка с обогатен с озон въздух.”;

7. срок на минимална трайност, обявен съгласно изискванията на чл. 28, ал. 1 и 2 и чл. 29 от Наредбата за изискванията за етикетирането и представянето на храните (обн., ДВ, бр. 62 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 40 от 2002 г. и бр. 19 от 2003 г.), който може да бъде отбелязан и върху капачката;

8. име, седалище и адрес на управление на производителя или на вносителя и производителя за натуралните минерални води от внос.

(4) Върху етикета могат да се поставят и някои от означенията, дадени в приложение № 7, в случаите, когато качествата на натуралната минерална вода отговарят на посочените критерии.

(5) Срокът на минимална трайност, обявен съгласно изискванията на чл. 28, ал. 1 и 2 и чл. 29 от Наредбата за изискванията за етикетирането и представянето на храните, може да бъде отбелязван и върху капачката.

Чл. 23

(1) Търговското наименование (търговската марка) за натурална минерална вода може да съдържа име на местност или населено място, свързано с местоположението на водоизточника и находището, при условие че това не води до заблуждение по отношение на мястото на експлоатация на водоизточника.

(2) Забранява се пускането на пазара на натурална минерална вода, добивана от едно и също водоизточник под повече от едно търговско наименование.

(3) В случаите, когато търговското наименование (търговската марка) на натуралната минерална вода се различава от наименованието на водоизточника и находището или мястото на бутилиране, това място или наименованието на водоизточника и находището трябва да се изпишат на етикета или на потребителската опаковка с букви най-малко един и половина пъти по-високи и по-широки от най-голямата буква, използвана в търговското наименование (търговската марка).

(4) Разпоредбата на ал. 1 се прилага и за случаите, когато търговското наименование (търговската марка) се използва при каквато и да е реклама на натуралната минерална вода.

Чл. 24

(1) Не се допуска върху опаковката или етикетите на натуралната минерална вода, както и при рекламирането й под каквато и да е форма да се използват текстове, символи, указания, наименования, фигури, знаци и други подобни, които въвеждат в заблуждение относно нейния произход, право на ползване, качества и свойства.

(2) Забранява се поставянето на указания върху етикета или опаковката, които приписват на натуралната минерална вода свойства, свързани с профилактика и лечение.

Чл. 25

При производството на безалкохолни напитки с минерална вода се допуска на етикетите да се изписва “Произведено с минерална вода от...”, при условие че се посочват наименованието на водоизточника и находището съгласно сертификата.

Чл. 26

(1) Информацията при етикетирането на потребителските опаковки на изворни води, предназначени за пускане на пазара на територията на Република България, се представя и на български език.

(2) На етикета се посочва видът на водата, съгласно чл. 2, ал. 2.

(3) Етикетът трябва да съдържа и следната задължителна информация:

1. наименование на водовземното съоръжение съгласно издаденото разрешително за водоползване;

2. наименование на мястото, където се бутилира изворната вода;

3. данни за общия минерален състав на водата или електропроводимост и активна реакция (активната реакция не се посочва за газирани води);

4. номер и дата на издаване на разрешителното за водоползване (за изворни води, бутилирани в страната);

5. данни за приложена обработка по чл. 13, ал. 2, т. 2 и ал. 4, ако има такава; в случаите, когато е извършвана обработка с обогатен с озон въздух, в близост до данните по т. 3 се поставя следният текст: “На водата е извършена разрешена обработка с обогатен с озон въздух.”;

6. ако изворната вода е с минерализация до 50 mg/l, се изписва текстът “С много ниска минерализация.”;

7. срок на минимална трайност, обявен съгласно изискванията на чл. 28, ал. 1 и 2 и чл. 29 от Наредбата за изискванията за етикетирането и представянето на храните, който може да бъде отбелязан и върху капачката;

8. име, седалище и адрес на управление на производителя или на вносителя и производителя за изворните води от внос.

(4) При етикетирането на изворната вода се прилагат и изискванията на чл. 23 и 24.

(5) При производството на безалкохолни напитки с изворна вода се допуска на етикетите да се изписва “Произведено с изворна вода от...”, при условие че се посочва наименованието и местонахождението на водовземното съоръжение съгласно разрешителното за водоползване.

(6) Срокът на минимална трайност, обявен съгласно изискванията на чл. 28, ал. 1 и 2 и чл. 29 от Наредбата за изискванията за етикетирането и представянето на храните, може да е отбелязан и върху капачката.

Чл. 27

(1) Информацията при етикетирането на потребителските опаковки на трапезни води, предназначени за пускане на пазара на територията на Република България, се представя и на български език.

(2) На етикета се посочва видът на водата, съгласно чл. 2, ал. 2.

(3) За трапезна вода, приготвена съгласно чл. 19, върху етикета се посочва съдържанието на натриев хидрогенкарбонат в mg/l.

(4) При спазване изискванията на Наредбата за изискванията към етикетирането и представянето на храните етикетът на потребителската опаковка на трапезна вода трябва да съдържа и следната задължителна информация:

1. данни за приложена обработка на водата, ако има такава, като задължително се посочват използваните методи; когато вследствие на обработката се променят йонният и/или газовият състав на изходната вода, се посочват стойности за обща минерализация или електропроводимост и активна реакция (активната реакция не се посочва за газирани води);

2. в случаите, когато е извършвана обработка с обогатен с озон въздух, се поставя следният текст: “На водата е извършена обработка с обогатен с озон въздух.”;

3. ако трапезната вода е със съдържание на минерални соли до 50 mg/l, се изписва текстът “С много ниска минерализация.”

4.

5.

Срокът на минимална трайност, обявен съгласно изискванията на чл. 28, ал. 1 и 2 и чл. 29 от Наредбата за изискванията за етикетирането и представянето на храните, може да е отбелязан и върху капачката.

Чл. 28

(1) Забранява се върху опаковката или етикетите на трапезната вода, както и при рекламирането й под каквато и да е форма да се използват търговски наименования (търговски марки), текстове, символи, указания, названия, фигури, знаци и други подобни, както и да се назовават каквито и да са географски обекти, които могат да доведат до заблуда на потребителя относно произхода, качествата и свойствата на бутилираната вода или да водят до аналогии с натуралните минерални и изворни води.

(2) За трапезна вода, която се бутилира от водоснабдителна система на населено място, без промяна на физико-химичните показатели на водата, върху етикета се изписва “Бутилирана от водопроводната мрежа на ...”, като текстът се допълва с наименованието на конкретното населено място.

(3) В случаите, когато за производството на трапезна вода като суровина се използва минерална или изворна вода, на етикета не се допуска посочване на наименование и/или вид на водоизточника, както и каквато и да е употреба на термините “минерална” или “изворна” вода.

(4) Забранява се поставянето на указания върху етикета или опаковката, които приписват на трапезната вода свойства, свързани с профилактика и лечение.

Чл. 29

(1) Вносът на натурални минерални води в страната и тяхното пускане на пазара се извършват след издаване на сертификат за внос от министъра на здравеопазването съгласно чл. 24а от Закона за храните.

(2) Документът по чл. 24а, ал. 3, т. 3 от Закона за храните трябва да удостоверява, че:

1. натуралната минерална вода отговаря на посоченото в чл. 2, ал. 2, т. 1 от наредбата;

2. за натуралната минерална вода са спазени изискванията на чл. 4, т. 4 и 7 от наредбата;

3. бутилирането се извършва в съответствие с установени хигиенни изисквания към предприятията и опаковките, за което се извършват периодични проверки от страна на съответния контролен орган.

(3) Документите за проведени анализи на натуралната минерална вода по смисъла на чл. 24а, ал. 3, т. 4 от Закона за храните трябва да показват, че за водата са извършени проучванията съгласно изискванията и критериите по приложение № 2, раздели II, III, а в случай на приложимост и раздел IV.

Чл. 30

(отменен)

Вносните натурални минерални води, за които има издаден сертификат за внос, се включват в допълнителен раздел на списъка по чл. 3, ал. 1.

Чл. 31

(1) В хода на технологичния процес лицата, които произвеждат бутилирани води, извършват контрол:

1. на водата при водоизточника в случаите на натурална минерална вода и изворна вода: по физико-химични показатели - ежегодно, по радиологични показатели - веднъж на 3 години и по микробиологични показатели - веднъж месечно;

2. на водата в пункта на наливането й в опаковките и други избрани критични точки на технологичния процес:

3. на стъклените бутилки - за остатъчни количества от детергенти и бактериална чистота;

4. на пластмасовите бутилки и другите опаковки - за бактериална чистота след изплакване (освен ако бутилките или опаковките не се произвеждат на място) и за миграция на нискомолекулни или други вредни вещества във водата;

5. на партидите от готовата продукция - по микробиологични показатели съгласно приложение № 5 и по химични показатели съгласно приложение № 3 за натурална минерална вода или по избрани физико-химични показатели съгласно Наредба № 9 от 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели за изворни и трапезни води; честотата се определя от производителите в техническата документация за продукта съгласно наредбата по чл. 21 най-малко веднъж месечно по микробиологични показатели и веднъж на 3 месеца по химични показатели;

6. по спазването на целия технологичен процес, регламентиран в техническата документация.

(2) Технологичните параметри на производствения процес и лабораторните анализи се вписват в технологичен дневник.

(3) Производителите извършват необходимите изследвания в собствени лаборатории или ги възлагат на акредитирани лица.

(4)

1. състава и качествата, установени в сертификата на МЗ за натуралната минерална вода, и

2. с изискванията на наредбата в случаите, когато се отнася за изворна и трапезна вода.

Чл. 32

(1) Когато се установи, че добиваната минерална вода не отговаря на установения със сертификата състав, лицата, които бутилират натурална минерална вода, преустановяват подаването на вода към предприятието и бутилирането, като незабавно уведомяват органите на ДСК за установените отклонения.

(2) Ако се установи, че добиваната изворна вода не съответства на изискванията към физико-химичните, химичните, радиологичните и микробиологичните показатели по чл. 8 или са налице други факти, които показват замърсяване на водата, производителят е длъжен незабавно да прекрати подаването на вода към предприятието и бутилирането, като незабавно уведоми органите на ДСК.

(3) Във всички случаи на отклонения от изискванията за качество на бутилираните води производителят е длъжен да проведе или да възложи санитарно-хигиенно проучване за установяване на причината и да предприеме незабавно всички необходими действия за нейното отстраняване.

(4) Подаването на вода към предприятието и бутилирането могат да бъдат възобновени само след доказване, че качествата на водата са напълно възстановени.

Чл. 33

(1) При микробиологично замърсяване на технологичната линия или при съмнение за такова производственият процес се спира за извършване на основно почистване, измиване и дезинфекция с подходящи препарати.

(2) Възстановяването на производствения процес се извършва след промиване на инсталацията за бутилиране до получаване на трикратни лабораторни резултати, доказващи отсъствието на остатъци от детергенти и дезинфектанти и съответствието на водата с изискванията на наредбата.

Чл. 34

(1) Органите на ДСК извършват контрол на качествата на водите, използвани за бутилиране, съгласно изискванията на тази наредба, Наредба № 14 от 1987 г. за курортните ресурси, курортните местности и курортите (обн., ДВ, бр. 79 от 1987 г.; изм. и доп., бр. 18 от 1992 г., бр. 12 от 1995 г., бр. 88 от 2000 г. и бр. 25 от 2002 г.) и Наредба № 9 от 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели.

(2) Органите на ДСК провеждат регулярен контрол в предприятията за бутилиране на натурални минерални води, в които се прилагат посочените в чл. 13, ал. 2, методи за обработка, съгласно изготвени от Министерството на здравеопазването указания.

§ 1

По смисъла на наредбата:

1. “Естествена микрофлора” е обичайно установимият общ брой колонии на жизнеспособни микроорганизми при водоизточника преди каквато и да е обработка на минералната или изворната вода, чийто качествен и количествен състав е определен при вземане предвид на изискванията на приложение № 5, таблица 1 и е периодично контролиран.

2.

3. “Акредитирана лаборатория” е лаборатория или орган за контрол, акредитиран от Изпълнителна агенция “Българска служба за акредитация” или от национален орган по акредитация на държава, с която Република България има влязло в сила споразумение за взаимно признаване, в чийто обхват на дейност влиза провеждане на анализ или изпитване на води. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

4. “Водоизточник” е съоръжение за подземни води, предназначено за водовземане, заедно с надземните съоръжения. Видовете водовземни съоръжения за подземни води са съгласно чл. 89, ал. 1 на Наредба № 1 от 2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води.

5. “Находище на минерална вода” е подземно водно тяло с минерална вода.

6. “Балнеоложки обекти” са обекти, в които минералната вода се използва за лечебни, профилактични или хигиенни цели, спорт и отдих. Балнеоложки обекти са и термалните, и хидроминералните обекти.

§ 1а

С наредбата се въвеждат изискванията на Директива 80/777/ЕИО на Съвета от 15 юли 1980 г. за сближаване законодателствата на държавите членки относно експлоатацията и продажбата на натурални минерални води (ОВ, Специално издание 2007 г., глава 13, том 05) и Директива 2003/40/ЕО на Комисията от 16 май 2003 г. за установяване на списъка, границите на концентрация и изискванията към етикетирането за съставките на натуралните минерални води и условията за употреба на обогатен с озон въздух за обработката на натурални минерални води и на изворни води (ОВ, Специално издание 2007 г., глава 13, том 39).

§ 2

Наредбата се приема на основание чл. 4б от Закона за храните.

§ 3

Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в “Държавен вестник” с изключение на чл. 14, чл. 22, ал. 3, чл. 26, ал. 3, чл. 27, ал. 4 и чл. 29, които влизат в сила 6 месеца след обнародването й.

§ 4

Забранява се пускането и предлагането на пазара на бутилирани води, които не отговарят на изискванията на наредбата след 1 март 2005 г. В случаите, когато водите са бутилирани и етикетирани преди 1 март 2005 г., те могат да се предлагат на пазара до изчерпване на наличностите.

§ 5

В срок до 4 години от влизането в сила на наредбата могат да се прилагат БДС за методи за анализ на минерални води, които не отговарят на посочените в приложение № 4 изисквания.

§ 6

Указания по прилагане на наредбата дава министърът на здравеопазването.

§ 7

Контролът по спазване изискванията на наредбата се извършва от органите на Държавния санитарен контрол.

Приложение 1 Приложение № 1 към чл. 5, ал. 1 МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО

С Е Р Т И Ф И К А Т №.................. от....................... 20.. г. Този сертификат удостоверява, че минералната вода, добита чрез.............................................................................. , (наименование на водовземното съоръжение) находище на минерална вода..................................................... , населено място......................................................................... , община (район)..................... , област................... , има следните: А. Геоложки и хидрогеоложки характеристики: Б. Състав: 1.1. Аниони (mg/l) 1.2. Катиони (mg/l) 1.3. Микрокомпоненти (mg/l) 1.4. Радиологични показатели 1.5. Микробиологични показатели Заключение В. Свойства: Минералната вода от водоизточник...................................... , находище на минерална вода..................................................... , населено място............................................................. , община (район)..................... , област.................... , може да се изпол- зва за бутилиране за питейни цели. Сертификатът е валиден за срок 5 години от датата на издаването му. МИНИСТЪР НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО:................................

Приложение 2 Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 Изисквания и критерии към проучванията за издаване на Сертификат за минерална вода, предназначена за бутилиране за питейни цели

I. Геоложките и хидрогеоложките проучвания трябва да предоставят следната информация: 1. Място на водовземното съоръжение с данни за надморската височина, нанесени върху карта с мащаб не по-голям от 1:1000. 2. Подробен доклад за геоложката, тектонската и хидрогеоложка характеристика на находището на минерална вода. 3. Литоложки състав и стратиграфска характеристика на водоносния пласт. 4. Описание на конструкцията на водовземното съоръжение. 5. Данни за експлоатационните ресурси на минералната вода. 6. Данни за проектиране на санитарно-охранителна зона. II. Проучванията относно физичните характеристики, химичните и физико-химичните качества трябва да установят: 1. Дебита на водоизточника. 2. Температурата на водата при източника и температурата на въздуха. 3. Връзката между литоложкия състав на водоносния пласт и природата и вида на минералните вещества във водата. 4. Сухия остатък на водата при 180°С и 260°С. 5. Електропроводимостта на водата при определена температура на измерване. 6. Активната реакция (pH) на водата. 7. Съдържанието на аниони и катиони във водата. 8. Съдържанието на нейонни компоненти във водата. 9. Съдържанието на микрокомпоненти във водата. 10. Радиологичните характеристики при водоизточника. 11. Изотопното съдържание на елементите на водата: кислород (О16 - О18) и водород (протий, деутерий, тритий), в случаите, когато е необходимо. 12. Потенциална токсичност, свързана с определени съставни елементи във водата, оценена въз основа на приетите максимално допустими стойности. III. Микробиологичните проучвания, извършени при водоизточника, трябва да включват: 1. Доказателства за отсъствието на паразити и патогенни микроорганизми. 2. Количествено определяне на броя колонии, показателен за фекално замърсяване: а) отсъствие на Еscherichia coli и други коли форми в 250 ml при 37°С и 44°С ± 0,5°С. б) отсъствие на фекални стрептококи в 250 ml; в) отсъствие на спорообразуващи сулфит-редуциращи анаеробни бактерии в 50 ml; г) отсъствие на Pseudomonas aeruginosa в 250 ml. 3. Определяне на общия брой на мезофилните аеробни микроорганизми в 1 ml вода: а) при 20°С ± 2°С за 72 часа върху среда “агар-агар” или “агар-желатин”, б) при 37°С за 24 часа върху среда “агар-агар”. IV. Физиологичните и клиничните изпитвания се извършват с научно признати методи съобразно конкретните характеристики на натуралната минерална вода и въздействието й върху човешкия организъм - влияние върху диурезата, функциите на стомашно-чревния тракт, компенсация на минерален дефицит. В случаите, когато има налични дългогодишни и убедителни данни от клинични наблюдения и анализи относно фармако-физиологичното въздействие на определени натурални минерални води, те могат да заменят провеждането на специални научни изследвания.

Приложение 3 Приложение № 3 към чл. 6, ал. 1 Изисквания към химичните и радиологичните качества на натуралните минерални води

Приложение № 3 към чл. 6, ал. 1 Естествено присъстващи съставки в натуралните минерални води и максимални стойности, които, ако бъдат надвишени, биха представлявали риск за общественото здраве Забележка на редакцията: виж приложението в PDF-а на броя

Приложение 4 Приложение № 4 към чл. 6, ал. 3 Изисквания към методите за анализ на показатели(1) от приложение № 3

Забележки: (1) Методите за анализ трябва като минимум да измерват концентрации, равни на стойностите на показателите по приложение № 3 с дадените точност, възпроизводимост и граница на откриваемост. Независимо от чувствителността на използвания метод резултатът се изразява с най-малко същия брой десетични знаци, както при стойностите на показателите в приложение № 3. (2) Точност е систематичната грешка и представлява разликата между средната стойност на голям брой повторно извършени изследвания и точната стойност. (3) Възпроизводимост е случайната грешка и се изразява обикновено като стандартно отклонение (вътре в дадена партида и между партиди) на различните резултати спрямо средната стойност. Приемлива е възпроизводимостта, която е равна на два пъти относителното стандартно отклонение. (4) Граница на откриваемост е: - или три пъти относителното стандартно отклонение в дадена партида нормална проба, съдържаща ниска концентрация на параметъра, - или пет пъти относителното стандартно отклонение в дадена партида празна проба. (5) Методът трябва да позволява измерване на общи цианиди във всички форми.

Приложение 5 Приложение № 5 към чл. 6, ал. 4 Микробиологични изисквания към качеството на натуралните минерални, изворните и трапезните води

Приложение № 5 към чл. 6, ал. 5 Микробиологични изисквания към качеството на натуралните минерални, изворните и трапезните води Забележка на редакцията: виж приложението в PDF-а на броя

Приложение 6 Приложение № 6 към чл. 13, ал. 3, т. 2 Изисквания към съдържанието на остатъчни продукти при обработка на натуралните минерални, изворните и трапезните води с обогатен с озон въздух

Приложение № 6 към чл. 13, ал. 4, т. 2 Максимални стойности за остатъците от обработка на натурални минерални, изворни и трапезни води с обогатен с озон въздух Забележка на редакцията: виж приложението в PDF-а на броя

Приложение 7 Приложение № 7 към чл. 22, ал. 4 Означения за бутилираните води

Приложение № 7 към чл. 22, ал. 4 Означения и критерии за етикетиране на бутилираните натурални минерални води Забележка на редакцията: виж приложението в PDF-а на броя

Приложение 3а

Приложение № 3а към чл. 6, ал. 2 Изисквания към радиологичните качества на минералните води Забележка на редакцията: виж приложението в PDF-а на броя