Раздел 1. Общи положения
Чл. 1
С тази наредба се определят условията и редът за провеждане на профилактични прегледи, наричани по-нататък за краткост „прегледи“, и за диспансерно наблюдение на децата от 0 до 18 години.
Чл. 2
Децата с отклонения във физическото, психичното развитие и здравословното състояние, установени при профилактичните прегледи или при прегледи в болнична и извънболнична обстановка, подлежат на диспансерно наблюдение.
Раздел 2. Провеждане на профилактични прегледи
Чл. 3
Профилактичните прегледи за оценка на физическото, психичното развитие и здравословното състояние на децата се осъществяват по методика, утвърдена от министъра на здравеопазването.
Чл. 4
Прегледите се извършват от:
1. лекаря, работещ в съответната детска консултация за деца от 0- до 7-годишна възраст, отглеждани в домашна обстановка;
2. лекаря, който осигурява медицинското обслужване на децата в детските и/или учебно-възпитателните заведения;
3. личния педиатър или от лекаря в съответното селско лечебно-профилактично заведение (СЛПЗ) за децата от 7 до 18 години, които не посещават учебно-възпитателни заведения.
(2) Медицинската сестра (акушерката, фелдшерът) в детската консултация, детското и учебно-възпитателното заведение и СЛПЗ участва в провеждането на прегледите под ръководството на лекаря.
Чл. 5
(1) Прегледите на децата включват:
1. антропометрични измервания;
2. изследване на физическа дееспособност;
3. изследване на хемоглобин, еритроцити и урина (албумин, седимент и по преценка – урокултура);
4. изследване за чревни паразити;
5. лекарски преглед;
6. изследване на психичното развитие на децата от 0- до 7-годишна възраст.
(2) Антропометричните измервания предшестват всеки преглед и се извършват от медицинската сестра (акушерката, фелдшера).
(3) Измерванията на показателите за физическа дееспособност се извършват от:
1. медицинската сестра (акушерката, фелдшера) съвместно с педагога в детската консултация, ясла и Дом „Майка и дете“ (ДМД);
2. детските учителки и учителите по физическа култура за децата в учебно-възпитателните заведения.
(4) Психичното развитие на децата от 0 до 7 години се оценява от лекар и педагог (психолог), работещи в детската консултация, детското и/или учебно-възпитателното заведение.
Чл. 6
Прегледите на децата до едногодишна възраст включват:
1. измерване на ръст, тегло, оценка на психичното развитие и лекарски преглед – ежемесечно;
2. измерване на обиколка на глава и гърди – ежемесечно през първото полугодие от раждането и на 9- и 12-месечна възраст;
3. изследване на хемоглобин, еритроцити и урина – при навършване на 6-месечна и едногодишна възраст.
Чл. 7
Прегледите на децата от 1- до 2-годишна възраст се извършват на всяко тримесечие и включват измерване на ръст, тегло, обиколка на гърди, оценка на физическата дееспособност и психичното развитие и лекарски преглед.
Чл. 8
Прегледите на децата от 2- до 7-годишна възраст включват:
1. измерване на ръст, тегло, обиколка на гърди и лекарски преглед – на всеки 6 месеца;
2. изследване за чревни паразити – един път годишно;
3. оценка на психично развитие – на 2-, 5-, 3-, 4- и 6-годишна възраст;
4. оценка на физическа дееспособност – един път годишно.
Чл. 9
Учениците и децата от 7 до 18 години, които не посещават учебни заведения, се преглеждат един път годишно в периода септември – декември. Прегледите включват измерване на ръст, тегло, гръдна обиколка, физическа дееспособност и лекарски преглед.
Чл. 10
Децата с установени отклонения във физическото, психичното развитие и здравословното състояние се насочват от лекаря, извършил профилактичния преглед, към съответните специалисти за изясняване на състоянието.
Чл. 11
(1) Лекарят нанася резултатите от профилактичния преглед вличната амбулаторна карта (ЛАК) на детето и прави оценка на неговото физическо, психично развитие и здравословно състояние.
(2) Оценката на физическото развитие и дееспособност се извършва чрез сравняване на резултатите от прегледа с нормите, посочени в методиката по чл. 3.
Раздел 3. Провеждане на диспансерното наблюдение
Чл. 12
(1) Децата с открити и уточнени заболявания се вземат на диспансерно наблюдение.
(2) Списъкът на заболяванията, при които се извършва диспансерното наблюдение, продължителността на наблюдението, необходимите изследвания и лечебно-оздравителни мерки са посочени в приложението.
Чл. 13
(1) Диспансерното наблюдение на децата се организира и провежда от:
1. личния педиатър на децата, които не посещават детско или учебно-възпитателно заведение;
2. лекаря, обслужващ детско и/или учебно-възпитателно заведение – на децата, които се обучават в тях;
3. лекаря в СЛПЗ – на децата, които живеят на територията, обслужвана от съответното здравно заведение.
(2) Диспансерното наблюдение се извършва съвместно със съответните специалисти (консултанти) от общински, районни, институтски болници към висшите медицински училища и национални центрове в зависимост от вида на заболяването и специфичните особености на лечението и рехабилитацията.
(3) Консултативните прегледи на диспансеризираните деца със специалисти се извършват:
1. с медицинско направление (бл. МНЗ № 119) по искане от лекаря, който осъществява диспансерното наблюдение;
2. по указание на съответния специалист (консултант) по профила на заболяването;
3. по желание на родителите.
(4) Резултатите от консултативните прегледи, схемата на наблюдение и лечение, оценката на еволюцията на заболяването се нанасят в ЛАК или в медицинско направление (бл. МНЗ № 119), което се съхранява в ЛАК.
(5) Специалистите (консултантите) водят необходимата им медицинска документация на децата, които консултират, съобразно вида и характера на заболяването.
Чл. 14
(1) Лекарят, който извършва диспансерното наблюдение, регистрира данните от анамнезата, обективното състояние, назначените от него изследвания, схема на наблюдение, лечение и рехабилитация в ЛАК и осигурява изпълнението на назначенията, предписани от консултанта.
(2) Личните амбулаторни карти се съхраняват в държавното здравно заведение, обслужващо децата по местоживеене, или в съответното детско и учебно-възпитателно заведение.
Чл. 15
(1) В случаите, когато диспансерното наблюдение се води от лекаря, обслужващ детското и/или учебно-възпитателното заведение, той изпраща на личния педиатър на детето в двуседмичен срок данни за заболяването, извършените изследвания, лечение и рехабилитация.
(2) Данните по ал. 1 се нанасят от личния педиатър в амбулаторния картон на детето (бл. МЗ № 114-3).
Чл. 16
(1) Лекарят, който извършва диспансерното наблюдение, разпределя децата в следните групи:
1. болни деца с компенсиран стадий на заболяването, при които се провеждат противорецидивно лечение, диетичен режим, рехабилитация и общоукрепващи процедури;
2. болни деца със субкомпенсирано и декомпенсирано протичане на заболяването, при които се налага провеждането на непрекъснато лечение и медицинско наблюдение.
(2) Личният педиатър, лекарят в СЛПЗ и лекарят, който обслужва детско и/или учебно-възпитателно заведение, изпращат документацията на децата, които навършат 18-годишна възраст и се нуждаят от продължаване на диспансерното наблюдение, на съответния личен терапевт.
Раздел 4. Анализ на резултатите от профилактичните прегледи и диспансерното наблюдение
Чл. 17
(1) Лекарите, които извършват профилактични прегледи и диспансерно наблюдение, ежегодно в срок до 31 януари изготвят писмен анализ за резултатите от профилактичните прегледи и диспансерното наблюдение.
(2) Анализът по ал. 1 включва и броя на децата, които са:
1. обхванати с диспансерно наблюдение от предходната година;
2. новооткрити и взети на диспансерно наблюдение;
3. снети от отчет поради оздравяване, навършване на 18-годишна възраст, промяна на местоживеене или на детското и учебно-възпитателното заведение, с летален изход;
4. преминали от една група в друга;
5. останали на диспансерно наблюдение през текущата година по групи, посочени в чл. 16, ал. 1.
(3) Анализът на профилактичните прегледи и диспансерното наблюдение включва и предложения за профилактика и промоция на здравето на децата.
Чл. 18
(1) Анализът на резултатите от профилактичните прегледи и диспансерното наблюдение се изпращат на:
1. директора на съответното детско или учебно-възпитателно заведение;
2. завеждащ детско отделение (поликлинично или обединено);
3. ръководителя на здравното заведение, в чиято структура или медицински район е съответното СЛПЗ.
(2) Директорът на детското или учебно-възпитателно заведение внася анализа за разглеждане в педагогическия съвет, настоятелството и актива на родителите.
(3) Завеждащ детското отделение изготвя обобщен анализ за цялото отделение и го представя на ръководителя на здравното заведение.
(4) Специалистите по профила на заболяването от общинските, районните, институтските болници към висшите медицински училища и националните центрове, извършили консултативни прегледи на децата на диспансерно наблюдение, отчитат само броя на извършените от тях прегледи.
Чл. 19
Ръководителят на здравното заведение изпраща анализите в районните центрове по здравеопазване (РЦЗ), медицинското отделение по „Хигиена на детската и юношеската възраст“ (ХДЮВ) на регионалните ХЕИ и в общинския съвет за обсъждане и предприемане на мерки за подобряване на условията за отглеждане и обучение на децата.
Раздел 5. Контрол по провеждане на профилактичните прегледи и диспансерното наблюдение
Чл. 20
(1) Контролът по провеждането на профилактичните прегледи и диспансерното наблюдение се осъществява от ръководителите на здравните заведения, РЦЗ и регионалната ХЕИ.
(2) Специалистите по профила на заболяването на децата на диспансерно наблюдение от съответната общинска, обединена, районна и институтска болница към висшите медицински училища и национални центрове оказват методична помощ и контрол върху дейността на лекарите, извършващи диспансерно наблюдение.
Заключителни разпоредби
§ 1
Тази наредба се издава на основание чл. 30 от Закона за народното здраве и отменя Инструкция № 0-98 от 1973 г. за провеждането на основния профилактичен преглед на децата и учениците (необнародвана).
§ 2
Наредбата е съгласувана с министъра на образованието, науката и технологиите. Министър: М. Виткова
Приложение 1 Приложение към чл. 12, ал. 2
Списък на болестите, при които децата от 0- до 18-годишна възраст подлежат на диспансерно наблюдение и схемата на неговото провеждане I. ИНФЕКЦИОЗНИ БОЛЕСТИ И ПАРАЗИТОЗИ 1. Скарлатина: периодичност и продължителност на наблюдението – прегледи на преболедувалите деца на 20-ия ден от заболяването и в края на 3-ия месец (при снемане от отчет); клиничен преглед – за промени в сърдечносъдовата и отделителната система; необходими изследвания – ПКК и урина на 20-ия ден и 3-тия месец; АСТ и гърлен секрет – по преценка; ЕКГ и рентгенография на бял дроб и сърце – по преценка; необходими консултации – с кардиолог, нефролог (по преценка); лечение и рехабилитация – съобразно състоянието. 2. Състояния след менингоенцефалит: периодичност и продължителност на наблюдението – контролни прегледи на преболедувалите деца на 1-, 3-, 6- и 12-ия месец (при снемане от отчет); клиничен преглед – неврологичен статус, епилептични пристъпи, изоставане в психичното развитие; необходими изследвания – ПКК; ЕЕГ, ЕМГ – по преценка; необходими консултации – с невролог, инфекционист, офталмолог, отоневролог, психолог; лечение и рехабилитация – психостимулиращи, седитиви и антиконвулсивни медикаменти; имунизации минимум след 12 месеца; балнеолечение в Павел баня, Момин проход; лечебна физкултура. 3. Състояние след остър вирусен хепатит. Носителство на вирусите на хепатит B, C и D: периодичност и продължителност на наблюдението – контролни прегледи на преболедувалите деца след 1-, 3-, 6- и 12-ия месец; диспансеризация за 3 – 6 месеца след вирусен хепатит A и 6 – 12 месеца след вирусен хепатит B, C и D, респ. носителство; клиничен преглед – размери и консистенция на черния дроб и слезката, общо състояние; необходими изследвания – по преценка: трансминази; ГГТП, урина за пигменти; протеинограма, HBs-антиген, анти HCV-антитела, ехография на черния дроб и слезката – по показания; необходими консултации – до 12-ия месец с инфекционист; при данни за хронифициране – гастроентеролог; лечение и рехабилитация – медикаментозно по показания; освобождаване от физкултура от 6 до 12 месеца; след нормализиране на трансаминазите – балнеолечение в Хисаря. 4. Шигелози: периодичност и продължителност на наблюдението – ежемесечни прегледи на преболедувалите деца в продължение на 3 месеца; клиничен преглед – соматичен статус; необходими изследвания – бактериологична посявка на фецес; необходими консултации – инфекционист; лечение и рехабилитация – според състоянието. 5. Епидемичен полиомиелит: периодичност и продължителност на наблюдението – прегледите са на 3 – 6 месеца в срок до 5 години след преболедуването; клиничен преглед – пълен неврологичен статус; необходими изследвания – ЕМГ един път годишно; необходими консултации – невролог, физиотерапевт, рехабилитатор; лечение и рехабилитация – след 6-ия месец от заболяването рехабилитация в детския санаториум в Момин проход. 6. Лаймска болест: периодичност и продължителност на наблюдението – прегледите се извършват на 3 месеца в продължение на 1 година, а по-късно – в интервали по преценка на лекаря; клиничен преглед – пълен обективен статус; необходими изследвания – серологично изследване 2 пъти годишно; необходими консултации – с инфекционист (в продължение на 1 година), ревмокардиолог, дерматолог, невролог и др.; лечение и рехабилитация – съобразно клиничната симптоматика (по преценка). 7. НIV-инфекция: периодичност и продължителност на наблюдението – прегледите се извършват 2 пъти годишно, при клинични прояви – по-често; клиничен преглед – пълен обективен статус; необходими изследвания – определят се от клиничната симптоматика; при липса на такава 1 път годишно – ПКК с тромбоцити; необходими консултации – в зависимост от клиничните прояви: с хематолог, гастроентеролог, невролог, дерматолог и др.; лечение и рехабилитация – по показания лечение с АZT (СД4 клетките между 300 и 100/mm3); води се на отчет в специализирания сектор за НIV-инфекция в Инфекциозна болница – София. 8. Чревни хелминтози (аскаридоза, трихоцефалоза, хименолепидоза, тениаринхоза): периодичност и продължителност на наблюдението – прегледи и изследвания на 3- и 6-ия месец; диспансеризация за 6 месеца; клиничен преглед – общо състояние, храносмилателна система, алергична симптоматика; необходими изследвания – паразитологично изследване на фекалии; перианален секрет; рентгенография и ехография (по преценка); необходими консултации – паразитолог, гастроентеролог; лечение и рехабилитация – специфични антихелминтни препарати. 9. Трихинелоза: периодичност и продължителност на наблюдението – прегледи и изследвания на 3- и 12-ия месец; диспансеризация за 1 година; клиничен преглед – общо състояние, алергична симптоматика, двигателна система, сърдечно-съдова система; необходими изследвания – ПКК, серологично изследване; ЕКГ, рентгенография и ехография – по преценка; необходими консултации – с паразитолог, кардиолог – по показания; лечение и рехабилитация – специфични антихелминтни препарати; антиалергични и симптоматични медикаменти – по показания. 10. Ехинококоза: периодичност и продължителност на наблюдението – първата година след операцията прегледи и изследвания на 3-, 6- и 12-ия месец; от 2-рата до 5-ата година – периодично на 6 месеца; клиничен преглед – общо състояние, статус по системи, според органната локализация (черен дроб, бял дроб, слезка и др.); необходими изследвания – ПКК, специфични серологични изследвания, биохимични изследвания; рентгенография, ехография, КАТ (по преценка); необходими консултации – с паразитолог, хирург, пулмолог, гастроентеролог и др. според органната локализация; лечение и рехабилитация – медикаментозно (провежда се от паразитолог), евентуално хирургично. 11. Малария: периодичност и продължителност на наблюдението – прегледи и изследвания при фебрилно състояние, диспансеризация за 3 години; клиничен преглед – общо състояние, фебрилитет, черен дроб, слезка, хематологична симптоматика (анемичен синдром); необходими изследвания – при фебрилитет – паразитологично изследване за малария; ПКК, биохимични показатели, урина (по показания); ехография на черен дроб и слезка (по преценка); необходими консултации – с паразитолог; лечение и рехабилитация – специфични антималарийни препарати (в стационар). 12. Пневмоцистоза: периодичност и продължителност на наблюдението – прегледи и изследвания на 6-ия и на 12-ия месец; диспансеризация за 1 година; клиничен преглед – общо състояние, дихателна система (диспнея, тахипнея, цианоза); необходими изследвания – паразитологично изследване на трахеален аспират, гърлен секрет, храчка; рентгенография на белите дробове (по преценка); необходими консултации – с паразитолог; лечение и рехабилитация – специфични антипротозойни препарати (в стационар), симптоматични средства. 13. Висцерална лайшманиоза (кала-азар): периодичност и продължителност на наблюдението – прегледи и изследвания на 6-ия и на 12-ия месец; диспансеризация за 1 година; клиничен преглед – общо състояние, фебрилитет, периферни лимфни възли, черен дроб, слезка, хематологична симптоматика; необходими изследвания – ПКК, биохимични показатели, протеинограма, серологично изследване; ехография на черен дроб и слезка; необходими консултации – с паразитолог; лечение и рехабилитация – специфични антипротозойни препарати; симптоматични и патогенетични средства. II. ЗЛОКАЧЕСТВЕНИ НОВООБРАЗУВАНИЯ: периодичност и продължителност на наблюдението – първите 2 години прегледи се извършват по преценка в зависимост от схемата на лечение; диспансеризация до 18-годишна възраст; клиничен преглед – соматичен статус; необходими изследвания – ПКК, тромбоцити, *миелограма, *туморни маркери, *биопсия, рентгенография на бял дроб, кости, ехография на коремни органи, КАТ, сцинтиграфия (по преценка); необходими консултации – онколог, офталмолог, хирург, невролог, ендокринолог, оториноларинголог; лечение и рехабилитация – оперативно; химиотерапия и лъчетерапия; рехабилитация по преценка на онколога и методиста – рехабилитатор; децата се регистрират в детските специализирани клиники на ВМУ и НЦ. III. БОЛЕСТИ НА ЕНДОКРИННИТЕ ЖЛЕЗИ И НА ОБМЯНАТА 1. Хипотиреоидизъм: периодичност и продължителност на наблюдението – прегледите се извършват ежемесечно през 1-вата година, от 1 до 3 години – през 3 месеца, след 3-годишна възраст – през 4 месеца; наблюдава се до 18-годишна възраст; клиничен преглед – физическо и нервно-психично развитие, кожа и кожни придатъци, костна система, сърдечно-съдова система; необходими изследвания – кръв за *ТТХ – 2 пъти годишно (в хода на лечението); ехография на щитовидната жлеза един път годишно (при дисхормоногенеза), рентгенография на китка за костна възраст един път годишно; необходими консултации – с кардиолог – еднократно, невролог и психолог – ежегодно; лечение и рехабилитация – непрекъснато заместително хормонално лечение (levothyroxin); логопедична, неврологична и психологична рехабилитация по преценка. 2. Ендемична гуша: периодичност и продължителност на наблюдението – прегледите са 2 пъти годишно до оздравяване; клиничен преглед – характеристика на струмата и търсене симптоми на хипо- и хиперфункция; необходими изследвания – при нужда *Т3, Т4 и *ТТХ; ехография на щитовидната жлеза – еднократно (по преценка по-често); необходими консултации – с ендокринолог, при нужда – с невролог, психолог, оториноларинголог; лечение и профилактика – калиев йодид, Лтироксин (самостоятелно или в комбинация с калиев йодид); използване на йодирана сол + антиструмин от 0 до 7 г. 1/2 mg един път седмично, след 7 г. – 1 mg един път седмично. 3. Тиреотоксикоза (лечението се провежда само от педиатър-ендокринолог): периодичност и продължителност на наблюдението – прегледите се извършват до оздравяване (до 10 години след спиране на терапията); след спиране на лечението през първите 3 месеца прегледите са ежемесечно, а след това 2 пъти годишно (при нужда по-често); клиничен преглед – общо състояние, характеристика на струмата, очни симптоми, АН, пулсова честота, нервна система, телесно тегло, дефекация; необходими изследвания – левкоцити през 14 дни; трансаминази, ГТТП, алкална фосфатаза и кръвна захар на 2 месеца; *Т3, Т4, ТТХ; *ТАТ, МАТ и други имунологични изследвания (по преценка). ЕКГ (по преценка); първата година рентгенография на китка за костна възраст; ехография на щитовидната жлеза (по преценка); сцинтиграфия; необходими консултации – с кардиолог (при необходимост), офталмолог, хирург (по преценка, при възел на щитовидната жлеза); лечение и рехабилитация – консервативно лечение – тиреостатици (да се следи поносимостта към тях) и LT4; при консервативно лечение (след 2 рецидива) и при непоносимост към медикаменти се предлага за хирургично лечение; избягване на психическо и физическо натоварване; препоръчват се среднопланински курорти, без морски и слънчеви бани. 4. Тиреоидит на Хашимото: периодичност и продължителност на наблюдението – прегледите са през 6 месеца – до 18-годишна възраст (по-често – по преценка); клиничен преглед – клинична характеристика на струмата и търсене на симптоми на хипо- и хиперфункция; необходими изследвания – кръвна захар, *ТЗ, Т4 и ТЅН; ЕКГ; рентгенография на китката за костна възраст се прави при променена функция; ехография на щитовидната жлеза през 6 – 12 месеца; необходими консултации – с ендокринолог, кардиолог; лечение и рехабилитация – при манифестен или латентен хипотиреоидизъм лечение с тироидни хормони; при хиперфункция – след консултация с педиатър-ендокринолог лечение с бетаблокер, евентуално с тиреостатици, при чест контрол на функционалното състояние на жлезата; рехабилитацията е в зависимост от функционалното състояние; препоръчват се среднопланински курорти, без морски и слънчеви бани. 5. Изоставане в растежа: периодичност и продължителност на наблюдението – честотата на наблюдението се определя от специалист-ендокринолог в зависимост от етиологията; детето се наблюдава до 18-годишна възраст; клиничен преглед – физическо, нервно-психично и пубертетно развитие, измерване на ръста 2 пъти годишно; необходими изследвания – според нозологичната единица и по преценка на педиатър-ендокринолог; рентгенография на китка за костна възраст – 1 път годишно, и ендократно рентгенография на черепа (профил); необходими консултации – по преценка на педиатър-ендокринолог; лечение и рехабилитация – според съответната нозологична единица; кинезитерапия и плуване. 6. Отклонение в пубертетното развитие (забавяне на пубертета или ранно полово развитие): периодичност и продължителност на наблюдението – при преждевременен пубертет – проследяване при момчета до 10-годишна възраст, при момичета до 8 – 9-годишна възраст; при забавен пубертет – до 18-годишна възраст; децата се следят през 3 месеца; клиничен преглед – физическо, нервно-психично и пубертетно развитие, неврологична симптоматика; необходими изследвания – урина за 17-кетостероиди; ЕЕГ; очни дъна; рентгенография на китка за костна възраст 1 път годишно; ехография на яйчниците при идиопатичен ранен пубертет; необходими консултации – с педиатър-ендокринолог; лечение – антиандрогени, LH-RH-аналози. 7. Крипторхизъм: периодичност и продължителност на наблюдението – прегледите са през 3 месеца до оздравяване; клиничен преглед – определяне разположението на гонадите; необходими консултации – с ендокринолог, след II курс лечение при липса на резултат – с уролог; лечение – консервативно след 2-годишна възраст с хорион-гонадотропини – 2 курса с продължителност 5 седмици (всеки) през интервал 2 – 3 месеца; 8. Вродена надбъбречна хиперплазия: периодичност и продължителност на наблюдението – прегледите са на 6 месеца при вирилизираща форма; на 1 месец при солева загуба; при интеркурентни заболявания – специална насоченост; при оперативна интервенция – консултации с педиатър-ендокринолог; детето се диспансеризира до 18-годишна възраст; клиничен преглед – физическо развитие, белези на вирилизация и на солева загуба; необходими изследвания – урина за 17-кетостероиди; йонограма при солева загуба; рентгенография на китка за костна възраст 1 път годишно; необходими консултации – ендокринолог, уролог, гинеколог; лечение и рехабилитация – кортизонови препарати, минералкортикоиди; при интеркурентни заболявания дозата на кортизола се увеличава 3 пъти за 2 – 3 дни; оперативна козметична корекция на гениталиите; при форми със солева загуба избягване на тежки стрес-ситуации. 9. Адисонова болест: периодичност и продължителност на наблюдението – прегледите са през 1 месец до 18-годишна възраст, при интеркурентни инфекции и оперативни интервенции – специална насоченост, консултация с педиатър-ендокринолог; клиничен преглед – общо състояние, физическо развитие, пигментации, артериално налягане (в легнало и изправено положение); необходими изследвания – йонограма (K, Na, Cl, Ca), манту ендократно; кръвна захар; необходими консултации – педиатър-ендокринолог на 6 месеца; при необходимост по-често; лечение и рехабилитация – заместителна хормонотерапия – 9\alpha-флуорокортизон и кортикостероиди; при интеркурентни заболявания дозата на кортизола се повишава 3 пъти за 2 – 3 дни; да се избягват физическо натоварване, стрес-ситуации, море; препоръчват се среднопланински курорти. 10. Захарен диабет: периодичност и продължителност на наблюдението – прегледите са ежемесечно до 18-годишна възраст; клиничен преглед – ръст, тегло, темп на растеж, кожа, черен дроб, инжекционни места, гърло, щитовидна жлеза, гениталии, артериално налягане; необходими изследвания – 7-кратен денонощен кръвно-захарен профил – ежемесечно; 2 пъти годишно – липиден комплекс; HbA1C – 4 пъти годишно; урина – 2 пъти годишно; рентгенография на китка за костна възраст – 1 път годишно; необходими консултации – с педиатър-ендокринолог 1 път годишно (при необходимост почесто); невролог, офталмолог, кардиолог, нефролог, психолог, диетолог; лечение и рехабилитация – инсулинолечение, диетолечение, самоконтрол на заболяването; кинезитерапия, физиотерапия на инжекционните места при нужда, обучение на деца и родители от специалист. 11. Затлъстяване: периодичност и продължителност на наблюдението – прегледите са през 6 месеца до оздравяване; в противен случай до 18 години; клиничен преглед – ръст, тегло, сърдечен статус, артериално налягане (АН), пубертетно развитие, черен дроб, психично развитие (IQ); необходими изследвания – 1 път годишно обременяване с глюкоза; два пъти годишно липиден комплекс; *тиреоидни хормони по преценка; рентгенография на череп (профил) и китка за костна възраст (по показания); необходими консултации – с офталмолог, ендокринолог, кардиолог (по показания); лечение и рехабилитация – етиологично и патофизиологично; диетолечение; оптимален двигателен режим; кинезитерапия. 12. Фенилкетонурия: периодичност и продължителност на наблюдението – прегледите са през 3 месеца – до 1-годишна възраст, след това през 6 месеца; наблюдението е до 18-годишна възраст; клиничен преглед – ръст, тегло, обиколка на глава, общ соматичен статус, неврологичен статус, нервно-психично развитие; необходими изследвания – *фенилаланин – 1 път седмично до 6-месечна възраст, 2 пъти месечно до 12-месечна възраст; необходими консултации – с генетик, невролог, психолог, диетолог; лечение и рехабилитация – диетолечение, лечебна гимнастика, масажи. IV. БОЛЕСТИ НА КРЪВТА И КРЪВОТВОРНИТЕ ОРГАНИ 1. Желязо-недоимъчни анемии: периодичност и продължителност на наблюдението – интервалите се определят от лекуващия лекар, следи се до пълно оздравяване; клиничен преглед – общо състояние, инфекционни заболявания, коремни органи, кожа, лигавици; необходими изследвания – серумно желязо, ЖСК, МСУ, МСН; проба за окултни кръвоизливи (по преценка); рентгенография на бял дроб (по преценка); необходими консултации – хематолог, гастроентеролог и др.; лечение – железни препарати, правилно хранене. 2. Хемолитични анемии: периодичност и продължителност на наблюдението – прегледи през 15 дни – първите 3 месеца, след това през 2 месеца до 18-годишна възраст; клиничен преглед – физическо развитие, кожа, лигавици, склери, коремни органи, урина – цвят; необходими изследвания – ПКК, Кумбс, урина, еритроцитни ензими и хемоглобинова електрофореза (по показания); рентгенография на черепа (по преценка); необходими консултации – с хематолог; лечение – хемотрансфузии (по преценка), кортикостероиди и имуносупресори (по преценка). 3. Хипопластични анемии: периодичност и продължителност на наблюдението – през интервали по преценка на лекуващия лекар до пълно оздравяване; клиничен преглед – коремни органи, кожа, склери, лигавици, неврологичен статус; необходими изследвания – тромбоцити, урина, миелограма (по преценка); необходими консултации – с хематолог, невролог; лечение – хемотрансфузии, кортикостероиди (при необходимост) и преценка от специализираните детски клиники на ВМУ и НЦ. 4. Тромбоцитопении: периодичност и продължителност на наблюдението – интервалите между прегледите се определят в зависимост от тежестта на хеморагичния синдром; клиничен преглед – кожа, лигавици, коремни органи; необходими изследвания – тромбоцити; необходими консултации – с хематолог, оториноларинголог, офталмолог; лечение – кортикостероиди в началото и по преценка в зависимост от хеморагичните прояви. 5. Хемофилия: периодичност и продължителност на наблюдението – прегледите са при необходимост; диспансеризира се до 18-годишна възраст; клиничен преглед – наличност на хемартрози, подвижност (активна, пасивна) в засегнатите стави, хематоми по цялото тяло, корем, неврологичен статус; необходими изследвания – рентгенография на ставите; необходими консултации – с хематолог, хирург, оториноларинголог, ортопед, рехабилитатор; лечение и рехабилитация – АХГ – интравенозно; рехабилитация – по преценка на хематолог и методист-рехабилитатор. 6. Левкози: периодичност и продължителност на наблюдението – регулярни прегледи в зависимост от прилаганата схема на лечение до 3 години след постигане на ремисия; клиничен преглед – коремни органи, кожа, лигавици, лимфни възли, тестиси (момчета), неврологична симптоматика и др.; необходими изследвания – ПКК, тромбоцити, урина, миелограма (след 2-рата година по показания); рентгенография на гръден кош – медиастинум, ехография на черен дроб и слезка (по преценка); необходими консултации – с хематолог, офталмолог, невролог (при нужда), ендокринолог, оториноларинголог; лечение – химиотерапия по възприета схема. V. ПСИХИЧНИ РАЗСТРОЙСТВА 1. Генерализирано (первазивно) разстройство на развитието – детски аутизъм, атипичен аутизъм, синдром на Asperger, синдром на Rett: периодичност и продължителност на наблюдението – прегледите се извършват през 3 – 6 месеца в зависимост от степента и тежестта на разстройството и нозокомиалните фактори; наблюдават се цял живот; клиничен преглед – аутистична самоизолация, речеви нарушения, поведенчески стереотипи, степен на овладяване на психосоциални и обучителни умения; необходими изследвания – след диагностично уточняване не се налагат освен по мотивирана преценка; необходими консултации – психиатър, генетик; консултации в извънболнична служба за диагноза и рехабилитация на аутистично разстройство, катедра по психиатрия, Медицински университет, Банкя, 112-а помощна детска градина, София; лечение и рехабилитация – медикаментозно, съответно на подлежащо заболяване, ако е уточнено. 2. Изоставане в неврно-психичното развитие (умствено изоставане): периодичност и продължителност на наблюдението – прегледите са през 3 до 6 месеца (по преценка) до 18-годишна възраст; клиничен преглед – фамилна обремененост, характеристика на пре- и перинаталния период, особености в поведението, обучителни възможности, психично развитие (КоР или IQ), малформативни стигми (глава, уши, очи, крайници и кожа), отклонения в неврологичния и психичния статус, аномалии в растежа; необходими изследвания – ЕЕГ, очни дъна и други (по преценка); необходими консултации – с генетик, психиатър, невролог, психолог; лечение и рехабилитация – етиопатогенетично при метаболитен дефект и/или церебропротективно; педагогическа, социална и трудова рехабилитация. VI. БОЛЕСТИ НА НЕВРНАТА СИСТЕМА И СЕТИВНИТЕ ОРГАНИ 1. Детска церебрална парализа: периодичност и продължителност на наблюдението – прегледите са през 3 месеца до 1-годишна възраст, след това на 6 месеца до възстановяване или до 18-годишна възраст; клиничен преглед – гърчове, парези, мускулен тонус, наличност на контрактури, деформации, хиперкинезии, говор, психично развитие; необходими изследвания – ЕЕГ (по преценка); необходими консултации – с невролог, ортопед, психолог, логопед; рехабилитация, физиотерапия и лечебна физкултура – Център за лечение и рехабилитация на деца с церебрална парализа – София, и в детските санаториуми в Момин проход, Котел, Тузлата. 2. Епилепсия: периодичност и продължителност на наблюдението – прегледите са през 3 до 6 месеца в продължение на 3 – 5 години от последния гърч; клиничен преглед – характер, честота, тежест и продължителност на епи-пристъпите, след пристъпни явления, отклонение в соматичния и неврологичния статус, фамилна обремененост, психично развитие; необходими изследвания – метаболитен скрининг, изследване за вродени инфекции (по преценка); ЕЕГ, очни дъна; необходими консултации – невролог, психолог; лечение и рехабилитация – антиконвулсивни медикаменти в зависимост от вида на гърча; социална и педагогическа рехабилитация; предпазване от прекомерни физически натоварвания. 3. Наследствени и дегенеративни болести на ЦНС и болести на ПНС (прогресивна мускулна дистрофия, миастения, полиневропатии, синдром на Guilliain-Barre, родовотравматична пареза на plexus brachialis и др.): периодичност и продължителност на наблюдението – прегледите са през 3 до 6 месеца (по преценка); продължителността се определя от вида на заболяването; клиничен преглед – фамилна обремененост, начало и еволюция на клиничните признаци, походка, клякане, изправяне, изкачване на стълби, мускулна хипотрофия или хипертрофия, контрактури, рефлекси, сетивност; необходими изследвания – трансаминази, алдолаза, креатинфосфокиназа, ЛДХ; ЕМГ, ЕКГ, ехокардиография (по преценка); рентгенография на сърце (по преценка); необходими консултации – с генетик, невролог, ортопед, психолог; лечение и рехабилитация – лекарствено-рехабилитационен комплекс; препоръчва се провеждането му в детските санаториуми в Момин проход и Тузлата. 4. Болести на окото и придатъците му 4.1. Конгенитални аномалии на окото (глаукома, катаракта и др.), ретролентална фибродисплазия, възпалителни заболявания (увеити): периодичност и продължителност на наблюдението – водещ момент при диспансерното наблюдение е характерът на заболяването – прогресиращо или не; проследяването е непрекъснато. Интервалите са: при децата с прогресиращо заболяване – през 3 месеца, а при другите – 1 път годишно; клиничен преглед – съобразно диагнозата по преценка на офталмопедиатъра, но минимум: зрителна острота, периметрия, очни дъна; необходими изследвания – съобразно диагнозата по преценка на офталмопедиатъра: изследване на зрителна острота, рефракция, тонометрия, биомикроскопия; флуорангиография, ехография, ехобиоматрия (по преценка); необходими консултации – с офталмопедиатър и др. (по преценка); лечение и рехабилитация – съобразно основното заболяване по преценка на офталмопедиатъра, вкл.: специална оптична корекция (телескопична, очила и др.); елементарна, зрителна и педагогична. 4.2. Нарушения на рефракцията и акомодацията (прогресираща миопия, хиперметропия и други високостепенни аномалии), страбизъм: периодичност и продължителност на наблюдението – прегледите са минимум през 6 месеца, непрекъснато през целия живот; клиничен преглед – съобразно диагнозата по преценка на офталмопедиатъра, но минимум: зрителна острота, периметрия, очни дъна; необходими изследвания – съобразно диагнозата по преценка на офталмопедиатъра; необходими консултации – с офталмопедиатър и др. (по преценка); лечение и рехабилитация – съобразно основното заболяване по преценка на офталмопедиатъра, вкл.: специална оптична корекция (телескопична, очила и др.); елементарна, зрителна и педагогическа. 4.3. Травматични увреждания на окото: I група: Тежки проникващи очни травми, водещи до васкуларизирани левкоми, секундарен глауком, травматична катаракта, късни промени в задния очен сегмент: периодичност и продължителност на наблюдението: I година – през първите 3 месеца ежемесечни прегледи, след това през 2 месеца; II година – 2 пъти годишно; III година – 1 път годишно; наблюдението продължава до стабилизиране на състоянието. II група: Тежки контузионни очни травми, водещи до секундарен глауком, травматична и дуксирана леща, късни постконтузионни промени в задния очен сегмент: периодичност и продължителност на наблюдението: I година – прегледите са на всеки 2 месеца; II – IV година – 1 път годишно; наблюдението продължава до стабилизиране на състоянието. III група: Тежки очни изгаряния, водещи до васкуларизирана левкома, секундарен глауком, сраствания и зараствания на клепачите, хроничен токсичен увеит: периодичност и продължителност на наблюдението: I година – прегледите са през първите 4 месеца ежемесечно, след това през 2 месеца; II – IV година – 2 пъти годишно; наблюдението продължава до стабилизиране на състоянието. При всички травматични увреждания на очите: необходими изследвания – по преценка на офталмопедиатър; необходими консултации – по преценка; лечение и рехабилитация – съобразно вида и тежестта на травмата и по преценка на офталмопедиатъра. 5. Болести на ушите, носа и гърлото 5.1. Остър рецидивиращ отит (при не по-малко от три пристъпа през последните 6 месеца): периодичност и продължителност на наблюдението – прегледите са през 3 месеца в продължение на 1 година след последния отит; клиничен преглед – пълен оториноларингологичен статус; необходими изследвания – носен, гърлен и ушен секрет; тонална аудиограма (на деца след 3 години); тимпанограма; рентгенография на синусите и епифаринкса – профил; необходими консултации – оториноларинголог, педиатър, алерголог; лечение – саниране на отита, носа, синусите и епифаринкса (аденотомия); противоалергични средства при данни за алергия. 5.2. Серозен отит: периодичност и продължителност на наблюдението – прегледите са през 3 – 6 месеца до 1 година след нормализиране на слуха; клиничен преглед – пълен оториноларингологичен статус; необходими изследвания – носен, гърлен и ушен секрет, тонална аудиограма (на деца след 3 години); тимпанограма; рентгенография на синусите и епифаринкса – профил; необходими консултации – с оториноларинголог, педиатър, алерголог; лечение – антибиотици, противоалергични медикаменти, тимпаностомия, аденотомия. 5.3. Хроничен отит – мезотимпанит: периодичност и продължителност на наблюдението – прегледите са през интервали по преценка на оториноларинголога до извършване на тимпанопластика; клиничен преглед – пълен оториноларингологичен статус; необходими изследвания – ушен секрет, аудиограма, рентгенография на синусите и епифаринкса – профил; необходими консултации – с оториноларинголог, педиатър, алерголог; лечение – тимпанопластика след 8-годишна възраст. Забележка. При хроничния отит – епитимпанит, се налага ранно оперативно лечение. Оперираните деца се вземат на диспансерно наблюдение от опериращия лекар за срок 2 години с оглед проследяване състоянието на оперативната кухина. 5.4. Вродено приемно намаление на слуха (глухонемота): периодичност и продължителност на наблюдението – прегледите се извършват през 6 месеца; клиничен преглед – пълен оториноларингологичен статус; необходими изследвания – тонална аудиограма; компютърна аудиограма (EPA) при деца до 3 години; необходими консултации – с оториноларинголог, сурдопедагог; рехабилитация – слухопротезиране и рехабилитация на говора. 5.5. Придобито приемно намаление на слуха (неврит): периодичност и продължителност на наблюдението – прегледите се извършват един път годишно до стабилизиране на слуха; клиничен преглед – пълен оториноларингологичен статус; необходими изследвания – аудиограма, тимпанограма; необходими консултации – с оториноларинголог, сурдопедагог; лечение и рехабилитация – в началния стадий – съдоразширяващи медикаменти и витамини от група B; слухопротезиране и рехабилитация на говора. 5.6. Ювенилна ларингеална папиломатоза: периодичност и продължителност на наблюдението – интервалите между прегледите са по преценка на лекуващия лекар до 5 години след последното почистване; клиничен преглед – ларингоскопия; необходими изследвания – патохистологично изследване на оперативен материал; необходими консултации – с оториноларинголог; лечение – периодично оперативно отстраняване чрез МЛХ, \alpha-интерферон. VII. БОЛЕСТИ НА СЪРДЕЧНО-СЪДОВАТА СИСТЕМА 1. Ревматична болест: периодичност и продължителност на наблюдението – прегледите през първите 6 месеца след пристъпа са ежемесечни; след 6-ия месец в продължение на 5 години те са на 4 месеца при ендокардна лезия или клапен порок и на 6 месеца при липса на такива; след 5-ата година са на 6 месеца при наличие на клапен порок и 1 път годишно при липса на ендокардна лезия или клапен порок; клиничен преглед – прекарани интеркурентни заболявания, ставни болки, уморяемост, ставен статус, сърдечен статус, хореични движения, кожни обриви, състояние на зъбите, тонзилите, околоносните кухини, черен дроб, слезка, бъбреци, артериално налягане; необходими изследвания – ПКК, C-реактивен протеин (СРП), урина; AST, протеинограма (по преценка); секрет от гърло; ЕКГ – при всеки преглед, ехокардиография (след консултация с ревмокардиолог); рентгенография (по показания, съобразно сърдечния статус); необходими консултации – с ревмокардиолог; оториноларинголог, невролог, стоматолог (по показания); лечение и рехабилитация – профилактика с бензацилин или орален пеницилин (при непоносимост към тях – еритран) – 5 години по схема; ацетизал – по схема; саниране на огнищните инфекции; кинезитерапия и закаляване; препоръчват се нископланински курорти и морелечение – извън пристъп и липса на сърдечна недостатъчност. 2. Първична артериална хипертония (ювенилна хипертония): периодичност и продължителност на наблюдението – при умерена артериална хипертония (АХ) и липса на оплаквания прегледите са на 3 месеца, а при високи стойности на АН и оплаквания – ежемесечно; при високостепенна АХ и наличие на патологична органна симптоматика наблюдението се провежда по индивидуален план; клиничен преглед – насочена анамнеза за рискови фактори (фамилна обремененост със ССЗ, тегло, физическа активност, хранителен режим, тютюнопушене и др.), физикално изследване (характер на АН и пулса, сърдечен, неврологичен, коремен, бъбречен и очен статус), промени в липидната обмяна; необходими изследвания – ПКК, урина, урокултура, кръвна захар, кръвна урея, креатинин, липиден профил; ехокардиография и очни дъна – 1 път годишно или съгласно индивидуалния план на пациента; ЕКГ – при всеки преглед; необходими консултации – с педиатър-кардиолог или със специализираните клиники на ВМУ и НЦ; нефролог, офталмолог, невролог и др. по преценка; лечение и рехабилитация – хипотензивна терапия по преценка на педиатър-кардиолог, контрол на хранителния режим (ограничаване на солта, увеличена консумация на плодове и зеленчуци); препоръки за здравословен начин на живот, евентуално при фамилна обремененост съвет за семейна консултация; климатолечение в КРО – Банкя, със схема на лечение, уточнена в специализирана клиника. 3. Вторични (симптоматични) хипертонии: бъбречни, сърдечни, ендокринни, неврогенни и др.: периодичност и продължителност на наблюдението – през 1 до 3 месеца (индивидуално) до 18-годишна възраст; клиничен преглед – анамнеза с насоченост към основното заболяване, пълен соматичен статус, АН на горен и долен крайник; необходими изследвания – интервалите и обемът на изследванията са в зависимост от основното заболяване. ПКК, урина, урокултура, кръвна захар, кръвна урея, креатинин, липиден профил и др; ЕКГ и ехокардиография – 1 път годишно; очни дъна (по преценка); необходими консултации – с педиатър-кардиолог и други специалисти според основното заболяване; лечение и рехабилитация – лечение на основното заболяване, хипотензивни средства (по показания) съобразно основния патогенетичен механизъм на хипертонията; рехабилитация и/или балнеолечение според основното заболяване. 4. Остър перикардит, остър миокардит, хронични миокардити и кардиомиопатии: периодичност и продължителност на наблюдението – след остър перикардит или остър миокардит прегледите в продължение на 6 месеца се извършват ежемесечно; при всички други заболявания на миокарда те са на 1 – 3 месеца; клиничен преглед – симптоми на сърдечна недостатъчност или на задълбочаването ѝ (влошаване на двигателната активност, уморяемост, диспнея), поява на ритъмни и проводни нарушения, на синкопи или колапсоподобни състояния; необходими изследвания – ПКК, ЕКГ – при всеки преглед; рентгенография, ехография, холтер и други специфични изследвания се извършват по преценка на педиатър-кардиолог и/или консултантите от специализираните детски клиники; необходими консултации – периодичността им се определя от консултанта от специализираните детски клиники; лечение и рехабилитация – съобразно основното заболяване; рехабилитация в КРО – Банкя. 5. Смущения на сърдечната проводимост и сърдечния ритъм (без структурна кардиопатия): периодичност и продължителност на наблюдението – необходимо е предварително да бъде изключена със сигурност подлежаща структурна кардиопатия; прегледите се извършват поне 1 път месечно при деца с антиритъмна терапия и на 6 – 12 месеца при деца без лечение; децата с постоянна електростимулация и някои с антиритъмна терапия се наблюдават по индивидуален план; клиничен преглед – анамнестични данни за синкопи, прилошавания; промени в сърдечния ритъм (ускоряване, забавяне); промени при аускултация в сърдечния статус, поява на сърдечен шум; необходими изследвания – ЕКГ – при всеки преглед; рентгенография, ехокардиография, холтер, велоергометрия – по преценка на педиатър-кардиолог; необходими консултации – индикации за консултации в специализирани детски клиники са: поява на нова симптоматика и преди всичко промени в ЕКГ, както и прояви на странични действия на антиритъмното лечение; лечение и рехабилитация – антиритъмни медикаменти, лечение на основното заболяване и усложненията му; рехабилитация в КРО – Банкя. 6. Вродени сърдечни малформации (ВСМ) 6.1. ВСМ – неоперирани: периодичност и продължителност на наблюдението – прегледите през първите 2 години от живота на детето са на 3 месеца, между 2-рата и 6-ата година – на 6 месеца, а след 6-годишна възраст – 1 път годишно; клиничен преглед – физическо развитие, честота на респираторни инфекции, цианоза, симптоми на сърдечна недостатъчност, качество на пулса, АН, промени при аускултация в сърдечната находка и в сърдечния ритъм; необходими изследвания – хемоглобин, еритроцити, хематокрит и КАС – при всеки преглед на деца с цианотични ВСМ; ЕКГ – при всеки преглед; рентгенография, ехокардиография и велоергометрия – по преценка на педиатър-кардиолог; необходими консултации – с педиатър-кардиолог от специализираните детски клиники на ВМУ и НЦ; същите определят периодичността на контролните прегледи, сроковете за операция и точните указания за нейната подготовка; лечение, профилактика и рехабилитация – своевременно лечение на интеркурентните заболявания; профилактика на инфекциозния ендокардит съобразно препоръките на педиатър-кардиолог; рехабилитация, климато- и балнеолечение в КРО – Банкя. Забележка. Диспансерното наблюдение на децата с белодробна хипертония се провежда по посочената схема. 6.2. ВСМ – оперирани: периодичност и продължителност на наблюдението – прегледите се извършват до 3-ия месец след операцията най-малко един път месечно, а до края на първата година след нея – на 3 месеца; до 6-годишна възраст прегледите са на 6 месеца, а до 18-годишна възраст – 1 път годишно; някои пациенти се наблюдават съгласно индивидуален план и препоръки, определени от педиатър-кардиолог; клиничен преглед – както при децата с неоперирани ВСМ; необходими изследвания – ЕКГ – при всеки преглед; рентгенография, ехокардиография, холтер и велоергометрия по препоръка на консултант-кардиолога; необходими консултации – с педиатър-кардиолог от специализирани детски клиники на ВМУ или НЦ; 1. На всички оперирани с екстракорпорално кръвообращение и на тези с палиативни операции (тетралогия на фало, аортна стеноза, пулмонална стеноза, междупредсърден дефект, междукамерен дефект, транспозиция на големите артерии, комплексни ВСМ) 1 път на 1 – 2 години след операцията. 2. На оперирани деца без екстракорпорално кръвообращение (персистиращ артериален канал, коарктация на аортата – при липса на повишено АН, съдови пръстени) 1 път на 2 – 3 години след операцията. 3. Консултантите определят индивидуален план за наблюдение на следните групи пациенти: – с клапни протези, съдови протези със/без клапа или хомографти (контрол на антикоагулантната терапия, оценка на протезната функция); – с лечение за сърдечна недостатъчност, ритъмно-проводни сърдечни нарушения; – с възникнали други късни следоперативни сърдечни усложнения. лечение и рехабилитация – по преценка на педиатър-кардиолог; рехабилитация в КРО – Банкя. Забележки: 1. Диспансерното наблюдение на децата, преболедували от инфекциозен ендокардит, се провежда съгласно изискванията за ВСМ или придобити клапни пороци. 2. Децата с невинни (акцедентелни) сърдечни шумове не подлежат на диспансерно наблюдение. Диагнозата при по-голяма част от тях се поставя чрез внимателна аускултация и ЕКГ. В някои случаи може да се направи рентгенография. Консултация с педиатър-кардиолог, ЕКГ и ехокардиография се налагат, когато невинният шум се аускултира до 7-годишна възраст или продължава да се чува и към 15-годишна възраст и когато детето се насочва към активно спортуване. VIII. БОЛЕСТИ НА ДИХАТЕЛНАТА СИСТЕМА 1. Хроничен бронхит, вродени аномалии на бронхопулмоналната система (муковисцидоза, хемосидероза и др.): периодичност и продължителност на наблюдението – прегледите са на всеки 3 месеца до 18-годишна възраст; клиничен преглед – фамилна обремененост, възраст на началото на заболяването, продължителност, проведено лечение и неговият ефект, характер на кашлицата (нощна), честота и характер на инфекционите тласъци, експекторация, свиркане на гърдите, храносмилателни промени, наличие на аденоидни вегетации, хипертрофия на тонзилите, асиметрия на гръдния кош и други деформации, барабанни пръсти, характер и честота на дишането, физическо развитие, социално-битови условия и начин на отглеждане; необходими изследвания – ПКК, при анемия – серумно желязо, ЖСК; туберкулинова проба с 5 МЕ ППД, протеинограма, потен тест, ЕКГ, КАС, ВК, ФЕО1, ФЕО1/ВК(%) – при първия преглед, а след това по показания; рентгенография на бял дроб и синуси, бронхоскопия, бронхография (по преценка); необходими консултации – с пулмолог, кардиолог, оториноларинголог; лечение и рехабилитация – съобразно заболяването и състоянието; ЛФК, физиотерапия и др.; климатолечение – Слънчев бряг, Трявна, Сандански, Кюстендил. 2. Бронхиална астма: периодичност и продължителност на наблюдението – прегледите се извършват след провеждането на лечебните и профилактичните курсове и при влошаване на състоянието на детето; диспансерното наблюдение продължава до 3 безсимптомни години; клиничен преглед – промени в честотата и тежестта на пристъпите, повлияване от лечението, честота на интеркурентните инфекции; общ статус; необходими изследвания – ПКК – при всеки преглед; КАП с алергени – по преценка на алерголога; *функционално изследване на дишането (ФИД) – на деца над 7-годишна възраст минимум 1 път годишно (при възможност при всеки контролен преглед); рентгенография на бял дроб и синуси – в началото на диспансерното наблюдение, а при екзацербация – по преценка; необходими консултации – с пулмолог, алерголог, оториноларинголог; лечение и рехабилитация – медикаментозно, ЛФК, освобождаване от физкултура, професионално ориентиране; препоръчва се климатолечение в Сандански, Кюстендил, Трявна, с. Влас, Ракитово, Велинград и др. съобразно сенсибилизиращите алергени и клиничната тежест. 3. Полинози – ринит, конюнктивит и друга органна локализация: периодичност и продължителност на наблюдението – до 3 безсимптомни години; прегледите се извършват след профилактичен и лечебен курс; диспансерното наблюдение продължава до 3 безсимптомни години; клиничен преглед – промени в органната локализация, тежест и продължителност на пристъпите; статус съобразно локализацията; необходими изследвания – ПКК, риноцитограма – 1 път годишно при поставяне на диагноза; КАП с алергени – по преценка на алерголога, извън цъфтежния сезон, *ФИД (на деца над 7 години) и при наличие на бронхиална обструкция през цъфтежния сезон; рентгенография на синуси и бял дроб – по преценка; необходими консултации – с алерголог, офталмолог, оториноларинголог; лечение и рехабилитация – медикаментозна профилактика, лечение на екзацербациите, професионално ориентиране; климатолечение – по препоръчка на алерголога. IX. БОЛЕСТИ НА ХРАНОСМИЛАТЕЛНАТА СИСТЕМА 1. Язва на стомаха и дванадесетопръстника, хроничен гастродуоденит: периодичност и продължителност на наблюдението – прегледите са през 3 – 6 месеца до оздравяване; клиничен преглед – хранене, гадене, оригване, повръщане, болки в епигастриума и областта на дуоденалната луковица, семейна и училищна обстановка; общ статус; необходими изследвания – ПКК (при всеки контролен преглед); при усложнение допълнителни изследвания – по преценка; *контрол на Helicobacter pilori – инфекция (при изявена клинична симптоматика); необходими консултации – с гастроентеролог (по възможност педиатър); лечение и рехабилитация – при доказване на Helicobacter pilori – нов курс лечение; противорецидивни курсове 2 пъти – пролет и есен; диетично хранене; освобождаване от физкултура до стихване на активността; при липса на активност се препоръчват Хисаря, Сливенски мин. бани и др. с алкална минерална вода. 2. Хронични диарии – целиакия, алергична ентеропатия (до 3-годишна възраст), хроничен неспецифичен ентерит със или без вторичен ензимен дефицит, муковисцидоза, улцерохеморагичен колит и болестта на Крон: периодичност и продължителност на наблюдението – прегледите са през 3 до 6 месеца съобразно състоянието; наблюдението продължава до 18-годишна възраст; клиничен преглед – адекватност на хранителния режим, характеристика на дефекацията, коремен статус, физическо и нервно-психическо развитие и др.; необходими изследвания – съобразно еволюцията на заболяването и при снемане от отчет; ПКК, протеинограма; калций, желязо и ЖСК; *Д-ксилозен тест, антиглиадинови и антиендомизиумни антитела, масти в изпражненията, биопсия (тънкочревна и/или дебелочревна) – при показания, в болнична обстановка; ехография на коремни органи – по преценка; необходими консултации – с гастроентеролог, пулмолог (при муковисцидоза), алерголог; лечение и рехабилитация – диетично и медикаментозно съобразно заболяването и стадия на протичането му; в реконвалесценция на съответното заболяване се препоръчват Хисаря, Сливенски минерални бани. 3. Хронични хепатити (постинфекциозни, вирусни, автоимунни, при някои генетични и обменни заболявания – M. Wilson) и чернодробна цироза: периодичност и продължителност на наблюдението – прегледите са през 1 – 3 – 6 месеца съобразно еволюцията на заболяването, при изостряне – ежемесечно; наблюдението при деца с хроничен активен хепатит, чернодробна цироза и при тези с някои наследствени и обменни заболявания продължава до 18 години; клиничен преглед – общо състояние, горнодиспептичен синдром, кожни прояви (съдови звезди, палмарен еритем, разширена венозна мрежа по корема, субиктер или иктер), размери и плътност на черния дроб и/или слезката; проследяване на неврологичния статус при M. Wilson; необходими изследвания – ПКК с тромбоцити, урина за пигменти, трансаминази, АФ, ГГТП – при всеки контролен преглед; протромбинов комплекс – по показания; ехография на черен дроб и слезка на 6 месеца; необходими консултации – с гастроентеролог; офталмолог и невролог – при M. Wilson; лечение и рехабилитация – диетично и медикаментозно – съобразно заболяването; освобождаване от физическо възпитание за 6 месеца от началото на заболяването, а след това в зависимост от клиничните и параклиничните изследвания; препоръчва се балнеолечение в Хисаря – при липса на активност; 4. Жлъчнокаменна болест, дискинезии на жлъчните пътища, хроничен холецистохолангит, хроничен панкреатит: периодичност и продължителност на наблюдението – прегледите са през 3 – 6 месеца в продължение на 3 – 5 години, а след това – по показания; клиничен преглед – коремни болки, тежест в дясното подребрие, гадене, повръщане, болезненост в областта на жлъчния мехур; евентуално субиктер и иктер; необходими изследвания – ПКК, урина за пигменти и диастаза (при панкреатит); холестерол, АФ, ГГТП, трансаминази – през 1 – 3 – 6 месеца съобразно тежестта на заболяването; дуоденално сондиране – при обостряне, ехография на черен дроб и жлъчен мехур, перорална холецистография и екскреторна билиграфия (при екзацербация); необходими консултации – с гастроентеролог през 3 до 6 месеца; лечение – диетично и медикаментозно съобразно заболяването; в ремисия – балнеолечение в Хисаря. X. БОЛЕСТИ НА ПИКОЧНО-ПОЛОВАТА СИСТЕМА 1. Гломерулонефрит (остър и хроничен): периодичност и продължителност на наблюдението – при остър гломерулонефрит прегледите са през 1 месец в първите 3 месеца, а след това през 3 месеца в продължение на 1 година; при хроничен гломерулонефрит те се извършват през 3 месеца; децата с хроничен гломерулонефрит се наблюдават до 18-годишна възраст; клиничен преглед – отоци, бледост, уморяемост, фебрилитет, сукусио реналис, АН, диуреза, хематурия и др.; необходими изследвания – ПКК, *СЗ-комплемент, креатинин, йонограма, протеинограма; урина – през 1 – 3 – 6 месеца; осмолалитет на урината (по преценка); рентгенография на белите дробове и сърцето (к/т индекс) – по преценка; необходими консултации – с оториноларинголог, стоматолог, офталмолог и др.; лечение – санация на фокалната инфекция; тонзилектомия – най-рано 6 месеца след началото на острия гломерулонефрит. 2. Пиелонефрит (остър или хроничен): периодичност и продължителност на наблюдението – при остър прегледите са ежемесечни в продължение на 3 години; при хроничен – през 3 месеца до 18-годишна възраст; при изолирана бактериурия – до 3 месеца и изключване на пиелонефрит; клиничен преглед – възраст на детето, общи и локални симптоми, температура, микционни смущения, физическо развитие; необходими изследвания – при остър пиелонефрит – ПКК, СРП, урина, осмолалитет на урината, урокултури – ежемесечно; при хроничен пиелонефрит – същите изследвания през 3 месеца; проба за концентрация на урината; абдоминална ехография; необходими консултации – с нефролог, уролог, оториноларинголог; лечение и рехабилитация – антибиотично и химиотерапевтично (по схема); оперативно – по индикации; балнеолечение в Хисаря, Горна Баня – 2 пъти годишно. 3. Нефролитиаза: периодичност и продължителност на наблюдението – два пъти годишно прегледи до 18-годишна възраст; клиничен преглед – хематурия, бъбречна колика, сукусио реналис; необходими изследвания – урина – по преценка; абдоминална ехография; необходими консултации – с нефролог, уролог; балнеолечение – 2 пъти годишно в Хисаря или Горна баня. 4. Хронична бъбречна недостатъчност (ХБН): периодичност и продължителност на наблюдението – прегледите са през 3 месеца до 18-годишна възраст; клиничен преглед – отоци, полиурия, полидипсия, АН, бледост, уморяемост, болки в костите, изоставане в растежа; необходими изследвания – ПКК, серумно Fe, ЖСК, урея, креатинин, йонограма, КАС (по преценка); урина, осмолалитет на урината; абдоминална ехография; необходими консултации – с педиатър-нефролог; лечение – витамин D аналози, калциеви препарати, диета. XI. БОЛЕСТИ НА КОСТНО-МУСКУЛНАТА СИСТЕМА И СЪЕДИНИТЕЛНАТА ТЪКАН 1. Ювенилен хроничен артрит, ювенилен спондилоартрит: периодичност и продължителност на наблюдението – прегледи през 1 – 3 – 6 месеца в зависимост от еволюцията и активността на болестния процес; наблюдението продължава до 18-годишна възраст; клиничен преглед – общо състояние, фебрилитет, ставен статус, мускулни и кожни промени, лимфни възли, сърце, черен дроб, слезка, бъбреци, ЦНС, ПНС; необходими изследвания – ПКК, урина – при всеки контролен преглед; сантиметрия, ъглометрия и изследване на ставен пунктат (по показания); *АНА, ревматоиден фактор, СРП и трансаминази – по преценка; рентгенография, ехография и др. (по преценка); необходими консултации – с ортопед, стоматолог, нефролог, гастроентеролог (по показания); при рисковите случаи офталмолог до 6 месеца от началото – ежемесечно, а след това 1 път на 3 месеца; при нерисковите случаи – 1 път на 6 месеца; лечение и рехабилитация – противовъзпалителни медикаменти – бързо- и бавнодействащи в лечебни и поддържащи дози; имуносупресори; ортопедично (консервативно или оперативно) – по показания, кинезитерапия, масажи, физиотерапия, климатолечение в Банкя, Тузлата, Поморие. 2. Ювенилен реактивен артрит: периодичност и продължителност на наблюдението – прегледи през 1 – 3 месеца (по преценка); наблюдението продължава до 1 година пълна ремисия след последния рецидив; клиничен преглед – ставен статус, органни промени, огнищни инфекции; необходими изследвания – ПКК, урина; сантиметрия, ъглометрия; *изследване на ставен пунктат при евентуален рецидив; рентгенография и др. изследвания по преценка; необходими консултации – с офталмолог, оториноларинголог, стоматолог, нефролог, гастроентеролог (по показания); лечение и рехабилитация – противовъзпалителни, противоинфекциозни медикаменти (по показания); кинезитерапия и физиотерапия (при необходимост). 3. Системен лупус еритематодес: периодичност и продължителност на наблюдението – прегледи през 1 – 3 – 6 месеца в зависимост от еволюцията на болестния процес; наблюдават се до 18-годишна възраст; клиничен преглед – общо състояние, фебрилитет, АН, кожни, мускулни, ставни промени, промени от вътрешните органи, ЦНС, ПНС; необходими изследвания – ПКК, урина, СРП; имуноглобулини, *комплемент (C3, C4), *АНА, *анти-ДНК; трансаминази, урея, креатинин, ЕКГ (по показания); рентгенография, ехография и др. (по преценка); необходими консултации – с нефролог, гастроентеролог, невролог, дерматолог; лечение и рехабилитация – противовъзпалителни медикаменти, имуносупресори (индивидуално), кинезитерапия; противопоказни са YBO, електропроцедури, слънчево огряване. 4. Дерматомиозит и склеродермия: периодичност и продължителност на наблюдението – прегледи през 1 – 3 – 6 месеца в зависимост от еволюцията на заболяването; наблюдават се до 18-годишна възраст; клиничен преглед – общо състояние, кожни и мускулни промени, калцификати, други органни изменения; необходими изследвания – ПКК, урина, ензими, отнасящи се до мускулната обмяна (КФК) и съединителната тъкан; ЕКГ; ЕМГ (при необходимост); рентгенография, ехография и др. изследвания по преценка; необходими консултации – с дерматолог-кинезитерапевт, невролог; лечение и рехабилитация – противовъзпалителни медикаменти, имуносупресори; кинезитерапия. 5. Васкулити (ПАН, Кавазаки, хиперсензитивни васкулити и др.): периодичност и продължителност на наблюдението – прегледи през 1 – 3 – 6 месеца по преценка в зависимост от еволюцията на болестния процес; наблюдава се до 18-годишна възраст; клиничен преглед – кожа, мускули, сърдечносъдова система, бели дробове, бъбреци, ПНС, ЦНС, АН; необходими изследвания – ПКК, СРП, урина, урея, креатинин, чернодробни ензими (по показания); ЕКГ; ехография и абдоминална ехография (по преценка); лечение – противовъзпалителни медикаменти, имуносупресори (при ПАН); при Кавазаки – аспирин. 6. Гръбначни изкривявания 6.1. Неправилно телодържане: периодичност и продължителност на наблюдението – прегледи през 6 месеца до завършване на растежа; клиничен преглед – оглед на гръден кош, гръбначен стълб, долни крайници; изследване на гръбначния стълб по приетата методика; необходими консултации – не се изискват; лечение и рехабилитация – изправителна гимнастика в училище или в групи за масов спорт. 6.2. Сколиоза I степен (по-малко от 100): периодичност и продължителност на наблюдението – прегледи през 6 месеца от 7-, 10-годишна възраст до завършване на растежа; клиничен преглед – оглед на гръден кош, гръбначен стълб, крайници, изследване на мускулен хипертонус, наличие на ребрен гибус и деформации на долните крайници; необходими изследвания – лабораторен минимум по преценка; спирометрия; рентгенография на гръбначен стълб в изправено положение; необходими консултации – с методист по ЛФК, ортопед; лечение и рехабилитация – изправителна гимнастика, плуване, ски, кънки и др.; физиопроцедури, закалителни процедури, масаж, рефлексотерапия; специализирани оздравителни лагери, морелечение. 6.3. Сколиоза II степен (между 100 и 250): периодичност и продължителност на наблюдението – прегледи през 6 месеца от 7-, 10-годишна възраст до завършване на растежа; клиничен преглед – както при I степен сколиоза; необходими изследвания – лабораторен минимум; спирометрия, ЕКГ; рентгенография на гръбначния стълб при изправено положение; необходими консултации – с ортопед и кинезитерапевт; лечение и рехабилитация – общоукрепващи медикаменти; по преценка коригиращи корсети; лечебни спортове – плуване, ски, кънки и др.; физиопроцедури: кварц, електростимулация, масаж; специализирани оздравителни лагери, морелечение. 6.4. Сколиоза III и IV степен (III степен 250 – 500, IV степен > 500): периодичност и продължителност на наблюдението – прегледи през 6 месеца от 7-, 10-годишна възраст до завършване на растежа; клиничен преглед – както при сколиоза I степен; необходими изследвания – по преценка на ортопеда; статична и динамична рентгенография на гръбначния стълб; необходими консултации – с ортопед, кинезитерапевт; лечение и рехабилитация – ортопедични средства, оперативна интервенция; пред- и следоперативна ЛФК, подводна ЛФК, лечебно плуване, физиопроцедури, масаж, рефлексотерапия; балнеолечение в специализирани заведения за лечение на заболяванията на опорно-двигателния апарат. 6.5. Кифоза: периодичност и продължителност на наблюдението – прегледи през 6 месеца от 7-, 10-годишна възраст до завършване на растежа; клиничен преглед – оглед и изследване както при неправилно телодържане; необходими изследвания – по преценка на ортопеда; спирометрия; рентгенография на гръбначния стълб по локализация (фас и профил); необходими консултации – с ортопед и кинезитерапевт (методист по ЛФК); лечение и рехабилитация – изправителна гимнастика, лечебно плуване, ортопедични средства, при показания – оперативно лечение; физиопроцедури, закалителни процедури, масаж, рефлексотерапия; балнеолечение в специализираните заведения за лечение на заболяванията на опорно-двигателния апарат. 6.6. Кифосколиоза: периодичност и продължителност на наблюдението – прегледи през 6 месеца от 7-, 10-годишна възраст до завършване на растежа; клиничен преглед – като при сколиоза II степен; необходими изследвания – лабораторен минимум; спирометрия, ЕКГ; рентгенография на гръбначния стълб (фас и профил) при изправено положение; необходими консултации – с ортопед, кинезитерапевт (методист по ЛФК); лечение и рехабилитация – изправителна гимнастика, лечебно плуване, кънки, минибаскетбол, медикаментозни средства, ортопедични средства (корсетолечение), оперативно лечение; кварцово облъчване, електростимулация, масаж, рефлексотерапия; специализирани оздравителни лагери, морелечение. 6.7. Лордоза (хиперлордоза): периодичност и продължителност на наблюдението – прегледи през 6 месеца до 18-годишна възраст; клиничен преглед – оглед на гръбначния стълб, гръдния кош, деформации на таза и долните крайници; необходими изследвания – рентгенография на гръбначния стълб (лумбален дял) и на таза; необходими консултации – с ортопед; кинезитерапевт (методист по ЛФК); лечение и рехабилитация – изправителна гимнастика, плуване, волейбол, ски, ортопедични средства; физиопроцедури, закалителни процедури, масаж, рефлексотерапия; оздравителни лагери и специализирани санаториуми. 7. Деформации на гръдния кош: периодичност и продължителност на наблюдението – прегледи на 6 месеца през целия учебен курс; клиничен преглед – оглед на гръдния кош; необходими изследвания – лабораторен минимум; спирометрия; ЕКГ; рентгенография на гръдния кош; необходими консултации – с ортопед, кинезитерапевт (методист по ЛФК); лечение и рехабилитация – дихателна гимнастика, ортопедични средства, при показания – оперативно лечение; физиопроцедури, закалителни процедури, спортни игри, плуване, масаж; оздравителни лагери и специализирани санаториуми. 8. Деформации на крайниците 8.1. Вродено изкълчване на тазобедрената става: периодичност и продължителност на наблюдението – по схема, определена от специалиста ортопед, от момента на откриването до пълнолетието; търси се още от първата седмица след раждането; клиничен преглед – по методиката за провеждане на профилактичните прегледи за оценка на физическото, психичното и здравословното състояние на децата; необходими изследвания – ехография – след I седмица от раждането на т.нар. рискова група; рентгенография на ставите при съмнение на 3-, 4-месечна възраст и при контролен преглед; необходими консултации – с ортопед; лечение и рехабилитация – в зависимост от състоянието; рехабилитация – по преценка на ортопеда; балнеолечение за раздвижване – след операция. 8.2. Криви крачета (пес еквино-варус, пес плано-валгус и др.): периодичност и продължителност на наблюдението – до пълната корекция в зависимост от тежестта на деформитета и получените лечебни резултати (по преценка на ортопед); клиничен преглед – неудобство при ходене, форма на стъпалото, обем на движенията, пасивна корекция; необходими изследвания – рентгенография на крачетата – фас и профил (по преценка); необходими консултации – с ортопед; лечение и рехабилитация – в зависимост от състоянието, тежестта на деформациите и възрастта на детето; рехабилитация по преценка на ортопеда. 8.3. Придобит деформитет на тазобедрената става (кокса вара и валга и болестта на Пертес): периодичност и продължителност на наблюдението – прегледи от момента на откриването до завършване на растежа; продължителността е в зависимост от тежестта на страданието (по преценка на ортопеда); клиничен преглед – болка в тазобедрената става, ограничение на движенията (вътрешна ротация), наличие на флексионна контрактура (симптом на Томас); необходими изследвания – рентгенография при първия преглед за уточняване на диагнозата; необходими консултации – по преценка на ортопеда; рехабилитация – по преценка на ортопеда. 8.4. Придобити изкривявания на долните крайници (крура вара, генус вара или валга), разлика в дължината на крайниците и др.: периодичност и продължителност на наблюдението – прегледите са от момента на откриването до завършване на растежа; продължителността на наблюдението е в зависимост от тежестта, провежданото лечение и преценката на ортопеда; клиничен преглед – при оглед деформация на крайници; необходими изследвания – рентгенография при първия преглед и в хода на провежданото лечение (в хирургично звено) по преценка; необходими консултации – с ортопед; лечение и рехабилитация – по преценка на ортопеда. XII. БОЛЕСТИ НА КОЖАТА И ПОДКОЖНИТЕ ТЪКАНИ 1. Атопичен дерматит: периодичност и продължителност на наблюдението – прегледите са 2 пъти в годината до 7-годишна възраст, а след това – поне 1 път годишно; клиничен преглед – кожни прояви и друга органна симптоматика; необходими изследвания – ПКК и други (по преценка); необходими консултации – с дерматолог, алерголог и др.; лечение и рехабилитация – противоалергични медикаменти и др. по преценка. 2. Ихтиоза: периодичност и продължителност на наблюдението – честотата на прегледите се определя от формата и тежестта на заболяването, като минимум се извършват 2 пъти годишно; диспансеризира се за цял живот; клиничен преглед – кожна симптоматика, нервно-психично развитие, сетивни органи и др.; необходими изследвания – по преценка; необходими консултации – с дерматолог и други специалисти; лечение и рехабилитация – витамини (ретинол), кератолитици (кератолан, калмолит). Забележки: 1. * – изследванията се осъществяват в детските клиники на ВМУ и НЦ. 2. На диспансеризираните деца, които получават хемотрансфузии, се извършват допълнителни изследвания и се провеждат допълнителни профилактични мерки съгласно изискванията на Наредба № 43 от 1995 г. за профилактика на вирусните хепатити в Република България (ДВ, бр. 103 от 1995 г.).