Чл. 1
(1) С наредбата се определят изискванията към наименованията, състава, характеристиките, етикетирането, методите за вземане на проби и методите за анализ на някои млечни белтъци - казеини и казеинати, както и на техните смеси, предназначени за консумация от човека.
(2) Наредбата не се прилага за казеини и казеинати, предназначени за износ.
Чл. 2
Наименованието “кисел казеин за хранителни цели” се използва за обозначаване на годен за консумация от човека казеин, получен чрез преципитация, използвайки технологично добавените съставки и бактериалните култури по чл. 6, ал. 3.
Чл. 3
Наименованието “сирищен казеин за хранителни цели” се използва за обозначаване на годен за консумация от човека казеин, получен чрез преципитация, използвайки технологично добавените съставки по чл. 7, ал. 2.
Чл. 4
Наименованието “казеинати за хранителни цели” се използва за обозначаване на казеинати, получени от годни за консумация от човека казеини чрез използване на неутрализиращите агенти по чл. 9, ал. 3.
Чл. 5
Наименованията по чл. 2, 3 и 4 се използват за търговско обозначаване само на продукти, които отговарят на изискванията на наредбата.
Чл. 6
(1) Казеините по чл. 2 трябва да съдържат:
1. влага - не повече от 10 на сто от масата;
2. млечен белтък, изчислен на база сухо вещество - не по-малко от 90 на сто от масата - от който съдържанието на казеин е не по-малко от 95 на сто от масата;
3. млечни мазнини, изчислени на база сухо вещество - не повече от 2,25 на сто от масата;
4. пепел, включително P2O5 - не повече от 2,5 на сто от масата;
5. безводна лактоза - не повече от 1 на сто от масата;
6. утайка след изгаряне - не повече от 22,5 mg на 25 g.
(2) Максималната титруема киселинност, изразена в 0,1 mol/l разтвор на натриев хидроксид, да не е повече от 0,27 ml/g.
(3) Казеините по чл. 2 могат да съдържат безвредни технологично добавени съставки: млечна киселина (E 270), солна киселина, сярна киселина, лимонена киселина (E 330), оцетна киселина (E 260) и ортофосфорна киселина, както и годни за консумация от човека суроватка и бактериални култури, произвеждащи млечна киселина.
Чл. 7
(1) Казеините по чл. 3 трябва да съдържат:
1. влага - не повече от 10 на сто от масата;
2. млечен белтък, изчислен на база сухо вещество - не по-малко от 84 на сто от масата - от който съдържание на казеин не по-малко от 95 на сто от масата;
3. млечни мазнини, изчислени на база сухо вещество - не повече от 2 на сто от масата;
4. пепел, включително P2O5 - не повече от 7,5 на сто от масата;
5. безводна лактоза - не повече от 1 на сто от масата;
6. утайка след изгаряне - не повече от 22,5 mg на 25 g.
(2) Казеините по чл. 3 могат да съдържат безвредни технологично добавени сирищна мая и други ензими за коагулиране на млякото, годни за консумация от човека.
Чл. 8
(1) Казеините по чл. 2 и 3 не трябва да притежават чужд мирис, както и да съдържат бучки, които при лек натиск да не могат да се раздробят.
(2) Цветът на казеините по чл. 2 и 3 трябва да варира от бял до кремавобял.
Чл. 9
(1) Казеинатите по чл. 4 трябва да съдържат:
1. влага - не повече от 8 на сто от масата;
2. млечен казеинов белтък, изчислен на база сухо вещество - не по-малко от 88 на сто от масата;
3. млечни мазнини, изчислени на база сухо вещество - не повече от 2 на сто от масата;
4. безводна лактоза - не повече от 1 на сто от масата;
5. утайка след изгаряне - не повече от 22,5 mg на 25 g.
(2) За казеинатите по чл. 4 стойността на рН трябва да е от 6 до 8.
(3) Казеинатите по чл. 4 могат да съдържат следните безвредни технологично добавени неутрализиращи и буфериращи агенти в количества, разрешени за хранителни цели: натриеви, калиеви, калциеви, амониеви и магнезиеви хидроксиди, карбонати, фосфати и цитрати.
Чл. 10
(1) Казеинатите по чл. 4 трябва да имат много слаб чужд аромат и мирис, цвят - от бял до кремавобял, и да са почти напълно разтворими във вода с изключение на калциевия казеинат.
(2) Казеинатите по чл. 4 не трябва да съдържат бучки, които при лек натиск да не могат да се раздробят.
Чл. 11
(1) Съдържанието на олово в казеините по чл. 2 и 3 и в казеинатите по чл. 4 трябва да е не повече от 1 mg/kg.
(2) Казеините по чл. 2 и 3 и казеинатите по чл. 4 не трябва да съдържат примеси в 25 mg от продукта.
Чл. 12
Продуктите по чл. 2, 3 и 4 трябва да се подлагат на топлинна обработка за постигане на отрицателна фосфатазна активност.
Чл. 13
При етикетиране на казеините по чл. 2 и 3 и на казеинатите по чл. 4 се спазват изискванията на Наредбата за изискванията за етикетирането и представянето на храните, приета с Постановление № 136 на Министерския съвет от 2000 г. (ДВ, бр. 62 от 2000 г.).
Чл. 14
(1) Когато продуктите по чл. 2, 3 и 4 не са предназначени за крайния потребител, върху кутиите, пакетите или етикетите се обявяват следните данни:
1. наименованието на продукта, като при казеините се посочват съответният катион или катиони;
2. нетната маса в съответните единици за измерване;
3. името/наименованието, седалището и адресът на управление на производителя или на лицето, което опакова храна или което продава храна;
4. държавата производител при храни от внос;
5. датата на производство или друга маркировка, по която да се определи партидата.
(2) За продукти, представени на пазара като смеси, към данните по ал. 1 се добавят и:
1. изразът “смес от”, следван от наименованията на съответните продукти, съставляващи сместа, подредени по маса в низходящ ред;
2. катионът или катионите - в случай на казеинат или на казеинати;
3. количеството белтък - в случай на смеси, съдържащи казеинати.
(3) Данните по ал. 1 и 2 се изписват по ясен и разбираем начин на български език с незаличими букви и се разполагат на видимо място.
Чл. 15
(1) Данните по чл. 14, ал. 1, т. 2, 3 и 4 и ал. 2, т. 3 могат да се обявяват само в придружаващата документация.
(2) При транспортиране в големи количества на продуктите по чл. 2, 3 и 4 данните по чл. 14 могат да се обявяват само в придружаващата документация с изключение на данните по чл. 14, ал. 1, т. 1 и по чл. 14, ал. 2, т. 1.
Чл. 16
Методите за вземане на проби за целите на химичния анализ на продуктите по чл. 2, 3 и 4 са определени в приложение № 1.
Чл. 17
Методите за анализ на състава на продуктите по чл. 2, 3 и 4 за целите на държавния контрол са определени в приложение № 2.
Допълнителна разпоредба
§ 1
По смисъла на наредбата:
1. “Казеини” са основната белтъчна съставка в млякото, промита и изсушена, неразтворима във вода и получена от обезмаслено мляко чрез утаяване чрез прибавяне на киселина или закваска или използване на сирищна мая или на други ензими за коагулиране на млякото, без да се изключва възможността за предварително извършване на йонообменни процеси и процеси на концентрация.
2. “Казеинати” са продукти, получени чрез изсушаване на казеини, третирани с неутрализиращи агенти.
3. “Обезмаслено мляко” е мляко от една или повече крави, към което няма добавки и от чийто състав е намалено само количеството мазнини.
Преходни и заключителни разпоредби
§ 2
Наредбата влиза в сила от 1 юни 2004 г.
§ 3
Казеините и казеинатите, които се намират на пазара и са били етикетирани преди 1 юни 2004 г., могат да се продават до изчерпване на наличните количества, но не по-късно от 31 декември 2004 г.
§ 4
Контролът по изпълнението на наредбата се осъществява от органите на държавния санитарен контрол.
§ 5
Наредбата се приема на основание чл. 4 от Закона за храните.
Приложение 1 Приложение № 1 към чл. 16
Методи за вземане на проби на казеини и казеинати, годни за консумация от човека
I. Общи положения
1. Основни указания
2. Оборудване за вземане на проби
3. Съдове за вземане на проби
4. Съхраняване на пробите
5. Транспортиране на пробите Взетите проби се транспортират до акредитирана лаборатория във възможно най-кратък срок (до 24 часа). По време на транспортирането се вземат мерки за предотвратяване излагането на миризми, на пряка слънчева светлина и на температура, превишаваща 25°С.
II. Процедура
1. Обхват и сфера на приложение С този метод се вземат проби, предназначени за химически анализ, от:
2. Оборудване Оборудването за вземане на проби трябва да отговаря на изискванията на раздел I, т. 2.
3. Начин на работа
III. Сонди за вземане на проби от казеини и казеинати
1. Видове сонди Тип А - дълга сонда - фигура 1. Тип Б - къса сонда - фигура 2.
2. Материали
3. Конструкция на сондите
4. Основни параметри Сондите трябва да отговарят на размерите, посочени в таблицата (с допустимо отклонение 10 на сто): Размери (mm) Къса Дълга сонда сонда (тип А) (тип Б) Дължина на острието 800 400 Дебелина на метала на острието 1 - 2 1 - 2 Вътрешен диаметър на острието при върха 18 32 Вътрешен диаметър на острието при дръжката или основата 22 28 Широчина на отвора при върха 4 20 Широчина на отвора при дръжката или основата 14 14
5. Забележки при работа със сондите
Приложение 2 Приложение № 2 към чл. 17
Методи за анализ на състава на казеини и казеинати, годни за консумация от човека
I. Общи положения
1. Подготовка на пробата за анализ
2. Реактиви
3. Апаратура
4. Изразяване на резултатите
5. Протокол от изпитване
II. Определяне съдържанието на влага
1. Обхват и сфера на приложение С този метод се определя съдържанието на влага в кисели казеини, сирищни казеини и казеинати.
2. Определение “Съдържание на влага в казеини и казеинати” е загубата на маса, както е определено в специфицирания метод.
3. Принцип на работа Остатъчната маса на пробата се определя след изсушаване в сушилня при атмосферно налягане и температура 102°С ± 1°С до постоянна маса. Загубата на маса се изчислява като процент от масата на пробата.
4. Апаратура
5. Начин на работа
6. Изразяване на резултатите
III. Определяне съдържанието на белтък
1. Обхват и сфера на приложение С този метод се определя белтъчното съдържание в кисели казеини, сирищни казеини и казеинати. Изключват се съдържащите амониев казеинат или други амониеви или азотни небелтъчни съединения.
2. Определение “Съдържание на белтък” е съдържанието на азот, както е определено със специфицирания метод, умножено по 6,38 и изразено като процент от масата.
3. Принцип на работа Изпитвателната порция се смила със смес от калиев сулфат и сярна киселина в присъствието на меден (II) сулфат като катализатор за превръщане азота на органичните съставки в амонячен азот. Амонякът се дестилира и абсорбира в разтвор на борна киселина, след което се титрира със стандартен разтвор на солна киселина. Азотното съдържание се превръща в белтъчно съдържание чрез умножаване по 6,38.
4. Реактиви
5. Апаратура
6. Начин на работа
7. Изразяване на резултатите
IV. Определяне на титруемата киселинност
1. Обхват и сфера на приложение С този метод се определя титруемата киселинност на кисели казеини.
2. Определение “Титруемата киселинност на кисели казеини” е обемът в милилитри на стандартен разтвор на натриев хидроксид 0,1 mol/l, необходим за неутрализиране на воден екстракт от 1 g от продукта.
3. Принцип на работа Получава се воден екстракт от пробата при 60°C, който се филтрира. Филтратът се титрира със стандартен натриев хидроксид в присъствието на фенолфталеинов индикатор.
4. Реактиви Водата, която се използва в процедурите на метода (т. 6) или за приготвяне на реактивите, трябва да е свободна от въглероден диоксид чрез преваряване в продължение на 10 min преди употреба.
5. Апаратура
6. Принцип на работа
7. Изразяване на резултатите
V. Определяне съдържанието на пепел (включително P2O5)
1. Обхват и сфера на приложение С този метод се определя съдържанието на пепел (включително P2O5) в кисели казеини.
2. Определение “Съдържание на пепел” (включително P2O5) е съдържанието на пепел, както е определено в специфицирания метод.
3. Принцип на работа Порция от пробата за анализ се изпича при 825°C ± 25°C в присъствието на магнезиев ацетат за свързване на цялото количество фосфор с органичен произход. Окончателното съдържание на пепел се изчислява след претегляне на остатъка и изваждане на масата на пепелта, произхождаща от магнезиевия ацетат.
4. Реактиви
5. Апаратура
6. Принцип на работа
7. Изразяване на резултатите
VI. Определяне съдържанието на пепел (включително P2O5)
1. Обхват и сфера на приложение С този метод се определя съдържанието на пепел (включително P2O5) в сирищен казеин.
2. Определение “Съдържание на пепел” (включително P2O5) е съдържанието на пепел, както е определено от специфицирания метод.
3. Принцип на работа Порция от пробата се изпича при 825°C ± 25°C до постоянна маса. Остатъкът се определя чрез претегляне и се изчислява като процент от масата на пробата.
4. Апаратура
5. Начин на работа
6. Изразяване на резултатите
VII. Определяне стойностите на pH
1. Обхват и сфера на приложение С този метод се определя pH на казеинати.
2. Определение “pH на казеинати” е pH на воден разтвор на казеинати при 20°C, както е определено със специфицирания метод.
3. Принцип на работа Електрометрично определяне на pH на воден разтвор на казеинат чрез използване на pH-метър.
4. Реактиви Водата, която се използва в процедурите на метода (т. 6) или за приготвяне на реактивите, трябва да е прясно дестилирана и да е била защитена от абсорбция на въглероден диоксид.
5. Апаратура
6. Начин на работа
1-dup. Калибрирането трябва да се извърши, след като колбите сe оставят в покой за 20 min (вж. т. 6.2.2).
2-dup. Ако се прави изпитване на серия от проби, калибрирането на pH-метъра се проверява с един или повече от стандартните буферни разтвори най-малко на всеки 30 min.
6.2.2. Приготвяне на разтвора за изпитване
6.2.3. Измерване на pH.
7.1. Записване на pH Като pH на водния разтвор на казеината се записва стойността, отчетена по скалата на pH-метъра с точност до втория десетичен знак.
7.2. Повторяемост