Към съдържанието
Правото

Наредба за сертификация на обектите по пожарна безопасност

ДВ, бр. 46 от 1991 г. В сила Непроверен

Текстът е разпознат (OCR) от сканиран брой на „Държавен вестник“ и може да съдържа грешки при разпознаването.

Докладвай грешка

Раздел 1. Общи положения

Чл. 1

Тази наредба определя реда и условията за сертификация на обектите по отношение на тяхната пожарна безопасност, както и правата и задълженията на участниците в тази дейност.

Чл. 2

(1) Сертификацията на обектите по пожарна безопасност, наричана по-нататък "сертификация", обхваща дейностите за проверка и издаване на сертификати за пожарната безопасност на обектите.

(2) Сертификатът за пожарна безопасност се издава за срок от 3 години. При настъпване на изменения в условията, при които е издаден сертификатът, както и при промяна на обстоятелствата, отразени в него, сертификатът се анулира преди края на този срок и се издава нов при условията на тази наредба.

(3) Сертификацията се извършва с цел:

1. да се оцени степента на пожарна безопасност на обектите и защитеността на живота на пребиваващите в тях хора и материални ценности в случай на пожар;

2. да се оказва въздействие за привеждане на обектите в съответствие с изискванията на нормативните документи за осигуряване на пожарната безопасност;

3. да се дадат гаранции за съответствието на обектите с нормативните изисквания за пожарна безопасност.

Чл. 3

(1) Участници в сертификацията в съответствие с чл. 1 са специализираните органи за противопожарна охрана, упражняващи противопожарен надзор, юридическите и физическите лица, чиито обекти подлежат на сертификация.

(2) По смисъла на ал. 1 специализирани органи за противопожарна охрана, упражняващи държавен противопожарен надзор, са:

1. Националната служба за противопожарна охрана;

2. службите за противопожарна охрана при столичната и при регионалните дирекции на вътрешните работи.

(3) Общото ръководство, координация и контрол на дейността по сертификация на обектите се осъществяват от Националната служба за противопожарна охрана.

Чл. 4

(1) На сертификация задължително подлежат всички обекти в страната и обектите в други страни, собственост на Република България, с работещ български персонал в тях.

(2) При въвеждане в експлоатация на новопостроени обекти приемателните комисии задължително изискват от инвеститорите сертификат за пожарна безопасност на новоизградените обекти.

Раздел 2. Правила и ред за извършване на сертификации

Чл. 5

(1) За издаване на сертификат за пожарна безопасност ръководителят (собственикът) на обекта отправя писмено искане до специализираните органи за държавен противопожарен надзор.

(2) Искането по ал. 1 се придружава от доклад за пожарна безопасност, в който се дават оценки и заключения за:

1. създадената в обекта организация по противопожарната охрана;

2. подготовката на персонала за действия при пожар;

3. описание на взриво- и пожароопасните процеси, суровини и материали в обекта (ако има такива).

(3) Неразделна част от доклада по ал. 2 са протоколите, издадени от упълномощени от Комитета по стандартизация, сертификация и метрология изпитвателни центрове и лаборатории, за различните видове изпитвания и измервания относно състоянието на вентилационните, електрическите, заземителните, мълниезащитните и други инсталации на съдове, работещи под налягане, на технологичната и противопожарната автоматика.

Чл. 6

(1) Въз основа на писменото искане и на приложения към него доклад органите по чл. 3, ал. 2 извършват проверка в обекта за удостоверване степента на пожарната му безопасност и съставят протокол. Проверката следва да започне в едноседмичен срок след постъпване на искането по чл. 5, ал. 1.

(2) Въз основа на протокола за резултатите от проверката се оценява степента на пожарната безопасност на обекта, както следва:

1. обектът е пожаробезопасен – за такъв се счита обект, при който е налице пълно съответствие на фактическото състояние с изискванията на нормативно-техническите и други актове, регламентиращи пожарната безопасност, и са създадени условия за тяхното спазване;

2. обектът е частично обезопасен – за такъв се счита обект, в който са изпълнени нормативните изисквания за безопасна евакуация и успешно гасене на пожари и е създадена необходимата организация на противопожарната охрана в него, но съществуват несъответствия с някои от другите нормативни изисквания за пожарна безопасност;

3. обектът е необезопасен – за такъв се счита обект, при който не са изпълнени посочените в т. 2 изисквания.

Чл. 7

(1) В случаите по чл. 6, ал. 2, т. 1 на сертификата за пожарна безопасност се поставя определеният знак за съответствие.

(2) Знакът за съответствие е еднакъв за цялата страна и се утвърждава от директора на Националната служба за противопожарна охрана.

Чл. 8

(1) В случай, че резултатите от проверката покажат, че обектът е частично обезопасен или необезопасен по смисъла на чл. 6, ал. 2, т. 2 и 3, ръководителят (собственикът) е длъжен да вземе мерки за пълното му обезопасяване.

(2) Към ръководителите (собствениците) на горните обекти се прилагат административнонаказателни и/или превантивни мерки, предвидени в Закона за противопожарната охрана.

Чл. 9

Типовите форми на протокола за резултатите от проверката и сертификатът за пожарна безопасност на обекта се изготвят и попълват в десетдневен срок след приключване на проверката по смисъла на чл. 6 в съответствие с указанията, утвърдени от министъра на вътрешните работи.

Чл. 10

(1) При промяна на условията в обекта (строително-технически, технологични, организационни, структурни и др.), които могат да доведат до промяна на неговата пожарна безопасност, ръководителят (собственикът) задължително уведомява специализирания орган, издал сертификата.

(2) При условията на ал. 1 органът, издал сертификата, го анулира и пристъпва към издаване на нов сертификат при условията на тази наредба, а ръководителят (собственикът) на обекта уведомява всички заинтересувани лица за анулирането на сертификата.

Чл. 11

Специализираните органи за противопожарна охрана, упражняващи държавен противопожарен надзор, извършили сертификационните проверки, и органите, издаващи сертификата, имат право да извършват контролни проверки на обектите периодично при строително-технически, технологични, организационни, структурни и други изменения в обектите или при получаване на сигнали за влошаване пожарната безопасност на обектите.

Чл. 12

Сертификационните изпитания и проверки се извършват срещу заплащане.

Раздел 3. Права и задължения на органите и организациите, участващи в сертификацията

Чл. 13

(1) Националната служба за противопожарна охрана има право:

1. да издава или да анулира атестати за упълномощаване териториалните поделения на противопожарната охрана да извършват сертификационни проверки;

2. да издава сертификати за пожарна безопасност;

3. да анулира издадени сертификати от упълномощените за това териториални поделения на противопожарната охрана;

4. да представя страната в международните сертификационни системи по пожарна безопасност.

(2) Националната служба за противопожарна охрана е длъжна:

1. да събира и предоставя информация за дейността по сертификацията в страната и за другите национални, регионални и международни системи за сертификация по пожарна безопасност;

2. системно да анализира резултатите от дейността по сертификацията в страната и да предприема мерки за нейното развитие и усъвършенстване.

Чл. 14

Териториалните поделения на противопожарната охрана по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 2 имат правата, посочени в чл. 13, ал. 1, т. 2 и 3.

Чл. 15

(1) Ръководителите (собствениците) на фирми, организации, обекти и др. имат право:

1. при несъгласие със заключението в сертификата да отправят жалби по установения от закона ред;

2. да използват знака за съответствие за рекламни цели.

(2) Ръководителите (собствениците) на фирми, организации, обекти и др. са длъжни:

1. да отправят искане за сертификация на обектите по установения с тази наредба ред;

2. да осигурят необходимата за сертификацията строително-техническа, технологична и друга документация;

3. да осигурят при необходимост участието на свои специалисти за извършване на сертификационните проверки. Допълнителни и заключителни разпоредби

§ 1

Тази наредба се издава на основание § 5 от заключителните разпоредби на Закона за противопожарната охрана (обн., ДВ, бр. 89 от 1979 г.; изм., бр. 26 от 1988 г.).

§ 2

По смисъла на тази наредба "обекти" са всички недвижими имоти и движими вещи, които подлежат на контрол в съответствие с действащите правила и изисквания за пожарна безопасност по Закона за противопожарната охрана и нормативните актове по прилагането му.

§ 3

Изпълнението на тази наредба се възлага на министъра на вътрешните работи, който дава указания по прилагането ѝ.

Препратки към акта

  • Няма.

Докладвай грешка

Разминаване с „Държавен вестник“, липсващо изменение или грешка при разпознаването.