Раздел 1. Общи положения
Чл. 1
(1) С тази наредба се определят критериите и методите за оценка на риска при въвеждане на превантивен контрол по Закона за държавния вътрешен финансов контрол (ЗДВфК).
(2) Превантивен контрол е дейност, осъществявана от специално овластени органи на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол (АДВфК) и се състои в осъществяване на предварителен контрол върху поемането на определени задължения и/или извършването на разходи от разпоредителя, по отношение на който е въведен.
(3) Целта на превантивния контрол е да гарантира спазването на принципите на добро финансово управление и прозрачност от разпоредителя, като осигури правилно функциониране на системите за финансово управление и контрол по отношение на вида задължения и/ или разходи, за които е въведен.
Чл. 2
(1) Риск е вероятността от настъпването на събитие, което може да окаже негативно влияние върху дейността на разпоредителя.
(2) Оценка на риска е методът за установяване на зони с потенциално високо ниво на риск.
Чл. 3
(1) Оценката на риска се прави при извършване на вътрешен одит от делегирани вътрешни одитори или от вътрешни одитори за изпълнение на конкретни финансово-контрол-ни задачи.
(2) Оценка на риска по тази наредба се извършва в обектите по чл.4, ал. 1, т. 1 — 5 ЗДВфК.
Чл. 4
(1) Предмет на оценка са рисковете, които се отнасят до установяването, функционирането и надеждността на предварителния контрол като основен елемент от системите за финансово управление и контрол по чл. 19 ЗДВфК.
(2) Рисковете, които се отнасят до установяването, функционирането и надеждността на системите за финансово управление и контрол, са присъщи и контролни.
(3) Присъщ риск е рискът от съществуващи грешки в резултат от дейността на одитирания обект.
(4) Контролен риск е рискът, който зависи от стабилността на вътрешноконтролната среда — рискът, че вътрешните контроли в одити-рания обект няма да предотвратят или открият съществено нарушение или пропуск.
Раздел 2. Критерии за оценка на риска
Чл. 5
(1) Оценката на риска се извършва въз основа на определени критерии.
(2) Критериите са признаци, въз основа на които се прави преценка на установяването, функционирането и надеждността на предварителния контрол като елемент от системите за финансово управление и контрол.
(3) Рискът за установяването, функционирането и надеждността на предварителния контрол като елемент на системите за финансово управление и контрол се оценява с една от следните оценки:
1. нисък — когато всички рискове са покрити с адекватни контролни процедури с висока ефективност и липсват или са налице незначителни отклонения;
2. среден — когато всички рискове са покрити в известна степен с контролни процедури с недостатъчна ефективност;
3. висок — когато не всички рискове са покрити с контролни процедури и/или процедурите на предварителния контрол липсват или не действат ефективно, в резултат на което е нарушено спазването на принципите за добро финансово управление и прозрачност от одитирания обект.
Чл. 6
(1) За да се направи преценка за установяването, функционирането и надеждността на предварителния контрол, вътрешният оди-тор проверява и оценява критерии, имащи отношение към присъщите рискове за дейността на одитирания обект:
1. честота на структурни и нормативни промени, имащи отношение към дейността на оди-тирания обект—многобройните и съществени промени са показател за по-високо ниво на присъщия риск;
2. сложност и характер на извършваните от одитирания обект сделки — по-сложните сделки са показател за по-висока оценка на риска; 3.опит и компетентност на ръководството и персонала, ангажирани с функционирането на предварителния контрол—ограниченият опит и недоказаната компетентност са показател за по-висока оценка на риска;
4. изпълнение на дадените препоръки и указания от органите на АДВфК, отнасящи се до предварителния контрол—наличието на много на брой и/или значителни такива разлики е показател за по-високо ниво на присъщия риск;
5. други присъщи рискове, специфични за одитирания обект.
(2) С оглед преценката по ал. 1 вътрешният одитор проверява и оценява функционирането на следните видове контроли:
1. организационни—наличие на вътрешен акт, определящ и разпределящ отговорностите и идентифициращ отчитането на всички аспекти по отношение на предварителния контрол; делегирането на правомощия и отговорности следва да бъде точно определено;
2. аритметични—проверка на аритметичната точност на количествата и сумите във връзка със счетоводното отчитане на операциите;
3. по разделение на отговорностите—нали-чие на вътрешни актове за разделение на онези отговорности, които ако бъдат обединени, биха позволили на едно лице да записва и извършва една цялостна операция;
4. по надзор — осъществяване на наблюдение от страна на отговорни лица върху рутинни/обичайни сделки и тяхното записване (архивиране);
5. по управление—осъществяване на специални процедури за контрол, упражняван от ръководството на одитирания обект извън всекидневната рутина на системата;
6. по разрешаване и одобряване—даване на разрешение и одобрение от оторизирани лица за поемане на задължения и/или извършване на разходи;
7. по подбор на персонала—наличие на процедури, осигуряващи съответствие между способностите на персонала и неговите отговорности.
(3) Недостатъците във функционирането на контролите по ал. 2 са критерии, които се оценяват с някоя от оценките по чл. 5, ал. 3.
Раздел 3. Методи за оценка на риска
Чл. 7
(1) Целта на предварителния контрол като елемент на системите за финансово управление и контрол е осигуряване на законосъобразност при поемане на задължение или извършване на разход.
(2) На база целта, посочена в ал. 1, се извършва идентифициране на конкретните рискове, които застрашават съществуването, функционирането и/или надеждността на предварителния контрол.
(3) При идентифицирането на конкретните рискове се използват критериите по чл. 6.
(4) При идентифицирането на конкретните рискове се проверява:
1. по отношение на предварителния контрол преди поемане на задължение:
2. по отношение на предварителния контрол преди извършване на разхода:
Чл. 8
(1) След идентифицирането на конкретните рискове се извършва класификация на степента на значимост на всеки един риск поотделно, като се преценява дали съответният риск е обхванат от някоя от контролите по чл. 6, ал. 2 и дали върху него оказва влияние някой от критериите по чл. 6, ал. 1.
(2) Степента на значимост на риска се оценява с някоя от оценките, посочени в чл. 5, ал. 3.
(3) Класификацията на степента на значимост на риска се извършва съгласно таблица (приложение № 1).
(4) След класифициране на степента на значимост на всеки риск поотделно се извършва обща оценка на всички рискове, идентифицирани по отношение на системите за финансово управление и контрол. Общата оценка на всички рискове се извършва на база средно претеглена стойност на степента на значимост на отделните рискове (приложение № 2).
Чл. 9
Превантивен контрол се въвежда, когато рискът за установяването, функционирането и надеждността на предварителния контрол като елемент на системите за финансово управление и контрол е оценен като висок.
Заключителна разпоредба
Приложение 1 Приложение № 1 към чл. 8, ал. 3 Таблица за класификация на степента на значимост на риска
Приложение 2 Приложение № 2 към чл. 8, ал. 4 Примерна таблица за оценка на общия риск на база средно претеглена стойност
Виж приложенията в PDF-а на броя Министър: М. Велчев