Чл. 1
С тази наредба се определят хигиенните изисквания към работните места за работа с видеодисплеи, както и задълженията на работодателите за осигуряване на здравословни условия на труд при извършване на такъв вид работа.
Чл. 2
Наредбата не се отнася за работа със:
1. видеодисплеи в шофьорски кабини и контролни кабини на транспортни средства и машини;
2. компютърни системи, разположени на борда на транспортни средства;
3. компютърни системи, предназначени за ползване от населението;
4. преносими компютърни системи, които се използват краткотрайно на работното място;
5. калкулатори, касови апарати и технологично оборудване, което има контролен екран за изобразяване на малко количество данни и предназначен за пряко използване на оборудването;
6. екрани на пишещи машини.
Чл. 3
(1) Работодателят възлага на специалисти по хигиена на труда или трудова медицина извършването на оценка на условията на труд на работните места за работа с видеодисплеи.
(2) Съобразно резултатите от оценката по ал. 1 работодателят предприема необходимите мерки за отстраняване на рисковите фактори за увреждане на зрението, на опорно-двигателния апарат, за възникване на психичен стрес и възможностите за комбинираното им действие.
Чл. 5
Работните места за работа с видеодисплеи отговарят на изискванията, посочени в приложението.
Чл. 6
Работодателят осигурява необходимото обучение на операторите по отношение на специфичните правила за запазване на тяхното здраве и безопасност при работата с видеодисплеи съгласно изискванията на чл. 10 от Наредба № 41 от 1995 г. за единните правила за осигуряване на здравословни условия на труд (ДВ, бр. 100 от 1995 г.).
Чл. 7
Работодателят предоставя на операторите информация за предприетите мерки за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд.
Чл. 8
Работодателят осигурява периодични прекъсвания с продължителност 15 минути след всеки 45 минути работа с видеодисплеи, които се ползват от операторите за производствена гимнастика и почивка.
Чл. 9
Работодателят предприема необходимите мерки за защита на зрението на операторите, като осигурява изследване на зрителния анализатор от специалист по очни болести:
1. при постъпване на работа;
2. на три години на лицата, ненавършили 40 години, и един път в годината – на навършилите 40 години;
3. при възникване на смущения на зрението, за които има основания да се предполага, че се дължат на работа с видеодисплеи.
Чл. 10
Работодателят снабдява за своя сметка оператора с подходящи очила за изпълнение на работата му при всяка корекция на зрението, ако те са различни от тези, използвани в извънпрофесионалната дейност на съответния оператор.
Допълнителна разпоредба
§ 1
По смисъла на тази наредба:
1. „Видеодисплей“ (монитор) означава екран за текстово или графично изображение независимо от начина на представяне на информацията.
2. „Оператор“ е всеки работник или служител, който работи ежедневно с видеодисплей не по-малко от половината от максимално установената с Кодекса на труда продължителност на работното време.
Преходни и заключителни разпоредби
§ 2
Работните места за работа с видеодисплеи, които са разкрити преди влизането на наредбата в сила, се привеждат от работодателя в съответствие с изискванията ѝ до 31.XII.1996 г.
§ 3
Наредбата се издава на основание § 3 от Закона за народното здраве. Министър: М. Виткова
Приложение 1 Приложение към чл. 5
Изисквания към работните места за работа с видеодисплеи I. Изисквания към оборудването 1. Екран: а) буквите и знаците, появяващи се върху екрана, са добре и ясно оформени, с подходяща големина и разстояние между знаци, букви и редове; височината на знаците е по-голяма от 4,1 мм; б) изображението на екрана е стабилно, без трептене или разлика в яркостите на отделните знаци; в) яркостта и/или контрастът между знаците и фона да се регулират от оператора и да се променят лесно в зависимост от условията на средата; г) екранът е подвижен и може да се наклонява, повдига или върти встрани в зависимост от нуждите на оператора; д) върху екрана няма отражения или отразен блясък, причиняващи дискомфорт на оператора. 2. Клавиатура: а) клавиатурата е подвижна, позволява заемането на удобна работна поза и не предизвиква умора на ръцете и китките; б) пространството пред клавиатурата е достатъчно и дава възможност за опора на ръцете и китките на оператора; в) клавиатурата е с матова повърхност, за да се избегне отразеният блясък; г) клавиатурата и характеристиките на клавишите са подредени така, че улесняват използването ѝ; д) знаците върху клавишите са контрастни и четливи при обичайна работна поза. 3. Работна маса и работна повърхност: а) работната маса и работната повърхност са регулируеми на височина или с височина 680 – 840 мм и достатъчно широки, с ниска отразителна способност и позволяват промени в подреждането на екрана, клавиатурата, документите и останалото оборудване; б) размерите на работната повърхност са не по-малки от: дължина 1200 мм, широчина 800 мм при дебелина на плота под 30 мм; в) работната мебел осигурява разстояние между очите на оператора и екрана не по-малко от 500 – 700 мм, а между очите и клавиатурата 450 – 500 мм; г) държателят на документи е стабилен, регулира се по височина и наклон и е поставен в положение, осигуряващо минимални движения на главата и очите при работа; д) работното място дава възможност на оператора да заема най-удобната за него работна поза. 4. Работен стол: а) работният стол е стабилен и позволява на оператора свобода на движенията и удобна работна поза; б) седалката се регулира на височина; в) облегалката на стола се регулира на височина и наклон и осигурява опора на оператора; г) има възможност за поставяне на опора за краката при желание на оператора. II. Изисквания към работната среда 1. Пространствени изисквания: а) работното място е проектирано и оразмерено по начин, позволяващ на оператора да сменя работната си поза и работните движения; б) работното място е с площ не по-малка от 4,5 кв.м; в) минималната кубатура за едно работно място с видеодисплей е 13 куб.м; г) не се разрешава разполагането на повече от 20 работни места с видеодисплей в едно работно помещение. 2. Осветление: а) общото и локалното осветление осигуряват достатъчно добри светлинни условия и подходящ контраст между екрана и заобикалящото го пространство, като се имат предвид видът работа и зрителните изисквания на оператора; б) смущаващите зрението блясък и отражение от екрана да се отстранят чрез съгласуване на устройството на работното място с разположението и техническите характеристики на източниците на изкуствено осветление; в) в помещения с изкуствено осветление най-малката осветеност на работните места при видеодисплей с позитивен контраст е 300 Lx, а при видеодисплей с негативен контраст – 500 Lx, като конкретните стойности на осветеността над тези нива се определят в съответствие с изискванията на БДС 1786 – 84 за съответните работни помещения и видове дейности. 3. Предотвратяване на отражения и блясък: а) работното място е организирано така, че източниците на светлина, като прозорци, пропускащи светлината стени и ярко оцветени повърхности, не предизвикват директен блясък, както и отражения от екрана; б) прозорците имат завеси или щори, които при нужда намаляват дневната светлина, падаща на работното място. 4. Шумови нива: а) нивото на шума в работното помещение не надвишава 55 dB (A); б) при избора на печатащите и другите периферни устройства се оценява шумовата им характеристика. 5. Микроклимат: а) температурата на въздуха е от 21 до 23 °C; б) относителната влажност на въздуха е от 30 до 60 %; в) скоростта на движение на въздуха не превишава 0,15 м/сек. 6. Електрически и магнитни полета: а) стойностите на електрическите и магнитните полета съответстват на изискванията на Наредба № 41 от 1995 г. за единните правила за осигуряване на здравословни условия на труд (ДВ, бр. 100 от 1995 г.); б) радиочестотните електромагнитни лъчения са в границите на хигиенните норми в съответствие с БДС 14525 – 90; в) работната мебел и оборудването на работното помещение не са източник на електростатично поле; г) работното облекло и обувки са изработени от материали, които не натрупват електрични заряди. III. Изисквания към програмните продукти: 1. Програмният продукт е подходящ за съответната работна задача. 2. Програмният продукт е лесен за използване, приспособен за нивото на операторските познания и опит. 3. Системите осигуряват обратна връзка между оператора и резултата от неговата работа. 4. Системите дават информация във формат и скорост, приемливи за оператора. 2676 МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕЛНАТА ПРОМИШЛЕНОСТ Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 1996 г. за съгласуване на разрешителни сделки по износа и вноса и за даване на становища за безмитен внос (ДВ, бр. 13 от 1996 г.) § 1. В раздел I думите „За живи животни“ се заличават.
§ 2
В чл. 1 се създават ал. 3 и 4: „(3) При износа на семена за посев от хибридна царевица и от слънчоглед до първо размножение включително се представят следните документи: 1. молба (свободен текст) до министъра на земеделието и хранителната промишленост; 2. удостоверение за внос/износ по утвърден от министъра на търговията и външноикономическото сътрудничество образец в четири екземпляра; 3. удостоверение за съдебно-данъчна регистрация; 4. документи, потвърждаващи верността на данните в удостоверението по т. 1, вътрешни и външни договори, проформа-фактура, фактура с данъчен номер, поръчка; 5. сертификат за качество по образец, утвърден от ГИАС, съответно от неговите поделения; 6. писмо от ГИАС в случаите на преразмножаване на семена в страната. (4) При износ на царевица за пуканки се представят следните документи: 1. молба (свободен текст) до министъра на земеделието и хранителната промишленост. 2. удостоверение за внос/износ по утвърден от министъра на търговията и външноикономическото сътрудничество образец в четири екземпляра; 3. удостоверение за съдебно-данъчна регистрация; 4. протокол за изпитване от Националната инспекция за контрол на зърното и зърнените фуражи.“
§ 3
В чл. 12 след думите „(ДВ, бр. 50 от 1992 г.)“ се допълва текстът „и дава становище за безмитен внос по приложение № 8 към чл. 8 от ПМС № 266 от 1995 г. за режима по вноса и износа (ДВ, бр. 2 от 1996 г.) след представяне на заявка, заверена от митническото учреждение, че стоката е преминала българската граница“.
§ 4
В чл. 13 се правят следните допълнения:
1. В т. 2 се създават букви „з“, „и“ и „й“: „3) писмена декларация от управителя на месопреработвателното предприятие, с което е сключен договорът за преработка, че месото ще се вложи за термична преработка под контрола на ДВСК и че се задължава да не го препродава; и) писмена декларация от президента на фирмата вносител, че количеството месо от конкретната сделка ще бъде преработено в предприятието, с което е сключен договорът и че няма да се препродава на трети лица; й) анализационен протокол от ЦЛВСЕЕ (Централна лаборатория по ветеринарно-санитарна експертиза и екология) към НВМС и ЦНИВМИ (Централен научноизследователски ветеринарномедицински институт) за изследванията: радионуклиди, тежки метали, хлорогранични пестициди, анаболни агенти, препарати с хормонално действие, инхибиторни вещества и всички показатели по БДС, вкл. на патогенни микроорганизми.“
2. Създават се т. 14, 15 и 16: „14. за семена за посев от ечемик до първо размножение вкл.: а) молба (свободен текст) до министъра на земеделието и хранителната промишленост; б) удостоверение за съдебно-данъчна регистрация; в) вътрешни и външни договори, проформа-фактура, фактура с данъчен номер, поръчка; г) международен документ за качество от страната износител. 15. за царевица, различна от царевицата за фураж: а) молба (свободен текст) до министъра на земеделието и хранителната промишленост; б) анализно свидетелство от акредитирани лаборатории, удостоверяващо качествените показатели по БДС 607 – 73; в) фитосанитарен сертификат, издаден от НСРЗКА, съответно нейните поделения; г) договор с вътрешен потребител. 16. за неолющен ориз, различен от този за посев: а) молба (свободен текст) до министъра на земеделието и хранителната промишленост; б) анализно свидетелство от акредитирани лаборатории, удостоверяващо качествените показатели по БДС 799 – 87; в) фитосанитарен сертификат, издаден от НСРЗКА, съответно нейните поделения; г) договор с вътрешен потребител.
§ 5
В чл. 16 се правят следните изменения:
1. Точка 2 се заличава.
2. Досегашните т. 3, 4, 5, 6, 7, 8 и 9 стават т. 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8.
Заключителна разпоредба
§ 6
Наредбата влиза в сила от деня на обнародването ѝ в „Държавен вестник“. Министър: Св. Шиваров