Наредба № 14 от 6 септември 1994 г. за екарисажната дейност

Чл. 1

С тази наредба се уреждат ветеринарно-санитарните изисквания при извършване на екарисажна дейност.

Чл. 2

(1) Екарисажната дейност обхваща събиране, преработване, обезвреждане и оползотворяване на екарисажните суровини.

(2) Дейността по ал. 1 е част от общите ветеринарно-профилактични мерки и има за цел опазване и поддържане в добро ветеринарно-санитарно състояние на околната среда и предотвратяване разпространението на заразни и паразитни болести по животните, както и пренасянето на някои от тях върху хората.

Чл. 3

(1) Екарисажна дейност може да се извършва само в специализирани предприятия – екарисажи, които отговарят на изискванията, посочени в наредбата.

(2) Създаването и закриването на екарисажи, както и определянето района на обслужване се извършват след разрешение от министъра на земеделието или упълномощени от него лица.

Чл. 4

Екарисажни суровини по смисъла на тази наредба са трупове и части от умрели животни, различни видове животински отпадъци от кланиците, месопреработвателната и рибната промишленост и негодни за консумация хранителни продукти от животински произход.

Чл. 5

Във всяко населено място общините изграждат трупосъбирателни площадки и осигуряват извозването на екарисажните суровини до тях.

Чл. 6

Теренът за изграждане на трупосъбирателна площадка се определя от комисия в състав: държавен ветеринарен лекар, представител на общината, на Министерството на околната среда, на Министерството на здравеопазването, на Министерството на земеделието – управление „Земя и земеползване“, и на обслужващия екарисаж.

Чл. 7

(1) Трупосъбирателната площадка трябва да отговаря на следните изисквания:

1. да е отдалечена най-малко на 1000 м от населени места, селскостопански постройки и водоизточници;

2. подпочвените води да бъдат най-малко на 3 м под нивото на терена;

3. да бъде осигурен достъп до пътни артерии на транспортните средства, превозващи екарисажни суровини;

4. да бъде заградена с подходяща ограда, която да не позволява достъп на хора и безстопанствени животни.

(2) Поддържането и почистването на трупосъбирателната площадка се организира от общината, а дезинфекцирането ѝ – от органите на съответната регионална ветеринарномедицинска служба.

Чл. 8

Кланиците, месо- и рибопреработвателните предприятия са длъжни да съхраняват и прекарват безплатно екарисажните суровини.

Чл. 9

Животинските трупове се приемат в трупосъбирателните площадки и екарисажите само ако са придружени със служебна бележка от държавен ветеринарен лекар, в която се посочват диагнозата и собственикът на умрялото животно.

Чл. 10

(1) Извозването на екарисажните суровини от трупосъбирателните площадки, кланиците, месо- и рибопреработвателните предприятия се извършва със специализирани транспортни коли на екарисажите.

(2) Транспортните коли на екарисажите трябва да бъдат добре уплътнени и след всяко извозване на екарисажни суровини да се почистват, измиват и дезинфекцират.

Чл. 11

Екарисажните суровини от трупосъбирателните площадки се събират в срок 24 часа от подаване на съобщението от общината за наличие на суровина, а отпадъците от преработвателните предприятия – ежедневно.

Чл. 12

Екарисажите са длъжни да събират и приемат всички животински трупове, произхождащи от територията на обслужвания район.

Чл. 13

Мястото за строителна площадка на екарисаж трябва да отговаря на следните условия:

1. да е отдалечено най-малко на 3000 м от населено място и 1000 м от промишлени предприятия, стопански постройки, складове, лагери за животни, компостни полета, пречиствателни станции и източници на питейна вода;

2. да е разположено на висока, проветрива и гориста местност или да има възможност за озеленяване;

3. да е в близост до пътна артерия или железопътна гара;

4. да е осигурен източник на промишлени води;

5. подпочвените води да бъдат най-малко на 5 м под нивото на строителния терен.

Чл. 14

При изграждане и работа на екарисажа трябва да бъдат спазени следните изисквания:

1. да се осигури разделяне на двора и производствените помещения на екарисажа на два изолирани един от друг сектора – заразен и незаразен;

2. да има изградени дезинфекционни площадки за превозните средства и персонала на външния вход и всички входни и изходни врати на производствените помещения и залата за суровини;

3. да има изградена пречиствателна станция за отпадните води;

4. да е снабден с обезмирисителна инсталация.

Чл. 15

Пускането в действие на новоизграден екарисаж се извършва по реда на Наредба № 6 за държавното приемане и разрешаване ползването на строежите в Република България (ДВ, бр. 28 от 1993 г.), като в състава на приемателната комисия участва задължително представител на Националната ветеринарномедицинска служба.

Чл. 16

За предпазване от разпространение на заразни болести ежедневно се извършва дезинфекция на помещенията от заразния сектор на екарисажа.

Чл. 17

Отпадните води от екарисажното производство се обезвреждат, пречистват и хлорират.

Чл. 18

За предпазване от разпространение на заразни болести се забранява:

1. извозване на екарисажни суровини в открити транспортни коли или в такива, които допускат течове;

2. съхраняване и складиране на екарисажни суровини вън от залата за суровини;

3. влизане и движение в заразния сектор на лица, които не са снабдени със специално предпазно облекло и обувки;

4. изнасянето на готовата екарисажна продукция, ако не е проверена от държавния ветеринарен лекар и не е придружена с необходимите ветеринарни документи по чл. 21.

Чл. 19

Добиването и оползотворяването на кожи, косми, четина, вълна, рога, копита и други странични продукти от труповете на умрели животни се уреждат с отделна инструкция.

Чл. 20

(1) Контролът по преработването и обезвреждането на екарисажните суровини и върху готовата продукция се осъществява от държавен ветеринарен лекар.

(2) Държавният ветеринарен лекар:

1. извършва епизоотичен контрол върху дейността на екарисажа;

2. при необходимост извършва патологоанатомични изследвания (аутопсиране) на животински трупове;

3. при съмнение или констатиране на заразно заболяване незабавно уведомява съответната регионална ветеринарномедицинска служба и дава предписания за режима на преработка на екарисажната суровина;

4. изпраща материали от трупната маса за лабораторни изследвания;

5. изпраща проби от произведения продукт за бактериологичен контрол.

Чл. 21

Произведената продукция се окачествява от органите на Държавния ветеринарносанитарен контрол при съответната регионална ветеринарномедицинска служба, които издават ветеринарномедицинско свидетелство и сертификат за качество.

Чл. 22 Административнонаказателна разпоредба

За нарушения по тази наредба виновните лица се наказват съгласно чл. 32 и 33 от Закона за ветеринарното дело.

§ 1

Контролът по изпълнението на наредбата се възлага на Националната ветеринарномедицинска служба.

§ 2

Тази наредба се издава на основание чл. 35 от Закона за ветеринарното дело. Министър: Г. Танев 28071 ЗАПОВЕД № 144 от 22 септември 1994 г. На основание чл. 3, ал. 1, т. 1, чл. 21 и 23 ЗППДОБП нареждам:

1. Да се открие процедура за приватизация на „Бобошево – ФЗ“ – ЕООД, гр. Бобошево, Софийска област.

2. Да се извърши анализ на правното състояние на имуществото на „Бобошево – ФЗ“ – ЕООД, гр. Бобошево, Софийска област.

3. Да не се извършват разпоредителни сделки с дълготрайни активи на „Бобошево – ФЗ“ – ЕООД, сключване на договори за съвместна дейност и обезпечаване на вземания по договори за кредити. Министър: Г. Танев 27786 ЗАПОВЕД № 145 от 22 септември 1994 г. На основание чл. 3, ал. 1, т. 1, чл. 21 и 23 ЗППДОБП нареждам:

1-dup. Да се открие процедура за приватизация на „Фуражи“ – ЕООД, гр. Две могили, Русенска област.

2-dup. Да се извърши анализ на правното състояние на имуществото на „Фуражи“ – ЕООД, гр. Две могили, Русенска област.

3-dup. Да не се извършват разпоредителни сделки с дълготрайните активи на „Фуражи“ – ЕООД, сключване на договори за съвместна дейност и обезпечаване на вземания по договори за кредити. Министър: Г. Танев 27787 ЗАПОВЕД № 152 от 30 септември 1994 г. На основание чл. 20 и чл. 25, ал. 1, т. 4 и ал. 4 ЗППДОБП във връзка със Заповед № 123 от 6.IX.1994 г. нареждам да се пристъпи към продажба на държавния дял в „Тракия – агро – 1“ – АД, Пловдив, чрез преки преговори с потенциални купувачи от комисията, определена със Заповед № 134 от 16.IX.1994 г. Министър: Г. Танев