Наредба № 43 от 4 октомври 2002 г. за профилактика и борба с болестта африканска чума по конете

Чл. 1

С тази наредба се определят:

1. мерките за предпазване от проникване и разпространение, ограничаване и ликвидиране на болестта африканска чума по конете (АЧК);

2. методите за диагностика на болестта АЧК;

3. задълженията на държавните органи, на физическите и юридическите лица при прилагането на мерките и методите по т. 1 и 2.

Чл. 2

Болестта африканска чума по конете подлежи на регистриране и обявяване по реда на Наредба № 21 от 2002 г. за обявяване и регистриране на заразните и паразитните болести по животните (ДВ, бр. 55 от 2002 г.).

Чл. 3

(1) Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) изготвя оперативен план за прилагане на мерките и методите по чл. 1, т. 1 и 2, който се утвърждава от генералния директор на НВМС.

(2) Съдържанието на оперативния план по ал. 1 е посочено в приложение № 1.

Чл. 4

Органите на НВМС:

1. регистрират животновъдните обекти и идентифицират еднокопитните животни в тях по реда на чл. 32 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД), като отбелязват техния вид, порода и брой;

2. контролират придвижването, пазарите, изложбите и спортните състезания с еднокопитни животни;

3. извършват наблюдение и проучване на видовия състав на мокреците от рода „Куликоиде“ и други преносители на вируса на АЧК и вирусологично изследване на проби от тях;

4. извършват дезинфекция и дезинсекция на влизащите в страната транспортни средства, които превозват еднокопитни животни.

Чл. 5

(1) При установяване на болестта АЧК в съседни страни в пограничните райони освен мерките по чл. 4 НВМС провежда и:

1. ежеседмични клинични прегледи на еднокопитните животни;

2. сондажни серологични изследвания.

(2) Когато местонахождението на констатираното огнище на болестта АЧК е на по-малко от 150 км от границата с Република България, НВМС предприема мерките по раздел V след съгласуване с държавната ветеринарна служба на засегнатата страна.

Чл. 6

Кметовете на общини:

1. водят регистър на собствениците и броя на притежаваните от тях еднокопитни животни;

2. определят със заповед състава на местната епизоотична комисия и организират нейната работа;

3. организират изпълнението на мерките за предпазване, ограничаване и ликвидиране на АЧК в съответния регион.

Чл. 7

Собствениците на еднокопитни животни:

1. изграждат животновъдните обекти за отглеждане на еднокопитни животни при условията и по реда на чл. 50 от Правилника за прилагане на Закона за ветеринарномедицинската дейност (ДВ, бр. 55 от 2000 г.);

2. декларират броя и вида на притежаваните от тях еднокопитни животни в съответната община или кметство при условията на чл. 34, т. 1 ЗВД;

3. предоставят еднокопитните животни за клинични прегледи и лабораторно-диагностични изследвания на ветеринарномедицинските органи;

4. предават на екарисаж или обезвреждат труповете на еднокопитните животни по указание на ветеринарен лекар.

Чл. 8

(1) При съмнение за АЧК ветеринарният специалист, който обслужва животновъдния обект, незабавно уведомява регионалната ветеринарномедицинска служба (РВМС), която изпраща на място държавен ветеринарен лекар.

(2) До идването на държавен ветеринарен лекар от РВМС ветеринарният специалист, който обслужва животновъдния обект:

1. изолира съмнително болните за АЧК еднокопитни животни в затворено помещение;

2. забранява придвижването, разместването и прегрупирането на всички еднокопитни животни в обекта, в който се отглеждат;

3. забранява на лицата, работещи в обекта, да посещават други животновъдни обекти, в които се отглеждат еднокопитни животни.

Чл. 9

При установяване на клинични признаци у еднокопитните животни, които потвърждават съмнението за заболяване от АЧК, освен мерките по чл. 8, ал. 2 държавният ветеринарен лекар:

1. забранява влизането на външни лица в обекта;

2. забранява вкарване, изкарване и преместване на еднокопитни животни, постеля, фураж, тор, инвентар, транспортни средства и други предмети, които могат да бъдат преносители на вируса на АЧК;

3. дава указание за обезвреждане на труповете, ако има такива, при условията и по реда на чл. 2, ал. 2 и чл. 16, ал. 2 от Наредба № 29 от 2002 г. за ветеринарно-санитарните изисквания при събирането и обезвреждането на отпадъци от животински произход (ДВ, бр. 75 от 2002 г.);

4. забранява осеменяването, кръвните и други профилактични манипулации на еднокопитните животни;

5. разпорежда прибирането на еднокопитните животни в затворено помещение или на място, където животните могат да бъдат предпазени от мокреците;

6. съставя, съхранява и актуализира при всяко посещение в животновъдния обект списък, който съдържа броя на заболелите, умрелите и застрашените от заразяване еднокопитни животни;

7. извършва епизоотологично проучване за изясняване:

8. извършва клиничен преглед на всички еднокопитни животни в засегнатия обект;

9. извършва аутопсия на умрелите еднокопитни животни и взема материал за лабораторно изследване по указания, дадени от Главно управление (ГУ) на НВМС;

10. проучва наличието на мокреци и предприема подходяща дезинсекция с цел тяхното унищожаване;

11. уведомява кмета и собствениците на еднокопитни животни в населеното място за опасността от възникване на болестта АЧК и предприетите мерки.

Чл. 10

Ако при проучването по чл. 9, т. 7 възникне съмнение за заразяване с АЧК на еднокопитни животни в други животновъдни обекти, в тях се предприемат мерките по чл. 9.

Чл. 11

Националната ветеринарномедицинска служба отменя мерките по чл. 9, когато въз основа на епизоотологичните, клиничните и патологоанатомичните данни, както и резултатите от лабораторните изследвания по чл. 14, ал. 1, се докаже, че отпада съмнението за болестта АЧК.

Чл. 12

(1) При съмнение за АЧК ГУ на НВМС изпраща специализиран диагностичен екип на място.

(2) Екипът по ал. 1 извършва епизоотологично проучване, клиничен преглед, аутопсия на умрелите животни и взема материали за лабораторно изследване за изолиране на вируса, както следва:

1. кръвни проби, взети по време на температурния стадий на болестта и консервирани в разтвор, съдържащ 50 % глицерин, 0,5 % калиев оксалат и 0,5 % фенол или хепарин 10 UI/мл;

2. парченца от далак, бял дроб, лимфни възли с тегло от 2 до 4 г, в 10 % буфериран глицерин;

3. куликоиди – 10 сборни проби с най-малко 300 насекоми във всяка една от тях;

4. кръвни серуми от болни и съмнително болни животни.

(3) Материалите за лабораторно изследване се транспортират в хладилна чанта при температура 4°С.

Чл. 13

(1) Лабораторното изследване за поставяне на диагнозата се извършва в специализирана лаборатория за АЧК, определена по реда на чл. 14, ал. 3 ЗВД.

(2) Националната ветеринарномедицинска служба осъществява постоянен контрол за спазване на изискванията за безопасност при работа с вируса на АЧК в лабораторията по ал. 1.

Чл. 14

(1) Лабораторните изследвания се извършват чрез:

1. изолиране на вируса:

2. идентификация на вируса чрез:

3. извършване на серологична диагноза с помощта на:

(2) Лабораторните изследвания по ал. 1 се извършват съгласно приложение № 2.

Чл. 15

Ръководителят на лабораторията по чл. 13, ал. 1:

1. поддържа постоянна диагностична готовност;

2. незабавно изследва получените проби;

3. уведомява за резултата ГУ на НВМС, съответната РВМС и ветеринарния лекар, обслужващ съответния участък, за резултатите от изследванията по т. 2;

4. използва утвърдените от Международното бюро по епизоотия методи за диагностика;

5. в случай на нужда снабдява с реактиви регионални лаборатории по тяхна молба;

6. извършва контрол върху качеството на всички реактиви, използвани при извършване на отделните изследвания;

7. периодично организира провеждането на сравнителни тестове;

8. съхранява изолатите на вируса на АЧК от потвърдени случаи в страната;

9. изпраща проби за потвърждаване на диагнозата АЧК в Референтната лаборатория на Европейския съюз.

Чл. 16

Диагноза АЧК се поставя въз основа на епизоотологичните, клиничните и патологоанатомичните данни, както и от резултатите от лабораторните изследвания по чл. 14, ал. 1.

Чл. 17

(1) При лабораторно потвърждаване на болестта АЧК НВМС:

1. обявява болестта АЧК по реда на чл. 2;

2. определя границите на заразена зона „А“, предпазна зона „Б“ и наблюдавана зона „В“ в зависимост от географските, административните, метеорологичните и екологичните особености, свързани с болестта АЧК.

(2) Националната ветеринарномедицинска служба може да разшири границите на зони „А“, „Б“ или „В“ в зависимост от особеностите по ал. 1, т. 2.

(3) Когато територията на някоя от зоните включва територия на съседна страна, НВМС си сътрудничи с държавните ветеринарни служби на тази страна при определяне границите на зоните и мерките, които се предприемат в тях.

Чл. 18

(1) Зона „А“ обхваща:

1. епизоотичните огнища със засегнатите от болестта АЧК обекти;

2. територията на цялото населено място, в което е регистрирано епизоотичното огнище;

3. територията в радиус 20 км от епизоотичното огнище;

4. животновъдните обекти с еднокопитни животни извън 20-километровата зона, имали връзка с епизоотичното огнище 28 дни преди появата на първите клинични признаци на болестта АЧК.

(2) В зона „А“ държавният ветеринарен лекар предприема мерките по чл. 9, както и:

1. забранява придвижването, пазарите, изложбите и спортните състезания с еднокопитни животни;

2. разпорежда:

3. дава указания за обезвреждане на тора и отпадъците от почистването по т. 2, буква „г“.

(3) Собствениците на унищожените по ал. 2, т. 2, буква „а“ животни се обезщетяват при условията на чл. 40 ЗВД.

(4) Мерките по ал. 2 се отменят 60 дни след унищожаване на последното болно или серопозитивно животно и получени отрицателни резултати за АЧК от двукратни серологични лабораторни изследвания.

(5) След отменяне на мерките по ал. 2 в продължение не по-малко от три месеца, в зависимост от годишния сезон, държавният ветеринарен лекар:

1. извършва:

2. дава указания за обеззаразяване на тора.

Чл. 19

(1) Зона „Б“ обхваща територията в радиус не по-малко от 80 км от външната граница на зона „А“.

(2) В зона „Б“ държавният ветеринарен лекар предприема следните мерки:

1. установява броя на еднокопитните животни в обектите, в които се отглеждат, като данните се отбелязват в дневник;

2. извършва клинични прегледи на еднокопитните животни на всеки три дни в продължение на 28 дни след умъртвяване на последното болно или серопозитивно за АЧК животно, като данните се отбелязват в дневник;

3. забранява:

4. разрешава извеждане на еднокопитни животни от обектите, в които се отглеждат, само когато животните са предназначени за незабавно клане в кланица, разположена в същата зона и одобрена от НВМС;

5. извършва сондажни серологични изследвания за АЧК по схема, утвърдена от генералния директор на НВМС.

(3) Мерките в зона „Б“ се отменят 60 дни след унищожаване на последното болно или серопозитивно за АЧК животно в зона „А“ след извършена дезинсекция в засегнатите обекти и получени отрицателни резултати от изследванията по ал. 2, т. 5.

Чл. 20

(1) Зона „Б“ обхваща територията с радиус не по-малко от 50 км от външната граница на зона „Б“, в която не е била извършвана ваксинация по чл. 22, ал. 2 през последните 12 месеца.

(2) В зона „Б“ държавният ветеринарен лекар предприема мерките по чл. 19, ал. 2.

(3) Ако в зона „Б“ няма подходяща кланица, еднокопитните животни от тази зона могат да бъдат заклани в кланица в зона „А“ или „Б“.

(4) Ограничителните мерки в зона „Б“ се отменят при условията на чл. 19, ал. 3.

Чл. 21

Независимо от наложените мерки по чл. 18, 19 и 20 държавният ветеринарен лекар разрешава придвижване на еднокопитни животни на територията на една зона, когато:

1. животните са прегледани клинично;

2. животните са идентифицирани;

3. при нужда им е извършено серологично лабораторно изследване за АЧК и резултатът от изследването е отрицателен;

4. животните са придружени от ветеринарномедицинско свидетелство за придвижване.

Чл. 22

(1) Забранява се профилактичната ваксинация срещу АЧК в страната.

(2) Принудителна ваксинация срещу АЧК може да се извърши при опасност от широко разпространение на болестта, извън зона „А“.

(3) Забранява се принудителна ваксинация срещу АЧК в зона „Б“.

(4) Ваксинацията по ал. 2 се извършва със заповед на министъра на земеделието и горите по предложение на генералния директор на НВМС. В заповедта се посочва:

1. границите на територията, на която ще се провежда ваксинацията;

2. видовете еднокопитни животни, подлежащи на ваксинация;

3. схемата на ваксинация;

4. начинът на идентификация на ваксинираните животни.

(5) Ваксинираните срещу АЧК животни не могат да излизат от обектите, в които се отглеждат, преди да изминат 60 дни от датата на ваксинация.

Чл. 23

Когато е извършена ваксинация по чл. 22, ал. 2, предприетите мерки по чл. 18, 19 и 20 се изпълняват в продължение най-малко 12 месеца от датата на ваксинацията.

Чл. 24

В зависимост от промените в епизоотичната обстановка мерките за ограничаване и ликвидиране на болестта могат да бъдат изменяни, допълвани или отменяни по реда на тяхното въвеждане.

§ 1

По смисъла на тази наредба:

1. „Еднокопитни животни“ са домашни и диви животни от рода „Еквиде“.

2. „Африканска чума по конете“ е заразно вирусно заболяване по еднокопитните животни, причинявано от орбивирус от семейство „Реовириде“, което се характеризира с повишена телесна температура (40 ° – 41 ° С), спазматична кашлица, изтечения от ноздрите, зачервяване на конюнктивата, белодробен едем и висока смъртност. Предава се чрез ухапване от кръвосмучещи насекоми от вида „Куликоидес“.

3. „Куликоиди (мокреци)“ са дребни кръвосмучещи насекоми от род „Куликоиде“, семейство „Кератопогониде“.

4. „Биотоп“ е територия, където протича развитието на ларвите на мокреците.

5. „Серопозитивно животно“ е животно, което е изследвано серологично за АЧК и резултатът от изследването е положителен.

6. „Държавен ветеринарен лекар“ е ветеринарен лекар от системата на НВМС.

§ 2

Тази наредба се издава на основание чл. 23, ал. 2 ЗВД.

§ 3

Наредбата отменя Наредба № 7 от 1999 г. за профилактика и борба с африканската чума по конете (ДВ, бр. 24 от 1999 г.).

§ 4

Изпълнението на наредбата се възлага на генералния директор на НВМС. Министър: М. Дикме

Приложение 1 Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2

Съдържание на оперативния план за действие при съмнение или възникване на болестта АЧК 1. Заповед на генералния директор на НВМС за създаване на Национален координационен център за контрол на мерките за ограничаване и ликвидиране на болестта АЧК. 2. Заповед на директора на РВМС за създаване на регионален координационен център за контрол на мерките по чл. 1, т. 1. 3. Списък на ветеринарномедицинските специалисти с информация за квалификацията и задълженията им при изпълнение на мерките по чл. 1, т. 1. 4. Информация за възможностите на всеки регионален координационен център за незабавно организиране на неговите членове при поява на огнище на АЧК. 5. Списък на моторните превозни средства (регистрационни номера и шофьори), дезинфекционна, дезинсекционна и друга техника, препарати за дезинфекция и дезинсекция, инструменти и оборудване, необходими за провеждане на мерките по чл. 1, т. 1. 6. Инструкции, които посочват последователността на действията при предприемане на мерките по чл. 1, т. 1, включително за начините на обезвреждане на труповете. 7. Програми за обучение на ветеринарномедицинските специалисти, свързани с прилагане на мерките по чл. 1, т. 1. 8. Изисквания към специализираната лаборатория за диагностика на АЧК. 9. Информация за количеството ваксина срещу АЧК, необходима за принудителна ваксинация.

Приложение 2 Приложение № 2 към чл. 14, ал. 2

Диагностика на болестта африканска чума по конете Реактивите за извършване на описаните методи могат да бъдат получени от референтните лаборатории за АЧК от Европейската общност или референтните лаборатории на Международното бюро по епизоотии. Идентификация на вируса За идентификацията на вируса на африканската чума по конете се използват следните лабораторни техники и методи – ЕЛАЙЗА за бързо доказване на вируса, използвайки поликлонални (ПКА) и моноклонални (МКА) антитела, полимеразно верижна реакция (РСР) и инокулиране на клетъчни култури и новородени мишлета. Винаги трябва да се правят всички тестове при съмнение за АЧК, като се започне от бързите ЕЛАЙЗА или РСР. Изолирането на вирус върху клетъчни култури и последвалото извършване на вирусно неутрализационна реакция (ВНР) с оглед серотипизирането на щама е необходимо да бъде направено от самото начало на появата на болестта. Най-често в лабораториите се прилага реакция ЕЛАЙЗА за поставяне на бърза диагноза. От изключителна важност при поставянето на диагноза АЧК е правилното вземане и транспортиране на пробите до лабораторията. Проби за изолиране на вируса Стабилизирана кръв с антикоагулант, взета по време на температурния стадий на болестта от болните животни, малки парченца (2 – 4 г) от далак, бял дроб и лимфни възли от умрели животни. Пробите се съхраняват и транспортират при 4 °С. 1. Клетъчни култури За изолиране на вируса на АЧК успешно се използват постоянна клетъчна линия от бъбрек на хамстер (ВНК 21) и постоянна клетъчна линия от миши бъбрек (VERO). Кръвните проби с хепарин се използват за инокулиране неразредени, като след 60 мин. адсорбция клетките се промиват и се добавя поддържаща среда. При заразяването на клетъчните линии с органни суспензии от далак, бял дроб и лимфен възел те трябва да бъдат 10 %, приготвени с фосфатен буфер (PBS) или клетъчно културална среда, съдържаща антибиотици. При наличие на вирус се поява цитопатичен ефект на клетъчни култури (ЦПЕ) от два до осем дни след заразяването. Задължително се извършват три слепи пасажа преди поставянето на отрицателна диагноза. 2. Новородени мишлета За изолиране на вируса се използва и интрацеребрално заразяване на 1 – 3-дневни новородени мишлета най-малко от две семейства. При положителна реакция при животните се установяват нервни признаци между 3-тия и 15-ия ден след инокулацията. Мозъкът от всичките мишлета (по семейства) се събира, хомогенизира и инокулира повторно на нови най-малко шест новородени мишлета. При този втори пасаж нервните признаци трябва да се появят по-рано (от 2-рия до 5-ия ден) при 100 % заразяемост. 3. Сандвич ЕЛАЙЗА Най-малко две ЕЛАЙЗА са разработени за доказване на вирусен антиген от теренни проби или лабораторно заразени клетъчни култури. Едната техника използва поликлонални антитела (ПКА), а другата – моноклонални (МКА), на един и същ основен протеин, който е общ за повечето серотипове на заболяването – VP7. Двата метода могат да се прилагат независимо един от друг, като чрез тях бързо (от 2 до 4 часа) се поставя диагноза АЧК. Реагентите за тези реакции се получават в случай на нужда от Референтната лаборатория за АЧК в Европейския съюз. 3.1. Извършване на ЕЛАЙЗА теста при използването на моноклонално антитело 3.1.1. Твърда фаза – плаките се натоварват със смес от МКА 5G5 и 3D2, разтворени в PBS съответно 10 µl/ml всяко с последвала инкубация една нощ на 4 °C. 3.1.2. След трикратно промиване на плаките с дестилирана вода, съдържаща 0,05 % Tween 20, те внимателно се изтръскват върху адсорбиращ материал до отстраняване на излишната течност в ямките. 3.1.3. Накапва се по 200 µl/на ямка блокиращ разтвор, съдържащ PBS + 1 % говежди серумен албумин (БСА) за един час на 37 °C. 3.1.4. Изсипва се внимателно блокиращият разтвор и се изтръскват плаките. 3.1.5. Пробите за изследване (далачни суспензии или клетъчно културална течност) се накапват в неразредено състояние, последвано от две разреждания в PBS+1 % БСА по 100 µl на ямка, с последвала инкубация от 1 час на 37 °C. Суспензията от органи (далак, бял дроб, л. възел) се получава, като 2 см около 1 г от органа се хомогенизира в 3 мл МЕМ (Minimal essential medium) среда, с последвало центрофугиране на 600 g за 10 мин., като се използва супернатантът. 3.1.6. Плаките се промиват трикратно. 3.1.7. Във всяка ямка се накапва конюгат – по 100 µl биотин-макрирано 5G5 МКА, в разреждане 1:500 в PBS+1 % БСА. След инкубиране за един час на 37 °C плаките се промиват и се накапва по 100 µl на ямка авидин – пероксидаза в оптимално разреждане в PBS+1 % БСА, с последвал престой 45 мин. на стайна температура. 3.1.8. Плаките се промиват трикратно и в тях се накапва по 200 µl на ямка субстратен разтвор 10 мл 80,6 mM DMAB (dimethyl aminobenzaldehyde) + 10 мл fj 1,56 mM MBTH (3-methyl-2-benzo-thiazolinone hydrazone) + 5 µl H2O2. Цветната реакция се спира чрез прибавяне на 50 µl разтвор на 3N H2SO4 за около 5 – 10 мин., преди отрицателната контрола да започне да се оцветява. 3.1.9. Плаките се отчитат на ридър при 600 или 620 nm. 3.2. Интерпретиране на резултатите 3.2.1. Първо се изчислява cut-off стойността, както следва – C + 0,06 (където C е стойността на отрицателната контрола, 0,6 е стандартното отклонение, получено при група от 30 отрицателни серума). 3.2.2. Пробите, показали стойност, по-ниска от тази, се смятат за отрицателни. 3.2.3. При по-големи стойностти от cut-off + 0,15 се считат за положителни. 3.2.4. Пробите, показали лъжливо положителни резултати, се подлагат отново на изследване за потвърждаване на резултатите 4. Полимеразно верижна реакция PCR тестът е специфичен за доказване на вирусния РНК на АЧК. Праймерите кореспондират с 5' края / нуклеотиди 1-21/ и в 3' края / нуклеотиди 1160-1179/ от сегмент 8 от РНК на вируса. Извършване на теста: От далачна суспензия се екстрахира нуклеиновата киселина, както следва: 1 г от пробата се хомогенизира в 1 мл от денатуриращ разтвор (4 M guanidium thiocyanate, 25 mM sodium citrate, 0,1 M 2-mercaptoethanol, 0,5 % sarcosyl), след което се извършва центрофугиране. Към супернатанта се прибавят 1µg чиста РНК, 0,1 ml of 2 M sodium acetate pH 4, 1 ml phenol and 0,2 ml chloroform/isoamyl alcohol mixture (49/1), като получената смес внимателно се разбърква в продължение на 15 мин. в баня от лед. Следва отделяне на преципитираната РНК на вируса след фенолна екстракция и преципитация с алкохол. Методът на ДНК синтезата и PCR амплификацията се прилага при 37°C. Секвенциите на PCR праймерите използват последователност 5' GTTAAAATTCGGTTAGGATG 3', която винаги кореспондира с поляритета на добавената РНК. Анализът на получения резултат чрез PCR се извършва посредством електрофореза с 1,2 % агаразен гел, съдържащ ethidium bromide. 5. Серологични тестове Индиректният вариант на ЕЛАЙЗА, използващ разтворим вирус на АЧК или рекомбиниран VP7 протеин за доказване на антитела, се прилага доста често. Имуноблотинг тестът също е адаптиран за доказване на антитела срещу вируса на АЧК. Напоследък приложение намери и ЕЛАЙЗА, използваща неструктурния протеин NS3 за антиген, като тази реакция може да служи при разграничаването на ваксинирани от инфектирани животни. PCR се прилага повсеместно, но при някои серуми не се наблюдава антикомплементарна активност. 5.1. Сравнителна ЕЛАЙЗА за доказване на антитела срещу вируса на африканската чума по конете Сравнителната ЕЛАЙЗА се използва за доказване на антитела срещу вируса на АЧК в серуми от различни видове и категории еднокопитни. Принципът на реакцията се състои в компететивно свързване на антитела срещу вируса на АЧК. Така реакцията, която протича между антигена и антителата от антиморскосвински серум, се променя при добавяне на серумна проба с наличие на антитела срещу вируса, което визуално се отразява в промяна на оцветяването след прибавяне на ензим. Изследваните серуми могат да бъдат тестирани при единично разреждане 1:5 или да бъдат титрирани за установяване на крайното разреждане. Стойности, по-високи от 50 %, могат да се считат за положителни. Този метод се използва в регионалната референтна лаборатория за АЧК в Пърбрайт, Великобритания. Извършване на теста 5.1.1. Подготовка на плаките 5.1.1.1. Плаките за ЕЛАЙЗА се натоварват с 100 µl на ямка антиген на вируса АЧК, екстрахиран от клетъчно културална течност и разреден в карбонатно-бикарбонатен буфер с pH 9,6, за една нощ при 4 °C. 5.1.1.2. Плаките се промиват трикратно с PBS с pH 7,2 – 7,4, след което се подсушават. 5.1.2. Контролни ямки на плаките 5.1.2.1. Положителните контролни серуми се титрират в двойна серия разреждане, започващи от 1:5 до 1:640, в колона 1 в блокиращ буфер (PBS + 5 % обезмаслено сухо мляко Cadbury's Marvel TM + 0,05 % w/v Tween 20 и 1 % ГСА) до получаване на 50 \mul на ямка. 5.1.2.2. Към ямки A и B от колона 2 се добавя 50 \mul от отрицателния серум при разреждане 1:5 (10 \mul серум + 40 \mul блокиращ буфер). 5.1.2.3. В ямки C и D от колона 2 (празна) се добавя 100 \mul на ямка блокиращ буфер. 5.1.2.4. В ямки E, F, G и H от колона 2 се накапва 50 \mul блокиращ буфер. 5.1.3. Метод за единична титрация: Прибавя се в разреждане 1:5 серум в блокиращ буфер в колоните от 3 до 12 (10 \mul серуми + 40 \mul блокиращ буфер). Или: 5.1.4. Метод на титрацията: Приготвят се двойни серийни разреждания от 1:5 до 1:640 в блокиращ буфер в осем ямки от единични колони (3 до 12). След което: 5.1.5. Добавят се 50\mul антисерум от морско свинче, предварително разреден в блокиращ буфер във всички ямки на плаката с изключение на празните (така навсякъде количеството е 100 \mul на ямка). 5.1.5.1. Плаките се инкубират за 1 час при 37°C върху орбитален шейкър. 5.1.5.2. Плаките се промиват трикратно, след което се подсушават. 5.1.5.3. Към всяка ямка се прибавя 50 \mul конюгат: заешки антиморскосвински пероксидаза, предварително разтворен в блокиращ буфер. 5.1.5.4. Инкубира се в продължение на 1 час при 37°C върху орбитален шейкър. 5.1.5.5. Плаките се промиват трикратно и се подсушават. 5.1.6. Хромоген Ортофенилендиаминовият разтвор се приготвя според инструкциите (0,4 мг/мл в стерилна дестилирана вода) непосредствено преди употреба. Добавя се субстрат водороден прекис до крайна концентрация 0,05 % v/v (1 към 2000 на 30 % разтвор на H_2O_2). Във всяка ямка се накапва по 50 \mul от ОФД разтвора, като след 10-минутен престой на стайна температура реакцията се спира чрез прибавяне на ямка 50 \mul 1M H_2SO_4. 5.1.7. Отчитане Извършва се на ЕЛАЙЗА ридър при дължина на вълната 492 nm. 5.1.8. Интерпретиране на резултатите 5.1.8.1. С помощта на софтуерна програма се отчитат резултатите от оптичната плътност. За валидиране на теста е необходимо горната граница и долната контролна граница на серума от морско свинче да са между 1,4 и 0,4. Крайният титър за положителния контролен серум, базиран на 50 %, трябва да бъде 1:240 в граници от 1:120 до 1:480. Всяка плака, която не отговаря на стандарта, трябва да се изхвърли. Въпреки това, ако при отрицателните серуми титърът е 1:480 и нагоре, те могат да се приемат за отрицателни. Двойните серумни ямки на отрицателната контрола и празните трябва да дават стойности съответно между + 25 % и – 25 % и между + 95 % и + 105 %. При положение че стойностите са извън тези граници, това не означава, че плаката е невалидна, а е признак за оцветяване. 5.1.8.2. Проби, даващи инхибиция повече от 50 %, се считат за положителни. Проби, при отчитането на които стойностите са под 50 %, се считат за отрицателни. При двойните проби, при които се установяват стойности от различните кладенчета под и над 50 %, се считат за съмнителни. Обикновено тези проби се подлагат на повторно изследване. Положителните проби също могат да се титрират с цел да се установи степента на положителност. 5.1.3. Метод за единична титрация 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 + контр. A 1:5 – контр. B 1:10 – контр. C 1:20 Празен D 1:40 Празен E 1:80 МС контр. F 1:160 МС контр. G 1:320 МС контр. H 1:640 МС контр. – контр. = отрицателна контрола + контр. = положителна контрола МС контр. = контрола „морскосвински“ серум 5.1.4. Метод на титрация 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 + контр. A 1:5 – контр. 1:5 1:5 B 1:10 – контр. 1:10 1:10 C 1:20 Празен 1:20 1:20 D 1:40 Празен 1:40 1:40 E 1:80 МС контр. 1:80 1:80 F 1:160 МС контр. 1:160 1:160 G 1:320 МС контр. 1:320 1:320 H 1:640 МС контр. 1:640 1:640 – контр. = отрицателна контрола + контр. = положителна контрола МС контр. = контрола „морскосвински“ серум 5.2. Индиректна ЕЛАЙЗА за доказване на антитела Тестът използва VP7 протеина като антиген за установяване на антитела срещу вируса на АЧК 5.2.1. Процедура на теста: 5.2.1.1. Твърда фаза 5.2.1.1.1. Плаките се натоварват с рекомбиниран АЧКВ 4 VP7, разреден в карбонатно-бикарбонатен буфер с pH 9,6, след което се инкубират една нощ на 4°C. 5.2.1.1.2. Плаките се промиват петкратно с дестилирана вода, съдържаща 0,01 % Tween20. 5.2.1.1.3. Накапва се по 200 \mul / на ямка блокиращ разтвор, съдържащ PBS + 5 % обезмаслено сухо мляко „Нестле“, с престой 1 час на 37°C. 5.2.1.1.4. Внимателно се излива блокиращият разтвор и плаките се подсушават. 5.2.1.2. Серумни проби: 5.2.1.2.1. Серумите заедно с положителния и отрицателния серум се разреждат 1:25 в разтвор, съдържащ PBS + 5 % обезмаслено сухо мляко „Нестле“ + 0,05 % Tween 20, и се накапват в количество по 100 \mul / на ямка с последвала инкубация от 1 час на 37 °C. При титрирането се прави двойна серия разреждания в цяла колонка, като същото важи и за положителния и отрицателния серум. 5.2.1.2.2. Плаките се промиват, както е описано в т. 2. 5.2.1.3. Конюгат 5.2.1.3.1. Антиконски глобулин, маркиран с пероксидаза, разреден в разтвор, съдържащ PBS + 5 % обезмаслено сухо мляко „Нестле“ + 0,05 % Tween 20 с pH 7,21, се поставя по 100 \mul във всяка ямка, с последвала инкубация 1 час на 37 °C. 5.2.1.3.2. Плаките се промиват, както е описано в т. 2. 5.2.1.4. Хромоген/субстрат Във всяка ямка се поставя по 200 \mul / на ямка субстратен разтвор (10 мл 80,6 mM DMAB (dimethyl aminobenzaldehyde) + 10 мл fj 1,56 mM MBTH (3-methyl-2-benzo-thiazolinone hydrazone) + 5\mul H2O2). Цветната реакция се спира чрез прибавяне на 50\mul разтвор на 3N H2SO4 за около 5 – 10 мин., преди отрицателната контрола да започне да се оцветява. 5.2.1.5. Плаките се отчитат на ридър при дължина на вълната 600 или 620 nm. 5.2.2. Интерпретиране на резултатите 5.2.2.1. Първо се изчислява cut-off стойността, както следва – C + 0,06 (където C е стойността на отрицателната контрола, 0,6 е стандартното отклонение, получено при група от 30 отрицателни серума). 5.2.2.2. Пробите, показали стойност, по-ниска от тази, се смятат за отрицателни. 5.2.2.3. При по-големи стойности от cut-off + 0,15 се считат за положителни. 5.2.2.4. Пробите, показали лъжливо положителни резултати, се подлагат отново на изследване за потвърждаване на резултатите. 5.3. Блокираща ЕЛАЙЗА за доказване на антитела срещу вируса на АЧК Чрез метода се доказват специфични антитела срещу вируса на АЧК в серуми от възприемчиви към болестта животни. Основен антиген на реакцията е VP7 протеинът, който е основен за всичките девет серотипа. Този метод се извършва в референтната лаборатория по АЧК на Европейската общност в Алхете, Испания. 5.3.1. ЕЛАЙЗА тест 5.3.1.1. ЕЛАЙЗА плаки 5.3.1.1.1. Плаките се натоварват с рекомбинантен АЧКВ VP7, разреден в карбонатно-бикарбонатен буфер с pH 9,6, с последвала инкубация за една нощ при 4 °C. 5.3.1.1.2. Плаките се промиват петкратно с PBS, съдържащ 0,05 % v/v Tween 20 (PBST). 5.3.1.1.3. Плаката се стабилизира със стабилизиращ разтвор, което позволява тя да престоява продължително време на 4 °C. 5.3.1.2. Контроли със серумни проби 5.3.1.2.1. Скрининг тест серумите и контролите се разреждат в PBST 1:10 директрон върху плаката до получаване на краен обем 100\mul/на ямка, с последвала инкубация от 1 час при 37 °C. 5.3.1.2.2. Титрация: приготвя се двойна серия разреждане на тестираните серуми и положителните контроли (100 \mul/на ямка от 1:10 до 1:280). Отрицателните контроли се разреждат 1:10. 5.3.1.3. Конюгат Добавя се по 50 \mul/на ямка предварително разреден моноклонално антитело срещу VP7, маркирано с пероксидаза, като след хомогенизиране и разбъркване престоява 30 мин. при 37 °C. 5.3.1.4. Плаките се промиват петкратно с PBST и се подсушават. 5.3.1.5. Хромоген/субстрат Прибавят се по 100 \mul/на ямка хромоген/субстратен разтвор (1мл ABTS (2,2'-Azino-bis-[3-етилбензотиазолин-6-sulphuric acid]) 5 mg/ml + 9 ml субстратен разтвор / 0,1 M фосфатно-цитратен буфер с pH 4, съдържащ 0,03 % H2O2 и се инкубира в продължение на 10 мин. на стайна температура. Оцветяването се спира чрез прибавяне на 100\mul/на ямка 2 % (w/v) SDS (sodium dodecyl sulphate). 5.3.1.6. Отчитане Извършва се посредством ЕЛАЙЗА ридър при дължина на вълната 405 nm. 5.3.2. Интерпретиране на резултатите. 5.3.2.1. Валидност на теста Той е валиден, когато оптичната плътност на отрицателната контрола (ОК) е по-висока от 1,0, а тази на положителната контрола (ПК) е по-ниска от 0,2. 5.3.2.2. Изчисляване на пределните стойности: положителна стойност (ПК) – ОК – (ОК – ПК)×0,3; отрицателна стойност (ОК) – ОК – (ОК – ПК)×0,2, където ОК е екстинцията на отр. контрола, а ПК – на положителната. 5.3.2.3. Интерпретиране на резултатите Проби с екстинция, по-ниска от положителната стойност, се считат за положителни за антитела срещу АЧКВ. Проби с екстинция, по-висока от отрицателната стойност, се считат за отрицателни за антитела срещу АЧКВ. Проби с екстинция между тези две стойности се считат за съмнителни, като две до три седмици след това се вземат нови кръвни проби от същите животни и се подлагат отново на изследване с теста. 5.4. Имуноблотинг тест Свързването на антитела с вирусни протеини, разделени при електрофореза и след това прехвърлени върху нитроцелулозна мембрана, също се прилага като метод за доказване на антитела срещу вируса на АЧК. 5.4.1. Тест процедура Полупречистените протеини от вируса на АЧК се разделят с помощта на SDS-PAGE (sodium dodecyl sulphate-polyacrylamide gel electrophoresis) в 15 % acrylamide-N,N'-diallyltartar-diamide (DATD) гел. Така разделените протеини се трансферират върху нитроцелулозни мембрани филтри при постоянен ток със сила 280 mA за 6 часа при 4 °C. Нитроцелулозните мембрани се изрязват и се обработват с тестираните серуми в разреждане 1:20, след това с конюгат, маркиран с пероксидаза за ешки антиконски имуноглобулин – 1:500, и се инкубира за 1 час на 37 °C. Оцветяването на бендовете се извършва посредством 4-хлор – нафтол техника. 5.4.2. Интерпретиране на резултатите Сравняват се бендовете на положителната и отрицателната контрола с тези на изследваните серуми. Появата на повече от два бенда показва, че серумът е положителен за наличие на антитела срещу вируса на АЧК. 5.5. ЕЛАЙЗА срещу неструктурните протеини на вируса (NS3 ЕЛАЙЗА) Тази реакция се използва, за да може да се различават антитела, получени вследствие на ваксинация с AHSV-4, и такива, които са инфектирани с вирулентен вирус. 5.6. Реакция за свързване на комплемента (РСК) РСК се използва с оглед установяването на групово специфични антикомплементални антитела срещу вируса на АЧК. Най-често като антиген се използва захарно-ацетонов екстракт от миши мозък. При отсъствие на стандартизин серум антигенът се титрира срещу местен положителен серум. За контролен антиген служи миши мозък, получен по същия начин от здрави мишки. Серумите от коне трябва да бъдат инактивирани на 56 °C, серумите от зебри на 60 °C, а от магарета на 62 °C за 30 мин. Тестираните серуми се разреждат 1:10 и се инактивират по посочения начин. Титрацията на положителните контроли се извършва в двукратни разреждания. Антигените – положителен и контролен, се разреждат в буфер, съдържащ 4 – 8 антигенни единици във veronal buffered saline, съдържащ 1 % gelatin (VBSG); морскосвинският комплемент се разрежда във VBSG до 4 CH50 (50 % complement haemolytic units). Серумите, комплементът и антигенът се свързват поставени в 96-ямкови плаки с равно дъно или в епруветки, поставени на 4 °C за 18 часа. Хемолизинът се разрежда в реакцията до 2 хемолитични единици и се употребява заедно с промити овчи еритроцити. Еритроцитите се стандартизират до 3 % концентрация и се добавят в ямките. Реакцията продължава с инкубация за 30 мин. на 37 °C. Плаките се центрофугират на 200 g и се отчита наличието на хемолиза. За контроли служат: (a) серум и комплемент (b) серум и еритроцити (c) антиген и контролен, всеки с 4 CH50, 2 CH50, and 1 CH50 от комплемента (d) антиген с еритроцити (e) контролен антиген с еритроцити (f) разреждания на комплемента от 4 CH50, 2 CH50, and 1 CH5 и (g) еритроцити. Титърът се определя от най-високото разреждане на серум, фиксирано от комплемента с положителния антиген. Така титър в разреждане от 1/10 се счита за положителен, а под 1/10 – за отрицателен. 5.7. Реакция вирус неутрализация (ВНР) ВНР се използва се определяне на серотипа. Вирусният антиген се разрежда до 30 – 100 TCID50 (50 % tissue culture infective dose) за 25 µl и 25 µl се прибавя във всяка епруветка, съдържащ 25 µl серумни разреждания. При скирингови изследвания се използва разреждане на серума до 1:10. Сместа от серум с вирус се инкубира за 60 минути при 37 °C преди добавяне на 0,1 ml от VERO клетъчна суспензия (200,000 клетки/ml) във всяка епруветка. При титрация вирусният антиген се приготвя за тестване на четири разреждания по 25 µl на ямка. Плаките се инкубират на 37 °C, 5 % CO2, 95 % влажност за 4 – 5 дни, при съдържание на вирус 30 – 100 TCID50. Плаките се фиксират и оцветяват с разтвор на 0,15 % crystal violet in 2 % glutaraldehyde, след което се промиват. За 50 % крайна точка на титъра на серума се изчислява по метода на Spearman-Kärber и се определя отрицателният log10.

Приложение 3 Приложение № 3 към чл. 18, ал. 2, т. 2, буква „в“

Правила за дезинсекция при африканска чума по конете При извършване на дезинсекцията се цели унищожаване на векторите (преносителите) на болестта АЧК. Тя включва следните мерки: 1. Мерки срещу преимагиналните стадии на развитие на мокреците: a) премахване на биотопите за развитие на ларвите на мокреците чрез отводняване на водоемите със застояла вода (блата, мочурища, канавки, вирове и др.); b) обработване на биотопите, неподдаващи се на мелиорация, с одобрени от НВМС ларвицидни средства на всеки 10 – 14 дни от април до октомври. 2. Мерки за унищожаване на възрастните мокреци: a) унищожаване на мокреците в откритото пространство в радиус 5 – 10 км от епизоотичното огнище чрез опръскване с авиотехника по метода „ултранисък обем“ или чрез използване на топъл или студен аерозол и димни шашки – извършва се привечер, нощем или рано сутрин през 10 – 14 дни; b) унищожаване на влетелите в помещенията мокреци чрез опръскване, димни шашки или обгазяване с топъл или студен аерозол при отсъствието на животните. 3. Мерки за предотвратяване влитането на мокреците в помещенията: a) замрежване на прозорците със ситна мрежа (сечение 1 мм2) и поставяне на допълнителни летящи входни врати от същата мрежа; b) обработка на помещенията отвън с одобрени от НВМС инсектицидни препарати през 10 дни. 4. Мерки за предпазване от ухапване на еднокопитните животни от мокреци чрез третиране на животните с подходящи инсектицидни препарати. Поправка. В Закона за опазване на околната среда (ДВ, бр. 91 от 2002 г.) се прави поправка – в чл. 64, ал. 1 да се чете така: „Чл. 64. (1) Разходването на средствата от: 1. двадесет на сто от санкциите по чл. 69; 2. таксите, събирани от Министерството на околната среда и водите по чл. 71; 3. приходи от предоставяне на информация за околната среда от Министерството на околната среда и водите, се извършва съгласно Единната бюджетна класификация за поддържане и подобряване на материалната база, за обучение, квалификация и материално стимулиране на Министерството на околната среда и водите при условия и по ред, определени с наредба на министъра на околната среда и водите.“ НЕОФИЦИАЛЕН РАЗДЕЛ ДЪРЖАВНИ ВЕДОМСТВА, УЧРЕЖДЕНИЯ И ОБЩИНИ МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГОРИТЕ ЗАПОВЕД № РД-47-77 от 5 юли 2002 г. На основание чл. 17, ал. 8 ЗСПЗЗ във връзка с одобрения протокол от 20.VI.2002 г. на комисия, назначена със заповед № РД-47-53 от 2002 г., нареждам: 1. Да се преработи частично картата на съществуващите стари реални граници за землището на с. Байкалско, община Радомир, област Перник, в частта на масив № 7, парцел 17, с площ 1,7 дка. 2. Контрола по изпълнението на заповедта възлагам на директора на дирекция „ДВЗЗГЗГФ“. За министър: А. Тошева 55453 ЗАПОВЕД № РД-47-93 от 16 август 2002 г. На основание чл. 17, ал. 8 ЗСПЗЗ във връзка с одобрения протокол от 30.IV.2002 г. на комисия, назначена със заповед № РД-46-209 от 30.IV.2002 г., нареждам: 1. Да се преработи частично одобрената карта на възстановената собственост на с. Бързия, община Берковица, област Монтана, в частта на имот 034017. Общата площ на преработката е 0,037 дка. 2. Контрола по изпълнението на заповедта възлагам на директора на дирекция „ДВЗЗГЗГФ“. За министър: Б. Боев 55454 ЗАПОВЕД № РД-47-94 от 16 август 2002 г. На основание чл. 17, ал. 8 ЗСПЗЗ във връзка с одобрения протокол от 10.VII.2002 г. на комисия, назначена със заповед № РД-46-405 от 10.VII.2002 г., нареждам: I. Да се преработи частично одобрената карта на възстановената собственост на с. Срацимирово, община Грамада, област Видин, в масиви: 1. Масив 10, парцели № 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17. 2. Масив 70, парцели № 35, 36, 38, 51, 52, 53, 54. 3. Масив 80, парцели № 21, 49, 50, 51, 54. 4. Масив 160, парцели № 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 45, 46, 47, 48, 49, 50, 51, 52, 53, 54, 55, 56, 57, 58, 59, 60, 61, 62, 63. 5. Масив 200, парцели № 18, 19, 20, 21, 39, 40, 41, 42, 43, 44, 45, 46, 47, 48. 6. Масив 275, парцели № 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30, 31, 32, 33, 34, 35, 36, 37, 38, 39, 40, 41, 42, 43, 44. 7. Масив 280, парцели № 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 56, 57, 58, 59, 60, 61, 62, 63, 64, 65, 67, 68, 69, 70, 71, 72, 73, 74, 75, 76, 77, 78, 97, 98, 99, 100, 101, 102, 103, 104, 105, 106. 8. Масив 355, парцели № 1, 2, 32, 33, 34, 35, 36, 37, 38, 39, 40, 41, 42. 9. Масив 360, парцели № 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12. 10. Масиви 210, 365, 370, 380, 390, 400. 11. Масив 410, парцели № 34, 35, 36, 37. 12. Парцели 2 и 10 от масив 240 да се променят в масив 170, парцел 30, и масив 180, парцел 18. Общата площ на преработката е 490 дка. II. Контрола по изпълнението на заповедта възлагам на директора на дирекция „ДВЗЗГЗГФ“. За министър: Б. Боев ЗАПОВЕД № РД-47-95 от 16 август 2002 г. На основание чл. 17, ал. 8 ЗСПЗЗ във връзка с одобрения протокол от 8.V.2002 г. на комисия, назначена със заповед № РД-46-209 от 30.IV.2002 г., нареждам: 1. Да се преработи частично одобрената карта на възстановената собственост на с. Балша, район „Нови Искър“, Софийска област, масив 43, парцели № 1 и 5 и кадастрален № 135. Общата площ на преработката е 1 дка и 200 кв. м. 2. Контрола по изпълнението на заповедта възлагам на директора на дирекция „ДВЗЗГЗГФ“. За министър: Б. Боев 55456 ЗАПОВЕД № РД-47-96 от 16 август 2002 г. На основание чл. 17, ал. 8 ЗСПЗЗ във връзка с одобрения протокол на комисия, назначена със заповед № РД-46-278 от 16.VI.2002 г., нареждам: 1. Да се преработи частично одобрения план за земеразделяне на землището на с. Златия, община Вълчедръм, област Монтана, в имоти № 930001 и 965018 с обща площ 18,185 дка. 2. Контрола по изпълнението на заповедта възлагам на директора на дирекция „ДВЗЗГЗГФ“. За министър: Б. Боев 56098 ЗАПОВЕД № РД-47-97 от 16 август 2002 г. На основание чл. 17, ал. 8 ЗСПЗЗ във връзка с одобрения протокол на комисия, назначена със заповед № РД-46-1890 от 17.XI.1999 г., нареждам: 1. Да се преработи частично одобрения план за земеразделяне за землището на с. Царевец, община Мездра, област Враца, в масив 64 и имот № 10820 с обща площ за преработка 11,050 дка. 2. Контрола по изпълнението на заповедта възлагам на директора на дирекция „ДВЗЗГЗГФ“. За министър: Б. Боев 56099 ЗАПОВЕД РД-47-98 от 19 август 2002 г. На основание чл. 17, ал. 8 ЗСПЗЗ и одобрения протокол от 23.XI.2001 г. нареждам: 1. Да се извърши частична преработка на влязлата в сила карта на възстановената собственост на землището на с. Сърница, община Велинград, област Пазарджик, масиви № 111, 112, 113, 161, 191, 192, 201, 202, 203, 205, 206, 207 и 211 с площ около 1200 дка, при стриктно спазване на изискванията на чл. 186, ал. 2 и 3 ППЗСПЗЗ. 2. Контрола по изпълнение на заповедта възлагам на директора на дирекция „ДВЗЗГЗГФ“. 3. Тази заповед отменя заповед № РД-47-51 от 14.V.2002 г. За министър: Б. Боев 56100 ЗАПОВЕД № РД-47-99 от 21 август 2002 г. На основание чл. 17, ал. 8 ЗСПЗЗ във връзка с одобрения протокол от 15.VIII.2002 г. на комисия, назначена със заповед № РД-47-53 от 2002 г., нареждам: 1. Да се преработи частично картата на съществуващите стари реални граници за землището на с. Негованци, община Радомир, област Перник, в частта на масив 21, парцели 1, 2, 4, 5, 6, 9 и 10 с обща площ 16,9 дка. 2. Контрола по изпълнението на заповедта възлагам на директора на дирекция „ДВЗЗГЗГФ“. За министър: Б. Боев 56101 ЗАПОВЕД № РД-47-100 от 28 август 2002 г. На основание чл. 17, ал. 8 ЗСПЗЗ във връзка с одобрения протокол от 10.VI.2002 г. на комисия, назначена със заповед № РД-46-221 от 2002 г., нареждам: 1. Да се преработи частично планът за земеразделяне за землището на с. Люлин, община Стралджа, област Ямбол, в частта на масиви № 12 – парцели 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 14, 29, 30, 31, 32, 33, 34, 35, 36, 37, 38, 39, 40, 41 и 42; № 14 – парцели от 1 до 15; № 18 – парцели 1 и 2; № 23 – парцели 1, 2, 17 и 18; № 24 – парцели от 1 до 8; № 26 – парцели 9, 10 и 16; № 27 – парцели от 8 до 12; № 28 – парцел 8; № 31; № 45 – парцели от 6 до 19; № 46 – парцели 1, 7, 8 и 20; № 47 – парцели 1, 4, 10, 12, 13 и 14; № 48 – парцели 2 и 17; № 49 – парцел 2; № 50 – парцели 1 и 2; № 51 – парцели 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 18, 19 и 20; № 52 – парцели 1, 2, 4, 6, 16 и 17; № 54 – парцели 19, 23, 24, 25 и 26, с обща площ на преработката 2536,7 дка. 2. Контрола по изпълнението на заповедта възлагам на директора на дирекция „ДВЗЗГЗГФ“. Министър: М. Дикме 56102 ЗАПОВЕД № РД-47-101 от 16 септември 2002 г. На основание чл. 17, ал. 8 ЗСПЗЗ във връзка с одобрения протокол от 8.V.2002 г. на комисия, назначена със заповед № РД-46-182 от 15.IV.2002 г., нареждам: I. Да се преработи частично одобрената карта на възстановената собственост на с. Славовци, район „Нови Искър“, София, в масиви: 1. № 72 – парцели 1, 28, 29, 30, 31, 32, 33, 34, 35, 36, 37, 38, 39; 2. № 74 – парцели 28, 29, 30, 31, 32, 33, 34, 35, 36, 37, 49, 50; 3. № 75 – парцели 1, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 53; 4. № 76 – парцели 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22; 5. № 67 – парцели 3, 4, 5, 6, 7; 6. № 18 – парцел 47; 7. № 7 – парцел 7; 8. кадастрален номер 000036, с общата площ на преработката 168 дка. II. Контрола по изпълнението на заповедта възлагам на директора на дирекция „ДВЗЗГЗГФ“. Министър: М. Дикме 56103 ЗАПОВЕД № РД-47-102 от 16 септември 2002 г. На основание чл. 17, ал. 8 ЗСПЗЗ нареждам: 1. Да бъде частично преработена одобрената карта на възстановимите стари реални граници на землището на Ахтопол, община Царево, област Бургас, в масив 107 с площ 417 дка съгласно одобрен протокол от 21.VIII.2002 г. 2. Контрола по изпълнение на заповедта възлагам на директора на дирекция „ДВЗЗГЗГФ“. Министър: М. Дикме 56104 ЗАПОВЕД № РД-47-103 от 16 септември 2002 г. На основание чл. 17, ал. 8 ЗСПЗЗ нареждам: 1. Да бъде частично преработен влезлият в сила план за земеразделяне на землището на с. Казимир, община Силистра, област Силистра, масив № 7 и КЕ № 64, 65, 66, 67, 68, 71, 164, 165, 166, 242 и 246 с площ 6,0 дка съгласно одобрен протокол от 19.VIII.2002 г. 2. Контрола по изпълнение на заповедта възлагам на директора на дирекция „ДВЗЗГЗГФ“. Министър: М. Дикме 56105 МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА ЗАПОВЕД № РД-14-213 от 2 октомври 2002 г. На основание чл. 10, ал. 5 ЗНП, чл. 12, ал. 1 и 3 ППЗНП и чл. 8, ал. 3 ППЗДС и становище на Регионалния инспекторат по образованието – Плевен, считано от 1.VII.2003 г. преобразувам: 1. Социално-педагогически интернат „Св. св. Кирил и Методий“ – с. Лозица, община Плевен, област Плевен, и Социално-педагогически интернат „Отец Паисий“ – с. Згалево, община Пордим, област Плевен, в Социално-педагогически интернат – с. Беглеж, община Плевен, област Плевен. 2. Трудовите правоотношения да бъдат уредени при условията на чл. 123 и чл. 328, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда. 3. Недвижимото имущество на Социално-педагогическия интернат – с. Лозица, община Плевен, област Плевен, и Социално-педагогическия интернат – с. Згалево, община Пордим, област Плевен, да се предостави за ползване и управление на Регионалния инспекторат по образованието – Плевен. 4. Движимото имущество на Социално-педагогическия интернат – с. Лозица, община Плевен, област Плевен, и Социално-педагогическия интернат – с. Згалево, община Пордим, област Плевен, да се предостави за ползване и управление на Социално-педагогическия интернат – с. Беглеж, община Плевен, област Плевен. На основание чл. 16 ЗАП допускам предварително изпълнение на заповедта за защита на важни обществени интереси – осигуряване на обучение на учениците в съответствие с държавните образователни изисквания. Министър: Вл. Атанасов 55450 ЗАПОВЕД № РД-14-215 от 3 октомври 2002 г. На основание чл. 32, ал. 2 ЗАП и чл. 11, ал. 3 ЗНП във връзка с чл. 24, ал. 2 и чл. 26, ал. 3 от Наредба № 9 от 29.XII.1994 г. за частни училища и детски градини, за български училища и детски градини с чуждестранно участие, за чуждестранни училища и детски градини допълвам и изменям Заповед № РД-14-07 от 1993 г. (ДВ, бр. 69 от 1993 г.), допълнена със Заповед № РД-14-04 от 1997 г. (ДВ, бр. 17 от 1997 г.), изменена със Заповед № РД-14-52 от 1997 г. (ДВ, бр. 68 от 1997 г.), изменена и допълнена със Заповед № РД-14-83 от 1998 г. (ДВ, бр. 96 от 1998 г.), както следва: След думите „свидетелство за професионална квалификация по“ се добавя „специалностите“. След думите „банково, застрахователно и осигурително дело“ се добавя „и машинна обработка на информацията“. Думите „бул. Черни връх 37 (сградата на Техникума по облекло)“ се заменят с „район Изгрев, ул. Райко Алексиев 46“. Министър: Вл. Атанасов 55451 ЗАПОВЕД № РД-14-216 от 3 октомври 2002 г. На основание чл. 11, ал. 3 ЗНП и чл. 28, ал. 2, т. 1 от Наредба № 7 от 2001 г. за откриване, преобразуване, промени и закриване на частни детски градини и училища изменям Заповед № РД-14-3 от 13.I.1993 г., като думите „Г-н Ботьо Борисов, собственик на еднолична фирма „Фуми“ се заменят със: „Фуми Ко“ – ООД, регистрирано от Софийския градски съд под № 10141, том 145, стр. 94, по ф.д. № 24453/92, индентификационен код по БУЛСТАТ № Ю 831154335, със седалище София, представлявано от Ботю Борисов Иванов“. Министър: Вл. Атанасов 55452 МИНИСТЕРСТВО НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ ЗАПОВЕД № РД-880 от 23 септември 2002 г. На основание чл. 7, ал. 1, т. 9 и чл. 43, ал. 3 във връзка с чл. 42, т. 3 от Закона за подземните богатства нареждам да се проведе неприсъствен конкурс за определяне на титуляр на разрешение за проучване на подземни богатства по чл. 2, т. 2 ЗПБ – неметални полезни изкопаеми – индустриални минерали. 1. Обектът на разрешението е площ „Лудогорие“ с размер 22,36 кв. км, разположена в землището на община Дулово, област Силистра. 2. Срокът на разрешението е до 3 години. 3. Конкурсът да се проведе до 60 дни от обнародването на заповедта в „Държавен вестник“. В случай на обжалване съгласно чл. 47, ал. 2 ЗПБ срокът за провеждане на конкурса се удължава с броя на дните за приемане на решение по обжалването, за което участниците, допуснати до конкурса, се уведомяват писмено. 4. В 15-дневен срок от обнародването на заповедта в „Държавен вестник“ кандидатите за участие в конкурса закупуват конкурсната документация от МОСВ, бул. Княгиня Мария-Луиза 22, ет. 4, стая 27, срещу 4000 лв., платими в брой в касите на МОСВ или по сметка на МОСВ: № 3000138700, БИН 6301301150 и код 66196611 при БНБ – Централно управление, София. При получаване на конкурсната документация лицето с представителна власт по регистрацията на търговеца подписва декларация за опазване на тайната на сведенията, съдържащи се в нея. 5. В 15-дневен срок от обнародването в „Държавен вестник“ на заповедта кандидатите подават заявление за участие в конкурса в деловодството на МОСВ, ул. У. Гладстон 67, ет. 4, стая 403, до 17 ч.: 5.1. към заявлението се прилагат: а) удостоверение за регистрация на участника като търговец; б) извлечение от годишните счетоводни отчети за последните 3 години; в) доказателства за закупена конкурсна документация; г) документ за платена такса за участие в размер 300 лв.; д) документ за внесен депозит в размер 1500 лв.; е) декларация за опазване тайната на сведенията, които се съдържат в конкурсната документация; 5.2. сумата по т. 5.1, буква „г“ се внася в касите на МОСВ или по сметка на МОСВ № 3000138700, БИН 6301301150 и код 66196611 при БНБ – Централно управление, София, а сумата по т. 5.1, буква „д“ – по сметка на МОСВ № 5000138730, БИН 6301301150, код 66196611 при БНБ – Централно управление. 6. Конкурсните предложения, изготвени съгласно изискванията в конкурсната документация, се подават в деловодството на МОСВ в срок до 14 дни от датата на уведомяването от комисията за допускане на кандидата до участие в конкурса. Министър: Д. Арсенова