Наредба № 14 от 25 март 1994 г. за издаване на разрешения за осъществяване дейност по охрана на обекти и лица от физически и юридически лица

Чл. 1

(1) С тази наредба се определят условията и редът за издаване на разрешения за извършване на дейности по охрана от физически и юридически лица.

(2) Условията и редът се прилагат и за физически и юридически лица, които имат друг основен предмет на дейност, но са създали звена за самоохрана.

Чл. 2

По реда на наредбата се издават разрешения за извършване на следните видове дейности:

1. охрана на физически лица и тяхното имущество;

2. охрана на имуществото на юридически лица, на сгради, помещения и стопански обекти;

3. охрана със сигнално-охранителна техника.

Чл. 3

Охраната на физически лица и на тяхното имущество включва дейността по лична защита от противозаконни посегателства и за тяхното предотвратяване и пресичане.

Чл. 4

Охраната на имуществото на юридически лица, на сгради, помещения и стопански обекти включва дейност по физическа защита на административни, производствени, складови и други сгради и помещения, дворни площи, съпровождане на товари, охрана на касиери, инкасо и транспортни средства, свързани с имуществото на юридически лица.

Чл. 5

Охраната със сигнално-охранителна техника включва проектиране, монтиране, използване и поддържане в обекти на юридически и физически лица на съответна техника за тяхното опазване, защита и сигнализиране.

Чл. 6

(1) Разрешението дава право за извършване само на посочените в него дейности.

(2) Дейностите по чл. 2 задължително се извършват в съответствие с Конституцията на Република България, законодателството и при зачитане правата и законните интереси на гражданите.

Чл. 7

(1) Разрешенията за осъществяване на дейност по чл. 2 се издават от съответните териториални началници на служба „Полиция“, където е регистрирано физическото или юридическото лице.

(2) За издаване на разрешението от началника на служба „Полиция“ е необходимо становище от комисия в състав: началниците на сектори „Криминален“, „Икономически“, „Охранителен“, „Сигнално-охранителна дейност“ и „БОП“ в съответната териториална служба.

Чл. 8

(1) За извършване на дейност извън територията, където вече е издадено разрешение, е необходимо да се уведоми писмено съответният началник на служба „Полиция“.

(2) Към писмото се прилагат копие от разрешението и списък на лицата, които ще осъществяват дейността на тази територия.

Чл. 9

(1) За охрана на обекти на железопътния и водния транспорт и други обекти, обслужвани от районни управления „Транспортна полиция“, е необходимо получаване допълнително на допуск от началника на направление „Транспортна полиция“ – ДНП.

(2) За получаване на допуск се представят документи съгласно изискванията по нормативи на „БДЖ“ и „Воден транспорт“.

Чл. 10

Разрешение за осъществяване на дейност по охрана на обекти се дава на физическо или юридическо лице, регистрирано съгласно Търговския закон, което отговаря на условията в наредбата и е подало молба за издаване на разрешение.

Чл. 11

(1) Разрешение за осъществяване на дейност по чл. 2 не се дава на физическо лице, което е:

1. небългарски гражданин;

2. непълнолетно;

3. осъждано за умишлено престъпление от общ характер;

4. регистрирано по чл. 30 ЗНП;

5. регистрирано в здравните заведения с психическо заболяване;

6. укривало от данъчното облагане доходи, печалби, имущества и сделки с тях, което е установено с влязъл в сила данъчнооблагателен акт или влязло в сила наказателно постановление, от влизането на което не е изтекъл едногодишен срок;

7. не е завършило средно образование.

(2) Разрешение не се дава и когато физическото лице е наело друго лице за охранителна дейност, ако са налице за него условията по ал. 1, т. 1 – 5.

Чл. 12

(1) Разрешение за осъществяване на дейност по чл. 2 не се дава на юридическо лице, когато:

1. съдружник, управител или член на управителен орган е лице, осъждано за умишлено престъпление от общ характер или е регистрирано по чл. 30 ЗНП;

2. са укривани от данъчно облагане доходи, печалби, имущества и сделки с тях, което е установено с влязъл в сила данъчнооблагателен акт или влязло в сила наказателно постановление, от влизането в сила на което не е изтекъл двегодишен срок.

(2) Разрешение не се дава и когато за лице, непосредствено осъществяващо дейност по охрана, са налице условията по чл. 11, ал. 1, т. 1 – 5.

Чл. 13

(1) За осъществяване на дейност по охрана на обекти физическите и юридическите лица подават писмена молба до съответния териториален началник на служба „Полиция“, в която посочват:

1. наименование, адрес, телефон на физическото или юридическото лице;

2. вид на охранителната дейност, която желаят да осъществяват;

3. териториален обхват за осъществяване на дейността.

(2) Към молбата се прилагат:

1. препис от съдебното решение за образуване или за вписване в търговския регистър и копие от „Държавен вестник“ за обнародване на вписването;

2. списък на лицата (трите имена, номер на паспорт, ЕГН, адрес), които ще осъществяват непосредствена охранителна дейност;

3. свидетелство за съдимост на всички лица;

4. удостоверение от здравно заведение за психическото състояние на лицата по т. 2;

5. копия от разрешения за закупуване или носене на оръжие, ако има такива, издадени до влизане на наредбата в сила;

6. удостоверения за професионална квалификация и опит, завършени курсове и умения за охранителна дейност, носене и боравене с оръжие на лицата по т. 2, ако има такива, издадени до влизане на наредбата в сила;

7. удостоверение от териториалното данъчно управление за финансова регистрация;

8. описание, проект или образец от карти, отличителни знаци или униформа;

9. удостоверение за завършено средно образование за физическите лица;

10. квитанция за внесена такса по чл. 21 от наредбата.

(3) Документите се предават в оригинал или нотариално заверено копие.

(4) При необходимост може да се изискват и други сведения и документи, удостоверяващи данни за вземане на решение по молбата.

Чл. 14

(1) Комисията по чл. 7, ал. 2 преценява съответствието на молбата със задължителните изисквания на наредбата и се произнася с писмено становище в едномесечен срок от нейното завеждане.

(2) Когато представените документи са непълни или не отговарят на задължителните изисквания на наредбата или е необходима допълнителна информация, комисията уведомява молителя или неговия представител в срока по ал. 1.

(3) Молителят предоставя необходимата допълнителна информация или отстранява непълнотите в срок до 1 месец от уведомлението по ал. 2.

(4) При неотстраняване непълнотите в срока по ал. 3 цялата преписка се връща на молителя.

Чл. 15

За назначаване или наемане на лица извън списъка по чл. 13, ал. 2, т. 2 е необходимо допълнително разрешение.

Чл. 16

(1) Началникът на служба „Полиция“ издава или отказва издаването на разрешение в седемдневен срок от представяне становището на комисията.

(2) При отказ за издаване на разрешение молителят се уведомява писмено и мотивирано.

(3) Отказът може да се обжалва по реда на Закона за административното производство.

Чл. 17

При прекратяване на трудовоправните или договорните отношения с конкретно лице в седемдневен срок се уведомява писмено органът, издал разрешението.

Чл. 18

Ежегодно в срок до 31 януари се подава молба за продължение на разрешението.

Чл. 19

(1) Всички издадени разрешителни, откази да бъдат издадени или отнети разрешения и направени промени по тази наредба се завеждат в отделен регистър (масив) на съответната териториална служба „Полиция“.

(2) Данните по ал. 1 ежемесечно се подават в ДНП за изграждане на единен централизиран автоматизиран информационен фонд.

(3) Дирекцията на Националната полиция завежда издадените разрешения за допуск от направление „Транспортна полиция“ по чл. 11.

Чл. 20

Текущият контрол за спазване на наредбата се осъществява от полицейските органи.

Чл. 21

(1) За покриване на разходите за обработка, кореспонденция по издаването на разрешенията, изграждането и поддържането на автоматизирани информационни фондове и за актуализиране на информацията по тях се събират от финансовите служби на СРДВР и РДВР при издаване на разрешението следните такси:

1. за дейност по чл. 2, т. 1 – 1500 лв.;

2. за дейност по чл. 2, т. 2 – 5000 лв.;

3. за дейност по чл. 2, т. 3 – 5000 лв. за юридически лица и 1000 лв. за физически лица;

4. за извършване на повече от една дейност – 10 000 лв.;

5. за допуск по чл. 9 – 1000 лв.;

6. при допълнително разрешение по чл. 15 – за всяко лице по 200 лв.

(2) При искане за промяна се внася допълнително съответната такса по ал. 1.

(3) При отказ да се издаде разрешение на основание чл. 11 и 12 и при продължение на вече издадено разрешение се събират 20 % от сумите по ал. 1.

(4) Сумите по предходните алинеи се набират и разходват по извънбюджетна приходно-разходна сметка на Дирекцията на Националната полиция.

Чл. 22

Органите на полицията си взаимодействат с физическите и юридическите лица, получили разрешение за извършване на дейност по чл. 2.

Чл. 23

Физическите и юридическите лица, извършващи дейност по охрана на обекти, могат да получават данни от информационните фондове на полицията по реда на чл. 15, ал. 2 от Наредба № 7 от 1993 г. за организацията на информационната дейност в Министерството на вътрешните работи (ДВ, бр. 1 от 1994 г.).

Чл. 24

(1) Физическите и юридическите лица, извършващи дейност по ал. 2, са длъжни да оказват съдействие на полицейските органи при осъществяване на тяхната дейност.

(2) При упражняване на дейността лицата са длъжни да носят карта със снимка и отличителен знак или униформа.

Чл. 25

(1) Полицейските органи, издали разрешението, както и директорът на Националната полиция и неговите заместници могат да го отнемат временно за срок до 6 месеца, когато след предупреждение не се отстранят в определения срок нарушенията по чл. 11 и 12 от наредбата.

(2) Разрешението се връща след изтичане на срока и отстраняване на нарушенията.

Чл. 26

Разрешението се отнема окончателно, ако:

1. под формата на дейност за охрана на обекти и лица се извършват престъпления;

2. системно се допускат нарушения, за които временно е отнето разрешението.

Чл. 27

Решенията за отнемане на разрешенията по чл. 25 и 26 подлежат на обжалване по реда на Закона за административното производство.

Чл. 28

Физическите и юридическите лица, които извършват дейност по чл. 2, без да имат разрешение за това, се наказват с глоба от 20 000 до 100 000 лв.

Чл. 29

Физическите и юридическите лица, които извършват дейност извън предмета на даденото им разрешение, се наказват с глоба от 20 000 до 40 000 лв.

Чл. 30

(1) Физическите и юридическите лица, които извършват дейност извън територията, за която имат вече издадено разрешение, без да са направили необходимото уведомление по реда на чл. 8, се наказват с глоба от 20 000 до 40 000 лв.

(2) Същото наказание се налага и ако не е получен допуск по реда на чл. 9.

Чл. 31

(1) Който, след като е уведомен от полицейските органи, ползва лица, които са осъждани за умишлени престъпления от общ характер, регистрирани са в полицията или имат психическо заболяване, се наказва с глоба от 30 000 до 50 000 лв.

(2) Същото наказание се налага и ако наеме или ползва за дейност непълнолетни лица.

Чл. 32

Който извърши или разпореди да се извърши дейност извън предмета по чл. 2 от наредбата, се наказва с глоба от 50 000 до 100 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

Чл. 33

Който нареди, разреши или допусне да се извършва охранителна дейност от лица, за които няма проверка и разрешение от органите на полицията, се наказва с глоба от 20 000 до 30 000 лв.

Чл. 34

(1) Нарушенията се установяват с актове, съставени от органите на полицията, а наказателните постановления се издават от директора на Националната полиция и неговите заместници и от началниците на служби „Полиция“.

(2) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1

В едномесечен срок от влизане в сила на наредбата всички физически и юридически лица, извършвали дейност по охрана на обекти и лица до влизане в сила на тази наредба, са длъжни да подадат молби по реда на чл. 14.

§ 2

Тази наредба се издава на основание чл. 43, ал. 2 и § 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за Националната полиция.

§ 3

Директорът на Националната полиция може да определи допълнителни условия за извършване на посочените в чл. 2 дейности.

§ 4

Контролът по изпълнението на наредбата се възлага на главния секретар на МВР. Министър: В. Михайлов