Наредба за трудовите и осигурителните отношения на служителите в дипломатическите и консулските представителства на Република България

Чл. 1

(1) С тази наредба се уреждат някои специфични трудови и осигурителни отношения, както и други права и задължения на служителите в дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина.

(2) Служители по смисъла на тази наредба са лицата:

1. изпратени на работа по трудово правоотношение в дипломатическо или консулско представителство на Република България в чужбина;

2. членове на семейството на служител по смисъла на предходната точка, сключили трудов договор за работа в представителството в приемащата държава;

3. български или чужди граждани, живеещи в приемащата държава, сключили трудов договор за работа в представителство на Република България, които не попадат в кръга на посочените в предходните точки.

Чл. 2

(1) Членовете на семейството на служител, изпратен от Република България, ползват правата по тази наредба, ако са пребивавали в приемащата държава най-малко шест месеца през една календарна година. Това изискване не се отнася за годината на постъпването и освобождаването на служителя.

(2) При извършени обстоятелства в приемащата държава лицата по предходната алинея могат да ползват права с разрешение на министъра на външните работи и преди изтичането на посочения срок.

Чл. 3

Членовете на семейството на служител, изпратен от Република България, могат да работят в учреждения, фирми и други организации в приемащата държава само с разрешение на министъра на външните работи. Разрешението се издава по писмена молба на заинтересуваното лице, придружена от становището на ръководителя на дипломатическото или консулското представителство.

Чл. 4

Ръководителят на дипломатическото или консулското представителство утвърждава правилник за вътрешния трудов ред, в който се конкретизират изискванията за изпълнението на функциите на отделните служби и служители, връзките между тях, разпределението на работното време, определянето на дежурствата, почивките и други въпроси, свързани с дейността на представителството.

Чл. 5

Служителят в дипломатическото или консулското представителство е длъжен:

1. да съдейства за утвърждаването на авторитета на Република България и за провеждането на външната ѝ политика;

2. да не разгласява обстоятелства, свързани с дейността на представителството или на неговите служители, което би довело до увреждане интересите на Република България;

3. да спазва законите и да уважава нравите и обичаите на приемащата държава;

4. да поддържа отношения на взаимно уважение и зачитане на останалите служители в представителството.

Чл. 6

(1) Служителите в дипломатическите и консулските представителства, изпратени от Република България, сключват трудов договор или допълнително споразумение с министъра на външните работи за срок до 4 години при условия, които могат да бъдат променяни съгласно Кодекса на труда.

(2) Трудов договор или допълнително споразумение по ал. 1 се сключва с лице, което е само български гражданин.

Чл. 7

(1) Лицата по т. 2 и 3 от ал. 2 на чл. 1 сключват трудов договор с ръководителя на дипломатическото или консулското представителство за срок до една година.

(2) По изключение, ако интересите на службата налагат това, ръководителят на представителството може да сключи трудов договор за работа в представителството с член на своето семейство след направено мотивирано предложение и получено писмено съгласие на министъра на външните работи.

Чл. 8

При прекратяване на трудовия договор или преместване в друго представителство на служител, изпратен от Република България, се прекратява и трудовият договор, сключен с член на семейството му.

Чл. 9

(1) След изтичането на срока по ал. 1 на чл. 6 или при предсрочно завръщане, когато интересите на работата налагат това, със завърналия се в страната служител се сключва допълнително споразумение към трудовия договор за работа в Министерството на външните работи.

(2) Предложението за предсрочно завръщане по ал. 1 се прави въз основа на становището на ръководителя на дипломатическото или консулското представителство на Република България и ръководителя на звеното в централното управление на Министерството на външните работи, осъществяващо функционалното и методическото ръководство върху работата на служителя, съгласувано със съответния заместник-министър.

(3) Когато служител, изпратен на работа по реда на т. 1 от ал. 2 на чл. 1 в дипломатическо или консулско представителство, преди заминаването е бил в трудово правоотношение с друг работодател, след завръщането му поради изтичане на срока по ал. 1 на чл. 6 или при предсрочно завръщане трудовият договор с Министерството на външните работи се прекратява. Ако заминаването е станало по предложение на друг държавен орган, същият орган след завръщането му предлага работа с оглед на образованието и квалификацията на лицето.

Чл. 10

Министърът на външните работи определя сроковете за предаване и приемане на работата за отделните длъжности, като този срок не може да бъде по-голям от 30 календарни дни.

Чл. 11

(1) Служителите, изпратени от Република България, и членовете на техните семейства, работещи в дипломатическо или консулско представителство, получават заплата във валута и полагащи се допълнителни възнаграждения към нея в съответната държава и възнаграждение в левове в Република България.

(2) Служителите по т. 3 от ал. 2 на чл. 1 получават само възнаграждение във валута, определено при спазване на местното законодателство.

Чл. 12

(1) Заплатите и полагащите се допълнителни възнаграждения във валута на служителите, изпратени от Република България на работа в дипломатическо или консулско представителство, се определят от базисен размер във валута, приет за съответната държава, съгласно приложение № 1.

(2) Министерството на външните работи и Министерството на финансите извършват проучвания за промените в издръжката на живота в отделните страни, като ползват данни на ООН, и при поскъпване на живота с повече от 10 на сто съгласувано с Министерството на труда и социалните грижи предлагат на Министерския съвет базисният размер във валута за съответната държава да се коригира с процента на поскъпване.

Чл. 13

(1) Заплатата във валута на служителите, изпратени от Република България в дипломатическите и консулските представителства, се определя в зависимост от заеманата длъжност от базисния размер във валута за съответната държава с процентите съгласно приложение № 2.

(2) Работещите членове на семейството на служител, изпратен от Република България, получават заплата във валута в размер 50 на сто от определената по предходната алинея за длъжността, за която е сключен трудовият договор.

Чл. 14

(1) Служителят, изпратен от Република България на работа в дипломатическо или консулско представителство, получава допълнителни възнаграждения във валута, определени в процент от базисния размер във валута за съответната страна по приложение № 1, както следва:

1. за всяко дете до 18-годишна възраст, пребиваващо в страната заедно с него – 8 на сто;

2. за неработещ съпруг, пребиваващ в страната заедно с него – 16 на сто.

(2) Сумите по предходната алинея се изплащат по условията на ал. 1 на чл. 2.

Чл. 15

(1) Служителите, изпратени от Република България на работа в дипломатическо или консулско представителство, и членовете на техните семейства, работещи в представителството, получават в Република България възнаграждение в левове в размер 50 на сто от заплатата за съответната длъжност, определяна с коефициент към минималната работна заплата съгласно приложение № 2.

(2) Служителите по предходната алинея получават и пълния месечен размер в левове на допълнителните трудови възнаграждения, които се полагат за съответната длъжност. Когато е предвидено тези възнаграждения да се изчисляват в процент от основната заплата на лицето, те се определят в левове от пълния размер на заплатата за длъжността, установена с коефициент към минималната работна заплата, съгласно приложение № 2.

Чл. 16

(1) Възнагражденията във валута се изплащат в последния работен ден на месеца, за който се дължат, а левовото възнаграждение се начислява до 10-о число на следващия месец.

(2) Когато сумата за валутните възнаграждения не е получена в срок, те могат да се изплатят от наличните суми в представителството.

(3) При окончателно завръщане в Република България или при преместване полагащото се възнаграждение във валута на служителя се изчислява и изплаща седем дни преди тръгването му.

Чл. 17

(1) Служителите, изпратени от Република България, и членовете на техните семейства, работещи в представителството, имат право на удължен платен годишен отпуск по чл. 155 от Кодекса на труда в зависимост от климатичните и други специфични условия в приемащата държава:

1. четиридесет работни дни – в Бирма, Виетнам, Индонезия, Сингапур, Пакистан, Саудитска Арабия, Шри Ланка, Камбоджа, Бангладеш, Лаос, Тайланд, Перу, Колумбия, Мексико, Еквадор, Боливия, Венецуела, Никарагуа, Куба, Малайзия, Монголия, Украйна, Беларус, Република Коми и страните от Африка, с изключение на Алжир, Тунис, Мароко, Зимбабве, ЮАР, Кения и Замбия;

2. тридесет работни дни – в останалите страни.

(2) Размерите на отпуските по ал. 1 се отнасят и за военнослужещите, доколкото в закон не е предвидено друго.

(3) Служителите по т. 3 от ал. 2 на чл. 1 ползват платен годишен отпуск в размер, предвиден от местното законодателство.

Чл. 18

Дните, необходими за пътуването на служителите, изпратени от Република България, и членовете на техните семейства, работещи в дипломатическото или консулското представителство, до приемащата държава при постъпване на работа и обратно до Република България при окончателно завръщане, както и при пътуване за ползване на платен годишен отпуск, се считат за работни и се определят по действително необходимите дни за пътуване, но не повече от 2 дни за отиване и 2 дни за връщане. При превишаване на определените дни по причина и искане на служителя на него му се разрешава неплатен отпуск, който до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж.

Чл. 19

(1) При пътуване до Република България във връзка със смърт на родител, дете, съпруг, брат, сестра и родител на другия съпруг на служител, изпратен от Република България, и на членовете на техните семейства, работещи в представителството, се разрешават 2 дни платен отпуск, както и дни за пътуване по предходния член. В тези случаи може да се ползват и до 3 работни дни от платения годишен отпуск или неплатен отпуск.

(2) За дните по предходната алинея се заплаща в пълен размер валутното и левовото възнаграждение освен за времето, когато е ползван неплатен отпуск.

Чл. 20

Платеният годишен отпуск се ползва до края на съответната календарна година, за която се отнася. Неговото ползване може да се отложи в интерес на службата от министъра на външните работи.

Чл. 21

(1) Лицата, на които предстои заминаване на работа в дипломатическо или консулско представителство, ползват в Република България преди заминаването си пълния размер на полагащия им се платен годишен отпуск.

(2) Когато по обективни причини платеният годишен отпуск в годината на заминаването не е използван, полагащият се отпуск може да се ползва по реда на ал. 4 на чл. 176 от Кодекса на труда. В този случай възнаграждението за този платен отпуск се заплаща в левове и се изчислява съгласно чл. 177 от Кодекса на труда от брутното трудово възнаграждение, получено през месеца, предхождащ заминаването.

(3) Лицата, които са били в трудово право отношение с друг работодател, ако не са използвали при него отпуската си в пълен размер, получават съответно обезщетение по чл. 224 от Кодекса на труда.

Чл. 22

(1) Възнаграждението за платения годишен отпуск, полагащ се за времето на работа в чужбина, се заплаща във валута с изключение на отпуска по ал. 1 на предходния член. То се изчислява от определената валутна заплата и допълнителните възнаграждения към нея.

(2) За времето на отпуска по предходната алинея се получава и определеното левово възнаграждение.

Чл. 23

(1) Българските официални празници се празнуват и са неприсъствени дни за служителите в дипломатическите и консулските представителства.

(2) Официалните празници на съответната държава могат да бъдат обявени за неприсъствени, но не повече от пет работни дни в една календарна година по преценка на ръководителя на дипломатическото или консулското представителство.

Чл. 24

(1) Служителят, изпратен от Република България, и всеки член на неговото семейство имат право на медицинско обслужване, като разходите за него за една календарна година са не повече от 50 на сто от базисния размер, определен във валута за съответната държава.

(2) С разрешение на ръководителя на дипломатическото или консулското представителство лицата по ал. 1 могат да сключват в рамките на предвидените средства договор за медицинска осигуровка в приемащата държава.

(3) По предложение на ръководителя на съответното представителство и с разрешение на министъра на външните работи може да се сключи и групова медицинска осигуровка за целия персонал на представителството в размерите по ал. 1.

(4) Средствата за медицинско обслужване могат да се изразходват за членове на семейството, без да се спазват изискванията на ал. 1 на чл. 2 за минимален срок на пребиваване в приемащата държава, с разрешение на министъра на външните работи.

Чл. 25

(1) Болничното лечение на служителите, изпратени от Република България, и на членовете на техните семейства се провежда в Република България.

(2) По желание на бременната раждането се извършва в приемащата държава или в Република България. Разходите за раждане в приемащата държава се заплащат от дипломатическото или консулското представителство.

(3) При тежки и спешни случаи, когато лекарската намеса не търпи отлагане, както и в други случаи по решение на ръководителя на представителството, взето въз основа на лекарско заключение, болничното лечение може да се проведе и в приемащата държава. Ако в тези случаи определената сума за медицинска помощ се окаже недостатъчна, преразходът се одобрява от министъра на външните работи.

Чл. 26

В разходите за медицинско обслужване не се включват стойността на медикаментите при домашно лечение и стойността на благородните метали или металокерамичните материали, употребени при зъболечение и при изработване на зъбни протези.

Чл. 27

(1) Служителите, изпратени от Република България, и членовете на техните семейства, работещи в дипломатическото или консулското представителство, се осигуряват задължително за всички осигурителни случаи при условия и по ред, предвидени в българското законодателство.

(2) Служителите по т. 3 от ал. 2 на чл. 1 се осигуряват по местното законодателство.

Чл. 28

Осигурителните вноски се правят върху пълния размер на левовата заплата за съответната длъжност съгласно приложение № 2 и определените на служителя допълнителни възнаграждения по ал. 2 на чл. 15.

Чл. 29

(1) Неработещият в чужбина съпруг на служител, изпратен от Република България в дипломатическо или консулско представителство, и членовете на неговото семейство, които са наети там на работа от чужд работодател, могат да се осигуряват доброволно за пенсия за изслужено време и старост, за пенсия за инвалидност поради общо заболяване и за наследствена пенсия.

(2) Доброволно осигурените лица внасят месечни осигурителни вноски върху избран осигурителен доход, който не може да бъде по-малък от двукратния размер на минималната месечна работна заплата, установена за страната, и не поголям от десеткратния ѝ размер.

(3) Осигуряването се извършва чрез Министерството на външните работи, като вноските се правят до 10-о число на всеки календарен месец, следващ месеца, за който се отнасят.

Чл. 30

(1) Служителите, изпратени от Република България, и членовете на техните семейства, които работят в дипломатическото или консулското представителство, когато ползват отпуск поради временна нетрудоспособност в приемащата държава, получават парично обезщетение в левове в размерите и по условията на дял трети на Кодекса на труда от 1951 г., изчислено от определеното им левово възнаграждение съгласно чл. 15. За това време се получава и възнаграждението във валута.

(2) Когато отпускът по предходната алинея се ползва в Република България, обезщетението се изчислява от левовото възнаграждение, върху което се правят осигурителните вноски съгласно чл. 28 в размерите и по условията на дял трети на Кодекса на труда от 1951 г. За това време се получава и 50 на сто от възнаграждението във валута при условие, че не е изтекъл срокът на трудовия договор или допълнителното споразумение.

Чл. 31

(1) Служителите, изпратени от Република България, и служителите – членове на техните семейства, които работят в дипломатическо или консулско представителство и ползват отпуск поради бременност, раждане или осиновяване в приемащата държава, получават парично обезщетение в левове в размерите и по условията на дял трети на Кодекса на труда от 1951 г., изчислено от определеното им левово възнаграждение съгласно чл. 15. За това време се получава и възнаграждението във валута.

(2) Когато отпускът по предходната алинея се ползва в Република България, обезщетението се изчислява от левовото възнаграждение, върху което се правят осигурителните вноски съгласно чл. 28 в размерите и по условията на дял трети на Кодекса на труда от 1951 г. За това време се получава и 50 на сто от възнаграждението във валута при условие, че не е изтекъл срокът на трудовия договор или допълнителното споразумение.

Чл. 32

При ползване на отпуск за отглеждане на малко дете независимо от мястото на ползване се заплаща парично обезщетение само в левове при условия и по ред, установени в българското законодателство.

Чл. 33

Неработещата съпруга на служител в дипломатическо или консулско представителство има право на парична помощ за бременност и раждане и за отглеждане на дете по условията и в размер, определени в Указа за насърчаване на раждаемостта. Сумите се изплащат в левове от и за сметка на Министерството на външните работи.

Чл. 34

Месечните добавки за деца се изплащат в левове по условията и в размерите по Указа за насърчаване на раждаемостта.

Чл. 35

(1) Служителят, изпратен от Република България, има право на поемане на пътните разходи при:

1. заемане на длъжността;

2. окончателно завръщане;

3. преместване от една държава в друга или от едно населено място в друго;

4. предсрочно връщане от задгранична работа;

5. ползване на платен годишен отпуск в Република България;

6. ползване на отпуск поради временна нетрудоспособност, бременност и раждане в Република България;

7. смърт на родител, дете, съпруг, брат, сестра и родител на другия съпруг.

(2) Членът на семейството на служителя, изпратен от Република България, има право на пътни разходи във връзка с посочените в предходната алинея случаи.

(3) Децата – членове на семейството, които по време на пребиваването в чужбина навършат 18 години, съответно 25 години, ако са учащи се и не са сключили брак, имат право на пътни и багажни разноски при завръщането.

(4) Членовете на семейството на служителя, изпратен от Република България, имат право на пътни разходи по т. 5 на ал. 1 независимо от това, дали служителят ползва отпуската си за съответната година.

(5) Придружителят и децата в предучилищна възраст на болния или бременната в случаите по т. 6 на ал. 1 имат право на пътни разходи. Придружителят се определя от ръководителя на дипломатическото или консулското представителство след вземане мнението на лекуващия лекар.

Чл. 36

(1) Пътуването от Република България до съответната държава и обратно на служителите, изпратени от Република България, и членовете на техните семейства се извършва със самолет икономична класа по финансово най-изгодния маршрут.

(2) По желание на служителя, изпратен от Република България, и при доказана икономическа изгода или по лекарска препоръка той и членовете на неговото семейство могат да пътуват с влак първа класа, със спално място, с параход, кола или автобус.

(3) Разходите, които надвишават предвиденото в ал. 1, са за сметка на служителя, изпратен от Република България.

Чл. 37

Разходите в левове и във валута за визи, летищни и други такси и други подобни разходи в случаите, посочени в чл. 36, се заплащат от Министерството на външните работи.

Чл. 38

Посланикът, акредитиран в приемащата държава, при първоначално заминаване от Република България и при окончателно завръщане има право на самолетен билет първа класа. От това право се ползват и членовете на семейството му, когато пътуват с него.

Чл. 39

При пътуване в случаите, посочени в ал. 1 на чл. 35, с лично моторно превозно средство служителите, изпратени от Република България, и членовете на техните семейства имат право на пътни пари в левове в размер 30 на сто от стойността на самолетния билет икономична класа по най-изгодната тарифа. Ако в същото превозно средство пътуват и други служители, изпратени от Република България, или членове на семействата им, те имат право на пътни пари в същия размер.

Чл. 40

За пътуванията по ал. 1 на чл. 35 и чл. 39 не се изплащат дневни и квартирни пари.

Чл. 41

(1) За компенсиране на транспортни, митнически и други разходи, свързани с пренасянето на багаж, служителят, изпратен от Република България, и всеки член на неговото семейство имат право:

1. при първоначално заминаване от Република България за приемащата държава – на 15 на сто от стойността на цял самолетен билет икономична класа от Република България до града на местослуженето, като сумата се изплаща в левове;

2. при окончателно завръщане от съответната държава и при преместване от една държава в друга – на 20 на сто от стойността на цял самолетен билет икономична класа до Република България или до града на новото местослужене, като сумата се изплаща във валутата, в която се определят заплатите.

(2) Получените средства по предходната алинея не се отчитат от служителя.

Чл. 42

Всички разходи в приемащата държава и за транспортирането до Република България със самолет или друг вид превозно средство на починал служител в дипломатическо или консулско представителство, изпратен от Република България, и на член на неговото семейство се извършват със средства от бюджета на Министерството на външните работи.

Чл. 43

(1) Служителите, изпратени от Република България, имат право на разходи за квартира и обзавеждане за сметка на Министерството на външните работи по нормативи съгласно приложение № 3.

(2) Разходите за наем и обзавеждане извън нормативите се заплащат от служителя.

(3) Разходите за текущ ремонт – едно боядисване на жилището или една смяна на тапети, почистване на паркет или мокет в рамките на срока по ал. 1 на чл. 6, са за сметка на съответното представителство.

Чл. 44

(1) При първоначалното пристигане в приемащата държава до настаняването в жилище в срока, определен за приемане и предаване, Министерството на външните работи поема разходите за хотел на служителя и членовете на семейството му, ако в момента няма свободни жилища в задграничното представителство, в рамките на едномесечния норматив за наем за жилище.

(2) За наемането на чуждестранно жилище, както и при настаняване в жилище – собственост на Република България, се назначава комисия, която преценява условията на наемодателя, норматива за жилищна площ и обзавеждане и изготвя протокол с предложение. Съставът и протоколите на комисията се утвърждават от ръководителя на представителството.

(3) Договорът за наемане на жилище се сключва след утвърждаване на протокола на комисията. Копие от всеки протокол и сключен договор се изпраща в Министерството на външните работи.

(4) Жилището и обзавеждането се предават на служителя и се приемат от него с инвентарен опис на комисията по ал. 2 на този член.

(5) Изискващите се парични гаранции по договора за наем са за сметка на служителя. Той може да получи в аванс необходимата сума от представителството, която възстановява в касата му на равни месечни вноски за срок до 12 месеца.

(6) Всички щети, свързани с наемането и ползването на жилището и мебелировката, възникнали вследствие на лошо стопанисване по вина на служителя, се заплащат от него.

(7) При прекратяване на договора за наем и напускане на жилището служителят изисква документ от чуждестранния наемодател, че няма никакви претенции, свързани с освободеното жилище. Документът се предава на длъжностното лице, изпълняващо финансовоотчетнически функции в представителството.

(8) При освобождаване на жилището – собственост на Република България, длъжностното лице, изпълняващо финансовоотчетнически функции, издава на служителя документ за наличие или липса на задължения по ползваното от него жилище.

Чл. 45

(1) Разходите за отопление, електричество, охлаждане, топла и студена вода и газ на жилището, за абонаменти и такси за телефон, радиоприемник и телевизор се заплащат от служителя.

(2) Когато разходите по предходната алинея цялостно или частично са включени в наема и не могат да се разграничат, комисията по ал. 2 на чл. 44 определя по съпоставими данни сумата, която служителят трябва да заплаща.

(3) Служителите, живеещи в сградата на представителството, в която няма отделни измервателни уреди, заплащат част от разходите на представителството за отопление, охлаждане, електричество, гараж, вода и газ, определени с разпределителен протокол на комисията по ал. 2 на чл. 44. Сумите се внасят всеки месец в касата на представителството.

(4) Служителите, които живеят в обособени жилищни сгради – собственост на Република България, плащат всички разходи по ал. 1 според показанията на измервателните уреди, инсталирани в жилищата им, или ако няма такива уреди – въз основа на разпределителен протокол от комисията по ал. 2 на чл. 44.

(5) В страните, в които се ползва удължен отпуск по т. 1 от ал. 1 на чл. 17, разходите за електроенергия се заплащат в зависимост от техния размер, който се определя в процент към базисния размер на валутата за съответната държава по приложение № 1, както следва:

1. до 5 на сто – от служителя;

2. над 5 до 15 на сто – от представителството;

3. над 15 на сто – от служителя.

(6) Ръководителите на дипломатическите и консулските представителства, с изключение на временно управляващите а.и., се освобождават от заплащане на разходите, посочени в ал. 1, без разходите за лични международни телефонни разговори.

Чл. 46

Служителите в дипломатическото или консулското представителство се командироват в съответната държава от неговия ръководител, а в други страни и в Република България – от министъра на външните работи.

Чл. 47

(1) Командированите служители имат право на пътни и квартирни пари по условията и в размерите, предвидени в Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина.

(2) Дневни пари се заплащат в размер 50 на сто от предвидените с наредбата по предходната алинея, а в друга страна – в пълен размер.

(3) Ръководителите на представителствата, аташето по отбраната и военните аташета имат право на квартирни пари по действителния размер на разходите срещу представен документ.

(4) При еднодневни командировки в съответната страна дневни и квартирни пари не се полагат.

(5) При еднодневни командировки в трети страни дневни пари се изплащат по Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина.

(6) Служителите по т. 3 от ал. 2 на чл. 1 се командироват по условията на местното законодателство, а при липса на правна уредба – по реда на предходните алинеи.

Чл. 48

(1) На служителите, командировани в Република България, не се изплащат дневни и квартирни пари. Когато командировката е извън постоянното местоживеене, на служителя се изплащат пътни, дневни и квартирни пари съгласно Наредбата за командировките в страната.

(2) При командировка в Република България до 15 календарни дни служителите получават определеното им възнаграждение в левове и пълния размер на възнаграждението във валута. За времето над 15 календарни дни се получава левовото възнаграждение и 50 на сто от валутното възнаграждение.

Чл. 49

(1) За покриване на допълнителни разходи, свързани с пристигането в приемащата държава, служителят, изпратен от Република България, получава безвъзмездно и еднократно сума, определена в процент от базисния размер във валута за съответната страна по приложение № 1, както следва:

1. за служителя – 50 на сто;

2. за всеки член на неговото семейство при пристигане – по 25 на сто.

(2) От правата по ал. 1 се ползват и служителите, преместени в трета държава.

Чл. 50

(1) Учебните такси за една учебна година в размер до 150 на сто от базисния размер на валутата за съответната страна за всяко дете на служител, изпратен от Република България, обучаващо се в основно или средно училище в приемащата страна, са за сметка на дипломатическото или консулското представителство. Разходите за учебните такси за една учебна година се извършват въз основа на представен документ от съответното учебно заведение.

(2)

(3)

(4) Разходите за пансион, закуски, учебници, транспорт, формуляри, марки, свързани със заверка на документи, специални курсове, лични услуги и други подобни се заплащат от служителя.

(5) При повтаряне на учебната година поради слаб успех правата по ал. 1 не се ползват.

Чл. 51

(1) Служителите, изпратени от Република България, могат да ползват еднократно в годината на заминаването безлихвен валутен заем за закупуване на автомобил, необходим за лични и служебни нужди в чужбина. Заемът се изплаща във валута в срок до 24 месеца.

(2) Заемът по ал. 1 се разрешава от министъра на външните работи след преценка на ръководителя на съответното дипломатическо или консулско представителство и предварителното становище на управление „Финансово-счетоводно“ на Министерството на външните работи.

Чл. 52

Разходите за правна защита в чужбина на служителите и членовете на техните семейства по възникнали правни спорове, свързани със служебната им работа в чужбина, са за сметка на Министерството на външните работи.

Чл. 53

(1) Когато в приемащата държава възникне и продължи повече от месец заплаха за живота и сигурността на служителите в задграничните представителства и на членовете на техните семейства, министърът на външните работи съгласувано с министъра на финансите предлага на Министерския съвет да разреши временно изплащане на всяко лице на сума, не по-малка от 15 на сто от базисния размер във валута за съответната държава по приложение № 1.

(2) В случаите по ал. 1 Министерството на външните работи сключва за своя сметка, в полза на лицата по предходната алинея и/или наследниците им, застраховки срещу рисковете от злополука, акутно заболяване, военен риск и/или други съответни на конкретния случай рискове и срокове, които български или чуждестранни застрахователни дружества предлагат.

§ 1

Членове на семейството на служител, изпратен от Република България, по смисъла на тази наредба са:

1. съпругът (съпругата);

2. децата до навършване на 18-годишна възраст, ако не са сключили брак;

3. децата над 18-годишна възраст, ако са трайно нетрудоспособни, което обстоятелство е установено от Трудово-експертната лекарска комисия (ТЕЛК) в Република България, и ако не са сключили брак;

4. децата до навършване на 25-годишна възраст, включително децата от предходен брак на другия съпруг, ако учат в средно или висше учебно заведение в приемащата държава и не са сключили брак.

§ 2

Не се ползват от правата на членове на семейството децата, сключили брак, както и децата, чийто брак е прекратен.

§ 3

„Дипломатически и консулски представителства на Република България“ по смисъла на тази наредба са посолствата, постоянните представителства към международните правителствени организации, генералните консулства, консулствата и дипломатическите бюра.

§ 4

За срока на трудовия договор на служител, изпратен от Република България, на другия съпруг може да се разреши неплатен отпуск за времето на пребиваване в чужбина, който продължава до 30 дни след окончателното завръщане на служителя в страната.

§ 5

Министерството на финансите и Министерството на външните работи определят условията за получаване на заеми за покупка на автомобил и реда за ползване на лични и служебни автомобили за служебни цели.

§ 6

Министерството на външните работи съгласувано с Министерството на финансите и Министерството на труда и социалните грижи определя вида и стойността на работното, включително и представителното облекло, необходимо за някои длъжности в чужбина.

§ 7

За неуредените с тази наредба въпроси се прилагат разпоредбите на българското трудово, осигурително и гражданско законодателство, както и международните договори, по които Република България е страна. Възникнали спорове се решават от българските правораздавателни органи.

§ 8

Изпълнението на наредбата се възлага на министъра на външните работи, който съгласувано с министъра на финансите и министъра на труда и социалните грижи съобразно тяхната компетентност дава указания по прилагането ѝ.

§ 9

Член 35, ал. 1, т. 5 и ал. 2 не се прилагат до 31 декември 1997 г.

Приложение 1 Приложение № 1 към чл. 12, ал. 1

Базисен размер във валута по държави № по ред Държава Валута Базисен размер 1 2 3 4 I. Европа 1. Австрия а. шилинг 18000 2. Азербайджан щ. долар 780 3. Албания щ. долар 850 4. Англия англ. лири 740 5. Армения щ. долар 780 6. Беларус щ. долар 780 7. Белгия белг. франк 48000 8. Босна и Херцеговина щ. долар 1200 9. Германия герм. марка 2500 10. Грузия щ. долар 780 11. Гърция щ. долар 1300 12. Дания дат. крони 9000 13. Естония щ. долар 800 14. Ирландия англ. лири 600 15. Исландия щ. долар 960 16. Испания щ. долар 1240 17. Италия щ. долар 1300 18. Латвия щ. долар 800 19. Литва щ. долар 800 20. Люксембург белг. франк 48000 21. Македония щ. долар 1200 22. Малта малт. лири 360 23. Молдова щ. долар 780 24. Норвегия норв. крони 8500 25. Полша щ. долар 760 26. Португалия щ. долар 1030 27. Румъния щ. долар 800 28. Русия щ. долар 800 29. Словакия щ. долар 800 30. Словения щ. долар 1200 31. Турция щ. долар 1130 32. Украйна щ. долар 800 33. Унгария щ. долар 850 34. Финландия финл. марки 6300 35. Франция фр. франк 8300 36. Холандия хол. гулден 2700 37. Хърватско щ. долар 1200 38. Чехия щ. долар 800 39. Швейцария шв. франк 2650 40. Швеция шв. крона 8250 41. Югославия щ. долар 1200 II. Азия 42. Афганистан щ. долар 1250 43. Бангладеш щ. долар 960 44. Бирма щ. долар 750 45. Виетнам щ. долар 880 46. Индия щ. долар 980 47. Индонезия щ. долар 960 48. Ирак щ. долар 1200 49. Иран щ. долар 1200 1 2 3 4 50. Израел щ. долар 1250 51. Йемен щ. долар 1100 52. Йордания щ. долар 1080 53. Казахстан щ. долар 780 54. Камбоджа щ. долар 1100 55. Кипър щ. долар 1000 56. Киргизстан щ. долар 780 57. Китай щ. долар 1060 58. КНДР щ. долар 1100

§ 9

Корея щ. долар 1450

60. Кувейт щ. долар 1080

61. Лаос щ. долар 1080

62. Ливан щ. долар 1200

63. Малайзия щ. долар 960

64. Монголия щ. долар 1000

65. Обединени ар. емирства щ. долар 1080

66. Пакистан щ. долар 980

67. Сингапур щ. долар 1040

68. Сирия щ. долар 1100

69. Таджикистан щ. долар 780

70. Тайланд щ. долар 960

71. Тайван щ. долар 1000

72. Туркменистан щ. долар 780

73. Узбекистан щ. долар 780

74. Филипини щ. долар 900

75. Хонконг щ. долар 1080

76. Шри Ланка щ. долар 900

77. Япония яп. йени 318000 III. Африка

78. Алжир щ. долар 1040

79. Ангола щ. долар 1200

80. Бенин щ. долар 1100

81. Ботсвана щ. долар 940

82. Габон щ. долар 1300

83. Гана щ. долар 1100

84. Гвинея щ. долар 1120

85. Гвинея-Бисау щ. долар 1140

86. Горна Волта щ. долар 1100

87. Египет щ. долар 1100

88. Етиопия щ. долар 1200

89. Заир щ. долар 1100

90. Замбия щ. долар 1100

91. Зимбабве щ. долар 950

92. Кения щ. долар 1000

93. Конго щ. долар 1300

94. Кот д'Ивоар щ. долар 1200

95. Либерия щ. долар 1300

96. Либия щ. долар 1380

97. Мавритания щ. долар 1200

98. Мали щ. долар 1280

99. Мароко щ. долар 1050

100. Мозамбик щ. долар 1080

101. Нигер щ. долар 1150

102. Нигерия щ. долар 1100

103. Руанда щ. долар 1100

104. Сенегал щ. долар 1250

105. Сомалия щ. долар 1400

106. Судан щ. долар 1200

107. Танзания щ. долар 1030

108. Того щ. долар 1000

109. Тунис щ. долар 1000

110. Уганда щ. долар 1100

111. ЮАР щ. долар 1100 IV. Америка

112. Аржентина щ. долар 1200

113. Боливия щ. долар 940

114. Бразилия щ. долар 1000

115. Венецуела щ. долар 940

116. Гвиана щ. долар 930 1 2 3 4

117. Еквадор ш. долар 940

118. Канада кан.долар 1300

119. Колумбия ш. долар 1000

120. Коста Рика ш. долар 900

121. Куба ш. долар 1030

122. Мексико ш. долар 980

123. Никарагуа ш. долар 1120

124. Перу ш. долар 1000

125. САЩ ш. долар 1200

126. Уругвай ш. долар 980

127. Чили ш. долар 930 V. Океания

128. Австралия австрал.долар 1300

Приложение 2 Приложение № 2 към чл. 13, ал. 1

Таблица за определяне на заплатите във валута и в левове по длъжности % към базисния размер за определяне на валутната заплата Коефициент към минималната работна заплата за определяне на левовата заплата Служителн с дипломатически ранг Други служители Образование 1 2 3 4 5 6 1. 120 4,0 акредитиран посланик висше 2. 100 3,7 посланик – неакредитиран генерален консул висше 3. 95 3,4 пълномощен министър аташе по отбраната висше 4. 90 3,1 съветник военно аташе висше 5. 80 2,8 първи секретар помощник военно аташе висше зав. „Финансово-административна служба“ I кат. висше главен юрисконсулт висше зав.сл. „Комуникации“ I кат. полу-висше 6. 75 2,5 втори секретар зав. „Финансово-администр. служба“ II кат. висше зав.служба „Комуникации“ II кат. полу-висше 1 2 3 4 5 6 секретар по проучване и информационна работа I кат. висше 7. 70 2,2 трети секретар секретар по проучване и информационна работа II кат. висше зав. „Финансово-административна служба“ III кат. висше преводач I кат. висше 8. 66 2,0 аташе секретар на военно аташе висше секретар по проучване и информационна работа III кат. висше преводач II кат. висше сътрудник I кат. висше касиер-домакин на дипл. представител. средно 9. 62 1,8 стажант-аташе преводач III кат. висше сътрудник II кат. висше касиер-домакин средно 10. 58 1,6 домакин домакин-снабдител домакин-закупчик сътрудник III кат. средно въоръжена охрана на представителство основно 11. 54 1,5 телепист-телефонист техн. секретар готвач на дипл. представителство средно 1 2 3 4 5 6 машинописец шофьор на ръководител представителство автомеханик средно основно 12. 50 1,4 техн. изпълнител делово-тел библиотекар телефонист телепист информатор шофьор-снабдител шофьор-портиер шофьор готвач-портиер готвач средно средно средно средно основно 13. 44 1,3 закупчик техник чистач чистач-пазач пазач огняр огняр-градинар градинар градинар-пазач куриер портиер-пазач сервитьор средно средно основно основно основно основно основно Забележка. Министърът на външните работи съгласувано с министъра на финансите утвърждава показатели и нормативи за определяне категорията на категорийните длъжности.

Приложение 3 Приложение № 3 към чл. 43, ал. 1

Нормативи за наемане на жилища и за обзавеждането им I. Жилищна площ 1. Определят се следните нормативи за броя и вида на помещенията: а) за сам служител и за двучленно семейство – стая, хол, кухня и сервизни помещения; б) за три-, четири- и повече членно семейство при деца от еднакъв пол – две стаи, хол, кухня и сервизни помещения; в) за четири- и повече членно семейство при деца от различен пол над 16-годишна възраст – тристаи, хол, кухня и сервизни помещения. 2. По преценка на ръководителя на представителството в съответната страна може да се предостави за сметка на бюджета на представителството едно допълнително жилищно помещение за представителни цели на пълномощен министър, аташе по отбраната, съветник и военно аташе. 3. При наличие на собствена база по преценка на ръководителя на представителството служителят се настанява в свободните апартаменти независимо от нормативите за жилищна площ. 4. Определят се следните пределни размери на наема при наемане на жилища: Страна Вид на мебелировката и максимален размер на наема, определен в процент от базисния размер на валутата по държави чужда мебелировка месена мебелировка наша мебелировка 1. Нигерия 460 430 400 2. Сингапур, Филипини, Обед. ар. емирства, Йемен и Алжир 220 200 180 3. САЩ 200 190 180 4. Китай 180 160 140 5. Кувейт 170 160 150 6. Англия, Италия 160 150 140 7. Австралия, Ирак и Руанда 150 140 130 8. Франция, Япония, Корея (Сеул), Иран, Етиопия и ЮАР 140 130 120 9. Ливан, Тайланд, Мексико и Бразилия 130 120 110 10. Унгария, Гърция, Финландия, Албания, Югославия, Словения, Словакия, Хърватско, Босна и Херцеговина, Македония, Испания, Норвегия, Либия, Индонезия, Аржентина, Венецуела, Колумбия, Уругвай и Канада 120 110 100 11. Австрия, Дания, Швейцария, Египет, Мароко и Сирия 100 90 80 12. Всички останали страни до 80 II. Обзавеждане 5. Определя се следното обзавеждане на отделните помещения: а) за една стая – две легла, две нощни шкафчета, гардероб и полилей; б) за втората и третата стая – легла според броя на членовете на семейството, работно бюро с два стола, гардероб и полилей; в) хол – салонна гарнитура (канапе, два фотьойла, масичка, две табуретки), салонен бюфет, маса за хранене със столове, килим (фабрична изработка) или мокет и полилей; г) кухня – готварска печка, кухненски шкафове, маса с 6 стола, хладилник, осветителен глобус; д) антре – закачалка и осветителен глобус; е) пердета и завеси за всяко помещение; ж) за страните с горещ климат – два броя климатизатори. 6. В жилищата, в които има вградена мебел, не се полага съответното обзавеждане по норматива. 7. Обзавеждането на наетите жилища се извършва в зависимост от наличните средства по бюджета на съответното представителство. 8. Обзавеждането за Европа и Близкия Изток да се извършва съобразно финансовата изгода на Република България, а за останалите страни се имат предвид транспортните и митническите условия. 9. Разходите за жилищна площ и обзавеждане извън нормативите са за сметка на служителя.