Наредба № 15 от 13 август 2003 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Гръдна хирургия"

Чл. 1

(1) С тази наредба се утвърждава медицински стандарт „Гръдна хирургия" съгласно приложението.

(2) Дейността по гръдна хирургия се осъществява при спазване на стандарта по ал. 1 и се изпълнява от всички лечебни заведения, в които се осъществява дейност по гръдна хирургия.

§ 1

Тази наредба се издава на основание чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения.

Приложение 1 Приложение към член единствен Медицински стандарт по гръдна хирургия

Въведение Медицинският стандарт по гръдна хирургия е изграден на основата на разработения от Европейската асоциация по сърдечна и гръдна хирургия и Европейското дружество на гръдните хирурзи, Европейски стандарт по гръдна хирургия (Лисабон, 2001 г.). Последният представлява професионалното виждане за изискванията и организацията на гръдната хирургия и е плод на двугодишна работа на голям брой европейски гръдни хирурзи, обединени в посочените професионални организации. Медицинският стандарт по гръдна хирургия е съобразен със съществуващите у нас други стандарти (Медицински стандарти по хирургия и Медицински стандарт по анестезия и интензивно лечение) и специфика. В Европа гръдната хирургия се развива като специалност по различен начин, като в някои страни е субспе-циалност на кардиоторакалната хирургия или е част от общата хирургия. Напоследък в повечето европейски страни тя се профилира като отделна специалност. У нас специалността „Гръдна хирургия" е самостоятелна профилна специалност. Европейската асоциация по сърдечна и гръдна хирургия утвърди в Регистъра на европейските специалности специалността„Торакалнахирургия", която се присъжда след изпит от Европейския борд на торакалните и кардиоваскуларните хирурзи. Проблемите на гръдната хирургия в Европа като относително „нова" специалност се дължат на „разсейване" на пациентите в различни хирургични звена с обем на дейност от 10 до 1000 операции на година. Очевидно в тях опитът в областта на гръдната хирургия, както и резултатите от лечението варират значително. През последните години в България се наблюдава негативна тенденция в тази посока. Правят се опити за оперативно лечение на интраторакални заболявания в звена без материална и кадрова обезпеченост за това. В резултат на това следоперативните резултати (особено при белодробния карцином) са незадоволителни с голям брой експлорации и тежки усложнения. Възпрепятства се достъпът на пациенти към специализираните клиники и се насочват само запуснати случаи или такива, при които са възникнали следоперативни усложнения. Европейската асоциация по сърдечна и гръдна хирургия и Европейското дружество на гръдните хирурзи считат, че за подобряване на резултатите от нашата работа са необходими ефективни организационни мерки. Те се състоят в създаване на профилирани гръднохирургични екипи и с оглед цена-полза на медицинските услуги включват елемент на централизация. Това е лесно осъществимо, тъй като индикациите за оперативно лечение при гръднохирургичните болни са най-често планови. Стратегически териториално разположени, ограничен брой специализирани звена по гръдна хирургия ще осъществяват висококвалифицирана помощ за нуждаещите се в отделните европейски държави. У нас има изградени такива структури, които отговарят на необходимите изисквания и чиито ресурси поради споменатото „разсейване" на пациентите не се използват ефективно. Относително малките разстояния в България допълнително благоприятстват препоръчваната централизация. Медицинският стандарт по гръдна хирургия не ограничава практикуването на специалността „Гръдна хирургия" само в досега съществуващите специализирани структури. Всяка структура, която изпълни изискванията на Медицинския стандарт по гръдна хирургия, може да бъде определена за специализирана в областта на гръдната хирургия. Освен това за оптимизиране на резултатите от оперативното лечение на гръднохирур-гичните болни ще допринесе и адекватният контрол на качеството. Той обхваща включването на клиниките и отделенията по гръдна хирургия или отделни хирурзи в Европейския регистър по гръдна хирургия, риск стра-тификацията, взаимния доброволен одит, наличието на обратна връзка за оперативните резултати на всеки хирург, непрекъснатото регулирано обучение, ресертификацията и др.

1. Дефиниция на гръдна хирургия

1.1. Гръдната хирургия обхваща познанието, техническите умения и преценката, необходими за адекватната диагностика и лечение на хирургичните болести на гръдния кош. Научната база включва, но без да се ограничава само до тях, болестите на гръдната стена, плеврата, белите дробове, трахеята и бронхите, медиастинума, диафрагмата и хранопровода. Гръдната хирургия изисква задълбочени познания по анатомия, физиология, образна диагностика, органна функционална диагностика, полуинвазивни и инвазивни изследвания, предоперативна оценка, следоперативни грижи, интензивни грижи, травматология, онкология и трансплантология. Опитът от участие в мултидисциплинарни терапевтични протоколи също е от значение.

1.2. Клинична компетентност 1.2.1.Компетентността в гръдната хирургия означава устойчиво, адекватно и умело решаване на гръд-нохирургичните проблеми. Това изисква натрупването на опит от активното лечение на болестите на гръдния кош и редовно участие в специализирани срещи, симпозиуми и конгреси. 1.2.2.Участието в научна и преподавателска дейност е задължително за лекарите в клиники по гръдна хирургия. 1.2.3.Гръдните хирурзи са специално квалифицирани в лечението на хирургичните усложнения при болести на гръдния кош. Те са подготвени да подпомогнат решаването на проблеми в областта на гръдната патология, произлезли в хода на лечението на тези болести, от специалисти по вътрешна медицина, педиатрия, гас-троентерология, неврология, онкология, травматология, трансплантология и др. 1.2.4.Гръдният хирург активно участва във всички етапи на диагностично-лечебния процес. Това включва изследване на пациентите, вземане на решение относно индикацията за операция при всеки отделен случай, поддържане на високоспециализиран оперативен екип, способен да извърши необходимата операция при всеки пациент, както и да осигури адекватното му следоперативно наблюдение. 1.2.5.Гръдната хирургия включва всички открити, ендоскопски и видеоасистирани оперативни намеси и манипулации при деца и възрастни: (1). Операции с резекция, реконструкция, сутура и биопсия на бял дроб. (2). Операции на гръдната стена и плеврата — резек-ция и реконструкция на гръдната стена за неоплазма; декортикация и дренаж при емпием; торакопластика; реконструкция на пектус екскаватум, пектус карина-тум и други деформации на гръдната стена, както и лечението на травматичния гръден капак. (3). Резекция, реконструкция и сутура на трахея и бронхи при неоплазми, стенози и травма. (4). Резекция, реконструкция и възстановяване на хранопровода, включително лапароскопски или тора-коскопски техники и ендоскопски процедури. (5). Резекция, реконструкция и сутура на диафрагмата. (6). Операции на медиастинума — биопсия и екстир-пация на неоплазми, дренаж при инфекции, медиасти-нална лимфаденектомия, медиастинотомия и медиастиноскопия. (7). Резекция, реконструкция и дренаж на перикарда. (8). Ендоскопски процедури с флексибилна и ригид-на оптика върху трахео-бронхиалното дърво и хранопровода (препоръчително). (9). Биопсия на шийни, медиастинални и аксиларни лимфни възли. (10). Операции върху интраторакалните симпатикусови нерви. (11). Корекции при синдром на горната торакална апертура. (12). Осигуряване на проходими дихателни пътища — трахеостома, трахеална интубация и ендоскопски процедури. (13). Торакоцентеза, тръбен дренаж на плевралната кухина, шънтиране при плеврални изливи и лечение на пневмоторакса. (14). Оперативен достъп до гръбначния стълб. (15). Всички операции, необходимостта от които е възникнала в хода на извършването на споменатите оперативни намеси. (16). Операции за функционална корекция при ем-физем или усложненията на емфизема. (17). Едноили двустранна белодробна трансплан-тация, включително всички диагностични и терапевтични процедури (препоръчително). (18). Операции при травматични увреди на гръдната стена, на интраторакалните органи и техните усложнения. (19). Операции върху съдови структури в хода на гръднохирургични интервенции. (20). Опит в интензивните грижи и поставянето на венозен, артериален и Swan — Ganz катетри; в механичната вентилация; в парентералното и ентералното хранене (препоръчително). (21). Лечение на усложненията от споменатите операции, при необходимост чрез други специфични тора-кални оперативни намеси.

1.1. Гръдната хирургия обхваща познанието, техническите умения и преценката, необходими за адекватната диагностика и лечение на хирургичните болести на гръдния кош. Научната база включва, но без да се ограничава само до тях, болестите на гръдната стена, плеврата, белите дробове, трахеята и бронхите, медиастинума, диафрагмата и хранопровода. Гръдната хирургия изисква задълбочени познания по анатомия, физиология, образна диагностика, органна функционална диагностика, полуинвазивни и инвазивни изследвания, предоперативна оценка, следоперативни грижи, интензивни грижи, травматология, онкология и трансплантология. Опитът от участие в мултидисциплинарни терапевтични протоколи също е от значение.

1.2. Клинична компетентност:

2. Структура и организация на гръдната хирургия 2.1. Основни принципи 2.1.1.Гръдната хирургия е профилна специалност на основната специалност „Хирургия" и като такава общите изисквания при осъществяването й като хирургична дейност най-общо се регулират и регламентират от „Медицински стандарти по хирургия" (заповед № 09109 от 18.III.2002 г., Служебен бюлетин на МЗ, год. XLVIII, бр. 3, 2002 г.). 2.1.2.За да се осигури квалифицирано лечение на пациентите и непрекъснато развитие на гръдната хирургия като специалност, тя трябва да се практикува в обособени специализирани болнични звена (клиника/ отделение). 2.1.3.Структурата на клиниката (отделението) трябва да осигури: • лечение и грижи за болните на нивото на приетите стандарти; • образование и подготовка на специалистите в областта на гръдната хирургия съобразно приетите стандарти; • непрекъсната клинична и експериментална научна дейност в областта на гръдната хирургия.

2.1.4. Дейности по специалността гръдна хирургия се извършват:

2.1. Основни принципи:

2.2. Институционален статус:

2.3. Институционални ресурси:

2.4. Минимален годишен оперативен обем дейност:

2.5. Контрол на качеството:

2.6. Условия за обучение и експериментална работа:

2-dup. 2. Институционален статус

2.2.1. Клиниката (отделението) по гръдна хирургия към университетска/национална болница осъществява: • планова и спешна високоспециализирана торакална хирургия съгласно т. I от приложение № 1; • планова и спешна „голяма" и „средна" торакална хирургия по т. II и III, както и еднодневна торакална хирургия съгласно приложение № 1; • обучение на специализанти по гръдна хирургия и продължително обучение; • научноизследователска дейност. 2.2.1.1.Дейността по гръдна хирургия на високоспециализирано ниво може да се изпълнява и от клиники (отделения), които не са структури на университетски болници, но имат регламентирани взаимоотношения в тази област с регионалния медицински университет. 2.2.1.2.Отделение по гръдна хирургия може да бъде разкрито и към: •клиника по сърдечно-съдова хирургия, •клиника по хирургия.

2.2.2. Отделението по гръдна хирургия към областна болница осъществява: • планова и спешна „голяма", „средна" и „малка" торакална хирургия по т. II, III и IV, както и еднодневна торакална хирургия, съгласно приложение № 1; • обучение на специализанти по гръдна хирургия и продължително обучение. 2.2.2.1.Началникът на отделението трябва да има специалност по гръдна хирургия, за предпочитане със сертификат от Европейския борд на торакалните и кардиоваскуларните хирурзи. Началникът трябва да има минимум 5-годишен опит по специалността и да работи предимно (>50%) гръдна хирургия.

2-dup2. 3. Институционални ресурси

2.3.1. Хирурзи

2.3.2. Операционен блок

2.3.3.1. Университетската болница с разкрита клиника (отделение) по гръдна хирургия трябва да осигурява в клиника (отделение) за интензивно лечение по 1 легло за 100 големи торакални операции на година.

2.3.3.2. Областната болница с отделение по гръдна хирургия трябва да осигурява в отделение (сектор) за интензивно лечение средно по 1 — 2 легла за 300 големи торакални операции на година.

2.3.4. Грижи в клиниката/отделението

2.3.5. Амбулаторни болни Трябва да бъдат осигурени достатъчно помещения за амбулаторни прегледи в непосредствена близост до рентгеновото отделение.

2.3.6. Клинико-диагностични структури

2.3.7. Обучение

2.4. Минимален годишен оперативен обем дейност 2.4.1.Броят на „големите" торакални операции трябва да бъде над 150 ± 50 за отделенията на областите болници и над 300 ± 50 за клиниките (отделенията) на университетските болници. 2.4.2.Езофагеални резекции трябва да се извършват само в клиники (отделения), където има възможности за диагностика на заболяванията на хранопровода. Броят им трябва да надвишава 25резекции на година. 2.4.3.Белодробна трансплантация или алтернативните й процедури трябва да се извършва само в клиники (отделения) на университетски болници, за препоръчване където има и сърдечна хирургия, в обем минимум 10 трансплантации на година.

2.5. Контрол на качеството

2.6. Условия за обучение и експериментална работа

3. Следдипломно обучение по гръдна хирургия

3.1. Целта на следдипломното обучение е да подготви хирурга за полагане на изпит по специалността „Гръдна хирургия" в България и за получаване на сертификат по торакална хирургия от Европейския борд на тора-калните и кардиоваскуларните хирурзи.

3.2. Гръдната хирургия е профилна специалност и може да бъде придобита само отлекар със специалност по хирургия.

3.3. Следдипломното обучение по гръдна хирургия се провежда по учебна програма, утвърдена от Министерството на здравеопазването, на места, заявени от бази за специализация—акредитирани лечебни заведения по тази специалност съгласно ЗЛЗ.

3.4. Специализантът трябва да получи задълбочена теоретична подготовка и да е извършил определен брой оперативни намеси в областта на гръдната хирургия съгласно приложение № 2.

3.1. Целта на следдипломното обучение е да подготви хирурга за полагане на изпит по специалността „Гръдна хирургия“ в България и за получаване на сертификат по торакална хирургия от Европейския борд на торакалните и кардиоваскуларните хирурзи.

3.2. Следдипломното обучение по гръдна хирургия се провежда по учебна програма, утвърдена от Министерството на здравеопазването, на места, заявени от бази за специализация – акредитирани лечебни заведения по тази специалност съгласно ЗЛЗ.

3.3. Специализантът трябва да получи задълбочена теоретична подготовка и да е извършил определен брой оперативни намеси в областта на гръдната хирургия съгласно приложение № 2. Приложение № 1 към т. 2.2.1 и 2.2.2 Списък на операциите в областта на гръдната хирургия I група. Операции с много голям обем и сложност, високоспециализирана хирургия

4. Периодично удостоверяване на професионалната компетентност по гръдна хирургия (ресертификация)

4.1. Извършва се от Комисия по гръдна хирургия, определена със заповед на министъра на здравеопазването, по предложение от Българската асоциация по гръдна хирургия.

4.2. Комисията по т. 4.1 осъществява дейността си по утвърдени от министъра правила и показатели за ресертифициране.

4.3. Гръдният хирург, на всеки 5 години след придобиване на специалността, следва да получи удостоверение за професионална компетентност при условия и ред, определени по т. 4.2.

4.4. Основни критерии за удостоверяване на професионална компетентност: • обем и сложност на оперативната дейност; • качество на оперативната дейност; • научноизследователска дейност; • кредити по системата за продължително обучение.

4.5. При добри резултати съответният хирург получава удостоверение от МЗ за потвърдена професионална компетентност по гръдна хирургия (ресертификат), валидно за срок от 5 години.

4.6. При слаби резултати съответният хирург трябва задължително да премине квалификационен курс по гръдна хирургия и да положи изпит по специалността „Гръдна хирургия".

1. Дефиниция на гръдна хирургия

2. Структура и организация на гръдната хирургия:

3. Следдипломно обучение по гръдна хирургия:

1-dup. Реконструктивни и пластични операции на трахеобронхиалното дърво със или без белодробна резекция.

2-dup. Разширени пулмонектомия или частични резекции на белия дроб (екстраплеврална, с интраперикардна обработка на съдовете и/или резекция на съседни органи и структури).

3-dup. Сегментна резекция на белия дроб.

4. Едноетапни двустранни белодробни операции с последователни торакотомии, „clamshell“ разрез или срединна стернотомия.

5. Стернолапаротомия за едноетапна операция при двустранна белодробна ехинококоза, съчетана с чернодробна ехинококоза и ехинококоза на слезката.

6. Плевректомия с декортикация на белия дроб.

7. Екстирпация на големи медиастинални тумори чрез торакотомия или стернотомия със или без резекция на съседни органи и структури.

8. Резекция и реконструкция на гръдната стена и стернума при големи дефекти.

9. Коректурна торакопластика със или без миопластика или оментопластика.

10. Видеоасистирана торакална хирургия (със или без миниторакотомия), белодробни резекции, екстирпация на медиастинални тумори, плевректомия и декортикация, обемредуцираща операция (едностранна или двустранна), операции на лимфния проток и др.

11. Белодробна трансплантация – еднобелодробна или сърце – бял дроб.

12. Резекции, реконструктивни и пластични операции на хранопровода чрез торакален, абдоминален или торако-абдоминален достъп.

13. Резекции на хранопровода посредством видеоасистирана торакална или лапароскопска хирургия. II група. Операции с голям обем и сложност, „голяма“ хирургия

1-dup2. Пулмонектомия или частични резекции на белия дроб.

2-dup2. Атипични резекции на белия дроб за тумори, кисти и були.

3-dup2. Енуклеация при доброкачествени белодробни тумори или кисти.

4-dup. Обемредуцираща белодробна резекция – едностранна или двустранна (двуетапна или едномоментна с достъп последователни торакотомии, или срединна стернотомия).

5-dup. Бронхотомия за чуждо тяло.

6-dup. Отстраняване на вродена или придобита трахеоезофагеална фистула.

7-dup. Видеоасистирана торакална хирургия за спонтанен пневмоторакс с булектомия и/или булорафия, атипични клиновидни резекции, фенестрация на перикарда и др.

8-dup. Операции за вродени деформации на гръдния кош.

9-dup. Частична резекция на гръдната стена без оформяне на огромни дефекти, налагащи реконструкция.

10-dup. Торакопластика.

11-dup. Торакофренотомия.

12-dup. Оментопластика при емпием, вкл. постпулмонектомичен емпием.

13-dup. Трансторакални операции при болести на диафрагмата.

14. Резекция на шиен, интраторакален или епифренален дивертикул.

15. Операция на Торек.

16. Операции на терминалния езофаг с абдоминален достъп, чревни анастомози или ентеростомии.

17. Операции при ретростернални струми.

18. Хемоторакс (декаютаж, реоперация, ревизия).

19. Оперативна обработка на критични съдови структури с директен шев.

20. Тромбектомия на белодробната артерия. III група. Операции със среден обем и сложност, „средна“ хирургия

1-dup3. Торакотомия за сърдечен масаж.

2-dup3. Торакотомия за отворена белодробна биопсия.

3-dup3. Експлоративна торакотомия с биопсии за стадиране.

4-dup2. Торакотомия за спонтанен пневмоторакс с абразия на плеврата или плевректомия.

5-dup2. Торакотомия за симпатектомия.

6-dup2. VATS диагностични биопсии на бял дроб, плевра, медиастинални лимфни възли и формации; талкова плевродеза, санация и дебридман на емпиемна кухина и др.

7-dup2. Предна медиастинотомия.

8-dup2. Прескаленна биопсия по Daniels.

9-dup2. Медиастиноскопия.

10-dup2. Поставяне на интраплеврален тръбен дрен със или без троакар при пневмоторакс и плеврални изливи.

11-dup2. Дрениране на медиастинума.

12-dup2. Резекция на шийно ребро, резекция на едно ребро или на повече ребра самостоятелно.

13-dup2. Цервикална езофагостома.

14-dup. Гастростомия.

15-dup. Трахеостомия.

16-dup. Операции за липом на шията.

17-dup. Операции при срединни и латерални кисти и фистули в шийната област. IV група. Операции с малък обем и сложност, „малка“ хирургия

1-dup4. Кожно-мускулна биопсия на ниво шия и гръден кош.

2-dup4. Първична обработка на рана на шия и гръден кош.

3-dup4. Инцизия на абсцес, фурункул или флегмон на шията и гръдната стена.

4-dup3. Корекция и пластика на вициозни цикатрикси на шията и гръдната стена.

5-dup3. Промивка на плевралната кухина при поставен интраплеврален катетър с инстилиране на медикаменти или ензими. Списък на спешните торакални операции I група. Операции с много голям обем и сложност, високоспециализирана хирургия

1-dup5. Реконструктивни и пластично-възстановителни операции на трахеобронхиалното дърво.

2-dup5. Частични белодробни резекции, разширени или конвенционални.

3-dup5. Операции при билиобронхиални фистули.

4-dup4. Операции при плеврален емпием.

5-dup4. Операции при усложнени диафрагмални хернии.

6-dup3. Пластично-възстановителни операции на гръдната стена.

7-dup3. Екстирпация на хранопровода.

8-dup3. Деконекция на трахео-езофагеална фистула. II група. Операции с голям обем и сложност, „голяма“ хирургия

1-dup6. Фиксиране на гръден капак.

2-dup6. Пулмонектомия.

3-dup6. Атипична резекция на бял дроб.

4-dup5. Сутура на белия дроб при персистираща хеморагия и голяма паренхимна пропускливост.

5-dup5. Сутура на миокарда и други критични съдови структури.

6-dup4. Операция при коагулирал хемоторакс.

7-dup4. Операции при травматична диафрагмална херния.

8-dup4. Шийна езофагостома и гастростомия.

9-dup3. Езофаготомия и екстракция на чужди тела.

10-dup3. Торакотомия или стернотомия като оперативен достъп.

11-dup3. Фенестрация на перикарда, дефинитивна хемостаза и аеростаза посредством видеоасистирана торакална хирургия. III група. Операции със среден обем и сложност, „средна“ хирургия

1-dup7. Трахеостома.

2-dup7. Сутура на трахея.

3-dup7. Сутура на хранопровод.

4-dup6. Лигиране на торакалния проток.

5-dup6. Поставяне на един или повече интраторакални аспирационни дренажи със или без троакар.

6-dup5. Дренаж на медиастинума.

7-dup5. Фенестрация на перикарда със субксифоидален достъп.

8-dup5. Обработка на гръден дефект.

9-dup4. Диагностика при гръдна травма посредством видеоасистирана торакална хирургия. IV група. Операции с малък обем и сложност, „малка“ хирургия

1-dup8. Първична хирургична обработка на рана на шията и/или гръдната стена.

2-dup8. Херметизираща превръзка при открит пневмоторакс.

3-dup8. Крикотомия.

4-dup7. Плеврална пункция – диагностична и терапевтична.

5-dup7. Перикардна пункция. Списък на гръднохирургичните операции за еднодневна хирургия

1-dup9. Прескаленна биопсия по Daniels.

2-dup9. Предна медиастинотомия.

3-dup9. Биопсии и екстирпации на формации на гръдната стена.

4-dup8. Талкова плевродеза посредством видеоасистирана торакална хирургия.

5-dup8. Симпатектомия посредством видеоасистирана торакална хирургия.

6-dup6. Биопсии на бял дроб, плевра и медиастинум посредством видеоасистирана торакална хирургия. Приложение № 2 към т. 3.4 Списък на задължителните диагностични манипулации и операции, които трябва да извърши специализантът по гръдна хирургия преди явяване на изпит за специалност

I. Изследвания и диагностични манипулации в гръдната хирургия

II. Оперативни интервенции по органи и структури

Приложение 1 Приложение № 1 към т. 2.2.1 и 2.2.2 Списък на операциите в областта на гръдната хирургия

Приложение към член единствен МЕДИЦИНСКИ СТАНДАРТ ПО ГРЪДНА ХИРУРГИЯ Въведение Медицинският стандарт по гръдна хирургия е изграден на основата на разработения от Европейската асоциация по сърдечна и гръдна хирургия и Европейското дружество на гръдните хирурзи, Eвропейски стандарт по гръдна хирургия (Лисабон, 2001 г.). Последният представлява професионалното виждане за изискванията и организацията на гръдната хирургия и е плод на двугодишна работа на голям брой европейски гръдни хирурзи, обединени в посочените професионални организации. Медицинският стандарт по гръдна хирургия е съобразен със съществуващите у нас други стандарти (Медицински стандарти по хирургия и Медицински стандарт по анестезия и интензивно лечение) и специфика. В Европа гръдната хирургия се развива като специалност по различен начин, като в някои страни е субспециалност на кардиоторакалната хирургия или е част от общата хирургия. Напоследък в повечето европейски страни тя се профилира като отделна специалност. У нас специалността „Гръдна хирургия“ е самостоятелна профилна специалност. Европейската асоциация по сърдечна и гръдна хирургия утвърди в Регистъра на европейските специалности специалността „Торакална хирургия“, която се присъжда след изпит от Европейския борд на торакалните и кардиоваскуларните хирурзи. Проблемите на гръдната хирургия в Европа като относително „нова“ специалност се дължат на „разсейване“ на пациентите в различни хирургични звена с обем на дейност от 10 до 1000 операции на година. Очевидно в тях опитът в областта на гръдната хирургия, както и резултатите от лечението варират значително. През последните години в България се наблюдава негативна тенденция в тази посока. Правят се опити за оперативно лечение на интраторакални заболявания в звена без материална и кадрова обезпеченост за това. В резултат на това следоперативните резултати (особено при белодробния карцином) са незадоволителни с голям брой експлорации и тежки усложнения. Възпрепятства се достъпът на пациенти към специализираните клиники и се насочват само запуснати случаи или такива, при които са възникнали следоперативни усложнения. Европейската асоциация по сърдечна и гръдна хирургия и Европейското дружество на гръдните хирурзи считат, че за подобряване на резултатите от нашата работа са необходими ефективни организационни мерки. Те се състоят в създаване на профилирани гръднохирургични екипи и с оглед цена-полза на медицинските услуги включват елемент на централизация. Това е лесно осъществимо, тъй като индикациите за оперативно лечение при гръднохирургичните болни са най-често планови. Стратегически териториално разположени, ограничен брой специализирани звена по гръдна хирургия ще осъществяват висококвалифицирана помощ за нуждаещите се в отделните европейски държави. У нас има изградени такива структури, които отговарят на необходимите изисквания и чиито ресурси поради споменатото „разсейване“ на пациентите не се използват ефективно. Относително малките разстояния в България допълнително благоприятстват препоръчваната централизация. Медицинският стандарт по гръдна хирургия не ограничава практикуването на специалността „Гръдна хирургия“ само в досега съществуващите специализирани структури. Всяка структура, която изпълни изискванията на Медицинския стандарт по гръдна хирургия, може да бъде определена за специализирана в областта на гръдната хирургия. Освен това за оптимизиране на резултатите от оперативното лечение на гръднохирургичните болни ще допринесе и адекватният контрол на качеството. Той обхваща включването на клиниките и отделенията по гръдна хирургия или отделни хирурзи в Европейския регистър по гръдна хирургия, риск стратификацията, взаимния доброволен одит, наличието на обратна връзка за оперативните резултати на всеки хирург, непрекъснатото регулирано обучение, поддържане на сертификата и др.

Приложение 2 Приложение № 2 към т. 3.4 Списък на задължителните диагностични манипулации и операции, които трябва да извърши специализантът по гръдна хирургия преди явяване на изпит за специалност

I. Изследвания и диагностични манипулации в гръдната хирургия Вид Брой Торакална ехография 50 Интерпретация на торакални рентгенографии 200 Бронхоскопии (вкл. 5 ригидни бронхоскопии) 25 Торакоскопии 15 Медиастиноскопии 5 Езофагоскопии 5 Плеврална и белодробна пункционна биопсия 20 Перикардни пункции 2 Интраторакален дренаж (включително при 10 емпиема) 25 Брой

II. Оперативни интервенции по органи и структури Операции Езофагеални операции 2 Операции на гръдната стена 5 Операции на бял дроб, плевра, медиастинум и диафрагма, 75 в т.ч.: Клиновидна резекция, енуклеации, резекция на були 20 Анатомична сегментна резекция 1 Лобектомии 15 Пулмонектомии 3 Разширени резекции (интраперикардиално лигиране и/или частична резекция на атриума) 2 Маншетна резекция на бронх и трахея 1 Маншетна резекция на белодробни съдове 1 Плевректомия и декортикация 5 Резекция на перикарда с реконструкция 2 Екстирпация на медиастинални тумори 5 Операции на диафрагмата 5 Операции на гръдната стена и интраторакалните органи при травма 5 Видеоасистирана торакална хирургия 10

§ 2

(1) Изискванията на приложението към член единствен, ал. 1 за наличие на микробиологична лаборатория на територията на лечебното заведение се прилагат от 1 януари 2014 г.

(2) До 31 декември 2013 г. лечебното заведение може да бъде обслужвана от микробиологична лаборатория на територията на населеното място.

§ 3

Стандартните и специфичните оборудване и апаратура, посочени в приложението към член единствен, ал. 1, ако не могат да бъдат осигурени за всяка клинична структура, следва да бъдат осигурени в лечебното заведение в брой и по специфика, достатъчни за обезпечаване изпълнението на изискванията за компетентност и обем дейност на всяка от структурите по нива.

§ 4

(1) В случаите, когато лечебното заведение за болнична помощ не разполага със собствена клинична лаборатория, то следва да осигури осъществяването на дейност по клинична лаборатория от съответното ниво, определено с настоящия стандарт, по договор със самостоятелна медико-диагностична лаборатория или с клинична лаборатория – структура на друго лечебно заведение. В тези случаи лабораторията, с която е сключен договорът, следва да бъде разположена в една и съща сграда с лечебното заведение или в рамките на лечебното заведение. С договора задължително се обезпечава 24-часово осъществяване на дейностите по клинична лаборатория за нуждите на структурата по гръдна хирургия.

(2) В случаите по ал. 1, ако лабораторията е самостоятелна медико-диагностична лаборатория или структура от лечебно заведение за извънболнична помощ, тя следва да отговаря на изискванията за съответното ниво болнична структура по клинична лаборатория, определени с Наредба № 35 от 2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Клинична лаборатория“ (ДВ, бр. 66 от 2010 г.).