Наредба № 15 от 28 юни 2002 г. за изискванията към използване на ароматизанти в храните (наредба № 15 от 28 юни 2002 г. за изискванията към използване на ароматизанти в храните)

Чл. 1

С тази наредба се определя:

1. списък на ароматизантите и изходните материали за тяхното производство, посочени в приложението на Регламент за изпълнение (ЕС) № 872/2012 на Комисията от 1 октомври 2012 г. за приемане на предвидения в Регламент (ЕО) № 2232/96 на Европейския парламент и на Съвета списък на ароматичните вещества, за въвеждането му в приложение I към Регламент (ЕО) № 1334/2008 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1565/2000 на Комисията и на Решение 1999/217/ЕО на Комисията (ОВ, L 267, 02.10.2012 г.), наричан по-нататък „Регламент за изпълнение (ЕС) № 872/2012“;

2. списък на първичните продукти за пушилни ароматизанти, разрешени за използване като такива във или върху храни и/или за производство на производни пушилни ароматизанти, посочени в приложението на Регламент за изпълнение (ЕС) № 1321/2013 на Комисията от 10 декември 2013 г. за съставяне на списък на Съюза на първичните продукти за пушилни ароматизанти, разрешени за използване като такива във или върху храни и/или за производство на производни пушилни ароматизанти (ОВ, L 333, 12.10.2013 г.), наричан по-нататък „Регламент за изпълнение (ЕС) № 1321/2013

Чл. 2

(отменен)

Ароматични продукти по смисъла на тази наредба са посочените съединения, препарати и смеси, предназначени за употреба в или върху храни с цел да придадат и/или подобрят техния мирис и/или вкус.

Чл. 3

(отменен)

Ароматични продукти са:

1. ароматичните съединения;

2. ароматичните препарати;

3. ароматичните препарати от преработка;

4. пушилните препарати;

5. смесите от съединенията и препаратите по т. 1 до 4.

Чл. 4

По смисъла на тази наредба не са ароматизанти веществата и храните, посочени в чл. 2, параграф 2 на Регламент (ЕО) № 1334/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно ароматизантите и определени хранителни съставки с ароматични свойства за влагане във или върху храни и за изменение на Регламент (ЕИО) № 1601/91 на Съвета, регламенти (ЕО) № 2232/96 и (ЕО) № 110/2008 и Директива 2000/13/ЕО (ОВ, L 354, 31.12.2008 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 1334/2008“.

Чл. 5

Използването на ароматични продукти, предназначени за употреба в или върху храни, се допуска при спазване на изискванията по чл. 6, ал. 1 от Закона за храните.

Чл. 6

(1) Ароматичните продукти могат да съдържат хранителни съставки, както и други вещества като добавки, технологични разтворители и носители.

(2) Добавките, които са необходими за съхранението и употребата на ароматичните продукти, се определят с Наредба № 8 от 2002 г. за изискванията към използване на добавки в храните (ДВ, бр. 44 от 2002 г.) в количества „колкото е необходимо“.

(3) Разтворителите, които се използват за екстракция и разреждане на ароматични продукти, се определят с Наредба № 9 от 2002 г. за изискванията към използването на екстракционни разтворители при производството на храни и хранителни съставки (ДВ, бр. 44 от 2002 г.).

Чл. 7

(отменен)

Ароматичните продукти, които се използват в или върху храни, трябва да отговарят на следните критерии за чистота:

1. да не съдържат токсикологично опасни количества на химични елементи и вещества;

2. максимално допустимото съдържание в тях на олово да не е повече от 10 мг/кг; арсен – не повече от 3 мг/кг; кадмий – не повече от 1 мг/кг, и живак – не повече от 1 мг/кг.

Чл. 8

(отменен)

При употребата на ароматични продукти в готовите за консумация храни и напитки максимално допустимите нива на нежеланите вещества не трябва да надвишават количествата, посочени в приложение № 1.

Чл. 9

(отменен)

При употребата на ароматични продукти и на други храни с ароматни свойства в готовите за консумация храни и напитки максимално допустимите нива на някои вещества не трябва да надвишават количествата, посочени в приложение № 2.

Чл. 10

Ароматизантите и изходните вещества, които могат да се влагат във или върху храни, включително изискванията за чистота на ароматизантите, са посочени в таблица 1 към част А, раздел 2 от приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) № 872/2012.

Чл. 11

Ароматизантите, които не са предназначени за продажба на крайния потребител, трябва да са етикетирани съгласно изискванията, определени в чл. 14, 15 и 16 на Регламент (ЕО) № 1334/2008.

Чл. 12

Ароматизантите, които са предназначени за продажба на крайния потребител, трябва да са етикетирани съгласно изискванията, определени в чл. 17 на Регламент (ЕО) № 1334/2008.

Чл. 13

При етикетирането на ароматизанти, предназначени за продажба на територията на Република България, информацията по чл. 15 – 17 на Регламент (ЕО) № 1334/2008, се представя на български език. Допуска се данните на етикета освен на български език да бъдат обявени и на други езици.

Чл. 14

Забранява се пускането на пазара на ароматизант или каквато и да е храна, съдържаща такъв ароматизант и/или хранителни съставки с ароматични свойства, ако употребата им не отговаря на изискванията на тази наредба.

§ 1

По смисъла на тази наредба:

1. „Ароматично съединение“ е определено химическо съединение с ароматични свойства, както следва:

2. „Ароматичен препарат“ е продукт, различен от „ароматично съединение“, дефинирано в т. 1, буква „а“, концентриран или не, който има ароматични свойства и е получен от храни от растителен или животински произход в сурово състояние или преработени с процеси, традиционни за тези храни (вкл. сушене, печене и ферментация), чрез подходящи физични методи (вкл. чрез дестилация и екстракция с разтворител) или чрез ензимни и микробиологични процеси.

3. „Ароматичен препарат от преработка“ е продукт, който е получен при спазване на добрата производствена практика, чрез нагряване до температура не по-висока от 180°C в продължение на не повече от 15 мин. на съставки, които не е задължително да имат ароматични свойства, но поне една от тях съдържа азот (амино), а друга е редуцираща захар.

4. „Пушилен препарат“ е екстракт от пушек, използван в традиционните процеси на опушване на храни.

5. „Аромат“ е търговското наименование на смеси от ароматични съединения и препарати, които могат да съдържат хранителни съставки и други добавки, вкл. технологични, като разтворители и носители.

6. „Колкото е необходимо“ е условие на производствения процес, съгласно което добавката се използва в количества, не строго определени, но не по-високи от необходимите за постигане на очаквания технологичен ефект.

7. “Първичен пушилен кондензат” е пречистената водосъдържаща част на кондензирания пушек и се включва в понятието “пушилни ароматизанти”.

8. “Първична катранова фракция” е пречистената фракция на водонеразтворимата високоплътна катранова фаза на кондензирания пушек и се включва в понятието “пушилни ароматизанти”.

9. “Първични продукти” са първичните пушилни кондензати и първичните катранови фракции.

10. “Производни пушилни ароматизанти” са аромати, получени в резултат на допълнителна преработка на първични продукти, които се използват или са предназначени за употреба във или върху храни с цел придаване на аромат на пушек на тези храни.

§ 2

Тази наредба се издава на основание чл. 6 ал. 2, т. 1, 2, 4 и 5 от Закона за храните (ДВ, бр. 90 от 1999 г.) и е съгласувана с министъра на икономиката, енергетиката и туризма и министъра на земеделието и храните.

§ 3

Наредбата влиза в сила шест месеца след обнародването ѝ в „Държавен вестник“.

§ 4

Тази наредба отменя действието на чл. 12 и приложения № 8, 9 и 10 към него на Наредба № 45 от 1995 г. за хигиенните норми и изисквания за добавките в хранителните продукти (ДВ, бр. 110 от 1995 г.).

Приложение 1 Приложение № 1 към чл. 8

(отменен)

Приложение 2 Приложение № 2 към чл. 9

(отменен)

Приложение 3 Приложение № 3 към чл. 10

(отменен)

1. Правоверижни първични алифатни алкохоли/алдехиди/киселини, ацетали и естери с естери, съдържащи наситени алкохоли, и ацетали, съдържащи наситени алдехиди. Не съдържат ароматни и хетероароматни части като компоненти на естера или ацетала.

2. Разклонени първични алифатни алкохоли/алдехиди/киселини, ацетали и естери с естери, съдържащи разклонени алкохоли, и ацетали, съдържащи разклонени алдехиди. Не съдържат ароматни и хетероароматни части като компоненти на естера или ацетала.

3. Алфа, Г-ненаситени (алкени или алкини) правоверижни или разклонени алифатни първични алкохоли/алдехиди/киселини, ацетали и естери с естери, съдържащи алфа, Г-ненаситени алкохоли или алдехиди. Не съдържат ароматни и хетероароматни части като компоненти на естера или ацетала.

4. Неспрегнати и струпани ненаситени правоверижни и разклонени алифатни първични алкохоли/алдехиди/киселини, ацетали и естери с естери, съдържащи ненаситени алкохоли, и ацетали, съдържащи ненаситени алкохоли и алдехиди. Не съдържат ароматни и хетероароматни части като компоненти на естера или ацетала.

5. Наситени и ненаситени алифатни вторични алкохоли/кетони/кетали/естери с естери, съдържащи вторични алкохоли. Не съдържат ароматни и хетероароматни части като компоненти на естера или кетала.

6. Алифатни, алициклени и ароматни наситени и ненаситени третични алкохоли и естери с естери, съдържащи третични алкохоли. Естерите могат да съдържат всякакъв киселинен компонент.

7. Първични алициклени наситени и ненаситени алкохоли/алдехиди/киселини/ацетали/естери с естери, съдържащи алициклени алкохоли. Естерите и ацеталите могат да съдържат алифатни ациклени или алициклени киселинни или алкохолни компоненти.

8. Вторични алициклени наситени и ненаситени алкохоли/кетони/кетали/естери с кетали, съдържащи алициклени алкохоли, или кетони и естери, съдържащи вторични алициклени алкохоли. Естерите могат да съдържат алифатни ациклени или алициклени киселинни компоненти.

9. Първични алифатни наситени или ненаситени алкохоли/алдехиди/киселини/ацетали/естери с втора първична, вторична или третична окислена функционална група, включително и алифатни лактони.

10. Вторични алифатни наситени или ненаситени алкохоли/кетони/кетали/естери с втора вторична или третична окислена функционална група.

11. Алициклени и ароматни лактони.

12. Малтолови производни и кетодиоксанови производни.

13. Фуранови и тетрахидрофурфурилови производни.

14. Фурфурилови и фуранови производни със или без допълнителни хетероатоми и заместители в страничната верига.

15. Фенилетилови алкохоли, фенилоцетни киселини, сродни естери, фенилоксиоцетни киселини и сродни естери.

16. Алифатни и алициклени етери.

17. Пропенилхидроксибензени.

18. Алилхидроксибензени.

19. Вещества, сродни на капсаицина и сродни амиди.

20. Алифатни и ароматни моно- и ди- тиоли и моно-, ди-, три- и полисулфиди със или без допълнителни окислени функционални групи.

21. Ароматни кетони, вторични алкохоли и сродни естери.

22. Арил-заместени първични алкохолни, алдехидни, киселинни, естерни и ацетални производни, включително и ненаситени.

23. Бензилови алкохоли/алдехиди/киселини/естери/ацетали. Включват се и бензилови и бензоатни естери. Могат да се съдържат като компоненти алифатни ациклени или алициклени естери или ацетали.

24. Пиразинови производни.

25. Фенолови производни, съдържащи пръстенни алкилови и пръстенни алкокси и странични вериги с окислена функционална група.

26. Ароматни естери, включително и анизолови производни.

27. Антранилатни производни.

28. Пиридинови, пиролови и хинолинови производни.

29. Тиазолови, тиофенови, тиазолинови и тиенови производни.

30. Смесени вещества.

31. Алифатни и ароматни въглеводороди.

32. Епоксиди.

33. Алифатни и ароматни амини.

34. Аминокиселини. Тези химични групи се очаква да имат общо метаболитно и биологично поведение. В случаите, когато е възможно, са указани номерата на ароматните съединения според тяхната номерация по Кемикъл Абстрактс (CAS), номерата по Европейския опис на съществуващите химически вещества (EINECS), номерацията на Съвета на Европа (СоЕ) и номерата съгласно Асоциацията на производителите на аромати и екстракти в САЩ (FEMA). Номерът в колона “коментари” се отнася за една от следните забележки:

1-dup. Вещество, което независимо от ароматичните си свойства, се влага във или върху храни и за други цели. Поради тази причина за даденото вещество може да съществуват допълнителни нормативни изисквания.

2-dup. Вещество, чието използване е обект на ограничения или забрана в определени държави - членки на ЕС.

3-dup. Вещество с приоритет в програмата за оценка съгласно Регламент 1565/2000 на Европейската комисия.

4-dup. Вещество, за което предстои предоставяне на допълнителна информация.

5-dup. Наименованието, синонимите, методическите наименования, номерата по CAS, EINECS, CoE или FEMA могат да съдържат несъответствия.

6-dup. Вещества, които не могат да бъдат влагани във или върху храни, ако не са пуснати на пазара в съответствие с нормативно определените изисквания на съответната/ите държава/и членка/и. Само за целите на този списък условно е прието, че амониевите, натриевите, калиевите и калциевите соли, както и хлоридите, карбонатите и сулфатите, когато имат ароматизиращи свойства, се покриват от изходното съединение. Част А (Забележка на редакцията: виж приложението в PDF-а на броя) Забележка на редакцията: виж приложението в PDF-а на броя Част Б Списък на ароматичните съединения, нотифицирани в съответствие с разпоредбите на чл. 3, параграф 2 на Регламент 2232/96 на Европейския парламент на Съвета на Европейския съюз, за които е поискана защита на правата на интелектуална собственост на техния производител Код Дата на получаване на Забе- нотифицирането от Евро- лежки пейската комисия CN065 26.I.2001 г. CN074 18.IV.2003 г. 6 CN075 18.IV.2003 г. 6 CN076 18.IV.2003 г. 6

Чл. 15

Изискванията към пушилните ароматизанти, както и условията за производство на първични продукти са определени в Регламент (ЕО) № 2065/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 10 ноември 2003 г. относно пушилни ароматизанти, използвани или предназначени за влагане във или върху храни (ОВ, L 309, 26.11.2003 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 2065/2003“.

Чл. 16

(отменен)

(1) Дървесината, използвана за производството на първични продукти, трябва да не е обработвана, преднамерено или непреднамерено, с химични вещества през шестте месеца, непосредствено предшестващи или последващи отсичането й.

(2) Алинея 1 не се прилага, ако се докаже, че веществото, използвано при обработката, не води до образуване на потенциално токсични вещества в процеса на изгарянето.

(3) Лицето, което пуска на пазара първични продукти, трябва да притежава документи за съответствие с изискванията по ал. 1 и 2.

Чл. 17

(отменен)

(1) Условията за производство на първични продукти са посочени в приложение № 4.

(2) Водонеразтворимата маслена фаза, която е страничен продукт от процеса, не се използва за производството на пушилни ароматизанти.

(3) Първичните продукти може да се преработват допълнително чрез подходящи физични процеси до получаване на производни пушилни ароматизанти, освен ако в нормативен акт е предвидено друго.

(4) При разногласие по отношение целесъобразността на даден физичен процес може да се вземе решение по реда на чл. 6, ал. 3 от Закона за храните.

Приложение 4

(отменен)

1. Пушекът се получава от дървесината съгласно чл. 17, ал. 1. Могат да се добавят билки, подправки, клончета от хвойна и клончета, иглички и шишарки от picea, ако не съдържат остатъци от преднамерена или непреднамерена химична обработка или ако същите отговарят на специфични нормативни актове. Изходният материал се подлага на контролируемо изгаряне, суха дестилация или обработка с прегрята пара в контролируема кислородна среда при максимална температура 600 °С.

2. Пушекът се кондензира. За постигане на фазово разделяне може да се добави вода и/или, ако това не противоречи на други нормативни актове, разтворител. Може да се приложат физични процеси за изолиране, фракциониране и/или пречистване за получаване на следните фази:

а) водосъдържащ “първичен пушилен кондензат”, съдържащ основно карбоксилни киселини, карбонилни и фенолни съединения, с максимално съдържание на: бензо[а]пирен 10 mg/kg бенз[а]антрацен 20 mg/kg

б) водонеразтворима високоплътна катранова фаза, която преципитира по време на фазовото разделяне и която не може да се използва като такава за производството на пушилни ароматизанти, а само след подходяща физична преработка за получаване на фракции от въпросната водонеразтворима катранова фракция, които са с ниско съдържание на полициклични ароматни въглеводороди, вече дефинирани като “първични смолни фракции”, с максимално съдържание на: бензо[а]пирен 10 mg/kg бенз[а]антрацен 20 mg/kg

в) “водонеразтворима маслена фаза”. Ако по време или след кондензацията не протече фазово разделяне, полученият пушилен кондензат трябва да се разглежда като водонеразтворима високоплътна катранова фаза и трябва да се преработи чрез подходящ физичен метод до получаване на първични катранови фракции, които се вместват в зададените норми.