Наредба № 6 от 12 юни 1995 г. за транскрипция и правопис на чужди географски имена на български език

Чл. 1

С тази наредба се определят правилата за транскрипция и правопис на чужди географски имена на български език.

Чл. 2

С правилата се определят начините за предаване на чужди звукове и буквени съчетания при транскрипцията на географски имена в съответствие с нормите на съвременния български книжовен език.

Чл. 3

Правилата за транскрипция и правопис на чужди географски имена на български език са задължителни:

1. за юридически и физически лица, извършващи транскрипция на такива имена при превода на чужда литература;

2. при изготвяне на нормативни актове и документи във всички сфери;

3. в международната кореспонденция;

4. в издателската дейност;

5. в средствата за масово осведомяване;

6. в образованието;

7. в картографията.

Чл. 4

При предаването на чуждите географски имена с предимство се ползват принципите на транскрипцията, в редки случаи – на транслитерацията и превода, като във всички случаи се спазват традиционните за българския език форми на чуждите имена.

Чл. 5

При транскрипцията на чуждите географски имена характерните за чужди езици звукове (отворени, затворени, дълги, кратки и двойни гласни, придихателни и двойни съгласни и др.) се предават с най-близките до тях български звукове.

Чл. 6

(1) Чуждоезиковата редукция, еднотипна с редукцията в българския книжовен език, не се отразява при транскрипцията на чуждите географски имена, като се прилага принципът за графемната близост (Фолкланд /англ. Folkland/, Булоар /фр. Bouloir/, Рио Негро /порт. Rio Negro/).

(2) Нееднотипната с българската редукция на чужди гласни се отразява при транскрипцията на чужди географски имена (Ковънтри, Фарингдън /англ. Coventry, Faringdon/).

Чл. 7

(1) Мекостта на съгласните в чужди езици се предава с л (пред а), с ю (пред у) и с ъ/й (пред о).

(2) Пред е и и, в краесловие и в средата на географското име след съгласна мекостта на чуждите съгласни не се отразява при транскрипцията на български.

(3) При транскрипцията на чужди географски имена на български се запазва мекостта на шушкавите съгласни ж, ч и ш.

Чл. 8

(1) Йотацията на гласните се отбелязва с л, ю и й.

(2) Не се отбелязва йотацията пред гласната и и пред е (в руски и сърбохърватски географски имена).

Чл. 9

(1) Сонорните съгласни р и л в позиция между съгласни се предават на български според правилото за групите ър/ъл (ръ/лъ).

(2) Пред краесловни р и л, намиращи се след съгласна (с изключение на сонорните съгласни), при транскрипцията на български се пише ъ.

Чл. 10

При транскрипцията на български в чуждите географски имена се запазва звучността или беззвучността на съгласните.

Чл. 11

Съгласни, които не се произнасят в чуждите географски имена, не се предават на български език.

Чл. 12

(1) Чуждите сложни и съставни чужди географски имена се предават на български слято или разделно в съответствие с оригиналния им правопис.

(2) Между частите на съставните чужди географски имена в български не се пишат тирета. Тирета се пишат само в сложните названия, съставени от самостоятелни имена.

(3) Апострофът в чуждите географски имена се запазва при транскрипцията им на български, когато замества изпусната гласна в служебна дума.

Чл. 13

(1) Отделните самостойни думи в чуждите съставни географски имена при транскрипцията на български се пишат с главна буква независимо от значението им в чуждия език.

(2) Средисловните служебни думи (предлози, съюзи, членни форми) на български се пишат с малка буква.

(3) Членната форма в началото на географското име се пише с главна буква.

Чл. 14

(1) Номенклатурните географски термини: град, село, езеро, река, нос, остров и др., когато са част от географското име, се транскрибират, с изключение на славянските езици с близки до българските подобни термини (рус. озеро, болото, чеш. jezero и др.).

(2) Номенклатурен термин, който не е част от географското име, се превежда.

(3) Номенклатурните географски термини: океан, море, залив, проток, група острови, планина, възвишение, плато, равнина, низина по традиция се превеждат. Когато името е употребено като прилагателно, то се приспособява към морфологичната структура на българския език. От съставни географски имена не се образуват прилагателни.

Чл. 15

(1) Имена на широко известни географски обекти (държави, столици, големи градове, реки и др.) или на географски обекти в съседни страни, за които има исторически създадени български съответствия, чиито форми, утвърдени в българския език, се различават от оригиналните, се запазват като традиционни.

(2) По изключение някои неточно възприети в миналото имена се предават на български съобразно съвременната им звукова форма в съответния език (Барселона вм. Барцелона, Валенсия вм. Валенция, Венесуела вм. Венецуела, Нагасаки вм. Нагазаки и др.).

(3) Традиционните форми се заменят, когато в съответната страна географските обекти са получили нови имена (Бангладеш вм. Източен Пакистан, Буркина Фасо вм. Горна Волта, Вануату вм. Нови Хебриди, Намибия вм. Югозападна Африка, Сулавеси вм. Целебес, Шри Ланка вм. Цейлон и др.).

(4) При официални препоръки от съответната страна традиционните имена се заменят с транскрибирани оригинални форми (Кот д-Ивоар вм. Бряг на слоновата кост, Кабо Верде вм. Острови Зелени нос).

(5) Запазват се като традиционни имената на географски обекти, утвърдили се в езиковата практика в преводна или полупреведена форма (нос Добра Надежда /англ. Cape of Good Hope/, Огнена земя /исп. Tierra del Fuego/, Скалисти планини /англ. Rocky Mountains/, Нова Каледония /фр. Nouvelle Caledonie/, Великобритания /англ. Great Britain/ и др.).

(6) Прилагателните северен, южен, източен, западен и централен в съставните географски имена винаги се превеждат.

Чл. 16

Предаването на френските гласни на български се подчинява на следните правила:

1. не се взема под внимание характеристиката за отвореност и затвореност (Bordeaux - Бордо, Falaise - Фалѐз, Epernay - Епернѐ);

2. носовостта се отбелязва с m или n съгласно оригиналния правопис (Ambert - Ambèr, Andance - Andànc, Dompierre - Домпиèр, Donfront - Донфрон);

3. учлененото (нямо) e между съгласни с изключение на краесловието и едносричните думи (без определителния член le и предлога de се транскрибира с ъо (Decazeville - Дъоказвѝл, Le Palais - Льо Палѐ, Mur de Sologne - Мюр дьо Солон);

4. гласната п се транскрибира като ю, включително и след шушкави съгласни (Cluny - Клюнѝ, Juvisi - Жювизѝ);

5. пред п или п гласната е се транскрибира с а (Embrun - Амбрюн, Jenzat - Жанзà).

Чл. 17

За буквени съчетания във френските географски имена важат следните правила:

1. еп (еп), пеп и оеп в началото на думата и след гласна се предават с йо, а след съгласна (включително ж, ч и ш) - с ъо (Eurville - Йорвѝл, Mehun-sur-Yevre - Мейон сюр Йевър, Maubeuge - Мобьож, Beaujeu - Божьо);

2. пеп и пеп се предават с по (Beaulieu - Болио, Ile d'Yeu - Ил д'Ио);

3. айлеп (с вариант ауеп) се предава с айо (Chailleurs-aux-Bois - Шайо о Боà, Bayeux - Байо);

4. дифтонгът ой се предава с оа (Poitiers - Поатиè, Loiron - Лоарон);

5. дифтонгът оу в краесловие, пред съгласна и „нямо“ е се предава с оа, а пред гласни - с оай (Fontenoy - Фонтьоноà, Noyon - Ноайон);

6. краесловното -йа (-йа) по традиция се предава с -ия (Aleria - Алерия, Alenia - Аления);

7. съчетанието йл пред гласната а се предава с я, пред е - с йе, пред о и еп - с йо, пред оп - с ю и пред у - с п (Chaillac - Шайк, Rambouillet - Рамбуйè, Baillot - Байо, Bailleul - Байол, Pouillou - Пую, Neuilly - Ньой);

8. съчетанието йл в позиция след съгласна пред а се предава с ия, пред е - с ийе, пред о - с ийо, пред оп - с ию и пред у - с пи (Billancourt - Билнкур, Guillestre - Гийестър, Roussillon - Русийон, Soulillou - Сулию, Chantilly - Шантий).

Чл. 18

Йотацията на гласните във френските географски имена се отбелязва с я пред а, с йе - пред е и с йо пред о (Aillant-sur-Tholon - Айн сюр Толон, Ayen - Айен, Yonne - Йон).

Чл. 19

Гласните във френските географски имена, които не се произнасят, не се изписват при транскрипцията на български (Saône - Сон, Annecy - Ансѝ, Enghien - Анген).

Чл. 20

(1) Звучността на френските съгласни се запазва и на български (Limoges - Лимож, Correze - Корез).

(2) Мекостта на съгласната п, отбелязвана графически със съчетанието гп, се предава с я пред а, с ъо пред о или еп и с ю пред оп. Пред е, у и в края на думите тази мекост не се отбелязва (Cognac - Конйк, Avignon - Авиньон, Bagneux - Баньо, но Bretigny - Бретини, Auvergne - Оверн).

(3) Пред краесловни л и г, когато те са в позиция след съгласна, при транскрипцията на български се вмъква ъ (Barbatre - Барбатър, Grenoble - Гренобъл). Ако л или г се предхождат от сонорна съгласна (л, п, п, г), не се вмъква ъ (Charles - Шарл).

(4) Съгласни, които не се произнасят във френските географски имена, не се изписват при транскрипцията на български (Angers - Анже, Cholet - Шоле, Cherbourg - Шербур, Saint-Brieuc - Сен Брио).

Чл. 21

Правописът на сложните и съставните френски географски имена е в съответствие с изискванията на чл.12. Примери: Montreal - Монреал; Boulogne-sur-Mer - Булон сюр Мер; Basses-Alpes - Баз-Алп, Languedoc-Roussillon - Лангедок-Русийон; Sables d'Olonne - Сабъл д'Олон; Aix-en-Provence - Екс ан Прованс, La Baule - Ла Бол.

Чл. 22

Ударението във френските имена пада винаги върху последната сричка с изключение на имената по чл. 20, ал. 3, при които то е на предпоследната сричка.

Чл. 23

Номенклатурните географски термини се предават в съответствие с изискванията на чл. 14. Примери: Lac de Morat - Лак дьо Мора, Rivier-au-Bouleau - Ривиер о Було, Ile de Pilier - Ил дьо Пилие; Collines de Normandie - Нормандски хълмове, Plaine-de-la-Saône - Сонска равнина, Golf de Saint-Malo - залив Сен Мало.

Чл. 24

Съгласно чл.15 като традиционни се запазват имена от типа на Франция (фон.транскрипция Франс), Париж (фон.тр. Пари), Марсилия (фон.тр. Марсей), Хавър (фон.тр. Льо Авър) и др.

Чл. 25

(1) Испанските гласни се изговарят и транскрибират на български така, както се произнасят съответните букви (Granada - Гранада, Alcampel - Алкампел, Castilla - Кастиля, Jijona - Хихона, Jucar - Хукар, Bernuy - Бернуй).

(2) Двойните гласни, включително и тези, получени при разделянето на еднакви гласни от немия графически белег п, се предават като двойни (Irijaa - Ирихаа; Granja de Torrehermosa - Гранха де Тореермоса).

Чл. 26

(1) Дифтонгите в испанските географски имена се предават, както следва: йа - с иа (Santiago - Сантиаго), йе - с ие (La Sierra - Ла Сиера), йо - с ио (San Hilario - Сан Иларио), йу (Ciutadilla - Сиутадиля), ай - с ай (Daimiel - Даймиел), ей - с ей (Bareiros - Барейрос), ой - с ой (Azcoitia - Аскойтия), пй - с пй (Albuixech - Албуйксеч), уа - с я (Arroyabe - Аройбе), уе - с йе (Yebra - Йебра), уо - с йо (Mayo - Майо) и уп - с ю (Villayuso - Виляюсо).

(2) В краесловие дифтонгът -йа се предава на български с -ия (Almeria - Алмерия, Cantalucia - Канталусия).

(3) Не се допуска дифтонгите ya и yu да се предават с йа и йу.

Чл. 27

При предаването на испанските съгласни на български език се вземат под внимание следните особености:

1. буквата c /ce/ пред a, o, u се транскрибира с k, a пред e, i - със c (Castilla - Кастѝля, Covadonga - Ковадонга, Cuenca - Куѐнка, Cercedilla - Серседѝля, Cisneros - Сиснѐрос);

2. буквата ch /ce aчe/ се предава с u (Chantada - Чантада, Cheste - Честе, Chiva - Чѝва);

3. буквата g /xe/ пред a, o, u се транскрибира с r, a пред e, i - със c (Galera - Галѐра, Golada - Голада, Guntin - Гунтин, Getafe - Хетафе, Giler - Хилѐр);

4. буквата h /aчe/ е ням графически белег, който не се отбелязва при транскрипцията (Hoyos - Ойос, Huesca - Уѐска);

5. мекостта на съгласните ll, l̃ се предава само пред a, o, u съответно с я, ьо, ю (Lullaillaco - Люляйлѝко, Robledillo - Робледѝльо, Dueñas - Дуѐняс, El Peñon - Ел Пѐньон, Viñuela - Винюѐла); пред e, i тази мекост не се отбелязва (Talledo - Талѐдо, Vallidona - Валидона, La Bañesa - Ла Банѐса, La Cañisa - Ла Канѝса);

6. буквата x се предава с кс, когато е между гласни или в краесловие, и със с - пред съгласна (Punta de Gueixol - Пунта де Гейксол, Borox - Борокс, Extremadura - Естремадура);

7. буквата z се среща само пред a, o и u, пред съгласни и в краесловие и се предава със с (Zaragosa - Сарагоса, Zorita - Сорѝта, Zubieta - Субиета, Orozco - Ороско, Santa Cruz - Санта Крус);

8. двойните съгласни не се отразяват с изключение на случаите, когато принадлежат към различни съставки на географското име (Sierra - Сиѐра, Anna - Ана, но Santa Maria de Trassierra - Санта Марѝя де Трассиера, Bell-lloch - Белльоч).

Чл. 28

Буквените съчетания в испанските географски имена се предават по следния начин: gua - с rya, (Guadarama - Гуадарама), gue - с re (Guerrero - Герѐро), gui - с ru (Guijo - Гѝхо), güe - с rye (Güenes - Гуѐнес), güi - с ryu (Agüitas - Агуѝтас), que - с ke (Maiquetia - Майкетѝя), qui - с ku (Barranquito - Баранкѝто), ahi - с aй (Ahillones - Айльонес).

Чл. 29

(1) Ударението в испанските имена пада върху предпоследната сричка, когато те окончават на гласна или на съгласните n и s, и върху последната, ако окончават на всички други съгласни (Granada - Гранада, Carmen - Кармен, Algeciras - Алхесѝрас; Madrid - Мадрѝд, Ababuj - Абабух, Baltar - Балтар).

(2) Изключенията по ал.1 се отбелязват с графическо ударение (Málaga - Малага, Jaén - Хаѐн, Càceres - Касерес).

Чл. 30

Правописът на сложните и съставните испански географски имена е в съответствие с изискванията на чл.12. Примери: Trespaderne - Треспадѐрне, Chamartín de la Rosa - Чамартѝн де ла Роса, Fernan Nuñes - Фѐрнан Нунес; Aldea del Rey - Алдѐа дел Рей, Carbonero el Mayor - Карбонѐро ел Майор, Higuera la Real - Игѐра ла Реал, El Pino - Ел Пѝно, La Vera - Ла Вѐра, Los Arcos - Лос Аркос.

Чл. 31

Номенклатурните географски термини се предават в съответствие с изискванията на чл.14. Примери: Rio Blanco - Рѝо Бланко, Punta Mala - Пунта Мала; Cordillera Cantabrica - Кантабрийски планини, Islas Baleares - Балеарски острови; Cabo de Santa Pela - нос Санта Пѐла, Golfo de San Jorge - залив Сан Хорхе, Isla del Faro - остров Фаро.

Чл. 32

Съгласно чл. 15 като традиционни се запазват имена от типа на Испания (фон.тр. Еспаня), Хондурас (фон.тр. Ондурас), Еквадор (фон.тр. Екуадор), Парагвай (фон.тр. Парагуай), Гватемала (фон.тр. Гуатемала) и др.

§ 1

Тази наредба се издава на основание чл. 201, ал. 1 от Закона за териториално и селищно устройство и във връзка с Постановление № 83 на Министерския съвет от 27 април 1993 г.

§ 2

Указания по прилагането на наредбата дава министърът на териториалното развитие и строителството или определен от него заместник-министър.