Наредба № 30 от 29 ноември 1999 г. за минималните изисквания за защита и хуманно отношение при отглеждане на телета

Чл. 1

С тази наредба се определят:

1. минималните зоохигиенни изисквания и критериите за хуманно отношение при отглеждане на телета;

2. задълженията на собствениците и ръководителите на животновъдни обекти за отглеждане на телета за осигуряване на условията по т. 1;

3. правомощията на ветеринарномедицинските органи за контрол по т. 1.

Чл. 2

Наредбата се прилага само за животновъдни обекти, в които се отглеждат повече от шест телета.

Чл. 3

(1) Помещенията, в които се отглеждат телета, и съоръженията в тях се изграждат от материали, които нямат вредно въздействие върху животните и позволяват лесно да се почистват и дезинфекцират.

(2) Помещенията по ал. 1 да имат:

1. обезопасена електрическа инсталация;

2. добра естествена вентилация или вентилационна система, осигуряваща скорост на движение на въздуха до 0,3 м/сек, а при високи температури – до 0,5 м/сек;

3. осигурено осветление: през деня – 30 – 40 лукса, а през нощта – до 10 лукса;

4. относителна влажност на въздуха – 60 – 80 %;

5. видимост към телетата и между тях при индивидуални или групови боксове;

6. следните допустими концентрации на токсични газове:

7. равни, сухи и твърди подове;

8. суха и безвредна постеля;

9. ниво на шума под 50 децибела;

10. съоръжения за хранене и поене, гарантиращи запазване чистотата на фуражите и водата;

11. обезопасена площ за разходка на животните.

Чл. 4

Собствениците и ръководителите на животновъдни обекти са длъжни да:

1. проверяват ежедневно здравословното състояние на животните;

2. отделят незабавно животни, показващи признаци на заболяване или наранени, и уведомяват обслужващия ветеринарен лекар;

3. почистват ежедневно и дезинфекцират периодично помещенията, боксовете, съоръженията и инвентара;

4. осигуряват на животните хранене, съответстващо на тяхната порода, възраст, маса и технологична група, като в храната се включва:

5. осигуряват свободен и постоянен достъп на животните до прясна питейна вода;

6. проверяват ежедневно изправността на механичните съоръжения и автоматизираните линии (ако в обекта има такива) и при необходимост незабавно отстраняват повредите с оглед осигуряване на оптимални условия за живот на телетата;

7. не допускат и не извършват действия, които могат да причинят стрес, наранявания или страдание на телетата;

8. не връзват телетата освен при необходимост за не повече от 1 час по време на хранене или при ветеринарномедицински манипулации; използваните въжета не трябва да предизвикват нараняване и връзването да се прави по начин, изключващ риск от задушаване;

9. спазват технологичните параметри и специфичните хигиенни изисквания, определени в чл. 5.

Чл. 5

(1) Телетата от 0 до 15-дневна възраст се:

1. захранват с коластра в първите часове след раждането им, но не по-късно от шестия час;

2. отглеждат поединично и не се връзват;

3. хранят четири пъти на ден;

4. отглеждат в помещения, в които температурата на въздуха през зимния период е от 15° до 18° С, а през летния период – 25° С;

5. хранят в съдове, които ежедневно се почистват и дезинфекцират.

(2) Телетата на възраст над 15 дни се отглеждат:

1. при средна площ за теле:

2. в помещения, в които максималната температура на въздуха може да бъде до 25° С, а минималната температура за телета:

3. при осигурена минимална дължина на хранителен фронт 40 см.

(3) Телета над 8-седмична възраст не се отглеждат в индивидуални боксове освен по препоръка на обслужващия ветеринарен лекар.

(4) При оформянето на технологична група телетата се подбират по предназначение, възраст и тегло.

Чл. 6

Животновъдните обекти по чл. 2 се регистрират според изискванията на Наредба № 4 от 1998 г. за идентификация на едри преживни животни (ДВ, бр. 7 от 1998 г.).

Чл. 7

(1) . Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) контролира спазването на разпоредбите на наредбата и прилагането ѝ.

(2) Контролът се осъществява по време на рутинна ветеринарномедицинска дейност или чрез проверки по сигнал за нарушаване изискванията на наредбата.

(3) Резултатите от контрола по ал. 1 и 2 се отразяват в регистрите, водени съгласно Наредба № 4 от 1998 г. за идентификация на едри преживни животни.

(4) Внос на животни в страната се разрешава само при условие, че са придружени от сертификат, издаден от компетентни ветеринарни органи, свидетелстващ, че произхождат от страна, в която се спазват изисквания за защита и хуманно отношение, съответни на изискванията по тази наредба.

Чл. 8

(1) При констатирани нарушения на изискванията по тази наредба ветеринарномедицинските органи издават предписания за отстраняването им.

(2) Когато нарушенията по ал. 1 не бъдат отстранени в определения в предписанието срок, ветеринарномедицинските органи налагат административни наказания съгласно ЗВМД.

§ 1

По смисъла на тази наредба:

1. „теле“ е всяко говедо до 6 месеца;

2. „животновъден обект“ е всяко място (ферма, помещение, обор), където се отглеждат или временно настаняват животни;

3. „технологична група“ е група от телета, изравнени по предназначение, възраст и тегло.

§ 2

Собствениците и ръководителите на животновъдни обекти за отглеждане на телета, въведени в експлоатация преди влизане в сила на тази наредба, са длъжни да приведат дейността им в съответствие с изискванията на наредбата в срок до 31 декември 2002 г.

§ 3

Органите на НВМС разясняват изискванията на наредбата на собствениците и ръководителите на животновъдни обекти, в които се отглеждат над 6 телета.

§ 4

Тази наредба се издава на основание § 5 от заключителните разпоредби на Закона за ветеринарномедицинската дейност. Министър: В. Върбанов