Към съдържанието
Правото

Инструкция № 2 от 31 януари 1996 г. за прилагане на Тарифата за таксите, които се събират по чл. 7, ал. 2 от Закона за движението по пътищата, одобрена с ПМС № 234 от 1995 г. (ДВ, бр. 110 от 1995 г.)

ДВ, бр. 13 от 1996 г. В сила Непроверен

Текстът е разпознат (OCR) от сканиран брой на „Държавен вестник“ и може да съдържа грешки при разпознаването.

Докладвай грешка

Чл. 1

Тази тарифа се прилага за автомобили, които са автобуси по смисъла на чл. 1, т. 15, буква „в“ от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата (обн., ДВ, бр. 9 от 1974 г.; изм. и доп., бр. 73 от 1976 г., бр. 26 от 1982 г., бр. 40 от 1986 г., бр. 68 от 1988 г., бр. 71 от 1991 г.).

Чл. 2

(1) За получаване на разрешение за обществен превоз на пътници (образец-приложение № 6 от Наредба № 1 за обществен превоз на пътници с автобусен транспорт в страната – ДВ, бр. 95 от 1994 г.) превозвачите заплащат съответните такси по тази тарифа.

(2) Таксите се събират от общината, сключила договор с превозвача. Петдесет процента от тях се внасят в приход на бюджета на общината и 50 процента – в приход на Републиканския бюджет по сметка, утвърдена от министъра на финансите.

Чл. 3

Размерът на таксата за издаване на разрешения за превози по утвърдени транспортни схеми (чл. 1, т. 1, 2 и 3 от тарифата) се определя на база брой автобуси на линия съобразно приложените към разрешението разписания.

Чл. 4

Автобусните линии между две съседни общини от различни области се третират като муждуобщински в рамките на една област, а не като междуобластни (т. 14 от писмо № 91-00-86 от март 1995 г. на министъра на транспорта). Таксите за издаване на разрешение за превоз по такива линия се определят съгласно чл. 1, т. 2 от тарифата.

Чл. 5

Дължимата такса не зависи от периода, за който се издава разрешението. При други равни условия (брой автобуси на линия, видове превози, включени в разрешението) размерът на таксата е един и същ за разрешения с едно-, дву- или тригодишен срок на валидност.

Чл. 6

Всеки превозвач след получаване на разрешението на основание чл. 58, т. 5 от Наредба № 1 от 1994 г. го размножава с оглед осигуряването по един екземпляр във всеки автобус на линия. Всяко копие на разрешение се заверява от общината, издала разрешението, със свеж (оригинален) подпис и печат. Незаверените по този начин копия на разрешения са невалидни.

Чл. 7

Регламентираният в раздел V от Наредба № 1 от 1994 г. ред за издаване на разрешения не предвижда съгласуване на издадените разрешения с насрещните общини. Изисквания на общини за такова съгласуване и събираните за това от тях такси нямат нормативно основание.

Заключителна разпоредба

Препратки от акта

Препратки към акта

  • Няма.

Докладвай грешка

Разминаване с „Държавен вестник“, липсващо изменение или грешка при разпознаването.