Наредба № 51 от 3 януари 2002 г. за изискванията за техническа експлоатация на железопътната инфраструктура

Чл. 1

Тази наредба установява основните технически и качествени изисквания за проектиране, построяване, приемане, експлоатиране и поддържане на железния път, железопътните съоръжения, устройствата на осигурителната техника (ОТ), съобщителните средства, съоръженията за електроснабдяване, както и изискванията към подвижния железопътен състав (ПЖПС) за достъп до железопътната инфраструктура.

Чл. 2

Изискванията на наредбата се прилагат с цел облекчаване използването на железопътните (жп) съоръжения и подвижния състав от инвалиди, възрастни хора, деца и други лица, срещащи затруднения в използването им.

Чл. 3

Задълженията на всички категории работници за осигуряване движението на влаковете, както и нормите и условията за строителство и експлоатация на железния път, контактната мрежа, подвижния състав и съоръженията се определят с инструкции и заповеди, издавани от министъра на транспорта и съобщенията (МТС) и от генералния директор на Националната компания „Железопътна инфраструктура“ (НК „ЖИ“).

Чл. 4

Дейности, извършвани в зоната на ограничителната строителна линия на железопътната инфраструктура, се съгласуват с НК „ЖИ“ по ред, установен с тази наредба и Наредба № 49 от 2001 г. за определяне правилата за движение на влаковете, маневрената работа и подаваните сигнали в железопътния транспорт.

Чл. 5

Промишлените и други предприятия със собствен железопътен транспорт с технологична и приемно-предавателна дейност могат да осъществяват дейността си съгласно наредба за техническа експлоатация и инструкции, приети от съответния ръководител, съгласувано с Министъра на транспорта и съобщенията.

Чл. 6

(1) Националната компания „Железопътна инфраструктура“ стопанисва обектите на железопътната инфраструктура в Република България.

(2) Средствата за железопътна транспортна дейност са:

1. железният път и съоръженията му;

2. съоръженията за пренасяне и доставяне на електроенергия за тяговия подвижен състав;

3. устройствата на осигурителната техника, съобщенията и електрозахранването, осигуряващи управление на жп транспорт;

4. подвижният железопътен състав – тягов и без собствена тяга, за превоз на пътници, товари и за собствени технологични нужди;

5. сградите и съоръженията за осъществяване на експлоатационната дейност.

(3) Съоръженията, устройствата и ПЖПС са предназначени за осигуряване на непрекъснатост, безотказност и безаварийност при осъществяване на превозния процес.

Чл. 7

Работещите със средствата за железопътна дейност са длъжни да ги стопанисват, като им осигуряват дългосрочна, безотказна и безопасна работа и опазват околната среда.

Чл. 8

Работещите на длъжности в железопътен транспорт, свързани с техническата експлоатация и безопасността на превозите, е необходимо да притежават свидетелство за правоспособност.

Чл. 9

(1) Железопътните съоръжения, устройства и ПЖПС се поддържат в постоянна изправност в съответствие с тази наредба и утвърдените технически изисквания и норми.

(2) Допуска се внедряване на съоръжения с технически параметри, отличаващи се от изискванията по тази наредба, когато е доказана най-малко същата функционалност и безопасност.

Чл. 10

(1) Отговорност за състоянието на съоръженията, устройствата и ПЖПС носят работниците, които ги поддържат, непосредствено обслужват и ремонтират, инспекторите по технически контрол и началниците на поделенията, които ги стопанисват. Отговорност носи и органът, издал сертификата за безопасност.

(2) В съответствие със задълженията си всеки работник е длъжен да познава съоръженията и устройствата, знае състоянието им, системно да ги проверява и осигурява високо качество на поддържането и ремонта.

Чл. 11

Стопаните на ПЖПС, който се придвижва по железните пътища на НК „ЖИ“, спазват изискванията на тази наредба.

Чл. 12

Изменения в конструкциите на железния път, съоръженията, устройствата и собствения ПЖПС на НК „ЖИ“ се извършват с разрешение на генералния директор на НК „ЖИ“.

Чл. 13

Класификацията, редът и сроковете за периодически ремонти на железния път, съоръженията и устройствата се определят с инструкции, издадени от генералния директор на НК „ЖИ“.

Чл. 14

Габарити в НК „ЖИ“ са:

1. на (ПЖПС);

2. на натоварването;

3. строителен.

Чл. 15

В зависимост от широчината на междурелсието габаритите са:

1. за нормални жп линии – с междурелсие 1435 mm и с междурелсие 1520 mm (за коловозите във Фериботния комплекс Варна) – приложения № 1, 2 и 3;

2. за теснопътни жп линии с междурелсие 760 mm – приложение № 4.

Чл. 16

Габаритът на ПЖПС е ограничително, напречно-перпендикулярно на оста на железния път очертание, в което се поместват возилата. В зависимост от методите габаритите биват:

1. статичен:

2. кинематичен.

Чл. 17

(1) Габаритът на натоварването е ограничително, напречно-перпендикулярно на оста на железния път очертание, в което трябва да се поместват возилата и товарите при спазване на условия за:

1. нормални жп линии – приложение № 2;

2. теснопътни жп линии – приложение № 4.

(2) Возилата и товарите, които нарушават габарита на подвижния състав за вътрешно съобщение (приложения № 1 и 2), са негабаритни и се превозват съгласно изискванията на инструкция за превозване на негабаритни и тежки товари на генералния директор на НК „ЖИ“.

Чл. 18

(1) Строителен габарит е най-външното, напречно и перпендикулярно на оста на железния път ограничително очертание, в което освен ПЖПС не проникват части на постройки, съоръжения, гарови инсталации, устройства, материали, машини и други в близост до железния път. Видовете строителни габарити са:

1. за нормални жп линии – приложение № 3;

2. за теснопътни жп линии – приложение № 4.

(2) Допуска се устройства, предназначени за непосредствено взаимодействие с ПЖПС (контактния проводник, вагонозадържатели, подвагонни тласкачи в работно състояние и други), да проникват в строителния габарит при условие, че тези устройства се докосват само до определени части на возилата.

(3) При всички нови жп строежи и при извършване на преустройства по съществуващите жп линии задължително като минимално изискване се прилагат:

1. за нормални жп линии – строителен габарит 1-СМ2 (приложение № 3);

2. за теснопътни жп линии – строителен габарит за 760 mm жп линии (приложение № 4).

(4) Изключение по ал. 3 се допуска с разрешение на генералния директор на НК „ЖИ“ само в случаите, когато се поставят временни помощни устройства.

(5) Съществуващите съоръжения и устройства, които нарушават очертанието на строителния габарит за нормални и теснопътни жп линии, се преустройват в съответствие с изискванията на ал. 3. До преустройването им се сигнализират съгласно Наредба № 49 от 2001 г. за определяне правилата за движение на влаковете, маневрената работа и подаваните сигнали в железопътния транспорт от службата, която ги поддържа или извършва ремонта им.

(6) Забранено е нарушаването на строителния габарит при извършване на преустройства и нови строежи.

(7) Минималните странични свободни пространства, мерени от оста на коловоза до найблизките части на различните предмети на междугарие и гаров район, са:

1. за нормални жп линии – приложение № 3, табл. № 3 – 1;

2. за теснопътни жп линии – приложение № 4, табл. № 4 – 1.

(8) Минималните светли височини над главата на релсата на строителния габарит са:

1. за нормални жп линии – приложение № 3, табл. № 3 – 2;

2. за теснопътни жп линии – приложение № 4, табл. № 4 – 2.

(9) Разстоянията между осите на съседни коловози на междугарие и в гаров район са:

1. за нормални жп линии – приложение № 3, табл. № 3 – 3;

2. за теснопътни жп линии – приложение № 4, табл. № 4 – 3.

(10) Разстоянията между осите на съседни коловози при дистанционните указатели са:

1. за нормални жп линии – приложение № 3, фиг. № 3 – 14;

2. за теснопътни жп линии – приложение № 4, фиг. № 4 – 5.

(11) Габаритните разстояния при перони, рампи и бордюрни камъни при жп разтоварища са:

1. за нормални жп линии – приложение № 3, табл. № 3 – 4, 3 – 5, 3 – 6 и 3 – 7;

2. за теснопътни жп линии – приложение № 4, табл. № 4 – 4, 4 – 5 и 4 – 6.

(12) Основните габаритни изисквания по отношение на елементите на контактната мрежа са посочени в приложение № 5.

(13) Основните габаритни изисквания при пресичания на железни пътища от въздушни и кабелни линии, тръбопроводи и канализации са посочени в приложение № 6.

Чл. 19

(1) Железният път се състои от: долно строене – насипи, изкопи, земно платно, съоръжения (мостове, водостощи, тунели, подпорни стени, буни, баражи и др.), и горно строене – баластова призма, траверси, релси, скрепителен материал и стрелки.

(2) По протежение на железния път се поставят устройства и съоръжения за сигнализация, осигурителна техника, съобщения и енергопренасяне.

Чл. 20

(1) Конструкцията на долното и горното строене на железния път в експлоатация осигурява безопасно движение на влаковете с установените максимални скорости.

(2) Въвеждане и премахване на временни намаления на скоростта на движението на влаковете поради техническото състояние на железния път се извършва от началника на железопътната секция или по предписание на контролните органи. При аварийни ситуации намаляването на скоростта се извършва от правоспособните длъжностни лица от НК „ЖИ“, установили на място неизправността.

(3) Началникът на пътеизмерителната лаборатория при констатирана неизправност на железния път незабавно предписва намаляване на скоростта съобразно степента на неизправност.

Чл. 21

(1) Елементите на плана и профилът на железния път съответстват на приетите и утвърдени проекти на железопътните линии.

(2) Отговорност за съответствието на железния път в план и профил съгласно утвърдените проекти носят изпълнителите на строителството, ремонта и поделенията на НК „ЖИ“, които го стопанисват.

(3) Радиусите на кривите и максималните абсолютни наклони на новостроящи се жп линии и гари съответстват на изискванията на Наредбата за проектирането и строителството на железопътни линии, железопътни гари и други обекти и съоръжения от железопътната инфраструктура, както и на железопътните прелези на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на транспорта и съобщенията.

Чл. 22

(1) Положението на железния път в план и профил се установява с постоянни репери.

(2) Новостроени или реконструирани железопътни линии и участъци се реперират от строителя в срок до 3 години от въвеждането им в експлоатация.

(3) Най-малко един път на 3 години железопътните секции извършват оглед на реперите и опорната геодезическа мрежа. Повредените или изчезналите репери се възстановяват съгласно реперажния план на железния път.

Чл. 23

(1) Положението на железния път в план и профил се проверява с геодезически инструменти най-малко един път на 5 години.

(2) Надлъжният профил на гърбищите, изтеглителните и подгърбичните коловози се проверява с геодезически инструменти на всеки 3 години и привежда в съответствие с реперажния план, а на приемно-отправните коловози – на 5 години.

Чл. 24

(1) Новостроящите се гари и спирки се разполагат в хоризонтала и права, а в отделни случаи – в наклон не по-голям от 1,5 ‰.

(2) При трудни топографски условия и гъсто застроени терени се допуска проектирането на гари в криви с радиус не по-малък от минималния радиус за междугарието, но не по-малък от 600 m.

Чл. 25

Формата и размерите на насипите, изкопите и земното платно съответстват на типови напречни профили и норми, регламентирани с наредбата за проектирането и строителството на железопътни линии, железопътни гари и други обекти и съоръжения от железопътната инфраструктура, както и на железопътните прелези на министъра на регионалното развитие и благоустройството и на министъра на транспорта и съобщенията.

Чл. 26

Всички мостове по железопътните линии се категоризират според тяхната носимоспособност. Железопътните секции и отдел „Железен път и съоръжения“ при НК „ЖИ“ съхраняват чертежи и описания на всички съоръжения и устройства на железния път.

Чл. 27

Всички съоръжения се поддържат в изправност и в съответствие с утвърдените проекти и действащи инструкции.

Чл. 28

(1) На опорите на съоръженията, разположени в места, които се заливат с вода, се нанася най-високото ниво на водата и максималната височина на вълните при силни ветрове.

(2) Нивото на земното платно в края на банкета трябва да бъде минимум 0,5 m над максималната височина на вълните.

Чл. 29

Формата и размерите на баластовата призма трябва да съответстват на инструкция за устройството и поддържането на горното строене на железния път и на железопътните стрелки на генералния директор на НК „ЖИ“.

Чл. 30

(1) Междурелсието на железния път в правите участъци е:

1. за нормална жп линия – 1435 mm;

2. за коловози във Фериботния комплекс Варна – 1520 mm;

3. за теснопътна жп линия – 760 mm.

(2) В криви междурелсието се увеличава с разширение в зависимост от радиуса на кривата.

(3) Допускат се следните отклонения от междурелсието на железния път, които не се превишават:

1. за нормални жп линии с междурелсие 1435 mm:

2. за теснопътна жп линия с междурелсие 760 mm:

(4) Независимо от скоростта на движението и в зависимост от класификацията на железния път не се допускат междурелсия:

1. при стандартно междурелсие 1435 mm:

2. при междурелсие 1520 mm – по-малко от 1516 mm и по-голямо от 1546 mm;

3. при междурелсие 760 mm – по-малко от 755 mm и по-голямо от 790 mm.

Чл. 31

(1) Горната част на главите на двете релсови нишки на железния път в прави участъци се поддържа на едно ниво. Допуска се с разрешение на генералния директор на НК „ЖИ“ в прави участъци от железния път по цялото протежение нивото на едната релсова нишка да бъде до 4 mm по-високо от другата.

(2) Максималното надвишение в крива е 150 mm за железен път с междурелсие 1435 mm и 1520 mm и 60 mm за теснопътни жп линии.

(3) Не се допуска отклоненията от взаимното разположение на релсовите нишки една спрямо друга в правите участъци и от предписаното надвишение в жп криви да превишават следните граници:

1. за нормални жп линии с междурелсие 1435 mm:

2. за теснопътна жп линия с междурелсие 760 mm \pm 10 mm.

(4) Отклонения по ал. 3 важат и за максималните стойности на надвишението, посочени в ал. 2.

(5) Вследствие на отклоненията, предвидени в ал. 3, по време на експлоатация в правите и в кривите с надвишение или без надвишение при скорости, равни и по-големи от 50 км/ч, не трябва да се получават наклони (рампи), постръмни от 1:400, а при скорости, по-малки от 50 км/ч – по-стръмни от 1:300.

(6) Независимо от скоростта на движение не се допускат наклони, по-стръмни от посочените в приложение № 7.

Чл. 32

(1) Типът на релсите в стрелките отговаря на типа на релсите в коловозите. Допуска се стрелките да са от по-тежък тип релси. Преходът между различните типове релси на стрелки и релси на коловозите се изпълнява извън стрелките.

(2) Стрелките имат „сърце“ със следните допустими отклонения:

1. на главните коловози (продължение на текущия път) и на приемно-отправните коловози, в които се приемат пътнически влакове – не по-голямо от 1:9 и радиус на отклонението, съответстващ на скоростта, с която ще влизат влаковете, не по-малък от 300 m;

2. за приемно-отправните коловози, на които се приемат товарни влакове – не по-голямо от 1:9 и радиус на отклонението не по-малък от 190 m;

3. за всички останали гарови коловози – не по-голямо от 1:6.

(3) Съществуващите стрелки по железопътната мрежа, които не отговарят на отклоненията и радиусите по ал. 2 и не могат да се заменят, остават до извършване на преустройство на гърловината на съответната гара. До извършване на преустройствата пътнически влакове преминават и през отклонение на стрелки с радиус 190 m.

(4) Не се допуска експлоатацията на стрелки със следните неизправности:

1. несвързани един с друг езици или несвързани със стрелкови обръщателен апарат;

2. неприлепване на езика към раменната релса 4 mm и повече за приемно-отправните коловози и 5 mm и повече за останалите коловози, мерено срещу теглителната щанга;

3. понижен език спрямо раменната релса с 2 mm и повече, мерено в сечението, в което широчината на главата на езика е 50 mm и повече;

4. когато разстоянието на работния ръб на сърцето на кръстовината и работната странична плоскост на контрарелсите е по-малко от 1391 mm при междурелсие 1435 mm, 1474 mm при междурелсие 1520 mm и 728 mm при междурелсие 760 mm;

5. счупен език или раменна релса;

6. счупена кръстовина (сърце или рогови релси);

7. скъсани два съседни и повече контрарелсови болтове;

8. неосигурени с шплент болтове и щифтове на щангите;

9. нащърбяване на „сърцето“, мерено от върха му:

10. отделяне на свободния език от раменната релса – по-малко от 110 mm.

(5) Не се допуска движение на подвижен жп състав по стрелка с нащърбявания на езика по протежение на 2 m, мерено от върха му:

1. за стрелки, разположени на текущия път в гарата – с дължина на нащърбяването над 200 mm и дълбочина над 5 mm;

2. за стрелки, водещи към приемно-отправни коловози – с дължина над 300 mm и дълбочина над 8 mm;

3. за всички останали стрелки и стрелки за междурелсие 1520 mm – с дължина над 400 mm и дълбочина над 15 mm.

Чл. 33

Стрелките със заключване тип „лястовично“ са снабдени с външни ограничители за хода на езиците.

Чл. 34

Полагането на стрелки на междугарие се разрешава от генералния директор на НК „ЖИ“, като те се обвързват със системата за блокировка на междугарието.

Чл. 35

(1) При отклонения в междугарие или в гара за индустриални или други железопътни клонове текущият път или гаровият коловоз се охранява с „есови“ съединения и предпазни глухи коловози с дължина не по-малка от 50 m. До преустрояването на съществуващите отклонения те се охраняват с вагоноизхвъргачки, поставени на отклонителния коловоз.

(2) С вагоноизхвъргачки се снабдяват коловозите в спирките и в гарите, закрити за службата по движението. Гаровите коловози с наклон по-голям от 1,5 ‰, в които се оставят вагони съгласно Технико-разпоредителния акт (ТРА) на гарата, товарно-разтоварните и гаражните коловози, отклоняващи се от приемно-отправните коловози, също се съоръжават с вагоноизхвъргачки.

(3) Вагоноизхвъргачката в затворено положение не допуска излизане на возила от коловоза, на който е поставена, като се:

1. монтира най-малко на 20 m от дистанционния указател върху външната за охранявания текущ път (коловоз) релса; с разрешение на генералния директор на НК „ЖИ“ това разстояние може да се намали до 5 m;

2. сигнализира с указател, който дава указание за положението ѝ;

3. поставя в принудителна зависимост със стрелката, отклоняваща от охранявания текущ път (коловоз), като първо се отваря вагоноизхвъргачката; принудителна зависимост не се изисква, когато след стрелката има вагоноизхвъргачки, охраняващи движението по съседни коловози.

(4) С разрешение на генералния директор на НК „ЖИ“ се допуска монтиране на една обща вагоноизхвъргачка за предпазване на текущия път (коловоз) за придвижване от два и повече съседни коловоза или монтиране на две вагоноизхвъргачки, задвижвани от един апарат.

(5) В междугарията се осъществява зависимост между положението на стрелките и вагоноизхвъргачките с блокировката за осигуряване на движението на влаковете.

Чл. 36

(1) Всички стрелки на приемно-отправни коловози и стрелките, които ги охраняват в гари, съоръжени с релейна уредба за ключова зависимост (РУКЗ), се снабдяват с ръчни стрелкови заключалки.

(2) Стрелкови заключалки се поставят и на стрелките, разположени на:

1. приемно-отправните коловози и на коловозите, охранявани в гари, в които влаковете заминават от маневрени райони без гарова централизация; заключалки се поставят на насрещните и охраняващите маршрута стрелки;

2. коловозите, предназначени за натоварване или разтоварване на опасни товари;

3. коловозите, предназначени за безотцепъчен ремонт на вагоните;

4. коловозите, на които са гарирани възстановителни и противопожарни влакове;

5. спасителните коловози;

6. първата стрелка на отклонителни коловози в междугарието.

(3) Стрелките, които свързват два приемно-отправни коловоза, се съоръжават с по две заключалки, а кръстовидните – с по една за всеки език.

(4) Ръчната стрелкова заключалка:

1. допуска изваждане на ключа само при заключена стрелка;

2. не допуска заключване при неприлепване на езика към раменната релса 4 mm и повече за приемно-отправните коловози и 5 mm и повече за останалите коловози, мерено срещу теглителната щанга.

(5) Не се допуска употребата на ръчни стрелкови заключалки с един и същи секрет в района на една гара, а при големи гари – в един стрелкови район и съседни с него стрелкови постове от друг район.

Чл. 37

При повреда на стрелковите апарати, срязване на стрелка и др., без тези по чл. 32, ал. 4 и 5, движението на подвижен жп състав се осигурява със заключване на прилепналия език със специален „кука-болт“ съгласно инструкция, одобрена от генералния директор на НК „ЖИ“.

Чл. 38

Стрелките и вагоноизхвъргачките, които не са съоръжени със стрелкови обръщателни апарати, се сигнализират съгласно изискванията на Наредба № 49 от 2001 г. за определяне правилата за движение на влаковете, маневрената работа и подаваните сигнали в железопътния транспорт.

Чл. 39

(1) Стрелките се поддържат от железопътните секции, а стрелковите обръщателни апарати – от електротехническите секции.

(2) Вагоноизхвъргачките, стрелковите заключалки, указателите и фенерите за стрелките и за край на коловоз, вагоноизхвъргачките, „кука-болтовете“ със съответния ключ за монтиране се доставят, монтират, демонтират и поддържат от железопътните секции.

(3) За електрическото осветление на всички стрелки, вагоноизхвъргачки и указатели на коловози в гарите отговарят електротехническите секции.

Чл. 40

(1) Началникът на гарата осигурява правилната експлоатация на завежданите от гарата стрелки на гаровите коловози, в спирките, разделните постове и в междугарието.

(2) Стрелките и вагоноизхвъргачките на междугарие са винаги заключени и ключовете им се съхраняват в съответните гари.

Чл. 41

(1) Изхвъргачките на „спирателни обувки“ в разпределителните гари отговарят на технически изисквания и нормативи за устройството и поддържането им, издадена от генералния директор на НК „ЖИ“.

(2) Вагонозадържателите отговарят на технически изисквания и нормативи за устройството и поддържането им, издадени от генералния директор на НК „ЖИ“.

Чл. 42

Ръководителят на съответната организация, фирма, предприятие, поделение отговаря за техническата изправност на стрелките и коловозите, невключени в железопътната инфраструктура.

Чл. 43

Прелезът е пресичане на едно ниво на път с железопътна линия.

Чл. 44

(1) Откриването, устройството и съоръжаването на прелезите се регламентират с наредба за проектирането и строителството на железопътни линии, железопътни гари и други обекти и съоръжения от железопътната инфраструктура, както и на железопътните прелези на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на транспорта и съобщенията.

(2) Сигнализирането, поддържането, категоризацията, закриването и финансирането на прелезите се регламентират с наредба за финансирането и експлоатацията на прелезите на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на транспорта и съобщенията.

Чл. 45

Пресичането на жп линии от други жп линии, от индустриални жп клонове, от трамвайни линии и други пътища при ново строителство се извършва на различни нива.

Чл. 46

Преминаването през прелезите на електрифицирана жп линия на извънгабаритни возила и товари с обща височина над 4,5 m се разрешава от генералния директор на НК „ЖИ“.

Чл. 47

(1) Всяко пресичане на жп линии с надлези, подлези, напоителни и други канали, водопроводи, канализации, кабели, въздушни линии за високо и ниско напрежение и за телексни и телефонни линии, въжени линии и други надземни и подземни устройства се разрешава от министъра на транспорта и съобщенията. За строителството на тези съоръжения се представя технически проект за съгласуване в НК „ЖИ“.

(2) При изготвяне на такива проекти се предвиждат предпазни устройства (мрежи, специални тръби и др.), осигуряващи безопасност на движението.

Чл. 48

Електроснабдяването на жп транспорт се извършва чрез тягови подстанции, трансформаторни постове, преносни и разпределителни мрежи – високо и ниско напрежение, осигуряващи електрозахранването на консуматорите.

Чл. 49

Съоръженията за електроснабдяване се изграждат и поддържат съгласно изискванията на Наредбата за техническа експлоатация на електрически централи и мрежи (ДВ, бр. 81 от 2000 г.); Наредбата за техническа експлоатация на енергообзавеждането (ДВ, бр. 50 от 2000 г.); Наредба № 6 от 2001 г. за разрешаване ползването на строежите в Република България (ДВ, бр. 54 от 2001 г.) и др., а относно енергозахранването на контактната мрежа, далекопроводите на диспечерската централизация и др. – с инструкции, издадени от генералния директор на НК „ЖИ“.

Чл. 50

(1) Съоръженията за електроснабдяване в жп транспорта осигуряват непрекъснато захранване на електрифицираните участъци за движението на влаковете по график с установените тягови норми и скорости, както и захранването на всички останали консуматори.

(2) Токозахранване на централизациите се осигурява от:

а) два независими трифазни или монофазни източника (фидери);

б) един източник, резервиран с агрегат (дизелов или бензинов) или преобразувател на напрежение, захранван от акумулаторна батерия с капацитет за работа на устройството наймалко до три часа и съответна автоматика за превключване.

(3) В зависимост от местоположението на гарите необходимото минимално токозахранване на централизациите е:

1. на гари по електрифицирани жп линии – от два източника, като единият от тях е от контактната мрежа;

2. на гари по жп линии без електрификация в зависимост от възможностите на националната енергосистема захранването се осигурява от независими източници:

Чл. 51

Електрозахранването на юридически и физически лица от електрическите съоръжения и мрежи, собственост на НК „ЖИ“, се регламентира с инструкция на генералния директор на НК „ЖИ“.

Чл. 52

(1) Съоръженията за електроснабдяване или части от тях се монтират така, че да не ограничават видимостта на сигналите и да не нарушават строителния габарит.

(2) Всички стълбове за контактната мрежа, които са предвидени да носят конзоли, се монтират така, че при съществуващото положение на железния път осигуряват нормална системна височина на контактната мрежа, предвидена по проекта, както и резерв от 300 mm от горния хамут до върха на стълба.

(3) При твърди напречници се осигурява резерв от 200 mm за повдигане на контактната мрежа.

(4) Всички метални конструкции и детайли от съоръженията, които са на разстояние помалко от 5000 mm от всички тоководещи и токоносещи части на контактната мрежа, се защитават от индуктивни влияния и от възможност за непосредствен допир до части под напрежение чрез обезопасяване съгласно предписанията на държавните и ведомствените нормативи по безопасността на труда при експлоатацията на електрическите уредби и съоръжения.

Чл. 53

(1) Съоръженията за електроснабдяване на жп линии се проектират и изграждат с оглед осигуряване максимална надеждност, гъвкавост и резерв на инсталираните мощности.

(2) Контактната мрежа се секционира в гари, междугария и между отделните подстанции по схеми, съгласувани с отдел „Електрификация и енергетика“ при НК „ЖИ“.

(3) Копие от схемите за секциониране на отделните гари се прилага към ТРА на съответната гара.

Чл. 54

(1) Таблата за дистанционно командване на разединителите в гарите се монтират в помещението на дежурния ръководител движение, който носи отговорност за тяхното стопанисване. Ключовете за таблата и за разединителите с ръчно задвижване в района на гарата се съхраняват от дежурния ръководител движение.

(2) Заключването на задвижването на разединителите при неутралните вставки се изпълнява посредством един и същи тип катинари с еднаква секретност при условие, че не са с дистанционно командване.

Чл. 55

(1) Всички възли от контактната мрежа се разполагат така, че да осигуряват безпрепятствено преминаване на подвижен състав, нормално токоснемане, необходимите изолационни разстояния и габарити.

(2) Стълбовете на контактната мрежа се монтират извън канавките, а когато попадат в тях, последните се коригират. При невъзможност за коригиране или изместване се допуска изключение с разрешение на генералния директор на НК „ЖИ“.

(3) Разстоянието между оста на коловоза и стълба на контактната мрежа е:

1. не по-голямо от 3500 mm за стълбове с еднопътни конзоли в гари и междугария;

2. не по-малко от 2750 mm за междугарие при всички видове стълбове;

3. не по-малко от 2450 mm за гари в прав участък при всички видове стълбове.

(4) Минималните разстояния по ал. 3 при жп участъци в крива се увеличават в зависимост от радиуса и надвишението ѝ.

(5) При оптимизиране параметрите на съществуващ железен път в междугарие се допуска отстоянието на стълбовете да бъде не по-малко от 2700 mm.

(6) Височината на най-ниското положение спрямо ниво глава релса на контактния проводник (фидери, обходни проводници, долно фиксиращо въже, фиксаторни обтяжки и др.) е не по-малко от:

1. в междугарие – 5600 mm; при оптимизиране параметрите на съществуващ железен път и невъзможност за повдигане на контактната мрежа се допуска 5550 mm;

2. в гарови райони – 5800 mm;

3. на прелези – 6000 mm;

4. за съществуващи тунели, надлези, мостове и др. – 4900 mm.

(7) Оптималното електроизолационно разстояние на токоснемателя и части от контактната мрежа под напрежение, намиращи се до заземени части на съоръженията, е 320 mm.

(8) Минималните електроизолационни разстояния в статично положение са:

1. в среда без замърсяване:

2. в среда със замърсяване, от контактния проводник и други части от контактната мрежа под напрежение – 250 mm.

Чл. 56

При нова електрификация или реконструкция на съществуващата контактна мрежа тя се компенсира със самозадържащи се компенсиращи устройства.

Чл. 57

(1) Оперативните превключвания в тяговите подстанции, контактната мрежа и далекопроводите за автоматична блокировка (АБ) и диспечерска централизация (ДЦ) се извършват от правоспособни специалисти със заповед от дежурния енергодиспечер и под негово ръководство.

(2) При необходимост по нареждане и указание на дежурния енергодиспечер секционните разединители се превключват и от постови стрелочник, дежурен ръководител движение или началник служба по движението, издържали изпит за това.

(3) Превключванията на разединители при деповски, екипировъчни, гаражни и други коловози се извършва от правоспособни лица без заповед на енергодиспечера, по разпореждане на дежурния по експлоатация на съоръженията от съответното поделение.

(4) За предотвратяване на аварии, катастрофи, опасност за живота на хора или загуба на имущество без заповед на енергодиспечера се изключват съоръженията в подстанциите и разединителите с дистанционно управление в гарите от експлоатационния персонал (дежурен ръководител движение, дежурен постови стрелочник или началник служба по движението), след което веднага се уведомява енергодиспечерът и се изпълняват неговите указания. Забранено е включването на разединители без заповед на енергодиспечера.

(5) Заповедите за оперативните превключвания на съоръженията се записват в дневник или печатащо устройство при енергодиспечера, а изпълняващият превключванията (ел. монтьор по контактна мрежа, дежурен подстанция, дежурен ръководител движение, дежурен постови стрелочник и началник служба по движението) извършва в Книгата за превключване на разединителите по контактната мрежа и захранващите електропроводи на диспечерските централизации, образец 21-01, регламентирана в наредба за устройствата и системите на осигурителната техника, съобщенията, електроснабдяването и енергозахранването в железопътния транспорт на министъра на транспорта и съобщенията. Заповедите се записват и на магнетофонна лента, като записът се съхранява 10 дни.

Чл. 58

Всички работници и специалисти от различните стопанства и външни организации, работещи в електрифицирани участъци, преминават курс на обучение и полагат изпит за придобиване на квалификационна група по техническа безопасност (ТБ) съгласно Правилника по безопасността на труда при експлоатацията на електрически уредби и съоръжения (Д-01-008), издаден през 1986 г., изм. и доп., окръжно № 15.00.504 от 27.XII.1988 г. МИП и ЦС на БПС, информационен бюлетин по труда на МТСГ, бр. 1 от 1992 г., бр. 3 от 1995 г., бр. 10 от 1996 г.

Чл. 60

В железопътната инфраструктура се използват сигнали и указатели в съответствие с Наредба № 49 от 2001 г. за определяне правилата за движение на влаковете, маневрената работа и подаваните сигнали в железопътния транспорт.

Чл. 61

Всички сигнали и указатели, цветните филтри на сигналните стъкла, флаговете и табелите са с определена форма, цвят и размери.

Чл. 62

Всички сигнали със светлинен източник осигуряват необходимата видимост и цветно изображение. Сигналите без светлинен източник са светлоотразяващи.

Чл. 63

(1) Гарите и разделните постове се ограждат от всички направления с входни (проходни) и предупредителни сигнали, а блок-участъците на междугария с максимална скорост на движение на влаковете до 160 км/час – с проходни сигнали.

(2) Гарите на двойните жп линии, на които единият текущ път е без входен сигнал, се ограждат с указателя „Граница на гарата“.

Чл. 64

(1) Входният сигнал се поставя на разстояние най-малко 250 m при нормалните и 200 m при теснопътните жп линии пред първата входна стрелка, а в електрифицирани участъци – след въздушната междина за секциониране на контактната мрежа към открития път. На същите разстояния се поставя и указателят „Граница на гарата“.

(2) В гари на неелектрифицирани участъци, които имат изтеглителни коловози за извършване на маневра, и в такива, в които не се извършва маневра, входният сигнал се поставя най-малко на 50 m пред първата входна стрелка.

Чл. 65

Проходните сигнали при АБ се поставят на границата между блок-участъците, като разстоянието между два проходни светофора не може да бъде по-малко от предсигналното спирачно разстояние.

Чл. 66

(1) Пресичането на жп линия на едно ниво с трамвайна линия се огражда от страна на жп линията със заградителни и предупредителни светофори, чиито показания са взаимнозависими с показанията на трамвайните сигнали. Заградителният сигнал се поставя на 50 m пред пресечката.

(2) Подвижните мостове се ограждат със заградителни и предупредителни сигнали, които се отварят само когато мостът е в нормално (спуснато) положение. Заградителният сигнал се поставя най-малко на 50 m пред моста.

Чл. 67

Входните, проходните, заградителните и прелезните сигнали имат видимост не по-малка от 200 m при нормалните и 150 m при теснопътните жп линии, а предупредителните и предпрелезните сигнали – не по-малка от 150 m при нормалните и 100 m при теснопътните жп линии.

Чл. 68

(1) Изходните сигнали се поставят срещу или пред вътрешния изолиран настав на изолираното звено или изолираната стрелка, но винаги най-малко на 3 m след дистанционния указател по посока на приемното здание, като се спазва строителният габарит. При недостатъчен габарит могат да се използват приземни светофори, с изключение на коловозите, които са продължение на текущия път.

(2) Когато от средата на приемно-отправен коловоз се отделя разтоварищен или друг специален коловоз, изходният сигнал се поставя пред дистанционния указател за съседния приемно-отправен коловоз, като се спазват изискванията по ал. 1.

(3) В гарите, които имат централизация на стрелките, има изходен сигнал от всеки отправен коловоз.

(4) В гари с РУКЗ се допуска да се монтира групов изходен сигнал за два и повече отправни коловоза.

(5) Не се разрешава предупредителните, входните и изходните сигнали в една гара да бъдат от различни типове или сигнализации.

Чл. 69

Изходните сигнали имат видимост най-малко 200 m при нормалните и 150 m при теснопътните жп линии, като се виждат и от мястото, където се установяват локомотивите на пътническите влакове. Когато няма такава видимост, пред тях се поставя повторителен сигнал.

Чл. 70

Гърбичните сигнали се поставят при гърбиците (полугърбиците), като пред тях се поставят и повторителни гърбични сигнали на всеки приемен коловоз. Повторителите са със същата форма и повтарят указанията на гърбичния сигнал, като разрешават движение на маневрата само на коловоза, по който маневреният състав трябва да се бута или тегли.

Чл. 71

Маневрените сигнали се поставят в обособени маневрени райони и имат видимост най-малко 200 m, като при липса на габарит или при маршрутизирани маневри се ползват приземни маневрени светофори. Маневрени сигнали могат да се поставят и на изходните светофори.

Чл. 72

(1) Предупредителният сигнал се поставя най-малко на предсигнално спирачно разстояние пред входния, заградителния и проходния сигнал, като пред него по на 100 m се поставят 3 предсветофорни указателя (табели).

(2) Проходният сигнал, който се намира пред входен сигнал, е и предупредителен на същия и пред него се поставят 3 предсветофорни указателя.

(3) Когато разстоянието между две съседни гари е такова, че няма място за поставяне на отделен предупредителен (проходен) сигнал, изходният сигнал на гарата служи за предупредителен на входния сигнал на следващата гара.

Чл. 73

(1) Прелезите, съоръжени с автоматични прелезни устройства (АПУ), се ограждат със:

1. прелезни светофори в междугария, съоръжени с автоматична блокировка с проходни сигнали;

2. предпрелезни светофори в участъци, несъоръжени с блокировка, съоръжени с полуавтоматична блокировка (ПАБ) или автоматична блокировка без проходни сигнали.

(2) Прелезният светофор се монтира на 50 m пред прелеза и показанията му са в зависимост от състоянието на АПУ. Показанията на проходния светофор, намиращ се пред прелеза, са в зависимост с показанията на прелезния светофор. Когато на разстояние до 500 m пред прелеза има проходен светофор и прелезът се вижда от него, той може да се ползва и като прелезен светофор.

(3) Предпрелезният светофор се монтира на предсигнално спирачно разстояние от прелеза, а по на 100 m пред него се поставят 3 предсветофорни указателя.

Чл. 74

Местата на светофорите се определят от комисия, назначена от генералния директор на НК „ЖИ“ в състав: председател – представител от електротехнически отдел или от съответната електротехническа секция, и членове – представители от дирекция „Движение“ и отдел „Железен път и съоръжения“. В електрифицирани участъци в комисията участва и представител на отдел „Електрификация и енергетика“. Комисията съставя протокол, който подлежи на утвърждаване от генералния директор на НК „ЖИ“.

Чл. 75

(1) Разделните постове и гарите на двойните жп линии с еднопосочно движение на влаковете, в които няма коловози за надминаване, могат да имат само проходен (изходен) сигнал и предупредителен сигнал пред него.

(2) Пред сигналите по ал. 1 указателят „Граница на гарата“ се поставя най-малко на предсигнално спирачно разстояние от приемното здание не по-малко от 250 m от проходния сигнал към междугарието.

Чл. 76

Електротехническите и железопътните секции осигуряват изискващата се видимост на постоянните сигнали.

Чл. 77

(1) Гаровите централизации осигуряват взаимна зависимост между положението на стрелките, състоянието на изолираните участъци и показанията на сигналите.

(2) Гаровите централизации извършват проверка на условията за безопасност при нареждане на маршрут. Нарушаването на всяко условие за безопасност, контролирано от централизацията, води до автоматично затваряне на отворен сигнал по разрешения маршрут.

Чл. 78

(1) Стрелковите обръщателни апарати с външно заключване, работещи на стрелки, оборудвани със стрелкови механически заключалки:

1. осигуряват електрически контрол на механическото заключване на стрелката и не дават електрически контрол при незаключила механическа заключалка;

2. удържат свободния език на стрелката в крайното му положение със сила не по-малка от силата за срязване на апарата (4000 до 4500 N).

(2) Срезваемите стрелкови обръщателни апарати с вътрешно заключване:

1. заключват, удържат и дават електрически контрол на стрелката, като не дават контрола при луфт между прилепналия език и раменната релса на приемно-отправните коловози 4 mm и повече, за всички останали коловози 5 mm и повече и отстояние между свободния език и раменната релса не по-малко от 125 mm; двете разстояния се измерват срещу теглителната щанга;

2. удържат свободния език на стрелката в крайно положение със сила не по-малка от силата на срязване на апарата (4500 до 5300 N).

(3) Несрезваемите стрелкови обръщателни апарати с вътрешно заключване отговарят на изискванията по ал. 2, т. 1 и не позволяват „срязване“ на стрелката.

Чл. 79

(1) Релсовата токова верига, късата електронна релсова верига (релсова верига) и броячът на оси са устройства за фиксиране на заетост на определен участък от железния път вследствие на наличие на ПЖПС върху него.

(2) За задействането на релсовата верига е необходимо колелата на подвижния състав да са от стомана, да не са изолирани едно от друго и осното натоварване да бъде не по-малко от 3,5 т.

Чл. 80

(1) Устройствата на гаровата централизация при редовно действие не трябва да допускат:

1. отварянето на сигнал за даден маршрут преди стрелките от маршрута или охранни на него да имат електрически контрол за необходимото положение и да са заключени;

2. обръщане на стрелки, заключени индивидуално или в маршрут;

3. обръщане на стрелка със заета или неизправна релсова верига;

4. отваряне на сигнал за маршрут, враждебен на вече установен маршрут или на разрешена местна маневра;

5. отваряне на повече от един входен сигнал и приемане на няколко влака едновременно, ако гарата няма разрешение за това;

6. едновременно отваряне на входен сигнал за даден коловоз и отваряне на изходен сигнал от противоположната страна на гарата за заминаване на влак от друг коловоз, ако гарата няма разрешение за това;

7. отваряне на влаков сигнал за маршрут, в който има заета релсова верига;

8. отваряне на изходен сигнал при липса на всички условия за безопасност от междугаровата блокировка;

9. отваряне на сигнал при нарушена зависимост с прелезно устройство.

(2) За неспиращи в гарата влакове могат да се отварят едновременно входният и изходният сигнал.

Чл. 81

(1) Релейната уредба за ключова зависимост е гарова блокировка за осигуряване на взаимно и принудително заключване на стрелките и сигналите с ръчно обръщане на стрелките без релсови вериги.

(2) Бравите на кабинните апарати и електрическите колонки не допускат изваждане на ключа при разрешаващо положение на сигналите.

Чл. 82

Механическите централизации (МЦ):

1. регистрират срязване на стрелката;

2. не допускат обръщане на стрелковия ръчаг преди отстраняване на повредите на стрелката и привеждане на ръчага ѝ в нормално положение;

3. при повреда на обръщателен апарат заключват стрелката в едно от крайните ѝ положения.

Чл. 83

(1) Електромеханическите централизации (ЕМЦ) осигуряват:

1. единично електрическо обръщане, контрол за заключено положение и контрол на срязването на стрелките с едновременно затваряне на светофора, ограждащ съответния маршрут;

2. проверка на условията за безопасност и взаимна зависимост между стрелките и сигналите по механичен, електромеханичен и електрически път.

(2) Електромеханическите централизации дават възможност за разрешаване и отмяна на местно маневрено управление на стрелките в определен район.

(3) Преустроените ЕМЦ имат стрелкова изолация и не допускат обръщането на стрелка под ПЖПС.

Чл. 84

Маршрутно-релейните централизации (МРЦ) и електрическите централизации (ЕЦ):

1. осигуряват единично и маршрутно електрическо обръщане и електрически контрол на заключеното положение на стрелките;

2. осигуряват проверка на условията за безопасност и взаимна зависимост между стрелките и сигналите по електрически път;

3. дават възможност за разрешаване и отмяна на местно маневрено управление на стрелките в определен район;

4. автоматично привеждат стрелките в нормално положение, когато това се изисква;

5. регистрират чрез пломбирани бутони с броячи манипулациите, при които дежурният ръководител движение поема отговорността за безопасността на движението на влаковете и маневрите.

Чл. 85

За маршрутно компютърна централизация (МКЦ) важат всички изисквания по чл. 84, като операциите, изпълнявани при МРЦ с пломбирани бутони, при МКЦ се реализират чрез „контролирани“ команди, които автоматично се изписват на печатащо устройство. При неизправност на печатащото устройство тези команди не се възприемат от МКЦ за изпълнение.

Чл. 86

Гърбичната автоматична централизация (ГАЦ) осигурява:

1. автоматично подреждане на маршрутите за отцепите от състав при възможно допустимата максимална скорост на разпускане, като при необходимост допуска преминаване към приоритетно индивидуално управление на стрелки и сигнали, но изключва възможност за обръщане на стрелки под състав;

2. автоматично регулиране скоростите на отцепите, като изключва възможността за удари между тях; при необходимост допуска преминаване към полуавтоматично и ръчно регулиране на скоростите, което е приоритетно при изпълнение на командите от ГАЦ;

3. контрол за запълването и максималното уплътняване на коловозите в разпределителния парк;

4. регистриране на действителната реализация на разпускането с възможност за разпечатка.

Чл. 87

Полуавтоматичната блокировка е техническо средство за осигуряване движението на влаковете на междугарово разстояние между две съседни гари, съоръжени с гарови централизации или РУКЗ, като изходните светофори на двете съседни гари са в зависимост от блокировката и могат да се отварят само когато насрещната гара даде по електрически път съгласие за приемане на влак. Действието на входните сигнали е независимо от ПАБ.

Чл. 88

Устройствата на ПАБ не допускат:

1. отваряне на изходен светофор, докато тя не е нормализирана и насрещната гара не е дала съгласие;

2. повторно даване на съгласие, докато блокировката не е нормализирана;

3. едновременно даване на съгласие от две съседни гари за един и същ текущ път;

4. даване на насрещно съгласие при изваден ключ-жезъл.

Чл. 89

Когато движението на влаковете се осигурява чрез ПАБ, не се разрешава изпращане на влак от коловоз, който не е отправен и не е съоръжен с изходен светофор.

Чл. 90

Устройствата на ПАБ могат да имат следните допълнителни функционални възможности:

1. повторно отваряне на изходен сигнал, затворен в резултат на кратковременно нарушаване на условията за безопасност;

2. при погрешно отворен изходен сигнал отваряне на необходимия друг изходен сигнал без използване на нормализиращ бутон (НБ) на ПАБ.

Чл. 91

Стрелките на открит път, охраняващите ги вагоноизхвъргачки и стрелките от страна на индустриалния клон или спирката се обвързват с ПАБ. Когато коловозното развитие на железопътния клон позволява гариране на влака и освобождаване на междугарието за пропускане на влакове, това става при условие, че клонът или спирката са съоръжени с апаратура, позволяваща нормализирането на ПАБ след гарирането на влака и след привеждането на стрелките и вагоноизхвъргачките в нормално положение. Излизането е възможно само след получаване на съгласие чрез ПАБ от една от съседните гари.

Чл. 92

(1) В железопътните участъци с автоматична блокировка (автоблокировка, АБ) с проходни сигнали всеки текущ път е разделен на блок-участъци, оградени от двете страни с изходни, проходни и входни светофори, които се затварят автоматично при навлизане на ПЖПС в ограждания от тях участък.

(2) В участъци с АБ без проходни сигнали междугарието представлява един блок-участък.

(3) При ново строителство на АБ на двойни жп линии тя, както и гаровите централизации осигуряват двупосочно движение на влаковете по двата текущи пътя.

Чл. 93

Автоматичната блокировка не допуска отваряне на изходните и проходните светофори, докато на ограждания от тях блок-участък се намира ПЖПС.

Чл. 94

Автоматичната блокировка се допълва с телефонни и радиовръзки. При проходните и входните светофори има телефон за връзка с дежурните ръководители движение в двете съседни гари или с влаковия диспечер.

Чл. 95

В участъците с АБ всички прелези се съоръжават с АПУ. При опасност за движението на влаковете прелезните светофори могат да се затварят и ръчно от прелезопазач.

Чл. 96

Стрелките, намиращи се на текущия път на междугарията, се обвързват с АБ, така че отварянето на най-близкия предходен проходен или изходен светофор е възможно само при нормално и заключено положение на тези стрелки.

Чл. 97

Информация за положението и състоянието на АБ за всеки текущ път в междугарието дават светлинните изображения на гаровия пулт, на светосхемното табло или монитора.

Чл. 98

С подготовката на маршрут за заминаване на влак посоката на АБ се променя автоматично (ако е необходимо), след което се отваря изходният светофор. Посоката на АБ може да се сменя и ръчно. При обръщане посоката на АБ автоматично светват насрещните проходни светофори, а светофорите за обратното направление изгасват.

Чл. 99

(1) Диспечерската централизация осигурява:

1. маршрутно управление на стрелките и сигналите в гарите на централно диспечерско управление (ЦДУ) от един централен пост;

2. контролна информация относно:

3. разрешаване и отмяна на местно маневрено управление в гарите на ЦДУ;

4. смяна на режима на управление на гарата от ЦДУ на резервно местно управление при повреда;

5. автоматично отпечатване на изпълнения график за движение на влаковете;

6. автоматично следене номерата на влаковете;

7. съхраняване в паметта на всички въведени команди и получени информации за повреди и грешки.

(2) В участъци с ДЦ се допуска действието на АПУ да е в зависимост само от движението на ПЖПС.

Чл. 100

Автоматичните прелезни устройства представляват автоматични прелезни сигнализации (АПС) и автоматични бариери, които осигуряват:

1. сигнализиране към пътните превозни средства за предстоящо преминаване на ПЖПС през прелеза;

2. подаване на информация към машиниста за задействане на АПУ и за положението на бариерните греди, ако има такива;

3. подаване на информация за състоянието и действието на АПУ към дежурния ръководител движение в една от съседните гари чрез табло за далечна информация (ТДИ), когато прелезът е без прелезопазач.

Чл. 101

(1) Автоматичната локомотивна сигнализация осигурява:

1. предаване информация на машиниста за допустимата скорост на движение;

2. подаване на светлинна и звукова индикация за превишаване допустимата скорост на движение, на команда за служебно и екстрено спиране при нарушаване на условията за безопасност;

3. контрол и недопускане преминаване на затворен сигнал;

4. възможност за преминаване на затворен сигнал след спиране пред него и по-нататъшно движение със скорост до 20 км/ч.

(2) Локомотивите и мотрисните влакове, движещи се в участъци, съоръжени с АЛС, се съоръжават с локомотивна сигнализация.

Чл. 102

(1) Съобщения на работниците от железопътния транспорт се осигуряват чрез телефонни, телексни и радиовръзки.

(2) В железопътния транспорт се използват следните съобщителни връзки:

1. общи служебни телефонни и телексни:

2. участъкови и междугарови телефонни връзки:

3. вътрешногарови връзки:

4. в системата на НК „ЖИ“ се използват следните видове радиовръзки:

(3) При прекъсване на междугаровите телефонни връзки осигуряване движението на влаковете може да се извърши и по други външни на НК „ЖИ“ връзки, отразени в ТРА на гарата.

Чл. 103

(1) Забранява се ползването на влаковите, диспечерските, междугаровите, стрелочните и прелезните телефонни връзки за разговори по въпроси, несвързани с движението на влаковете и маневрената работа.

(2) Забранява се включването на други телефони към междугаровата и прелезната връзка.

(3) Към стрелочната телефонна връзка могат да се включват само прелезите, намиращи се в района на гарата.

(4) Във влаковата диспечерска връзка се допуска включването на дежурните деломайстори, локомотивните диспечери и енергодиспечерите. При диспечерска централизация в гарите, които нямат работници от службата по движение или не е осигурено денонощно дежурство на такива работница, се разрешава включване във влаковата диспечерска връзка и на телефоните, намиращи се в квартирата на началника на службата по движението, електромеханиците и монтьорите по ОТ.

(5) Допуска се временно включване във влаковата диспечерска връзка от междугарието на портативен телефон на локомотивни машинисти, старши кондуктори, маневристи, ръководители на ремонти на железния път, ръководители на производствени групи от поддържането на железния път, кантонери и на електромеханици, когато е застрашена безопасността на движението на влаковете.

Чл. 104

(1) Кабелните линии се полагат в сервитутната ивица на железниците в канали или на дълбочина, най-малко 900 mm под повърхността на земята.

(2) Кабелните линии, пресичащи железопътните линии, са защитени с тръба или канална мрежа, като горната им повърхност е на дълбочина най-малко 1700 mm от глава на релса. Дълбочината на преминаването зависи от конкретното местоположение. Всички преминавания на кабелни линии, собственост на НК „ЖИ“, се съгласуват с отдел „Железен път и съоръжения“ на НК „ЖИ“.

(3) В междугарието кабелните линии (без оптическите) имат изводи от междугаровите аварийни вериги (влакови и енерго) на специални колонки. Такива изводи има и на външната стена на кантоните, прелезопазачниците, кабините или шкафовете при сигналните точки на АБ и АПУ.

(4) При ново строителство всички кабелни линии, които се полагат в зоната на банкета и излизанията им на нивото му, отстоят на не помалко от 2250 mm от оста на железния път.

Чл. 105

(1) Съобщителните линии и апаратури се осигуряват срещу индуктирани смущаващи влияния.

(2) Допустимите индуктирани напрежения в проводниците на съобщителните линии, по които работят устройства на ОТ и съобщенията, се определят в съответствие с техническите изисквания за конкретната апаратура.

Чл. 106

При повреда на линиите най-напред се възстановяват междугаровата, прелезната, диспечерската и стрелочната връзка, а след това – и останалите връзки.

Чл. 107

(1) Устройствата на осигурителната техника и съобщениете връзки са затворени и пломбирани. Местата за пломбиране и редът за късане и поставяне на пломбите се регламентират в Наредбата за устройствата и системите на осигурителните инсталации, съобщенията, електроснабдяване и електрозахранване на железопътната мрежа на министъра на транспорта и съобщенията.

(2) Релейните помещения се заключват с два различни секретни ключа, които се съхраняват: единият – от електромеханика, а другият – от дежурния ръководител движение.

(3) За здравината и изправността на пломбите отговарят дежурните работници, които работят с пломбираните апарати и устройства.

Чл. 108

(1) Прекъсване на действията на устройствата на ОТ и АПУ се разрешава от генералния директор на НК „ЖИ“. Заявката за прекъсването се отправя най-малко 10 денонощия, а се разрешават най-малко 6 денонощия преди датата на прекъсването.

(2) Прекъсване на действията на устройствата на ОТ и АПУ при профилактични измервания се изготвя технологично от заинтересуваните страни.

(3) Прекъсване на действията на устройствата на ОТ и АПУ при преустройства и ремонти се изготвя технологично от комисия, назначена от генералния директор на НК „ЖИ“.

Чл. 109

(1) Всяко преустройство се извършва по схеми, одобрени от електротехническия отдел на НК „ЖИ“, и таблица на маршрутните зависимости, съгласувана със дирекция „Движение“ на НК „ЖИ“.

(2) При извършване на преустройство или ремонт на съоръжения на ОТ, при което се налага изключване действието на входен светофор за повече от 15 часа, на гарата се поставя временен входен светофор или се използва съществуващия. Временният входен и предупредителният светофор се управляват от временен пулт за управление от стрелковия пост или от дежурния ръководител движение.

(3) През първите три денонощия на прекъсване се осигурява непосредствен контрол от инспектор ОТ или участъков инспектор по утвърден график.

Чл. 110

(1) Пултът за временно управление на входните светофори има:

1. бутон за откриване на сигнал;

2. бутон за закриване на сигнал;

3. ключ за даване на вход в главен или отклонителен коловоз;

4. бутон за поканителен сигнал с брояч – пломбируем;

5. индикация на показанията на всички светлини на светофора.

(2) Техническите условия, на които трябва да отговаря пултът за временно управление на входните светофори, са:

1. отварящите се части да имат приспособления за пломбиране;

2. да може да дава показания по обикновената или по скоростната сигнализация; при обикновената сигнализация транзитният диск да свети винаги с две жълти светлини;

3. да може да дава поканителен сигнал с мигаща светлина;

4. да гарантира автоматично затваряне на редовните сигнали посредством активна релсова верига или чрез къса електронна релсова верига;

5. при изгаряне на светофорните лампи на зелените или жълтите светлини да преминава автоматично в забранително показание;

6. да може да дава вход в права или в отклонение;

7. поканителният сигнал да се дава само докато е издърпан или натиснат бутонът.

Чл. 111

При смяна на стрелка в гара с електрическа централизация тя се включва в централизацията в срок до 5 часа, след като се предаде за експлоатация, отразено в книгата за диспечерските заповеди.

Чл. 112

При смяна на релса редовното действие на релсовата верига и на броячите на оси се възстановява в рамките на прекъсването от електромеханика. Релси в участък с релсови вериги се сменят съгласувано с електромеханика. Извършващият смяната предварително пробива необходимите отвори за релсовите съединители или броячите на оси. Отговорност за това носи ръководителят на ремонтните работи.

Чл. 113

Кабелите на устройствата на ОТ се измерват с прекъсване действието им, докато трае измерването.

Чл. 114

(1) Експлоатационните пунктове са гарите, гаровите райони, разделните постове и спирките.

(2) Гарите имат наименование, което е написано върху приемното здание с български и латински букви както на фасадата, така и от двете страни по посоката на движение, с едър и ясно виждащ се от влака шрифт.

(3) Спирките имат наименование, което е написано с български букви върху фасадата им. Разделните постове имат наименование или номер, изписани идентично.

Чл. 115

В гари, определени от генералния директор на НК „ЖИ“, разположени след големи и продължителни надолнища, се строят спасителни коловози. Дължината им се определя за всеки конкретен случай.

Чл. 116

В пунктове, определени от генералния директор на НК „ЖИ“ в постоянна готовност има:

1. възстановителни влакове и групи за бързо възстановяване на движението, свързочни и възстановителни групи и снегорини през зимния период;

2. противопожарни влакове;

3. релсови самоходни специализирани машини за железния път и контактната мрежа и автомобили с висока проходимост или със специално предназначение;

4. възстановителни групи с влекач и автомобил с висока проходимост за възстановяване на устройствата на ОТ и съобщенията.

Чл. 117

Периодът на действие на графика за движение на влаковете (ГДВ) се определя от Рамковата организация за международна координация по планиране и реализиране на международния пътнически и товарен железопътен трафик в Европа и се променя ежегодно в средата на декември.

Чл. 118

(1) Необходимите данни и изисквания за разработване на ГДВ са:

1. максимално допустима скорост за движение в междугарието в зависимост от състоянието на железния път;

2. постоянни намаления на скоростта в зависимост от параметрите на железния път и ОТ;

3. максимално допустима скорост при преминаване през стрелки в гари и разделни постове;

4. допустима скорост за движение в зависимост от спирачното осигуряване на влака;

5. тягови разчети на пътнически и товарни влакове;

6. „прозорците“ за ремонт или поддържане на железния път и контактната мрежа.

(2) Данните по т. 1, 2, 3 и 6 се предоставят от отдел „Железен път и съоръжения“, а по т. 6 и от отдел „Електрификация и енергетика“ при НК „ЖИ“. Въз основа на данните по т. 1, 2 и 3 превозвачът подготвя данните по т. 4 и 5 и ги предоставя на дирекция „Движение“.

Чл. 119

Въз основа на данните в чл. 118 и съгласувано с превозвачите дирекция „Движение“ разработва ГДВ.

Чл. 120

По време на действието на ГДВ максимално допустимите скорости за движение на влаковете при необходимост се променят от генералния директор на НК „ЖИ“.

Чл. 121

(1) Новопостроени и реконструирани жп линии, съоръжения и устройства се приемат от Държавната приемателна комисия в съответствие с изискванията на Наредба № 6 от 2001 г. за разрешаване ползването на строежите в Република България (ДВ, бр. 54 от 2001 г.). Комисията проверява обема и качеството на изпълнените работи, съответствието им с изискванията на тази наредба, на техническите условия и утвърдените проекти, след което съставя протокол по образец.

(2) Когато се налага да се приемат завършени отделни подобекти или части от тях, позволяващи самостоятелна експлоатация, те могат да бъдат приети и частично въведени в експлоатация при спазване изискванията на ал. 1 с осигурени предвидените в проекта технически средства за безопасно движение на влаковете.

(3) Новопостроени и реконструирани жп линии, съоръжения и устройства се въвеждат в пробна експлоатация от комисия, назначена от генералния директор на НК „ЖИ“, а в редовна – след получаване на разрешение за ползване съгласно Наредба № 6 от 2001 г. за разрешаване ползването на строежите в Република България.

(4) Не се допуска приемането на новопостроени жп линии, съоръжения и устройства при незавършени, неизвършени и некачествено извършени работи, увреждащи здравината, сигурността и дълготрайността на обектите и пречещи на тяхната правилна и безопасна експлоатация или замърсяващи околната среда.

Чл. 122

Комисията по чл. 121, ал. 3 съвместно с изпълнителя проверява съответствието на новопостроените жп линии, съоръженията и устройствата с действащата нормативна уредба, проектната документация и правилата за техническата безопасност и хигиена на труда.

Чл. 123

(1) Преди започване на работата на комисията за устройствата на ОТ инвеститорът е длъжен да предаде технологична инструкция на устройството, от която началникът на гарата съставя подробна инструкция за работа с него. Инструкцията се одобрява от генералния директор на НК „ЖИ“ и по нея се обучава експлоатационният персонал, който ще работи с устройството.

(2) След като гаровите работници преминат обучение и успешно положат изпит за работа с устройството, се подписва протокол от комисията и устройството се въвежда в пробна експлоатация.

(3) По време на пробната експлоатация комисията организира денонощно дежурство за подпомагане на работещите с устройството и в случай на повреди предписва условията и начина, при които може да продължи работата. През време на пробната експлоатация строителната организация осигурява денонощно дежурство за отстраняването на евентуално появилите се повреди и дефекти.

(4) Пробната експлоатация с продължителност не по-малка от 72 часа започва от деня и часа, вписан в телеграмата, изпратена от представителя на службата по движението.

(5) По време на пробната експлоатация устройствата се пломбират с редовни пломби. Всяко скъсване на пломба или повреда се записва в протокол от работещия с устройството, като строителят вписва причините за всяка повреда, нередовност или скъсване на пломба, което се преподписва от електромеханика.

(6) С пускането на устройствата в редовна експлоатация се завежда книга за състоянието на съоръженията и устройствата.

(7) Комисията приема устройствата, като разрешение за въвеждането им се дава от представителя на службата по движението, който телеграфически уведомява всички заинтересувани служби от НК „ЖИ“ и Изпълнителната агенция „Железопътна администрация“.

Чл. 124

Новопостроени или преустроени съоръжения и устройства на ОТ се въвеждат в експлоатация след утвърждаване на необходимите нормативни и технически документи (технико-разпоредителен акт, инструкции за работа и др.) и след успешно полагане на изпит по тези документи и по безопасност на труда от работниците, които ги обслужват.

Чл. 125

(1) При извършване на ново строителство поделенията на НК „ЖИ“, които ще поддържат обекта след завършването и приемането му, контролират строително-монтажните работи по време на изпълнението им, когато те са в непосредствена близост до съоръжения в експлоатация и се застрашава безопасността на влаковото движение. Констатациите си те вписват в заповедната книга на обекта.

(2) В случаите по ал. 1 при съставянето на протокола между изпълнителя и инвеститора задължително участва и представителят на поделението, което ще поддържа построените съоръжения.

Чл. 126

(1) Железен път, съоръжения и устройства, на които се извършва ремонт без случая по чл. 111, се приемат по ред, определен от генералния директор на НК „ЖИ“.

(2) Извършваните текущи поддържане и ремонт не се приемат от комисия.

Чл. 127

(1) За осигуряване на непрекъснато и безопасно движение на влаковете и маневрите в определени срокове се преглеждат:

1. железният път и устройствата в гарите, междугарията, жп прелезите, подрайоните и коловозите на жп и енергосекции;

2. устройствата на осигурителната техника, съобщенията и ел. захранването в гарите и междугарията;

3. съоръженията и устройствата на контактната мрежа в гарите и междугарията;

4. устройствата и профилът на гърбиците.

(2) Прегледът и отговорността за състоянието на съоръженията и устройствата по ал. 1 се възлага на работниците, които непосредствено отговарят за тях и ги обслужват, както и съответните ръководители на поделения.

(3) При прегледите се проверява състоянието на съоръженията, като измерените параметри се съпоставят с допустимите норми и толеранси.

Чл. 128

За осъществяване на постоянен контрол по състоянието на железния път устройствата на осигурителната техника и контактната мрежа се използват вагони, обзаведени с пътеизмерителни уредби, мостоизпитвателна станция с необходимите уреди и механизми, дефектоскопни тележки, измерителни лаборатории, специализирани машини за контактна мрежа, моторни влекачи и специализирани моторни превозни средства с висока проходимост.

Чл. 129

Периодичността на контрола на съоръженията по чл. 127, ал. 1 за междугарията, неотразени в ТРА на гарите, съставът на комисиите и длъжностните лица, които го осъществяват, се определят от генералния директор на НК „ЖИ“.

Чл. 130

(1) Прегледите на коловозите, стрелките, устройствата на ОТ и съобщенията, ел. захранването, прелезните устройства, устройствата на гърбиците, контактната и осветителната мрежа в гарите и стрелките на междугария, както и на сигналите и тяхната видимост, отразени в ТРА на гарата, се извършват ежемесечно и един път в годината от различни комисии.

(2) Резултатите от прегледа и мероприятията за отстраняване на неизправностите се отразяват в протокол по образец, който се записва в специална книга, рагламентирано с Инструкция за извършване прегледи на жп съоръжения и устройства, издадена от генералния директор на НК „ЖИ“. В протокола се отбелязват срокът и отговорникът за отстраняване на неизправностите и изпълнението на набелязаните мероприятия. Книгата се съхранява от началника на гарата.

Чл. 131

(1) Преглед на съоръженията в гарите се извършва от началника на гарата при ежедневните проверки на гарата и от контролните органи по движението, поддържането на железния път, контактната мрежа, ОТ и съобщенията при извършваните от тях проверки.

(2) Преглед на съоръженията в междугарията се извършва от длъжностни лица от поддържането на железния път, контактната мрежа, ОТ и съобщенията, регламентирани в инструкцията по чл. 130, ал. 2. Резултатите от прегледите се отразяват в протокол, който се съхранява от ръководителя на съответното поделение.

Чл. 132

(1) Видимостта на постоянните сигнали, показанията на АЛС, състоянието на железния път и контактната мрежа периодично се проверяват, като се пътува в локомотив.

(2) Два пъти годишно комисия, ръководена от представител на железопътната секция с длъжност не по-ниска от контрольор по железния път, и членове от съответните електротехническа и енергосекция обхождат железопътната мрежа и набелязват за изсичане клони, храсти и дървета, нарушаващи видимостта на сигналите и съответните габарити. Констатациите и мерките се отбелязват в протокол, утвърждаван от началника на жп секцията.

Чл. 133

Изискванията за видовете работи и обемът на ремонтите се регламентират с инструкция за ремонт на дълготрайни материални активи в НК „ЖИ“, издадена от генералния директор на НК „ЖИ“.

Чл. 134

(1) Ремонтът на съоръженията и устройствата се извършва при обезпечаване безопасност на движението.

(2) За извършване на големи по обем ремонтни и строителни работи в графика за движението на влаковете се предвиждат „прозорци“ през деня, като се отчитат ограниченията на скоростите и времепътуванията на влаковете.

(3) За извършване на текущото подържане на железния път и съоръженията, контактната мрежа и устройствата на ОТ, когато не са предвидени „прозорци“, през деня се предоставя регламентирано време с продължителност не по-малка от един час за работа в оперативен ред при запазване на съществуващия график за движение.

(4) В участъци с интензивно движение на влаковете „прозорци“ за извършване на ремонтни и строителни работи в графика за движението може да се предвиждат и през нощта.

(5) Заявки за „прозорци“ за работа по железния път, съоръженията и устройствата се правят предварително не по-късно от 10 денонощия преди деня на прекъсването, а разрешение се дава не по-късно от 6 денонощия преди прекъсването.

(6) Заявяването, съгласуването и разрешението на „прозорци“ се регламентира в инструкция на генералния директор на НК „ЖИ“.

Чл. 135

(1) Работи по железния път, контактната мрежа, устройствата за осигурителната техника и другите съоръжения и устройства, които не застрашават безопасността на движението, не пречат на движението на влаковете и за които не са необходими „прозорци“, се извършват без прекъсване на движението.

(2) Когато изпълнението на работите по ал. 1 изисква прекъсване на движението, точният час на началото и краят на прекъсването се определят от началника на съответния регионален отдел за управление движението на влаковете (РОДВ) съвместно с ръководителя на работата.

Чл. 136

(1) По време на извършване на работи, изискващи прекъсване на движението, ръководителят на работата установява телефонна или радиовръзка с дежурния влаков диспечер или дежурния ръководител движение в една от съседните гари.

(2) В участъци, където в графика за движението на влаковете са предвидени „прозорци“ през нощта, ръководителят на работата осигурява осветление на работната площадка.

Чл. 137

Възникналите неизправности по железния път, контактната мрежа и други съоръжения, които застрашават безопасността на движението на влаковете, се отстраняват в рамките на оперативни „прозорци“, разрешени от завеждащия диспечерската смяна в РОДВ.

Чл. 138

(1) Забранено е:

1. започване на работи, застрашаващи живота и здравето на работниците или движението на влаковете, преди местоизвършването им да бъде сигнализирано съгласно изискванията на наредбата за определяне правилата за движение на влаковете, маневрената работа и сигналите, подавани в железопътния транспорт;

2. премахване на сигналите, които ограждат мястото на работата преди тя да е напълно завършена и е проверено състоянието на железния път, контактната мрежа и габарита.

(2) Сигнализирането се извършва под непосредствените указания и ръководство на ръководителя на работата.

Чл. 139

(1) При извършване на работи по железния път на разгънат фронт по многопътни жп линии, в криви, в изкопи и други места с ограничена или намалена видимост на сигналите и в участъци с интензивно движение на влаковете ръководителят на работата установява постоянна телефонна или радиовръзка със сигналистите, които уведомяват за движение на влакове и по съседните жп линии. По преценка на ръководителя на работата мястото се сигнализира с временно намаление на скоростта.

(2) При липса на телефонна или радиовръзка ръководителят на работата осигурява необходимия брой сигналисти.

Чл. 140

Опасните за движението на влаковете места (свлачища, срутища, изтичане на насип и др.) се наблюдават от охранители.

Чл. 141

(1) За ремонтни работи по коловозите, стрелките и съоръженията в района на гара, които не пречат на движението на влаковете и маневрите в гарата и прилежащите ѝ междугария, ръководителят на работата уведомява дежурния ръководител движение чрез вписване в дневника за диспечерски заповеди. В този случай ръководителят на работата осигурява безопасността на работещите без съдействието на дежурния ръководител движение. След завършване на работата ръководителят на работата прави запис в дневника за диспечерски заповеди.

(2) В случаите, когато ръководителят на работата счита, че е необходимо да се предупреждава работната група за придвижване на возилата в гарата, в дневника за диспечерски заповеди той и дежурният ръководител движение уточняват условията на работа, реда и начините на предварителното оповестяване за движението на возила през мястото на работата или съседните коловози.

(3) За ремонтни работи по коловозите, стрелките и съоръженията в района на гара, които възпрепятстват движението на влаковете и маневрите в гарата и прилежащите ѝ междугария, ръководителят на работата иска разрешение за оперативен „прозорец“ чрез вписване в дневника за диспечерски заповеди.

(4) Когато се работи на приемно-отправен коловоз и движението на влаковете предварително не се оповестява, работното място се сигнализира съгласно наредбата за определяне правилата за движение на влаковете, маневрената работа и сигналите, подавани в железопътния транспорт.

(5) Когато се работи в коловози извън посочените в ал. 4, по преценка на ръководителя на работата работното място не се сигнализира, а се поставят сигналисти.

(6) На гърбични и разпределителни коловози ремонтните работи се извършват след разрешение от дежурния ръководител движение, вписано в дневника за диспечерски заповеди.

(7) Възстановяване действието на устройствата при работи по ал. 3 и 6 се извършва от дежурния ръководител движение, след като ръководителят на работата запише в дневника за диспечерски заповеди, че ремонтът е завършен, устройствата са изправни и е предписал условията за работа с тях.

(8) Когато ремонтните работи на устройствата се извършват от два или повече отдела на НК „ЖИ“ или други предприятия в рамките на общ „прозорец“, възстановяването на действието им се извършва от дежурния ръководител движение, след като ръководителите от отделите или предприятията запишат в дневника, че ремонтът е завършен, устройствата са изправни и са предписали условията за работа с тях.

Чл. 142

(1) Прекъсване на железния път и устройствата на осигурителната техника се разрешава от:

1. началника на гарата, съгласувано с дежурния влаков диспечер, при осигурена безопасност на движението на влаковете и маневрите чрез ръчни заключалки или „кука-болт“, сигнали или бариери, за ремонт с времетраене до 12 часа, на:

2. началника на гарата без съгласуване прекъсването им с дежурния влаков диспечер и при осигурена безопасност на движението на влаковете и маневрите чрез ръчни заключалки или „кука-болт“ за коловози и стрелки извън приемно-отправните;

3. директора на дирекция „Движение“ или упълномощено от него длъжностно лице с ранг не по-малък от началник на РОДВ – за ремонт на железния път и контактната мрежа на приемно-отправни гарови коловози – за срок повече от 12 часа, за изваждане и полагане на стрелка, за ремонт на текущия път извън изходните сигнали и други работи, когато не се налага изменение на графика за движението на пътническите и товарните влакове, преминаващи през районите на две РОДВ;

4. генералния директор на НК „ЖИ“ – за ремонти, които налагат изменение на графика за движението на влаковете или пренасочване на влакове по обиколен път – през други участъци; в тези случаи заинтересуваните служби се уведомяват най-малко 6 денонощия преди започване на прекъсването.

(2) Прекъсване и възстановяване на движението по гаровите коловози, текущия път и междугарията се извършва с писмена заповед на влаковия диспечер.

Чл. 143

(1) Забранява се прекъсване на железния път, докато ръководителят на работата не е получил писмена заповед от влаковия диспечер, а в електрифицирани участъци, когато е необходимо и от енергодиспечера – чрез дежурния ръководител движение и докато мястото не бъде сигнализирано.

(2) Искане и разрешение за прекъсване на железния път ръководителят на работата може да получи и от мястото на междугарието по телефона от дежурния ръководител движение с телефонограма.

(3) Когато се изисква изключване на напрежението в контактната мрежа, разрешение за започване на работа се дава от отговорния изпълнител по превключванията чрез дежурния ръководител движение с телефонограма.

(4) Разрешение за прекъсване на железния път за строително-ремонтни работи, извършвани от строително-ремонтни предприятия, външни на НК „ЖИ“, се иска и съответно дава от правоспособни длъжностни лица на съответната организация с квалификация не по-малка от ръководител жп участък или приравнена към същата.

Чл. 144

(1) Движението на влаковете се възстановява само с писмено уведомяване или телефонограма за завършване на работата и отстраняване на препятствията за безопасно движение на влаковете, което може да се извърши и от мястото на междугарието с телефонограма от следните длъжностни лица:

1. от началника на секцията или определено от него лице с длъжност не по-малка от ръководител на производствена група – когато ремонтът на железния път или възстановяването му се извършва от органите на железопътните секции;

2. от правоспособни длъжностни лица на съответното предприятие с квалификация не по-малка от необходимата за длъжността ръководител на участък или приравнена на нея – когато работите по ремонтите и преустройствата на железния път, електро- и енергосъоръженията се извършват от строително-ремонтни предприятия;

3. от началника на енергосекцията, електро-техническата и жп секция или от определени от тях специалисти с квалификация не по-малка от ръководител на производствена група, електромеханик – при извършване на работи, свързани с устройствата на ОТ и контактна мрежа, които предизвикват нарушение в изправността на железния път и съоръженията му.

(2) Предприятието – изпълнител на строително-ремонтните работи, носи отговорност за техническата изправност на ремонтираните съоръжения през времетраенето на ремонта.

Чл. 145

(1) Всички дейности и работи в зоната на отчуждението на железопътната инфраструктура независимо от вида им и лицето, което ги осъществява, с изключение на случаите по чл. 47, се извършват след писмено разрешение от генералния директор на НК “ЖИ” или упълномощено от него длъжностно лице и под контрола на длъжностни лица от съответните железопътни секции, енергосекции и електротехническите секции.

(4) В зоната на отчуждение се извършват само дейностите, свързани с експлоатацията, поддържането и развитието на железопътната инфраструктура и нейните елементи, и дейностите в случаите по чл. 47.

(4) При неспазване на изискванията по ал. 1 и 2 лицата, определени в ал. 1 и 2, спират работата на обектите и телеграфически уведомяват съответната регионална инспекция „Безопасност на движението“.

Чл. 146

Всяко возило от ПЖПС има технически паспорт, който съдържа най-важните и най-характерните технически и експлоатационни данни и изисквания.

Чл. 147

(1) Всеки локомотив, мотриса и мотрисен влак е съоръжен със скоростомер за показване и регистриране на скоростта му при движение и с изправно и пломбирано устройство за бдителност. Маневрените локомотиви и специализираните машини за ремонт и поддържане на железния път и контактната мрежа могат да работят и без устройство за бдителност.

(2) Возилата без устройство за бдителност се придвижват от депата (местодомуването) до мястото на работата или в междугарие по един от следните начини:

1. при осугуряване на бригада за управление от двама души;

2. чрез теглене от локомотив с изправно устройство за бдителност;

3. чрез включване в състава на влак;

4. чрез осигуряване присъствие в кабината за управление на член от маневрената бригада или друг жп служител с право за качване в локомотив и вписан в бордовия дневник.

(3) Специализираните машини за поддържане на железния път и контактната мрежа и маневрените локомотиви от серия 52-00 са съоръжени с нерегистриращ скоростомер.

(4) Локомотивите, мотрисите и мотрисните влакове, които работят в участъци, съоръжени с влакова диспечерска радиовръзка, са оборудвани с локомотивна уредба за радиовръзка.

Чл. 148

(1) Всеки локомотив, мотрисен влак или мотриса има знаци и надписи:

1. отличителен знак на превозвача – на страничните и челните стени;

2. серия и номер – на страничните и челните стени;

3. вид на спирачката, спирачна и служебна маса на возилото;

4. табела на завода производител с отразена година на производство;

5. местодомуване.

(2) Знаците и надписите на вагоните се определят с техническите изисквания съгласно предписанията на Споразумението за взаимно използване на товарните вагони в международно съобщение (RIV), Споразумението за размяна и използване на пътническите вагони в международно съобщение (RIC), Правилника за използване на вагоните в международно съобщение (PPV), Правилника за международен железопътен транспорт на опасни товари (RID).

(3) Релсовите самоходни специализирани машини за поддържане на железния път и контактната мрежа имат четливи надписи и знаци от двете страни на кабината съгласно инструкция за експлоатацията и ремонта им, издадена от генералния директор на НК „ЖИ“.

Чл. 149

(1) Колоосите на тяговия подвижен състав за междурелсие 1435 mm отговарят на следните основни изисквания:

1. разстоянието между вътрешните челни повърхности на колелата е 1360 \pm 3 mm;

2. височината на реборда, измерена над кръга на търкалянето, е най-малко 25 mm и най-много 36 mm;

3. дебелината на ребордите на колелата, измерена на разстояние 10 mm над кръга на търкаляне, е най-много 33,15 mm и най-малко 22 mm, а за локомотиви, обслужващи влакове със скорост над 110 км/ч – най-малко 25 mm; това предписание не се прилага за междинните колооси на талиги с повече от две оси и за междинните колооси на многоосни локомотиви и вагони без талиги;

4. стръмността на ребордите (критерий „qr“) е най-малко 6,5 mm, при което не се допускат ръбове и развалцован материал в работната (външната водеща) повърхност на реборда до 2 mm от върха му;

5. дебелината на бандажите, измерена в кръга на търкалянето, е най-малко:

6. широчината на бандажите или заменящата ги част е:

7. разстоянието между външните водещи повърхности на ребордите на колелата, измерено на 10 mm над кръга на търкалянето, е най-малко 1410 mm и най-много 1426 mm (минималният размер не се отнася за междинните колооси на многоосни локомотиви).

(2) Колоосите на тяговия подвижен състав с междурелсие 760 mm отговарят на следните основни изисквания:

1. разстоянието между вътрешните челни повърхности на бандажите или венците на колелата е най-малко 698 mm и най-много 702 mm;

2. височината на реборда, измерена над кръга на търкалянето, е най-малко 25 mm и най-много 32 mm;

3. дебелината на ребордите на колелата, измерена на разстояние 10 mm над кръга на търкаляне, е най-малко 20 mm и най-много 26 mm;

4. стръмността на ребордите (критерий „qr“) е най-малко 6 mm, при което не се допускат ръбове и развалцован материал в работната (външната водеща) повърхност на реборда до 2 mm от върха му;

5. дебелината на бандажите или заменящата ги част, измерена в кръга на търкалянето, е най-малко:

6. широчината на бандажите или заменящата ги част е най-малко 123 mm и най-много 126 mm.

Чл. 150

(1) Колоосите на вагони за междурелсие 1435 mm отговарят на следните основни изисквания:

1. разстоянието между колелата на една колоос, измерено на височина глава на релса, при празен или натоварен вагон и дебелините на ребордите трябва едновременно да изпълняват следните три изисквания:

2. изискванията за колела минимум 840 mm по т. 1, букви „б“ и „в“ са валидни и за междинните колооси на вагони с 3 колооси с шарнирно конструирана рама, но не са валидни за междинните колооси на вагони без талиги и за междинните колоси на талигите;

3. широчината на бандажите и на венец-бандажите при моноблок-колела е най-малко 133 mm и най-много 140 mm (вкл. завалцоването);

4. височината на реборда над кръга на търкалянето е най-много 36 mm;

5. размерът „qr“ на реборда на едно колело, измерен с шаблон, е най-малко 6,5 mm, при което не се допускат кръгови канали и завалцоване в областта на външната водеща повърхност на реборда на височина до 2 mm от върха му;

6. дебелината на набития бандаж, измерена в равнината на кръга на търкаляне, е най-малко:

7. минималната допустима дебелина на венец-бандажа при моноблок-колела е означена с концентричен жлеб, престъръган по външната челна повърхност; жлебът винаги трябва да е напълно видим.

(2) Колоосите на вагоните за междурелсие 760 mm отговарят на следните изисквания:

1. разстоянието между вътрешните челни повърхности на бандажите или венците на колелата е най-малко 698 mm и най-много 702 mm;

2. височината на реборда, измерена над кръга на търкалянето, е най-много 31,5 mm;

3. дебелината на ребордите на колелата, измерена на разстояние 10 mm над кръга на търкаляне, е най-малко 16 mm;

4. стръмността на ребордите (критерий „q_f“) е най-малко 6 mm, при което не се допускат ръбове и развалцован материал в работната (външната водеща) повърхност на реборда до 2 mm от върха му;

5. дебелината на бандажите или заменящата ги част, измерена в кръга на търкалянето, е най-малко 20 mm;

6. широчината на бандажите или заменящата ги част е най-малко 110 mm;

7. износване на бандажите на вагоните в кръга на търкалянето не по-голямо от 5 mm;

8. диаметърът на колелото на вагоните в кръга на търкалянето е най-малко 480 mm;

9. диаметърът на шийката на оста на плъзгащи се лагери на вагоните е най-малко 70 mm.

Чл. 151

Не се допускат в експлоатация колооси:

1. на локомотивни и мотрисни влакове с окопаване на работната повърхност на бандажите с дълбочина повече от 1 mm при ролкови буксови лагери и повече от 2 mm при плъзгащи буксови лагери;

2. на вагоните с окопаване по кръга на търкалянето с дължина, по-голяма от 60 mm, напластявания по повърхността на търкалянето с дължина, по-голяма от 60 mm, или височина, по-голяма от 1 mm.

Чл. 152

При включване на товарни вагони в пътнически и бързи влакове колоосите им отговарят на нормите, установени за пътническите вагони.

Чл. 153

Забранено е пускането в експлоатация и включването във влакове на ПЖПС с повреди по колоосите, които застрашават сигурността на движението, определени в тази наредба.

Чл. 154

(1) Подвижният състав и новодоставените специализирани машини имат в двата си края еластични теглични и отбивачни съоръжения.

(2) Нововъвежданият подвижен състав за междурелсие 1435 mm трябва да има възможност за монтиране на автосцепки.

Чл. 155

(1) Височината на центъра на буферите, измерена вертикално от глава на релса в покой, е:

1. за локомотивите и мотрисните влакове – най-много 1065 mm и най-малко 965 mm;

2. за пътническите вагони и вагон-лабораториите – най-много 1065 mm и най-малко 980 mm;

3. за товарните вагони, тежката пътна механизация и моторните влекачи – най-много 1065 mm и най-малко 940 mm.

(2) Разликата във височината между центровете на челните повърхности на буферите или между надлъжните оси на сцепените автосцепки на два съседни вагона, включени в състава на влак, не може да бъде по-голяма от 100 mm.

Чл. 156

(1) Отговорник за техническото състояние на теглично-отбивачните съоръжения в състава на влак е ревизор-вагоните.

(2) Отговорник за правилното скачване на вагоните и на винтовите им спрягове в състава на влака е ръководителят на маневрената бригада, която го е композирала.

(3) Контролът за правилното натягане на винтовите спрягове и сцепването на автосцепките се извършва от ревизор-вагоните или от лицето, извършващо пълна проба, и се отразява в удостоверението за спирачките.

(4) За правилното скачване на локомотива с първия вагон отговаря машинистът на влаковия локомотив и извършващият пробата.

Чл. 157

(1) Локомотивите, мотрисните влакове, мотрисите и новодоставените специализирани машини имат автоматична спирачка със сгъстен въздух, неавтоматична със сгъстен въздух и ръчна спирачка.

(2) Пътническите и товарните вагони имат автоматична спирачка със сгъстен въздух и ръчна спирачка съгласно изискнанията на Медународния железопътен съюз (UIC).

Чл. 158

(1) Манометрите на главните въздушни резервоари и на главните въздухопроводи на тяговия ПЖПС се ревизират в срок не по-голям от 6 месеца, а на спирачните цилиндри и времерезервоарите – не по-голям от 12 месеца.

(2) Манометрите на спирачните цилиндри на пътническите вагони и манометрите на главния въздухопровод на вагон-фургоните се ревизират при извършване на среден ремонт на вагона.

(3) Датата на ревизията се надписва от вътрешната страна на стъклото с блажна или друга трайна боя и манометърът се пломбира.

(4) Веднъж на 6 месеца се ревизират и пломбират и всички предохранителни вентили от пневматичната част на спирачната инсталация.

(5) Изправността на спирачките на влак или маневрен състав се проверява по ред, установен в наредбата за определяне правилата за движение на влаковете, маневрената работа и сигналите, подавани в железопътния транспорт.

Чл. 159

(1) Забранява се включването на товарни вагони в състав на влак, на които не е извършен технически преглед и имат неизправности, застрашаващи безопасността на движението и неосигуряващи опазването на превозваните товари, а именно:

1. неизправни колооси и букси;

2. пукнатини или огъвания по рамата на талигите и други неизправности по тях;

3. пукнати или огъвати осни вилки и ресорни стойки;

4. разнотипни ресори, пукната ресорна скоба, главен ресорен лист, пружина или междинен ресорен лист, ако пукнатината е на разстояние, по-малко от 1/4 от дължината на листа, мерена от средата му, или счупената част липсва;

5. неизправни теглични съоръжения;

6. отчупени или въртящи се челни повърхности, пукнатини по гилзата и коша на буфер с дължина, по-голяма от 1/4 от обиколката им;

7. пукнатини по отделните греди от рамата на вагона;

8. неизправни спирачни съоръжения и осигурителни въжета и пояси, застрашаващи безопасността на движението;

9. разстояние (луфт) между плъзгалките от двете страни на талигата сумарно повече от 20 mm и по-малко от 2 mm, а за вагони с еластични плъзгалки с луфт между плъзгалките;

10. неизправности по покрива, коша, пода, капаците, вратите, клемиите, люковете и вентилационните отвори, които могат да причинят повреди от измокряне, изпадане, ограбване, разпиляване или разместване на товара;

11. незатворени с ключалките врати и капаци на покритите и откритите вагони и специални саморазтоварващи се вагони, неприведени в „транспортно положение“;

12. неизправности по укрепването или изместени резервоари на вагон-цистерните;

13. теч от крановете или резервоарите на вагон-цистерните;

14. наклонен кош повече от 75 mm, мерено между рамата и отвеса, спуснат от най-горния ръб на стената на коша;

15. натоварени с неравномерно разположен или разместен товар;

16. натоварени над допустимата товароносимост;

17. натоварени с недобре укрепени товари.

(2) Забранява се включването на пътнически вагони в състава на влак, на които не е извършен технически преглед и имат неизправности, застрашаващи безопасността на движението и които не осигуряват нормални условия на пътниците, а именно:

1. посочените в ал. 1, т. 1 – 8;

2. счупване или пукнатина в частите на ресорното и люлковото окачване и буксовия възел, други неизправности по талигите;

3. разстояние (луфт) между плъзгалките от двете страни на талигата извън границите, посочени с надпис на надлъжната рама на вагона;

4. неизправност на преходните мостове и мехове, представляващи опасност за пътниците;

5. течащ покрив;

6. неизправности в отоплението и осветлението;

7. пукнатини, счупване или липса на части за закрепване на динамомашините, акумулаторните батерии, подвагонните апаратури, сандъци и агрегати;

8. части от елекрическа инсталация, доближили се на 100 mm до глава на релса;

9. неизправности по спирачните дискове на колоосите, както следва:

Чл. 160

На всеки влак се извършва технически преглед в гарата на композирането и разкомпозирането и в посредни гари по ред, установен в наредбата за определяне правилата за движение на влаковете, маневрената работа и сигналите, подавани в железопътния транспорт.

Чл. 161

(1) Забранено е даването на локомотиви и мотрисни влакове за обслужване на влак и изолирано движение със следните неизправности:

1. неизправен уред за подаване на звукови сигнали (свирка или тифон);

2. неизправни сигнални светлини;

3. повреден компресор;

4. неизправна автоматична, неавтоматична (директна), ръчна спирачка;

5. неизправни уреди за продухване кондензата от пневматичната инсталация на локомотивната спирачка;

6. незареден алкохолен пулверизатор при отрицателни температури;

7. наличие на пукнатини по детайлите на лостовата спирачна система;

8. износени калодки с дебелина под 15 mm;

9. нерегулирана лостова система на спирачката;

10. неизправни или с изтекъл срок на ревизия манометри;

11. изтекъл срок на ревизия на спирачната уредба;

12. пукнатина по главната рама на локомотива;

13. спукана или изкривена челна греда;

14. нерегулирани по височина плугове;

15. пукнатина по рама на талига;

16. неизправни или липсващи скоби и въжета, предпазващи от изпадане на детайли от лостовата спирачна система и тягови елементи;

17. неизправности в пясъкоподаването, незаредени пясъчни бункери;

18. спукана, разхлабена или изместена скоба на листов ресор;

19. спукан ресорен лист, винтова пружина, металогумен пакет;

20. неизправни амортисьори;

21. скъсана или спукана подвеска от ресорното окачване;

22. пукнатина на балансьор от ресорното окачване;

23. неизвършена или нарушена балансировка (теглово уравновесяване); проверява се на стационарна уредба в депо или ремонтен завод;

24. неизправно възвръщащо устройство на талига;

25. неизправен централен болт на талига и лагеруването му;

26. неизправни теглично-отбивачни съоръжения;

27. бандаж с пукнатина, остро нараняване, напластяване, плена или увреден от електрическа искра (волтова дъга);

28. износен над допустимото бандаж;

29. разхлабен бандаж върху венеца на диска (звездата);

30. разхлабен диск (звезда) към оста;

31. пукнатина в главина, спица, диск или венец на колело;

32. ос с пукнатина, остро нараняване или увредена от електрическа искра (волтова дъга);

33. неспазено (нарушено) разстояние между бандажите на колоос;

34. изкривена колоос;

35. пукнатина в корпус на букса;

36. неизправен (греещ) буксов лагер;

37. неизправен регистриращ скоростомер;

38. неизправно или непломбирано устройство за бдителност;

39. неизправно устройство за АЛС (когато локомотивът ще работи в участък, съоръжен с АЛС);

40. неизправна или невключена радиостанция за локомотивите, работещи в радиофицирани участъци или маневрени райони;

41. неизправно осветление на контролните уреди;

42. липсващи или повредени пломби по утвърдена схема за съответната серия локомотиви;

43. неизправно отопление на командните кабини и челните стъкла;

44. неизправни чистачки на челните стъкла;

45. спукано челно стъкло на командната кабина.

(2) Не се допускат за обслужване на влак или маневра локомотиви и мотрисни влакове, неокомплектовани със:

1. заверено копие от лицензията на превозвача;

2. удостоверение за правоспособност на персонала (удостоверение за заемане на длъжност);

3. сертификат за безопасност;

4. пътен лист на локомотива;

5. удостоверение за спирачната маса на влака (удостоверение за спирачките обр. ВП-11);

6. бордови дневник на локомотива;

7. книжки-разписание за влаковете, които ще обслужват;

8. сигнални принадлежности, определени в наредбата за определяне правилата за движение на влаковете, маневрената работа и сигналите, подавани в железопътния транспорт;

9. преносими пожарогасители по утвърдена схема;

10. два броя двузвенки;

11. две въжета за прикачване на скъсан влак;

12. ключове за неутрална вставка и за телефонните колонки.

(3) Локомотивът (мотрисният влак) може да продължи обслужването на влака до прибиране в основно депо след възникване на следните неизправности:

1. оставане с един изправен токоснемател;

2. оставане с един изправен компресор;

3. с повреда на сигнални, контролни и спирачни (командни) уреди в задната командна кабина по посока на движението, ако това не пречи на нормалната работа на возилото при управлението му от челната кабина.

(4) Когато локомотивът е прикачен за влака и пред него има друг водещ локомотив, той може попътно да участва в тегленето на влака и при наличие на следните неизправности освен определените в ал. 3:

1. неизправни сигнални светлини;

2. неизправен скоростомер;

3. неизправно устройство за бдителност;

4. неизправно устройство на АЛС;

5. неизправна радиостанция;

6. неизправни чистачки на челните стъкла.

§ 1

Тази наредба се издава на основание чл. 29, ал. 2 от Закона за железопътния транспорт (ДВ, бр. 97 от 2000 г.).

§ 2

Указания по прилагане на наредбата дава изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“.

§ 3

Всички устройства, които не отговарят на тази наредба, се привеждат в съответствие с нея при извършваните преустройства, реконструкции и ремонти.

§ 4

Наредбата влиза в сила от 1.1.2002 г. Министър: Пл. Петров

Приложение 1 Приложение № 1 към чл. 15, т. 1

Габарити на подвижния жп състав (ПЖПС) за нормални жп линии 1. Габаритът на подвижния железопътен състав в зависимост от методите, по които е построен, е: 1.1. Статичен – ограничителното, напречно-перпендикулярно на оста на железния път очертание, в което трябва да се впише стоящ на прав хоризонтален път нов подвижен жп състав (натоварен и празен), а също така и подвижен жп състав с максимални стойности на предписаните допуски и износвания, с изключение на страничното му накланяне вследствие деформации на ресорите под въздействието на неуравновесената центробежна сила или излишък на надвишение. Видовете статични габарити на подвижния железопътен състав, пропускани по железните пътища на Република България, са показани на фиг. № 1-1, 1-2а, I.1-2б, 1-3, 1-4, 1-5, 1-6а, 1-6б, 1-6в, 1-7 и 1-8. 1.2. Кинематичен – ограничителното, напречно-перпендикулярно на оста на железния път очертание, в което трябва да се впише стоящ на прав хоризонтален път нов подвижен жп състав (натоварен и празен), а също така и подвижен жп състав с максимални стойности на предписаните допуски и износвания, вкл. и страничното му накланяне вследствие деформации на ресорите под въздействието на неуравновесената центробежна сила или излишък на надвишение. Редът за прилагане на статичните габарити на подвижния железопътен състав е указан във фишове 505-1, 505-2, 505-3, 505-4, 505-5 и 506 на UIC. 2. Маршрутите и условията, по които могат да се движат возилата, отговарящи на съответните статични габарити на подвижния железопътен състав, са указани в ГДВ. Фиг. 1-1 Фиг. 1-1. Статичен габарит на подвижния железопътен състав за международни съобщения 03 – ВМ (03 – Т) – горна част. – – – – – – – – – За сигнали, дискове и фенери. Статичният габарит на подвижния железопътен състав за международни съобщения (03 – Т) съответства на габарит 03 – ВМ. Товарният габарит за международни съобщения на администрациите, членки на UIC, се приема и определя в съответствие с приложение II към Правилника за взаимно използване на товарните вагони в международно съобщение (RIV). Предписания за натоварване – том 1, т. 4. Товарният габарит за международни съобщения на администрациите, членки на Организацията за сътрудничество между железниците (ОСЖД), се приема и определя в съответствие с § 5 от служебната инструкция към Спогодбата за международно железопътно сточно съобщение (СМГС). Фиг. 1-2а Фиг. 1-2а. Статичен габарит на подвижния железопътен състав 0 – ВМ (03 – Т) долна част – за междурелсие 1435 mm. Вертикалните размери се отнасят за обресорените части. За необресорените части тези размери се намаляват с 15 mm. Долната част на статичния габарит на подвижния железопътен състав за международни съобщения (03 – Т) съответства на габарит 03 – ВМ. Фиг. 1-26 Фиг. 1-26. Статичен габарит на подвижния железопътен състав 0 – ВМ (03 – Т) долна част – за междурелсие 1520 mm. Вертикалните размери се отнасят за обресорените части. За необресорените части тези размери се намаляват с 15 mm. Долната част на статичния габарит на подвижния железопътен състав за международни съобщения (03 – Т) съответства на габарит 03 – ВМ. Фиг. 1-3 Фиг. 1-3. Статичен габарит на подвижния железопътен състав за вътрешни съобщения 02 – ВМ (02 – Т) – – – – – За части, от които излиза пара. – – – – – За сигнали, дискове и фенери. Статичният габарит на подвижния железопътен състав за международни съобщения (02 – Т) съответства на габарит 02 – ВМ. Вертикалните размери в интервала 0 ± 430 mm се отнасят за обресорените части. За необресорените части тези размери могат да се намаляват с 15 mm. Товарният габарит, съответстващ на статичен габарит на подвижния железопътен състав за вътрешни съобщения, се приема и определя в съответствие с Инструкция за натоварване и превозване на негабаритни и тежки товари по железопътната инфраструктура на генералния директор на НК „ЖИ“ или в съответствие с приложение II към Правилника за взаимно използване на товарните вагони в международно съобщение (RIV). Предписания за натоварване – том 1, т. 4. Фиг. 1-4 Фиг. 1-4. Статичен габарит на подвижния железопътен състав 0 – ВМ (01 – Т) – горна част. – – – Само за сигнални устройства. – – – Разширение на габарита, допустимо за вагони построени до 1.VII.1986 г. Статичният габарит на подвижния железопътен състав 0 – ВМ (01 – Т) съответства на габарит 0 – ВМ. Товарният габарит, съответстващ на статичен габарит 0 – ВМ, се приема и определя в съответствие с таблицата на натоварване от Инструкция за натоварване и превозване на негабаритни и тежки товари по железопътната инфраструктура или в съответствие с табл. 4.1 и 4.3 от приложение II към Правилника за взаимно използване на товарните вагони в международно съобщение (RIV). Предписания за натоварване – том 1, т. 4. Вагони, построени по статичния габарит 0 – ВМ (01 – Т) или натоварени по съответстващия му товарен габарит, могат да се движат във вътрешно съобщение без предварително съгласуване с отдел „Железен път и съоръжения“ само по маршрутите и условията, посочени в ГДВ. Фиг. 1-5 Фиг. 1-5. Статичен габарит на подвижния железопътен състав 1 – ВМ (0 – Т) – горна част. – – – Само за сигнални устройства. Статичният габарит на подвижния железопътен състав 1 – ВМ (0 – Т) съответства на габарит 1 – ВМ. Габарит на натоварването, съответстващ на статичния габарит 1 – ВМ (0 – Т), е посочен на фиг. 2-4 от приложение № 2. Вагони, построени по статичния габарит 1 – ВМ (0 – Т) или натоварени по съответстващия му товарен габарит, могат да се движат във вътрешно съобщение без предварително съгласуване с отдел „Железен път и съоръжения“ само по маршрутите и условията, посочени в ГДВ. 1)Виж поясненията към фиг. 1-6а, 1-66 и 1-6в. 2)Широчината на возилата в интервала от височина 430/350 mm до 1160 mm, мерено от ниво глава на релсите, трябва да бъде по-малка от 3250 mm. Фиг. 1-6а Фиг. 1-6а. Статичен габарит на подвижния железопътен състав 0 – ВМ (01 – Т) и 1 – ВМ (0 – Т) – долна част. За возила, които не могат да преминават през механизирани гърбици. Фиг. 1-6б Фиг. 1-6б. За возила, които могат да преминават през механизирани гърбици със спирачки нов тип. Фиг. 1-6в Фиг. 1-6в. За возила, които могат да преминават през механизирани гърбици със спирачки стар тип. — — — За обресорените части на коша. — — — За части, закрепени на обресорената рама на талигата. — x — x — x За необресорени части. Размерите, посочени с дроб, означават: — в числителя — размери, които трябва да притежават всички новостроящи се, предназначени за международно съобщение вагони, също така и по-рано построени вагони при движение по железопътните линии на Република България, Република Унгария, Република Полша, Румъния, Чешката Република и Република Словакия; — в знаменателя — размерите на по-рано построени вагони при движението им в границите на железопътните линии с междурелсие 1520 mm. Размерите, посочени в скоби, важат за железопътни линии и коловози с междурелсие 1520 mm. Вагоните на всички членове на Спогодбата за международно железопътно пътническо съобщение (СМПС) и СМГС, които имат очертание по линията о — к — е (фиг. 1-6в), могат да преминават през гърбици при произволно положение на механизираната спирачка (вагонозадържател), вкл. работно положение. Вагони, имащи долно очертание о — n — m — k — e (фиг. 1-6в), могат да се пропускат през механизирани спирачки — стар тип, само при неработно положение на последните. Механизираните спирачки стар тип трябва във всички случаи, когато това е възможно, да се преустроят в съответствие със строителен габарит 1 — СМ2 (приложение 3, фиг. 3-10), така че да могат да преминават вагони с долно очертание по фиг. 1-6в. Фиг. 1-7 Фиг. 1-7. Статичен габарит на подвижния железопътен състав (1 — Т) — горна част. — — — Само за сигнални устройства. — — — Перспективен статичен габарит на подвижния железопътен състав 1 — Т/5100 mm (по очертание a — m — n — f — f — n — m — a). — x — x — x Вариантен статичен габарит на подвижния железопътен състав 1 — Т/5100 mm (по очертание a — b — c — d — d — c — b — a). — — — Основен статичен габарит на подвижния железопътен състав 1 — Т/5300 mm (по очертание a — b — c — d — e — e — d — c — b — a). * Широчината на возилата в интервала от височина 340 mm до 1270 mm, мерено от ниво глава на релсите, трябва да бъде по-малка от 3250 mm. Редът за прилагане на статичния габарит на подвижния железопътен състав 1 — Т е идентичен на реда за прилагане на статичния габарит 1 — ВМ. Вагони, построени по основното очертание на статичния габарит на подвижния железопътен състав 1 — Т/5100 mm, могат да се движат без предварително съгласуване с отдел „Железен път и съоръжения“ във вътрешно съобщение или в пряко международно съобщение Варна фериботна — Иличовск само по условията и маршрутите на ГДВ. Фиг. 1-8 Фиг. 1-8. Статичен габарит на подвижния железопътен състав (1 — Т) — долна част. — — — За обресорените части на коша. — — — За части, закрепени на обресорената рама на талигата. — x — x — x За необресорени части. * Широчината на возилата в интервала на височина над 340 mm, мерено от ниво глава на релсите, трябва да бъде по-малка от 3250 mm.

Приложение 2 Приложение № 2 към чл. 15, т. 1

Габарити на натоварването за нормални жп линии 1. Товарен габарит. 1.1. Товарният габарит е напречно - перпендикулярно на оста на железния път очертание, извън пределите на което не трябва да излиза нито една част от платформен или открит товарен вагон, а също така и товарът върху него (вкл. опаковката и укрепването) при съвпаднало положение на оста на прав и хоризонтален път и оста на вагона. 1.2. Пояснения за начините на определяне и приложение на видовете товарни габарити, пропускани по железните пътища на Република България, са посочени към приложение № 1, фиг. 1-1, 1-3, 1-4 и приложение № 2, фиг. 2-1, 2-2, 2-3, 2-4 и 2-5. 2. Маршрутите и условията, по които могат да се движат товарите, отговарящи на съответните статични товарни габарити, са указани в ГДВ. Фиг. 2-1 Фиг. 2-1. Статичен габарит на натоварването „А“ Статичният габарит на натоварването „А“ се прилага при превозването на: – контейнери с широчина 8' (2438 mm) и височина 8' и 6,5" (2604 mm), натоварени на товарни вагони с разстояние между крайните оси, респ. централните болтове не по-голямо от 16 m и височина на пода на вагона 1246 mm, мерено от ниво глава на релсите; центровъчният допуск при натоварване по широчина е \pm 10 mm; – контейнери с широчина 8' (2438 mm) и височина 9' и 6" (2896 mm), натоварени на товарни вагони с разстояние между крайните оси, респ. централните болтове не по-голямо от 16 m и височина на пода на вагона 954 mm, мерено от ниво глава на релсите; центровъчният допуск при натоварване по широчина е \pm 10 mm; – разменни контейнери с широчина 2500 mm и височина 2600 mm, натоварени на товарни вагони с разстояние между крайните оси, респ. централните болтове не по-голямо от 12,50 m и височина на пода на вагона 1246 mm, мерено от ниво глава на релсите; центровъчният допуск при натоварване по широчина е \pm 10 mm; – специални седлови прицепи с широчина 2500 mm и височина 3850 mm, мерено от ниво глава на релсите, натоварени на специални вагони тип „Кенгуру“ с разстояние между крайните оси, респ. централните болтове не по-голямо от 12,50 m; центровъчният допуск при натоварване по широчина е \pm 10 mm; – вагони с натоварените върху тях посочени товари могат да се движат по всички жп линии на Република България. Фиг. 2-2 Фиг. 2-2. Статичен габарит на натоварването „В“ Статичният габарит на натоварването „В“ се прилага при превозването на: – контейнери с широчина 8' (2438 mm) и височина 9' и 6" (2896 mm), натоварени на товарни вагони с разстояние между крайните оси, респ. централните болтове не по-голямо от 16 m и височина на пода на вагона 1180 mm, мерено от ниво глава на релсите; центровъчният допуск при натоварване по широчина е \pm 10 mm; – вагони с натоварените върху тях посочени товари могат да се движат във вътрешно съобщение без предварително съгласуване с отдел „Железен път и съоръжения“ само по маршрутите и условията, определени от ГДВ и отговарящи на габарита 1 – ВМ (0 – Т); – вагони с натоварените върху тях посочени товари могат да се движат в международно съобщение или транзит през територията на Република България само след предварително съгласуване на същите в съответствие с Правилник за взаимно използване на товарните вагони в международно съобщение (RIV), предписания за натоварването – том 1, или в съответствие с § 5 СМГС. Фиг. 2-3 Фиг. 2-3. Статичен габарит на натоварването „С“ Статичният габарит на натоварването „С“ се прилага при превозването на: – контейнери с широчина 8' (2438 mm) и височина 9' и 6" (2896 mm), натоварени на нормални открити вагони с разстояние между крайните оси, респ. централните болтове не по-голямо от 16 m; – товарни автомобили и седлови прицепи с широчина 2500 mm и височина 4000 mm, натоварени на специални вагони с разстояние между крайните оси, респ. централните болтове не по-голямо от 12,5 m и височина на пода на вагона 650 mm, мерено от ниво глава на релсите; центровъчен допуск при натоварване по широчина \pm 100 mm; – вагони с натоварените върху тях посочени товари са негабаритни за железните пътища на РБ и могат да се движат във вътрешно съобщение само след предварително съгласуване с отдел „Железен път и съоръжения“; – вагони с натоварените върху тях посочени товари могат да се движат в международното съобщение или транзит през територията на РБ само след предварително съгласуване на същите в съответствие с Правилник за взаимно използване на товарните вагони в международно съобщение (RIV), предписания за натоварването – том 1, или в съответствие с § 5 СМГС. Фиг. 2-4 Фиг. 2-4. Статичен габарит на натоварването, съответстващ на габарита 1 – ВМ (0 – Т) Габаритът на натоварването, съответстващ на габарита 1 – ВМ (0 – Т), се отнася за: – товари (вкл. опаковката и укрепването), натоварени на открит или платформен вагон за междурелсие 1520 mm, без да излизат извън челните греди на вагона на повече от 400 mm, при превозването им във вътрешно и пряко международно железопътно съобщение Варна фериботна – Иличовск и Капъ куле; – товари (вкл. опаковката и укрепването), натоварени на открит или платформен европейски вагон, без да излизат извън челните греди на вагона на повече от 400 mm, при превозването им във вътрешно железопътно съобщение; – вагони с натоварените върху тях посочени товари могат да се движат във вътрешно съобщение без предварително съгласуване с отдел „Железен път и съоръжения“ само по условията и маршрутите, посочени в ГДВ. Фиг. 2-5 Фиг. 2-5. Статичен габарит на натоварването, съответстващ на габарита 1 – Т (1 – Т/5100) Габаритът на натоварването, съответстващ на габарита 1 – Т (1 – Т/5100), се отнася за: – товари (вкл. опаковката и укрепването), натоварени на открит или платформен вагон за междурелсие 1520 mm, без да излизат извън челните греди на вагона на повече от 400 mm, при превозването им във вътрешно и пряко международно железопътно съобщение Варна фериботна – Иличовск; – товари (вкл. опаковката и укрепването), натоварени на открит или платформен европейски вагон, без да излизат извън челните греди на вагона на повече от 400 mm, при превозването им във вътрешно железопътно съобщение; – вагони с натоварените върху тях посочени товари могат да се движат във вътрешно съобщение без предварително съгласуване с отдел „Железен път и съоръжения“ само по условията и маршрутите и условията, посочени в ГДВ и отговарящи на габарита 1 – Т, респективно (1 – Т/5100). – отбелязаното с – x – x – x – x – x – x – x – x – x – x – се отнася за вариантния габарит 1 – Т/5100

Приложение 3 Приложение № 3 към чл. 15, т. 1

Строителен габарит за нормални жп линии 1. Видовете строителни габарити в права, отговарящи на съответните габарити на подвижния жп състав и товарите, са показани на фиг. 3-1, 3-2, 3-3, 3-4 и 3-5. 2. Оформянето на строителния габарит 1 – СМ2 в крива е показано на фиг. 3-6 и 3-7. По същия начин се оформят в крива и строителните габарити 1 – СМ и 1 – СМ1. Преходите от права в крива са показани на фиг. 3-11a и 3-11b. 3. Долната част на строителния габарит за съответните съоръжения е показана на фиг. 3-8 и 3-9. 4. Оформянето на наставката на строителния габарит за електрифицирани жп линии е показано на фиг. 3-12. 5. Разстоянията между осите на съседните коловози на междугарие, гаров район и при дистанционните знаци са показани на фиг. 3-13, 3-14 и табл. 3-3. 6. Минималните странични свободни пространства на строителния габарит са указани в табл. 3-1. 7. Минималните светли височини над главите на релсите са указани в табл. 3-2. 8. Габаритните отстояния от оста на коловоза и главата на релсата за пероните, рампите и бордюрните камъни на жп разтоварищата са указани в табл. 3-4, 3-5, 3-6 и 3-7. Фиг. 3-1 Фиг. 3-1. Строителен габарит на съществуващите жп линии за прави и криви с R \geq 250 \text{ m} В участъците, където е обозначен „Строителен габарит на съществуващите жп линии за прави и криви с R \geq 250 \text{ m}^{\text{С}}, може да се движи подвижен състав, отговарящ на: – статичен габарит на подвижния железопътен състав за международни съобщения 03 – ВМ (03 – Т) – фиг. 1-1 от приложение № 1; – статичен габарит на подвижния състав за вътрешни съобщения 02 – ВМ (02 – Т) – фиг. 1-3 от приложение № 1; – габарит на натоварването „А“ – фиг. 2-1 от приложение № 2 Фиг. 3-2 Фиг. 3-2. Строителен габарит 0 – СМ за прави и криви с R \geq 250 \text{ m} В участъците, където е обозначен „Строителен габарит 0 – СМ за прави и криви с R \geq 250 \text{ m}^{\text{С}}, може да се движи подвижен състав, отговарящ на: – статичен габарит на подвижния състав за международни съобщения 03 – ВМ (03 – Т) – фиг. 1-1 от приложение № 1. – статичен габарит на подвижния състав за вътрешни съобщения 02 – ВМ (02 – Т) – фиг. 1-3 от приложение № 1. – статичен габарит на подвижния състав за 0 – ВМ (01 – Т) – фиг. 1-4 от приложение № 1. – габарит на натоварването „А“ – фиг. 2-1 от приложение № 2. Фиг. 3-3 Фиг. 3-3. Строителен габарит 1 – СМ за жп линии в права* *При жп участъци в крива размерите на строителния габарит 1 – СМ се увеличават съответно на радиуса и надвишението на кривата в съответствие с фиг. 3-6, 3-7, 3-11a и 3-116. – – – – Габарит на подвижния жп състав 1 – ВМ (0 – Т) Основно очертание на строителния габарит 1-СМ за коловоз в права – – – – Странични свободни пространства – – – – Ограничителна линия на междугарието за новостроящи се фундаменти или други устройства с изключение на тези, свързани с релсовия път, сигнализацията и контактната мрежа В участъците, където е обезпечен „Строителен габарит 1 – СМ“, може да се движи подвижен състав, отговарящ на: – статичен габарит на подвижния жп състав за международни съобщения 03 – ВМ (03 – Т) – фиг. 1-1 от приложение № 1. – статичен габарит на подвижния жп състав за вътрешни съобщения 02 – ВМ (02 – Т) – фиг. 1-3 от приложение № 1. – статичен габарит на подвижния жп състав 0 – ВМ (01 – Т) – фиг. 1-4 от приложение № 1. – статичен габарит на подвижния жп състав 1 – ВМ (0 – Т) – фиг. 1-5 от приложение № 1. – габарит на натоварването „А“ – фиг. 2-1 от приложение № 2. – габарит на натоварването „В“ – фиг. 2-2 от приложение № 2. – габарит на натоварването, съответстващ на габарита 1 – ВМ (0 – Т) – фиг. 2-4 от приложение № 2. Фиг. 3-4 Фиг. 3-4. Строителен габарит 1 – СМ 1 за жп линии в права* (при ново строителство и преустройства) * При жп участъци в крива размерите на строителния габарит 1 – СМ 1 се увеличават съответно на радиуса и надвишението на кривата в съответствие с фиг. 3-6, 3-7, 3-11а. и 3-116. — Основно очертание на строителния габарит 1 – СМ 1 за коловоз в права — — — Странични свободни пространства В участъците, където е обезпечен „Строителен габарит 1 – СМ 1“, може да се движи подвижен състав, отговарящ на: – статичен габарит на подвижния жп състав за международни съобщения 03 – ВМ (03 – Т) – фиг. 1-1 от приложение № 1; – статичен габарит на подвижния жп състав за вътрешни съобщения 02 – ВМ (02 – Т) – фиг. 1-3 от приложение № 1; – статичен габарит на подвижния жп състав 0 – ВМ (01 – Т) – фиг. 1-4 от приложение № 1; – статичен габарит на подвижния жп състав 1 – ВМ (0 – Т) – фиг. 1-5 от приложение № 1; – габарит на натоварването „А“ – фиг. 2-1 от приложение № 2; – габарит на натоварването „В“ – фиг. 2-2 от приложение № 2; – габарит на натоварването, съответстващ на габарита 1 – ВМ (0 – Т) – фиг. 2-4 от приложение № 2; – габарит на натоварването, съответстващ на габарита 1 – Т (1 – Т/5100) – фиг. 2-5 от приложение № 2. Фиг. 3-5 Фиг. 3-5. Строителен габарит 1 – СМ 2 за жп линии в права* (при ново строителство и преустройства) * При жп участъци в крива размерите на строителния габарит 1 – СМ 2 се увеличават съответно на радиуса и надвишението на кривата в съответствие с фиг. 3-6, 3-7, 3-11а и 3-116. — Основно очертание на строителния габарит 1 – СМ 2 за коловоз в права — — — Статичен габарит на подвижния жп състав 1 – Т (перспективен) — — — Странични свободни пространства — — — Ограничителна линия на междугарието за новостроящи се фундаменти или други устройства с изключение на тези, свързани с релсовия път, сигнализацията и контактната мрежа В участъците, където е обезпечен „Строителен габарит 1 – СМ 2“, може да се движи подвижен състав, отговарящ на: – статичен габарит на подвижния жп състав за международни съобщения 03 – ВМ (03 – Т) – фиг. 1-1 от приложение № 1; – статичен габарит на подвижния жп състав за вътрешни съобщения 02 – ВМ (02 – Т) – фиг. 1-3 от приложение № 1; – статичен габарит на подвижния жп състав 0 – ВМ (01 – Т) – фиг. 1-4 от приложение № 1; – статичен габарит на подвижния жп състав 1 – ВМ (0 – Т) – фиг. 1-5 от приложение № 1; – статичен габарит на подвижния жп състав 1 – Т – фиг. 1-7 от приложение № 1; – габарит на натоварването „А“ – фиг. 2-1 от приложение № 2; – габарит на натоварването „В“ – фиг. 2-2 от приложение № 2; – габарит на натоварването „С“ – фиг. 2-3 от приложение № 2; – габарит на натоварването, съответстващ на габарита 1 – ВМ (0 – Т) – фиг. 2-4 от приложение № 2; – габарит на натоварването, съответстващ на габарита 1 – Т (1 – Т/5100) – фиг. 2-5 от приложение № 2. Фиг. 3-6 Фиг. 3-6. Строителен габарит 1 – СМ 2 за жп линии в крива без надвишение на външната релса (при ново строителство и преустройства) – – – – Основно очертание на строителния габарит 1 – СМ 2 за коловоз в права Основно очертание на строителния габарит 1 – СМ 2 за коловоз в крива без надвишение на външната релса b – полуширочината на строителния габарит 1 – СМ в права (mm) C = \frac{36000}{R} \text{ (mm)}, където C – увеличението на полуширочината на строителния габарит 1 – СМ 2 към вътрешната и външната страна на крива вследствие на кривината на същата (mm); R – радиусът на кривата (m) Фиг. 3-7 Фиг. 3-7. Строителен габарит 1 – СМ 2 за жп линии в крива с надвишение на външната релса (при ново строителство и преустройства) – – – – Очертание на строителния габарит 1 – СМ 2 за коловоз в права Основно очертание на строителния габарит 1 – СМ 2 за коловоз в крива с надвишение на външната релса C = \frac{36000}{R} \text{ (mm)} \quad d = H \frac{h}{1500} \text{ (mm)} Външна страна на кривата \text{За точки от 1 до 4: } X_a = (b+c) - d - \frac{b+c}{2} \times \left( \frac{h}{1500} \right)^2 \text{ (mm)} Y_a = H + (b+c+750) \times \frac{h}{1500} - \frac{H}{2} \times \left( \frac{h}{1500} \right)^2 \text{ (mm)} За останалите точки: X_a = (b+c)(\text{mm}); Y_a = H(\text{mm}) Външна страна на кривата За точки от 5 до 13: X_i = b+c+d (mm) Y = H - (b+c-750) \times \frac{h}{1500} - \frac{H}{2} \left( \frac{h}{1500} \right)^2 \text{ (mm)} За останалите точки: X = b+c+d (mm) Y = H \text{ (mm)}, където: b – полуширочината на строителния габарит 1 – СМ 2 в права (mm); c – увеличението на полуширочината на строителния габарит 1 – СМ 2 към външната и вътрешната страна на кривата вследствие на кривината на същата (mm) H – височината над главата на разглежданата точка от очертанието на строителния габарит (mm) h – надвишението на външната релса на кривата (mm) R – радиусът на кривата (m) Забележка. Данните във фигурата са за R = 250 m и максимално надвишение h = 150 mm. Фиг. 3-8 Фиг. 3-8. Строителен габарит 1 – СМ 2 (долна част) за жп линии в права* (при ново строителство и преустройства) a = 150 mm – за неподвижни предмети, несвързани здраво с релсата; a = 135 mm – за неподвижни предмети, свързани здраво с релсата; b = 41 mm – за приспособления, които водят колелото към вътрешната страна на релсата; b ≤ 45 mm – при прелезите; b ≤ 70 mm – за всички останали места; z – ъгли, които могат да бъдат закръглени; e – разширение на пътя в толеранса + 10 mm и - 3 mm за права и за крива с R < 300 m според радиуса По очертанието a-b-c се строят и експлоатират само ниски перони. *При жп участък в крива размерите на радиуса и надвишението се увеличават според случая (виж. фиг. 3-6, 3-7, 3-11a и 3-116). Фиг. 3-9 Фиг. 3-9. Строителен габарит 1 – СМ 2 за стоманени жп мостове система „Трог“ без баластова призма и жп естакади на разтоварища за жп линии в права * (при ново строителство и преустройства) – – – За стоманени жп мостове система „Трог“ без баластова призма – ... – ... – За жп естакади на разтоварища От двете страни на моста задължително се изграждат пешеходни пътеки, осигуряващи странични свободни пространства съгласно табл. 3-1. * При жп участък в крива размерите на радиуса и надвишението се увеличават според случая (виж. фиг. 3-6, 3-7, 3-11а и 3-116). Фиг. 3-10 Фиг. 3-10. Строителен габарит 1 – СМ 2 (долна част) за вагонозадържатели в права * (при ново строителство и преустройства) * При жп участък в крива размерите на радиуса и надвишението се увеличават според случая (виж. фиг. 3-6, 3-7, 3-11а и 3-116). Таблица № 3-1 Минимални странични свободни пространства (отстояния), мерени от оста на коловоза до най-близките части на предметите - за нормални 1435 mm жп линии в права1 № по ред Наименование на предмета Отстояние (mm) 1 2 3 1. На междугарие 1. Всички неподвижни предмети 2500 2. Изключение правят 2.1. Стълбовете на контактната мрежа 2750 2.2. Носещите части на съществуващите жп мостови конструкции или носещи части на съществуващи стари стоманени конструкции при повторното им влагане в индустриални жп клонове 2200 2.3. Предмети, поставени за натоварване във вагони или при разтоварване от тях, ако същите са на височина до 1200 mm от главата на релсата2 2800 1 2 3 2.4. Предмети, поставени за натоварване във вагони или при разтоварване от тях, ако същите са на височина над 1200 mm от главата на релсата 3300 II. В гаров район 3. Всички неподвижни предмети, които се намират на пероните и на други места, откъдето се качват и слизат пътници. Дълги съоръжения и постройки, като: носещи конструкции и парапети на мостове, междинни опори и устои на надлези; пасарели и естакади, стрелочни кабини, огради и др. 3000 4. Изключение правят, ако не се намират на перони и други места, откъдето се качват и слизат пътници: 3000 4.1. Стълбове на телефонната, телеграфната и осветителната мрежа, водоснабдителни кранове, семафори, светофори и други сигнали, кантарни будки и животински рампи 2200 4.2. Единични колони с диаметър (дължина на страната, успоредна на оста на железния път) до 600 mm, намиращи се в съседство с индустриални, предпазни, спасителни, изтеглителни и деповски коловози 2500 4.3. Предмети, поставени на разтоварище за натоварване във вагони или разтоварване от тях, ако същите са с височина до 1200 mm от главата на релсите 2800 4.4. Предмети, поставени на разтоварище за натоварване във вагони или разтоварване от тях, ако същите са с височина над 1200 mm от главата на релсите 3300 4.5. Части от стационарни кранове, работещи в съседство и над товаро-разтоварни, маневрени, индустриални, предпазни, спасителни, изтеглителни и деповски коловози 2700 4.6. Части от механизмите за предвижване на стационарни кранове, работещи в съседство и над коловозите, изброени в т. 4.5. 2500 4.7. Приземни сигнали с височина до 760 mm от главата на релсата 1725 4.8. Приземни сигнали с височина от 760 mm до 1000 mm от главата на релсата 2000 4.9. Части от стълбовете на контактната мрежа или прожекторното осветление, намиращи се до коловоз в права или от вътрешната страна на кривата 2450 4.10. Части от стълбовете на контактната мрежа или прожекторното осветление, намиращи се до коловоз от вътрешната страна на кривата 2450 4.11. Части от вратите на съществуващите вагони или локомотивни депа 2000 4.12. Части от вратите на новостроящи се вагони или локомотивни депа 2300 4.13. Носещи части на стари стоманени мостови конструкции при повторното им влагане в индустриални коловози 2200 4.14. Части от вратите на гаражи на моторни дрезини (ДМ) 2000 1 При коловози в крива тези разстояния се увеличават съгласно фиг. 3-6, 3-7, 3-11а и 3-116. 2 Жп материали, разтоварени встрани от железния път, могат да се приближават до оста на коловоза най-много до границата на строителния габарит 1 – СМ2. Изискванията за гаров район важат и за района на спирките. В ширината на строителния габарит 1-CM; 1-CM 1; 1-CM 2 за права c = \frac{3653}{R} \text{ (mm)}; \text{ Д-удадку на продадка в (m)} Фиг. 3-11а Фиг. 3-11а. Преход на строителните габарити 1 – CM, 1 – CM 1 и 1 – CM 2 от права в преходна и циркулярна крива (при циркулярна крива без преходни криви) Фиг. 3-116 Фиг. 3-116. Преход на строителните габарити 1 – CM, 1 – CM 1 и 1 – CM 2 от права в преходна и циркулярна крива (при циркулярна крива с преходни криви) Фиг. 3-12 Фиг. 3-12. Строителен габарит на надстройката за електрифицирани жп линии с горен проводник за променливо напрежение 25 kV, 50 Hz в права* Всички мерки са в милиметри – за коти 7000; 6800; 6500; 6000 и 5300 виж изискванията на табл. 3-2. Височина на контактния проводник над глава релса № по ред Вид съоръжение За ново строителство и след преустройства на съоръженията (mm) Минимално допустимо с разрешение на генералния директор на НК „ЖИ“ (mm) 1. В гаров район 6000 5800 2. На междугарие 5850 5550 3. При съществуващи тунели и жп мостове – 4900 4. На прелези 6000 – * При коловози в крива строителният габарит на надстройката се оформя съгласно фиг. 3-6, 3-7, 3-11а и 3-116. Таблица № 3-2 Минимална светла височина над главата на релсата на строителния габарит за нормални 1435 mm в права1 № по ред Наименование на предмета Светла височина (mm) I. За електрифицирани или предвидени за електрификация железопътни линии2 1. Всички съоръжения и устройства с изключение на тунелите, мостовете и надлезите 70003 2. Надлези и мостове: 2.1. В гаров район 68003 2.2. В междугарието 65003 3. Съществуващи жп мостови конструкции и тунели 5300 4. Надлези, пасарели, естакади над индустриални, предпазни, спасителни и деповски коловози въз основа на „Проект за преминаване на контактната мрежа под съоръжението“ – с разрешението на генералния директор на НК „ЖИ“ 60003 II. За неелектрифицирани железопътни линии 5. Всички съоръжения и устройства 55503 6. ИЗКЛЮЧЕНИЕ ПРАВЯТ: 6.1. Частите на вратите на съществуващите вагонни и локомотивни депа, при изключен пропуск на возилата, поголям от 1 – ВМ (0 – Т) 4850 6.2. Части от вратите на депа за ел. локомотиви и ЕМВ при монтиран контактен проводник 6300 6.3. Части на вратите на гаражи за моторни дрезини (ДМ), без монтиран контактен проводник и при изключен пропуск на возила с габарит, по-голям от 1 – ВМ (0 – Т) 5100 1При коловози в криви тези разстояния се увеличават съгласно фигури 3-6, 3-7, 3-11а и 3-116. 2При широчина на съоръжението над 15 m, мерена по оста на коловоза, се изготвя „Проект за преминаване на контактната мрежа под съоръжението“, който се съгласува с генералния директор на НК „ЖИ“. 3Минималните височини на строителния габарит трябва да се увеличават с 200 ÷ 300 mm, отчитащи строителни и експлоатационни допуски. Фиг. 3-13 Фиг. 3-13. Разстояние между осите на съседни коловози в права 1 – виж табл. 3-3 Таблица № 3-3 Разстояние между осите на съседни коловози в права 1 – към фиг. 3-13 № по ред Наименование на предмета Разстояние (mm) a b c На междугарието 1. При двупътни жп линии с междурелсие 1435 mm 4100 – – 2. При трипътни и четирипътни жп линии с междурелсие 1435 mm 4100 56002,5 56003 3. При коловоз с междурелсие 1435 mm, успореден на теснопътен 760 mm жп коловоз 3700 В гаров район 4. При приемно-отправни и маневрени коловози при нормални 1435 mm жп линии 4750 5. За коловози, на които се извършва безотцепен ремонт на подвижния жп състав при нормални 1435 mm жп линии 4750 6450 6. В новостроящи се гари за коловози, между които се предвижда строителство на пешеходен тунел – за нормални 1435 mm жп линии 90004 7. В съществуващи гари за коловози, между които се предвижда строителство на пешеходен тунел – за нормални 1435 mm жп линии 9000 8. В съществуващи и новостроящи се гари за коловози, между които ще се строи перон без свързващ ги пешеходен тунел – за нормални 1435 mm жп линии 6000 9. За гаражни или други коловози, по които не се извършва маневрена дейност – за нормални 1435 mm жп линии 4250 10. За коловози, предназначени за непосредствено претоварване от вагон на вагон при нормални 1435 mm жп линии 3650 11. При жп коловоз с междурелсие 1435 mm, успореден на теснопътен 760 mm жп коловоз 4000 12. За коловози, предназначени за непосредствено натоварване от вагон с междурелсие 1435 mm на вагон с междурелсие 760 mm и обратно 3300 3300 1При жп участъци в крива хоризонталните разстояния между средите на коловозите в междугарието и в гаровите райони се увеличават съответно на радиуса и надвишението, както следва: Първи случай: когато външните релси на двата коловоза нямат надвишение или надвишението на външната релса на външния коловоз е по-малко от надвишението на вътрешния коловоз: a = b + c \text{ (mm)}. Втори случай: когато надвишението на външната релса на външния коловоз е по-голямо от надвишението на външната релса на вътрешния коловоз: a = b + c + d \text{ (mm)}, \text{ където} а е увеличението на хоризонталното разстояние между средите на съседните коловози; b = \frac{36000}{R_1} \text{ (mm)}; c = \frac{36000}{R_2} \text{ (mm)}; R_1 и R_2 – радиусите на съседните коловози; d = \frac{H(h_a-h_i)}{1500} \text{ (mm)} H – височината от горната повърхност на главата на релсата до меродавната точка на строителния габарит, която е равна на: – 3950 mm, когато разстоянието между осите на коловозите е равно или по-голямо от 3750 mm, но не по-голямо от 4000 mm; – 3050 mm, когато разстоянието между коловозите е от 4000 mm до 4750 mm; – 2000 mm, когато разстоянието между коловозите е над 4750 mm; h_a, h_i – надвишението на външната релса на външния, респективно на вътрешния коловоз (mm) 2 5600 mm – ако коловозите няма да се електрифицират; 6150 mm – при електрифицирани жп линии за скорост до 90 км/час; 6400 mm – при електрифицирани жп линии за скорост над 100 км/час. 3 При четири и повече коловози разстоянието между осите им се определя почифтно, като всеки чифт коловози са на 4100 mm, а между чифтовете са 5600, 6150 и 6400 mm в съответствие с индекс 2 4 По възможност това разстояние да бъде 10 000 mm 5 Допуска се с разрешение на генералния директор на НК „ЖИ“ това разстояние да бъде по-малко от 6000 mm Фиг. 3-14 Фиг. 3-14. Разстояние между осите на съседни коловози при дистанционните знаци за нормални (1435 mm) жп линии Таблица № 3-4 Габаритни разстояния при перони с височина от глава релса до 300 mm за нормални 1435 mm жп линии права крива без надвишение на външната релса При коловоз, намиращ се във : крива с надвишение h (mm) за перони към: външна страна на кривата при: вътрешна страна на кривата при: h = 20 ÷ 75 h = 80 ÷ 150 h = 20 ÷ 75 h = 80 ÷ 150 Височина на перона (mm), мерена вертикално от горната повърхност на главата на: външната релса (mm) 250 ÷ 300 250 ÷ 300 250 ÷ 300 300 ÷ 350 – – вътрешната релса (mm) 250 ÷ 300 250 ÷ 300 – – 250 ÷ 300 250 ÷ 300 Хоризонтално разстояние от оста на коловоза до най-близката част на перона (mm): 1650 1650 + C 1650 + C 1650 + C + h/5 C = \frac{36000}{R} \text{ (mm), където R е радиусът на кривата (m)} Таблица № 3-5 Габаритни разстояния при перони с височина от глава релса до 760 mm за нормални 1435 mm жп линии При коловоз, намиращ се във : права крива без надвишение на външната релса крива с надвишение на външната релса Височина на перона, мерена вертикално от горната повърхност на главата на релсата (mm): 710 ÷ 760 не се допуска строителство не се допуска строителство Хоризонтално разстояние от оста на коловоза до най-близката част на перона (mm): 1750 Таблица № 3-6 Габаритни разстояния при рампи за нормални 1435 mm жп линии При коловоз, намиращ се във: права крива без надвишение на външната релса крива с надвишение на външната релса Височина на рампата, мерена вертикално от горната повърхност на главата на релсата (mm): 1100* 1100* не се допуска строителство Хоризонтално разстояние от оста на коловоза до най-близката част на рампата (mm): 1750 1750 плюс уширенията съгласно фиг. 3-6 и 3-11 не се допуска строителство * Като изключение в отделни случаи с разрешение на генералния директор на НК „ЖИ“ може да се строят рампи с височина, по-голяма от 1100 mm, при условие че се гарантира безопасността на движението, опазването на вагонния парк и техниката на безопасността и охраната на труда на обслужващия персонал. Таблица № 3-7 Габаритни разстояния за бордюрните камъни при жп разтоварищаза нормални 1435 mm жп линии При коловоз, намиращ се във: права крива без надвишение на външната релса крива с надвишение на външната релса Височина на бордюрните камъни, мерена вертикално от горната повърхност на главата на релсата (mm): 150 ÷ 200 150 ÷ 200 съгласно фиг. 3-7, 3-11a и 3-116 Хоризонтално разстояние от оста на коловоза до най-близката част на бордюрните камъни (mm): 1600 1600 + C съгласно фиг. 3-7, 3-11a и 3-116 C = \frac{36000}{R} \text{ (mm), където R е радиусът на кривата (m)}

Приложение 4 Приложение № 4 към чл. 15, т. 2

Габарити за теснопътни 760 mm жп линии Статичният габарит на подвижния железопътен състав при 760 mm жп линии е показан на фиг. 4-1. Строителният габарит за 760 mm жп линии в права е показан на фиг. 4-2. Минималните странични свободни пространства (отстояния), мерени от оста на коловоза до най-близките части на предметите, са указани в табл. № 4-1. Минималните светли височини над главите на релсите са указани в табл. № 4-2. Разстоянията между осите на съседните коловози на междугарие, гаров район и при дистанционните знаци са показани на табл. № 4-3 и фиг. № 4-3. Габаритните отстояния от оста на коловоза и главата на релсата за пероните, рампите и бордюрните камъни на жп разтоварищата са указани в табл. № 4-4, 4-5 и 4-6. Фиг. 4-1 Фиг. 4-1. Статичен габарит на подвижния железопътен състав при 760 mm жп линии Очертание на габарита на возилата Ограничителна линия на товарите Габарит на странично поставените сигнални фенери За междугарието и приемно-отправни коловози за пътнически влакове За останалите коловози Фиг. 4-2 Фиг. 4-2. Строителен габарит за 760 mm в права* Основно очертание на строителния габарит за участък в права за возила без обръщателни столове ----- Допълнителни предпазни пространства ----- Габарит на статично поставените сигнални фенери ----- Очертание на габарита на возилата и товарите e - разширение b = 32 mm – за контрарелси на стрелки и криви b ≥ 45 + e – за всички останали случаи Указания за страничните свободни пространства са посочени в табл. № 4-2, а за светлата височина над главата на релсата – в табл. № 4-3. * При жп участъци в крива размерите на строителния габарит за 760 mm жп линии се увеличават съответно на радиуса и надвишението на кривата, както следва: a) при криви без надвишение на външната релса – хоризонталните размери на очертанията на строителния габарит се увеличават към вътрешната и външната страна на кривата вследствие кривината на железния път съгласно следната таблица: Радиус на кривата (m) Увеличаване на хоризонталните разстояния (mm) Към вътрешната страна на кривата + \Delta i Към външната страна на кривата + \Delta a 60 300 150 70 280 120 80 260 100 90 250 90 100 230 80 125 200 60 150 190 50 200 160 40 250 130 30 300 100 20 400 80 0 500 70 0 800 50 0 1000 30 0 6) При крива с надвишение на външната релса: – към външната страна на кривата X_a = (B_a + \Delta_a) - H_a \frac{h}{810} - \frac{B_a + \Delta_a}{2} \left( \frac{h}{810} \right)^2 \text{ (mm)} Y_a = H_a + (B_a + \Delta_a + 405) \frac{h}{810} - \frac{H_a}{2} \left( \frac{h}{810} \right)^2 \text{ (mm)} – към вътрешната страна на кривата X_i = (B_i + \Delta_i) + H_i \frac{h}{810} - \frac{B_i + \Delta_i}{2} \left( \frac{h}{810} \right)^2 \text{ (mm)} Y_i = H_i - (B_i + \Delta_i - 405) \frac{h}{810} - \frac{H_i}{2} \left( \frac{h}{810} \right)^2 \text{ (mm)} където: X_a X_i са хоризонталните разстояния от оста на коловоза към външната (вътрешната) страна на кривата Y_a(Y_i) – вертикалните разстояния от ниво глава на релсите за външната (вътрешната) страна на кривата B_a(B_i) – полуширочината на строителния габарит в права (mm) H_a(H_i) – височината над главата на релсите на разглежданата точка от очертанието на строителния габарит (mm) \Delta_a(\Delta_i) – съгласно габлицата за увеличаване на хоризонталните размери h – надвишението на външната релса на кривата (mm) Фиг. 4-3 Фиг. 4-3. Разстояние между осите на съседни коловози при дистанционните знаци за теснопътни (760 mm) жп линии Таблица № 4-1 Минимални странични свободни пространства (отстояния), мерени от оста на коловоза до най-близките части на предметите – за теснопътни 760 mm жп линии* № по ред Наименование на предмета Отстояние (mm) I. На междугарие 1. Всички неподвижни предмети 2200 II. В гаров район 2. Всички неподвижни предмети, които се намират на пероните и на други места, откъдето се качват и слизат пътници. Дълги съоръжения и постройки, като: носещи конструкции и парапети на мостове, междинни опори и устои на надлези; пасарелки и естакади, стрелочни кабини, огради и др. 2200 3. Изключение правят, ако не се намират на перони и други места, откъдето се качват и слизат пътници: 3.1. Стълбове на телефонната, телеграфната и осветителната мрежа, водоснабдителни кранове, семафорни, светофорни и други сигнали, кантарни будки и животински рампи, единични колони с диаметър (дължина на страната, успоредна на оста на железния път) до 600 mm 1825 3.2. Части от стационарни кранове, работещи в съседство и над товаро-разтоварни, предпазни, спасителни, изтеглителни и деповски коловози. 2000 Таблица № 4-2 Минимална светла височина над главата на релсата на строителния габарит за теснопътни 760 mm жп линии в права* № по ред Наименование на предмета Светла височина (mm) 1. Всички съоръжения и устройства на теснопътни 760 mm железопътни линии, при ново строителство и преустройства 4750 Таблица № 4-3 Разстояние между осите на съседни коловози в права* при теснопътни 760 mm жп линии № по ред Наименование на предмета Разстояние (mm) a b c На междугарието 1. При теснопътни 760 mm жп линии 3300 – – 2. При теснопътен 760 mm жп коловоз, успореден на коловоз с междурелсие 1435 mm 3700 В гаров район 12. За приемно-отправни и маневрени коловози при теснопътни 760 mm жп линии 4000 4000 13. При теснопътен 760 mm жп коловоз, успореден на коловоз с междурелсие 1435 mm 4000 – 14. За коловози, предназначени за непосредствено натоварване от вагон с междурелсие 760 mm на вагон с междурелсие 1435 mm и обратно 3300 3300 *При жп участъци в крива хоризонталните разстояния между средите на коловозите в междугарието и в гаровите райони се увеличават съответно на радиуса и надвишението, както следва: Първи случай: когато външните релси на двата коловоза нямат надвишение или надвишението на външната релса на външния коловоз е по-малко от надвишението на вътрешния коловоз: a = \Delta a + \Delta I (mm); Втори случай: когато надвишението на външната релса на външния коловоз е по-голямо от надвишението на външната релса на вътрешния коловоз: a = \Delta a + \Delta i + d_o \text{ (mm)}, където: a е увеличението на хоризонталното разстояние между средите на съседните коловоз: do = 3,20(h_a - h_i) \text{ (mm)} h_a, h_i – надвишението на външната релса на външния, респективно на вътрешния коловоз (mm) +\Delta a, + \Delta i – съгласно таблицата към фиг. 4-2. Таблица № 4-4 Габаритни разстояния при перони за теснопътни 760 mm жп линии При коловоз, намиращ се във: права крива без надвишение на външната релса крива с надвишение на външната релса Височина на перона, мерена вертикално от горната повърхност на главата на релсата (mm): 200 ÷ 250 коригират се съгласно фиг. 3-11а и 3-116 от приложение № 3 и фиг. 4-2 от това приложение Хоризонтално разстояние от оста на коловоза до най-близката част на перона (mm): 1250 Таблица № 4-5 Габаритни разстояния за бордюрните камъни при жп разтоварища за теснопътни 760 mm жп линии При коловоз, намиращ се във: права крива без надвишение на външната релса крива с надвишение на външната релса Височина на бордюрните камъни, мерена вертикално от горната повърхност на главата на релсата (mm): 100 ÷ 150 коригират се съгласно фиг. 3-11а и 3-116 от приложение № 3 и фиг. 4-2 от това приложение Хоризонтално разстояние от оста на коловоза до най-близката част на бордюрните камъни (mm): 1300 Таблица № 4-6 Габаритни разстояния при рампи за теснопътни 760 mm жп линии При коловоз, намиращ се във: права крива без надвишение на външната релса крива с надвишение на външната релса Височина на рампата, мерена вертикално от горната повърхност на главата на релсата (mm): 750 ÷ 800 коригират се съгласно фиг. 3-11а и 3-116 от приложение № 3 и фиг. 4-2 от това приложение не се допуска строителство Хоризонтално разстояние от оста на коловоза до най-близката част на рампата (mm): 1330

Приложение 5 Приложение № 5 към чл. 18, ал. 12

Основни габаритни изисквания за основните елементи на контактната мрежа 1. Височина на контактния проводник над глава релса. № по ред Местонахождение За ново строителство и след преустройства на съоръженията (mm) Минимално допустимо с разрешение на генералния директор на НК„ЖИ“ (mm) 1. В гаров район 5800 – 2. На междугарие 5600 – 3. При съществуващи тунели и жп мостове – 4900 4. На прелези 6000 – 2. Минимални странични свободни пространства (отстояния), мерени от оста на коловоза до най-близките части на стълбове за контактна мрежа. № по ред Наименование на предмета Отстояние (mm) I. На междугарие ≥ 2750 1. Стълбове до жп коловоз в права 2. Стълбове до жп коловоз в права, външна или вътрешна страна на крива с еднопътни конзоли ≤ 3500 II. В гаров район 3. Стълбове, намиращи се до коловоз в права, вътрешна и външна страна на кривата ≥ 2450 4. Стълбове до жп коловоз в права, външна или вътрешна страна на крива с еднопътни конзоли ≤ 3500 Забележки: 2.1. Минималните разстояния при жп участъци в крива се увеличават в зависимост от радиуса с c = \frac{36000}{R} (mm), където R е радиусът на кривата (m). 2.2. Изискванията за гаров район важат и за района на спирките. 3. Разстоянията от части на контактната мрежа и токоснемателите на подвижния жп състав до заземените части на съоръженията и подвижния жп състав, както и преходът на контактните проводници в границите на изкуствените съоръжения са указани в чл 55, ал. 5 и 6 и в Инструкция за техническите изисквания, текущо поддържане и ремонтите на контактната мрежа 27,5 kV, 50 Hz на генералния директор на НК „ЖИ“. 4. Вертикалното разстояние на захранващите и обратни фидери до земята трябва да бъде съгласно нормите, посочени в Инструкция за техническите изисквания, текущо поддържане и ремонтите на контактната мрежа 27,5 kV, 50 Hz. За някои специфични условия, налагащи намаляване на габаритите на фидерите, проектите се съгласуват с НК „ЖИ“, като за минимално допустимо се счита габаритът на контактния проводник за същия участък. 5. Пресичането и сближаването на електрифицирани и неелектрифицирани жп линии с високоволтови линии се извършва по условията на Правилника за устройство на електрическите уредби (ПМС № 49 от 1987 г.), раздел XV, чл. III-4-129 ÷ 133, със следните допълнения за 750 kV: a) при пресичане с електрифицирани и неелектрифицирани жп линии минималното допустимо разстояние от чело стълб до крайната релсова нишка е 15 000 mm; b) вертикалното разстояние от най-ниския проводник до горния ръб на релсите при неподлежащи на електрификация жп линии е 15 000 mm, а при електрифицирани и подлежащи на електрификация жп линии – 23 000 mm; v) при успоредност на електропровода с жп линии хоризонталното разстояние от чело стълб до оста на най-близкия коловоз е 100 m, а при стеснено трасе – 25 m от крайния проводник на електропровода до крайния проводник на контактната мрежа при електрифицирани жп линии или до крайната релса при неелектрифицирани и неподлежащи на електрификация жп линии. 6. Забранява се пресичане и сближаване на електрифицирани и подлежащи на електрификация жп линии с високоволтови линии в райони на гари. 7. Най-малките разстояния при пресичане на електропроводи ВН с жп линии са, както следва: № по ред Наименование на пресичането Най-малки разстояния в mm и напрежение на електропровода kV до 20 kV 35+110 kV 220 kV 400 kV a) При пресичане на неелектрифицирани жп линии извън района на гарите разстоянието от най-долния проводник на електропровода при максимален провес до глава релса е (mm): 7500 7500 8500 9500 b) При пресичане на електрифицирани жп линии извън района на гарите разстоянието от най-долния проводник на електропровода при максимален провес до глава релса е (mm): 10 000 11 000 12 500 13 500 8. При пресичане на електрифицирана жп линия вертикалното разстояние от най-горния проводник на контактната мрежа до най-ниския проводник на електропровода при максимален провес трябва да бъде най-малко 2000 mm за електропровод до 20 kV включително, 3000 mm – за електропровод до 110 kV включително, 4000 mm – за електропровод до 220 kV, и 5000 mm – за електропровод до 400 kV. Пресичането трябва да се извършва в средата на междустълбие от контактната мрежа. 9. Въздушно пресичане на електрифицирани и подлежащи за електрифициране жп линии с електрически мрежи до 1 kV не се допуска. То се извършва само кабелно (подземно). 10. Пресичането на жп линии с подземни кабели за електроснабдяване се допуска само ако кабелите са поставени в тръби или бетонови канали на дълбочина най-малко 1700 mm, мерено от главата на релсата, но не по-малко от 500 mm под дъното на канавката и да започват най-малко 1000 mm извън канавката.

Приложение 6 Приложение № 6 към чл. 18, ал. 13

Основни габаритни изисквания при пресичания на жп линии от съобщителни линии и тръбопроводи 1. Пресичане на жп линии от т.т. линии: 1.1. пресичането на всички нови т.т. линии с жп линии трябва да бъде подземно, като ъгълът между осите на кабелното трасе и жп линията е не по-малък от 70°; 1.2. кабелите за нисковолтовите линии се полагат в тръби или бетонови канали на дълбочина 1700 mm до горния им ръб, мерено от главата на най-ниската релса, но не по-малко от 500 mm под дъното на канавката; пресичането започва на разстояние най-малко 1000 mm от външния ръб на отводнителната канавка; 1.3. забранено е пресичането на гарови райони от съобщителни линии; 1.4. разрешава се въздушно пресичане на неелектрифицирани жп линии само от съществуващи нисковолтови въздушни линии; разстоянието от стълба до най-близката релса трябва да бъде не по-малко от надземната част на стълба (Н) плюс 3 m. 2. Пресичане на жп линии от тръбопроводи: 2.1. разрешава се въздушно пресичане на електрифицирани жп линии от тръбопроводи, пренасящи само негорими течности при минимална светла височина от глава релса 7100 mm, като се спазват следните условия: a) пресичащата тръба се монтира върху носеща конструкция с парапети от двете външни страни за предпазване на служебния персонал; b) активната тръба, пренасяща негоримата течност, да бъде екранирана двустранно с метални щитове, имащи височина 1000 mm; дъното на носещата конструкция се изпълнява плътно с наклон за отвеждането на течностите встрани от железния път при евентуален пробив в активната тръба; v) тръбопроводите, носещите конструкции, екраните и парапетите да бъдат заземени двустранно; 2.2. при разполагане на тръбопроводи, пренасящи течности или газове, успоредно или под ъгъл (при сближаване) под 20 m до части под напрежение на контактната мрежа, последните се екранират откъм страната на контактната мрежа с плътни щитове, непосредствено разположени до тръбопроводите; 2.3. пресичането на железопътни линии с водопровод или газопровод се извършва по условията на т. 1.2. при гарантиране носимоспособност на предпазния кожух от постоянни и подвижни жп товари; 2.4. при пресичания на жп линии с газопроводи да се спазват предписанията на Наредба № 21 за устройството и безопасната експлоатация на газовите съоръжения и инсталации (необнародвана), Наредба № 2 от 1987 г. за противопожарните строително-технически норми (обн., ДВ, бр. 58 от 1987 г.; изм. и доп. бр. 33 от 1994 г.) и Наредба № 3 от 1995 г. за проектиране на системи за газоснабдяване в населените места и газови инсталации в сгради, работещи с природен газ (ДВ, бр. 24 от 1995 г.). 2.5. при пресичания на жп линии от водопроводи и канализации задължително от двете страни на жп линиите се предвиждат ревизионни шахти, разположени извън сервитута на НК „ЖИ“; при водопроводи в тези шахти се предвиждат спирателни кранове.

Приложение 7 Приложение № 7 към чл. 31, ал. 6

Гранични наклони на железния път База (m) 1:4 4,5 5 5,5 6 6,5 7 7,5 8 8,5 9 9,5 10 10,5 ≥11 1:К 150 166 182 195 207 216 231 240 250 261 268 277 286 294 300 НЕОФИЦИАЛЕН РАЗДЕЛ ДЪРЖАВНИ ВЕДОМСТВА, УЧРЕЖДЕНИЯ И ОБЩИНИ МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГОРИТЕ ЗАПОВЕД № РД-09-132 от 12 февруари 2002 г. На основание чл. 49, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и във връзка с настъпили благоприятни промени в епизоотичната обстановка по отношение на шапа по двукопитните животни в Република Аржентина нареждам: Изменям и допълвам Заповед № РД-09-377 от 14.III.2001 г., както следва: „Забранявам вноса от Република Аржентина на двукопитни животни, продукти и суровини от тях, които не са претърпели термична обработка, гарантираща унищожаването на вируса на шапа, с изключение на: 1. фураж и фуражни компоненти; 2. обезкостено говеждо месо, добито в одобрени за износ за страните – членки на ЕС, месодобивни предприятия и придружено с ветеринарен сертификат, който удостоверява, че: а) месото е добито от животни, произхождащи от незаразени провинции; б) основните лимфни възли на трупа са отделени; в) преди обезкостяване трупът е бил подложен на зреене при температура от +2° до +6°С в продължение минимум на 24 часа и е достигнато рН, по-ниско от 6.0, измерено в средата на M.longissimus dorsi на всяка половина на трупа.“ Контрола по изпълнението на заповедта възлагам на генералния директор на Националната ветеринарномедицинска служба. Заповедта влиза в сила от датата на обнародването ѝ в „Държавен вестник“. Министър: М. Дикме 8516 ЗАПОВЕД № РД-09-133 от 12 февруари 2002 г. На основание чл. 49, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност във връзка със занижения контрол, осъществяван от официалната ветеринарномедицинска служба на Китайската народна република върху здравословното състояние на животните и качеството на хранителните продукти от животински произход, представляващи риск за здравето на хората, нареждам: Забранявам вноса от Китайската народна република на: 1. живи животни; 2. продукти от животински произход, предназначени за човешка консумация и за храна на животни, с изключение на риба, която е уловена, замразена и пакетирана на риболовен кораб в морето и е изпратена директно до България. Контрола по изпълнението на заповедта възлагам на генералния директор на Националната ветеринарномедицинска служба. Заповедта влиза в сила от датата на обнародването ѝ в „Държавен вестник“. Министър: М. Дикме 8517 МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО ЗАПОВЕД № ЛС-04-46 от 1 февруари 2002 г. На основание чл. 15 от Закона за административното производство във връзка с чл. 655, ал. 3 от Търговския закон и постъпила молба от Антон Асенов Стойнев, вх. № 94-а-187/2001 г., с която моли да бъде изключен от списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производства по несъстоятелност, изключвам по негово желание Антон Асенов Стойнев, ЕГН 6607092846, от списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производства по несъстоятелност по Търговския закон, утвърден със Заповед № ЛС-03-1190 от 6.VIII.1998 г. (ДВ, бр. 96 от 1998 г.). Заповедта подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство. Министър: Ант. Станков 8045 МИНИСТЕРСТВО НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО ЗАПОВЕД № РД-02-14-68 от 30 януари 2002 г. На основание чл. 3, ал. 1, т. 1, чл. 20, ал. 1 и чл. 25, ал. 2, т. 2 ЗППДОБП във връзка със Заповед № РД-02-14-399 от 19.III.2001 г. за откриване процедура за приватизация на „Хидро Девин“ – ЕООД, Девин (ДВ, бр. 35 от 2001 г.), нареждам: 1. Продажбата на 80 на сто от дяловете от капитала на „Хидро Девин“ – ЕООД, Девин, да се извърши чрез публично оповестен конкурс. 2. Одобрявам конкурсната документация и определям следните конкурсни условия: 2.1. приоритетни условия: а) цена – кандидатите за участие в конкурса представят свое предложение за цената, а в случаите по чл. 25, ал. 3 ЗППДОБП – и финансова схема за разсрочено плащане в съответствие с определените условия; цената за обекта на продажба се оферира в левове; б) начин и срок на плащане: цената се заплаща 30 % в левове – с банков превод по сметка на МРРБ № 3000166300, БИН 6301301124, при БНБ – София, банков код 66196611, в деня на сключване на договора, а останалата част от покупната цена – с всички разрешени законоустановени платежни средства за участие в приватизацията – в срок до 30 дни от датата на сключване на договора за продажба; в случаите по чл. 25, ал. 3 ЗППДОБП се заплаща не по-малко от 25 % от цената в левове в деня на сключване на договора, а останалата част – съгласно предложената и приета финансова схема за разсрочено плащане; в) извършване на инвестиции; 2.2. общи условия – бизнесплан с прогнозен 3 – 5 годишен период, включващ пазарна, технологична, организационна, социална и екологична политика на дружеството. 3. Изисквания към участниците в конкурса: 3.1. да се запази основният предмет на дейност на дружеството за срок не по-малък от три години, считано от датата на прехвърляне на собствеността върху дяловете, предмет на продажба; 3.2. да не се разпореждат с дяловете – предмет на продажба, без разрешение на органа по чл. 3 ЗППДОБП за срок три години от придобиването им, а в случаите по чл. 25, ал. 3 ЗППДОБП – до окончателното изплащане на цената им, но не по-малък срок от три години след продажбата; 3.3. да не увеличават капитала на дружеството чрез приемане на съдружници, както и да преобразуват приватизираното дружество по реда на Търговския закон без разрешение на продавача до изпълнение на поетите задължения по приватизационния договор; 3.4. купувачът да изкупи дяловете, неизкупени от лицата по чл. 5, ал. 2 ЗППДОБП, при условията на сключения договор за продажба; 3.5. спазване на изискванията на Министерството на околната среда и водите за опазване и възстановяване на околната среда; 3.6. в случаи на участие на юридическо лице по чл. 25, ал. 3 ЗППДОБП предложението за участие в конкурса да съдържа и предложение за обезпечаване на неизплатената част от цената съгласно изискванията на чл. 25, ал. 5 ЗППДОБП; 3.7. не се допускат до участие в конкурса: а) физически лица, юридически лица, членове на управителните и контролните органи на юридическите лица, включени в списъка по Закона за информация относно необслужвани кредити, освен в случаите, когато са уредили задълженията си; б) оференти, чието предложение не съдържа декларация по § 9, ал. 1 ЗППДОБП; в) обединения, които не са юридически лица по смисъла на Търговския закон. 4. Конкурсната документация се закупува в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, ул. Св. св. Кирил и Методий 17 – 19, ет. 2, стая 205, срещу такса 300 лв., платени в касата на министерството, до 17 ч. на деня, предхождащ крайния срок за внасяне на предложенията. При покупка на конкурсната документация купувачите подписват декларация по чл. 6 от Наредбата за задължителната информация, предоставяна на потенциалните купувачи при продажбите по ЗППДОБП. Конкурсната документация може да се закупи само от лицата, представляващи юридическото лице-оферент, което ще участва в конкурса, или от нотариално упълномощено от него лице с представяне на копие от съдебната регистрация на потенциалния купувач или от физическо лице, което ще участва в конкурса, след представяне на документ за самоличност. 5. Оглед на дружеството се извършва всеки работен ден от 10 до 16 ч. след предварително уведомяване на управителя на дружеството до крайния срок за подаване на предложенията и след представяне на удостоверение за право на оглед, издадено от МРРБ. 6. Участниците в конкурса внасят депозит за участие в конкурса 62 822 лв. по сметка, указана в конкурсната документация. 7. Участниците в конкурса подават предложението си в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, ул. Св. св. Кирил и Методий 17 – 19, ет. 2, стая 205, в срок до 25 работни дни от датата на обнародване на заповедта в „Държавен вестник“ не по-късно от 12 ч. в деня на изтичане на срока. Министър: К. Паскалев