Наредба № 10 от 24 февруари 2004 г. за условията и реда за одобрение на типа на двигатели с вътрешно горене за извънпътна техника по отношение на емисиите на замърсители

Чл. 1

С тази наредба се определят условията и редът за одобрение на типа на двигатели с вътрешно горене, предназначени за монтиране на извънпътна техника, и на допълнителните двигатели, монтирани върху превозни средства, предназначени за превоз на хора и стоки по пътищата.

Чл. 2

(1) Наредбата се прилага за двигатели, предназначени да бъдат монтирани на устройства, които са предназначени или пригодени да се придвижват или да бъдат придвижвани по път или извън пътищата и отговарят на следните специфични изисквания:

1. с двигател с компресионно запалване, притежаващ ефективна мощност, по-голяма или равна на 19 kW, но непревишаваща 560 kW, работещ по-скоро с променлива скорост, отколкото с постоянна, или

2. с двигател с компресионно запалване, притежаващ ефективна мощност, по-голяма или равна на 19 kW, но непревишаваща 560 kW, работещ с постоянна скорост; тези граници се прилагат след 31 декември 2006 г., или

3. с бензинов двигател с искрово запалване, притежаващ ефективна мощност, непревишаваща 19 kW, или

4. с двигатели, конструирани за задвижване на мотриси (самоходни релсови транспортни превозни средства), конструирани специално за превоз на стоки и/или пътници, или

5. с двигатели, конструирани за задвижване на локомотиви, т.е. самоходни части от релсови съоръжения, създадени за преместване или задвижване на създадени за превоз на стоки, пътници или други съоръжения вагони, но които сами по себе си не са създадени, нито са предназначени за превоз на стоки, пътници (с изключение на машинистите) или други съоръжения; всеки спомагателен двигател и всеки двигател, предназначен да задвижи релсово оборудване, проектирано за извършване на работи по поддръжка или строителство, се класифицира по т. 1.

(2) Наредбата се прилага за всеки допълнителен двигател с вътрешно горене с мощност над 560 kW, предназначен за кораби за вътрешно корабоплаване.

(3) Наредбата не се прилага за двигатели, предназначени за задвижване на:

1. моторни превозни средства по смисъла на Наредба № 60 от 2009 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета (ДВ, бр. 40 от 2009 г.)

2. моторни превозни средства по смисъла на Наредба №117 от 2005 г. за одобряване на типа на нови дву- и триколесни моторни превозни средства (ДВ, бр. 12 от 2005 г.);

3. моторни превозни средства по смисъла на Наредба № 30 от 2005 г. за одобрение на типа на нови колесни и верижни трактори, техните ремаркета и сменяема прикачна техника (обн., ДВ, бр. 11 от 2006 г.; изм., бр. 39 от 2006 г.).

(4) Тази наредба не се прилага за:

1. кораби, с изключение на корабите, предназначени за вътрешното корабоплаване;

2. летателни апарати;

3. превозни средства за отдих и развлечение (моторни шейни, кросови мотоциклети, превозни средства с висока проходимост);

4. двигатели, предназначени за военните сили;

5. двигатели, използвани в машини, основно предназначени за пускане във вода и изваждане от вода на спасителни лодки;

6. двигатели, използвани в машини, предназначени главно за пускане и изваждане на кораби, пуснати във вода от брега.

Чл. 3

(1) За одобрението на всеки тип двигател по отношение на емисиите на замърсители производителят подава отделно заявление до изпълнителния директор на Контролно-техническа инспекция (КТИ).

(2) Производителят може да упълномощи писмено физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, да извършва действия по тази наредба.

Чл. 4

(1) В заявлението по чл. 3 се посочват типът, търговското наименование, търговската марка на двигателя или фамилията двигатели и се прилагат:

1. препис от съдебно решение за регистрация на производителя или неговия упълномощен представител или еквивалентен документ съгласно националното законодателство на съответната държава;

2. удостоверение за актуално състояние на съдебната регистрация;

3. техническа документация в два екземпляра във формат А4 или в папка с такъв формат; техническата документация включва попълнен формуляр “Списък с данни” по приложение № 1, подробни чертежи в подходящ мащаб и фотоснимки, ако има такива, показващи необходимите детайли;

4. протоколи, издадени от техническа служба за проведени изпитвания за съответствие с изискванията на приложение № 2, по методи за изпитване, взимане и анализ на проби съгласно приложения № 3, 3а и 4;

5. в случаите по чл. 24, ал. 3 копие от сертификата за сертифицирана система по качество съгласно БДС EN ISO 9001:2000;

6. документ за платена държавна такса по тарифата по чл. 9, ал. 15 от Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника (ЗРКЗГТ).

(2) Когато заявлението се подава от упълномощен представител, към заявлението се прилага оригинал или нотариално заверено копие от документа, с който е упълномощен от производителя.

(3) Когато заявлението се подава за одобрение на типа на електронно управлявани двигатели, към заявлението се прилага:

1. техническа документация, която осигурява достъп до всеки елемент от конструкцията и технологията за контрол на емисиите и начините, по които допълнителната технология пряко или непряко контролира изходните параметри;

2. информация, която изцяло описва функционалните работни характеристики на мерките за контрол на NOx, използвайки документите по приложение № 1, допълнение 1, точка 2 и допълнение 3, точка 2.

(4) Техническата документация по ал. 3, т. 1 съдържа техническото досие, включващо пълен преглед на технологията за контрол на емисиите. Представят се данни, че са били определени всички изходни параметри, позволени от матрица, получена от контролния обхват на входящите стойности на индивидуалните елементи. Тези данни се прилагат към техническата документация, както е посочено в приложение № 1.

(5) Към заявлението по ал. 3 производителят в съответствие с чл. 8, ал. 3 прилага:

1. декларация, че всяка извънпътна техника, монтирана с електронно управляван двигател, ще бъде придружена от инструкции за употреба за осигуряване на правилно използване и поддръжка във връзка с изискванията за осигуряване на правилно функциониране на мерките за контрол на NOx;

2. когато е приложимо – информация за контрол на реагента, чрез осигуряването на индикатор или друго подходящо средство в съответствие с конструкцията на извънпътната техника, което да предоставя информация на оператора:

(6) Инструкцията по ал. 5, т. 1 трябва да бъде съставена по ясен и разбираем за неспециалисти начин, като се използват същите формулировки както в ръководството за експлоатация на извънпътната техника или двигателя, и съдържа:

1. подробни предупреждения, обясняващи възможността за неизпълнение на функция, предизвикани от неправилна работа, експлоатация или поддръжка на инсталирания двигател, придружени от съответните мерки за възстановяване на изправността;

2. подробни предупреждения за неправилно използване на техниката, водещи до възможни неизправности на двигателя, придружени от съответните мерки за възстановяване на изправността;

3. информация за правилното използване на реагента, придружена от инструкция за пълненето с реагент между нормалните интервали за поддръжка;

4. ясно предупреждение, че сертификатът за одобрение на типа, издаден за съответния тип двигател, е валиден само при условие че са спазени следните условия:

(7) Изискванията за съответствие на реагента по ал. 5, т. 2 с декларираните характеристики и свързаните с тях допустими емисии на NОx се спазват по избор на производителя чрез използване на един от следните начини:

1. пряко – например чрез използване на датчик за качеството на реагента;

2. непряко – например чрез използване на датчик за NOx в отработилите газове, за да се оцени ефективността на реагента;

3. по всеки друг начин, при условие че неговата ефикасност е най-малко равностойна на ефикасността при използване на начините, посочени в т. 1 или 2, и при спазване на основните изисквания от точка 5 на приложение № 2.

(8) Кумулативните коефициенти на влошаване (КВ) се посочват за всеки замърсител в заявлението за одобрение на дадена фамилия двигатели с компресионно запалване, които не са оборудвани с устройство за последваща обработка.

(9) Мултипликативните КВ се посочват за всеки замърсител в заявлението за одобрение на дадена фамилия двигатели с компресионно запалване, оборудвани с устройство за последваща обработка.

(10) По искане на изпълнителния директор на КТИ производителят предоставя информация, подкрепяща установените стойности на КВ. По принцип тази информация съдържа резултатите от анализите на емисиите, графика за пробег, процедурите по поддръжка, както и при необходимост информация, подкрепяща техническите оценки относно технологичната еквивалентност.

Чл. 5

(1) Преди подаването на заявлението за одобрение на типа заявителят осигурява извършването на изпитване на двигателя, като предоставя на техническата служба документацията по чл. 4, ал. 1, т. 3 и образец от типа двигател, отговарящ на тази документация.

(2) Представителният образец на двигателя от фамилията се избира по следните критерии:

1. за първи критерий се приема максималното захранване с гориво за работен ход на двигателя при обявения режим на максимален въртящ момент;

2. когато два или повече двигателя не могат да бъдат определени по реда на т. 1, представителният образец трябва да бъде избран по втори критерий, който представлява максималното захранване с гориво за работен ход на двигателя при номиналния режим на работа;

3. когато изпълнителният директор на КТИ установи, че чрез изпитване на втори двигател е най-добрият начин да се определи най-високо ниво на емисии, той може да избере допълнителен двигател за извършване на изпитвания, като се позове на характеристики, които сочат, че избраният втори двигател е в състояние да покаже най-високото ниво на емисии от двигателите от тази фамилия;

4. ако двигателите от фамилията притежават други променливи параметри, за които може да се приеме, че са в състояние да повлияят на емисиите от отработени газове, те се определят и се вземат под внимание при избора на представителния образец на двигателя.

(3) Когато изпълнителният директор на КТИ установи, че най-неблагоприятният случай на емисии за фамилията двигатели може да бъде определен чрез изпитване на втори двигател, той определя допълнителен базов двигател за изпитване, притежаващ характеристики, които предполагат най-високо съдържание на емисии замърсители.

(4) Когато представеният за изпитване базов двигател не е достатъчно представителен за фамилията двигатели, описана в техническата документация, изпълнителният директор на КТИ определя алтернативен, а в случаите на ал. 3 и допълнителен базов двигател.

(5) Когато заявеният за одобрение на типа двигател изпълнява функциите си или притежава определени характеристики само във връзка с други части на извънпътната техника и по тази причина съответствието с едно или няколко от изискванията може да бъде установено само когато двигателят работи заедно с другите части на машината, независимо дали е реално или симулирано, обхватът на одобрението на типа трябва да бъде ограничен с тези условия, които са отразени и в протокола от изпитването.

(6) При извършване на изпитване на електронно управлявани двигатели в допълнение към изискването по ал. 1 заявителят предоставя на техническата служба и допълнителен материал, включващ всички променени параметри от допълнителна технология за контрол на емисиите и граничните условия, при които функционира технологията, и по-специално:

1. описание на управляващата логика и на стратегиите за определяне на времевите интервали и точките на превключване по време на всички режими на работа за горивната и другите основни системи, в резултат на които се постига ефективен контрол на емисиите (като например рециркулация на отработили газове (EGR) или дозиране на реагента);

2. обосновка за използването на всяка допълнителна технология за контрол на емисиите в двигателя, съпроводена от материал и изпитвателни данни, демонстриращи ефекта върху емисиите на отработили газове; тази обосновка може да бъде изготвена въз основа на изпитвателни данни, мотивиран технически анализ или комбинация от двете;

3. подробно описание на алгоритмите или датчиците (при необходимост), използвани за определяне, анализ или диагностика на неправилната работа на системата за контрол на NOx;

4. допустимото отклонение, използвано, за да се спазят изискванията, посочени в чл. 4, ал. 7, независимо от използваните средства.

(7) Допълнителният материал по ал. 6 се разглежда като строго поверителен и не се прилага към заявлението по чл. 3, ал. 1.

(8) По искане на изпълнителния директор на КТИ техническата служба предоставя материала по ал. 6, като КТИ го третира като поверителен.

Чл. 6

Преди одобрението на типа на двигател с вътрешно горене за извънпътна техника изпълнителният директор на КТИ извършва оценка на условията на производство на производителя да осигури ефективен контрол за съответствието на производството съобразно изискванията на раздел I от глава пета.

Чл. 7

(1) Изпълнителният директор на КТИ проверява съответствието на данните, посочени в техническата документация, и съответствието на протоколите от проведените изпитвания, отнасящи се до типа на двигателя, с изискванията на приложение № 2.

(2) В срок до един месец от датата на подаване на заявлението по чл. 3, изпълнителният директор на КТИ се произнася по заявлението за издаване на сертификат за одобрение на типа на двигател/фамилията двигатели.

(3) Когато се установят недостатъци или непълноти в документите по чл. 4, изпълнителният директор на КТИ уведомява писмено заявителя със съответни указания за отстраняването им. Срокът по ал. 2 спира да тече до отстраняване на недостатъците или непълнотите в документите.

Чл. 8

(1) Изпълнителният директор на КТИ издава сертификат за одобрение на типа на двигателя или фамилията двигатели по отношение на емисиите на замърсители, когато:

1. типът съответства на данните, представени в техническата документация;

2. типът отговаря на техническите изисквания по приложение № 2;

3. производителят е в състояние да осигури ефективен контрол за съответствието на производството с одобрения тип в съответствие с изискванията на раздел I от глава пета.

(2) Сертификатът за одобрение на типа се издава по образец съгласно приложение № 5 и се номерира по реда на приложение № 6 част I. Към сертификата се прилагат информацията по чл. 4, ал. 1, т. 3, протоколът от проведенoто изпитване и при необходимост доказателство за еквивалентност на използваната система за изпитване, взимане и анализ на проби с една от базовите системи.

(3) В сертификата за одобрение на типа се посочват всички ограничения за използването на двигателя и изисквания за неговото монтиране, при наличие на обстоятелствата по чл. 5, ал. 5.

(4) Сертификатът за одобрение на типа с приложенията към него се предава на производителя.

Чл. 9

(1) Изпълнителният директор на КТИ отказва издаването на сертификат за одобрение на типа на двигател/фамилия двигатели, когато не са изпълнени изискванията по чл. 8, ал. 1.

(2) Отказът по ал. 1 се мотивира и може да бъде обжалван пред Върховния административен съд по реда на Административнопроцесуаленния кодекс.

Чл. 10

(1) За всеки одобрен тип на двигател или фамилия двигатели с вътрешно горене за извънпътна техника по отношение на емисиите на замърсители изпълнителният директор на КТИ съставя техническо досие.

(2) Изпълнителният директор на КТИ отразява съдържанието на техническото досие в списъка на съдържанието на техническото досие, като отразява номерата на страниците от приложените документи.

(3) Изпълнителният директор на КТИ води регистър на издадените сертификати за одобрение на типа на двигатели с вътрешно горене за извънпътна техника по отношение на емисиите на замърсители.

Чл. 10а

(1) Сертификатите на Европейската общност (ЕО сертификат) за одобрение на типа на двигатели с вътрешно горене за извънпътна техника по отношение на емисиите на замърсители, издадени от компетентните органи на държави - членки на Европейския съюз, и номерирани съгласно приложение № 6, част II, запазват действието си на територията на Република България,

(2) Признават се като еквивалентни изброените в приложение №10 одобрения на типа, както и съответните маркировки за одобрение.

Чл. 11

(1) Притежателят на сертификат за одобрение на типа на двигател с вътрешно горене за извънпътна техника по отношение на емисиите на замърсители е длъжен в 14-дневен срок да уведоми изпълнителния директор на КТИ за всяка промяна, свързана с данните в техническото досие.

(2) В 14-дневен срок от уведомлението по ал. 1 изпълнителният директор на КТИ уведомява притежателя на сертификата:

1. дали промените изискват изменение на одобрения тип, като посочва срок за подаване на заявление за изменение на одобрения тип;

2. за необходимите изпитвания и проверки.

Чл. 12

Извършените промени от притежателя на сертификата за одобрение на типа налагат изменение на одобрения тип в случаите, когато:

1. има промяна на данните, съдържащи се в сертификата за одобрение на типа, с изключение на неговите приложения;

2. изискванията на тази наредба са били променени след датата на издаване на сертификата за одобрение на типа.

3. са необходими нови изпитвания или проверки.

Чл. 13

(1) Притежателят на сертификата за одобрение на типа подава до изпълнителния директор на КТИ заявление за изменение на одобрения тип, придружено със:

1. удостоверение за актуално състояние на съдебната регистрация;

2. описание на извършените промени в техническото досие;

3. протоколи от изпитване по методи, взимане и анализ на проби съгласно приложения № 3 и 4, издадени от техническата служба, извършила изпитванията и проверките, когато такива се изискват по чл. 11, ал. 2, т. 2;

4. в случаите по чл. 24, ал. 3, информация за промени в сертифицираната система по качество съгласно БДС EN ISO 9001:2000;

5. документ за платена държавна такса по тарифата по чл. 9, ал. 15 ЗРКЗГТ.

(2) Когато заявлението се подава от упълномощен представител, към заявлението се прилага оригинал или нотариално заверено копие от документа, с който е упълномощен от производителя.

Чл. 14

(1) Преди подаването на заявление за изменение на одобрения тип заявителят осигурява извършването на изпитване на двигателя съгласно чл. 11, ал. 2, т. 2, като предоставя на техническата служба информацията по чл. 13, ал. 1, т. 2 и образец от типа двигател съответстващ на данните за извършените промени в техническото досие.

(2) Преди подаването на заявлението за изменение на одобрения тип на фамилия двигатели заявителят осигурява извършване на изпитването, като предоставя за изпитване базов двигател съгласно ал. 1. Изборът на базов двигател се извършва съгласно чл. 5, ал. 2.

(3) Когато заявеният за одобрение на типа двигател изпълнява функциите си или притежава определени характеристики само във връзка с други части на извънпътната техника и по тази причина съответствието с едно или няколко от изискванията може да бъде установено само когато двигателят работи заедно с другите части на машината, независимо дали е реално или симулирано, обхватът на одобрението на типа трябва да бъде ограничен с тези условия, които са отразени и в протокола от изпитването.

Чл. 15

Изпълнителният директор на КТИ преценява информацията по чл. 13, ал. 1, т. 4 и при необходимост извършва оценка на способността на производителя да осигурява ефективен контрол за съответствието на производството съобразно изискванията на раздел I от глава пета.

Чл. 16

(1) Изпълнителният директор на КТИ проверява съответствието на данните, посочени в описанието на извършените промени в техническото досие и протоколите от проведените изпитвания и проверки, с техническите изисквания на приложение № 2.

(2) В срок до един месец от датата на подаване на заявлението по чл. 13, изпълнителният директор на КТИ се произнася по искането за издаване на сертификат за изменение на одобрения тип.

(3) Когато се установят недостатъци или непълноти в документите по чл. 13, изпълнителният директор на КТИ уведомява писмено заявителя със съответни указания. Срокът по предходната алинея спира да тече до отстраняване на недостатъците или непълнотите в документите.

Чл. 17

(1) Изпълнителният директор на КТИ издава сертификат за изменение на одобрения тип двигател или фамилия двигатели, когато:

1. типът съответства на данните в техническата документация с оглед на извършените промени;

2. типът отговаря на техническите изисквания по приложение № 2;

3. производителят е в състояние да осигури ефективен контрол за съответствието на производството с одобрения тип в съответствие с изискванията на раздел I от глава пета.

(2) Сертификатът за изменение на одобрения тип се издава по образец съгласно приложение № 5 и се номерира по реда на приложение № 6 част I, като изменението на одобрения тип се отразява в секция № 5 от номера на сертификата чрез съответния последователен номер. Към сертификата се прилага актуализираната информация по чл. 4, ал. 1, т. 3, протоколът от проведеното изпитване и при необходимост доказателство за еквивалентност на използваната система за изпитване, взимане и анализ на проби с една от базовите системи.

Чл. 18

(1) Изпълнителният директор на КТИ отказва да издаде сертификат за изменение на одобрения тип, когато не са изпълнени изискванията по чл. 17, ал. 1.

(2) Отказът по ал. 1 се мотивира и може да бъде обжалван пред Върховния административен съд по реда на Административнопроцесуаленния кодекс.

Чл. 19

За промените, които не изискват изменение на одобрения тип, и промените, за които е издаден сертификат за изменение на одобрения тип, изпълнителният директор на КТИ издава актуализирани страници на техническото досие, на които се отбелязват промените и датата на актуализацията, както и актуализиран списък на съдържанието на техническото досие.

Чл. 20

(1) На двигателите с компресионно запалване, одобрени в съответствие с наредбата, производителят поставя маркировка, съдържаща следната информация:

1. марка или име на производителя на двигателя;

2. тип и при необходимост фамилия двигатели, както и индивидуален идентификационен номер на двигателя;

3. номер на ЕО одобрение на типа съгласно приложение № 6;

4. eтикетите, предвидени в приложение № 11, ако двигателят е пуснат на пазара в рамките на даден гъвкав механизъм.

(2) На двигателите с принудително запалване, одобрени в съответствие с наредбата, производителят поставя маркировка, съдържаща следната информация:

1. марка или име на производителя на двигателя;

2. номер на ЕО одобрение на типа съгласно приложение № 6.

3. ограденият със скоби номер на етапа на емисиите с римски цифри, който е ясно видим и разположен в близост до номера на одобрението на типа;

4. оградените със скоби букви SV, които указват производител на малки серии двигатели, които са ясно видими и разположени в близост до номера на одобрението на типа на всеки двигател, пуснат на пазара съгласно дерогацията за малки серии, посочена в чл. 54.

Чл. 21

(1) Маркировките трябва да съществуват в продължение на целия полезен живот на двигателя и да бъдат ясно четливи и неизтриваеми. В случай на използване на етикети или табелки те трябва да са поставени по такъв начин, че прикрепването им да остава стабилно през целия срок на полезен живот на двигателя и да не могат да се премахват, без това да предизвика тяхното повреждане или унищожаване.

(2) Маркировките трябва да бъдат поставяни върху компонент от двигателя, който е необходим за нормалната му работа и по принцип не се заменя по време на живота на двигателя.

(3) Тези маркировки трябва да бъдат поставени така, че да бъдат лесно видими от всяко лице със среден ръст след пълното монтиране на двигателя с всички допълнителни части, необходими за неговото функциониране.

(4) Всеки двигател трябва да бъде снабден с допълнителна демонтируема табелка от устойчив материал, на която са нанесени всички данни, посочени в приложение № 6, част I, която при необходимост трябва да бъде поставена така, че визираните в приложение № 6, част I маркировки да бъдат ясно видими за всяко лице със среден ръст и леснодостъпни след инсталирането на двигателя на устройството.

Чл. 22

Класифицирането на двигателите според идентификационните номера трябва да бъде от вид, който да позволява еднозначното определяне на последователността на производството им.

Чл. 23

(1) Преди напускането на производствената линия на двигателите трябва да са поставени всички изисквани маркировки.

(2) Точното местоположение на маркировките на двигателя се посочва в приложение № 5, част 1.

Чл. 24

За да се провери съществуването на разпоредби и процедури, които са в състояние да осигурят ефикасен контрол на съответствието на производството, преди да бъде издадено одобрението, изпълнителният директор на КТИ признава придържането на производителя към хармонизирания стандарт EN 29002 (обсегът на който покрива въпросните двигатели) или към еквивалентен стандарт за одобрение, който отговаря на предвидените предписания. Производителят е длъжен да предостави подробна информация относно това придържане и да се ангажира да информира изпълнителния директор на КТИ за всяко ревизиране на валидността или обсега му. За да се провери дали условията, посочени в т. 2.2 от приложение № 2 към чл. 4, ал. 1, т. 4, продължават да бъдат спазвани, се извършват съответни контролни проверки на производството.

Чл. 25

(1) Производителят е длъжен:

1. да следи за съществуването на процедури за ефикасен контрол на качеството на продукцията;

2. да осигури достъп до оборудването, необходимо за извършване на контрол на съответствието на всеки одобрен тип;

3. да следи за вписването на данните от резултатите от изпитванията и за съхраняването на приложените документи, които трябва да бъдат на разположение за период, който се определя от изпълнителния директор на КТИ;

4. да анализира резултатите от всеки тип изпитване с цел контролиране и осигуряване на постоянство в характеристиките на двигателя, като взема предвид допустимите отклонения при индустриалния тип производство;

5. да се увери, че всяко пробовземане от двигатели или компоненти, които показват несъответствие спрямо съответния тип изпитване, да бъде последвано от ново пробовземане и от провеждане на ново изпитване; да вземе всички необходими мерки за възстановяване на съответствието на производството.

Чл. 26

Компонентите, които могат да окажат влияние върху емисиите от замърсяващи газове и частици, трябва да бъдат проектирани, конструирани и монтирани по такъв начин, че при нормални условия на експлоатация двигателят да продължава да отговаря на предписанията по тази наредба въпреки вибрациите, на които може да бъде подложен.

Чл. 27

Техническите мерки, които производителят взема, трябва да бъдат такива, че посочените емисии да бъдат реално ограничавани съгласно наредбата по време на нормалната продължителност на живота на двигателя и при нормални условия на експлоатация. Тези предписания се считат за изпълнени, ако са изпълнени разпоредбите по т. 2.1.2.1, 2.1.2.3 и 3.3.2.1 от приложение № 2 към чл. 4, ал. 1, т. 4.

Чл. 27а

В случай на използване на каталитичен конвертор и/или на филтър за частици производителят трябва да докаже посредством тестове за издръжливост във времето, които той може да изпълни самостоятелно съгласно добрите инженерни практики, както и посредством съответните архиви, че въпросните устройства за вторична преработка могат да функционират правилно по време на целия живот на двигателя. Архивните данни трябва да бъдат получени съгласно чл. 25, ал. 1, т. 3. На клиента трябва да бъде дадена съответна гаранция. Разрешава се систематичното заменяне на устройството след определен период на функциониране на двигателя. Всяко регулиране, поправяне, демонтиране, почистване или замяна на компоненти или системи, които са част от двигателя, извършвано периодично, за да се предотврати нарушение на доброто функциониране на двигателя, породено от устройствата за вторична преработка, може да се извършва единствено ако е технологично необходимо за осигуряване на доброто функциониране на системата за ограничаване на емисиите. Също така предписанията относно календарния график за поддръжка трябва да бъдат посочени в книжката с упътването за употреба, да са предвидени в горепосочените разпоредби относно гаранцията и да бъдат одобрени преди издаване на одобрението. Извлечението от книжката с упътването за поддръжка или за замяна на устройствата за преработване на газовете и гаранционните условия трябва да бъде включено в списъка с данни съгласно приложение № 1.

Чл. 27б

Всички двигатели, изхвърлящи отработени газове, смесени с вода, са съоръжени с тръбно съединение в отделителна система на двигателя, което се намира след двигателя и преди точката, в която отработените газове влизат в контакт с вода (или с която и да е друга охлаждаща или пречистваща течност), за временно поставяне на системата за вземане на проби от емисиите на газове или частици. Важно е това съединение да бъде поместено така, че да позволи вземане на представителна смесена проба от отработените газове. Това тръбно съединение е вътрешно резбовано със стандартна тръбна резба с максимална широчина 1,3 cm. Когато съединението не работи, е затворено с тапа (разрешени са равностойни тръбни съединения).

Чл. 28

Производителят осигурява съответствието на всеки произведен двигател с вътрешно горене за извънпътна техника с одобрения тип и с техническите изисквания по приложение № 2.

Чл. 29

Изпълнителният директор на КТИ взима необходимите мерки, за да удостовери, че изискванията по чл. 24 продължават да бъдат изпълнявани и че всеки произведен двигател, носещ номер за одобрение на типа, продължава да съответства на описанието, дадено в сертификата и неговите приложения за одобрения тип двигател или фамилия двигатели.

Чл. 30

(1) Изпълнителният директор на КТИ може по всяко време да извършва проверка на методите за проверка на съответствието с одобрения тип, като следи непрекъснатата ефективност на процедурите, посочени в чл. 24, ал. 2.

(2) Одитите, извършени от акредитираните органи по сертификация на системи за управление на качеството, се приемат за удовлетворяващи изискванията по ал. 1.

Чл. 31

(1) Производителят е длъжен да осигури възможност на изпълнителния директор на КТИ да извършва проверки и изпитване на всеки двигател, на който е поставен номер на одобрението на типа за извършване на контрол на съответствието на двигателя с одобрения тип.

(2) Производителят е длъжен да предоставя на изпълнителния директор на КТИ по всяко време възможност да проверява методите за контрол на съответствието, приложими към всяка произвеждана единица.

(3) Производителят е длъжен да предоставя при всяка проверка на изпълнителния директор на КТИ записите от контрола на качеството.

Чл. 32

(1) В случаите, когато нивото на качеството, установено при проверка, е незадоволително или има необходимост от проверка на съответствието с данните, представени от производителя за съответствието на двигателя с изискванията по т. 2 на приложение № 2, изпълнителният директор на КТИ установява стойностите на емисиите от въглероден оксид, въглеводороди, азотни оксиди и частици от двигател, взет от серийното производство и подложен на изпитване съгласно приложение № 3. Тези стойности не трябва да превишават стойностите, посочени в т. 2.3 във връзка с изискванията по т. 2.2 на приложение № 2.

(2) Ако двигателят не отговаря на изискванията по ал. 1, производителят може да поиска да бъдат измерени емисиите на извадка от двигатели със същите характеристики, взети от серийното производство, и включваща двигателя, на който първоначално е било извършено измерването и е установено несъответствието.

(3) Производителят съгласува с техническата служба броя на двигателите от извадката. Двигателите, различни от този, на който е било извършено първоначалното измерване, трябва да се подложат на изпитване.

(4) Стойностите на емисиите на всеки замърсител се определят като средно аритметично от резултатите, получени за извадката. В зависимост от обема на извадката се прилага корекция на средните стойности съгласно т. 3 на приложение № 2. Продукцията се счита, че отговаря на изискванията по т. 2.3 във връзка с изискванията по т. 2.2 на приложение № 2, когато коригираните средноаритметични стойности са по-ниски от допустимите.

Чл. 33

При проверка на съответствието на продукцията с одобрения тип изпълнителният директор на КТИ или техническата служба провеждат изпитване на двигатели, които са разработени в съответствие с изискванията на производителя.

Чл. 34

(1) Проверките на съответствието на продукцията с одобрения тип и условията на производството по чл. 30 - 33 се извършват не по-малко от един път годишно.

(2) Когато е установено несъответствие на емисиите с допустимите стойности, изпълнителният директор на КТИ предписва необходимите мерки за осигуряване възстановяването на съответствието на продукцията с одобрения тип, като дава едномесечен срок за изпълнението им.

Чл. 35

(1) При поискване от изпълнителния директор на КТИ производителят е длъжен да представи списък, съдържащ идентификационните номера на всички типове двигатели или фамилии двигатели, произведени в съответствие с изискванията на тази наредба:

1. в срок до 45 дни след края на всяка календарна година;

2. в десетдневен срок след датата на всяка промяна на изискванията на наредбата по отношение на одобрения тип двигател или фамилия двигатели;

3. след всяка друга дата, определена от изпълнителния директор на КТИ.

(2) Списъкът трябва да обхваща периода от датата на последния изпратен списък или от датата, от която са влезли в сила изменените изисквания на тази наредба по отношение на одобрения тип двигател или фамилия двигатели.

(3) Когато идентификационните номера на двигателите не съдържат ясно указание за конкретния тип двигател или фамилия двигатели, на които се поставят, за всеки идентификационен номер се посочват съответният тип или фамилия двигатели и номерът на одобрението на типа.

(4) Когато производителят е спрял производството на одобрен тип двигател или фамилия двигатели, списъкът трябва да съдържа подробна информация за номерата и типовете двигатели според изискванията на ал. 3.

(5) В случаите по ал. 1, т. 2 и 3 производителят трябва да съхранява списъците за срок не по-малък от 20 години.

Чл. 36

Производителят е длъжен да изпраща на изпълнителния директор на КТИ не по-късно от 45 дни след края на всяка календарна година декларация, посочваща типовете и фамилиите двигатели заедно с техните идентификационни номера, които той има намерение да произвежда.

Чл. 37

(1) Производителят или неговият представител при поискване от изпълнителния директор на КТИ е длъжен незабавно да предоставя информация относно лицата, на които двигателите са били продадени, както и идентификационните номера на тези двигатели, съобщени като произведени по реда на чл. 35.

(2) В случаите, когато двигателите са продадени на производител на извънпътна техника, не се изисква допълнителна информация.

Чл. 38

(1) В случаите, когато сертификатът за одобрение на типа съдържа ограничения относно използването на двигателя във връзка с чл. 5, ал. 5 и чл. 14, ал. 3, производителят предоставя с всеки произведен двигател подробна информация относно тези ограничения и начина на вграждането му.

(2) В случаите, когато серия от даден тип двигател се доставя на един и същи производител на извънпътна техника, е достатъчно информацията по ал. 1 да бъде предоставена в 1 екземпляр не по-късно от датата на доставка на първия двигател, придружена от списък с идентификационните номера на двигателите, включени в доставката.

(3) При всички случаи, когато двигателят се вгражда в мобилна техника, трябва да са изпълнени следните изисквания:

1. разреждането в смукателния колектор не трябва да превишава установеното за одобрения двигател и посочено в допълнения № 1 и 2 към списъка с данни;

2. противоналягането в изпускателния колектор не трябва да превишава установеното за одобрения двигател и посочено в допълнения № 1 и 2 към списъка с данни.

Чл. 39

(1) В случаите, когато производителят не може да удостовери спазване на изискванията, свързани с удостоверяване на съответствието с одобрения тип, както и с чл. 35, чл. 36, ал. 1 и 2 на чл. 38 и чл. 42б, изпълнителният директор на КТИ отнема сертификата за одобрение на типа за съответния двигател или фамилия двигатели.

(2) изпълнителния директор на КТИ информира органите на другите държави членки при отнемане на сертификата по ал. 1 съгласно процедурата по глава седма.

Чл. 40

Двигател с вътрешно горене за извънпътна техника, придружаван от сертификат за съответствие или носещ маркировка за одобрение, не съответства на одобрения тип или фамилия, когато са установени отклонения от данните, съдържащи се в сертификата за одобрение на типа и/или в техническото досие, и тези отклонения не са били одобрени по реда на глава трета.

Чл. 41

(1) Когато двигател с вътрешно горене за извънпътна техника, придружаван от сертификат за съответствие или носещ маркировка за одобрение на типа, не съответства на одобрения тип, изпълнителният директор на КТИ извършва проверка на производството и разпорежда предприемането на мерки за привеждане на производството в съответствие с одобрения тип.

(2) Когато съответствието с одобрения тип не бъде възстановено, изпълнителният директор на КТИ отнема сертификата за одобрение на типа.

Чл. 42

(1) По предложение на изпълнителния директор на КТИ Изпълнителният директор на КТИ отнема сертификата за одобрение на типа на двигателя с мотивирана заповед, когато:

1. съответствието на продукцията с одобрения тип е невъзстановимо или производителят не е осигурил извършването на изпитвания за проверка на съответствието на продукцията с одобрения тип;

2. притежателят на сертификата за одобрение на типа не е подал заявление за изменение на одобрения тип в посочения срок;

3. производството на двигателите се извършва, без да се осигурява съответствие с одобрения тип.

(2) Заповедта по ал. 1 може да бъде обжалвана пред Върховния административен съд по реда на Административнопроцесуаленния кодекс. Обжалването не спира изпълнението на заповедта.

Чл. 42б

Двигателите с компресионно запалване, пуснати на пазара в рамките на даден гъвкав механизъм, са етикетирани в съответствие с приложение № 11.

Чл. 42в

При подаване на заявление от производител на съоръжения (оборудване) за получаване на одобрение и при получаване на одобрение от министъра на земеделието и горите производителят на двигатели може да пусне на пазара в рамките на период между два последователни етапа, определящи допустими стойности на емисиите, ограничен брой двигатели, които отговарят единствено на допустимите стойности на емисиите за предходния етап, като се спазват изискванията по приложение № 11.”

Чл. 43

(1) Контролно-техническата инспекция (КТИ) към министъра на земеделието и храните извършва контрол за:

1. наличие на маркировка за одобрение на типа съгласно тази наредба, нанесена на всеки двигател от съответния тип съгласно чл. 20 - 23;

2. наличие на сертификат за одобрение на типа.

3. наличие за инструкция за употреба съгласно изискването на чл. 4, ал. 5, т. 1.

(2) Контролът по ал. 1 се извършва от служителите на КТИ, които имат следните правомощия:

1. да влизат и извършват контрол на място в производствените помещения, складове, търговски и изложбени площи;

2. при необходимост да изискват за проверка от притежателя сертификата за одобрение на типа и приложенията към него;

3. да съставят актове при констатирани нарушения по ЗРКЗГТ.

(3) При извършване на контрола по ал. 1 служителите на КТИ са длъжни да се легитимират със служебна карта и да пазят в тайна фактите и обстоятелствата, които представляват производствена или търговска тайна.

Чл. 44

Лицата, които пускат на пазара двигатели с вътрешно горене, предназначени за или инсталирани в извънпътна техника, са длъжни:

1. да оказват съдействие на служителите на КТИ при осъществяване на контрола;

2. да осигуряват на служителите на КТИ пълен достъп до местата, където се осъществява производството, съхранението и разпространението на двигатели.

§ 1

По смисъла на тази наредба:

1. “сертификат за одобрение на типа” е сертификат за одобрение на типа двигател с вътрешно горене или фамилия двигатели, който удостоверява, че те отговарят на съответните технически изисквания на тази наредба относно нивата на емисиите от газообразни замърсяващи вещества и частици на двигателя (двигателите);

2. “тип двигател” са двигатели, които не се различават по съществените си характеристики, посочени в допълнение № 1 към списъка с данни;

3. “фамилия двигатели” е група от двигатели, установена от производителя, които на базата на конструкцията им се очаква да имат подобни характеристики на емисиите и които съответстват на изискванията по т. 4 от приложение № 2;

4. “базов двигател” е двигател от една фамилия двигатели, избран в съответствие с изискванията на чл. 5, ал. 2 - 4;

5. “мощност на двигателя” е полезната (ефективната) мощност, определена в т. 14;

6. “дата на производство на двигателя” е тази дата, на която е извършен крайният контрол на двигателя след излизането му от производствената линия; на този етап двигателят е годен за доставяне или складиране;

7. “пускане на пазара” е предоставяне на двигател, типът на който е одобрен по реда на тази наредба, безплатно или срещу заплащане за първи път, при което той преминава от етапа на производство или внос към етапа на разпространение и/или използване;

8. “производител” e лице или организация, която е отговорна спрямо изпълнителния директор на КТИ по отношение на всички аспекти от процеса на одобрение на типа и осигуряването на съответствието на продукцията с одобрения тип; не е необходимо лицето или организацията да бъде пряко свързано с всички етапи на производството на двигателя;

9. “упълномощен орган” е изпълнителният директор на ЦИЗГТРЧ - Пловдив; същият е отговорен за всички аспекти за одобрението на типа на двигател или фамилия двигатели, за предложение за издаване или отнемане на сертификати и за проверка на съответствието на условията на производство;

10. “техническа служба” е изпитвателна лаборатория, акредитирана от Изпълнителна агенция “Българска служба за акредитация” или от национален орган по акредитация на държава, с която Република България има влязло в сила споразумение за взаимно признаване в съответствие с изискванията на БДС EN ISO/IEC 17025:2001 за извършване на изпитвания по приложение № 3; при наличие на акредитация по БДС EN ISO/IEC 17025:2001 изпълнителният директор на КТИ може да изпълнява и функциите на техническа служба;

11. “двигател с компресионно запалване” е двигател, който работи на принципа на компресионното запалване (например дизелов двигател);

12. “газообразни замърсяващи вещества” са въглероден оксид, въглеводороди (изразени с отношението C1:H1,85) и азотни оксиди, последните изразени като еквивалент на азотните диоксиди (NO2);

13. “замърсяващи частици” са материалите, които се отделят върху специфична филтърна среда след разреждане на отработилите газове от двигател с компресионно запалване с филтриран чист въздух, така че температурата да не надвишава 325 К (52° С);

14. “полезна (ефективна) мощност” е мощността в киловати (kW), установена посредством изпитателен стенд, свързан с края на коляновия вал или еквивалентния му детайл, и измерена съгласно EЕС-метода за измерване на мощността на двигатели с вътрешно горене за пътни превозни средства съгласно Наредба № 103 от 2003 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства по отношение мощността на двигателя, с изключение на мощността на охлаждащия вентилатор на двигателя и при условия на изпитване и базово гориво, посочени в тази наредба;

15. “номинална честота на въртене” е ограничената от регулатора на честотата на въртене най-голяма честота на въртене при пълно натоварване на двигателя съгласно характеристиката, дадена от производителя;

16. “частично натоварване” е частта от максималния въртящ момент при дадена честота на въртене;

17. “честота на въртене при максимален въртящ момент” е честотата на въртене на двигателя, при която по данни на производителя се постига максимален въртящ момент;

18. “междинна честота на въртене” е честотата на въртене на двигателя, която удовлетворява едно от следните условия:

19. “списък с данни” е документът, посочен в приложение № 1 и предписващ информацията, която трябва да се представи от подателя на заявление за одобрение на типа;

20. “техническа документация” е папката или досието с данни, чертежи, фотографии и др., чието прилагане се предписва от списъка с данни и които се предоставят от заявителя на техническата служба или изпълнителния директор на КТИ;

21. “техническо досие” е съвкупността от техническата документация и всякакви протоколи или други документи, които техническата служба или изпълнителният директор на КТИ са приложили към техническата документация при изпълнение на функциите си;

22. “списък на съдържанието на техническото досие” е документ, в който е посочено съдържанието на техническото досие, подходящо номерирано или означено по друг начин, за да се идентифицират ясно всички страници.

45. „технология за контрол на емисиите“ означава комбинация от система за контрол на емисиите с една основна технология за контрол на емисиите и един набор от допълнителни технологии за контрол на емисиите, включени в цялостната конструкция на двигателя или извънпътната техника, в която е инсталиран двигателят;

46. „реагент“ означава всяка изразходваща се или неподлежаща на възстановяване среда, необходима и използвана за ефективното функциониране на системата за последваща обработка на отработилите газове.

47. „Диагностична система за контрол на NOx (NCD)“ означава бордова система на двигателя, която е в състояние:

48. „Неизправност на контрола на NOx (NCM)“ означава опит за неупълномощена намеса в системата за контрол на NOx на двигателя или неизправност, засягаща тази система, която би могла да се дължи на неупълномощена намеса, чието откриване съгласно тази наредба изисква задействането на предупреждение или на системата за блокиране.

49. „Диагностичен код за повреда (ДКП)“ означава цифрен или буквено-цифрен идентификатор, който идентифицира или обозначава неизправност на контрола на NOx.

50. „Потвърден и действащ ДКП“ означава ДКП, който е съхранен по времето, когато NCD прави заключение за съществуването на неизправност.

51. „Четящо устройство“ означава външно оборудване за изпитване, използвано за извънбордова връзка с диагностична система за контрол на NOx (NCD).

52. „Фамилия двигатели с NCD“ означава групиране от производителя на системи двигатели, които имат общи методи на контрол и наблюдение/диагностициране на неизправности на контрола на NOx (NCM).

53. „Цикъл на стареене“ означава работата на машината или двигателя (скорост, натоварване, мощност), която се извършва по време на периода за пробег.

54. „Критични компоненти, свързани с емисиите“ означава компонентите, които са предназначени основно за контролиране на емисиите: всяка една система за последваща обработка на отработили газове, модула за електронно управление и свързаните с него датчици и задействащи механизми, както и системата за рециркулация на отработили газове, включително всички свързани с нея филтри, охлаждащи течности, регулиращи клапани и тръбопроводи.

55. „Критично обслужване, свързано с емисиите“ означава обслужването, което се извършва на критичните компоненти, свързани с емисиите.

56. „Обслужване, свързано с емисиите“ означава обслужването, което влияе съществено на емисиите или което има вероятност да влияе на влошаването на емисиите на превозното средство или на двигателя по време на нормална работа в работен режим.

57. „Фамилия двигатели със система за последваща обработка“ означава групиране на двигатели от производителя, което съответства на определението за фамилия двигатели, но с допълнително групиране във фамилия от фамилии двигатели, които използват подобна система за последваща обработка на отработилите газове.

58. „Обслужване, несвързано с емисиите“ означава обслужването, което не се отразява съществено на емисиите и което не оказва дълготрайно влияние върху влошаването на емисиите на машината или на двигателя по време на нормална работа в работен режим след извършване на обслужването.

59. „График за пробег“ означава цикъла на стареене и периода за пробег, използвани за определяне на коефициентите на влошаване за фамилията двигатели със система за последваща обработка.

§ 2

Тази наредба се издава на основание чл. 9, ал. 9 от Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника.

§ 3

Тази наредба влиза в сила от деня на обнародването й в “Държавен вестник”, с изключение на глава шеста, която влиза в сила от 1 януари 2005 г.

Приложение 1 Приложение № 1 към чл. 4, ал. 1, т. 3

Списък с данни № ... за одобрение на типа на двигател с вътрешно горене за извънпътна техника по отношение наемисиите на замърсители Базов двигател / тип двигател*

0. Общи данни

0.1. Модел (име/фирма на производителя):.............................

0.2. Тип и търговско описание на базовия двигател или на фамилията двигатели*:

0.3. Кодиране на типа от производителя, както е отбелязан на двигателя(ите)*:

0.4. Вид на извънпътните машини, задвижвани от двигателя:..

0.5. Име и адрес на производителя:...................................... Име и адрес на упълномощеното от производителя лице (ако има):

0.6. Място, начин на съставяне и начин на закрепване на идентификационния номер на двигателя:

0.7. Място и начин на закрепване на маркировката за одобрение на типа:

0.8. Адрес(и) на завода производител (заводите производители) Допълнения към списъка с данни:

1.1. Основни характеристики на базовия двигател(и) (виж допълнение № 1)

1.2. Основни характеристики на фамилията двигатели (виж допълнение № 2)

1.3. Основни характеристики на типовете двигатели във фамилията (виж допълнение № 3)

2. Характеристики на свързаните с двигателя части на подвижните машини (ако е приложимо)

3. Фотографии на базовия двигател

4. Списък на следващи приложения, ако има. Дата, техническо досие * Неподходящото се зачертава. Допълнение № 1 Основни характеристики на двигателя/базовия двигател1

1. Описание на двигателя

1.1. Производител:..............................................................

1.2. Производствен /код на двигателя:..................................

1.3. Тактност: четиритактов/двутактов2 ................................

1.4. Диаметър на цилиндъра:.......................................... mm

1.5. Ход на буталото:...................................................... mm

1.6. Брой и разположение на цилиндрите:..............................

1.7. Ходов обем:............................................................ cm3

1.8. Номинална честота на въртене:.....................................

1.9. Честота на въртене при максимален въртящ момент:.......

1.10. Степен на сгъстяване3:...............................................

1.11. Горивен процес:..........................................................

1.12. Чертеж(и) на горивната камера и челото на буталото:.....

1.13. Минимално напречно сечение на всмукателните и изпускателните трактове:

1.14. Охладителна система

1.15. Допустима температура от производителя

1.16. Компресор за свръхпълнене: да/не2

1.17. Всмукателна система: максимално допустимо разреждане при всмукване при номинална честота на въртене и при 100 % натоварване kРа

1.18. Изпускателна система: максимално допустимо противоналягане на отработилите газове при номинална честота на въртене и при 100% натоварване: kРа

2-dup. Допълнителни противозамърсяващи устройства (в случай че има и не са изложени в друга част) - Описание и/или чертеж(и):.................................................

3-dup. Горивна система

3.1. Гориво-захранваща помпа налягане3 или характеристика:........................................ kРа

3.2. Гориво-впръскваща система

3.3. Система за пускане в ход на студен двигател

4-dup. Синхронизиране на газоразпределителния механизъм

4.1. Максимален ход и ъгли на отваряне и затваряне, по отношение на мъртвите точки или равностойни данни:

4.2. Основен диапазон и/или диапазон на настройване2 1 В случай на няколко базови двигателя да се приложи за всеки. 2 Излишното се зачертава. 3 Задайте допустимото отклонение. Допълнение № 2 Основни характеристики на фамилията двигатели

1-dup. Общи параметри1

1.1. Горивен цикъл:.............................................................

1.2. Охлаждащ агент:...........................................................

1.3. Начин на всмукване на въздуха:..................................

1.4. Тип/конструкция на горивната камера:............................

1.5. Клапани и отвори - форма, размер и брой:......................

1.6. Горивна система:.........................................................

1.7. Системи за управление на двигателя: - идентификация за съответствие с номер на чертеж(и): - охлаждане на въздуха за свръхпълнене:.......................... - рециркулация на отработилите газове2:............................. - впръскване на вода/емулсия2:......................................... - подаване на въздух под налягане2:..................................

1.8. Система за допълнително обработване на отработилите газове2: Доказателство за идентичност (или най-ниско за базовия двигател) съотношение: производителност на системата/циклова порция гориво, в зависимост от номера(та) на диаграмата

2-dup2. Описание на фамилията двигатели

2.1. Име на фамилията:.......................................................

2.2. Характеристика на двигателите от фамилията: Базов двигател Тип на двигателя Брой на цилиндрите Номинална честота на въртене (min-1) Циклова порция гориво (mm3) Номинална ефективна мощност (kW) Честота на въртене при максимален вър- тящ момент (min-1) Циклова порция гориво (mm3) Максимален въртящ момент (Nm) Минимална честота на въртене при празен ход (min-1) Работен обем на ци- 100 линдъра (% от базовия двигател) 1 Да се попълни във връзка с характеристиките, посочени в раздел 4 на приложение № 2 и изискванията на наредбата за избор на базов двигател. 2 В случай че не се прилага, да се постави надпис - неприложимо. Допълнение № 3 Основни характеристики на двигател от фамилията двигатели1

1-dup2. Описание на двигателя

1.1. Производител:..............................................................

1.2. Производствен/код на двигателя:..................................

1.3. Тактност: четиритактов/двутактов2

1.4. Диаметър на цилиндъра:.......................................... mm

1.5. Ход на буталото:..................................................... mm

1.6. Брой и разположение на цилиндрите: .............................

1.7. Ходов обем:........................................................... cm3

1.8. Номинална честота на въртене:.....................................

1.9. Честота на въртене при максимален въртящ момент:......

1.10. Степен на сгъстяване3:...............................................

1.11. Горивен процес:.........................................................

1.12. Чертеж(и) на горивната камера и челото на буталото:....

1.13. Минимално напречно сечение на всмукателните и изпускателните трактове:

1.14. Охладителна система

1.15. Допустима температура от производителя 1.15.1.Течностно охлаждане: максимална температура на изхода на двигателя: К

1.16. Компресор за свръхпълнене: да/не 2

1.17. Всмукателна система: максимално допустимо разреждане при всмукване при номинална честота на въртене и при 100% натоварване: kРа

1.18. Изпускателна система: максимално допустимо противоналягане на отработилите газове при номинална честота на въртене и при 100 % натоварване: kРа

2-dup3. Допълнителни противозамърсяващи устройства (в случай че има и не са изложени в друга част) Описание и/или скица(и):.....................................................

3-dup2. Горивна система

3.1. Гориво-захранваща помпа налягане3 или характеристична крива:............................ kРа

3.2. Гориво-впръскваща система

3.3. Система за пускане в ход на студен двигател

4-dup2. Синхронизиране на газоразпределителния механизъм

4.1. Максимален ход и ъгли на отваряне и затваряне по отношение на мъртвите точки или равностойни данни:

4.2. Основен диапазон и/или диапазон на настройване2 1 Да се приложи за всеки двигател от фамилията. 2 Излишното се зачертава. 3 Задайте допустимото отклонение.

5. ГАЗОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ

5.1. Максимално повдигане на клапаните, ъгли на отваряне и затваряне по отношение на мъртвите точки или еквивалентни характеристики: ...

5.2. Контролни и/или регулировъчни обхвати (*)

5.3. Система за променливо газоразпределение (ако е приложима, и местоположение: всмукателен и/или изпускателен колектор)

6. КОНФИГУРАЦИЯ НА ВСМУКАТЕЛНИТЕ И ИЗПУСКАТЕЛНИТЕ ОТВОРИ

6.1. Местоположение, размер и брой:

7. ЗАПАЛИТЕЛНА СИСТЕМА

7.1. Индукционна бобина

7.2. Запалителна(и) свещ(и): .......................................

7.3. Магнет: ...................................................................

7.4. Регулиране на момента на запалване: ........................................................ .................................

Приложение 2 Приложение № 2 към чл. 4, ал. 1, т. 4

Символи и съкращения, допустими стойности и изпитвания, изисквания при оценяване на съответствието на продукцията, параметри, определящи фамилия двигатели

1. Символи и съкращения

1.1. Символи за изпитваните параметри

2. Допустими стойности и изпитвания

2.1. Допусими стойности, отнасящи се до емисиите на замърсители Емисиите от газове и частици от подложения за изпитване двигател трябва да бъдат измерени съгласно описаните в приложение № 4 методи. Други системи или анализатори могат да се използват, когато чрез тях се постигат резултати, еквивалентни на получените от следните базови системи: - при измерване на газообразни емисии от необработен газ съгласно системата, показана в приложение № 4, фиг. 2; - при измерване на газообразни емисии от разредени отработили газове на пълнотокова разредителна система, показана в приложение № 4, фиг. 3; - при емисиите от частици на пълнотокова разредителна система, при което се използва за всеки етап на метода един отделен филтър или се използва представеният в приложение № 4, фиг. 13, метод на единичния филтър. Определянето на еквивалентността на друга система с една или повече от посочените базисни системи трябва да се базира на седем (или повече) цикъла на изпитване. Критерият за еквивалентност се определя като ± 5 % допуск на средните коригирани стойности на емисиите за цикъл. Цикълът, който трябва да се използва, е посоченият в приложение № 3, раздел I, т. 3.6.1. За въвеждането на нова система в наредбата определянето на еквивалентност трябва да се базира на повторимост и възпроизводимост, така както е описано в съответната част на БДС ISO 5725.

2.2. Посочените в т. 2.3 допустими стойности на емисиите са допустимите стойности на изхода от двигателя и трябва да бъдат измерени, преди да достигнат съоръжението за последваща обработка на отработилите газове.

2.3. Допустимите емисии от въглероден оксид, въглеводороди, азотни оксиди и частици не трябва да превишават стойностите, посочени в следната таблица:

2.4. В случаите, когато една фамилия двигатели, определена съгласно т. 4, във връзка с приложение № 1, допълнение № 2, покрива повече от един обхват от мощности, стойностите на емисиите на базовия двигател (при одобрението на типа) и на всички типове двигатели в рамките на същата фамилия (при осигуряване на съответствието на продукцията с одобрения тип) трябва да отговарят на по-строгите изисквания за по-високия обхват от мощности. Заявителят може да ограничи определението за фамилия двигатели спрямо един мощностен обхват и на тази база да заяви сертифицирането.

3. Изисквания при оценяване съответствието на продукцията Определяне в зависимост от обема на извадката на корекцията на средните стойности на емисиите: Забележка на редакцията: виж формулите и таблицата в PDF-а на броя

4. Параметри, определящи фамилия двигатели Една фамилия двигатели може да бъде определена чрез основни конструктивни параметри, общи за всички двигатели в рамките на фамилията. В някои случаи е възможно взаимодействие между параметрите. Тези взаимодействия трябва да се вземат под внимание, за да е сигурно, че в дадена фамилия двигатели са включени само двигатели със сходни характеристики на емисиите на отработилите газове. За да бъдат двигателите причислени към една и съща фамилия, следните основни параметри трябва да бъдат общи:

4.1. Тактност: - двутактов - четиритактов

4.2. Охлаждаща среда: - въздух - вода - масло

4.3. Работен обем на отделен цилиндър: - максимално разсейване на стойностите 15 % - брой на цилиндрите при двигатели с устройство за последваща обработка

4.4. Начин на всмукване на въздуха: - непосредствено всмукване на въздуха - свръхпълнене

4.5. Горивната камера - тип/конструкция: - предкамера - вихрова камера - директно впръскване

4.6. Клапани и канали - конфигурация, размер и брой: - глава на цилиндров блок - стена на цилиндъра - картер на коляновия вал

4.7. Горивна система: - помпа - тръбопроводи високо налягане - дюза - редова горивонагнетателна помпа - разпределителна горивонагнетателна помпа - единична дюза - помпа - дюза

4.8. Други особености: - рециркулация на отработилите газове - впръскване на вода/емулсия - подаване на въздух под налягане - охлаждане на въздуха за свръхпълнене

4.9. Последващо обработване на отработилите газове: - окислителен катализатор - редукционен катализатор - термореактор - уловител за частици

5.3. Изисквания за мерките за контрол на NOx при двигатели в етап IV.

5.3.1. Производителят предоставя информация, която изцяло описва функционалните работни характеристики на мерките за контрол на NOx, използвайки документите, посочени в приложение № 1, допълнение 1, т. 2 и допълнение 3, т. 2.

5.3.2. Технологията за контрол на емисиите от двигателя трябва да функционира при всички условия на околната среда, редовно наблюдавани на територията на Съюза, особено при ниски температури на околната среда. Това изискване не е ограничено до условията, при които трябва да се използва основна технология за контрол на емисиите, както е посочено в т. 5.1.2.2.

5.3.3. Когато се използва реагент, производителят демонстрира, че емисиите на амоняк по време на изпитванията NRTC или NRSC на загрял двигател при процедурата за одобрение на типа не превишават средна стойност от 10 ppm.

5.3.4. Ако в извънпътна подвижна техника са инсталирани резервоари за реагент или са свързани с нея, трябва да бъдат включени средства за взимане на проба от реагента вътре в резервоара. Точката на вземане на пробите трябва да е леснодостъпна, без да е необходимо използването на специализиран инструмент или устройство.

5.3.5. Одобрение на типа в съответствие с чл. 4, параграф 3 се предоставя при следните условия:

5.4. Контролна област за етап IV В съответствие с т. 2.1.2.7 при двигатели в етап IV емисиите, от които са взети проби в контролната област, определена в приложение № 2, допълнение 2, не трябва да превишават с повече от 100 % граничните стойности на емисиите в таблицата, посочена в т. 2.1.2.6.

5.4.1. Изисквания към доказателствата Техническата служба избира до три случайни точки на натоварване и честота на въртене в контролната област за изпитване. Техническата служба определя също така случайна последователност на точките на изпитване. Изпитването трябва да се проведе в съответствие с основните изисквания на NRSC, но всяка точка на изпитване се оценява поотделно. Всяка точка на изпитване трябва да съответства на граничните стойности, определени в т. 5.4.

5.4.2. Изисквания към изпитването Изпитването трябва да се проведе непосредствено след изпитвателните цикли с дискретен режим, описани в приложение № 3. Когато производителят обаче съгласно т. 1.2.1 от приложение № 3 избере да използва процедурата от приложение 4Б към Правило № 96 на ИКЕ на ООН, изменено със серия от изменения 03, изпитването се провежда, както следва:

5.5. Проверка на емисиите на картерни газове при двигатели в етап IV

5.5.1. Емисиите на картерни газове не трябва да бъдат изхвърляни директно в околната атмосфера с изключение на случаите, посочени в т. 5.5.3.

5.5.2. Двигателите могат да изхвърлят емисии на картерни газове в изпускателната система, разположена преди устройството за последваща обработка на отработилите газове, през цялата продължителност на работа.

5.5.3. Двигателите, оборудвани с турбокомпресори, помпи, нагнетателни вентилатори или компресори за принудително пълнене за нагнетяване на въздуха, могат да изхвърлят емисии на картерни газове в околната атмосфера. В този случай емисиите на картерни газове се добавят (физически или математически) към емисиите на отработилите газове при всички изпитвания на емисии в съответствие с т. 5.5.3.1.

6. Избор на категория мощност на двигателя

6.1. За целите на установяването на съответствието на двигатели с променлива честота на въртене, определени в чл. 2, ал. 1, т. 1 и 4 с граничните стойности на емисиите, посочени в т. 2 на приложение № 2, те се разпределят по обхвати на мощност на основата на най-високата стойност на ефективната мощност, измерена в съответствие с т. 14 от допълнителните разпоредби.

6.2. За другите типове двигатели се използва номинална ефективна мощност.

Приложение 3 Приложение № 3 към чл. 4, ал. 1, т. 4

Раздел I Методи на изпитване

1. Въведение

1.1. В този раздел се описва методът за определяне на емисиите замърсители от газове и частици от изпитвани двигатели.

1.2. За изпитването двигателят се монтира към изпитвателен стенд и се свързва към динамометър.

2. Условия на изпитване

2.1. Общи предписания Обемът и обемният поток трябва да са приведени спрямо 273 К (°С) и 101,3 kРа.

2.2. Условия за изпитването на двигател

2.3. Всмукателна система на двигателя Изпитваният двигател трябва да е оборудван с всмукателна система, чието въздушно съпротивление е в рамките на зададената от производителя горна граница при чист въздушен филтър при условия на работа на двигателя, при които по данни на производителя се получава най-големият разход на въздух. Може да се използва система за изпитване на производителя, която осигурява точно съответстващи условия на работа.

2.4. Изпускателна система на двигателя Изпитваният двигател трябва да бъде оборудван с изпускателна система, чието противоналягане на отработилите газове отговаря на зададената от производителя горна граница при експлоатационните условия на двигателя, които водят до декларираната максимална мощност.

2.5. Охладителна система Охладителна система на двигателя, която дава възможност да се поддържат зададените от производителя нормални работни температури на двигателя.

2.6. Смазочно масло Характеристиките на използваното при изпитването смазочно масло се записват и представят заедно с резултатите от изпитването.

2.7. Гориво, използвано при изпитването Ползва се описаното в раздел II еталонно гориво. Цетановото число и съдържанието на сяра на еталонното гориво, използвано за изпитването, се записват в т. 1.1.1 и 1.1.2 от приложението към сертификата за одобрение на типа. Температурата на горивото на входа на горивонагнетателната помпа трябва да бъде 306 - 316 К (33 - 43°С).

2.8. Определяне на настройките на динамометъра Съпротивлението при всмукване и противоналягането в изпускателната тръба се регулират до горните граници, посочени от производителя, съгласно т. 2.3 и 2.4. Максималните стойности на въртящия момент при определени честоти на въртене се определят експериментално, за да могат да се изчислят стойностите на въртящия момент за посочените методи на изпитване. При двигатели, които не са конструирани да работят над определен честотен диапазон на кривата на въртящия момент - при пълно натоварване, максималният въртящ момент при честотите на въртене при изпитване се декларира от производителя. Настройката на двигателя за всеки метод на изпитване се пресмята по следната формула: Забележка на редакцията: виж формулата в PDF-а на броя . Ако съотношението Забележка на редакцията: виж формулата в PDF-а на броя , стойността на РАЕ може да бъде проверена от техническата служба, извършила изпитването за одобрението на типа.

3. Провеждане на изпитването

3.1. Подготовка на филтрите за взимане на проби Най-малко един час преди изпитването всеки отделен филтър (чифт) се поставя в затворена, но не херметизирана петриева паничка с цел стабилизиране в тегловна камера. След стабилизирането всеки филтър (чифт) се претегля и се записва теглото на тарата. След това филтърът (чифтът) се съхранява в затворена петриева паничка или в затворен филтърен държач до момента на употреба. Ако филтърът (чифтът) не се употреби в рамките на 8 часа след изваждането му от тегловната камера, той се претегля отново преди употреба.

3.2. Монтиране на измервателните уреди Уредите и сондите за вземане на проби се монтират, както е предписано. Ако за разреждане на отработилите газове се използва система за разреждане на цялостния поток, краят на тръбата се свързва към системата.

3.3. Пускане в действие на разреждащата система и двигателя Разреждащата система и двигателят се пускат в действие, докато всички температури и налягания станат стабилни при пълно натоварване и номинална честота на въртене (т. 3.6.2).

3.4. Регулиране на съотношението на разреждане Системата за вземане на проби от частиците се пуска в действие и работи в режим на байпас при еднофилтърния метод (при многофилтърния метод - по избор). Фоновото ниво на частиците на разреждащия въздух може да се определи, като разреждащият въздух преминава през филтрите за частици. При употреба на филтриран разреждащ въздух измерване може да се направи във всеки момент преди, по време или след изпитването. Ако разреждащият въздух не се филтрира, се предприемат измервания в най-малко три момента (след пускането, преди спирането и близо до средата на цикъла) и се определя средната стойност. Разреждащият въздух се регулира така, че максималната температура на обтичане на филтъра да бъде 325 К (52°С) или по-малко при всеки етап на изпитването. Общото съотношение на разреждане не бива да бъде по-малко от четири. При еднофилтърния метод за пълнопоточни системи масовият поток на пробата през филтъра се поддържа през всички етапи в постоянно съотношение към разредения масов поток на отработилите газове. Това масово съотношение при системи без възможност за байпас трябва да бъде спазвано с толеранс ± 5 %, с изключение на първите 10 секунди на всяка фаза (етап). При системи с частично разреждане на потока с еднофилтърен метод и без възможност за байпас масовият поток през филтъра, с изключение на първите 10 секунди на всяка фаза (етап), трябва да бъде поддържан постоянен с толеранс ± 5 %. При системи с регулуране на концентрацията на СО2 или NOX съдържанието на СО2 или NOX в разреждащия въздух се измерва в началото и в края на всяко изпитване. Измерваната преди изпитването фонова концентрация на СО2 или NOX в разреждащия въздух не бива да се отклонява от измерената след изпитването концентрация с повече от 100 ppm или 5 ppm. Когато се използва система за анализ на разредени отработили газове, съответните фонови концентрации се определят чрез вземане на проба от разреждащия въздух в торбичка за вземане на проби по време на цялата последователност на изпитването. Текущата фонова концентрация (без торбичка) може да се определи минимум в три точки (в началото, в края и близо до средата на цикъла) и да се намери средната стойност. По заявка от производителя може да не се извършва измерване на фона.

3.5. Проверка на анализаторите Анализаторите се нулират и се проверяват показанията им.

3.6. Изпитвателен цикъл

3.7. Повторна проверка на анализаторите След измерването за повторна проверка се използва “нулев” еталонен газ и същият еталонен газ както при първоначалната проверка. Изпитването се счита за валидно, ако разликата между първоначалната и повторната проверка е по-малка от 2 %. Раздел II Технически данни на еталонното гориво за изпитванията за одобрение и проверка на съответствие на продукцията Еталонно гориво за извънпътни машини (1) Забележка. Удебеленията обозначават основните свойства относно характеристики на двигателя/емисии на отработили газове. Забележка 1. Ако термичният коефициент на полезно действие на един двигател или превозно средство трябва да бъде изчислен, калоричността на горивото може да се изчисли по следната формула: Специфична енергия (калоричност) (нето) MJ/kg = където: Забележка на редакцията: виж формулата в PDF-а на броя d e плътността при 288 К (15°С) х - съдържанието на вода в тегловни % (%/100) y - съдържанието на пепел в тегловни % (%/100) s - съдържанието на сяра в тегловни % (%/100). Забележка 2. Дадените в предписанието стойности са “действителни стойности”. При въвеждането на техните гранични стойности са приети предписанията на документа на ASTM D 3244 “Определяне на база при спорни случаи, които се отнасят до качеството на петролни продукти”, като при определянето на минималната стойност беше взета предвид минималната разлика 2R над нула; при определянето на максимална и минимална стойност минималната разлика е 4R (R = възпроизводимост). Без да се нарушава това служещо за статистическа цел измерване, производителят на горивото би трябвало въпреки това да се стреми да постигне нулева стойност там, където е договорена максимална стойност 2R, а там, където са дадени долна и горни граници - да постигне средната стойност. Ако са налице съмнения дали едно гориво отговаря на предписаните изисквания, се прилагат предписанията на ASTM-документа D3244. Забележка 3. Посочените числа показват цялостните изпарени количества (процента на извлечената част плюс процента на загубите). Забележка 4. Диапазонът на цетановото число не отговаря на предписаното минимално изискване 4R. При спорни ситуации между доставчици и потребители на горивото за достигане до решение може да се приложат предписанията на ASTM-документа D3244, като за постигане на необходимата прецизност се дава предпочитание на многократни измервания пред единично измерване. Забележка 5. Въпреки че устойчивостта срещу окисляване се контролира, продължителността на съхранение вероятно е ограничена. Що се отнася до условията на съхранение и способността на съхраняемост, се иска информация от доставчика. Забележка 6. За това гориво би трябвало да се използват изключително дестилационни продукти и крекирани въглеводороди; допустима е десулфурация (обезсеряване). Горивото не бива да съдържа метални добавки или добавки за повишаване на цетановото число. Забележка 7. Допустими са по-ниски стойности, но в този случай трябва да се посочи цетановото число на използваното еталонно гориво. Забележка 8. Допустими са по-високи стойности, но в този случай трябва да се посочи съдържанието на сяра на еталонното гориво. Забележка 9. Тези стойности трябва да се преработват текущо при отчитане на развитието на пазарите. За целите на първоначалното одобрение на двигател без последваща обработка на отработилите газове по искане на заявителя се допуска 0,05 % номинално масово ниво на сяра (минимум 0,03 % маса), като в такъв случай измереното ниво на частиците следва да се коригира нагоре до средната номинално определена стойност за гориво със съдържание на сяра (0,15 % маса) съгласно уравнението: Забележка на редакцията: виж формулата в PDF-а на броя , където: РТadj е приведената стойност на РТ (g/kWh) РТ - измерената коригирана специфична стойност на емисията от частици (g/kWh) SFC - коригираният специфичен разход на гориво (g/kWh) съгласно формула по-долу NSLF - средното допустимо процентно масово съдържанието на сяра (т.е. 0,15 %/100) FSF = процентното масово съдържание на сяра в горивото (%/100). Уравнение за пресмятане на коригирания специфичен разход на гориво: Забележка на редакцията: виж формулата в PDF-а на броя , където: Рi = Pm,i + PAE,i За оценка на съответствието на продукцията съгласно чл. 32 трябва да са изпълнени изискванията при употреба на еталонно гориво със съдържане на сяра, което отговаря на минимална/максимална стойност 0,1/0,2 масови процента. Забележка 10. Допустими са стойности до 855 kg/m3, като в този случай трябва да се посочи плътността на използваното еталонно гориво. За оценка на съответствието на продукцията съгласно чл. 32 трябва да са изпълнени изискванията при употреба на еталонно гориво, което отговаря на минимална/максимална стойност от 835/845 kg/m3. Забележка 11. Всички характеристики и граничните стойности на горивото трябва да са в съответствие с тенденциите на развитието на пазарите. Забележка 12. Да се замени с БДС EN ISO 6245 от датата на внедряване. Раздел III Измерване и вземане на проби

1-dup. Процедури за измерване и взимане на проби Газовете и частиците на емисията на представения за изпитване двигател се измерват по описаните в приложение № 4 методи. Методите в приложение № 4 описват препоръчваните анализиращи системи за газообразните емисии (т. 1.1) и препоръчваните системи за разреждане и взимане на проби от частиците (т. 1.2).

1.1. Характеристики на стенда за изпитване Използва се изпитвателен стенд за двигатели, който притежава съответните характеристики, за да може да се проведе описаният в т. 3.6.1 от раздел I изпитвателен цикъл. Измервателните уреди за въртящ момент и честота на въртене трябва да позволяват измерване на мощността на коляновия вал в рамките на зададените гранични стойности. Може да бъдат необходими допълнителни изчисления. Използва се измервателно оборудване с такава точност, че да не бъдат превишавани най-големите допуски, определяни от дадените в т. 1.3 стойности.

1.2. Дебит на отработилите газове Дебитът на отработилите газове се определя по един от посочените в т. от 1.2.1 до 1.2.4 методи.

1.3. Точност на измерване Калибрирането на всички измервателни уреди трябва да е проследимо до национални (международни) стандарти и да отговаря на следните изисквания: (1) Изчислението на емисиите на отработили газове по тази наредба е базирано в някои параметри на различни измервателни и/или изчислителни методи. Поради ограничения общ допуск за изчислението на емисията на отработилите газове допустимите стойности за някои параметри при използване в съответните уравнения трябва да са по-малки от дадените в ISO 3046-3 разрешени допуски. (2) Пълнопоточни системи - CVS-обемната помпа или тръбата на Вентури с критично протичане трябва да се калибрират след монтирането им, след основни дейности по поддръжка или както е необходимо - при индикация от описаната в приложение № 4 проверка на CVS-системата.

1.4. Определяне на газообразните съставки

1.5. Определяне на частиците Определянето на частиците изисква разреждаща система. Разреждането може да се осъществи с помощта на система за разреждане на частичен или цялостен поток. Дебитът на разреждащата система трябва да бъде достатъчно голям, че напълно да се елиминира кондензирането на вода в разреждащата система и системата за взимане на проби и да се поддържа температурата на разредените отработили газове по-малка или равна на 325 К (52°С) непосредствено преди корпуса на филтъра. При висока въздушна влажност е допустимо да се изсуши разреждащият въздух преди влизането му в разреждащата система. При температура на околната среда по-ниска от 293 К (20°С) се препоръчва предварително подгряване на разреждащия въздух над граничната стойност на температурата от 303 К (30°С). Температурата на разреждащия въздух преди подвеждането на отработилия газ в тунела за разреждане не бива да надвишава 325 К (52°С). При система с частично разреждане на потока сондата за взимане на проби от частици се поставя непосредствено срещу потока и преди сондата за газове, както е посочено в т. 4.4 и съгласно приложение № 4, т. 1.2.2.1, фиг. от 4 до 12 ЕР и SP. Системата с частично разреждане на потока трябва да бъде конструирана така, че да се извършва разделяне на потока отработили газове, като по-малката част, разредена с въздух, впоследствие се използва за измерване на частиците. По тази причина е необходимо много точно определяне на съотношението на разреждане. Могат да се ползват различни методи на разделяне, като видът на разделянето има значително влияние върху използваните уреди и процедури за взимане на проби (приложение № 4, т. 1.2.1.1). За определяне на масата частици са необходими система за взимане на проби от частици, филтър за взимане на проби от частици, микрограмова везна и камера за претегляне с контролирана температура и влажност. Проби от частици може да се взимат по два метода: - при еднофилтърния метод при всички етапи на изпитвателния цикъл се използва един филтърен чифт (виж т. 1.5.1.3); по време на фазата на взимане на проби при изпитването се обръща съществено внимание относно времената за взимане на проби и дебитите; от друга страна, за цикъл на изпитване е необходим само един филтърен чифт; - при многофилтърния метод всеки отделен етап на изпитвателния цикъл ползва собствен филтърен чифт (виж т. 1.5.1.3); този метод позволява един по-малко строг метод за взимане на проби, но се използват повече филтри.

1-dup2. Калибриране на анализиращата апаратура

1.1. Въведение Всеки анализатор се калибрира толкова често, колкото е необходимо, за да отговаря на изискванията за точност. Методът за калибриране, описан в този раздел, се прилага при анализаторите според Раздел III, т. 1.4.3.

1.2. “Калибриращи” еталонни газове Спазва се трайността на всички “калибриращи” еталонни газове. Записва се посочената от производителя дата за края на годността на “калибриращите” еталонни газове.

1.3. Процедура за работа с анализатори и система за взимане на проби Процедурата за работа с анализатори взема под внимание указанията на производителя на уредите относно пускане в действие и работа. Трябва да са включени съдържащите се в т. от 1.4 до 1.9 минимални изисквания.

1.4. Изпитване на херметичност Системата се подлага на изпитване на херметичност. Сондата се разединява от изпускателната система и нейният край се затваря. Включва се помпата на анализатора. След първоначален период на стабилизиране всички разходомери трябва да показват нула. Ако това не се случва, се проверяват тръбопроводите за вземане на проби и неизправността се отстранява. Най-високата допустима степен на нехерметичност от страната на разреждането трябва да има стойност 0,5 % от действителния дебит за изпитваната част от системата. Дебитите на анализатора и байпаса могат да се ползват за oценяване на действителните дебити. Друг метод е стъпкова промяна на концентрацията в началото на тръбопровода за вземане на проби чрез превключване от “нулев” еталонен на “проверовъчен” еталонен газ. Ако отчетената стойност след достатъчно дълъг период от време показва много по-малка концентрация в сравнение спрямо въведената концентрация, това е признак за проблеми с калибрирането или херметичността.

1.5. Процедура на калибриране

1.6. Проверка на калибрирането Всеки измервателен диапазон, използван при нормален режим на работа, преди анализ трябва да бъде проверен, както следва: Калибрирането се проверява при използване на “нулев” и проверовъчен еталонен газ, чиято номинална стойност съставлява повече от 80 % от пълния обхват на измервателния диапазон. Ако при двете проверявани точки установената стойност не се различава с повече от ± 4 % от пълния обхват, съответстващ на еталонната стойност, параметрите на настройка могат да бъдат променени. Ако това не е така, се търси нова крива на калибриране съгласно т. 1.5.4.

1.7. Контрол на ефективността на NOX-конвертора Ефективността на конвертора, който служи за преобразуване на NO2 в NO, се проверява, както е посочено в т. 1.7.1 - 1.7.8 (фигура 1). Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Фиг. 1. Схема на устройство за определяне на ефективността на конвертора за NO2

1.8. Настройка на FID

1.9. Смущения при NDIR и CLD-анализатори Газовете, които се съдържат в отработилите газове, редом с газа, подлежащ на анализиране, могат да повлияят по различен начин на отчитаната стойност. Положително смущение, но в по-малка степен се получава при NDIR-уреди, ако смущаващият газ има същото действие като измервания газ. Отрицателно смущение се получава при NDIR-уреди, като смущаващият газ разширява абсорбционната спектрална лента на измервания газ, и при CLD-уреди - като смущаващият газ потиска лъчението. Изпитванията на проверката на смущенията съгласно т. 1.9.1 и 1.9.2 се провеждат преди пускането в действие на анализатора и след значителни периоди на поддръжка.

1.10. Интервали между калибриранията Анализаторите се калибрират съгласно т. 1.5 най-малко на всеки три месеца, както и след всеки ремонт на системата или изменение, което би могло да повлияе на калибрирането.

2-dup. Калибриране на системата за измерване на частици

2.1. Въведение Всеки уред се калибрира толкова често, колкото е необходимо, за да отговаря на изискванията за точност. Използваният метод за калибриране за компонентите, посочени в раздел III, т. 1.5, и приложение № 4, е описан в този раздел.

2.2. Измерване на дебита Калибрирането на газов разходомер или на средствата, измерващи дебит, трябва да е проследимо до национални и/или международни стандарти. Допустимата грешката на измерваната стойност е максимално ± 2 % от отчетената стойност. Ако газовият дебит се определя чрез диференциално измерване, максималната грешка на разликата трябва да бъде такава, че точността на GEDF е в рамките на ± 4 % (виж също приложение № 4, т. 1.2.1.1 EGA). Грешката може да се определи чрез изчисление на корен квадратен от средната стойност на квадратите на грешките на всеки уред.

2.3. Проверка на съотношението на разреждане При използване на система за вземане на проби от частици без EGA (анекс приложение № 4, т. 1.2.1.1) се проверява съотношението на разреждане за всяко ново инсталиране на двигателя при работещ двигател и при използване на измерванията на концентрациите на СO2 или NOx в необработените отработили газове и в разредените отработили газове. Измереното съотношението на разреждане може да се отклонява от изчисленото въз основа на измерените концентрации на СO2 или NOx с не повече от ± 10 %.

2.4. Проверка на условията на частичен поток Диапазонът на скоростта на отработилите газове и на колебанията на налягането се проверяват и при необходимост се регулират съгласно предписанията в приложение № 4, т. 1.2.1.1 (ЕР).

2.5. Интервали между калибриранията Уредите, измерващи дебита, се калибрират най-малко на всеки три месеца, както и след изменения на системата, които биха могли да повлияят на калибрирането. Раздел V Оценяване на данните от измерването

1-dup3. Оценяване и изчисление на данните

1.1. Анализиране на резултатите от измерванията при газообразни емисии За оценяване на емисиите на газовете се образува средна стойност от записа от последните 60 секунди на всеки изпитателен етап и средните концентрации (conc) на НС, СО, NOX и СО2, при използване на метода на въглеродния баланс. По време на всеки изпитателен етап емисиите се определят от средните стойности на записите и съответните калибриращи данни. Може да се приложи и друг начин на регистриране, ако той гарантира равностойно събиране на данните. Средните фонови концентрации (concd) могат да се определят въз основа на отчетените стойности от торбичките с проби от разредения въздух или въз основа на непрекъснатото (без торбички) фоново измерване и съответните данни на калибриране.

1.2. Емисии на частици За оценка на частици се записват сумарните маси МSAM,i или обеми VSAM,i на пропуснатата през филтрите проба за всеки изпитвателен етап. Филтрите се поставят в камерата за претегляне и се подготвят при определени условия там най-малко един, но не повече от 80 часа, и после се претеглят. Бруто теглото на филтрите се записва и от него се изважда тарата (виж раздел I, т. 3.1). Масата на частиците (Мf при еднофилтърния метод, Мf,i при многофилтърния метод) e сумата от масите на частиците, събрани върху основния и последващия филтър. При използване на фонова корекция се записва масата МDIL или обемът VDIL на преминаващия през филтрите разреждащ въздух и масата на частиците Мd. Ако е направено повече от едно измерване, се определя съотношението Md/MDIL или Md/VDIL за всяко отделно измерване и се определя средната стойност.

1.3. Пресмятане на емисиите от газове Подлежащите на записване в протокола от изпитване резултати от измервания се намират посредством следните стъпки:

1.4. Изчисляване на емисиитe на частици Емисиите на частици се изчисляват по следния начин:

Приложение 4 Приложение № 4 към чл. 4, ал. 1, т. 4

1. Аналитична система и система за взимане на проби Системи за взимане на проби от газообразни емисии и емисии от частици Номер Описание на фи- гурата

2. Система за анализ на неразредени отработили газове

3. Система за анализ на разредени отработили газове

4. Частичен поток, изокинетичен поток, всмукващ вентилатор, взимане на частична проба

5. Частичен поток, изокинетичен поток, нагнетателен вентилатор, взимане на частична проба

6. Частичен поток, СО2- или NОХ-управление, взимане на частична проба

7. Частичен поток, СО2- и въглероден баланс, взимане на цялостна проба

8. Частичен поток, единична тръба на Вентури и измерване на концентрацията, взимане на частична проба

9. Частичен поток, двойна тръба на Вентури или бленда и измерване на концентрацията, взимане на частична проба

10. Частичен поток, многотръбно разделяне на и измерване на концентрацията, взимане на частична проба

11. Частичен поток, регулиране на дебита, взимане на цялостна проба

12. Частичен поток, регулиране на дебита, взимане на частична проба

13. Пълен поток, обемна помпа с принудително задвижване или тръба на Вентури с критичен поток, взимане на частична проба

14. Система за взимане на проба от частици

15. Система за разреждане на системата за целия поток

1.1. Определяне на газовите емисии Подробни описания на препоръчваните системи за взимане на проби и за анализ се съдържат в т. 1.1.1, както и във фиг. 2 и 3. Равностойни резултати могат да се постигнат при различни конфигурации и за това не е необходимо точното съответствие с тези фигури. Могат да се използват допълнителни компоненти, като инструменти, вентили, електромагнити, помпи и прекъсвачи, за да се получи допълнителна информация и да се координират функциите на частичните системи. При някои системи могат да се пропуснат някои компоненти, които не са необходими за запазване на точността, ако тяхното отпадане изглежда обосновано по технически съображения. Компоненти на газообразни емисии - СО, СО2, НС, NOX Описва се аналитична система за определянето на газообразни емисии в неразредени или в разредени отработили газове в зависимост от използването на: HFID-анализатор за измерване на въглеводородите; NDIR-анализатори за измерването на въглероден оксид и въглероден диоксид; HCLD или еквивалентен анализатор за измерване на азотните оксиди. При неразредените отработили газове (виж фиг. 2) пробата за определяне на всички съставни части може да се вземе с една сонда за взимане на проби или две намиращи се близо една до друга сонди за взимане на проби и вътрешно да се раздели към различните анализатори. Внимава се да не се образува в аналитичната система кондензиране на компонентите на отработилите газове (включително вода и сярна киселина). При разредените отработили газове (виж фиг. 3) пробата за определяне на въглеводородите се взема с друга сонда, различна от тази за определяне на другите компоненти. Внимава се да не се образува в аналитичната система кондензиране на компонентите на отработилите газове (вкл. вода и сярна киселина). Забележка на редакцията: виж фигурите в PDF-а на броя Фиг. 2. Блокова схема на анализираща система за отработили газове за СО, NOх и НС Фиг. 3. Блокова схема на анализираща система за разредени отработили газове за СО, СО2, NOX и НС Описание фиг. 2 и 3 Общо указание: Всички компоненти от системата, с които газовата проба влиза в допир, трябва да се поддържат според предписаната за съответната система температура. - SP1: Сонда за взимане на проби от неразредени отработили газове (само фиг. 2) Препоръчва се сонда от неръждаема стомана със затворен край и много отвори. Вътрешният диаметър не трябва да е по-голям от вътрешния диаметър на тръбопровода за взимане на проби. Дебелината на стената на сондата не трябва да е по-голяма от 1 мм. Необходими са поне три отвора на три различни радиално разположени равнини и с такава големина, че през тях да може да преминава приблизително еднакъв поток. Сондата трябва да заема минимум 80% от диаметъра на изпускателната тръба. - SP2: Сонда за взимане на НС-проби от разредени отработили газове (само фиг. 3) Сондата трябва: - да представлява първите 254 мм до 762 мм от тръбопровода за взимане на проби от въглеводороди (HSL3); - да има минимален вътрешен диаметър 5 мм; - да е разположена в разреждащия тунел DT (т. 1.2.1.2) в точката, където разреждащият въздух и отработилите газове са добре смесени (т.е. да лежи на разстояние, равно на 10 пъти диаметъра на тунела по посока на потока от точката, в която отработилите газове постъпват в разреждащия тунел); - да е поставена на достатъчно разстояние (радиално) от други сонди и от стената на тунела, за да се избегне влиянието от аеродинамични следи или вихри; - да се загрява така, че температурата на газовия поток на изхода на сондата да се повишава на 463 К (190°С) ± 10К. - SP3: Сонда за взимане на проби от СО, СО2 и NOX от разредени отработили газове (само фиг. 3) Сондата трябва: - да се намира в същата равнина като SP2; - да е достатъчно отдалечена (радиално) от други сонди и от стената на тунела, за да се избегне влиянието от аеродинамични следи или вихри; - да е загрявана и изолирана по цялата си дължина така, че най-ниската температура да е 328 К (55°С), за да се избегне образуването на водна кондензация. - HSL1: Подгряван тръбопровод за взимане на проби Тръбопроводът за взимане на проби служи за отвеждане на газови проби от една сонда до разпределителната (разпределителните) точка (и) и НС-анализатора. Тръбопроводът за взимане на проби трябва: - да има минимален вътрешен диаметър 5 мм и максимален 13,5 мм; - да е от неръждаема стомана или РТFЕ; - да поддържа температура на стената от 463 К (190°С) ± 10 К, като я измерва във всеки независимо контролиран участък за затопляне, ако температурата на отработилите газове на сондата за взимане на проби е равна или по-малка от 463 К (190°С); - да поддържа температура на стената от 453 К (180°С), ако температурата на отработилите газове на сондата за взимане на проби е по-голяма от 463 К (190°С); - да поддържа температура на газовете от 463 К (190°С) ± 10 К непосредствено преди подгрявания филтър (F2) на HFID. - HSL2: Подгряван тръбопровод за взимане на проби за NOх Тръбопроводът за взимане на проби трябва: - да поддържа температура на стената от 328 до 473 К (от 55 до 200°С) при използване на охладител - до конвертора, а при неизползване на охладител - до анализатора; - да е от неръждаема стомана или РТFЕ (политетрафлуоретилен). Тъй като тръбопроводът трябва да се загрява само за предотвратяване на кондензацията на вода и киселина, температурата ще зависи от съдържанието на сяра в горивото. - SL: Тръбопровод за взимане на проби за СО (СO2) Тръбопроводът трябва да е от РТFЕ или неръждаема стомана. Той може да се загрява или да не се загрява. - ВК: Фонова камера (незадължителна, само фиг. 3) За измерване на фоновите концентрации. - ВG: Камера за взимане на проби (незадължителна, само фиг. 3, за СО и СO2) За измерване на концентрациите на пробите. - F1: Подгряван филтър (незадължителен) Той трябва да се поддържа на същата температура като на HSL1. - F2: Подгряван филтър Този филтър трябва да отстрани всички твърди частици от газовата проба, преди тя да достигне в анализатора. Температурата му трябва да е същата като на HSL1. Филтърът трябва да се сменя при необходимост. - Р: Подгрявана помпа за взимане на проби Помпата трябва да се загрява до температурата на HSL1. - НС Нагорещен пламъчен йонизационен детектор (HFID) за определяне на въглеводородите. Температурата му трябва да е в границите от 453 до 473 К (180 до 200°С). - СО, СО2 NDIR-анализатори за определяне на въглероден оксид и въглероден диоксид. - NО2 (Н)CLD-анализатор за определяне на азотните оксиди. Ако се използва HCLD, трябва да се поддържа температура в границите от 328 до 473 К (55 до 200°С). - С: Конвертор Конверторът се използва за каталитичната редукция на NO2 към NO; преди анализа в CLD или HCLD трябва да се включи конвертор. - В: Охладител Служи за охлаждане и кондензиране на водата от пробата от отработили газове. Охладителят трябва да се поддържа посредством лед или охлаждаща система при температура от 273 до 277 К (0° до 4°С). Той не е задължителен, ако анализаторът не е във взаимодействие с водна пара, както е определено в приложение № 3, раздел V, т. 1.9.1 и 1.9.2. Използването на химически сушилни за отстраняване на вода от пробата не е разрешено. - Т1, Т2, Т3: температурен сензор За отчитане на температурата на газовия поток. - Т4: Температурен сензор За отчитане на температура на NO2 - NO конвертора. - Т5: Температурен сензор За отчитане на температурата на охладителя. - G1, G2, G3: манометър За измерване на налягането в тръбопроводите за взимане на проби. - R1, R2: регулатор на налягане За регулиране на налягането на въздуха и респективно на горивото за HFID. - R3, R4, R5: регулатор на налягане За регулиране на налягането в тръбопровода за взимане на проби и на потока към анализаторите. - FL1, FL2, FL3: разходомер За отчитане на дебита на пробата, преминал през байпаса. - FL4 до FL7: разходомер (незадължителен) За отчитане на дебита през анализаторите. - V1 до V6: превключващ вентил Подходящи вентили за подвеждане по избор на пробата, на “калибриращ” еталонен газ или за затваряне на захранващия тръбопровод в анализатора. - V7, V8: магнитен вентил За обхождане (байпас) на NO2 - NO конвертора. - V9: иглен вентил За изравняване на дебита на NO2 - NO конвертора и байпаса. - V10, V11: иглен вентил За регулиране на дебита към анализаторите - V12, V13: изпускателен кран За изпускане на кондензата от охладителя В. - V14: превключващ вентил За избор на камера за вземане на проба или за фона.

1.2. Определяне на частиците Точки 1.2.1 и 1.2.2 и фиг. 4 до 15 съдържат подробни описания на препоръчваното разреждане и системите за взимане на проби. Не се изисква точно съответствие с тези фигури, защото могат да се постигнат еднакви резултати с различни компановки. Могат да се използват допълнителни компоненти, като инструменти, вентили, електромагнити, помпи и прекъсвачи, за да се получи допълнителна информация и да се координират функциите на отделните съставни системи. При някои системи могат да се пропуснат някои компоненти, ако тяхното отпадане е технически обосновано и те не са необходими за поддържане на точността.

1.2.1. Система за разреждане

1.2.2. Система за взимане на проби от частици (фиг. 14 и 15) Системата за взимане на проби от частици е необходима за събиране на частици от филтъра за частици. В случай на разреждаща система на част от потока с взимане на цялостна проба, при която цялостната проба на разредените газове се провежда през филтъра, разреждащата система (т. 1.2.1.1, фиг. 7 и 11) и системата за взимане на проби обикновено образуват едно цяло. В случай на система за разреждане на част от потока или цялостен поток с взимане на частични проби, при които само една част от отработилите газове се провежда през филтрите, разреждащата система (т. 1.2.1.1, фиг. 4, 5, 6, 8, 9, 10 и 12, както и т. 1.2.1.2, фиг. 13) и системата за взимане на проби обикновено са две отделни системи. В настоящата наредба системата с двойно разреждане (DVS, фиг. 15) на системата за разреждане на целия поток се приема за специфична модификация на типична система за взимане на проби от частици, както е показано на фигура 14. Системата с двойно разреждане включва всички важни съставни части на системата за взимане на проби от частици, като например стойките за филтрите и помпата за взимане на проби, и допълнително някои характерни за системата за разреждане детайли, като например устройство за снабдяване с разреждащ въздух и вторичен разреждащ тунел. За да се избегне въздействието върху управляващите контури, се препоръчва помпата за взимане на проби да работи по време на целия процес на изпитване. При еднофилтърния метод трябва да се използва една байпас-система за преминаване на пробата през филтрите за взимане на проби в желаните моменти. Смущенията при включване по управляващите контури трябва да се ограничават до минимум. Описание - фиг. 14 и 15 - PSP: сонда за взимане на проби (фиг. 14 и 15) Сондата за взимане на проби, показана на фигурите, представлява предната част на свързващия тръбопровод за частици РТТ. Сондата: - трябва да е монтирана срещу потока в точка, където разреждащият въздух и отработилите газове са добре смесени, т. е. на осовата линия на разреждащия тунел DT (виж т. 1.2.1), приблизително на разстояние 10 диаметъра на тунела по посока на потока от точката, където отработилите газове постъпват в разреждащия тунел; - трябва да има минимален вътрешен диаметър 12 mm; - може да е загрята чрез директно затопляне или предварително подгряване на разреждащия въздух до максимална температура на стената 325 К (52°С), при условие че температурата на въздуха преди постъпването на отработилите газове в разреждащия тунел да не надхвърля 325 К (52°С); - може да бъде изолирана. Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Фиг. 14. Система за взимане на проби от частици С помощта на помпата за взимане на проби Р се взима проба от разредените отработили газове чрез сондата за взимане на проби от частици и свързващия тръбопровод за частици РТТ от разреждащия тунел DT на система за разреждане на част или на целия поток. Пробата преминава през стойката(ите) за филтър FH, в който (които) се съдържат филтрите за взимане на проби от частици. Дебитът на пробата се регулира с дебитния регулатор FC3. При използване на система за електронно балансиране на потока EFC (виж фиг. 13) дебитът на разредените отработили газове служи за управляващ сигнал за FC3. Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Фиг. 15. Система за разреждане (само система за цялостен поток) Пробата от разредените отработили газове се пренася от разреждащия тунел DT на системата за разреждане на част или на целия поток през сондата за взимане на проби от частици и свързващия тръбопровод за частици РТТ, до вторичния разреждащ тунел SDT, където се разрежда още веднъж. След това пробата преминава през стойката(ите) за филтър FH, която (които) съдържа филтрите за взимане на проби от частици. Обикновено дебитът на разреждащия въздух е константен, докато дебитът от пробите се регулира с дебитния регулатор FC3. Ако се използва система за електронно балансиране на потока EFC (виж фиг. 13), цялостният дебит на разредените отработили газове служи за управляващ сигнал за FC3. - РТТ: Свързващ тръбопровод за частици (фиг. 14 и 15) Свързващият тръбопровод за частици трябва да не е по-дълъг от 1020 mm и винаги, когато е възможно, трябва да се избира по-малка негова дължина. Размерите се отнасят: - за частта от входа на сондата до стойката на филтъра при система за разреждане на част от потока с частично взимане на проби и при система с единично разреждане на целия поток, - за частта от края на разреждащия тунел до стойката на филтъра - при системи за разреждане на част от потока с взимане на цялостна проба, - за частта от входа на сондата до вторичния разреждащ тунел - при двойно разреждаща система на целия поток. Свързващият тръбопровод: - може да бъде загрят чрез директно загряване или предварително подгряване на разреждащия въздух до температура на стената 325 К (52°С); - може да е изолиран. - SDТ: вторичен разреждащ тунел (фиг. 15) Вторичният разреждащ тунел трябва да има минимален диаметър 75 mm и да е с такава дължина, че двойно разредената проба да остава в него най-малко 0,25 секунди. Стойката на главния филтър FH не трябва да се намира на разстояние, по-голямо от 300 mm, от изхода на SDT. Вторичният разреждащ тунел: - може да бъде загрят чрез директно загряване или предварително подгряване на разреждащия въздух до максимална температура на стената 325 К (52°С), при условие че температурата на въздуха преди постъпването на отработилите газове в разреждащия тунел не надхвърля 325 К (52°С); - може да е изолиран. - FH: стойка за филтър (фиг. 14 и 15) За главния и следващите филтри може да се ползват или един-единствен корпус, или отделни корпуси. Трябва да са изпълнени изискванията на приложение № 3, раздел III, т. 1.5.1.3. Стойката(ите) за филтър: - може да е загрята чрез директно загряване или предварително загряване на разреждащия въздух до температура на стената от най-много 325 К (52°С), при условие че температурата на въздуха не надхвърля 325 К (52°С); - може да е изолирана. - Р: помпа за взимане на проби (фиг. 14 и 15) Помпата за взимане на проби трябва да е на такова разстояние от тунела, че температурата на постъпващите газове да се поддържа константна (± 3 К), ако не се използва дебитна корекция чрез FC3. - DР: помпа за разреждащ въздух (фиг. 15) (само за системи с двойно разреждане на целия поток) Помпата за разреждащ въздух трябва да се разположи така, че вторичният разреждащ въздух да се доставя с температура 298 К (25°С) ± 5 К. - FC3: дебитен регулатор (фиг. 14 и 15) Използва се за компенсиране на дебита на пробата от частици по отношение на колебанията на температурата и противоналягането по пътя на пробите, ако не са включени други начини. При използването на система за електронно балансиране на потока EFC (виж фиг. 13) дебитният регулатор е задължителен. - FM3: разходомер (фиг. 14 и 15) (дебит на пробата от частици) Газомерът или разходомерът трябва да са на такова разстояние от помпата за взимане на проби, че температурата на постъпващия газ да остане константна (± 3 К), ако не се осъществява дебитна корекция посредством FC3. - FM4: разходомер (фиг. 15) (разреждащ въздух, само при двойно разреждане на целия поток) Газомерът или разходомерът трябва да се разположи така, че температурата на постъпващите газове да остане 298 К (25°С) ± 5 К. - ВV: сферичен вентил (допълнителен) Диаметърът на сферичния вентил не трябва да е по-малък от вътрешния диаметър на тръбата за вземане на проби, а времето за неговото включване трябва да е по-малко от 0,5 секунди. Забележка: Ако температурата на околната среда в близост до PSP, PTT, SDT и FH е по-малка от 293 К (20°С), трябва да се осигури избягване на загуби на частици по хладните стени на разреждащия тунел. Ето защо се препоръчва тези части да се подгряват и / или изолират в рамките на посочените в съответните описания гранични стойности. Освен това се препоръчва да не се допуска намаляването на температурата на обтичането на филтъра под 293 К (20°С). При по-големи натоварвания на двигателя горепосочените части може да се охлаждат с неагресивни средства, като например обдухващ вентилатор, ако температурата на охлаждащото вещество не е по-малка от 293 К (20°С).

Приложение 5 Приложение № 5 към чл. 8, ал. 2

Контролно-техническа инспекция СЕРТИФИКАТ №... за одобрение на типа на двигател с вътрешно горене за извънпътна техника по отношение на емисиите на замърсители 1 за изменение на одобрения тип на двигател с вътрешно горене за извънпътна техника по отношение на емисиите на замърсители 1 Номер на одобрението на типа:............................................ Номер на изменението на одобрения тип:............................. Причина за изменението:..................................................... Част I

0. Общи положения...........................................................

0.1. Модел (име на изделието):..............................................

0.2. Означаване от производителя на базовия/и (ако е приложимо) на фамилията тип(ове) двигател(и)1

0.3. Код на двигателя, поставен от производителя върху двигателя(ите): Местоположение:........................................................... Начин на закрепване: ...................................................

0.4. Характеристики за машините, които трябва да бъдат задвижвани от двигателя2:

0.5. Име и адрес на производителя:...................................... име и адрес на представителя на производителя (ако има такъв):

0.6. Местоположение, кодиране и начин на закрепване на идентификационния номер на двигателя:

0.7. Местоположение и начин на закрепване на маркировката за одобрение на типа:

0.8. Адрес(и) на монтажния/те завод/и:.................................. Част II

1. Ограничения при използването (ако има):........................ 1.1.* Специални условия, които трябва да се спазят при монтирането на двигателя / двигателите към машината:

1.1.1. Максимално допустимо разреждане при всмукване:... kPa 1.1.2 Максимално допустимо противоналягане:.................. kРа

2. Техническа служба, отговорна за провеждането на изпитанията3:

3. Дата на протокола от изпитването:.................................

4. Номер на протокола от изпитването:............................... Място:.......................................................................... Дата:............................................................................

Приложение 6 Приложение № 6 към чл. 8, ал. 2

Система за номериране на сертификат за одобрение на типа на двигател с вътрешно горене за извънпътна техника по отношение на емисиите на замърсители Номерът на сертификата за одобрение на типа на двигател с вътрешно горене за извънпътна техника по отношение на емисиите на замърсители се съставя при спазване на следните изисквания:

1. Номерът се състои от пет секции, като секциите се разделят от символа “*”.

2. В секция 1 с малки букви се записва графичното изображение на идентификационен код “bg34”.

3. В секция 2 се записва базовият номер “97/68”, следван от две букви. Първата буква се определя от категорията двигател за съответната мощност съгласно т. 2.3 на приложение № 1. Втората буква е “А” и се отнася за извънпътни машини, за които е предназначен двигателят, на базата на което е издадено одобрението на типа, и в зависимост от което е използван метод на изпитване, дефиниран в т. 3.6 на приложение № 3, раздел I.

4. В секция 3 се записва специфичният номер “01/63”. В случай на нужда се добавят две букви в зависимост от условията, описани в секция 2. В случай че в резултат на нови параметри има промяна в буквеното означение, то се отразява. Ако няма промяна в буквеното означение на секция 2, то те не се изписват в секция 2.

5. В секция 4 се записва 4-цифрен последователен номер (при необходимост с нули в началото), обозначаващ основния номер на одобрението на типа. Започва се от 0001.

6. В секция 5 се записва 2-цифрен последователен номер (при необходимост с нули в началото), обозначаващ номера на изменението на одобрения тип. За всеки основен номер на одобрението на типа, когато няма изменение, се записва от 00, а при първо изменение се записва 01. Пример: Второ изменение към четвъртото одобрение на типа за двигател от категория Е за същия вид извънпътна техника bg34*97/68EA*01/63XX*0004*02.

Чл. 45

(1) изпълнителния директор на КТИ:

1. ежемесечно изпраща на издаващите одобрение на типа органи на другите държави членки списък (с подробностите от приложение № 7) на издадените през месеца сертификати за одобрение на типа на двигател или фамилия двигатели, отказите за издаване или отнемането на такива сертификати;

2. при искане от издаващ одобрение орган на друга държава членка незабавно изпраща:

(2) изпълнителния директор на КТИ веднъж в годината или като допълнение към полученото заявление изпраща на Европейската комисия копие от таблицата по приложение № 9 относно одобрените двигатели след последното уведомление.

(3) Ако се докаже, че двигателят, носещ съответния номер, не съответства на одобрения тип или фамилия, изпълнителният директор на КТИ може писмено да поиска от държавата членка, която е издала такова одобрение, да провери дали двигателят в производство съответства на одобрения тип или фамилия.

(4) Когато искането е отправено от друга държава членка към Република България, проверката се осъществява в шестмесечен срок от датата на искането.

Чл. 46

(1) Изпълнителният директор на КТИ отказва одобрение на типа на следните типове двигатели или фамилии двигатели и издаване на сертификат за одобрение на типа, както и на всяко друго одобрение на типа на извънпътна техника, в която е монтиран двигател, който все още не е пуснат на пазара (одобрение на типа на двигатели етап IIIА - категории двигатели H, I, J и K), при следните предпоставки:

1. H : след 30 юни 2005 г., за двигателите - различни от двигателите с постоянна скорост - с мощност от : 130 kW < P < 560 kW;

2. I : след 31 декември 2005 г., за двигателите - различни от двигателите с постоянна скорост - с мощност от : 75 kW < P < 130 kW;

3. J : след 31 декември 2006 г., за двигателите - различни от двигателите с постоянна скорост - с мощност от : 37 kW < P < 75 kW;

4. K : след 31 декември 2005 г., за двигателите - различни от двигателите с постоянна скорост - с мощност от : 19 kW < P < 37 kW, ако двигателят не отговаря на изискванията по тази наредба и емисиите от замърсяващи частици и газове от двигателя не съответстват на допустимите стойности, посочени в таблицата от приложение № 2, т. 2.1.2.4.

(2) Изпълнителният директор на КТИ отказва одобрение на типа на следните типове двигатели или фамилии двигатели и издаване на сертификат за одобрение на типа, както и на всяко друго одобрение на типа на извънпътна техника, в която е монтиран двигател, който все още не е пуснат на пазара (одобрение на типа на двигатели с постоянна скорост етап IIIА - категории двигатели H, I, J и K), при следните предпоставки:

1. двигатели с постоянна скорост от категория H: след 31 декември 2009 г., за двигателите с мощност от: 130 kW < P < 560 kW;

2. двигатели с постоянна скорост от категория I: след 31 декември 2009 г., за двигателите с мощност от : 75 kW < P < 130 kW;

3. двигатели с постоянна скорост от категория J: след 31 декември 2010 г., за двигателите с мощност от: 37 kW < P < 75 kW;

4. двигатели с постоянна скорост от категория K : след 31 декември 2009 г., за двигателите с мощност от : 19 kW < P < 37 kW, ако двигателят не отговаря на изискванията на тази наредба и ако емисиите от замърсяващи частици и газове от двигателя не съответстват на допустимите стойности, посочени в таблицата от приложение № 2, т. 2.1.2.4.

(3) Изпълнителният директор на КТИ отказва одобрение на типа на следните типове двигатели или фамилии двигатели и издаване на сертификат за одобрение на типа, както и на всяко друго одобрение на типа на извънпътна техника, в която е монтиран двигател, който все още не е пуснат на пазара (одобрение на типа на двигатели етап IIIВ - категории двигатели L, M, N и P), при следните предпоставки:

1. L : след 31 декември 2009 г., за двигателите - различни от двигателите с постоянна скорост - с мощност от: 130 kW < P < 560 kW;

2. M : след 31 декември 2010 г., за двигателите - различни от двигателите с постоянна скорост - с мощност от: 75 kW < P < 130 kW;

3. N : след 31 декември 2010 г., за двигателите - различни от двигателите с постоянна скорост - с мощност от : 56 kW < P < 75 kW;

4. P : след 31 декември 2011 г., за двигателите - различни от двигателите с постоянна скорост - с мощност от : 37 kW < P < 56 kW, ако двигателят не отговаря на изискванията по тази наредба и емисиите от замърсяващи частици и газове от двигателя не съответстват на допустимите стойности, посочени в таблицата от приложение № 2, т. 2.1.2.5.

(4) Изпълнителният директор на КТИ отказва одобрение на типа на следните типове двигатели или фамилии двигатели и издаване на сертификат за одобрение на типа, както и на всяко друго одобрение на типа на извънпътна техника, в която е монтиран двигател, който все още не е пуснат на пазара (одобрение на типа на двигатели етап IV - категории двигатели Q и R) при следните предпоставки:

1. Q: след 31 декември 2012 г., за двигателите - различни от двигателите с постоянна скорост - с мощност от: 130 kW < P < 560 kW;

2. R: след 30 септември 2013 г., за двигателите - различни от двигателите с постоянна скорост - с мощност от: 56 kW < P < 130 kW, ако двигателят не отговаря на изискванията по тази наредба и емисиите от замърсяващи частици и газове от двигателя не съответстват на допустимите стойности, посочени в таблицата от приложение № 2, т. 2.1.2.6.

(5) Изпълнителният директор на КТИ отказва одобрение на типа на следните типове двигатели или фамилии двигатели с вътрешно горене и издаване на сертификат за одобрение на типа (одобрение на типа на двигатели етап III А - категории двигатели V) при следните предпоставки:

1. V1 :1: след 31 декември 2005 г., за двигателите с мощност, равна или по-голяма от 37 kW, и обем, по-малък от 0,9 l за цилиндър;

2. V1 :2 : след 30 юни 2005 г., за двигателите с обем, равен или по-голям от 0,9 l, но по-малък от 1,2 l за цилиндър;

3. V1 :3 : след 30 юни 2005 г., за двигателите с обем, равен или по-голям от 1,2 l, но по-малък от 2,5 l за цилиндър, и с мощност от: 37 kW < P < 75 kW;

4. V1 : 4 : след 31 декември 2006 г., за двигателите с обем, равен или по-голям от 2,5 l, но по-малък от 5 l за цилиндър;

5. V2 : след 31 декември 2007 г., за двигателите с обем, равен или по-голям от 5 l за цилиндър, ако двигателят не отговаря на изискванията по тази наредба и емисиите от замърсяващи частици и газове от двигателя не съответстват на допустимите стойности, посочени в таблицата от приложение № 2, т. 2.1.2.4.

(6) Изпълнителният директор на КТИ отказва одобрение на типа на следните типове двигатели или фамилии двигатели с вътрешно горене, използвани при мотрисите, и издаване на сертификат за одобрение на типа (одобрение на типа на двигатели етап III А) при следните предпоставки - RC A: след 30 юни 2005 г., за двигателите с мощност, по-голяма от 130 kW, ако тези двигатели не отговарят на изискванията по тази наредба и техните емисии от замърсяващи частици или газове не съответстват на допустимите стойности, посочени в таблицата от приложение № 2, т. 2.1.2.4.

(7) Изпълнителният директор на КТИ отказва одобрение на типа на следните типове двигатели или фамилии двигатели с вътрешно горене, използвани при мотрисите, и издаване на сертификат за одобрение на типа (одобрение на типа на двигатели етап III В) при следните предпоставки - RC B: след 31 декември 2010 г., за двигателите с мощност, по-голяма от 130 kW, ако двигателят не отговаря на изискванията по тази наредба и емисиите от замърсяващи частици и газове от двигателя не съответстват на допустимите стойности, посочени в таблицата от приложение № 2, т. 2.1.2.5.

(8) Изпълнителният директор на КТИ отказва одобрение на типа на следните типове двигатели или фамилии двигатели с вътрешно горене, използвани при локомотивите, и издаване на сертификат за одобрение на типа (одобрение на типа на двигатели етап III А) при следните предпоставки:

1. RL A : след 31 декември 2005 г., за двигателите с мощност от 130 kW < P < 560 kW;

2. RH A: след 31 декември 2007 г., за двигателите с мощност от 560 kW < P, ако двигателят не отговаря на изискванията по тази наредба и емисиите от замърсяващи частици и газове от двигателя не съответстват на допустимите стойности, посочени в таблицата от приложение № 2, т. 2.1.2.4; разпоредбите по тази алинея не се прилагат за посочените типове двигатели или фамилии от двигатели, когато даден договор за покупка на двигател е сключен преди 20.V.2004 г. и при условие, че двигателят е пуснат на пазара най-късно две години след датата, определена за съответната категория локомотиви.

(9) Изпълнителният директор на КТИ отказва одобрение на типа на следните типове двигатели или фамилии двигатели с вътрешно горене, използвани при локомотивите, и издаване на сертификат за одобрение на типа (одобрение на типа на двигатели етап III В) при следните предпоставки - R B: след 31 декември 2010 г., за двигателите с мощност, по-голяма от 130 kW, ако двигателят не отговаря на изискванията по тази наредба и емисиите от замърсяващи частици и газове от двигателя не съответстват на допустимите стойности, посочени в таблицата от приложение № 2, т. 2.1.2.5. Тази разпоредба не се прилага за посочените типове или фамилии от двигатели, когато договорът за покупка на двигател е сключен преди 20.V.2004 г. и при условие, че двигателят е пуснат на пазара най-много две години след датата, определена за съответната категория локомотиви.

Чл. 47

(1) Като се прави изключение за техниката и двигателите за износ за трети страни, се разрешава пускането на пазара на двигатели независимо от това, дали са или не са монтирани на техниката, само ако отговарят на изискванията по тази наредба и при спазване на ограниченията по чл. 46:

1. етап I:

2. етап II:

(2) Като се прави изключение за техниката и двигателите, предназначени за износ в трети страни, се разрешава пускането на пазара на двигатели независимо дали са монтирани или не в извънпътна техника, след следните дати, само ако отговарят на изискванията по тази наредба и ако двигателят е одобрен в съответствие с една от категориите, посочени в чл.46:

1. етап III A двигатели, различни от двигателите с постоянна скорост:

2. етап III A двигатели за кораби от вътрешното корабоплаване:

3. етап III A двигатели с постоянна скорост:

4. етап III A двигатели за мотриси:

5. етап III A двигатели за локомотиви:

6. етап III B двигатели, различни от двигателите с постоянна скорост:

7. етап III B двигатели за мотриси:

8. етап III B двигатели за локомотиви:

9. етап IV двигатели, различни от двигателите с постоянна скорост

(3) За всяка категория спазването на изискванията по ал. 2 се отлага с две години по отношение на двигатели, чиято дата на производство предшества посочената дата.

(4) Даденото разрешение за един етап за допустими стойности за нивото на емисиите изтича на задължителната дата на влизане в сила на следващия етап от допустими стойности.

Чл. 48

За типовете двигатели или фамилии двигатели, спазващи допустимите стойности, посочени в таблицата от приложение № 2, т. 2.1.2.4, 2.1.2.5 и 2.1.2.6, преди сроковете, посочени в чл. 47, ал. 3, се разрешава поставянето на специален етикет и означение, показващи спазване на изискваните допустими стойности, преди определените срокове (предварително спазване на изискванията на етапи IIIА, IIIB и IV).

Чл. 49

Двигателите с принудително запалване се разпределят в следните класове:

1. главен клас S: малолитражни двигатели с нетна мощност < 19 kW;

2. главен клас S с две категории:

3. преносими двигатели:

4. непреносими двигатели:

Чл. 50

(1) Изпълнителният директор на КТИ отказва одобрение на типа на двигател или фамилия двигатели и издаването на сертификат за одобрение на типа и отказва да предостави всяко друго одобрение на типа на извънпътна техника, която е оборудвана с двигател:

1. след 1 август 2004 г. за двигателите от класове SN:1 и SN:2 и след 1 август 2006 г. за двигателите от клас SN:4;

2. след 1 август 2007 г. за двигателите от класове SH:1, SH:2 и SN:3;

3. след 1 август 2008 г. за двигателите от клас SH:3, ако тези двигатели не отговарят на изискванията по тази наредба и ако изпусканите от тях емисии от замърсители не съответстват на посочените пределни стойности в таблицата в приложение № 2, т. 2.2.2.2.

(2) Шест месеца след датите съгласно ал. 1 за съответната категория двигатели, с изключение на техниката и двигателите, предназначени за износ за трети страни, се разрешава пускането на пазара на двигатели независимо дали са монтирани на техниката или не са, само ако отговарят на изискванията на наредбата.

(3) За типовете двигатели или фамилии двигатели, спазващи допустимите стойности, посочени в таблицата от приложение № 2, т. 2.2.2.2, преди сроковете, посочени в ал. 1, се разрешава поставянето на специален етикет и означение, показващи спазване на изискваните допустими стойности преди определените срокове (предварително спазване на изискванията на етап II).

(4) За всяка категория спазването на изискванията по ал. 1 и 2 се отлага с две години по отношение на двигатели, чиято дата на производство предшества посочената дата.

Чл. 51

(1) Изискванията по чл. 50, ал. 1 се отлагат за период 3 години след влизането в сила на тези максимални стойности по отношение на:

1. преносими моторни резачки: преносими устройства, предназначени за рязане на дърва с верижен трион, които изискват да се държат с две ръце и са с работен обем на цилиндъра над 45 сm3, съгласно стандарт БДС EN ISO 11681-1;

2. машини, оборудвани с дръжка в горния край (като например пробивни машини и преносими режещи машини, предназначени за използване при поддръжка на дървета): преносими устройства, оборудвани с дръжка в горния край, предназначени за пробиване на отвори или рязане на дърво с верижен трион (съгласно стандарт БДС EN ISO 11681-2);

3. преносима машина за разчистване на храсти с двигател с вътрешно горене (храсторез): преносимо оборудване с ротативна метална или пластмасова работна повърхност, предназначено за премахване на плевели, храсти, малки дръвчета и друга подобна растителност; то трябва да бъде проектирано в съответствие със стандарт БДС EN ISO 11806, за да работи в различни положения, например хоризонтално или в обърнато положение, и да има работен обем на двигателя над 40 сm3;

4. преносими ножици за жив плет: преносими устройства, проектирани за рязане на жив плет и храсти с помощта на една или няколко режещи повърхности, движещи се възвратно-постъпателно, съгласно стандарт БДС EN 774;

5. преносими циркулярни триони, работещи с двигател с вътрешно горене: преносими устройства, проектирани за рязане на твърди материали, като камък, асфалт, бетон или стомана, с помощта на ротативна метална режеща повърхност и оборудвани с двигатели с работен обем, надвишаващ 50 сm3, съгласно стандарт БДС EN 1454;

6. непреносими двигатели от клас SN:3 с хоризонтална ос: единствено за непреносимите двигатели от клас SN:3 с хоризонтална ос на задвижване и произвеждащи енергия, равна или по-малка от 2,5 kW, използвани главно за определени промишлени цели, включително в мотокултиватори, косачки с цилиндрови двигатели, разрохквачи за зелени площи и генератори.

(2) Изискванията по чл. 50, ал. 1 се отлагат до 31 юли 2013 г. за следните категории машини, снабдени с ръкохватки в горния край, с професионално предназначение, работещи в различни положения, в които са инсталирани двигатели от класове SH:2 и SH:3:

1. преносими ножици за жив плет;

2. верижни триони, предназначени за поддържане на дървета.

Чл. 52

(1) Резервните двигатели, с изключение на двигателите на мотрисите, локомотивите и корабите от вътрешното корабоплаване, трябва да бъдат в съответствие с допустимите стойности, на които е отговарял оригинално монтираният двигател при пускането му на пазара.

(2)

(3) Изпълнителният директор на КТИ може да разреши пускането на пазара на следните двигатели за мотриси и локомотиви:

1. резервни двигатели, които отговарят на допустимите стойности за етап IIIA, когато тези двигатели трябва да заменят двигатели за мотриси и локомотиви, които:

2. резервни двигатели, които не отговарят на допустимите стойности за етап IIIА, когато тези двигатели трябва да заменят двигатели за мотриси без устройство за управление на движението и собствено задвижване, доколкото тези резервни двигатели отговарят на изискванията на стандарт, най-малко равностоен на стандарта, на който отговарят двигателите в съществуващите мотриси от същия тип.

(4) Разрешенията по ал. 3 могат да бъдат издавани само в случаи, в които изпълнителният директор на КТИ получи информация, че използването на резервен двигател в съответните мотриси или локомотиви, който отговаря на изискванията на последния приложим етап за емисиите, ще бъде свързано със значителни технически затруднения.

(5) Върху двигателите, посочени в ал. 1 или 3, се закрепва етикет с текст „РЕЗЕРВЕН ДВИГАТЕЛ“ и с уникалния номер на съответното разрешение.

Чл. 53

(1) Пускането на пазара на нови двигатели, последни от дадена производствена серия, или на извънпътна техника с монтирани такива двигатели се допуска за максимален срок до 12 месеца при спазване на изискванията по ал. 2 - 13, без да са изпълнени ограниченията съгласно чл. 47.

(2) Срокът по ал.1 започва да тече от датата, на която влиза в сила времевото ограничение за пускане на пазара за съответния двигател по чл.47.

(3) Двигателите или извънпътната техника по ал. 1 трябва да се намират физически на територията на Европейската общност към датата на влизане в сила на съответното времево ограничение по чл. 47.

(4) За разрешаване на пускане на пазара на нови двигатели от определена категория съгласно ал. 1 производителят подава заявление до министъра на земеделието и горите само в случаите, когато Изпълнителният директор на КТИ е издал сертификат за одобрение за типа двигатели или фамилия двигатели преди влизане в сила на сроковете по чл. 47.

(5) Заявлението по ал. 4 се придружава от списък по чл. 35 на двигателите, които не са пуснати на пазара в рамките на сроковете по чл. 47, и информация за техническите и/или икономическите основания, на които се базира искането.

(6) За типове двигатели, включени в обхвата на тази наредба за първи път, заявлението по ал. 4 трябва да бъде подадено до органа за одобрение на типа на държавата членка, на чиято територия са складирани двигателите.

(7) Разпоредбите по ал. 1 се прилагат само за двигатели, които съответстват на типа или фамилията, за които одобрението на типа вече не е валидно, или за типове, за които одобрение на типа не е било необходимо на предходен етап, но които са били произведени в съответствие с пределните стойности за емисиите съгласно времевите ограничения по чл. 47.

(8) Максималният брой нови двигатели от един или няколко типа, пуснати на пазара в Република България съгласно ал. 1, не може да превишава 10 % от общия брой нови двигатели от всички типове, пуснати на пазара на Република България в рамките на предходната година.

(9) В срок до един месец Изпълнителният директор на КТИ се произнася по заявлението за разрешаване на пускането на пазара на двигатели по ал. 1 на територията на Република България и за броя двигатели, които ще могат да бъдат пуснати на пазара.

(10) Изпълнителният директор на КТИ предприема мерки за осигуряване спазването на задълженията на производителя във връзка с пускането на пазара на двигатели съгласно разрешения брой по ал. 9.

(11) В случаите, когато Изпълнителният директор на КТИ разреши пускането на пазара на нови двигатели съгласно ал. 1, в рамките на един месец КТИ изпраща до органите за одобрение на типа на другите държави членки информация за дадените изключения на производителя, включително и информация за причините, на които се основава решението.

(12) Изпълнителният директор на КТИ отбелязва на сертификата за съответствие на всеки двигател специално вписване във връзка с пускането на пазара на двигателя в рамките на изключението за двигатели, последни от дадена серия. Може да се използва и общ консолидиран документ, съдържащ всички идентификационни номера на двигателите, ако е приложимо.

(13) Изпълнителният директор на КТИ изпраща на Европейската комисия списък с дадените изключения, съдържащ информация за причините, на които се основава решението.

(14) Разпоредбите по този член не се прилагат за двигатели, предназначени за задвижване на кораби за вътрешното корабоплаване.

Чл. 54

(1) За двигатели, произведени в малки серии, сроковете по чл. 50, ал. 1 и 2 влизат в сила 3 години след датата, посочена за съответната категория.

(2) В случаите по ал. 1 стойностите за емисиите се заменят със съответстващите на етап I.

(3) Броят на двигатели, произведени в малка серия, трябва да бъде до 25 000, при условие че включените различни фамилии двигатели имат различен работен обем.

Чл. 55

Двигателите, предназначени за кораби за вътрешно корабоплаване и за плавателни съдове, дефинирани съгласно чл. 2 от Наредба № 22 от 2005 г. за техническите изисквания към корабите, плаващи по вътрешните водни пътища (ДВ, бр. 85 от 2005 г.), трябва да отговарят на изискванията по тази наредба.