Раздел 1. Общи положения
Чл. 1
С тази наредба се определят нормите за авиационен шум и за газови емисии на авиационните двигатели и изискванията за издаване и отнемане на удостоверения (свидетелства) за съответствие на въздухоплавателните средства и авиационните двигатели с тези норми (стандарти).
Чл. 2
(1) По отношение на авиационния шум наредбата се прилага към всички въздухоплавателни средства,, с изключение на въздухоплавателните средства, конструирани специално за приложение в селското стопанство, за борба с пожари, за учебно-тренировъчни полети, за състезателни цели и фигурно пилотиране и за вертолети, конструирани за работа само с външно окачване.
(2) По отношение на изпускането на гориво тази наредба се прилага към въздухоплавателни средства с газотурбинни двигатели, регистрирани в Република България, предназначени за полети само при дозвукови скорости.
(3) По отношение на газовите емисии на авиационните двигатели тази наредба се прилага към турбореактивни и турбовентилаторни двигатели, монтирани на въздухоплавателни средства, регистрирани в Република България.
Чл. 3
Не се допуска експлоатация на въздухоплавателни средства и авиационни двигатели, към които са приложими изискванията на наредбата, ако същите превишават нормите за авиационен шум и за газови емисии, предвидени в наредбата.
Чл. 4
Съответствието на въздухоплавателните средства и на авиационните двигатели с нормите за авиационен шум и за газови емисии се удостоверява със свидетелство (удостоверение), издадено от Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация” (ГД “ГВА”) по реда на тази наредба.
Чл. 5
Методиките на изпитания, методите на изчисляване и изискванията към измервателната апаратура трябва да съответстват на тези, описани в Приложение № 16 на Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване.
Раздел 2. Максимално допустими нива на шум
Чл. 6
(1) За дозвукови реактивни самолети, за които е подадена заявка за издаване на сертификат за летателна годност на прототипа преди 6 октомври 1977 г., се прилагат следните максимално допустими нива на шум при единица за измерване „Ефективно ниво на измервания шум EPNdB“ (приложение № 1):
1. в точките за измерване на шума отстрани на пистата за излитане и кацане (ПИК) и при заход за кацане – 108 EPNdB за самолети с максимална сертифицирана излетна маса 272 000 кг или повече с намаляване на нивото на шума пропорционално на логаритъма от масата с 2 EPNdB при всяко намаление на масата 2 пъти до достигане на 102 EPNdB при излетна маса 34 000 кг, след което тази стойност остава постоянна;
2. в точката за измерване на шума при излитане – 108 EPNdB за самолети с максимална сертифицирана излетна маса 272 000 кг или повече с намаляване на нивото на шума пропорционално на логаритъма от масата с 5 EPNdB при всяко намаление на масата 2 пъти до достигане на 93 EPNdB при излетна маса 34 000 кг, след което тази стойност остава постоянна.
(2) Самолетът не трябва да превишава указаните в предходната алинея нива на шум в следните точки:
1. в точката за измерване на шума отстрани на ПИК: точка на линията, успоредна на осевата линия на ПИК и отдалечена от нея или нейното продължение на 650 м, в която нивото на шум при излитане се явява максимално;
2. в точката за измерване на шума при излитане: точка на продължението на осевата линия на ПИК, разположена на разстояние 6,5 км от началото на засилването;
3. в точката на измерване на шума при заход за кацане: точка на земята на продължението на осевата линия на ПИК, която се намира на разстояние от глисада с ъгъл на наклона 3° и започваща на разстояние 300 м след прага на ПИК, по вертикала на 120 м. На равнинна местност това съответства на точка на разстояние 2000 м от прага на ПИК.
Чл. 7
(1) За модифицираните варианти на всички самолети, предвидени в чл. 6, ал. 1, по отношение на които е приета заявка за издаване на удостоверение (свидетелство) за шум, поради изменение на типовата конструкция или изпълнението на друга аналогична процедура на или след 26 ноември 1981 г. се прилагат следните максимално допустими нива на шум при единица за измерване „Ефективно ниво на измервания шум EPNdB“ (приложение № 2):
1. в точката на измерване на шума отстрани на ПИК – 106 EPNdB за самолети с максимално сертифицирана излетна маса 400 000 кг или повече с намаляване на нивото на шума пропорционално на логаритъма от масата до 97 EPNdB при излетна маса 35 000 кг, след което тази стойност остава постоянна;
2. в точката на измерване на шума при излитане:
3. в точката на измерване на шума при заход за кацане – 108 EPNdB за самолети с максимално сертифицирана излетна маса 280 000 кг или повече с намаляване на нивото на шума пропорционално на логаритъма от масата до 101 EPNdB при излетна маса 35 000 кг, след което тази стойност остава постоянна.
(2) Самолетът не трябва да превишава указаните в предходната алинея нива на шум в следните точки:
1. в точката за измерване на шума отстрани на ПИК – точка на линията, успоредна на осевата линия на ПИК и отдалечена от нея или нейното продължение на 650 м, в която нивото на шум при излитане се явява максимално;
2. в точката за измерване на шума при излитане – точка на продължението на осевата линия на ПИК, разположена на разстояние 6,5 км от началото на засилването;
3. в точката на измерване на шума при заход за кацане – точка на земята на продължението на осевата линия на ПИК, която се намира на разстояние от глисада с ъгъл на наклона 3° и започваща на разстояние 300 м след прага на ПИК, по вертикала на 120 м. На равнинна местност това съответства на точка на разстояние 2000 м от прага на ПИК.
Чл. 8
Допуска се превишаване на максималните нива, предвидени в чл. 6 и 7, в една или две точки от измерванията, ако:
1. сборът от тези превишения е не повече от 4 EPNdB с изключение на самолетите с четири двигателя, имащи степен на двуконтурност 2 или повече, по отношение на които е приета заявка за издаване на удостоверение за летателна годност на прототипа или е изпълнена друга аналогично установена процедура до 1 декември 1969 г. (за тях сборът от всички превишения да не е повече от 5 EPNdB);
2. превишението в която и да е точка е не повече от 3 EPNdB;
3. всяко превишение в дадена точка се компенсира от понижено ниво в друга точка или в други точки.
Чл. 9
Максимално допустимите нива на шум, предвидени в чл. 6 и 7, с допустимите отклонения, предвидени в чл. 8, са приложими за всички дозвукови реактивни самолети, по отношение на които е приета заявка за издаване на удостоверение за летателна годност на прототипа или е изпълнена друга аналогично установена процедура до 6 октомври 1977 г. и за техните модифицирани варианти, по отношение на които е приета заявка за сертификация, поради изменение на типовата конструкция или е изпълнена друга аналогична процедура на или след 26 ноември 1981 г., с изключение на самолетите, които:
1. изискват писта за излитане с дължина 610 м или по-малко при максимално зарегистрирана в удостоверението за летателна годност маса; или
2. оборудвани са с двигатели със степен на двуконтурност 2 или повече и тяхното индивидуално удостоверение за летателна годност на дадения самолет за първи път е било издадено до 1 март 1972 г.; или
3. оборудвани са с двигатели със степен на двуконтурност по-малко от 2 и по отношение на които от сертифициращия орган е била приета заявка за издаване на сертификат за летателна годност на прототипа или е изпълнена друга аналогично установена процедура до 1 януари 1969 г. и по отношение на които индивидуалното удостоверение за летателна годност на дадения самолет за първи път е издадено до 1 януари 1976 г.
Чл. 10
(1) За дозвукови реактивни самолети, заявката за издаване на удостоверение за летателна годност на прототипа на които е приета на 6 октомври 1977 г. или по-късно, за витлови самолети с маса повече от 5700 кг, заявлението за издаване на удостоверение за летателна годност на прототипа на които е прието на или след 1 януари 1985 г. и до 17 ноември 1988 г. и за витлови самолети с маса повече от 8618 кг, заявлението за издаване на удостоверение за летателна годност на прототипа на които е прието на или след 17 ноември 1988 г., се прилагат следните максимално допустими нива на шум при единица за измерване „Ефективно ниво на измервания шум EPNdB“ (приложение № 3):
1. в контролната точка за измерване на шума отстрани на ПИК на режим пълна мощност – 103 EPNdB за самолети с максимално сертифицирана излетна маса 400 000 кг и повече, при намаляване на нивото на шума пропорционално на логаритъма на масата до 94 EPNdB, при излетна маса 35 000 кг, след което тази граница остава постоянна;
2. в контролната точка за измерване на шума при излитане:
3. в контролната точка за измерване на шума при заход за кацане – 105 EPNdB за самолети с максимално сертифицирана излетна маса 280 000 кг и повече, при намаляване на нивото на шума пропорционално на логаритъма на масата до 98 EPNdB при излетна маса 35 000 кг, след което тази граница остава постоянна;
4. в случай, че за отчетна температура на околния въздух при приемане на изходните атмосферни условия се използва 15° С, то преди да се сравнят с максималните нива на шума, указани в т. 2, към измеряемото (и коректируемото) ниво на шума, получено в точката на измерване на шума при излитане, се добавя 1 EPNdB.
(2) При изпитанията, провеждани в съответствие с тези норми, самолетът не трябва да превишава указаните в предходната алинея нива на шума в следните точки:
1. в контролната точка за измерване на шума отстрани на ПИК – точка на линията, успоредна на осевата линия на ПИК и отдалечена от нея на 450 м, в която нивото на шума при излитане се явява максимално;
2. в контролната точка за измерване на шума при излитане – точка на продължението на осевата линия на ПИК на разстояние 6,5 км от началото на засилването;
3. в контролната точка за измерване на шума при захода за кацане – точка на земната повърхност на продължението на осевата линия на ПИК на разстояние 2000 м от прага на ПИК. На равна местност това съответства на точка, разстоянието от която до глисадата с ъгъл на наклона 3° и започваща на разстояние 300 м след прага на ПИК е 120 м по вертикала.
Чл. 11
Допуска се превишаване на максималните нива, предвидени в чл. 10, в една или две точки от измерванията, ако:
1. сумата от превишенията е не повече от 3 EPNdB;
2. превишението в коя да е точка е не повече от 2 EPNdB;
3. всички превишения се компенсират от съответното снижение на нивата в друга точка или в други точки.
Чл. 12
Максимално допустимите нива на шум, предвидени в чл. 10, с допустимите отклонения, предвидени в чл. 11, са приложими за:
1. всички дозвукови реактивни самолети, включително и техните модифицирани варианти, с изключение на самолетите, за които е необходима писта за излитане с дължина 610 м или помалко при максимално регистрирана в удостоверението за летателна годност маса, по отношение на които е приета заявка за издаване на удостоверение за летателна годност на прототипа или е изпълнена друга аналогично установена процедура на 6 октомври 1977 г. или по-късно;
2. всички витлови самолети, включително и техните модифицирани варианти, с максимално сертифицирана излетна маса повече от 5700 кг (с изключение на самолетите, указани в чл. 21), по отношение на които е приета заявка за издаване на удостоверение за летателна годност на прототипа или е изпълнена друга аналогично установена процедура на или след 1 януари 1985 г. и до 17 ноември 1988 г., с изключение на случаите, когато се прилагат стандартите от чл. 26;
3. всички витлови самолети, включително и техните модифицирани варианти, с максимално сертифицирана излетна маса повече от 8618 кг, по отношение на които е приета заявка за издаване на удостоверение за летателна годност на прототипа или е изпълнена друга аналогично установена процедура на 17 ноември 1988 г. или по-късно.
Чл. 13
(1) За всички свръхзвукови самолети, включително за техните модифицирани варианти, по отношение на които е приета заявка за издаване на удостоверение за летателна годност на прототипа или е изпълнена друга аналогично установена процедура до 1 януари 1975 г. и по отношение на които индивидуалното удостоверение за летателна годност за конкретния самолет за първи път е било издадено след 26 ноември 1981 г., максималните нива на шум не трябва да превишават измерените нива на шума на първия сертифициран самолет от дадения тип.
(2) За свръхзвукови самолети, за които е подадена заявка за издаване на удостоверение за летателна годност на прототипа на или след 1 януари 1975 г., не са разработени норми за шум. При необходимост ГВА ще разработи и публикува такива норми.
Чл. 14
(1) За витлови самолети с маса повече от 5700 кг, за които е подадена заявка за издаване на сертификат за летателна годност на прототипа преди 1 януари 1985 г., се прилагат следните максимално допустими нива на шум при единица за измерване „Ефективно ниво на измервания шум EPNdB“ (приложение № 4):
1. в контролната точка за измерване на шума встрани от ПИК – пределно ниво от 96 EPNdB за самолети с максимална излетна маса до 34 000 кг с увеличаване от тази точка пропорционално на логаритъма от масата на самолета с 2 EPNdB при всяко удвояване на масата до 103 EPNdB, след което това ниво остава постоянно;
2. в контролната точка за измерване на шума при излитане – пределно ниво 89 EPNdB за самолети с максимална излетна маса до 34 000 кг с увеличаване от тази точка пропорционално на логаритъма на масата на самолета с 5 EPNdB при всяко удвояване на масата до 106 EPNdB, след което това ниво остава постоянно;
3. в контролната точка за измерване на шума при заход за кацане – пределно ниво до 98 EPNdB за самолети с максимална излетна маса до 34 000 кг с увеличаване от тази точка пропорционално на логаритъма на масата на самолета с 2 EPNdB при всяко удвояване на масата до 105 EPNdB, след което това ниво остава постоянно.
(2) При изпитанията, провеждани в съответствие с тези норми, самолетът не трябва да превишава указаните в предходната алинея нива на шума в следните точки:
1. в контролната точка за измерване на шума отстрани на ПИК – точка на линията, успоредна на осевата линия на ПИК и отдалечена от нея или от нейното продължение на 450 м, в която нивото на шума при излитане се явява максимално;
2. в контролната точка за измерване на шума при излитане – точка на продължението на осевата линия на ПИК на разстояние 6,5 км от началото на засилването;
3. в контролната точка за измерване на шума при захода за кацане – точка на земната повърхност на продължението на осевата линия на ПИК на разстояние 2000 м от прага на ПИК. На равна местност това съответства на точка, разстоянието от която до глисада с ъгъл на наклона 3° и започваща на разстояние 300 м след прага на ПИК е 120 м по вертикала.
Чл. 15
Допуска се превишаване на максималните нива, предвидени в чл. 14, в една или две точки от измерванията, ако:
1. сумата от превишенията е не повече от 3 EPNdB;
2. всяко превишение в отделна точка не е повече от 2 EPNdB;
3. всяко превишение се компенсира от съответното снижение на нивото в друга точка или в други точки.
Чл. 16
(1) Максимално допустимите нива на шум, предвидени в чл. 14, с допустимите отклонения, предвидени в чл. 15, са приложими за всички витлови самолети, включително и техните модификации, с максимална сертифицирана излетна маса повече от 5700 кг, по отношение на които сертифициращият орган е приел заявката за издаване на сертификат за летателна годност на прототипа или е изпълнена друга аналогично установена процедура на или след 6 октомври 1977 г. и до 1 януари 1985 г.
(2) Максимално допустимите нива на шум, предвидени в чл. 14, с допуските, предвидени в чл. 15, не са приложими към:
1. самолети, за които е необходима ПИК с дължина 610 м или по-малко при максимална регистрирана маса в удостоверението за летателна годност;
2. самолети, специално конструирани за борба с пожари;
3. самолети, специално конструирани за селскостопански цели;
4. самолети, за които се прилагат нормите, предвидени в чл. 19;
5. самолети, за които се прилагат нормите, предвидени в чл. 26.
Чл. 17
(1) Нормите по чл. 7 са приложими за модифицираните варианти и за отделни самолети, чиято максимална сертифицирана маса превишава 5700 кг и които не попадат под действието на нормите по чл. 19 и не принадлежат към типовете, по отношение на които е приета заявка за издаване на удостоверение за летателна годност на прототипа или е изпълнена друга аналогично установена процедура до 6 октомври 1977 г. и по отношение на които индивидуалното удостоверение за летателна годност за отделните самолети е било издадено на или след 26 ноември 1981 г.
(2) Нормите по чл. 10 са приложими към всички витлови самолети, включително и техните модификации, с максимална излетна маса повече от 5700 кг, по отношение на които е приета заявка за издаване на удостоверение за летателна годност на прототипа или е изпълнена друга аналогично установена процедура на или след 1 януари 1985 г.
Чл. 18
В случай, че даден тип витлови самолети (приложение № 5) не попадат под клаузите на чл. 16 или 21, за същите се прилагат нормите по чл. 6, 7 и 10, които, макар и да са разработени за дозвукови реактивни самолети, са подходящи за прилагане и за други типове самолети, независимо от типа на техните силови установки.
Чл. 19
За витлови самолети с маса не повече от 8618 кг, заявката за издаване на сертификат за летателна годност на прототипа на които е приета до 17 ноември 1988 г., се прилагат следните максимално допустими нива на шум при единица за измерване „Коригирано сумарно ниво на звуковото налягане в dB(A)“: Постоянна граница 68 dB(A) за самолети с маса до 600 кг, която се изменя от тази точка пропорционално на масата до 1500 кг, след което тази граница остава постоянна и се равнява на 80 dB(A) за маса до 8618 кг.
Чл. 20
В този случай, когато за самолета се отнасят постановките, залегнали в чл. 27, ал. 2, границата от 80 dB(A) се прилага до маса 8618 кг.
Чл. 21
Максимално допустимите нива на шум, предвидени в чл. 19, са приложими за всички витлови самолети с изключение на самолетите, специално конструирани за фигурен пилотаж, за използване в селското стопанство или за борба с пожари с максимално сертифицирана излетна маса, непревишаваща 8618 кг, по отношение на които:
1. е приета заявка за издаване на удостоверение за летателна годност на прототипа или е изпълнена друга аналогично установена процедура на или след 1 януари 1975 г. и до 17 ноември 1988 г. с изключение на модифицираните варианти, по отношение на които е приета заявка за издаване на удостоверение за летателна годност или е изпълнена друга аналогична процедура на или след 17 ноември 1988 г., в който случай се използват нормите по чл. 26; или
2. индивидуалното удостоверение за летателна годност на конкретния самолет за първи път е било издадено на или след 1 януари 1980 г.
Чл. 22
(1) За вертолети, за които е подадена заявка за издаване на сертификат за летателна годност на прототипа или е изпълнена друга аналогично установена процедура на или след 1 януари 1985 г. или е подадена заявка за изменение на типовата конструкция на вертолета, което влияе неблагоприятно на шумовите му характеристики, или е изпълнена друга аналогично установена процедура на или след 17 ноември 1988 г., се прилагат следните максимално допустими нива на шум при единица за измерване „Ефективно ниво на измервания шум EPNdB“ (приложение № 6):
1. в контролната точка от траекторията при излитането – 109 EPNdB за вертолети с максимално сертифицирана излетна маса 80 000 кг и повече, при снижение на нивото на шума пропорционално на логаритъма на масата на вертолета с 3 EPNdB при всяко намаление на масата с два пъти до 89 EPNdB, след което това значение остава постоянно;
2. в контролната точка от траекторията на полета – 108 EPNdB за вертолети с максимално сертифицирана излетна маса 80 000 кг и повече, при снижение на нивото на шума пропорционално на логаритъма на масата на вертолета с 3 EPNdB при всяко намаление на масата с два пъти до 88 EPNdB, след което това значение остава постоянно;
3. в контролната точка на траекторията при заход за кацане – 110 EPNdB за вертолети с максимално сертифицирана излетна маса 80 000 кг и повече, при снижаване на нивото на шума пропорционално на логаритъма на масата на вертолета с 3 EPNdB при всяко намаление на масата два пъти до 90 EPNdB, след което това значение остава постоянно.
(2) При изпитанията, извършени в съответствие с тези норми, вертолетът не трябва да превишава указаните в предходната алинея нива на шума в следните точки:
1. в контролните точки за измерване на нивото на шума при излитане:
2. в контролните точки за измерване на шума при полета:
3. в контролните точки за измерване на шума при заход за кацане:
Чл. 23
Допуска се превишаване на максималните нива, предвидени в чл. 22, в една или две точки от измерванията, ако:
1. сумата от превишенията не е повече от 4 EPNdB;
2. всяко превишение във всяка отделна точка не е повече от 3 EPNdB;
3. всички превишения се компенсират със съответното снижение на нивата в друга точка или в други точки.
Чл. 24
Максимално допустимите нива на шум, предвидени в чл. 22, с допустимите отклонения, предвидени в чл. 23, са приложими за всички вертолети с изключение на вертолетите, конструирани изключително за използване в селското стопанство, за борба с пожари или транспортиране на товари на външно окачване, по отношение на които:
1. е приета заявка за издаване на удостоверение за летателна годност на прототипа или е изпълнена друга аналогично установена процедура на или след 1 януари 1985 г.; или
2. е приета заявка за изменение на типовата конструкция, което може неблагоприятно да влияе на шумовите характеристики на вертолета, или е била изпълнена друга аналогично установена процедура на или след 17 ноември 1988 г.
Чл. 25
В случай, че вертолетът има максимална сертифицирана излетна маса 2730 кг или по-малко, заявителят по чл. 24 може да избере сертифициране в съответствие с изискванията на чл. 28 вместо изискванията на чл. 22.
Чл. 26
(1) За витлови самолети с маса не повече от 8618 кг, за които е подадена заявка за издаване на удостоверение за летателна годност на прототипа или на модифицирания вариант на или след 17 ноември 1988 г. (приложение № 7), се прилагат следните максимално допустими нива на шум при единица за измерване „Коригирано по скала „А“ максимално ниво на шума (LAmax)“ – Постоянно ниво 76 dB(A) за самолети с маса до 600 кг, изменящо се от тази стойност пропорционално на логаритъма на масата на самолета с 9,83 dB(A) при всяко удвояване на масата до достигане на пределно ниво от 88 dB(A), след което тази стойност остава постоянна за маса до 8618 кг.
(2) При изпитанията, провеждани в съответствие с тези норми, самолетът не трябва да превишава указаните в предходната алинея нива на шума в контролната точка за измерване на шума при излитане – точка на продължението на осевата линия на ПИК, разположена на разстояние 2500 м от началото на засилването при излитане.
Чл. 27
(1) Максимално допустимите нива на шум, предвидени в чл. 26, са приложими за всички витлови самолети и техните модифицирани варианти с максимално сертифицирана излетна маса не повече от 8618 кг, с изключение на самолетите, специално конструирани за фигурен пилотаж, за използване в селското стопанство, за борба с пожари, и мотопланери, по отношение на които е приета заявка за издаване на сертификат за летателна годност на прототипа или всички модифицирани варианти или е изпълнена друга аналогично установена процедура на или след 17 ноември 1988 г.
(2) По отношение на самолетите, указани в предходната алинея, които не отговарят на нивата на шум, предвидени в чл. 26, и в случаите, когато е приета заявка за издаване на удостоверение за летателна годност на прототипа или всички модифицирани варианти, или е изпълнена друга аналогично установена процедура до 17 ноември 1993 г., се прилагат нормите по чл. 20.
Чл. 28
(1) За вертолети с максимално сертифицирана излетна маса не повече от 2730 кг се прилагат следните максимално допустими нива на шум при единица за измерване „Ниво на звуковото въздействие (SEL)“ – при максимална сертифицирана излетна маса до 788 кг максималните нива на шума не трябва да превишават 82 dB SEL и нарастват с 3 dB при всяко увеличаване на масата два пъти след това.
(2) При изпитанията, провеждани в съответствие с тези норми, вертолетът не трябва да превишава указаните в предходната алинея нива на шума в контролната точка на траекторията на полета – точка, разположена на земята на разстояние 150 м по вертикала от траекторията на полета.
Чл. 29
(1) Максимално допустимите нива на шум, предвидени в чл. 28, са приложими за всички вертолети с максимално сертифицирана излетна маса не повече от 2730 кг с изключение на вертолетите, конструирани изключително за използване в селското стопанство, борба с пожари или транспортиране на товари на външно окачване, по отношение на които:
1. е издадено удостоверение за летателна годност на прототипа или е изпълнена друга аналогично установена процедура на или след 11 ноември 1993 г.; или
2. е издадено удостоверение за летателна годност, вземайки под внимание измененията в типовата конструкция, което може да влияе неблагоприятно на шумовите характеристики на вертолета, или е изпълнена друга аналогично установена процедура на или след 11 ноември 1993 г.
(2) Допуска се заявителят да предпочете демонстрация за съответствие с изискванията на чл. 22 вместо с изискванията на чл. 28.
Чл. 30
(1) От 1 януари 2007 г. се забранява оперирането от летища, разположени на територията на Република България, с граждански дозвукови реактивни самолети, оборудвани с двигатели с коефициент на двуконтурност, по-малък от 2, и с максимална излетна маса 34 000 kg или повече или със сертифицирана максимална вътрешна вместимост за конкретния тип самолет повече от деветнадесет пътнически седалки, с изключение на местата за екипажа, освен ако същите имат удостоверение за авиационен шум, издадено съгласно стандартите на част II, глава 3, том 1 от Приложение 16 на Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, второ издание (1988).
(2) Изключения от изискването по ал. 1 могат да се предоставят на:
1. самолетите, посочени в Анекса към Директива № 92/14/EEC относно ограничаването експлоатацията на самолети по част II, глава 2, том 1 от Приложение 16 към Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, второ издание (1988), изменен и допълнен с Директива № 98/20/ЕС, Директива 1999/28/ЕС и Регламент № 991/2001ЕС, при условие, че не са отдадени на лизинг на физически или юридически лица на държава, различна от посочената в анекса;
2. самолети, които не отговарят на стандартите по част II, глава 3, том 1 от Приложение 16 на Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, второ издание (1988), но са снабдени с оборудване, което приспособява въпросния тип самолети, за да постигнат съответствие с тези стандарти, и това съответствие е определено на основата на техническите стандарти и процедури на Европейския съюз;
3. самолети от исторически интерес;
4. самолети, оборудвани с двигатели с коефициент на двуконтурност 2 или повече от 2.
Раздел 3. Свидетелство (удостоверение) за авиационен шум
Чл. 31
(1) Гражданската въздухоплавателна администрация издава свидетелство за авиационен шум на въздухоплавателните средства, посочени в чл. 2, ако удовлетворяват изискванията на наредбата.
(2) Свидетелство за авиационен шум на въздухоплавателно средство се издава при наличието на свидетелство (удостоверение, сертификат) за шум за типа въздухоплавателно средство, издадено от оторизирания сертифициращ орган на страната – производител на въздухоплавателното средство, или на друга страна – членка на Международната организация за гражданска авиация (ИКАО).
(3) Свидетелството за авиационен шум, издавано от ГВА, съдържа данни относно:
1. държавата на регистрацията, национален и регистрационен знак;
2. сериен номер на производителя;
3. означенията на типа и модела, дадени от производителя; тип/модел на двигателя; тип/модел на въздушния винт (ако има такъв) и номер на съответния типов сертификат за шум;
4. указание за всички модификации, въведени с цел привеждане в съответствие с използваните норми за сертифициране по шум;
5. максималната маса, при която е било продемонстрирано съответствие с използваните норми за сертифициране по шум;
6. за самолети, заявката за сертифициране летателната годност на прототипа на които е подадена на или след 6 октомври 1977 г., а също така за вертолети, чиято заявка за сертифициране летателната годност на прототипа е подадена на или след 1 януари 1985 г. – средното ниво (нива) на шум в контролната точка (точки), в които е продемонстрирано съответствие с използваните норми за сертифициране по шум – в съответствие с изискванията на сертифициращия орган;
7. главата от том 1 „Авиационен шум“, Приложение 16 на Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, съответстваща на изискванията, използвани при сертифициране на въздухоплавателното средство.
(4) Валидността на свидетелството за авиационен шум, издадено от ГВА, не е ограничена по време, при условие че се спазват изискванията за техническо обслужване на въздухоплавателното средство, съдържащи се в чл. 33.
(5) Заявителят подава в ГВА заявка за издаване на свидетелство за авиационен шум по образец (приложение № 8).
(6) В случай, че се подава заявка за издаване на свидетелство за авиационен шум на въздухоплавателно средство от тип, от който в Република България дотогава не е било издавано свидетелство за шум на нито едно въздухоплавателно средство, от заявителя се изисква да представи в ГВА копие от типовото свидетелство (сертификат) за шум, посочен в чл. 31, ал. 2.
(7) Всички специфични изисквания към техническото обслужване на въздухоплавателното средство за поддържане на шумовите му характеристики, ако има такива, за съответствие с описаните в тази наредба норми трябва да са описани в съответните регламенти за техническо обслужване, ръководства по ремонт и т.н.
(8) За улесняване на пребазирането на въздухоплавателно средство в Република България ГВА може, при подходящи условия, да издаде временно Свидетелство за авиационен шум, преди въздухоплавателното средство и неговата документация да бъдат достъпни за преглед от ГВА, при условие, че заявителят представи в ГВА номера и датата на чуждестранното удостоверение за шум на въздухоплавателно средство.
(9) Заявителят поема разходите за провеждане на полетните изпитания и заплаща на ГВА допълнителните разходи за измерване нивата на шум и за другите проверки за съответствие.
Чл. 32
Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация” признава удостоверения за авиационен шум на въздухоплавателни средства, издадени от оторизирани сертифициращи органи на други страни – членки на ИКАО, при положение, че за тяхното издаване са използвани изисквания, най-малко равностойни на тези, описани в тази наредба.
Чл. 33
(1) Заявките за утвърждаване на модификации, които могат да повлият на шума на въздухоплавателното средство, се разглеждат от ГВА по отношение на ефекта, който имат върху шума на въздухоплавателното средство.
(2) Всички модификации, които могат да повлият на шума на въздухоплавателното средство, трябва да бъдат утвърдени пряко от ГВА в случай, че модификацията е класифицирана като „значителна“, или съгласно процедура, утвърдена за лицензирана организация за техническо обслужване, в случай, че модификацията е класифицирана като „незначителна“.
(3) При разработване на модификация заявителят на модификацията трябва да предаде в ГВА кратко описание на нейния ефект върху шума на въздухоплавателното средство, така че модификацията да може да се класифицира.
(4) Ако модификацията включва такива промени в конструкцията, които дават основание на ГВА да разглежда модифицираното въздухоплавателно средство като изискващо нов типов сертификат по шум, към заявителя на модификацията се предявяват изисквания за преминаване на съответната сертификационна процедура по шум в страната производител или в друга страна – членка на ИКАО.
(5) Заявителят на модификацията трябва да покаже пред ГВА, че предлаганата модификация е такава, че след осъществяването ѝ модифицираното въздухоплавателно средство ще отговаря на изискванията по шум, приложени при сертифицирането му преди модифицирането, и на такива допълнителни изисквания по шум, каквито ГВА може да постави в дадения случай. Изключват се случаите по чл. 7, когато се прилагат описаните в същия член изисквания.
Раздел 4. Стандарти за изпускане на гориво и за газови емисии
Чл. 34
(1) Преднамереното изпускане на течно гориво в атмосферата от дюзите на събирателните колектори на горивната система, явяващо се в резултат на спиране на двигателя след изпълнението на нормален полет или работа на земя, трябва да бъде предотвратено.
(2) Съответствието с това изискване се постига чрез подходяща конструкция на въздухоплавателното средство или на монтираните на него двигатели или на подходяща комбинация от конструктивни мерки по въздухоплавателното средство и неговите двигатели.
Чл. 35
Нормите, предвидени в чл. 34, са приложими за всички въздухоплавателни средства с газотурбинни двигатели, предназначени за осигуряване на полети само при дозвукови скорости, произведени след 18 февруари 1982 г.
Чл. 36
(1) За сертифициране на самолетни двигатели се контролират следните емисии:
1. димност;
2. газови емисии – неизгорели въглеводороди (HC), въглероден окис (CO), азотни окиси (NOx).
(2) За сертифициране на самолетни двигатели се използват следните единици мерки на измерванията:
1. димните емисии се измерват и изразяват в димно число (SN);
2. масата (Dp) на газовите замърсители HC, CO или NOx, отделени по време на стандартен емисионен цикъл при излитане и кацане (LTO), се измерват и изразяват в грамове.
(3) За стандартни атмосферни условия се приемат условията на ISA – Международна стандартна атмосфера на морско равнище, с изключение на еталонната абсолютна влажност, която се приема за равна на 0,00629 кг вода/кг сух въздух.
(4) Двигателят се изпробва на работни режими с достатъчна тяга, така че да могат да се определят характерните за двигателя нива на газообразните емисии и димните числа и да се определят масата на емисиите и димните числа, коригирани към стандартните условия при работа на двигателя при следните значения на разчетната мощност/тяга (в проценти), както следва: Режим на работа Тяга Излетен 100 % от Foo Изкачване 85 % от Foo Заход за кацане 30 % от Foo Земен МГ/Рулиране 7 % от Foo
(5) За изчисляване и съобщаване на данните за газовите емисии стандартният цикъл за излитане и кацане (LTO) се определя чрез указване на времето на работа за всеки режим на работа на двигателя, както следва: Режим Време в режим на работа (минути) Излитане 0,7 Набор на височина 2,2 Заход за кацане 4,0 Земен МГ/Рулиране 26,0
(6) Горивото, използвано по време на изпитанията, трябва да отговаря на спецификациите от приложение № 9. Не трябва да бъдат добавяни добавки, използвани с цел намаляване на димността.
(7) Изпитанията се правят с двигателя, монтирани на неговия изпитвателен стенд.
(8) Двигателят трябва да бъде в типична сертифицирана конфигурация. Отбор на въздух и допълнителни натоварвания извън необходимите за базовата работа на двигателя не е необходимо да бъдат имитирани.
(9) Когато условията на изпитание се различават от стандартните условия, резултатите от изпитанията трябва да бъдат коригирани към стандартните условия, предвидени в чл. 36, ал. 3, 4, 5 и 6.
Чл. 37
За двигатели, чиято дата на производство е на или след 1 януари 1983 г., димното число, измерено на всички тягови режими и приведено към характеристичното ниво, не трябва да превишава нивото, определено от формулата: Нормативно димно число = 83,6(\text{Foo})^{-0,274} или стойността 50, която от двете величини е помалка.
Чл. 38
За двигатели, чиято разчетна тяга е по-голема от 26,7 kN, първият сериен образец на които е бил произведен на или след 1 януари 1986 г., се прилагат следните максимално допустими нива на газови емисии: изчислените газови емисионни нива, конвертирани към характеристичните нива, не трябва да превишават нормативните нива, определени от следните формули:
1. въглеводороди (NC) Dp/\text{Foo} = 19,6;
2. въглероден окис (CO) Dp/\text{Foo} = 118;
3. азотни окиси (NOx):
Чл. 39
На всеки тип двигател трябва да бъде осигурена следната информация:
1. обозначение и сериен номер на двигателя;
2. разчетна тяга (в kN);
3. изходна степен на повишаване на налягането;
4. стандартна спецификация на горивото;
5. отношение на водород/въглерод в горивото;
6. методите на придобиване на данни;
7. методът, използван за внасяне на корекции за атмосферни условия;
8. методът на анализиране на данните.
Чл. 40
На всички тягови режими, за всеки двигател, изпитван с цел издаване на удостоверение, трябва да бъде осигурена следната информация, представена след коригиране към стандартните условия (ако корекцията се налага):
1. разход на гориво (кг/сек);
2. емисионен индекс (гр/кг) за всеки газов замърсител;
3. измерено димно число.
Чл. 41
За всеки двигател, изпитван с цел издаване на удостоверение, трябва да бъде представена следната вторична информация:
1. ниво на емисиите, т.е. емисионен индекс, умножен по разхода на гориво (гр/сек) за всеки газов замърсител;
2. обща маса на емисията на всеки газов замърсител, измерена по време на цикъл на излитане и кацане (гр);
3. стойностите на Dp/\text{Foo} за всеки газов замърсител (гр/kN);
4. максимално димно число.
Чл. 42
Характеристичното димно число и нивата на емисията на газовия замърсител трябва да се представят за всеки тип двигател, за който се изисква сертификация на емисиите.
Раздел 5. Свидетелство (удостоверение) за изпускано гориво и за газови емисии
Чл. 43
Гражданската въздухоплавателна администрация признава удостоверения (сертификати) на въздухоплавателни средства по отношение предотвратяване умишлено изпускане на гориво, издадени от оторизирани сертифициращи органи на други страни – членки на ИКАО, при положение, че за сертифицирането са използвани изисквания, най-малко равностойни на предвидените в тази наредба.
Чл. 44
Гражданската въздухоплавателна администрация признава удостоверения (сертификати) на авиационни двигатели за газовите им емисии, издадени от оторизирани сертифициращи органи на други страни – членки на ИКАО, при положение, че за сертифицирането са използвани изисквания, най-малко равностойни на предвидените в тази наредба.
Чл. 45
(1) Заявките за утвърждаване на модификации на въздухоплавателните средства се разглеждат от ГВА по отношение на ефекта, който имат върху изпускането на гориво от въздухоплавателното средство и/или на газовите емисии на авиационните двигатели на въздухоплавателното средство.
(2) Всички модификации, които могат да повлият на изпускането на гориво от въздухоплавателното средство и/или на газовите емисии на авиационните двигатели, трябва да бъдат утвърдени пряко от ГВА.
(3) При разработване на модификация заявителят на модификацията трябва да предаде в ГВА кратко описание на нейния ефект върху характеристиките на въздухоплавателното средство и/или авиационния двигател по отношение на изпускането на гориво и/или на газовите емисии на въздухоплавателното средство.
(4) Ако в резултат на модификацията, която се предлага, съществува реална вероятност да се променят характеристиките на въздухоплавателното средство или на авиационния двигател по отношение на изпускането на гориво и/или на газовите емисии, степента на промяна се преценява от ГВА и заявителят на модификацията се инструктира дали е необходимо преминаване на процедура по нова сертификация след осъществяване на модификацията.
Допълнителна разпоредба
§ 1
По смисъла на тази наредба:
1. „самолет“ е въздухоплавателно средство, по-тежко от въздуха, привеждано в движение от силова установка, подемната сила на което по време на полета се създава основно чрез аеродинамична реакция на повърхности от въздухоплавателното средство, оставащи неподвижни в дадените условия;
2. „дозвуков самолет“ е самолет, неспособен да поддържа хоризонтален полет при скорости, превишаващи числото на Мах 1;
3. „мотопланер“ е самолет, оборудван с двигател, разполагаемата мощност на който му позволява да поддържа хоризонтален полет, но не е достатъчна за извършване на излитане;
4. „вертолет“ е въздухоплавателно средство, по-тежко от въздуха, което се поддържа в полет основно чрез реакция на въздуха с един или няколко носещи винта, завъртени от силова установка около оси, намиращи се в приблизително вертикално положение;
5. „спомагателна силова установка (ССУ)“ е автономно бордно устройство, осигуряващо подаването на електроенергия и сгъстен въздух към бордните системи по време на работа на земята;
6. „свързани със ССУ бордни системи“ са бордни системи, използващи електроенергия и сгъстен въздух, подавани от ВСУ по време на работа на земята;
7. „модифициран вариант на въздухоплавателното средство“ е въздухоплавателно средство, аналогично от гледна точка на летателната си годност на прототипа, който е преминал сертифициране по шум, но с внесени конструктивни изменения, които могат да повлият неблагоприятно на шумовите му характеристики;
8. „степен на двуконтурност“ е отношението на разхода на въздух в теглово изражение в каналите на втория контур на газотурбинен двигател към разхода на въздух в теглово изражение в горивните камери при максималната тяга на двигателя на стенд при условията на Международната стандартна атмосфера на морско равнище;
9. „форсиране на тягата (форсаж)“ е режим на работа на двигателя, при който захранването на системата за горене се осигурява (напълно или частично) чрез подаване на въздух, съдържащ неизгоряло гориво;
10. „етап на заход за кацане“ е работната фаза, определена от времето, през което двигателят работи в режим на заход за кацане;
11. „етап на набор на височина“ е етап от полета, определен от времето, през което двигателят работи в режим на набор на височина;
12. „дата на производство“ е датата на издаване на документа, удостоверяващ, че конкретно въздухоплавателно средство или двигател отговаря на изискванията към дадения тип, или датата на издаване на аналогичен документ;
13. „производна версия (вариант)“ е авиационен газотурбинен двигател от същия тип както оригинално сертифицирания двигател, в който са запазени основните конструктивни особености на вътрешния контур и на горивната камера на оригиналния модел и за който другите параметри по оценка на ГВА не са променени;
14. „азотни окиси“ е сумарното количество на азотния окис и азотния двуокис, съдържащо се в газова проба, пресметнато на основата на предположението, че азотният окис е бил под формата на азотен двуокис;
15. „базова степен на повишаване на налягането \pi_{\text{оо}}“ е отношението на средното пълно налягане в изходящата равнина на последната степен на компресора към средното пълно налягане във входната равнина на първата степен на компресора, когато двигателят развива номинална излетна тяга, в статични условия на морско равнище според Международната стандартна атмосфера (МСА);
16. „дим“ са въглеродните продукти в изходящите емисии, затрудняващи разпространението на светлината;
17. „димно число“ е безразмерна величина, определяща нивото на димност;
18. „етап на излитане“ е етап на полета, определен от времето, през което двигателят работи на разчетна мощност;
19. „разчетна мощност/тяга“ е максималната разполагаема мощност/тяга, необходима за излитане в нормални работни условия при статични условия на морско равнище според МСА, без използване на впръскване на вода в двигателя, утвърдена от сертифициращия орган. Тягата се изразява (измерва) в килонютони (кN);
20. „рулиране – земен малък газ“ е работен етап, включващ извършване на рулиране и работа на режим малък газ, от първоначалния запуск на основния двигател (двигатели) до началото на разбега за излитане и от момента на излизане от полосата (излизане от завоя) до пълното спиране на основния двигател (двигатели);
21. „неизгорели въглеводороди“ е сумата от всички въглеводороди от всички класове и молекулярни тегла, съдържащи се в газова проба, пресметната при условното предположение, че те се намират в пробата под формата на метан;
22. „характеристично ниво на димното число или на емисиите на газовия замърсител“ е средната стойност, получена при тестването на всички двигатели, измерена и коригирана към еталонен стандартен двигател и стандартни атмосферни условия, разделена с коефициент, съответстващ на броя тествани двигатели;
23. „CO“ е въглероден окис (моноокис);
24. „Dp“ е масата на всеки газов (газообразен) замърсител, отделен в атмосферата по време на стандартен цикъл на емисия при кацане и излитане;
25. „Fn“ е тяга при условията на МСА, на морско равнище, за даден (определен) режим на работа;
26. „Foo“ е разчетна мощност/тяга;
27. „F*oo“ е разчетна мощност/тяга с използването на форсаж;
28. „HC“ са неизгорели въглеводороди;
29. „NO“ е азотен окис;
30. „NO2“ е азотен двуокис;
31. „Nox“ са азотни окиси;
32. „SN“ е димно число;
33. „\pi_{\text{оо}}“ е базова степен на повишаване на налягането.
Преходни и заключителни разпоредби
§ 2
Тази наредба се издава на основание чл. 16а, т. 7, чл. 24, ал. 5 и § 6 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за гражданското въздухоплаване (обн., ДВ, бр. 94 от 1972 г.; изм. и доп., бр. 30 от 1990 г., бр. 16 от 1997 г. и бр. 85 от 1998 г.).
§ 3
Наредбата влиза в сила от 1 март 1999 г. Министър: В. Краус
Приложение 1 Приложение № 1 към чл. 6, ал. 1
М – максимална излетна маса \times 1000 \text{ кг} 0 34 272 Ниво на шума встрани от ПИК (EPNdB) 102 91,83+6,64 log M 108 Ниво на шума при заход за кацане (EPNdB) 102 91,83+6,64 log M 108 Ниво на шума при излитане (EPNdB) 93 67,56+16,61 log M 108
Приложение 2 Приложение № 2 към чл. 7, ал. 1
М – максимална излетна маса \times 1000 \text{ кг} 0 34 35 48,3 66,72 133,45 280 325 400 Ниво на шума встрани от ПИК (EPNdB) – всички самолети 97 83,87 + 8,51 log M 106 Ниво на шума при заход за кацане (EPNdB) – всички самолети 101 89,03 + 7,75 log M 108 Ниво на шума при излитане (EPNdB) 2 двигателя 93 70,62 + 13,29 log M 104 3 двигателя 93 67,56 + 16,61 log M 73,62 + 13,29 log M 107 4 двигателя 93 67,56 + 16,61 log M 74,62 + 13,29 log M 108
Приложение 3 Приложение № 3 към чл. 10, ал. 1
М – максимална излетна маса \times 1000 \text{ кг} M 0 20,2 28,6 35 48,1 280 385 400 Ниво на шума встрани от ПИК (EPNdB) – всички самолети 94 80,87 + 8,51 log M 103 Ниво на шума при заход за кацане (EPNdB) – всички самолети 98 86,03 + 7,75 log M 105 Ниво на шума при излитане (EPNdB) 2 двигателя или по-малко 89 66,65 + 13,29 log M 101 3 двигателя 89 69,65 + 13,29 log M 104 4 двигателя или повече 89 71,65 + 13,29 log M 106
Приложение 4 Приложение № 4 към чл. 14, ал. 1
М – максимална излетна маса \times 1000 \text{ кг} M 0 34,0 358,9 384,7 Ниво на шума встрани от ПИК (EPNdB) 96 85,83+6,64 log M 103 Ниво на шума при заход за кацане (EPNdB) 98 87,83+6,64 log M 105 Ниво на шума при излитане (EPNdB) 89 63,56+16,61 log M 106
Приложение 5 Приложение № 5 към чл. 18
КЛАСИФИКАЦИЯ ЗА СЕРТИФИКАЦИЯ ПО ШУМ НА ВИТЛОВИ САМОЛЕТИ* * Тези стандарти не са приложени към самолети, специално конструирани за учебно-тренировъчни полети, за фигурен пилатаж, за използване в селското стопанство или за борба с пожари, а също така за мотопланери.
Приложение 6 Приложение № 6 към чл. 22, ал.1
М – максимална излетна маса \times 1000 кг М 0 0,788 80 Ниво на шума встрани от ПИК (EPNdB) 89 90,03 + 9,97 \log M 109 Ниво на шума при заход за кацане (EPNdB) 90 91,03 + 9,97 \log M 110 Ниво на шума при излитане (EPNdB) 88 89,03 + 9,97 \log M 108
Приложение 7 Приложение № 7 към чл. 26, ал.1
М – максимална излетна маса \times 1000 кг М 0 0,6 1,4 Ниво на шума в dB(A) 76 83,23 + 32,67 \log M 88 ЗАЯВКА за издаване на Свидетелство за шум на ..... (тип на ВС) (сер. №) (нац. и регистр. знаци) експлоатиран от ..... (наименование на оператора на ВС) I. Сведения за ВС 1. .... (тип/модел на двигателя) 2. .... (тип/модел на въздушния винт) 3. .... (№ на типовия сертификат за шум, сертифициращ орган, издал типовия сертификат за шум) 4. .... (№ на всички модификации, въведени с цел привеждане на ВС към стандартите за шум, използвани при издаването на чуждестранния сертификат за шум) 5. .... (мах маса на ВС, при която е било продемонстрирано съответствие със стандартите за шум, използвани при издаването на чуждестранния сертификат за шум) 6. .... (за ВС по чл. 31, ал. 3, т. 6 от НАШГЕ – средните нива на шум в контролните точки) 7. .... (№ и дата на издаване на индивидуалния чуждестранен сертификат за шум на конкретното ВС) II. Сведения за заявителя 1. .... (наименование на заявителя – според съдебната му регистрация) 2. .... (точен адрес) Долуподписаният декларирам, че всички горепосочени сведения са верни във всяко отношение. ..... (дата) За заявителя: ..... (име, фамилия) (подпис) ..... (длъжност)
Приложение 9 Приложение № 9 към чл. 36, ал. 6
Технически изисквания към горивото, използвано при провеждане на изпитания на авиационни газотурбинни двигатели, за газови емисии Свойства Допустим диапазон на величините Плътност, кг/м3 при 15°С 780 – 820 Температура на дестилация, °С 10 % от точката на кипене 155 – 201 Окончателна точка на кипене 235 – 285 Полезна топлина на изгаряне, МДж/кг 42,86 – 43,50 Съдържание на ароматични вещества, в % от обема 15 – 23 Съдържание на нафталини, в % от обема 1,0 – 3,5 Точка на димене, мм 20 – 28 Съдържание на водород, в % от масата 13,4 – 14,1 Съдържание на сяра, в % от масата по-малко от 0,3 Кинематичен вискозитет при 20°С, мм2/с 2,5 – 6,5 НАРЕДБА № РД-08-20 от 14 януари 1999 г. за събиране на статистическа информация за гражданското въздухоплаване в Република България Раздел I Общи положения Чл. 1. С тази наредба се регламентират събирането, обработката, анализът и съхранението на статистическа информация за гражданското въздухоплаване в Република България и взаимоотношенията между Министерството на транспорта и физическите и юридическите лица по повод осъществяването на тази дейност. Чл. 2. (1) Тази наредба има за цел да изгради единна база от статистически данни, предназначена за нуждите на държавните органи за управление и за българските авиационни субекти, както и за международните въздухоплавателни организации. (2) Структурата и съдържанието на единната база от статистически данни са в съответствие с препоръките и изискванията на Международната организация за гражданска авиация (ИКАО), отразени в документ 9060 „Статистическа програма на ИКАО“. Чл. 3. Събирането на статистическа информация за гражданското въздухоплаване в Република България се извършва във вид и периодичност, определени с тази наредба. Чл. 4. (1) Единната база от статистически данни за гражданското въздухоплаване в Република България се изгражда и поддържа от Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ към Министерството на транспорта. (2) Статистическите данни, отнасящи се до отделни физически или юридически лица, се използват единствено за статистически цели. Раздел II Участници в статистическата дейност Чл. 5. Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ към Министерството на транспорта организира и извършва статистическата дейност, като: 1. събира статистически данни от източниците на информация; 2. обработва, натрупва и съхранява статистически данни, създава единна база от статистически данни за гражданското въздухоплаване в Република България в съответствие с изискванията на международните стандарти; 3. предоставя статистическа информация на потребителите и публикува ежегодно „Сборник статистически данни за гражданското въздухоплаване в Република България“; 4. обменя статистическа информация с оторизираните международни организации в областта на гражданското въздухоплаване. Чл. 6. (1) Източници на статистическа информация са физически и юридически лица, които експлоатират въздухоплавателни средства, ръководят летища или обслужват въздушното движение във връзка с осъществяването на гражданското въздухоплаване. (2) Чуждестранни авиационни оператори, извършващи въздухоплавателна дейност до и от територията на Република България, предоставят статистическа информация при условията, предвидени в спогодбите за въздушен транспорт, подписани между Република България и съответната държава. (3) Лицата по ал. 1 са задължени да предоставят достоверна статистическа информация. (4) Видът, периодичността, структурата и съдържанието на отчетните статистически форми са посочени в приложения, както следва: 1. видът и периодичността на отчетните статистически форми са посочени в приложение № 1; 2. основните статистически категории са посочени в приложение № 2; 3. отчетните статистически форми са посочени в приложение № 3. Чл. 7. (1) Статистическата информация се използва за нуждите на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“. (2) Потребители на статистическа информация са и: 1. органите на държавната администрация; 2. Националният статистически институт; 3. авиационните субекти и други организации, свързани с въздухоплаването или неговото обслужване; 4. международни организации в областта на гражданското въздухоплаване; 5. други. (3) Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ може да публикува и да предоставя обработена и обобщена статистическа информация на потребителите по ал. 2, т. 3, 4 и 5 не по-рано от една година след изтичане на отчетния период. Данните от отчетна форма В „Превози по начални и крайни пунктове на полета“ могат да се публикуват и предоставят не по-рано от две години след изтичане на отчетния период. Раздел III Обработка на статистическата информация Чл. 8. (1) Обект на събиране, обработка, анализ и съхранение са статистически данни за натуралните показатели, извършената транспортна работа или обемът на въздухоплавателните услуги, изпълнени от всички авиационни субекти, осъществяващи такава дейност до, от и в Република България, както и икономически данни за българските авиационни субекти. (2) Авиопревозвачите представят статистически данни за: 1. превозените пътници, товари и поща; 2. превозите по начални и крайни пунктове на полетите; 3. превозите по етапи на полетите; 4. парка от въздухоплавателни средства; 5. числеността на персонала; 6. финансовото състояние. (3) Лицата, изпълняващи дейности от обхвата на авиацията с общо предназначение, представят данни за: 1. пролетените часове; 2. номенклатурата и обема на изпълнените авиационни услуги; 3. парка от въздухоплавателни средства; 4. числеността на персонала. (4) Летищните администрации представят статистически данни за: 1. превозите през летищата; 2. движенията на въздухоплавателните средства; 3. обема на въздухоплавателните услуги, предоставяни в летищата; 4. финансови сведения за летищата. (5) „Ръководство на въздушното движение“ представя статистическа информация за: 1. маршрутните средства: статистически и финансови данни за обслужването на полетите; 2. движението по трасетата при използване на маршрутните средства. Чл. 9. (1) Данните за отчетните статистически форми (приложение № 3) се подготвят и попълват от авиационните субекти – източници на информация, съгласно предвидената периодичност в приложение № 1 към тази наредба. (2) Отчетните статистически форми А, В, С, I и АД-3 (приложение № 3) се изпращат в Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ към Министерството на транспорта в 15-дневен срок, а всички останали форми – в двумесечен срок след изтичане на предвидената в приложение № 1 периодичност за подаване на статистическите данни. (3) Данните се представят на хартиен носител (стандартна бланка), както и на магнитен носител или по електронен път чрез информационната система на гражданската авиация (ако това е възможно за авиационния оператор). (4) Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ към Министерството на транспорта определя изискванията към софтуера, както и формата, които осигуряват въвеждането на отчетната статистическа информация. Чл. 10. (1) Обработката на статистически данни се извършва съгласно алгоритмите, заложени в структурата на отчетните форми. (2) Обработката се извършва периодично съгласно честотата на постъпване на отчетните форми – месечно, тримесечно и годишно, от Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ към Министерството на транспорта. (3) Обработването на информацията по ал. 2 се извършва в едномесечен срок след получаване на съответните отчетни статистически форми. Чл. 11. (1) Информацията се натрупва и съхранява в единна база данни за гражданското въздухоплаване. (2) Данните се съхраняват във формат, удобен за ползване от различни хардуерни платформи и програмни продукти. Чл. 12. (1) Обобщената информация се разпространява на български и английски език в обем и съдържание съобразно нуждите, за които е предназначена. (2) Информация на международни организации в областта на гражданското въздухоплаване се предоставя съгласно изискванията на ИКАО. Допълнителна разпоредба § 1. По смисъла на тази наредба: 1. „авиация с общо предназначение“ обхваща полетите на всички въздухоплавателни средства на гражданската авиация без търговска транспортна цел, както и полетите, свързани с изпълнение на авиационни услуги; 2. „авиационни субекти“ са авиационните оператори, летищните администрации, собствениците на летища, „Ръководство на въздушното движение“ и други лица с предмет на дейност, свързан с обслужване на въздухоплаването; 3. „международни организации в областта на гражданското въздухоплаване“ са Международна организация за гражданска авиация (ИКАО), Международна асоциация за въздушен транспорт (ИАТА), Международният съвет на летищата (АСИ), Европейската конференция за гражданска авиация (ЕКГА) и др. Заключителни разпоредби
§ 2
Ръководителят на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ дава указания по прилагането на наредбата и попълването на отчетните статистически форми.
§ 3
Тази наредба се издава на основание чл. 16 и §6 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за гражданското въздухоплаване (обн., ДВ, бр. 94 от 1972 г.; изм., бр. 30 от 1990 г., бр. 16 от 1997 г. и бр. 85 от 1998 г.) и чл. 67 от Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване (ДВ, бр. 55 от 1994 г.). Министър: В. Краус
Приложение 1 Приложение № 1 към чл. 6, ал. 4, т. 1
Вид и периодичност на отчетните статистически форми Наименование на документа Източник Периодичност (в месеци) 1. „Отчет на превози“ (Форма А) авиопревозвачи 1 2. „Превози по начални и крайни пунктове на полета“ (Форма В) авиопревозвачи 3 3. „Превози по етапи на полета“ (Форма С) авиопревозвачи 12 4. „Парк въздухоплавателни средства и персонал на авиопревозвачите“ (Форма D) авиопревозвачи 12 5. „Финансови данни за авиопревозвачите“ (Форма ЕҒ) авиопревозвачи 12 6. „Обем на превозите през летища“ (Форма I) летищна администрация 1 7. „Финансови данни по летища“ (Форма Ј) летищна администрация 12 8. „Финансови данни по маршрутни средства“ (Форма К) РВД 12 9. „Данни за движение по трасетата при използване на маршрутни средства“ (Форма Л) РВД 12 10. „Въпросник за дейностите в авиацията с общо предназначение“ (Форма АД-3) авиационни оператори 12
Приложение 2 Приложение № 2 към чл. 6, ал. 4, т. 2
Основни статистически категории Основни категории Компоненти 1 2 1. Авиационни оператори 1.1. Търговски авиопревозвачи по размери а. Общото излетно тегло на парка превишава 200 т б. Общото излетно тегло на парка не превишава 200 т (малки превозвачи) 1 2 1.2. Търговски авиопревозвачи по вида на обслужване а. Редовни авиокомпании (превозвачи) – международни авиокомпании – вътрешни авиокомпании 1.3. Други авиационни оператори по вида на превози (авиация за общо предназначение) а. Търговски нетранспортни оператори б. Нетърговски оператори 2. Полети на ВС 2.1. По вида на полета а. Търговски транспортни полети б. Търговски нетранспортни полети в. Нетърговски полети 2.2. По вида на етапа на полета а. Международни етапи б. Вътрешни етапи По търговски полети 2.3. По редовност а. Редовни полети б. Нередовни полети 2.4. По вида на превоза а. Пътнически и смесени (пътници и товари) б. Чисто товарни /с поща полети 3. Въздухоплавателни средства (ВС) 3.1. По тип Наименование на производителя и означение на модела 3.2. По конструкция на крилото а. ВС с неподвижно крило б. ВС с носещ винт 3.3. По силовата установка а. Турбореактивен двигател б. Турбовинтов двигател в. Бутален двигател 3.4. По броя на двигателите а. Многодвигателни 4-двигателни 3-двигателни 2-двигателни б. Еднодвигателни 3.5. По използване за определени цели а. Пътнически б. Товаро-пътнически в. Чисто товарни г. Други – неизползвани за търговски въздушен транспорт 3.6. По начин на използване а. Експлоатирани от собственика ВС б. Лизинговани или чартирани ВС – по финансов лизинг – по експлоатационен или краткосрочен лизинг, чартиране в. Взаимноразменени ВС 1 2 4. Авиационен персонал 4.1. Персонал по вида извършвана работа a. Командири и втори пилоти b. Останал летателен състав v. Стюарди и стюардеси g. Специалисти по техническо обслужване и ремонт d. Специалисти от службите за въздушно движение и търговските служби e. Друг персонал 4.2. Категории пилоти по вида на свидетелството a. Курсант (самолет) b. Любител (самолет) v. Любител (вертолет) g. Търговски (самолет) d. Търговски (вертолет) e. Старши търговски (самолет) ж. Линеен транспортен з. Неуправляем аеростат и. Планер 5. Превози през летищата 5.1. По вида движение на ВС a. Международно излитане или кацане b. Вътрешно излитане или кацане 5.2. По вида превози a. Пътници – отпътували – пристигнали – транзитни b. Товар – разтоварен – натоварен v. Поща – разтоварена – натоварена 5.3. По вида на полета или заминаването a. Международен полет или заминаване b. Вътрешен полет или заминаване 1 2 6. Авиация с общо предназначение 6.1. По вида на дейност a. Полети на ВС с двигатели – учебни полети – бизнес- или увеселителни полети – авиационни специални работи (селскостопански, медицински и други подобни) – – Други полети b. Полети на планери и неуправляеми аеростати
Приложение 3 Приложение № 3 към чл. 6, ал. 4, т. 3
Отчетни статистически форми 1. Отчет за превози (Форма А) 2. Превози по начални и крайни пунктове на полета (Форма В) 3. Превози по етапи на полета (Форма С) 4. Парк въздухоплавателни средства и персонал на авиопревозвачите (Форма D) 5. Финансови данни за авиопревозвачите (Форма ЕҒ) 6. Обем на превозите през летища (Форма I) 7. Финансови данни по летища (Форма Ј) 8. Финансови данни по маршрутни средства (Форма К) 9. Данни за движение по трасета при използване на маршрутни средства (Форма Л) 10. Въпросник за дейностите в авиацията с общо предназначение (Форма АД-3) Форма А Отчет за превози Авиопревозвач: ..... Месец/година: ..... Код по ИКАО Показатели Изм. един. Всички видове превози (по етапи на полети) В т.ч.само товарни превози (по етапи на полети) между-народни вът-решни между-народни вът-решни a b c d e f g Редовни търговски полети 1010 1. Самолето-километри хил. 1020 2. Самолето-излитания бр. 1030 3. Пролетени часове (в цели часове) бр. 1040 4. Превозени пътници бр. 1050 5. Превозени товари тона 1060 6. Изпълнени пътнико-километри хил. 1070 7. Разполагаеми кресло-километри хил. 1080 8. Коефициент на пътническо затоварване % 9. Изпълнени тон-километри 1091 a) пътници, включително багаж хил. 1092 b) товари, включително срочни товари хил. 1093 v) поща хил. 1094 g) общо a + b + v хил. 1100 10. Разполагаеми тон-километри хил. 1110 11. Коефициент на търговско затоварване % Нередовни (чартърни) търговски полети 2010 12. Самолето-километри хил. 2020 13. Самолето-излитания бр. 2030 14. Пролетени часове бр. 2040 15. Превозени пътници – всичко бр. 2041 a) само пътници по туристически превози бр. 2050 16. Превозени товари тона 2060 17. Изпълнени пътнико-километри хил. 2061 a) само по туристически превози хил. 2070 18. Разполагаеми кресло-километри хил. 19. Изпълнени тон-километри хил. 2091 a) пътници, включително багаж хил. 2092 b) товари и поща хил. 2094 v) общо a + b хил. 2100 20. Разполагаеми тон-километри хил. Нетърговски полети 2230 10. Пролетени часове за спец. услуги бр. 2330 11. Пролетени часове за нетърговски полети бр. Форма В Превози по начални и крайни пунктове на полета Авиопревозвач: ..... Година: ..... Тримесечие: ..... Двойка градове Търговски превози от до пътници (бр.) товари (тона) поща (тона) a b c d Форма С Превози по етапи на полета Авиопревозвач: ..... Година: ..... Двойка летища Тип въздухопл. средство Брой на полетите Разполагаем капацитет Търговски превози пътнико-кресла (бр.) капацитет за платен товар (тона) пътници (бр.) товари (тона) поща (тона) a b c d e f g h Форма D Парк въздухоплавателни средства и персонал на авиопревозвачите Авиопревозвач: ..... Годината завършва на: ..... Част 1. Парк въздухоплавателни средства Състав на парка по типове въздухоплавателни средства Характеристика на парка Експлоатационни показатели брой въздухоплавателни средства от всеки вид характеристика на въздухоплавателното средство брой самолето-излитания пролетени часове общ брой разполагае- произ-води-тел и модел код на изпол-зване/ вариант в нача-лото на го-дината изменение през годината в края на го-дина-та брой пътни-чески кресла средно макс. изл. тегло (тона) търговски полети всички видове (общо - I+j) търговски полети всички видове (общо - I+m) ми са-моле-тодни придо-бити изва-дени редов-ни чар-търни редов-ни чар-търни a b c d e f g h I j k l m n o Кодове на използване/вариант: Р – Пътнически вариант F – Товарен вариант С – Конвертируем (подлежащ на преоборудване) в пътнически или товарен вариант О – Използва се за други цели Част 2. Персонал Код по ИКАО Категория персонал Численост на персонала (бр.) Сума на разходите по категории персонал за годината (хил.лв.) в средата на годината в края на годината 0 a b c d 1 Командири и втори пилоти 2 Други членове на екипажа 3 Кабинен състав 5 Специалисти по техническо обслужване и ремонт: a) лицензиран технически персонал b) друг технически персонал 7 Специалисти по оформяне на билети и агенти по продажби 8 Друг персонал 9 Общо Финансови данни за авиопревозвачите Авиопревозвач: ..... Край на финансовата година: ..... Част 1. Отчет за приходите и разходите Описание Сума в хил. лв. Приходи 1. Редовни превози (общо) 1.1. Пътници 1.2. Платен (свръх) багаж 1.3. Товари, срочни товари и дипломатически багаж 1.4. Поща 2. Чартърни превози (общо) 2.1. Пътници и платен (свръх) багаж 2.2. Товари (включително срочни товари и дипломатически багаж) и поща 3. Извънредни приходи 3.1. Приходи от авиотранспортни дейности (бруто) 3.2. Други извънредни приходи (нето) 4. Приходи от експлоатационна дейност – общо Разходи 5. Обслужване на полети (общо) 5.1. Работна заплата и разходи за летателния състав 5.2. Гориво и смазочни материали 5.3. Застраховки на въздухоплавателни средства и загуби от незастраховани събития 5.4. Арендни вноски за въздухоплавателни средства 5.5. Обучение на летателния състав (без амортизационни разходи) 5.6. Други летателни разходи 6. Техническо обслужване и ремонт 7. Амортизация (общо) 7.1. Амортизация на въздухоплавателните средства 7.2. Амортизация на наземното имущество и оборудване 7.3. Допълнителни амортизации 7.4. Амортизационни разходи за усъвършенстване и предексплоатационни разходи 7.5. Амортизационни разходи във връзка с обучение 8. Такси за обслужване и летищни разходи – общо 8.1. Такса за кацане и летищни такси 8.2. Такса за аеронавигационно обслужване 8.3. Летищни разходи 9. Разходи за обслужване на пътници 10. Оформяне на билети, продажби и реклами 11. Общи и административни разходи 12. Други експлоатационни разходи 13. Експлоатационни разходи – общо 14. Резултат от експлоатационната дейност Неексплоатационни приходи и разходи 15. Изваждане на активи от употреба 16. Лихви 17. Приходи от финансирания 17.1. Преки субсидии 17.2. Други финансирания 18. Дъщерни дружества 19. Други неексплоатационни приходи и разходи 20. Неексплоатационни приходи и разходи – общо Печалба или загуба 21. Печалба или загуба преди облагане 22. Данъци 23. Чиста печалба или загуба (след облагане) Част 2. Баланс Актив Сума в хил. лв. Пасив Сума в хил. лв. 1. Оборотни средства (без вкл. в т. 4, 5 и 6) 12. Краткосрочни задължения (без тези по т. 13) 2. Средства за придобиване на дълготрайни материални активи 13. Неполучени вземания от търговска дейност 3. Други специални фондове 14. Отсрочени задължения 4. Летателно оборудване – отчетна стойност 15. Експлоатационни резерви 4.1. Амортизация (коректив) 16. Резерви за самозастраховане 4.2. Летателно оборудване – балансова стойност (т. 4 – т. 4.1) 17. Други резерви (да се опишат) 5. Наземно оборудване – отчетна стойност 18. Аванси от дъщерни дружества 5.1. Амортизация – коректив 19. Други пасиви (невключени в други позиции) 5.2. Наземно оборудване – балансова стойност (т. 5 – т. 5.1) 20. Дългосрочни задължения 6. Земя 21. Основен капитал 7. Финансови дълготрайни активи 22. Допълнителен капитал 8. Разходи за бъдещи периоди – общо 23. Финансов резултат 8.1. Разходи за придобиване на дълготрайни материални активи 8.2. Други разходи за бъдещи периоди 9. Нематериални дълготрайни активи 10. Други невключени активи 11. Активи – общо 24. Пасиви – общо Част 3. Отчет за неразпределената печалба Описание Сума в хил. лв. 1. Неразпределена печалба от миналата година 2. Корекция на неразпределената печалба – общо 2.1. Печалба, прехвърлена като резерва 2.2. Изплатени премии, дивиденти и др. 2.3. Други 2.4. .... 3. Чиста печалба или загуба (т. 23 от Отчет за приходи и разходи) 4. Отчисления за създаване на резерви 4.1. 4.2. 4.3. 5. Дивиденти 6. Финансов резултат (т. 23 от Баланс) Форма I Обем на превозите през летища Календарна година: ..... Наименование на летището: ..... Вид на превоза Само-лето-движения (общо), бр. Пътници (бр.) Товар (тона) Поща (тона) изле-тели кац-нали общо (c+d) тран-зитни нато-варен разто-варен общо (g+h) нато-варена разто-варена общо (j+k) a b c d e f g h I j k l Месец: А. Търговски превози: 1. Международни редовни 2. Международни чартърни 3. Международни превози – общо (т. 1+т. 2) 4. Вътрешни редовни 5. Вътрешни чартърни 6. Вътрешни превози – общо (т. 4+т. 5) 7. Търговски превози – общо (т. 3+т. 6) 8. Чисто товарни/пощенски превози Б. Други превози – общо Форма J Финансови данни по летища Летище: ..... Край на годината: ..... Описание Сума в хил. лв. 1 2 Приходи 1. Приходи от превози 1.1. Обслужване на въздухоплавателни средства 1.2. Обслужване на пътници 1.3. Други приходи от превози 2. Приходи от наземно обслужване 3. Приходи от концесии – в т.ч. от горива и масла 4. Приходи от наеми 5. Други приходи 6. Всичко приходи (1+2+3+4+5) 7. Експлоатационни субсидии 8. Приходи – общо (6+7) Разходи 9. Експлоатация и техническо обслужване 9.1. Разходи за персонала 9.2. Материално-техническо снабдяване 9.3. Външни услуги 10. Административно-стопански разходи 11. Данъци 12. Други разходи 12.1. Амортизация 12.2. Разходи за лихви 12.3. Други разходи – за лицензии, патенти и др. 13. Разходи – общо (9+10+11+12) 1 2 Капиталовложения 14. Общо през годината 14.1. В зоната за движение на въздухоплавателни средства 14.2. В сградите на летището 14.3. Оборудване и транспортни средства 14.4. Други средства 14.5. Земя – Метод за водене на счетоводството: (да се посочи един от методите) – начисления – да/не; – наличности – да/не; – други методи (да се опишат): – Метод за оценка на активите: (да се посочи един от методите) – първоначална стойност – да/не; – текуща стойност – да/не; – други методи (да се опишат): Данни за летищните зони и/или служби Зона или служба на летището Включени ли са всички разходи в по-горната форма (т. 14) да/не Разходи по експлоатация и техническо обслужване (хил. лв.) 1. Зона за движение и светосигнално оборудване 2. Сгради за пътници и товари 3. Зона за хангари и техническо обслужване 4. Диспечерска служба – подход и писта 5. Метеорологично обслужване 6. Безопасност 7. Аварийно-спасителна и противопожарна служба Форма К Финансови данни по маршрутни средства Годината завършва на: ..... Включени райони FIR/UIR: ..... Част 1. Приходи Статии Сума в хил. лв. 1. Приходи от използване на маршрутни средства и обслужване на маршрути 2. Приходи от летищата за използване на маршрутни средства и обслужване на маршрути 3. Дотации и субсидии за маршрутни средства 4. Други приходи от аеронавигационно обслужване 5. Приходи – общо Част 2. Разходи Общи разходи за средства и обслужване на маршрути Разходи за средства или служби (хил. лв.) общо разходи за всички средства и служби ОВД свръзки МО търсене и спасяване САИ статии a b c d e f 1. Експлоатация и техническо обслужване 2. Административни разходи 3. Амортизация 4. Лихви по задължения 5. Други разходи 6. Разходи – общо Разпределение на разходите по видове използване: 6.1. Използване на маршрути 6.2. Използване в летища 6.3. Неавиационни разходи Част 3. Капиталовложения за годината – общо Средства и служби В хил. лв. 1. ОВД – Обслужване на въздушното движение 2. Свръзки 3. МО – Метеорологично обслужване 4. Служба за търсене и спасяване 5. САИ – Служба за аеронавигационна информация 6. Общо Форма L Данни за движение по трасета при използване на маршрутни средства Годината завършва на: ..... Райони за полетна информация FIR/UIR Междунар. граждански полети, вкл. тези с общо предназначение (бр.) Вътрешни граждански полети, вкл. тези с общо предназначение (бр.) Други полети (бр.) Общо полети (бр.) Наименования: ..... ..... ..... Общо Форма AD-3 Въпросник за дейностите в авиацията с общо предназначение Към дата: ..... Авиационен оператор: ..... Раздел 1. Дейности в авиацията с общо предназначение Дейности Самолето-излитания (бр.) Пролетени часове (бр.) 1. Полети на моторни въздухоплавателни средства – учебни полети – делови полети – увеселителни полети – авиационни специализирани работи а) селскостопански работи б) други специализирани работи – други полети Всичко по т. 1 2. Полети на планери и свободни аеростати – полети на планери – полети на свободни аеростати Раздел 2. Друга информация Показател Количество 1. Общ брой въздухоплавателни средства за полетите по раздел 1 2. Общ брой на персонала 2.1. Лицензиран летателен състав 2.2. Лицензиран инженерно-технически състав 2.3. Друг 3. Общ брой превозени пътници 4. Общо количество превозени товари в тонове 5. Обработени декари