Чл. 1
В елементите на брутното трудово възнаграждение, върху което се изчисляват и внасят осигурителни вноски, се включват:
1. основното трудово възнаграждение за отработеното време и възнаграждението за платен отпуск;
2. възнаграждението над основното трудово възнаграждение, определено според прилаганите системи за заплащане на труда;
3. допълнителните трудови възнаграждения за продължителна работа, за работа при вредни или при други специфични условия на труд, за по-висока лична квалификация на лица с научна степен или за звание и за звание за работа при специален режим в железопътния транспорт, нощен и извънреден труд и вътрешно заместване;
4. други специфични допълнителни трудови възнаграждения, уговорени с колективния или индивидуалния трудов договор;
5. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост или при неизпълнение на трудовите норми без вина на работника или служителя и за работа през официални празници;
6. месечната част от изплатените суми, свързани с инфлацията.
Чл. 2
В брутното трудово възнаграждение по чл. 1 не се включват:
1. пътните, дневните и квартирните пари при командировка или заместващите ги възнаграждения, включително тези по § 3 от допълнителните разпоредби на ПМС № 133 от 1993 г. за приемане на Наредба за допълнителните и други трудови възнаграждения (ДВ, бр. 67 от 1993 г.);
2. стойността на безплатната предпазна храна и други средства, неутрализиращи вредното въздействие на работната среда, когато са дадени в натура съгласно чл. 285 от Кодекса на труда;
3. стойността на безплатната храна, давана в натура, съгласно § 1 и 2 от допълнителните разпоредби на ПМС № 133 от 1993 г.;
4. стойността на работното, униформеното и специалното предпазно облекло и личните предпазни средства, предоставяни в пари или в натура, по вид, размери и условия, установени в нормативен акт или в колективния трудов договор;
5. сумите за лихви, които се изплащат по реда на чл. 245, ал. 2 от Кодекса на труда;
6. обезщетенията, изплатени на основание чл. 200, чл. 216, ал. 1, т. 1 и 2, ал. 2 и 3, чл. 220, 221, 222, 224, 226 и чл. 232, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда;
7. социалните придобивки в натура или в пари, предоставени за сметка на социалните разходи на предприятието;
8. сумите, върху които съгласно закон не се правят вноски за държавно обществено осигуряване.
Заключителни разпоредби
§ 1
Наредбата за елементите на трудовото възнаграждение, от която се изчислява възнаграждението за времето на платен отпуск и вноските за държавното обществено осигуряване (обн., ДВ, бр. 33 от 1962 г.; изм. и доп., бр. 3 от 1964 г., бр. 30 от 1965 г., бр. 24 от 1969 г., бр. 70 от 1970 г., бр. 9 от 1975 г. и бр. 21 от 1976 г.) се отменя.
§ 2
Тази наредба се издава на основание чл. 9, ал. 4 и чл. 92 от Правилника за прилагане на дял III от Кодекса на труда от 1951 г. (обн., Изв., бр. 30 от 1958 г.; изм. и доп., бр. 21 и 47 от 1959 г., бр. 59 от 1962 г.; ДВ, бр. 24, 36 и 99 от 1963 г., бр. 49 от 1964 г., бр. 1, 58, 90 и 99 от 1965 г., бр. 15 от 1968 г., бр. 14 от 1969 г., бр. 19 от 1972 г.; РМС № 141 от 1972 г.; ДВ, бр. 59 и 67 от 1973 г., бр. 37 и 59 от 1975 г., бр. 59 от 1977 г., бр. 42 от 1980 г., бр. 21 и 101 от 1981 г., бр. 33 от 1982 г., бр. 61 от 1984 г., бр. 6 от 1987 г., бр. 59 и 70 от 1989 г., бр. 58 от 1992 г. и бр. 5 от 1993 г.).
§ 3
Министърът на труда и социалните грижи дава указания по прилагането на наредбата.
§ 4
Наредбата влиза в сила от 1 януари 1994 г.