Раздел 1. Общи положения
Чл. 1
С тази наредба се уреждат условията и редът за получаване на извънболнична медицинска помощ в държавните здравни заведения.
Чл. 2
Държавни здравни заведения и звена за оказване на извънболнична медицинска помощ са:
1. селски здравни заведения;
2. самостоятелни и несамостоятелни поликлиники;
3. центрове за спешна медицинска помощ;
4. звена за бърза и неотложна медицинска помощ;
5. диспансери;
6. поликлиники към национални центрове и болници към висшите медицински училища.
Чл. 3
Извънболничната медицинска помощ включва:
1. амбулаторни (вкл. профилактични) и домашни прегледи;
2. оперативни интервенции, манипулации и изследвания, извършвани с диагностична, лечебна и профилактична цел;
3. лечение и рехабилитация в амбулаторна и домашна обстановка, вкл. и при домашен стационар;
4. профилактика и лечение на зъбите и заболяванията на устната кухина;
5. задължителни имунизации и противоепидемични мероприятия по предписание на органите на държавния санитарен контрол;
6. предписване на лекарствени средства за домашно лечение безплатно или срещу частично заплащане при определени заболявания;
7. експертиза на временната и трайната нетрудоспособност, както и трудоустрояването без група инвалидност;
8. медико-социални и здравновъзпитателни дейности.
Чл. 4
Извънболничната медицинска помощ е първична и специализирана.
Раздел 2. Първична медицинска помощ
Чл. 5
(1) Първична медицинска помощ оказват лекари по обща медицина, терапевти, педиатри, акушер-гинеколози, лекари по спешна медицина и стоматолози (детски и общ профил).
(2) Първична долекарска медицинска помощ оказват и полувисши и средни медицински специалисти, работещи във:
1. селски здравни заведения;
2. центрове за спешна медицинска помощ;
3. звена за бърза и неотложна медицинска помощ.
Чл. 6
Първичната медицинска помощ се осъществява по местоживеене, месторабота и местоучене.
Чл. 7
(1) Първичната медицинска помощ по местоживеене се осъществява по райони на здравните заведения, определени от директорите на районните центрове по здравеопазване по предложение на ръководителите на здравните заведения съгласувано с кметовете на общините.
(2) Районите на здравните заведения се определят въз основа на броя на населението от дадена територия, броя и капацитета на намиращите се здравни заведения на тази територия.
Чл. 8
(1) Гражданите, които живеят в района на здравното заведение по чл. 7, избират личен лекар от наличните терапевти, педиатри, акушер-гинеколози, лекари по обща медицина и личен стоматолог (детски и общ профил). Избор на личен лекар (стоматолог) се прави при наличието на повече от един от посочените лекари (стоматолози) в съответното здравно заведение.
(2) Лекарят (стоматологът) се избира и не може да се сменя в течение на годината освен в случаите на смяна на местоживеенето на гражданина и напускане на избрания лекар (стоматолог).
(3) Всяка година в периода от 1 до 30 декември гражданите самостоятелно или чрез упълномощено от тях лице правят избор на личен лекар (стоматолог).
(4) Гражданите, които в периода по ал. 3 не са направили избор на личен лекар (стоматолог), продължават да получават първична медицинска помощ от лекаря, избран в предходната година.
(5) При отсъствие на личния лекар (стоматолог) ръководителят на съответното здравно заведение определя лекарите (стоматолозите), които ще оказват първична медицинска помощ на гражданите, избрали отсъстващия лекар.
(6) Лекарят (стоматологът) няма право да откаже избор от граждани за оказване на първична медицинска помощ, освен когато е достигнат максималният брой на обслужвано население по чл. 11.
Чл. 9
(1) Всеки български гражданин получава от здравното заведение по местоживеене и по ред, установен от ръководителя на здравното заведение, карта за избор на личен лекар (стоматолог), утвърдена със Заповед № РД-09-92а от 1996 г. на министъра на здравеопазването. Родителите получават карти за своите деца до 18-годишна възраст.
(2) Лекарят (стоматологът) попълва картата по ал. 1 и карта на пациента, утвърдена със Заповед № РД-09-92а от 1996 г. на министъра на здравеопазването. Картата по ал. 1 остава при лекаря (стоматолога), а картата на пациента се предава на гражданина.
Чл. 10
Ръководителят на здравното заведение определя лекарите и стоматолозите, които осъществяват първичната медицинска помощ на работещите по месторабота и на децата и учениците в детските и учебно-възпитателните заведения при следния брой на обслужвано население:
1. деца в детски заведения и ученици в учебно-възпитателни заведения до 1800;
2. работници и служители до 2000.
Чл. 11
(1) Броят на обслужваното население от един личен лекар и стоматолог е:
1. от 800 до 2000 души (деца и възрастни) в селски здравни заведения – от лекари и стоматолози;
2. от 1500 до 2500 души над 18-годишна възраст – от терапевт;
3. от 500 до 1200 деца от 0 до 18 години – от педиатър;
4. от 3000 до 10 000 жени – от акушер-гинеколог;
5. от 1500 до 2000 души – от стоматолог (общ и детски профил).
(2) В случаите, когато лекарят (стоматологът) обслужва едновременно както деца по избор на родителите им, така и деца и ученици от учебно-възпитателни заведения, в техния брой се включват:
1. деца по избор от 500 до 900;
2. деца и ученици от учебно-възпитателни заведения не повече от 700.
(3) В случаите, когато лекарят (стоматологът) обслужва едновременно граждани по избор, работници и служители, в техния брой се включват:
1. граждани по избор до 1500;
2. работници и служители не повече от 500.
2-dup. работници и служители не повече от 500.
Чл. 12
При необходимост от неотложна медицинска помощ в извънработното време на личния лекар (стоматолог) тя се оказва от центровете за спешна медицинска помощ, звената за бърза и неотложна медицинска помощ и дежурния стоматолог.
Чл. 13
Личният лекар (стоматолог) по чл. 8, ал. 1 и лекарят и стоматологът по чл. 10:
1. осигуряват първична медицинска помощ (профилактика, диагностика, лечение, рехабилитация, вкл. и в домашни условия) за своите пациенти;
2. при необходимост насочват за консултация пациентите си при специалисти за оказване на специализирана извънболнична помощ;
3. координират грижите за пациентите си в случай на необходимост от помощ в други здравни заведения;
4. насочват пациентите си за хоспитализация, санаториално лечение и рехабилитация след извършване на необходимите лабораторни, инструментални, функционални и други изследвания;
5. провеждат диспансерно наблюдение;
6. водят женска и детска консултация;
7. осъществяват мерки за формиране на здравословен начин на живот и здравно поведение, както и за предотвратяване на остри заразни и паразитни заболявания;
8. извършват експертиза на трудоспособността и организират подготовката на болните за освидетелствуването им в трудово-експертна лекарска комисия (ТЕЛК).
Раздел 3. Специализирана медицинска помощ
Чл. 14
Специализирана медицинска помощ оказват лекари и стоматолози с призната специалност или профилирани по профила на заболяванията извън лекарите и стоматолозите по чл. 5, ал. 1.
Чл. 15
При необходимост лекарите и стоматолозите по чл. 5, ал. 1, оказващи първична медицинска помощ, и полувисшите и средните медицински специалисти по чл. 5, ал. 2, оказващи първична долекарска медицинска помощ, насочват пациенти към специалистите по чл. 14 с медицинско направление (уч.ф.119) и лична амбулаторна карта (ЛАК), както следва:
1. от селските здравни заведения и поликлиниките от IV и V функционален тип – към поликлиниката на общинската болница и/или обединената районна болница (ОРБ);
2. от градските поликлиники – към лекарите и стоматолозите от специализираните кабинети в същата поликлиника или поликлиниката на ОРБ, консултативните поликлиники на болниците към националните центрове и висшите медицински училища, и институти;
3. при заболявания от туберкулоза, хронични неспецифични белодробни заболявания, злокачествени новообразувания, психични, професионални, инфекционни, венерически заболявания и СПИН – към съответния кабинет (отделение) на общинска, обединена районна, специализирана болница, диспансер и към болниците на висшите медицински училища и националните центрове.
Чл. 16
(1) Лекарите и стоматолозите специалисти по чл. 14 приемат болни, насочени от лекарите, оказващи първична медицинска помощ, и от полувисшите и средните медицински специалисти, оказващи първична долекарска медицинска помощ, за консултация, лечение и диспансерно наблюдение и дават консултации и участват в лечението на болни в домашни условия (вкл. и при домашен стационар).
(2) Лекарите и стоматолозите специалисти извършват експертиза на трудоспособността и консултират болните по искане на ТЕЛК.
Чл. 16а
Лекарите от ТЕЛК и Централната трудово-експертна лекарска комисия (ЦТЕЛК) във връзка с експертизата на трудоспособността насочват директно болните за диагностично уточняване в здравно заведение по своя преценка.
Чл. 17
Прегледи без насочване от личния лекар могат да извършват и специалисти по ушни, носни и гърлени болести и очни болести, както и други лекари специалисти за диспансеризираните от тях лица.
Чл. 18
При спешни случаи първичен преглед от специалист по основните и профилните специалности се извършва и без насочване от лекар (стоматолог) от звената за първична медицинска помощ.
Чл. 19
(1) Ръководителите на здравните заведения по чл. 2 осигуряват седмично най-малко 2 часа от работния график на хабилитираните лица и завеждащ стационарните отделения и на работещите в ТЕЛК за работа в поликлиничните звена, за извършване на консултативни прегледи с направление от лекарите от първичната медицинска помощ и специалистите.
(2) Ежедневно от графика на завеждащ поликлиничните отделения се заделят два часа за прием на граждани без насочване от личния лекар.
Раздел 4. Медицинска документация и отчет
Чл. 20
Лекарят (стоматологът) води задължителната за извънболничната медицинска помощ документация съгласно Списъка на първичната медицинска документация в здравеопазването от 1987 г., утвърден от министъра на здравеопазването и началника на Главно управление на архивите към МС, и съставя изискваните от НСИ и НЦЗИ отчети.
Чл. 21
Лекарите и стоматолозите, оказващи първична медицинска помощ, водят картотека на наблюдаваните от тях пациенти, която се състои от амбулаторен и стоматологичен картон, утвърдени със Заповед № РД-09-92а от 1996 г. на министъра на здравеопазването.
Чл. 22
Лекарите и стоматолозите по чл. 5 всяко тримесечие съставят сведение за амбулаторната дейност, което се предава на директора на здравното заведение.
Преходни и заключителни разпоредби
§ 1
В едномесечен срок от влизане на наредбата в сила директорите на РЦЗ по предложение на ръководителите на здравните заведения и съгласувано с кметовете на общините определят районите по реда на чл. 7.
§ 2
В 10-дневен срок след изтичане на срока по § 1 директорите на здравните заведения от всеки район предоставят на гражданите следната информация:
1. имената на терапевтите и техния график за работа;
2. имената на педиатрите и техния график за работа;
3. имената на акушер-гинеколозите и техния график за работа;
4. имената на стоматолозите и техния график за работа.
§ 3
В едномесечен срок от изтичане на срока по § 2 гражданите от района избират своя личен лекар (стоматолог). В случаите, когато гражданинът не направи избор в този срок, продължава да получава първична медицинска помощ от лекаря (стоматолога), който го е обслужвал до този момент, освен когато е достигнат максималният брой обслужвано население по чл. 11. В този случай лекарят (стоматологът) се определя от ръководителя на здравното заведение.
§ 4
Тази наредба се издава на основание § 3 от Закона за народното здраве. Министър: М. Виткова