Раздел 1. Общи положения
Чл. 1
Съветът по сигурността е консултативен орган при Министерския съвет по въпросите на националната сигурност на Република България.
Чл. 2
(1) Съветът по сигурността се ръководи от министър-председателя на Република България, който е негов председател.
(2) Заместник-председател на Съвета по сигурността е заместник министър-председателят по координация на европейските политики и институционалните въпроси.
Чл. 3
(1) Членове на Съвета по сигурността са министърът на външните работи, министърът на отбраната, министърът на вътрешните работи, определени от Министерския съвет заместник министри на външните работи, на отбраната, главният секретар на Министерството на вътрешните работи, началникът на Генералния щаб на Българската армия, ръководителите на разузнавателните и контраразузнавателните служби.
(2) Основният състав на Съвета по сигурността включва: заместник министър-председателя по коалиционна политика и държавна администрация и заместник министър-председателя по европейските фондове и икономическата политика, министъра на външните работи, министъра на отбраната, министъра на вътрешните работи и министъра на финансите, техни заместник-министри, главния секретар на Министерството на вътрешните работи, началника на отбраната и ръководителите на разузнавателните и контраразузнавателните служби.
(3) При промяна в служебното положение, правомощията или функциите на някое от определените лица министър-председателят в 7-дневен срок от настъпване на съответните обстоятелства предлага на Министерския съвет съответното изменение в състава на Съвета по сигурността.
Чл. 4
(1) Президентът на Република България може да участва лично на всяко от заседанията на Съвета по сигурността.
(2) Президентът на Република България може да определи едно или повече лица, които постоянно или за определени заседания да го представляват в Съвета по сигурността и които се включват от Министерския съвет в състава на съвета.
(3) Определянето на представителите по ал. 2 не ограничава Президента лично самостоятелно или заедно с тях да участва в работата на Съвета по сигурността.
(4) При вземане на решения Президентът и неговите представители не участват в гласуването.
Раздел 2. Функции и задачи на Съвета по сигурността
Чл. 5
Съветът по сигурността:
1. обобщава, анализира и прави изводи от цялата текуща информация за рисковете пред националната сигурност и колективната сигурност и отбрана;
2. дава професионална оценка и прогноза за динамиката на опасностите за националната сигурност;
3. планира конкретни мерки за неутрализиране на опасностите за националната сигурност;
4. предлага решения в условия на криза;
5. координира плановете на специалните органи за добиване на информация;
6. дава становища по разпределението на ресурсите;
7. разработва и предлага на Министерския съвет годишен доклад за националната сигурност.
Чл. 6
(1) Министрите и ръководителите на ведомства съобразно своята компетентност представят в Съвета по сигурността в определени от него срокове стратегии и програми за най-ефективно използване на политическите, военните и икономическите ресурси на страната.
(2) Съветът по сигурността обсъжда представените стратегии и програми по ал.1 и подготвя проект за разпределение на ресурсите на страната за повишаване степента на защита на националните интереси, който се внася от министър-председателя за разглеждане и приемане от Министерския съвет.
(3) Решението на Министерския съвет по ал. 2 може да бъде класифицирана информация.
Чл. 7
(1) В Съвета по сигурността ежегодно се обсъжда и одобрява проектът на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност. Проектът на доклад се подготвя от секретаря на Съвета по сигурността.
(2) Министерският съвет ежегодно одобрява и представя в Народното събрание доклада по ал.1.
Раздел 3. Организация на дейността на Съвета по сигурността
Чл. 8
Съветът по сигурността е постоянно-действащ консултативен орган при Министерския съвет.
Чл. 9
Съветът по сигурността осъществява своите задачи, като:
1. набира съответната информация;
2. ползва по определен от него ред становища и експертни заключения;
3. обобщава и анализира съответната информация;
4. предоставя по определен от него ред равна по обем и еднаква по съдържание информация на президента, председателя на Народното събрание, министър-председателя и на своите членове;
5. приема решения в изпълнение на задачите си по чл. 5.
Чл. 10
(1) Съветът по сигурността осъществява своята дейност на редовни и извънредни заседания.
(2) Редовните заседания на Съвета по сигурността се провеждат ежемесечно.
(3) Председателят на Съвета по сигурността, а в негово от-съствие-заместник-председателят може да свика на извънредно заседание Съвета по сигурността при наличие на важни обстоятелства, засягащи националната сигурност и изискващи приемане на решение от Съвета по сигурността съобразно неговата компетентност.
Чл. 11
(1) Заседанията на Съвета по сигурността са закрити.
(2) Заседанията на Съвета по сигурността се провеждат в сградата на Министерския съвет. Заседанията могат да се провеждат и на друго място по решение на съвета или по предложение на председателя на Съвета по сигурността, когато важни обстоятелства налагат това.
(3) Информация за деня и мястото на провеждане на заседанията се предоставя на членовете на Съвета по сигурността, на президента и на лицата, които са поканени във връзка с конкретни разглеждани въпроси.
Чл. 12
(1) Председателят на Съвета по сигурността, а в негово от-съствие-заместник-председателят свиква заседанията на Съвета по сигурността, като определя времето, мястото на провеждането на заседанията, и техния дневен ред и ги съобщава по съответен начин на членовете му не по късно от 7 дни преди провеждането им.
(2) Срокът за предварително съобщаване по ал. 1 може да не се спази при свикване на извънредно заседание.
(3) При свикването на заседанията на всички членове се предоставят еднакви комплекти от материали, които предстои да се обсъждат. В определени случаи при съображения за сигурност материалите може и да не се предоставят предварително.
Чл. 13
(1) Дневният ред на заседанията се утвърждава от председателя, а в негово отсъствие-от заместник-председателя.
(2) По съображения за сигурност председателят на Съвета по сигурността, а в негово отсъствие – заместник-председателят, може да разпореди всички или някои от обсъжданите въпроси да не бъдат посочени в акта за свикване. В този случай дневният ред е класифицирана информация и се съхранява в регистратурата за класифицирана информация на Администрацията на Министерския съвет. Членовете на съвета получават информация за тези въпроси от секретаря на съвета непосредствено преди заседанието.
Чл. 14
(1) На заседанията трябва да присъстват най-малко 2/3 от членовете на Съвета по сигурността.
(2) В случаите на отсъствие на министър той се представлява от съответния заместник-министър, който е член на Съвета по сигурността, без обаче това да му дава право на допълнителен глас при вземане на решения.
(3) В случаите на отсъствие на началника на Генералния щаб и на началниците на разузнавателните и контраразузнавателните служби те се представляват от специално упълномощени за участие в Съвета по сигурността лица без право на глас.
Чл. 15
(1) На заседанията присъстват председателят, заместник-председателят и членовете на свикания състав по чл. 3, ал. 2 или 3 на Съвета по сигурността, секретарят на съвета и стенограф, а по разпореждане на председателя на съвета – и началникът на политическия кабинет на министър-председателя, съветници към него и главният секретар на Министерския съвет.
(2) В определени случаи и по отделни въпроси могат да бъдат канени да участват в работата на Съвета по сигурността председателят на Народното събрание, председателите на постоянните комисии по национална сигурност и по външна и интеграционна политика на Народното събрание, депутати, министри и ръководители на ведомства, длъжностни лица и експерти в научната, икономическата и военната област. Предложението за тяхното присъствие се прави при свикването на заседанието на Съвета по сигурността и се гласува в началото на заседанието. Когато е необходимо присъствието на лица извън състава на Съвета по сигурността, секретарят на съвета изготвя списък с техните имена и длъжности, както и указания за документите, които трябва да им се предоставят.
(3) На заседанията винаги може да присъства лично и президентът на републиката, който също може да предлага присъствие и на други лица при спазване на процедурата по ал. 2.
(4) Председателят, заместник-председателят и членовете на Съвета по сигурността могат в началото или по време на заседанието да вземат решение относно степента на класифициране за сигурност на информацията на определени решения, документи и обсъждания, както и относно съобщенията за работата на съвета пред средствата за масово осведомяване.
Чл. 16
(1) Заседанията се ръководят от председателя на Съвета по сигурността, а в негово отсъствие-от заместник-председателя.
(2) В случаите на започнало заседание, когато председателят на Съвета по сигурността трябва да отсъства за кратко време и не е необходимо заседанието да бъде прекъсвано, заседанието се ръководи временно от заместник-председателя.
Чл. 17
(1) В изпълнение на своите задачи Съветът по сигурността приема решения.
(2) Решенията се вземат с явно гласуване с мнозинство от всички членове на Съвета по сигурността.
(3)
Чл. 18
(1) При внасянето на материали, при обсъждането им и при вземането на решения всички членове на Съвета по сигурността имат еднакви права.
(2) Членовете на Съвета по сигурността могат да представят и допълнителна информация по разглежданите въпроси или да искат изслушването на експерти от съответните министерства, ведомства и служби.
Чл. 19
(1) При вземането на решения всички членове на Съвета по сигурността имат право на един глас.
(2) Председателят на Съвета по сигурността, а в негово отсъствие-заместник-председателят формулира решението и гласува последен.
Чл. 20
(1) За заседанията на Съвета по сигурността се води стенограма и протокол и се оформят решения, които могат да бъдат секретни или явни.
(2)
Чл. 21
(1) Съветът по сигурността се осигурява информационно, аналитично и организационно от секретаря на съвета, който е съветник към политическия кабинет на министър-председателя.
(2) Секретарят на съвета:
1. изготвя самостоятелно или организира подготовката на аналитични, информационни, справочни и други материали от компетентност на съвета;
2. осигурява информационно, документално и технически провеждането на заседанията;
3. подготвя проекта на дневния ред и го предоставя на председателя на съвета за утвърждаване;
4. съобщава за свикването на заседанията на Съвета по сигурността, подготвя и предоставя материалите за заседанията и организира присъствието на лицата по чл. 15, ал. 2 и 3;
5. изготвя протоколите от заседанията на съвета;
6. води отчетност за становищата и решенията на съвета;
7. организира и координира изпълнението на решенията на съвета и необходимия обмен на информация между заинтересуваните страни;
8. наблюдава работата на Националния координатор по киберсигурността в контекста на осъществяване на компетентностите на съвета;
9. подпомага председателя на съвета в неговата работа;
10. изпълнява други заповеди и указания на председателя във връзка с дейности от компетентност на съвета.
1. осъществява връзката между членовете на Съвета по сигурността и председателя му;
2. подготвя проекта на дневния ред и го предоставя на председателя на съвета за утвърждаване;
3. съобщава свикването на заседанията на Съвета по сигурността, подготвя и предоставя материалите за заседанията и организира присъствието на лицата по чл. 15, ал. 2 и 3;
4. осигурява информационно, документално и технически провеждането на заседанията;
5.
(3) Секретарят на съвета в изпълнение на решение на Съвета по сигурността отправя искания до министрите и ръководителите на ведомства за предоставяне на необходимата информация и документи във връзка с работата на съвета.
(1) Министър-председателят определя секретар на Съвета по сигурността, който е експертен сътрудник към политическия му кабинет.
(2) Секретарят на Съвета по сигурността:
(3) Секретарят по решение на Съвета по сигурността може да изисква от министрите и ръководителите на ведомства необходимата информация и документи във връзка с работата на съвета.
Раздел 4. Административно, техническо и експертно обслужване на дейността на Съвета по сигурността
Чл. 21
(отменен)
Чл. 22
(1) Административно-техническото обслужване на Съвета по сигурността се осигурява от специалисти с технически функции в Администрацията на Министерския съвет.
(2) Изявления от името на Съвета по сигурността може да прави неговият председател или определен от него член на съвета. Връзките с обществеността на Съвета по сигурността се осъществяват от определен от министър-председателя служител.
Чл. 23
(отменен)
(1) Съветът по сигурността приема на първото си заседание критериите и изискванията за определяне на секретаря и на служителите в отделите.
(2) При необходимост по решение на Съвета по сигурността след съгласуване с Министерството на финансите министър-председателят предлага на Министерския съвет изменения в числеността на персонала.
(3) Секретарят на Съвета по сигурността и служителите в отделите му се назначават от министър-председателя.
(4) Секретарят на Съвета по сигурността и служителите в аналитичния отдел, както и служителят за връзките с обществеността имат статут на държавни служители.
(1) Министър-председателят определя Национален координатор по киберсигурността, който ръководи изработването на Национална стратегия за киберсигурност, план за действие по киберсигурността и изпълнява други задачи, свързани с киберсигурността.
(2) Съветът по сигурността определя функциите и задачите на Националния координатор по киберсигурността.
(3) Националният координатор по киберсигурността може да участва в заседанията на Съвета по сигурността по решение на председателя на съвета.
Чл. 23
Чл. 24
Към Националния ситуационен център и Националния киберситуационен център могат да бъдат командировани държавни служители от министерства и ведомства по реда на чл. 86а от Закона за държавния служител или по реда на специалните закони. След съгласуване на съответните министри и ръководители на ведомства със Съвета по сигурността се командироват до двама служители от всяко министерство или ведомство.
Чл. 25
(1) Съветът по сигурността по предложение на министър-председателя определя организацията на работа в отделите и мерките за защита на информацията, предоставена на съвета.
(2) Членовете на Съвета по сигурността секретарят на съвета,, служителите от дирекция „Администрация на съветите към Министерския съвет", командированите експерти и всички лица, канени на неговите заседания или запознати с материали от работата на съвета, са длъжни да опазват тайната на предоставената им информация при и по повод на изпълнение на тяхната служба и във връзка с работата на Съвета по сигурността.
Раздел 5. Взаимодействие между Съвета по сигурността и държавните органи
Чл. 26
(1) Президентът на републиката, председателят на Народното събрание и министър-председателят са заявители на информация в Съвета по сигурността.
(2) Съветът по сигурността може да иска информация по въпросите от неговата компетентност от всички държавни органи.
(3) Съветът по сигурността предоставя равна по обем и еднаква по съдържание информация на президента на републиката, на председателя на Народното събрание и на министър-председателя.
(4) Министър-председателят, а в негово отсъствие — заместник министър-председателят по чл. 2, ал. 2, информира Министерския съвет за решенията на Съвета по сигурността и за изразените възражения и особени мнения по тях и предлага приемането на съответни актове на правителството.
Чл. 27
(1) Съветът по сигурността определя критериите, организацията и координирането на дейността на министерствата и ведомствата във връзка с националната сигурност.
(2) Министрите и ръководителите на ведомства в рамките на своята компетентност организират работата в своите администрации във връзка със:
1. анализирането на политическите, икономическите и технологичните проблеми, свързани с националната сигурност;
2. предоставянето на информация в Съвета по сигурността по негово искане по определени въпроси;
3. разработването на стратегии и програми за най-ефективно използване на политическите, военните и икономическите ресурси на страната;
4. подготовката на годишния доклад на Министерския съвет по чл. 7.
Чл. 28
В своята дейност Съветът по сигурността може да се подпомага от Националния статистически институт, от научните институти и консултативните органи към въоръжените сили и от другите държавни органи.
Раздел 6. Финансиране на дейността на Съвета по сигурността
Чл. 29
(1) Средствата, необходими за дейността на Съвета по сигурността, се осигуряват от бюджета на Министерския съвет.
(2) Съветът по сигурността приема решение, с което ежегодно предлага на Министерството на финансите включването в проекта на държавен бюджет на необходимите средства за обезпечаване на дейността му.
(3) При необходимост по решение на Съвета по сигурността министър-председателят внася в Министерския съвет предложение за изменение на предоставените му бюджетни средства.