Чл. 1
Висше образование по специалност „Право“ се придобива в юридически факултет на българско държавно или недържавно висше училище, създадено в съответствие със Закона за висшето образование.
Чл. 2
(1) Лекционните курсове по задължителните учебни дисциплини се организират и провеждат от хабилитирани в съответната научна област преподаватели, които провеждат и семестриалните изпити.
(2) Лекционните курсове на не по-малко от половината от задължителните дисциплини, включени в учебния план, се преподават от хабилитирани лица на основен трудов договор в съответния факултет.
Чл. 3
Приемането на студенти в юридическите факултети се извършва чрез писмен конкурсен изпит.
Чл. 4
(1) Обучението по специалност „Право“ продължава не по-малко от 9 семестъра.
(2) Завършилите образованието си по специалност „Право“ получават диплом за висше образование и професионална квалификация „юрист“, а придобиват правоспособност след стаж, организиран в съответствие със Закона за съдебната власт.
Чл. 5
(1) Обучението се извършва чрез изучаване на задължителни, избираеми и факултативни учебни дисциплини.
(2) Задължителните учебни дисциплини и минималният им хорариум са:
1. история на българската държава и право – 90 ч.;
2. римско право – 90 ч.;
3. обща теория на правото – 150 ч.;
4. конституционно право – 135 ч.;
5. гражданско право (обща част) – 120 ч.;
6. административно право и административен процес – 150 ч.;
7. вещно право – 75 ч.;
8. международно публично право – 90 ч.;
9. финансово право – 105 ч.;
10. облигационно право – 165 ч.;
11. наказателно право – 180 ч.;
12. семейно и наследствено право – 105 ч.;
13. международно частно право – 105 ч.;
14. трудово право – 135 ч.;
15. търговско право – 135 ч.;
16. осигурително право – 75 ч.;
17. гражданско процесуално право – 180 ч.;
18. наказателно процесуално право – 135 ч.
(3) Във втори, трети и четвърти курс се провежда учебна практика (14 дни) съответно в община, прокуратура и съд.
Чл. 6
Обучението задължително завършва с държавни изпити по публичноправни, гражданскоправни и наказателноправни науки.
Чл. 7
(1) Всеки държавен изпит се полага пред тричленна държавна изпитна комисия в състав:
1. двама хабилитирани преподаватели в съответната научна област, посочени в списък, утвърден от министъра на науката и образованието;
2. съдия от Върховния съд, прокурор от Главната прокуратура или представител на Министерството на правосъдието.
(2) Съставът на всяка изпитна комисия се определя със заповед на ректора.
Преходни и заключителни разпоредби
§ 1
Висши училища, които не осигуряват спазването на държавните изисквания за специалност „Право“, не могат да приемат студенти и да издават дипломи в съответствие с чл. 30 на Закона за висшето образование.
§ 2
(1) Висши училища, приели студенти преди влизане в сила на тази наредба, могат да продължат обучението им и да издадат дипломи за завършено висше образование по специалност „Право“ при условие, че осигурят спазването на изискванията по чл. 4, 5, 6 и 7.
(2) Изискванията на чл. 2, ал. 2 след влизане в сила на тази наредба се осигуряват, както следва:
1. за първата учебна година – не по-малко от две хабилитирани в областта на правните науки лица на основен трудов договор във висшето училище;
2. за втората учебна година – не по-малко от четири хабилитирани в областта на правните науки лица на основен трудов договор във висшето училище;
3. за третата учебна година – не по-малко от шест хабилитирани в областта на правните науки лица на основен трудов договор във висшето училище;
4. за четвъртата учебна година – изпълнение изцяло на изискванията на чл. 2, ал. 2.
§ 3
Тази наредба се издава на основание чл. 13, ал.1, т. 3 във връзка с чл. 14, ал. 1 от Закона за академична автономия на висшите учебни заведения и чл. 2 от Постановление № 152 на Министерския съвет от 1994 г. за определяне на реда за разработване и приемане на единни държавни изисквания за признаване на висше образование (ДВ, бр. 66 от 1994 г.).