Наредба за условията и реда за възлагане и изпълнение на задълженията за извършване на обществени превозни услуги в железопътния транспорт

Чл. 1

(1) С наредбата се определят условията за възлагане и изпълнение на задълженията за извършване на обществени превозни услуги с железопътен транспорт.

(2) Задълженията за извършване на обществени превозни услуги се възлагат в интерес на обществото при спазване на изискванията и условията на Регламент (ЕО) № 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 1191/69 и (ЕИО) № 1107/70 на Съвета (ОВ, L 315, 03/12/2007), наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 1370/2007“.

Чл. 2

(1) С възлагането на задължения за извършване на обществени превозни услуги се цели постигането на:

1. определено равнище на транспортното обслужване и възможността за осигуряване на благоприятни транспортни условия и цени;

2. условия за безплатен или с намалени цени железопътен превоз.

(2) Задълженията за извършване на обществени превозни услуги се възлагат за постигане на целите по ал. 1 в интерес на учащите се, възрастните граждани, многодетните майки, инвалидите, ветераните от войните или други лица, определени с акт на Министерския съвет.

Чл. 3

(1) Задълженията за извършване на обществени превозни услуги са по отношение на:

1. междуселищни пътнически превози;

2. крайградски и вътрешноградски пътнически превози;

3. регионални превози.

(2) Задълженията за извършване на обществени превозни услуги се разпростират и по отношение на губещи и нерентабилни второстепенни линии с местно значение, както и при настъпване на „Положение на война“, „Военно положение“, непреодолима сила и извършени обстоятелства.

Чл. 4

Разпоредбите на наредбата не се прилагат за превозите, които се извършват от:

1. метрополитена;

2. градския трамваен транспорт;

3. вътрешния железопътен транспорт на Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната, с изключение на дейностите, свързани с техническата експлоатация и безопасността на движението.

Чл. 5

(1) Министерският съвет по предложение на министъра на транспорта или общинският съвет приема решение за провеждане на процедура за избор на превозвач за извършване на обществени превозни услуги.

(2) Решението по ал. 1:

1. определя ясно задълженията за извършване на обществени услуги и съответния географски район, в който ще се извършват;

2. съдържа параметрите, въз основа на които се изчислява компенсацията, ако има такава, и естеството и обема на изключителните права, ако се предоставят такива;

3. посочва срока на договора.

(3) С решението по ал. 1 Министерският съвет възлага на министъра на транспорта да проведе процедурата за избор на превозвач за извършване на обществени превозни услуги.

(4) С решението по ал. 1 общинският съвет възлага на кмета на общината да проведе процедурата за избор на превозвач за извършване на обществени превозни услуги.

(5) Процедурите по ал. 3 и 4 се провеждат по реда на Закона за обществените поръчки.

(6) Не се допуска възлагането на задължение за извършване на обществени превозни услуги по реда на чл. 5, параграфи 2, 3, 4 и 6 от Регламент (ЕО) № 1370/2007.

(7) В случаите, посочени в чл. 5, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 1370/2007, органът по чл. 5, ал. 1 или 4 може да предприеме спешна мярка при условията и в сроковете на регламента, като публикува съобщение в 3-дневен срок от приемането й в един национален ежедневник.

(8) Превозвачът, на когото е наложена спешната мярка по ал. 7, има право да обжалва решението за налагане предоставянето на определена обществена услуга в 14-дневен срок от уведомяването му за мярката, но не по-късно от публикуването й в съответствие с ал. 7, по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(9) Всяко заинтересувано лице по смисъла на чл. 5, параграф 7 от Регламент (ЕО) № 1370/2007 има право да обжалва налагането на мярката по отношение на нейната законосъобразност в 14-дневен срок от публикуването на съобщение за налагането й по ал. 7 по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 6

(1) Министерският съвет приема решение за възлагане на задължение за извършване на обществени превозни услуги по отношение на:

1. една или повече социални категории пътници, на които е предоставил право на безплатно или с намалени цени пътуване;

2. определен вид пътнически превози, извършвани на територията на цялата страна или на част от нея.

(2) Общинският съвет приема решение за възлагане на задължение за извършване на обществени превозни услуги по отношение на:

1. една или повече социални категории пътници, живеещи на територията на съответната община;

2. определен вид пътнически превози, извършвани на територията на съответната община.

(3) Министерският съвет, съответно общинският съвет, не може да приема решение, ако такова задължение вече е възложено от другия орган за съответната територия. Преди приемането на решение за откриване на процедура или за възлагане на задължения по реда на чл. 5, ал. 7 общинският съвет е длъжен да направи запитване дали задължението не е възложено вече от Министерския съвет. Общинският съвет след възлагането на процедурата е длъжен да съобщи в Министерството на транспорта и съобщенията за всяко възложено задължение.

Чл. 7

Задълженията за извършване на обществени превозни услуги се възлагат на лицензирани железопътни превозвачи, които притежават документите, необходими за извършване на железопътни превози на пътници съгласно Закона за железопътния транспорт.

Чл. 7а

(1) В условията за провеждане на процедурата се включват:

1. подробно описание на възлаганите превози;

2. механизмите за разпределение на разходите, свързани с предоставяните услуги, в съответствие с чл. 4, параграф 1, буква „в“ от Регламент (ЕО) № 1370/2007;

3. механизмите за разпределяне на приходите от продажбата на билети в съответствие с чл. 4, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1370/2007;

4. изисквания към качество на превозните услуги, ако се поставят такива;

5. дали и какъв процент от услугите могат да се извършват от подизпълнител, при спазване на чл. 4, параграф 7 от Регламент (ЕО) № 1370/2007.

(2) След приключване на процедурата за избор министърът на транспорта предлага на Министерския съвет, съответно кметът - на общинския съвет, да приеме решение за избор на превозвач. Предложението се мотивира и съдържа резултатите от проведената процедура.

(3) Министерският съвет, съответно общинският съвет, приема решение за определяне на превозвача, на който възлага изпълнението на задължението за извършване на обществени превозни услуги.

(4) С решението по ал. 3 Министерският съвет упълномощава министъра на транспорта, съответно общинският съвет - кмета на общината, да сключи договор с определения превозвач.

Чл. 8

(1) Задължението за извършване на обществени превозни услуги се изпълнява с цел осигуряване на транспортни услуги за обществото, които превозвачът, в случай че се съобразява с търговския си интерес, не би поел в същия размер или при същите условия.

(2) Финансовата тежест, произтичаща от икономическата неизгода за превозвача по ал. 1, се компенсира от държавата или общините.

(3) Максималният размер на компенсациите, изплащани от държавата, се определя ежегодно със Закона за държавния бюджет за съответната година и се отразява в договора.

(4) Размерът на компенсациите се изчислява по параметрите, посочени в решението по чл. 5, ал. 1 или 4, и при спазване изискванията на Регламент (ЕО) № 1370/2007.

Чл. 9

Задълженията за извършване на обществени превозни услуги включват:

1. задължение за експлоатация, ако се възлага такова;

2. задължение за превоз;

3. тарифно задължение.

Чл. 10

Решението на органите по чл. 6 за възлагане на задълженията за извършване на обществени превозни услуги задължително съдържа:

1. наименованието на превозвача;

2. категориите пътници,, и територията, на която ще се осъществява;

3. вида на облекчението;

4. максималния размер на компенсацията за поетите финансови тежести от превозвача.

Чл. 11

(отменен)

(1) Задълженията за извършване на обществени превозни услуги се възлагат след провеждане на преки преговори от:

1. органите по чл. 7, ал. 2 и 4;

2. лицата по чл. 7, ал. 6.

(2) Преките преговори започват след отправяне на писмена покана до всички лицензирани превозвачи, осъществяващи пътнически превози.

(3) Поканата по ал. 2 се обнародва в „Държавен вестник“.

Чл. 12

(отменен)

Поканата за преговори задължително съдържа пълно описание на задължението за извършване на обществени превозни услуги и технически изисквания, свързани с изпълнението на това задължение.

Чл. 13

(отменен)

Основните параметри на преговорите са:

1. общественият интерес;

2. способността на превозвача да поеме и изпълнява задълженията за обществени услуги и да осигури продължителност, редовност, капацитет и качество на железопътните превози;

3. транспортните условия и цени, в частност за определени категории пътници или по определени маршрути, съобразно прогнозите на превозвача за очаквания пътникопоток за определените категории пътници;

4. възможността да се ползват и други видове транспорт и способността на тези видове транспорт да посрещнат транспортните нужди;

5. бизнесплановете при изпълнение на задължението за извършване на обществени превозни услуги и допълнителните транспортни услуги;

6. методиката за разпределяне на разходите, предложена от превозвача;

7. очакваните финансови резултати, показващи бъдещите приходи спрямо приходите вследствие изпълнението на задължението за обществени превозни услуги и други критерии.

Чл. 14

(отменен)

(1) Министърът на транспорта и съобщенията представлява държавата при сключването на договора за извършване на обществени превозни услуги с железопътния превозвач.

(2) Договорът по ал. 1 се сключва въз основа на решение на Министерския съвет по предложение на министъра на транспорта и съобщенията и министъра на финансите. Предложението съдържа резултатите от проведената процедура по възлагане на обществени превозни услуги по чл. 11 и предложение за избор на превозвач.

Чл. 15

(1) Договорът за извършване на обществени превозни услуги се сключва за срока на валидност на лицензията.

(2) Договорът по ал. 1 се преразглежда и актуализира ежегодно.

Чл. 16

Договорът за извършване на обществени превозни услуги съдържа:

1. предмета на договора и видовете услуги;

2. нормативите за продължителност, редовност, капацитет и качество на предлаганата услуга и реда за тяхното отчитане;

3. периодичността, качеството и обема на превозите;

4. цената на договора, специалните ценови облекчения и свързаните с тях механизми за компенсация;

5. реда за преразглеждане на договора;

6. правата и задълженията на страните;

7. гаранциите;

8. основанията за изменение на договора и факторите, които дават основание за корекция в размера на компенсацията;

9. санкциите при неизпълнение на договора;

10. основанията за предсрочно прекратяване и други клаузи.

Чл. 17

Правото на компенсация възниква от датата на сключване на договора или от друг срок, определен в договора.

Чл. 18

(отменен)

(1) Изпълнението на задълженията за извършване на обществени превозни услуги може да се прекрати изцяло или частично от превозвача, когато обществените услуги са икономически неизгодни.

(2) Икономическа неизгодност по ал. 1 при задължение за експлоатация и задължение за превоз е налице, когато в резултат на цялостно или частично прекратяване на задължението намаляването на финансовата загуба от дадена дейност или група от дейности, засегнати от това задължение, надвишава намаляването на приходите вследствие на прекратяването на задължението.

(3) Когато задължението за експлоатация или за превоз включва различни пазарни сегменти на пътнически или товарен превоз по цялата или по съществена част от железопътната инфраструктура, финансовата загуба, която би била премахната чрез прекратяване на задължението, се изчислява чрез разпределяне на общите разходи от транспортната дейност на превозвача между различните пазарни сегменти.

(4) В случаите по ал. 3 икономическата неизгодност е равна на разликата между разходите, разпределени към тази част от дейността на превозвача, която е засегната от задължението за обществена услуга, и съответните приходи от нея.

(5) Икономическата неизгодност по ал. 1 при тарифно задължение е налице, когато разликата между приходите от превоза, за който е възложено задължението, и финансовата загуба от него е по-малка от разликата между приходите, които биха били получени от този превоз, и съответната финансова загуба от него, ако дейността се извършва изцяло на пазарна основа, при отчитане на разходите за дейността - предмет на задължението, и състоянието на пазара.

Чл. 19

(отменен)

(1) Когато са налице обстоятелствата по чл. 18, железопътният превозвач заявява искането си за прекратяване на договора до органите по чл. 7а, ал. 4, сключили договора.

(2) Към искането по ал. 1 железопътният превозвач прилага документи, доказващи основанията за прекратяване на договора за изпълнение на задълженията за извършване на обществени превозни услуги – заверени счетоводни отчети, счетоводна сметка за всеки вид дейност, както и други отчетни документи.

(3) Към искането по ал. 1 железопътният превозвач представя и актуална справка за годишните му икономически загуби, натрупани от разликата между намаляването на годишната финансова загуба и намаляването на годишните приходи вследствие на прекратяване на задължението, когато икономическата неизгодност е по отношение на задължение за експлоатация и задължение за превоз.

Чл. 20

(отменен)

(1) В едномесечен срок от постъпване на искането по чл. 19, ал. 1 органите по чл. 7а, ал. 4, сключили договора с железопътния превозвач, го представят със становище на органите, взели решения за сключване на договора.

(2) В едномесечен срок от представяне на становището по ал. 1 органите, взели решения за сключване на договора, се произнасят с решение за неговото прекратяване.

(3) При прекратяването на договора органите, предоставили ценови облекчения, отменят съответните права за безплатни и по намалени цени пътувания от датата на прекратяването на договора.

(4) Когато бъде взето решение за прекратяване, в него може да се предвиди въвеждане на друг вид транспортна услуга. В този случай прекратяването поражда действие от момента на започване предоставянето на тази услуга.

Чл. 21

(отменен)

В случай че железопътните превози се изпълняват от единствен превозвач, лицензиран за превоз на територията на цялата страна, той не може да се възползва от правото по чл. 18.

Чл. 22

(1) Железопътният превозвач, изпълняващ задължението за извършване на обществени превозни услуги, се компенсира от органите по чл. 7а, ал. 3. Размерът на компенсацията на задължението за извършване на обществени превозни услуги се определя по реда на чл. 23, като необходимите за определяне размера на компенсацията тарифи, пазарни сегменти и друга информация се предоставят от превозвачите.

(2) В договора подробно се описват параметрите, въз основа на които се изчислява компенсацията, естеството и обемът на каквито и да са предоставени изключителни права, механизмите за разпределение на приходите и разходите, в съответствие с чл. 4 от Регламент (ЕО) № 1370/2007.

Чл. 23

(1) Размерът на компенсацията за тарифно задължение и задължение за превоз се определя ежегодно по реда, посочен в договора с превозвача, в съответствие с Регламент (ЕО) № 1370/2007. При възлагане по реда на чл. 5, ал. 7 компенсациите се съобразяват с приложението към чл. 6, параграф 1 от регламента.

(2) Компенсацията за изпълнение на тарифно задължение включва и компенсацията за безплатни и по намалени цени пътувания в страната, изплащана на превозвача, и се предоставя в зависимост от действително извършените услуги - предмет на договора, след представяне на документи, доказващи извършената превозна услуга.

(3) Размерът на компенсацията по тарифно задължение за съответната година се определя по следната формула: Комп. = публичната тарифа за превоз на пътници, включително железопътни карти, всички специални услуги, отстъпки и намаления, посочени в нея, умножена по нормативно определения процент на намаление, определен с акт на Министерския съвет, за определена категория пътници с право на безплатно и при намалени цени пътуване, умножена по действителния брой извършени пътувания на съответните категории пътници.

(4) Изплатената компенсация по ал. 3 се включва в приходите на превозвача при изчисляване на компенсацията по ал. 1.

(5) Възложителят може да предостави на превозвача подвижен състав за изпълнение на обществената превозна услуга или да предостави средства за закупуването му като компенсация за обществената услуга по ред, определен в договора. При предоставянето на средства за закупуване на подвижен състав се вземат мерки за избягване на свръхкомпенсация на задължението за извършване на обществена превозна услуга.

(6) В случай че превозвачът извършва не само компенсирани услуги в изпълнение на задължения за обществени превозни услуги, но развива и други дейности, превозвачът води аналитична счетоводна отчетност за всеки отделен вид дейност като за посочените обществени услуги, която да отговаря поне на следните условия:

1. текущите сметки по всяка от тези дейности трябва да са отделни и делът на съответните активи, както и фиксираните разходи трябва да са разпределени в съответствие с приложимите счетоводни стандарти;

2. всички променливи разходи, подходяща вноска към фиксираните разходи и разумна печалба, свързани с каквато да е друга дейност на оператора на обществени услуги, не могат при никакви обстоятелства да бъдат начислявани към въпросната обществена услуга;

3. разходите за обществените услуги трябва да се уравновесяват с приходите от дейността и плащанията на публичните органи без никаква възможност за прехвърляне на приходи към друг сектор от дейността на оператора на обществени услуги.

Чл. 23а

(1) Разходите, които са резултат от изпълнението на задълженията за извършване на обществена превозна услуга, се изчисляват на основата на ефективно управление на превозвача и осигуряване нужното качество на превозните услуги.

(2) Лихва, свързана със собствен капитал, може да бъде приспадната от лихвите, взети предвид при изчисляване на разходите.

Чл. 24

(1) Изплащането на приетите и утвърдени компенсации се извършва на части в съответствие с договора и с представените документи, доказващи извършването на обществената услуга.

(2) Коригиране размера на годишната компенсация се прави за всяка година след приключване на годишните финансови отчети на превозвача, като сумите по коригирането се изплащат незабавно след уточняване на годишния размер на корекцията по начин, определен в договора по чл. 15, ал. 1.

(3) Текущи корекции в размера на компенсацията се извършват въз основа на факторите по чл. 16, т. 8 и по реда, определен в договора по чл. 15, ал. 1.

§ 1

По смисъла на наредбата:

1. „Крайградски и вътрешноградски превози“ са превозите за удовлетворяване потребностите на градския транспорт или на обширните градски зони, както и на потребностите между тези зони.

2. „Регионални превози“ са:

3.

§ 2

Наредбата се издава на основание чл. 54, ал. 5 от Закона за железопътния транспорт.

§ 3

Министърът на транспорта и съобщенията сключва договор за възлагане на задължения за обществени превозни услуги с „БДЖ“ – ЕАД, като правоприемник на Националната компания „Български държавни железници“.

§ 4

Наредбата влиза в сила от 1 януари 2002 г.

Чл. 26

(1) Всеки общински съвет, възложил задължение за обществен превоз на пътници, публикува веднъж годишно отчет, отговарящ на изискванията на чл. 7, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1370/2007.

(2) Органът по чл. 5, ал. 1 или 4 публикува поне една година преди провеждането на процедура по реда на Закона за обществените поръчки в „Официален вестник“ на Европейския съюз най-малко следната информация:

1. наименованието и адреса на компетентния орган;

2. предвиждания вид на възлагане на поръчката;

3. услугите и районите, които евентуално ще бъдат обхванати от поръчката.

(3) Компетентните органи могат да решат да не публикуват информацията по ал. 2, когато обществена поръчка за услуги се отнася до предоставяне на услуги за пътнически превоз, възлизащи на по-малко от 50 000 километра годишно.

(4) Ако информацията по ал. 2 се промени след публикуването, органът по чл. 5, ал. 1 или 4 публикува съответната поправка във възможно най-кратък срок. Поправката не засяга началната дата на откриване на процедурата за възлагане на обществена поръчка.

(5) Обявления по ал. 1 - 4 не се публикуват при възлагане по чл. 5, ал. 7.