Наредба за дейността, набирането и разходването на средствата по фонд „Тютюн“ към Министерството на земеделието

Чл. 1

С тази наредба се уреждат дейността, условията и редът за набирането, разходването и контрола на средствата по фонд „Тютюн“ към Министерството на земеделието като юридическо лице, наричан по-нататък „фонда“, чрез който се регулират производството, изкупуването и търговията с тютюн.

Чл. 2

Набирането и разходването на средствата по фонда се извършват съгласно приходно-разходна извънбюджетна сметка в левове и във валута към Министерството на земеделието, ежегодно утвърждавана от Министерския съвет по предложение на Управителния съвет на фонда.

Чл. 3

(1) Средствата по фонда се набират от:

1. приходи от продажбата на тютюн, изкупен със средствата на фонда;

2. вноски от производителите по чл. 4 от Закона за тютюна и тютюневите изделия (ЗТТИ) (ДВ, бр. 101 от 1993 г.) в размер 2 на сто от приходите от продажбата на суров тютюн;

3. вноски от лицата по чл. 21 ЗТТИ в размер 2 на сто от приходите от продажбите в страната и в чужбина на манипулиран и ферментирал тютюн от местно производство или от внос, включително и от вложения тютюн в собствено цигарено производство;

4. вноски от съответните данъчни служби (бюра) по чл. 42, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за тютюна и тютюневите изделия (ППЗТТИ) (ДВ, бр. 18 от 1994 г.) в размер 5 на сто от стойността на продадените бандероли (акцизи) за тютюневите изделия;

5. еднократна вноска от държавния бюджет за 1994 г. в размер 100 млн. лв.;

6. вноски от глоби, конфискации и други санкции, предвидени със ЗТТИ;

7. стойността на върнатите семена по чл. 11, ал. 3 ППЗТТИ;

8. дарения, помощи и други привлечени средства;

9. неизразходвани средства на фонда от предходната година;

10. лихвите по средствата на фонда, включително и по депозити.

(2) Вноските по ал. 1, т. 3 се определят на базата на:

1. пълния размер на приходите от продажбите, намален с данъка върху добавената стойност за продажбите в страната;

2. левовата равностойност на износа, определена по централния курс на Българската народна банка към датата на експортната фактура за продажбите в чужбина;

3. митническата облагаема стойност за вноса на манипулиран и ферментирал тютюн;

4. произведението от вложените количества и вътрешната разчетна цена, а ако не се прилага такава – себестойността на единица манипулиран и ферментирал тютюн – за манипулиран и ферментирал тютюн, вложен в собственото производство на цигари.

(3) Вноските по т. 3 на ал. 1 са разход за дейността и се отчитат по дебита на сметка 609 Други разходи, срещу кредитирането на сметка 459 Други разчети с бюджета и с ведомства, аналитична сметка фонд „Тютюн“.

(4) Вноските във фонда по ал. 1 се извършват в следните срокове:

1. по т. 2 – в 10-дневен срок след вписване в регистъра по чл. 17, ал. 1 ППЗТТИ;

2. по т. 3 – до 10-о число на следващия месец от осъществяването на сделката или от влагането на тютюна в собствено цигарено производство;

3. по т. 4 – до 10-о число на следващия месец от получаването на сумите от продадените бандероли, съответно от банковата гаранция по чл. 42, ал. 3 ППЗТТИ.

11. целеви вноски от държавния бюджет.

(5) При невнасяне в определения срок на дължимите към фонда вноски те се определят и събират от органите на данъчната администрация по реда на Закона за данъчното производство и на Закона за събиране на държавните вземания.

Чл. 4

(1) Средствата на фонда се разходват за:

1. производство и доставка на тютюневи семена по чл. 7, ал. 3 ЗТТИ;

2. изкупуване, съхраняване, преработка и реализация на тютюна по чл. 14 ЗТТИ;

3. водене на регистъра на тютюнопроизводителите от общините;

4. възнаграждения на държавните експерти по тютюна по чл. 9, ал. 2 и 3 ЗТТИ;

5. административно-управленски разходи, свързани с дейността на фонда;

6. субсидиране на износа на тютюна и тютюневите изделия след покриване на разходите по т. 1 – 5.

(2) Разходите по фонда се извършват до размера на набраните средства.

(3) Неизразходваните средства по фонда в края на годината се прехвърлят за ползване през следващата година.

Чл. 5

(1) Фондът се управлява от Управителен съвет в състав: председател – министърът на земеделието, и членове – двама заместник-министри на земеделието, двама заместник-министри на финансите, двама упълномощени представители на съюзите на тютюнопроизводителите, двама упълномощени представители на съюзите на купувачите на тютюн, заместник-министър на търговията, заместник-министър на териториалното развитие и строителството и подуправител на Българската народна банка.

(2) Заседанията на Управителния съвет на фонда се считат за редовни, ако на тях присъстват най-малко две трети от членовете му.

(3) Решенията на Управителния съвет се вземат с обикновено мнозинство от присъстващите членове на съвета.

(4) При несъгласие на председателя с решението на Управителния съвет той има право да наложи вето върху него.

Чл. 6

(1) Управителният съвет назначава директор, който осъществява оперативното ръководство и управление на фонда.

(2) Управителният съвет на фонда утвърждава административно-управленската структура и числеността на административно-техническия персонал за обслужване на фонда.

Чл. 7

Управителният съвет на фонда:

1. разглежда исканията за предоставяне на средства от фонда в установените от закона случаи и взема решения по тях;

2. определя общите условия за сключване на договорите, по които страна е фондът;

3. определя реда и условията за провеждане на конкурсите по чл. 17, ал. 5 и чл. 22 ППЗТТИ;

4. определя размера на:

5. периодично, но най-малко 4 пъти годишно извършва анализ и осъществява контрол за ефективното използване на средствата на фонда и приема мерки за увеличаването им;

6. представя в Министерския съвет най-късно 3 месеца след приключване на финансовата година отчет за дейността на фонда през изтеклата година заедно с годишен счетоводен баланс.

Чл. 8

(1) Банката, обслужваща фонда, води по отделни партиди средствата, привлечени от различните източници на фонда.

(2) Банката, обслужваща фонда, на всеки 3 месеца и при поискване от председателя на Управителния съвет на фонда дава информация за набраните средства и за изразходваните суми.

§ 1

Тази наредба се издава на основание чл. 19, ал. 6 ЗТТИ.

§ 2

Разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 се прилага след изтичане на 5-годишен срок от влизане в сила на ЗТТИ.

§ 3

Изпълнението на тази наредба се възлага на министъра на земеделието и на министъра на финансите, които дават указания по прилагането ѝ.

Чл. 9

(1) На нарушителите на тази наредба се налагат наказания съгласно чл. 32 от Закона за административните нарушения и наказания.

(2) На юридическите лица, неизпълнили задълженията си по тази наредба, се налага имуществена санкция по чл. 83 от Закона за административните нарушения и наказания в размер на предмета на нарушението, но не по-малко от 300 хил. лв., а при повторност на нарушението – в размер 700 хил. лв.

(3) Актовете за установяване на нарушенията по ал. 1 и 2 се съставят от определени от министъра на финансите длъжностни лица.

(4) Наказателните постановления се издават от министъра на финансите или от упълномощени от него длъжностни лица.