Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „Архитектура" на образователно-квалификационна степен „магистър" с професионална квалификация „архитект"

Чл. 1

С наредбата се определят единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „Архитектура" на образователно-квалификационна степен „магистър" с професионална квалификация „архитект".

Чл. 2

Висше образование по специалността „Архитектура" на образователно-квалификационна степен „магистър" с професионална квалификация „архитект" се придобива в архитектурен факултет на висше училище в съответствие с изискванията на Закона за висшето образование, Наредбата за държавните изисквания за придобиване на висше образование на образователно-квалификационните степени „бакалавър", „магистър" и „специалист", приета с Постановление № 162 на Министерския съвет от 2002 г. (ДВ, бр. 76 от 2002 г.), и на тази наредба.

Чл. 3

(1) Приемането на студенти за обучение по специалността „Архитектура" се извършва чрез писмен конкурсен изпит по математика и конкурсни изпити по рисуване. С решение на академичния съвет на висшето училище резултатът от конкурсния изпит по математика може да бъде заменен с резултата от държавния зрелостен изпит по математика, както и да се определят други допълнителни условия за прием.

(2) Лицата, придобили висше образование на образователно-квалификационна степен „бакалавър" или „магистър" по друга специалност, се приемат при условия и по ред, утвърдени от висшето училище.

(3) Конкурсните изпити са анонимни и се провеждат по програми, утвърдени от ректора на висшето училище.

Чл. 4

формата на обучение по специалността „Архитектура" е редовна.

Чл. 5

(1) Обучението за придобиване на висше образование по специалността „Архитектура" на образователно-квалификационната степен „магистър" осигурява знания, практически умения и компетентности, необходими за получаване на професионална квалификация „архитект".

(2) Чрез обучението се придобиват:

1. способности за създаване на архитектурни проекти, които да отговарят едновременно на естетическите, функционалните и техническите изисквания;

2. знания по история и теория на архитектурата, както и на свързаните с нея изкуства, технологии и хуманитарни науки;

3. умения за познаване на изобразителното изкуство като фактор, който влияе върху качеството на архитектурния проект;

4. знания за устройственото планиране и инвестиционното проектиране и умения за изработване на устройствени схеми и планове и инвестиционни проекти;

5. умения за разбиране на връзката между човека и архитектурните творения, от една страна, и архитектурните творения и заобикалящата ги среда, от друга страна, и на необходимостта сградите и пространствата между тях да се изграждат съобразно човешките потребности и мащаб;

6. умения да се утвърждава професията на архитекта и неговата роля в обществото;

7. познания на методите за проучване и подготовка на архитектурен проект;

8. познания за проектиране на строителните конструкции и на строителните и инженерните проблеми, свързани с проектирането на сградите;

9. познания за физическите свойства и явления, оказващи влияние при експлоатацията на сградите и съоръженията, и за строителните технологии и продукти, осигуряващи условия за комфорт на обитаване, защита от климатични въздействия и икономия на топлинна енергия;

10. необходими проектантски умения за удовлетворяване изискванията на потребителите на сградите при спазване на финансовите ограничения и на нормативната уредба в проектирането и строителството;

11. познания за административните производства, компетентните органи, процедурите и правилата за възлагане, съгласуване и одобряване на устройствените схеми и планове и на инвестиционните проекти, разрешаването на строителството, изпълнението и въвеждането в експлоатация на строежите;

12. достатъчен обем от специални знания и умения за създаване на среда, достъпна за хората с увреждане.

Чл. 6

Обучението на студентите за придобиване на висше образование по специалността „Архитектура" на образователно-квалификационна степен „магистър" е с продължителност не по-малко от 10 семестъра с минимален хорариум 4200 учебни часа.

Чл. 7

Учебното съдържание на задължителните учебни дисциплини от учебния план и техният минимален хорариум се определят от следните области:

Чл. 8

(1) Обучението по специалността „Архитектура" с професионална квалификация „архитект" завършва със защита на дипломна работа.

(2) Защитата на дипломната работа се провежда пред изпитна комисия, в състава на която влизат не по-малко от трима хабилитирани преподаватели по специалността от висшето училище. В комисията могат да се включат и външни за висшето училище хабилитирани лица по специалността.

(3) Съставът на комисията по ал. 1 се определя със заповед на ректора на висшето училище.

Чл. 9

(1) Студентите, изпълнили задълженията си по учебен план, изработен в съответствие с наредбата, и защитили успешно дипломна работа, получават диплома за завършено висше образование на образователно-квалификационна степен „магистър" с професионална квалификация „архитект".

(2) Дипломата за завършено висше образование по специалността „Архитектура" дава на притежателя достъп до извършване на дейности в областта на архитектурата.

(3) Дипломираните архитекти придобиват проектантска правоспособност при условията и по реда на Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране.

§ 1

Студентите, приети преди влизането в сила на наредбата, продължават и завършват обучението си по учебните планове и условия, при които са приети.

§ 2

Висши училища, които не изпълняват изискванията на наредбата, не могат да издават дипломи за висше образование на образователно-квалификационна степен „магистър" по специалността „Архитектура" и професионална квалификация „архитект" по смисъла на § 4в от допълнителните разпоредби на Закона за висшето образование.

§ 3

Наредбата се приема на основание чл. 9, ал. 3, т. 5 от Закона за висшето образование и влиза в сила от учебната 2003 — 2004 г. Виж този материал в PDF-а на броя