Раздел 1. Общи положения
Чл. 1
С тази наредба се определят редът и начинът за образуване и разходване на средствата на фонд „Професионална квалификация и безработица“ към Министерството на труда и социалната политика, наричан по-нататък „фонда“.
Чл. 2
(1) Средствата на фонда се набират и разходват съгласно изискванията, установени в Закона за устройството на държавния бюджет.
(2) Със средствата на фонда се осигуряват социалната защита на безработните, тяхната квалификация и преквалификация, както и мерките за насърчаване на заетостта, включително изследвания и разработване на програми в областта на заетостта и безработицата и на професионалната квалификация, както и други разходи, определени в чл. 6.
Раздел 2. Набиране и разходване на средствата на фонда
Чл. 3
(1) Приходите във фонда се набират от:
1. задължителни месечни осигурителни вноски за сметка на работодателите за персонала, който работи по трудово правоотношение, без тези в организациите на бюджетна издръжка;
2. задължителни месечни осигурителни вноски за сметка на търговските дружества за лицата, които работят единствено по договори за управление и контрол на държавни предприятия – еднолични търговски дружества, или когато за това има решение на общото събрание на търговското дружество, при условие че в него има държавно участие;
3. задължителни месечни осигурителни вноски за сметка на кооперациите и образуваните от тях предприятия, уредени и регистрирани по реда на Закона за кооперациите, за лицата, които работят по трудово правоотношение;
4. държавния бюджет за изплатените:
5. трансфер от Министерството на финансите на средства за изплащане на еднократните обезщетения във връзка със структурната реформа;
6. лихви от свободни парични средства по банковите сметки и от просрочени дължими вноски за фонда;
7. глоби за допуснати нарушения на Наредбата за реда и условията за издаване на разрешения за работа на чужденци в Република България, приета с Постановление № 267 на Министерския съвет от 1992 г. (обн., ДВ, бр. 4 от 1993 г.; изм. и доп., бр. 56 от 1994 г., бр. 43 от 1996 г. и бр. 64 от 1997 г.);
8. такси за издадени разрешения за работа и удостоверения на фирми за осъществяване на посредническа дейност при информиране и наемане на работа;
9. целеви дарения от местни и чуждестранни физически и юридически лица;
10. възстановени безлихвени заеми между извънбюджетни и бюджетни сметки и фондове от минали години;
11. постъпления от рекламно-информационна и издателска дейност.
(2) Работодателите в организациите и звената на смесено финансиране с дейности, изведени на специални извънбюджетни приходно-разходни сметки, правят отчисления във фонда от датата на преминаването им на смесено финансиране в утвърдения размер за персонала по ал. 1, т. 1 върху частта от начислените средства за заплати, установена чрез съотношението на реализираните собствени приходи по извънбюджетната сметка към общите приходи по отчета за съответния период.
(3) Размерът на задължителните месечни осигурителни вноски се определя съгласно чл. 62, ал. 1 от Закона за данък върху печалбата.
(4) Остатъкът от средствата по фонда в края на годината се явява като наличност за следващата година и се използва по предназначението на фонда.
Чл. 4
(1) Вноските във фонда се правят върху фактически начислените средства за работна заплата или осигурителния доход, върху които се изчисляват осигурителните вноски за всички осигурителни случаи за държавно обществено осигуряване на лицата, работещи по трудови правоотношения или работещи единствено по договори за управление или контрол на търговско дружество по чл. 3, ал. 1, т. 2.
(2) Вноските по чл. 3, ал. 1, т. 1, 2 и 3 се отчитат като „Други разходи“ и се признават като необходимо присъщи разходи за дейността.
Чл. 5
(1) Задължителните вноски във фонда се правят ежемесечно наведнъж от работодателите в Българската народна банка по сметката на Националната служба по заетостта (НСЗ) преди изтегляне на сумите за заплати на работници и служители, като в платежното нареждане се вписва месецът, за който се отнасят.
(2) Вноските, неиздължени в сроковете по ал. 1, се събират с лихвата, определена за държавните вземания в Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.
(3) Средствата от държавния бюджет по чл. 7, ал. 4 от Постановление № 57 на Министерския съвет от 1989 г. за пренасочване и ефективно използване на освобождаваната работна сила се превеждат от Министерството на финансите във фонда всяко тримесечие на базата на фактически извършените разходи при спазване на условието в чл. 7, ал. 5 от постановлението.
(4) Средствата за изплащане на еднократните обезщетения във връзка със структурната реформа се превеждат от Министерството на финансите във фонда по искане на НСЗ.
Чл. 6
От фонда по утвърдена план-сметка се осигуряват средства за:
1. парични обезщетения и помощи при безработица и добавки към тях;
2. еднократни обезщетения във връзка със структурната реформа;
3. разходи за професионална квалификация, организирана от НСЗ;
4. разходи по насърчителните мерки за заетостта, когато това е предвидено в нормативен акт;
5. осигурителни вноски за пенсионно осигуряване на безработните, които получават обезщетения при безработица;
6. защита на вътрешния трудов пазар и за изпълнение на междуправителствените спогодби по вноса и износа на работна сила;
7. разработване на национални и регионални програми за заетостта, квалификацията и преквалификацията, както и за набиране, обработка и разпространение на информация за пазара на труда;
8. издръжка на НСЗ и на надзорния ѝ съвет;
9. придобиване от НСЗ на дълготрайни материални активи, свързани с предмета ѝ на дейност;
10. рекламно-информационна и издателска дейност, свързана със заетостта, безработицата и професионалната квалификация;
11. изследвания на пазара на труда;
12. предоставяне на краткосрочни безлихвени заеми за други социални нужди;
13. други разходи, ако това е предвидено със закон или с акт на Министерския съвет.
Чл. 7
Предвидените средства за разходите по чл. 6, т. 1, 3, 4 и 5 могат да бъдат превишени до размера на неизразходваните средства по останалите разходни направления.
Раздел 3. Управление и контрол
Чл. 8
Разпоредител със средствата на фонда е министърът на труда и социалната политика или ръководителят на НСЗ като упълномощено от него лице, а за предоставените средства на регионалните служби по заетостта и на бюрата по труда – техните началници.
Чл. 9
(1) Проектът за основните насоки на дейността на НСЗ и разработеният на тази основа проект на годишна план-сметка на фонда се съгласуват от надзорен съвет, изграден на основата на Националната система за тристранно сътрудничество и включващ представители на представителните на национално равнище организации на работодателите и на работниците и служителите и на Министерството на труда и социалната политика, както и един изявен учен специалист в областта на пазара на труда, определен от министъра на труда и социалната политика.
(2) Надзорният съвет се назначава от министъра на труда и социалната политика по предложение на представителните на национално равнище организации на работодателите и на работниците и служителите.
(3) Министерският съвет ежегодно в срок до един месец от приемането на Закона за държавния бюджет на Република България утвърждава по предложение на министъра на труда и социалната политика или на ръководителя на НСЗ, изрично упълномощен от него, съгласувано с министъра на финансите, план-сметка за общия размер на приходите и разходите на фонда по източници на набиране и направления на разходите. Когато съществено се изменят условията за образуването и разходването на фонда, се утвърждават изменения в план-сметката.
(4) В случай че проектът на Закон за държавния бюджет на Република България не бъде приет от Народното събрание до началото на бюджетната година, както и когато план-сметката не бъде утвърдена в срока по ал. 3, приходите на фонда се събират по установения нормативен ред, а разходите се извършват в размери, позволяващи осъществяването на дейностите по чл. 6, т. 1, 3, 4 и 5, на дължимите плащания по сключени от НСЗ договори и на разходите за работна заплата и осигурителните вноски за Държавното обществено осигуряване на служителите от системата.
Чл. 10
(1) План-сметката на фонда се съставя от управителния съвет на НСЗ, който я предлага на надзорния съвет за съгласуване и внасяне за утвърждаване по реда на чл. 9, ал. 1 и 3.
(2) Текущото изпълнение на план-сметката за общите приходи и разходи на фонда се осъществява от НСЗ.
Чл. 11
Ръководителят на НСЗ ежегодно в 15-дневен срок след утвърждаването на план-сметката на фонда утвърждава план-сметки за приходите и разходите на регионалните служби по заетостта и на бюрата по труда. В случай че МИНИСТЕРСТВА И ДРУГИ ВЕДОМСТВА МИНИСТЕРСТВО НА ТРАНСПОРТА ФИНАНСОВ ДОГОВОР между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект „Развитие на управлението на въздушното движение в България“) (Ратифициран със закон, приет от 36-о Народно събрание на 16 февруари 1994 г. – ДВ, бр. 18 от 1994 г. В сила от 5 март 1994 г.) Този договор се сключва между правителството на България, представяно от Министерството на транспорта със седалище ул. Левски 9, и представлявано от г-н Кирил Ерменков, министър, по-нататък наричани „заемополучател“, като първа страна, Европейската инвестиционна банка с главно седалище бул. Конрад Аденауер 100, Люксембург-Кирхберг, Велико херцогство Люксембург, представяна от г-н Ханс Дуборг, вицепрезидент, по-нататък наричана „банка“, като втора страна, и Ръководство въздушно движение (РВД), учредено с ПМС № 17 от 1987 г. и ПМС № 102 от 1992 г., със седалище Аерогара „София“, 1540 София, България, представяно от г-н Антони Зумпалов, генерален директор, по-нататък наричан „краен бенефициент“, като трета страна. Като се има предвид, че: Съветът на европейските общности е взел решение да продължи своя план на действие за оказване на помощ на Република България в подкрепа на усилията ѝ за осъществяване на политически и икономически реформи. Управителите на Европейската инвестиционна банка взеха предвид това решение и на 2 май 1994 г. упълномощиха отпускането на заеми за инвестиционни проекти в България. На 2 октомври 1994 г. между банката и България беше подписана рамкова спогодба за финансово сътрудничество, която касае този финансов договор. Заемополучателят и крайният бенефициент предлагат да предприемат един проект (по-нататък наричан „проекта“) за възстановяване и усъвършенстване на Българската система за обслужване на въздухоплаването в съответствие с указанията, съдържащи се в проучването на Международната организация за гражданска авиация (ИКАО), по-конкретно описан в техническото описание, изложено в приложената схема А (по-нататък наричано „техническо описание“). Предварителната обща стойност на проекта е 83,5 милиона ЕКЮ. Стойността на проекта ще се финансира, както следва: до този срок план-сметките не са утвърдени, разходите се извършват в размери, определени от ръководителя на НСЗ.
Чл. 12
Отчитането на приходите и на разходите се извършва на базата на утвърдената план-сметка. В сроковете за съответните приключвания НСЗ представя в Сметната палата и в Министерството на финансите обобщения отчет за дейността на фонда.
Чл. 13
(1) Министърът на труда и социалната политика и министърът на финансите осигуряват и осъществяват цялостен контрол по законосъобразното набиране и разходване на средствата на фонда.
(2) Тримесечните отчети и годишният отчет на план-сметката на фонда се приемат от надзорния съвет.
Чл. 14
(1) Националната служба по заетостта чрез контролните си органи дава задължителни предписания на работодателите за отстраняване на констатираните нарушения по прилагането на наредбата.
(2) Контролните органи имат право да извършват проверки и да изискват от работодателите всички необходими документи, сведения и обяснения във връзка с упражняването на правата по ал. 1.
(3) Нарушенията се установяват с актове, съставени от контролните органи на НСЗ.
(4) Наказателните постановления се издават от ръководителя на НСЗ или от упълномощени от него длъжностни лица.
(5) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда, определен в Закона за административните нарушения и наказания.
Чл. 15
Ръководителят на НСЗ и началниците на регионалните служби по заетостта и на бюрата по труда осъществяват контрол върху правомерността на получаваните обезщетения и помощи от безработните и финансираните мерки за насърчаване на заетостта.
Чл. 16
Последващ контрол по законосъобразното внасяне и разходване на средствата на фонда се осъществява от органите на финансовия и данъчния контрол при условията и по реда на Закона за държавния финансов контрол и на Закона за данъчното производство.
Допълнителна разпоредба
§ 1
„Работодател“ по смисъла на наредбата е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание, което самостоятелно наема работници и служители по трудово правоотношение.
Заключителни разпоредби
§ 2
Наредбата се издава на основание чл. 62, ал. 2 от Закона за данък върху печалбата.
§ 3
Министърът на труда и социалната политика дава указания по прилагането на наредбата. еквивалент в милиони ЕКЮ Собствени средства на РВД/за заемополучателя 23,5 С цел да се осигури пълното финансиране заемополучателят поиска от банката заеми в размер на ЕКЮ 60 83,5 Заемополучателят като член на Европейската конференция за гражданска авиация (по-нататък наричана „ЕСАС“) поема ангажимент за реализирането на Европейската програма за хармонизиране и интегриране на системите за управление на въздушното движение (по-нататък наричан „ЕАТСНИР“), а също така да се присъедини към Евроконтрол, Европейската организация за сигурност на въздухоплаването. В съответствие с целите на интеграцията на европейската система Евроконтрол ще участва в подготовката и осъществяването на проекта. Заемополучателят се задължава за времетраенето на отпуснатия заем (в съответствие с националното си законодателство) да обезпечи необходимата чужда валута за плащане на лихвата, комисиони и други такси и изплащането на главницата. Заемополучателят се задължава да освободи от данъчно облагане всички плащания по главницата, лихвата и други дължими суми по този договор и да разреши плащането на такива суми без удръжки на данъци в страната на платеца. Предоставянето на заем за проекта ще се извърши посредством споразумение (по-нататък наричано „споразумение за заем“) между заемодателя и крайния бенефициент. Банката, удовлетворена от това, че финансирането на проекта попада в сферата на нейните функции и отчитайки гореизложеното, реши да даде ход на молбата на заемополучателя за първи заем на стойност, еквивалентна на 30 милиона ЕКЮ, съставляваща непосредствените финансови нужди на заемополучателя, и желае впоследствие да сключи допълнителен финансов договор(и) за разпределение на горепосочената сума. Позоваванията в този договор на членове, изложения и факти, схеми и анекси са позовавания на членове, изложения и факти, схеми и анекси към този договор. Ето защо с този договор се договаря следното: Член 1 Предоставяне на кредит 1.01. Размер на кредита По силата на този договор банката открива в полза на заемополучателя, а заемополучателят приема кредит (по-нататък наричан „кредита“), на стойност, еквивалентна на 30 милиона ЕКЮ, с единствена цел частично финансиране на проекта, както е посочено в схема А. Екюто е дефинирано в схема В към този договор и ще се използва за всички цели на този договор като действителна валута. 1.02. Процедура за предоставяне на кредита А. Кредитът ще се предоставя най-много в десет транша (по-нататък наричани „траншове“), като всеки ще бъде на стойност, равна наймалко на 1 милион ЕКЮ, освен последното плащане, но няма да превишава 10 милиона ЕКЮ. Б. Предоставянето на всеки транш ще се извършва след получаване в банката на писмена молба („молба“) от крайния бенефициент, заверена от заемополучателя, упоменаваща:
а) сумата на транша;
б) валутата или валутите, в които трябва да бъде изплатен траншът, които трябва да са от валутите, посочени в член 1.03;
в) приложимата лихва или лихви, ако има такива, предварително посочени от банката;
г) предпочитана дата за превеждането, като се разбира, че банката може да преведе транша до четири календарни месеца след датата на молбата. Молби не могат да се подават по-късно от 31 декември 1997 г. Според разпоредбата на чл. 1.02В всяка молба е неотменима. В. Ако молбата е в съответствие с чл. 1.02А, В и в съответствие с членове 1.04 и 1.07, банката ще изпрати съобщение (по-нататък наричано „съобщение за превод“) до заемополучателя и крайния бенефициент между 10 и 15 дни преди датата на превода, което трябва: (i) да потвърждава сумата и валутата на транша, както са посочени в молбата; (ii) да посочва лихвата или лихвите, определени съгласно член 3.01А; (iii) да посочва датата на превода на транша, но ако лихвата, посочена в съобщението за превод, надвишава съответната лихва, която преди това е била посочена от банката, или ако валутният състав или сумата на транша не съответства на молбата, заемополучателят или крайният бенефициент може в срок от три работни в Люксембург дни след получаването на съобщението за превод да оттегли молбата посредством съобщението до банката и вследствие на това молбата и съобщението за превод няма да са в сила. Г. Преводът ще се извърши на такава банкова сметка на името на крайния бенефициент, каквато заемополучателят и крайният бенефициент посочат на банката най-малко осем дни преди датата на превода, като за всяка една валута не може да бъде посочвана повече от една сметка. 1.03. Валута на превода на транша При наличие банката ще превежда всеки транш във валута или валутите, за които заемополучателят и крайният бенефициент са изразили предпочитание. Валутата на превода може да бъде ЕКЮ, валута на страните – членки на банката, или всяка друга валута, която широко е застъпена на главните валутни пазари. За изчисление на сумите, които трябва да се преведат във валути, различни от ЕКЮ, банката ще прилага средния междубанков обменен курс на Брюкселския валутен пазар, а ако не успее да стори това, ще се използва всеки друг пазар, избран от банката, на дата, посочена от банката, която е най-много 10 дни преди превода. 1.04. Условия на превода на транша А. Преводът на първи транш съгласно чл. 1.02 ще се извърши при условие, че са изпълнени следните условия съгласно изискванията на банката, а именно, че преди датата на молбата:
а-dup) юрисконсултът на заемополучателя да е дал благоприятно юридическо мнение за надлежното изпълнение на този договор от заемополучателя и по съответната документация при условия, приемливи за банката;
б-dup) юрисконсултът на крайния бенефициент да е дал благоприятно юридическо мнение за надлежното изпълнение на този договор от заемополучателя при условия, приемливи за банката;
в-dup) да са получени всички необходими съгласувания за взаимен контрол, за да се позволи на заемополучателя и крайния бенефициент да получат преводи по този договор, а заемополучателят да погасява заема и да плаща лихва и всички други суми, дължими по този договор; такива съгласувания трябва да покриват откриването и поддържането на сметките, на които заемополучателят дава указание на банката да преведе кредита;
г-dup) банката да е получила писмено пълномощно от заемополучателя до крайния бенефициент, с което упълномощава крайния бенефициент да иска и да получава преводи така, както е предвидено в този член;
д) да е изготвена програма между крайния бенефициент и Евроконтрол относно въпросите, споменати в чл. 6.10, която програма да е съгласувана с Евроконтрол и банката;
е) да има потвърждение от заемополучателя и крайния бенефициент, че са получени всички одобрения за строителни работи (покриващи също и екологичните аспекти). Ако се подаде молба от крайния бенефициент за превод на първи транш, преди банката да е получила задоволителни доказателства, че са изпълнени тези изисквания, ще се счита, че такава молба е получена от банката на датата, когато условията бъдат изпълнени. Б. Всеки следващ превод ще зависи от това, дали банката е получила преди датата на съответната молба задоволителни документални доказателства, че заемополучателят и крайният бенефициент са изразходвали за тези части на проекта, изложени в схема А към този договор, сума, най-малко равна на сбора (без данъци и мита за внос) от всички суми, преведени от банката дотогава, минус по два милиона ЕКЮ за всеки превод освен за последния. Преводите по т. 2.1 на техническото описание в схема А ще бъдат направени в случай, че банката одобри и приеме проекта и разходите по строителството и оборудването на Районния център за управление на въздушното движение и тяхното приключване. Освен това всеки превод ще бъде в зависимост от това, дали банката преценява, че заемополучателят и крайният бенефициент разполагат с достатъчно други средства за обезпечаване на навременното завършване и внедряване на проекта в съответствие с техническото описание в схема А. В. Последният превод ще бъде в зависимост от изпълнението на допълнителното условие всички предишни преводи да са изразходвани за проекта или да има задоволително доказателство за това, че ще бъдат изразходвани в срок 60 дни. Всеки превод по силата на този параграф за авансово финансиране на разходи ще се извършва срещу получаване (в срок 90 дни) на удовлетворително за банката доказателство, че всяка сума надлежно е била изразходвана за проекта. Г. За изчисляване на еквивалента в ЕКЮ на изразходваните суми банката ще прилага обменния курс, валиден на тридесетия ден преди датата на молбата. Ако някаква част от доказателствата, представени от заемополучателя или крайния бенефициент, не задоволява банката, тя може да преведе пропорционално по-малко от исканата сума. 1.05. Комисиона за отсрочване Ако по молба на заемополучателя (със съгласието на банката) бъде направена отсрочка за който и да е транш, заемополучателят ще плати комисиона за отлагането върху непреведената част от транша 1% годишно, начислена от първоначално посочената дата за превод до датата на действителния превод или ако траншът не бъде (изцяло) преведен до датата на анулиране или закриване на този транш. Молбата за отсрочване трябва да бъде получена в банката най-малко 8 дни преди първоначално посочената дата за превод. Такава комисиона ще се начислява ден за ден и е платима на всяка дата, посочена в чл. 5.03. 1.06. Анулиране на кредита Ако стойността на проекта не достигне цифрата, спомената в уводната част, банката може със съобщение до заемополучателя да анулира кредита пропорционално на намалената стойност. Заемополучателят може по всяко време със съобщение до банката изцяло или частично да анулира всяка непреведена част от кредита. Ако заемополучателят анулира който и да е транш, за който съответната молба от заемополучателя не е оттеглена в съответствие с условието на чл. 1.02В, той ще плати комисиона, изчислена върху анулираната сума, възлизаща на половината от лихвения процент, прилаган от банката към датата на анулирането по отношение на заеми, отпускани от нея, в същата пропорция срещу валутите и с продължителност, съответстваща на продължителността на анулирания транш. Такава комисиона ще бъде платима в допълнение на комисионите, платими по силата на чл. 1.05. 1.07. Закриване и суспендиране на кредит Банката може със съобщение до заемополучателя да закрие непреведената част на кредита по всяко време и с незабавен ефект:
а-dup2) при възникване на обстоятелства, споменати в чл. 10.01А или Б; или
б-dup2) ако възникнат изключителни обстоятелства, които неблагоприятно влияят на достъпа на банката до национални или до съответните международни капиталови пазари. Или пък ако банката е на мнение, че е възникнала ситуация, описана в (а) или (б), но тя е временна, банката може със съобщение до заемополучателя да прекъсне непреведената част от кредита. В такъв случай суспендирането ще продължи, докато след подаването на друга молба банката отново бъде в състояние да даде съобщение за превод. Обаче банката няма право да закрива или да суспендира на основание съгласно (б) транш, за който е дадено съобщение за превод. Кредитът ще се счита закрит, ако банката поиска погашение на основание чл. 10. Ако кредитът бъде закрит по други причини, различни от посочените в случай (б), заемополучателят ще плаща комисиона върху закритата сума с годишна ставка 0,75%, изчислена от датата на съответната молба до датата на закриването. Тази комисиона ще се плаща в допълнение на комисионата, платима на основание на чл. 1.05. 1.08. Валута на комисионите Комисионата, дължима от заемополучателя на банката на основание чл. 1, ще се изчислява и ще бъде платима в ЕКЮ. Член 2 Заем 2.01. Размер на заема Заемът (по-нататък наричан „заема“) се състои от сбора на сумите в различни валути, преведени от банката, така, както са обявени от банката при превеждането на всеки транш. 2.02. Валута на погашенията Всяко погашение съгласно чл. 4 или ако случаяте такъв, съгласно чл. 10, ще бъде извършено във валутите на преводите и пропорционално на частите, които те представляват в баланса на заема. 2.03. Валута на лихвите и другите такси Лихвата и другите такси, платими според чл. 3, 4 и 10, ще бъдат изчислени и платими пропорционално във всяка валута, в която заемът трябва да бъде погасен. Всяко друго плащане ще се извършва във валута, посочена от банката, като се отчита валутата на разхода, който трябва да бъде заплатен с това плащане. 2.04. Съобщение на банката След превеждането на всеки транш банката ще представя на заемополучателя и крайния бенефициент обобщено извлечение, показващо сумата, валутния състав, датата на превода, погасителен план и лихва или лихви за този транш. Член 3 Лихва 3.01. Лихвен процент А. Непогасеният остатък на всеки транш ще носи лихва съгласно лихвения процент или проценти, посочени в съобщението за превод, което се отнася за него, който процент или проценти ще бъдат приложимите лихвени проценти към заеми, изразени в съответната валута или валути, които банката отпуска на заемополучателите си при същите условия на погашение и при същите условия на плащане на лихва както въпросния транш към датата на издаване на съобщението за превод. Б. Лихвата ще бъде платима на полугодишни вноски, за минали периоди, на датите, посочени в чл. 5.03. 3.02. Лихва върху просрочени суми Без противоречие на чл. 10 и като изключение на член 3.01 ще се начислява лихва върху всяка просрочена сума от датата и до датата на действителното плащане с годишен лихвен процент, изчислен, както следва:
а-dup3) за сума, дължима по който и да е транш – с лихвен процент, равен на сумата от (i) 2,5% плюс (ii) съответния лихвен процент, посочен съгласно чл. 3.01; и
б-dup3) за всяка друга сума – с лихвен процент, равен на сбора от (i) 2,5% плюс (ii) лихвения процент, който банката взема към датата на падежа върху заеми във въпросната валута за срок 13 години. Такава лихва ще се плаща в същата валута, в каквато е просрочената сума, върху която се начислява. Член 4 Погашение 4.01. Нормално погашение Заемополучателят ще погасява заема в съответствие с погасителния план, изложен в схема Б. 4.02. Доброволно предварително погашение
(1-dup) С двумесечно предварително съобщение до банката заемополучателят може да погаси предварително целия или част от един транш на всяка дата, посочена в чл. 5.03.
(2) В случай на предварително погашение на един транш заемополучателят ще плати на банката една допълнителна сума, равна на 85% от съвкупността на всички суми, изчислени и сконтирани по следния начин:
а) за всеки полугодишен период, който завършва с дата за плащане на лихва, която се пада след датата на предварителното погашение, банката ще изчислява размера на лихвата, ако има такава, която, ако не е било извършено предварително погашение, би била платима върху предплатената сума във всяка валута, съставяща този транш, като прилага процента, с който (x) лихвеният процент, приложим към такава валута съгласно чл. 3.01, надвишава (y) лихвения процент, който банката би поискала за заем в същата валута и при същите полугодишни вноски за погашение и със среден срок, равен или на средния оставащ срок на транша, или ако този оставащ срок е по-малък от всяка котировка на банката за най-краткия срок, котиран от нея, три месеца преди датата на въпросното предварително плащане;
б) всяка сума, изчислена по този начин, ще бъде сконтирана към датата на предварително плащане на базата на сконтовия процент, равен на съответния процент за реинвестиране.
(3) Сумата, посочена от заемополучателя в съобщението за предварително погашение, заедно с всички други суми, дължими съгласно чл. 4.02(2), ще бъде платима на банката на датата, посочена в съобщението. Съобщението е неотменяемо. Предварително погасени траншове не могат да бъдат заемани отново. 4.03. Принудително предварително погашение А. Ако заемополучателят или крайният бенефициент доброволно погаси предварително част или цял друг заем, първоначално договорен за срок от повече от пет години, банката може да поиска авансово погашение на такава част от сумата на заема, непогасена дотогава, каквато предварително погасената сума позволява по отношение на съвкупната останала сума от всички такива заеми. Банката ще отправи искането си, ако има такова, към заемополучателя или крайния бенефициент в срок от четири седмици след получаване на съответното съобщение съгласно чл. 8.02(в) (2) или 8.03. Всяка сума, поискана от банката, ще се плаща заедно с начислената лихва на датата, посочена от банката, която не трябва да предхожда датата на предварителното погасяване на другия заем. Предварително погасяване на заем чрез нов заем, който има поне толкова дълъг срок, колкото неизтеклия срок на предварително погасявания заем, няма да се счита за предварително погашение. Б. Ако общата стойност на проекта бъде значително под цифрата, посочена в уводната част, банката може да поиска предварително погашение на заема, пропорционално на намалената стойност. В. Ако крайният бенефициент погаси предварително целия или част от заема на заемополучателя, отпуснат съгласно споразумението за заем, независимо дали е направил това доброволно или по силата на искане в съответствие със Споразумението за заем, заемополучателят трябва да погаси авансово на банката еквивалента на това авансово погашение. Такова авансово погашение заедно с премията, изчислена върху сумата за предплащане в съответствие с чл. 4.02, ще стане дължимо на най-близката дата до датата, посочена в чл. 5.03. Г. В случай, че е дължимо авансово погасяване, съгласно чл. 4.03, заемополучателят може да избира кой транш или кои траншове да погаси авансово. 4.04. Общи разпоредби относно авансово плащане съгласно чл. 4 Авансовото погашение ще се извършва във всички валути на въпросния транш пропорционално на непогасените суми, освен ако заемополучателят реши вместо това да извърши авансово погашение съгласно чл. 4.02 на цялата непогасена сума в една или повече валути по този транш. В случай на частично авансово погашение във всички валути всяка авансово погасявана сума ще се изчислява пропорционално на всяка непогасена вноска. Този чл. 4 не може да противоречи на чл. 10. Член 5 Плащания 5.01. Място на плащане Всяка сума, платима от заемополучателя съгласно този договор, ще се изплаща на съответната сметка, посочена на заемополучателя от банката. Банката ще посочи сметката най-малко петнадесет дни преди датата на първото плащане от заемополучателя и ще уведомява за всяка промяна на сметката най-малко петнадесет дни преди датата на първото плащане, за което се отнася промяната. Този срок за уведомяване не се прилага в случай на плащане по чл. 10. 5.02. Изчисляване на плащанията за част от годината Всяка сума, дължима от заемополучателя като лихва, комисиона или други по този договор и изчислена по отношение на част от годината, ще бъде изчислена на базата на година от триста и шестдесет дни и на месец от тридесет дни. 5.03. Дати на плащане Сумите, дължими полугодишно по този договор, се плащат на банката на 20 януари и 20 юли всяка година. Другите дължими по този договор суми се плащат в срок седем дни след получаване на искането на банката от страна на заемополучателя. Дължима от заемополучателя сума ще се смята за платена, когато бъде получена от банката. Член 6 Особени задължения 6.01. Използване на заема и на други средства Заемополучателят и крайният бенефициент ще използват постъпленията от заема и другите средства, споменати в плана за финансиране, описан в уводната част, изключително за изпълнението на проекта. 6.02. Завършване на проекта Крайният бенефициент се задължава да изпълни проекта в съответствие с техническото описание и да го завърши до датата, посочена в това описание. 6.03. Увеличена стойност на проекта Ако стойността на проекта надвиши приблизителната сума, изложена в пета точка на уводната част, заемополучателят и крайният бенефициент ще набавят средства за финансиране на надвишението, без да се обръщат към банката, така че да се даде възможност на крайния бенефициент да завърши проекта съгласно техническото описание. Плановете на заемополучателя и крайния бенефициент за набавяне на средства за покриване на увеличената стойност ще бъдат своевременно съобщавани на банката. 6.04. Процедура за провеждане на търгове Крайният бенефициент ще закупува оборудване, ще обезпечава услуги и други дейности във връзка с проекта в изпълнение на изискванията на банката посредством международен търг, открит най-малко за представители на всички страни – членки на Европейската общност, и на Република България. 6.05. Застраховка Докато заемът е непогасен, крайният бенефициент ще застрахова по подходящ начин всички дейности и собственост, които съставляват част от проекта, съгласно нормалната практика за подобни дейности, които представляват обществен интерес в Република България. 6.06. Поддръжка Докато заемът е непогасен, крайният бенефициент се задължава да поддържа, поправя, да извършва основен ремонт и да обновява цялото имущество, съставляващо част от проекта, така, както се изисква за поддържането му в добро работно състояние. 6.07. Разпределение и наличност на средствата Заемополучателят се задължава да осигури на крайния бенефициент достатъчно средства за поддръжка на оборудването, включено в проекта, по време на неговото изпълнение и след завършването му през цялото време на заема с оглед да се обезпечи поддържането на тази инфраструктура в добро работно състояние. Заемополучателят се задължава да предостави на крайния бенефициент достатъчно средства с оглед да се осигури навременно изпълнение на проекта. 6.08. Тарифи Заемополучателят и крайният бенефициент се задължават да въведат тарифна система, основана на международно признатата формула на Евроконтрол; приходът съгласно тарифите трябва да покрие текущите разходи, лихва и амортизация и трябва да обезпечи погашението на дългосрочните задължения по дълга на крайния бенефициент. 6.09. Условия, които ще се прилагат между заемополучателя и крайния бенефициент Финансирането на крайния бенефициент съгласно споразумението за заем трябва:
а) да съответства на условията, изложени в договора на заемополучателя и крайния бенефициент;
б) да се начисли лихвен процент, който не е по-висок от лихвения процент, договорен между банката и заемополучателя за този транш, от който трябва да бъде финансиран проектът; и
в) да има същите гратисни срокове за погашение. 6.10. Други особени задължения на заемополучателя и крайния бенефициент Заемополучателят и крайният бенефициент се задължават да осигурят следното:
а-dup) крайният бенефициент да използва консултантските услуги на Консултантската служба на Евроконтрол с оглед получаването на необходимата помощ за изпълнението на проекта, включително проектирането, ръководството на проекта и финансовите въпроси на базата на задание, приемливо за банката;
б-dup) крайният бенефициент да публикува годишен отчет, започвайки от 1993 г.; този доклад, който трябва да бъде достъпен за обществеността не по-късно от шест месеца след приключване на финансовата година, за която се отнася, трябва да съдържа отделни финансови извлечения, изготвени в съответствие с международно приетите счетоводни стандарти, и да включва показатели за дейността;
в-dup) започвайки от финансовата 1993 г., финансовите извлечения относно операциите на крайния бенефициент ще бъдат подлагани на финансова ревизия в съответствие с международно приетите одиторски стандарти, приемливи за банката. По-специално финансовата ревизия ще направи оценка на активите на крайния бенефициент, на базата на които по международно приети стандарти на Евроконтрол се изготвят балансовите отчети и отчетите за приходите и разходите на крайния бенефициент. По време на одиторската проверка ще бъде завършена компютризацията на издаването на фактури;
г) започвайки от финансовата 1993 г., крайният бенефициент да започне подходящо осчетоводяване на разходите, за да се даде възможност за гладко въвеждане на системата на Евроконтрол за събиране на таксите;
д) крайният бенефициент в съответствие с препоръките на Евроконтрол да поддържа солидна финансова структура и по-специално да постигне равнище на вътрешно генерирани средства, достатъчни да покрият обслужването на дълга, и да покрият нуждите му за инвестиране и поддръжка;
е) заемополучателят и крайният бенефициент да дефинират съгласно с Евроконтрол график за представянето на молба за присъединяване към Евроконтрол и съответно да информират банката. Член 7 Гаранция 7.01. Допълнителни гаранции Ако крайният бенефициент предостави на трета страна някакви гаранции и ако банката пожелае, той ще предостави на банката еквивалентна гаранция за изпълнение на задълженията си по този договор. Нищо от горния параграф няма да се прилага: (i) по отношение на правото на доставчика да изплаща дългове или на друга ипотека върху земя или други активи, когато такава ипотека обезпечава само цената на закупуване или някакъв кредит, който има срок не повече от 12 месеца, получен за финансирането ѝ; или (ii) по отношение на залог върху акции, учредени за гарантиране на краткосрочен кредит. За целите на чл. 7.01 крайният бенефициент декларира, че никое от имуществата му не е ипотекирано и правото на собственост върху него не се оспорва. 7.02. Гаранция Ако заемополучателят в бъдеще предостави на трета страна гаранция за изпълнение на задълженията си по външния си дълг или някоя преференция или приоритет във връзка с тях, заемополучателят трябва да информира банката и ако банката изисква, да ѝ предостави равностойна гаранция за изпълнение на задълженията си по този договор или да даде на банката равностойна преференция или приоритет. Заемополучателят заявява, че понастоящем не съществува такава гаранция, преференция или приоритет. Член 8 Информация и посещения 8.01. Информация във връзка с проекта Заемополучателят и крайният бенефициент се задължават:
а-dup2) да предоставят на банката: (i) най-късно до 31 декември 1993 г. и след това на полугодишни интервали до завършването на проекта доклад за изпълнението на проекта; (ii) шест месеца след завършване на проекта доклад за завършването на проекта; и (iii) периодично всякакви документи или информация относно финансирането, изпълнението и експлоатацията на проекта според резонно искане на банката;
б-dup2) своевременно да предоставят за одобрение от банката всяка материална промяна на общите планове, графика или програмата за разходите по проекта съобразно с изявленията пред банката преди подписване на настоящия договор; и
в-dup2) най-общо да информират банката за всеки факт или събитие, известно на заемополучателя и крайния бенефициент, които могат съществено да навредят или да повлият на условията за изпълнение или експлоатация на проекта. 8.02. Информация, засягаща крайния бенефициент Крайният бенефициент е длъжен:
а-dup3) да предоставя на банката: (i) всяка година, най-късно един месец след публикуването им, годишния доклад на крайния бенефициент, балансовия отчет и отчетите за приходите и разходите и доклада на одитора; и (ii) периодично всякаква информация за общото си финансово състояние, каквато банката може резонно да поиска;
б-dup3) да обезпечи точно записване на операциите, касаещи финансирането и изпълнението на проекта, в счетоводните документи; и
в-dup3) да информира банката: (i) незабавно за всяко изменение на основните си документи и всяка промяна в собствеността на капитала си, в резултат на която е вероятно да възникне промяна в контрола върху крайния бенефициент; (ii) незабавно за всяко решение, взето от него поради каквато и да е причина, и за всеки факт, който го задължава, или за всяко искане към него да погасява авансово който и да е заем, първоначално отпуснат за период повече от 5 години; (iii) незабавно за всяко свое намерение да създаде гаранционно участие в печалбата върху който и да е от активите си в полза на трета страна; или (iv) най-общо за всеки факт или събитие, което може да възпрепятства изпълнението на всяко задължение на крайния бенефициент по силата на този договор. 8.03. Информация, засягаща заемополучателя Заемополучателят е длъжен да информира незабавно банката за всяко решение, взето от него по каквато и да е причина, или за всеки факт, който го задължава, или за искане, отправено към него за авансово погасяване на заем, предварително отпуснат за период, по-дълъг от пет години. 8.04. Посещения Заемополучателят и крайният бенефициент се задължават да позволяват на лица, определени от банката, които могат да бъдат придружавани от представители на Съда на одиторите на Европейските общности, да посещават обектите, инсталациите и сградите, съставящи проекта, и да правят такива проверка, каквато пожелаят, и да им оказват или да се грижат да им бъде оказвано необходимото съдействие за тази цел. Член 9 Такси и разходи 9.01. Данъци, мита и такси Заемополучателят се задължава да плаща данъците, митата, таксите и други налози от всякакво естество, включително гербов налог и такси по регистрацията, които произтичат от изпълнението или прилагането на този договор или всеки свързан с него документ, и при всяко обезпечаване на заема. Заемополучателят се задължава да изплати главницата, лихва, комисиони и други брутни суми, дължими по този договор, без отчисляване на каквато и да е национални или местни налози, но ако заемополучателят по закон е задължен да прави такива отчисления, той така трябва да завиши бруто сумата, че след отчислението нетната сума, получена от банката, да бъде равна на дължимата сума. 9.02. Други такси Заемополучателят се задължава да поеме всички професионални и банкови разноски, разноски по трансфера или по валутния обмен, направени във връзка с изпълнение или прилагане на този договор или на свързан с него документ, и при обезпечаването на заема. Член 10 Авансово погасяване в случай на неизпълнение 10.01. Право на искане на авансово погашение Заемополучателят трябва да погаси заема или всяка част от него незабавно при поискване на това от банката: (А) веднага:
а-dup4) ако за информация или документ, представени в банката от или от името на заемополучателя или крайния бенефициент във връзка с преговорите по този договор или в периода на неговото действие, се докаже, че са били неверни в съществената си част;
б-dup4) ако заемополучателят не погаси на падежа която и да е част от заема или лихвата върху него или не извърши други плащания към банката, както е предвидено в този договор;
в-dup4) ако след неизпълнение по този договор от заемополучателя или крайния бенефициент се поиска да погаси авансово който и да е заем, отпуснат му първоначално за срок, по-голям от пет години;
г-dup) ако възникне такова събитие, което има вероятност да застраши обслужването на заема или неблагоприятно да засегне обезпечаването му;
д-dup) ако престане да се изпълнява което и да е задължение, поето от заемополучателя, така, както е посочено в девета и десета точка на уводната част, по отношение на който и да е заем, отпуснат на заемополучател в България от средствата на банката или от ЕО;
е-dup) ако който и да е заемополучател в България не изпълни свое задължение по който и да е заем, отпуснат от средствата на банката или на ЕО; или (В) при изтичане на един разумен период от време, посочен в съобщение, връчено от банката на заемополучателя, без въпросът да е бил уреден задоволително за банката;
а-dup5) ако заемополучателят или крайният бенефициент не спазват което и да е задължение по този договор освен това, посочено в чл. 10.01 (А)(б); или
б-dup5) ако какъвто и да е конкретен факт, посочен в уводната част, се измени съществено и ако изменението засяга интересите на банката като заемодател на заемополучателя или неблагоприятно засяга въвеждането или експлоатацията на проекта. 10.02. Други законни права Член 10.01 не ограничава всяко друго право на банката по силата на закона да изиска авансово погасяване на заема. 10.03. Щети Когато бъде отправено искане за авансово погашение по силата на чл. 10.01, заемополучателят трябва да плати на банката върху сумата на всяка вноска така, както са изложени в схема В, една годишна сума в размер 0,25% от датата на искането до съответната първоначална дата, когато е била дължима вноската, така, както е посочено в схема В. 10.04. Запазване на права Неизползването или забавянето от страна на банката при упражняване на правата ѝ по силата на този чл. 10 няма да се тълкува като отказване на банката от което и да е такова право. 10.05. Използване на получените суми Сумите, получени вследствие на искане по силата на чл. 10, ще се използват най-напред за погасяването на щети, комисиони и лихви в този ред и след това за намаляване на непогасените вноски в обратен ред на падежа им. Те ще се използват между траншове по усмотрение на банката. Член 11 Закон и юрисдикция 11.01. Закон Този договор и неговото сключване, конструкция и валидност се управляват от английския закон. 11.02. Юрисдикция Всички спорове във връзка с договора ще се отнасят в Съда на Европейските общности. Страните по този договор с настоящото се отказват от всякакъв имунитет или от право да се противопоставят на юрисдикцията на този съд. Решението на съда, дадено в изпълнение на този член 11.02, е окончателно и задължително за страните без ограничение или резерви. 11.03. Доказателство за дължими суми При всяко съдебно дело, произтичащо от този договор, сертификатът на банката относно всяка сума, дължима на банката по този договор, ще бъде третиран като свидетелство, подлежащо на доказване по отношение на такава сума. Член 12 Заключителни клаузи 12.01. Съобщения Съобщенията и другите уведомления, извършвани по този договор, трябва да се изпращат на адресите, които се посочват в 1) по -долу, но онези съобщения до заемополучателя или крайния бенефициент, които се отнасят до оплаквания, независимо дали са в ход или предстоящи, трябва да се изпращат на адреса, посочен в 2) по-долу и избран от заемополучателя и крайния бенефициент като свое седалище: за банката: 100 Boulevard Konrad Adenauer L-2950 Luxembourg-Kirchberg за заемополучателя: 1) ул. Левски 9 1000 София България за крайния бенефициент: Ръководство въздушно движение Аерогара „София“ 1540 София България 2) Bulgarian Mission to the European Communities Av. Moscicki 7 11 SO Brussels 12.02. Форма на уведомяване Уведомленията и другите съобщения, за които са определени срокове в този договор или които сами по себе си определят задължителни за адресата срокове, ще се доставят на ръка с препоръчано писмо, телеграма, телекс или по друг начин на предаване, който позволява доказване на получаването от адресата. Датата на подаване на препоръчаното писмо или според случая датата на получаване на излъченото съобщение ще бъде окончателна за определяне на срока. 12.03. Уводна част, схеми и анекси Уводната част и следните схеми представляват неразделна част от този договор: Схема А Техническо описание Схема Б Погасителен план Схема В Дефиниция на ЕКЮ Следните анекси се прилагат към този договор: Анекс I Юридическо мнение от страна на заемополучателя Анекс II Юридическо мнение от страна на крайния бенефициент Анекс III Пълномощно на РВД Като свидетелство на казаното, страните изготвиха този договор в четири оригинала на английски език. Този финансов договор е парафиран от името на заемополучателя от г-н Д. Костов, заместник-министър на финансите; от името на крайния бенефициент – от г-н Владимир Тодоров, финансов директор, и от името на банката – от г-н Бруно Ейнард, директор. За Република България: За Европейската К. Ерменков, инвестиционна банка: Х. Дуборг, министър на транспорта вицепрезидент Схема А Техническо описание
1. Цел Този проект касае проектирането, покупката, внедряването и експлоатацията на инсталации и оборудване с цел подобряване на ефективността, капацитета и безопасността на въздухоплаването във въздушното пространство, за което отговаря България. Специално внимание ще бъде обърнато върху съответствието на системите на спецификациите и стандартите за една нова паневропейска система така, както е дефинирана от Евроконтрол. Структурата на тази нова паневропейска система може да се види в Европейската програма за хармонизация и интеграция на системите за ръководство на въздушното движение.
2. Проект 2.1. Нов районен център (АСС) Строителство на нова сграда АСС Оборудване за многорадарно проследяване, включително неотложни подобрения на работните позиции на ръководител полетите в настоящия АСС Система за обработка на полетна информация (FDPS) Трасови моноимпулсен вторичен обзорен радар (MSSR) близо до Пловдив Радиолокационен тренажор Система за управление на речевите връзки (VCCS) Аеронавигационна фиксирана телекомуникационна мрежа (AFTN) Документация, обучение и резервни части N.B. 2.1 ще бъде преразгледан след завършване на тръжната процедура за новия АСС. 2.2. Навигационно оборудване 3 Системи за приземяване по прибори (ILS) 9 Приводни радиостанции (NDB) 48 Локатора 3 Съоръжения за измерване на разстояние (DME) 3 УКВ всенасочени радиофара (VOR) 5 VOR/DME (конвенционални) 2 VOR/DME (Doppler) 2 Маркиращи маяка за Аерогара Пловдив 2.3. Комуникационно оборудване 58 УКВ предавателя 58 УКВ приемника 38 УКВ трансивера Устройства за звукозапис за Вътрешни летища Радиовръзки Върбица – Варна, Върбица – връх Ботев и връх Ботев – нов трасови MSSR Радиовръзки за новата сграда на АСС 2.4. Метеорологично (МЕТ) оборудване Автоматична система Варна Проект ATS – България МЕТ радар Варна МЕТ радар София МЕТ спътникова система 2.5. Енергийни и осветителни системи Системи за непрекъснато захранване (UPS) Осветителни тела за подхода и пътеките за рулиране Осветление за ПИК в Бургас и Варна 2.6. Контролно-измервателни системи Обучение и консултантски услуги Оборудване за радарно обучение Оборудване за обучение за управление в зоната на подхода 2.7. Замяна на трасовите радари MSSR Витоша и Върбица Първичен радар (PR) Витоша и Върбица 2.8. Други Консултации за ново оборудване Обучение на персонал Издателски и картографски системи Нови конзоли за 8 контролни кули Финансово проучване
3. График Начало на проекта януари 1993 г. Дати за завършване: АСС сграда и оборудване края на 1996 г. Навигационно оборудване края на 1995 г. Комуникационно оборудване края на 1996 г. Метео оборудване края на 1995 г. Енергийни и осветителни системи Системи за контрол края на 1996 г. и измерване края на 1997 г. Замяна на трасови радари края на 1997 г. Други края на 1997 г. Схема Б Погасителен план България – проект „Обслужване на въздушното движение – В“ Дата на вноската Суми, които трябва да бъдат погасявани, изразени като процент от заема, както е дефиниран в член 2.01
1-dup. 20 януари 1999 г. 6,25
2-dup. 20 юли 1999 г. 6,25
3-dup. 20 януари 2000 г. 6,25
4. 20 юли 2000 г. 6,25
5. 20 януари 2001 г. 6,25
6. 20 юли 2001 г. 6,25
7. 20 януари 2002 г. 6,25
8. 20 юли 2002 г. 6,25
9. 20 януари 2003 г. 6,25
10. 20 юли 2003 г. 6,25
11. 20 януари 2004 г. 6,25
12. 20 юли 2004 г. 6,25
13. 20 януари 2005 г. 6,25
14. 20 юли 2005 г. 6,25
15. 20 януари 2006 г. 6,25
16. 20 юли 2006 г. 6,25 100% Схема В Дефиниция на ЕКЮ В изпълнение на Регламент на Съвета на Европейските общности номер 3180/78 от 18.XII.1978 г., обнародван в Официалното издание на Европейските общности на 30.XII.1978 г. (брой L 379), изменен с Регламент на Съвета номер 2626/84 от 15.IX.1984 г., обнародван в Официалното издание на Европейските общности на 16.IX.1984 г. (брой L 247) и с Регламент на Съвета номер 1971/89 от 19.VI.1989 г., обнародван в Официалното издание на Европейските общности от 4.VII.1989 г. (брой L 189), и по-специално първия му член, и в съответствие с обявата, публикувана от Европейските общности в Официалното издание от 21 септември 1989 г. (брой С 241), ЕКЮ-то се дефинира като сбор на следните суми валути на страните – членки на Европейската общност: Германска марка : 0.6242 Френски франк : 1.332 Фунт стерлинг : 0.08784 Италианска лира : 151.8 Холандски гулден : 0.2198 Белгийски франк : 3.301 Люксембургски франк : 0.130 Испанска песета : 6.885 Датска крона : 0.1976 Ирландски фунт : 0.008552 Гръцка драхма : 1.440 Португалско ескудо : 1.393 Всяка промяна в състава на ЕКЮ-то, за която бъде взето решение съгласно чл. 2 на Регламент номер 3180/78, ще бъде прилагана автоматично към тази дефиниция. Ако банката прецени, че ЕКЮ-то е престанало да се използва в рамките на Европейската монетарна система (така, както е учредена с резолюция на Европейския съвет от 5 декември 1978 г.) и за плащане на сделки между централните парични ведомства на страните – членки на Европейската общност, и създадените институции по силата на спогодбите за учредяване на Европейските общности, тя ще уведоми за това заемополучателя. Считано от деня на уведомяването, ЕКЮ-то трябва да бъде заменено от суми валути, от които то е съставено съгласно последната дефиниция на ЕКЮ-то, за която е било взето решение от Съвета на Европейските общности преди датата на такова уведомяване. Стойността на ЕКЮ-то във всяка валута трябва да съответства на определената от Комисията на Европейските общности на базата на ежедневните котировки на пазарните обменни курсове. При липса на такова определяне стойността на ЕКЮ-то в която и да е валута трябва да се фиксира, като се прилага кръстосаният курс между тази валута и всяка друга валута, фигурираща в ежедневните таблици, публикувани от Комисията на Европейските общности. Ако нито един от двата метода не може да бъде приложен, стойността на ЕКЮ-то в която и да е валута ще се равнява на сбора от еквивалентите в тази валута на сумите на валутите, изброени в първия параграф по-горе. Обменните курсове между ЕКЮ-то и националните валути, които най-широко присъстват на международните валутни пазари, се котират ежедневно и се публикуват периодично в Официалното издание на Европейските общности. 95739 ФИНАНСОВ ДОГОВОР между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект „Ръководство въздушно движение – В“) (Ратифициран със закон, приет от 37-о Народно събрание на 2 март 1995 г. – ДВ, бр. 24 от 1995 г. В сила от 18 март 1995 г.) Този договор се сключва между правителството на България, представяно от Министерството на финансите, със седалище ул. Раковски 102, 1000 София, България, и представлявано от г-н Стоян Александров, министър, по-нататък наричани „заемополучател“, като една страна, Европейската инвестиционна банка със седалище бул. Конрад Аденауер 100, Люксембург-Кирхберг, Велико херцогство Люксембург, представлявана от г-н Волфганг Рот, вицепрезидент, по-нататък наричана „банка“, като втора страна, и Ръководство въздушно движение (РВД), учредено с ПМС № 17 от 1987 г. и ПМС № 102 от 1992 г., със седалище Аерогара „София“, 1540 София, България, представлявано от г-н Владимир Тодоров, директор финанси, по-нататък наричан „краен бенефициент“, като трета страна. Като се има предвид, че: Съветът на европейските общности е взел решение да продължи своя план на действие за оказване на помощ на Република България в подкрепа на усилията ѝ за осъществяване на политически и икономически реформи. Управителите на Европейската инвестиционна банка взеха предвид това решение и на 2 май 1994 г. упълномощиха отпускането на заеми за инвестиционни проекти в България. На 2 октомври 1994 г. между банката и България беше подписана рамкова спогодба за финансово сътрудничество, която касае този финансов договор. Заемополучателят и крайният бенефициент предлагат да предприемат един проект (по-нататък наричан „проекта“) за възстановяване и усъвършенстване на Българската система за обслужване на въздухоплаването в съответствие с указанията, съдържащи се в проучването на Международната организация за гражданска авиация (ИКАО), по-конкретно описан в техническото описание, изложено в приложената схема А (по-нататък наричано „техническо описание“). Предварителната обща стойност на проекта е 83,5 милиона ЕКЮ. Стойността на проекта ще се финансира, както следва: еквивалент в милиони ЕКЮ Собствени средства на РВД/заемополучателя 23,5 С цел да се осигури пълното финансиране заемополучателят поиска от банката заеми в размер на ЕКЮ 60 83,5 Заемополучателят като член на Европейската конференция за гражданска авиация (по-нататък наричана „ЕСАС“) поема ангажимент за реализирането на Европейската програма за хармонизиране и интегриране на системите за управление на въздушното движение (по-нататък наричан „ЕАТСНИР“), а също така да се присъедини към Евроконтрол, Европейската организация за сигурност на въздухоплаването. В съответствие с целите на интеграцията на европейската система Евроконтрол ще участва в подготовката и осъществяването на проекта. Заемополучателят се задължава за времетраенето на отпуснатия заем (в съответствие с националното си законодателство) да обезпечи необходимата чужда валута за плащане на лихвата, комисионни и други такси и изплащането на главницата. Заемополучателят се задължава да освободи от данъчно облагане всички плащания по главницата, лихвата и други дължими суми по този договор и да разреши плащането на такива суми без удръжки на данъци в страната на платеца. Предоставянето на заем за проекта ще се извърши посредством споразумение (по-нататък наричано „споразумение за заем“) между заемодателя и крайния бенефициент. Банката, заемополучателят и крайният бенефициент сключиха първия финансов договор за стойност, еквивалентна на 30 милиона ЕКЮ, на 23 юли 1993 г. Банката, удовлетворена от това, че финансирането на проекта попада в сферата на нейните функции и отчитайки гореизложеното, реши да даде ход на молбата на заемополучателя за заем на стойност, еквивалентна на останалите 30 милиона ЕКЮ. Позоваванията в този договор на членове, изложения и факти, схеми и анекси са позовавания на членове, изложения и факти, схеми и анекси към този договор. Ето защо с настоящото се договаря следното: Член 1 Предоставяне на кредит 1.01. Размер на кредита По силата на този договор банката открива в полза на заемополучателя, а заемополучателят приема кредит (по-нататък наричан „кредита“) на стойност, еквивалентна на 30 милиона ЕКЮ, с единствена цел частично финансиране на проекта, както е посочено в схема А. Екюто е дефинирано в схема В към този договор и ще се използва за всички цели на този договор като действителна валута. 1.02. Процедура за предоставяне на кредита А. Кредитът ще се предоставя най-много в десет транша (по-нататък наричани „траншове“), като всеки ще бъде на стойност, равна наймалко на 1 милион ЕКЮ, освен последното плащане, но няма да превишава 10 милиона ЕКЮ. Б. Предоставянето на всеки транш ще се извършва след получаване в банката на писмена молба („молба“) от крайния бенефициент, заверена от заемополучателя, упоменаваща:
1-dup2. Цел Този проект касае проектирането, покупката, внедряването и експлоатацията на инсталации и оборудване с цел подобряване на ефективността, капацитета и безопасността на въздухоплаването във въздушното пространство, за което отговаря България. Специално внимание ще бъде обърнато върху съответствието на системите на спецификациите и стандартите за една нова паневропейска система, така, както е дефинирана от Евроконтрол. Структурата на тази нова паневропейска система може да се види в Европейската програма за хармонизация и интеграция на системите за ръководство на въздушното движение.
2-dup2. Проект 2.1. Нов районен център (АСС) Строителство на нова сграда АСС Оборудване за многорадарно проследяване, включително неотложни подобрения на работните позиции на ръководител полетите в настоящия АСС Система за обработка на полетна информация (FDPS) Трасови моноимпулсен вторичен обзорен радар (MSSR) близо до Пловдив Радиолокационен тренажор Система за управление на речевите връзки (VCCS) Аеронавигационна фиксирана телекомуникационна мрежа (AFTN) Документация, обучение и резервни части N.B. 2.1 ще бъде преразгледан след завършване на тръжната процедура за новия АСС. 2.2. Навигационно оборудване 3 Системи за приземяване по прибори (ILS) 9 Приводни радиостанции (NDB) 48 Локатора 3 Съоръжения за измерване на разстояние (DME) 3 УКВ всенасочени радиофара (VOR) 5 VOR/DME (конвенционални) 2 VOR/DME (Doppler) 2 Маркиращи маяка за Аерогара Пловдив 2.3. Комуникационно оборудване 58 УКВ предавателя 58 УКВ приемника 38 УКВ трансивера Устройства за звукозапис за вътрешни летища Радиовръзки Върбица – Варна, Върбица – връх Ботев и връх Ботев – нов трасови MSSR Радиовръзки за новата сграда на АСС 2.4. Метеорологично (MET) оборудване Автоматична система Варна MET радар Варна MET радар София MET спътникова система 2.5. Енергийни и осветителни системи Системи за непрекъснато захранване (UPS) Осветителни тела за подхода и пътеките за рулиране Осветление за ПИК в Бургас и Варна 2.6. Контролно-измервателни системи Обучение и консултантски услуги Оборудване за радарно обучение Оборудване за обучение за управление в зоната на подхода 2.7. Замяна на трасовите радари MSSR Витоша и Върбица Първичен радар (PR) Витоша и Върбица 2.8. Други Консултации за ново оборудване Обучение на персонал Издателски и картографски системи Нови конзоли за 8 контролни кули Финансово проучване
3-dup2. График Начало на проекта януари 1993 г. Дати за завършване: края на 1996 г. Навигационно оборудване края на 1995 г. Комуникационно оборудване края на 1996 г. Метео оборудване края на 1995 г. Енергийни и осветителни системи края на 1996 г. Системи за контрол и измерване края на 1996 г. Замяна на трасови радари края на 1997 г. Други края на 1997 г. Схема Б Погасителен план България – проект „Обслужване на въздушното движение – В“ Дата на вноската Суми, които трябва да бъдат погасявани, изразени като процент от заема, както е дефиниран в чл. 2.01
1-dup3. 31 март 2000 г. 6,25
2-dup3. 30 септември 2000 г. 6,25
3-dup3. 31 март 2001 г. 6,25
4-dup. 30 септември 2001 г. 6,25
5-dup. 31 март 2002 г. 6,25
6-dup. 30 септември 2002 г. 6,25
7-dup. 31 март 2003 г. 6,25
8-dup. 30 септември 2003 г. 6,25
9-dup. 31 март 2004 г. 6,25
10-dup. 30 септември 2004 г. 6,25
11-dup. 31 март 2005 г. 6,25
12-dup. 30 септември 2005 г. 6,25
13-dup. 31 март 2006 г. 6,25
14-dup. 30 септември 2006 г. 6,25
15-dup. 31 март 2007 г. 6,25
16-dup. 30 септември 2007 г. 6,25 100 % Схема В Дефиниция на ЕКЮ В изпълнение на Регламент на Съвета на Европейските общности номер 3180/78 от 18.XII.1978 г., обнародван в Официалното издание на Европейските общности на 30.XII.1978 г. (брой L 379), изменен с Регламент на Съвета номер 2626/84 от 15.IX.1984 г., обнародван в Официалното издание на Европейските общности на 16.IX.1984 г. (брой L 247), и с Регламент на Съвета номер 1971/89 от 19.VI.1989 г., обнародван в Официалното издание на Европейските общности от 4.VII.1989 г. (брой L 189), и по-специално първия му член, и в съответствие с обявата, публикувана от Европейските общности в Официалното издание от 21 септември 1989 г. (брой C 241), ЕКЮ-то се дефинира като сбор на следните суми валути на страните – членки на Европейската общност: Германска марка : 0.6242 Френски франк : 1.332 Фунт стерлинг : 0.08784 Италианска лира : 151.8 Холандски гулден : 0.2198 Белгийски франк : 3.301 Люксембургски франк : 0.130 Испанска песета : 6.885 Датска крона : 0.1976 Ирландски фунт : 0.008552 Гръцка драхма : 1.440 Португалско ескудо : 1.393 Всяка промяна в състава на ЕКЮ-то, за която бъде взето решение съгласно чл. 2 на Регламент номер 3180/78, ще бъде прилагана автоматично към настоящата дефиниция. Ако банката прецени, че ЕКЮ-то е престанало да се използва в рамките на Европейската монетарна система (така, както е учредена с резолюция на Европейския съвет от 5 декември 1978 г.) и за плащане на сделки между централните парични ведомства на страните – членки на Европейската общност, и създадените институции по силата на спогодбите за учредяване на Европейските общности, тя ще уведоми за това заемополучателя. Считано от деня на уведомяването, ЕКЮ-то трябва да бъде заменено от суми валути, от които то е съставено съгласно последната дефиниция на ЕКЮ-то, за която е било взето решение от Съвета на Европейските общности преди датата на такова уведомяване. Стойността на ЕКЮ-то във всяка валута трябва да съответства на определената от Комисията на Европейските общности на базата на ежедневните котировки на пазарните обменни курсове. При липса на такова определяне стойността на ЕКЮ-то в която и да е валута трябва да се фиксира, като се прилага кръстосаният курс между тази валута и всяка друга валута, фигурираща в ежедневните таблици, публикувани от Комисията на Европейските общности. Ако нито един от двата метода не може да бъде приложен, стойността на ЕКЮ-то в която и да е валута ще се равнява на сбора от еквивалентите в тази валута на сумите на валутите, изброени в първия параграф по-горе. Обменните курсове между ЕКЮ-то и националните валути, които най-широко присъстват на международните валутни пазари, се котират ежедневно и се публикуват периодично в Официалното издание на Европейските общности.