Чл. 1
С тази наредба се определят размерът и редът за обезщетяване на реабилитираните лица по чл. 1, 2 и 3 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица.
Чл. 2
(1) Правото на еднократно обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди възниква за лицата, които не са получили обезщетение по досегашния ред и които са репресирани, както следва:
1. осъдените по Закона за защита на народната власт, глави I и II от Наказателния кодекс в сила до 13 март 1951 г.; глава I — Престъпления против Народната република, от Наказателния кодекс в сила от 13 март 1951 г. и глава I — Престъпления против Народната република, в сила от 1 май 1968 г., чиито деяния са амнистирани;
2. осъдените за престъпления, амнистирани с чл. 1 от Закона за амнистия и за освобождаване от изтърпяване на наложени наказания (ДВ, бр. 6 от 1990 г.);
3. осъдените на лишаване от свобода за неиздължени държавни доставки и изтърпели наказанието;
4. въдворените в трудововъзпитателни общежития, лагери и други подобни места;
5. интернираните, изселваните и заселваните по административен ред;
6. изключените студенти и ученици, които не са допуснати да завършат образованието си.
(2) Наследниците по закон — деца, съпруг и родители, на лицата по т. 1 — 5 на ал. 1 имат право да получат обезщетение при условията и по реда на тази наредба, когато наследодателите им не са получили обезщетение за имуществени вреди.
(3) Наследниците по закон — деца, съпруг и родители, на осъдените на смърт, чиито присъди са изпълнени, на безследно изчезналите след 12 септември 1944 г. и на загиналите във връзка с насилствената промяна на имената имат право да получат еднократно обезщетение за неимуществени вреди по реда на тази наредба.
(4) Лицата по предходните алинеи получават обезщетение само на едно от основанията за това по техен избор.
Чл. 3
За лишаваните от свобода и за въдворяваните в трудововъзпитателни общежития, лагери и други подобни места, в това число интернираните, изселваните и заселваните по административен ред, размерът на обезщетението за имуществени и неимуществени вреди се определя на базата на месечна сума в зависимост от времетраенето на лишаването от свобода или на другата мярка за административна принуда, както следа:
1. за лишаване от свобода и за въдворяваните в трудововъзпитателните общежития, лагери и други подобни места — по хиляда и петстотин лева месечно, общо не повече от петдесет хиляди;
2. за интернираните, изселваните и заселваните по административен ред — по осемстотин лева месечно, общо не повече от двадесет и пет хиляди.
Чл. 4
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди на наследниците на осъдените на смърт, чиито присъди са изпълнени, на безследно изчезналите и на загиналите във връзка с насилствената промяна на имената е шестдесет хиляди лева.
Чл. 5
Размерът на обезщетението за имуществени и неимуществени вреди на лицата — изключени студенти и ученици, които не са допуснати да завършват образованието си, е десет хиляди лева.
Чл. 6
(1) Искането за изплащане на обезщетение се предявява писмено пред органите на Министерството на финансите.
(2) Към искането по ал. 1 се прилагат документите, с които се удостоверява видът на претърпяната политическа репресия и нейното времетраене (ако е от такъв характер), както следва:
1. за обстоятелствата по чл. 2, ал. 1, т. 1 и 3 — удостоверение за основанието и времето на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, а за осъдените на смърт, чиито присъди са изпълнени — документ, удостоверяващ основанието и изпълнението на наказанието, издадени от Главното управление на местата за лишаване от свобода при Министерството на правосъдието;
2. за обстоятелствата по чл. 2, ал. 1, т. 4 и 5 — удостоверение за основанието и фактическото времетраене на принудителната административна мярка, издадено от Министерството на вътрешните работи или от общината;
3. за обстоятелствата по чл. 2, ал. 1, т. 6 — удостоверение за времето и основанието за изключване, издадено от съответното учебно заведение или министерство;
4. обстоятелствата по чл. 2, ал. 1, т. 2 и ал. 3, предложения второ и трето, се удостоверяват с решение на регионалните комисии за политическа и гражданска реабилитация, които се произнасят по политическия характер на репресията.
(3) Наследниците представят и удостоверение за наследници.
(4) Когато липсват изцяло или част от писмените доказателства по ал. 2, съответният орган издава документ, удостоверяващ това обстоятелство, който е задължително условие за сезиране на комисиите по чл. 10.
(5) При издаване на удостоверенията съответните органи конкретизират удостоверяваните обстоятелства изчерпателно и в съответствие с разпоредбите на чл. 1 и 2 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица.
Чл. 7
(1) Обезщетенията по искане на заинтересуваните лица се изплащат в пари или чрез компенсационни бонове, с които може да се закупуват акции, дялове и други обекти, предмет на приватизация.
(2) Когато обезщетението е в компенсационни бонове, то се получава в двоен размер от предвидения в чл. 3, 4 и 5.
(3) Конкретният размер на обезщетението се определя и изплаща от органите на Министерството на финансите въз основа на удостоверението или решението по чл. 6 и желанието на заинтересуваното лице.
Чл. 8
(1) За установяване на обстоятелствата по чл. 2, ал. 1, т. 2 и ал. 3, предложения второ и трето, както и за всички останали случаи, когато липсват изцяло или част от писмените доказателства, се създават Централна комисия за политическа и гражданска реабилитация и регионални комисии със седалище центровете на бившите окръзи и София-град.
(2) Поименният състав на Централната комисия се определя със заповед на министър-председателя.
(3) Поименният състав на регионалните комисии се определя с решение на Централната комисия.
(4) Членовете на Централната и на регионалните комисии получават възнаграждение по ред и в размер, определени от министъра на финансите.
Чл. 9
Централната комисия се състои от девет членове, както следва:
1. председател — главният секретар на Министерския съвет;
2. секретар на Министерството на вътрешните работи;
3. зам.-министър на финансите;
4. зам.-министър на труда и социалните грижи;
5. петима представители на Съюза на репресираните в България, единият от които се назначава за секретар на комисията.
Чл. 10
(1) Регионалните комисии се състоят от петима членове, както следва:
1. председател — кметът на общината;
2. представител на регионалната дирекция на Министерството на вътрешните работи;
3. трима представители на Съюза на репресираните, единият от които се назначава за секретар на комисията.
(2) Комисиите по ал. 1 могат да привличат за участие в дейността си експерти и специалисти.
(3) Регионалните комисии имат териториален обхват на действие, съвпадащ с обхвата на действие на съответната регионална дирекция на Министерството на вътрешните работи.
Чл. 11
Представителите на Съюза на репресираните в Централната и в регионалните комисии се определят от Националното ръководство на съюза.
Чл. 12
(1) Искането за установяване на обстоятелствата по чл. 2 се предявява писмено до регионалната комисия по последното местоживеене на реабилитираното лице.
(2) Допускат се всички доказателствени средства, включително свидетелски показания, депозирани пред комисията.
(3) Регионалните комисии се произнасят с мотивирано решение по образец, утвърден от Централната комисия.
(4) Заседанията на комисията се провеждат, ако присъстват най-малко трима от членовете ѝ.
(5) Решенията се вземат с обикновено мнозинство от всички членове на комисията.
Чл. 13
(1) Решенията на регионалните комисии могат да се обжалват пред Централната комисия в двумесечен срок от получаването на съобщението.
(2) Право на обжалване има само страната по искането.
Чл. 14
(1) Централната комисия има следните правомощия: да потвърди обжалваното решение, да го отмени или да реши спора по същество. Във всички случаи тя може да събира доказателства.
(2) Решенията на Централната комисия се вземат с обикновено мнозинство от всички членове на комисията. Те са мотивирани и се изготвят по образец, утвърден от председателя на комисията.
(3) Решенията на Централната комисия са окончателни и не подлежат на обжалване и на атакуване по реда на извънредните способи за отмяна.
Допълнителни разпоредби
§ 1
По смисъла на тази наредба въдворявани в „други подобни места“ са и лицата, мобилизирани по политически причини по Закона за трудовото мобилизиране на безделници и празноскитащи (обн., ДВ, бр. 198 от 1946 г.; изм., бр. 104 от 1949 г.).
§ 2
Централната комисия за политическа и гражданска реабилитация се създава в едномесечен срок от влизане на наредбата в сила.
§ 3
В срок от един месец след учредяването си Централната комисия определя състава на регионалните комисии.
§ 4
При изплащане на обезщетението се изисква от заинтересуваното лице декларация, че не е било обезщетявано по досегашния ред.
§ 5
Документите по чл. 6, ал. 2 и решенията по чл. 12, ал. 3 и по чл. 14 удостоверяват и трудовия стаж по чл. 7 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица. 16057 МИНИСТЕРСТВА И ДРУГИ ВЕДОМСТВА — — — МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ Инструкция за допълнение на Инструкция № 2 от 1992 г. за попълването на митническата декларация и за отчитане на дължимите мита, такси, данъци, лихви и други (Обн., ДВ, бр. 50 от 1992 г.; изм. и доп., бр. 62, 85 и 89 от 1992 г.) Параграф единствен. В приложение № 4 се правят следните допълнения:
1. След думите „Нефтохимически комбинат митн. бюро 0209“ се добавя „Свободна безмитна зона Бургас 0210“.
2. След думите „Сопот митн. бюро 1007“ се добавя „Свободна безмитна зона Пловдив 1008“.
3. След думите „Кърджали митн. бюро 1306“ се добавя „Свободна безмитна зона 1307“. Министър: Ив. Костов