Чл. 1
С наредбата се определят изискванията към производителите и търговците относно:
1. характеристиките и наименованието на бързо замразените храни, предназначени за консумация от човека, наричани по-нататък „бързо замразени храни“;
2. максимално допустимите температури при транспорт и съхраняване на бързо замразените храни;
3. начините за етикетиране и за обозначаване на бързо замразените храни;
4. реда за вземане на проби и метода за измерване на температурата на бързо замразените храни.
Чл. 2
(1) Бързо замразените храни са храни, преминали процес на замразяване, наричан „бързо замразяване“, чрез който зоната на максимална кристализация се преминава по възможно най-бързия начин в зависимост от вида на храните, като постигнатата след термична стабилизация температура във всички части на храната е не по-висока от минус 18 °C и се поддържа постоянно.
(2) Изискванията на наредбата не се прилагат за сладолед и други подобни храни, съдържащи лед за хранителни цели.
Чл. 3
(1) При производството на бързо замразени храни се използват само пресни суровини с добро търговско качество.
(2) Процесите на подготовка и бързо замразяване на храните се извършват по възможно най-бързия начин, като се използва необходимото за целта технологично оборудване, за ограничаване до минимум на възможностите за настъпване на химични, биохимични и микробиологични промени в храните.
(3) Криогенните среди, които могат да се използват за директен контакт с бързо замразените храни, са:
1. атмосферен въздух;
2. азот;
3. въглероден диоксид.
Чл. 4
(1) Температурата на всички части на бързо замразените храни трябва да се поддържа постоянно на ниво не по-високо от минус 18 °C.
(2) При транспорт на бързо замразените храни се допускат кратковременни повишавания на температурата по ал. 1 с не повече от 3 °C.
(3) При доставяне в търговската мрежа и при съхраняване в хладилни витрини в обектите за търговия на дребно се допуска повишаване на температурата на бързо замразените храни по ал. 1 с не повече от 3 °C.
Чл. 5
Лицата, които извършват производство, транспорт, съхраняване и търговия с бързо замразени храни, трябва да използват оборудване, което осигурява съответствие на храните с изискванията на наредбата.
Чл. 6
Мониторинг и измерване на температурата в транспортните средства и съоръженията за складиране и съхраняване на бързо замразени храни, предназначени за консумация от човека, се извършват съгласно изискванията на Регламент (ЕО) 37/2005 на Комисията относно мониторинга на температурата в транспортните средства и съоръженията за складиране и съхраняване на бързо замразени храни, предназначени за консумация от човека.
Чл. 7
(отменен)
(1) Температурата на въздуха по време на транспорта и съхранението на бързо замразени храни в търговската мрежа и хладилните витрини в обектите за търговия на дребно се измерва поне с един термометър, поставен на видимо място.
(2) Отворените хладилни витрини в обектите за търговия на дребно се оборудват поне с един термометър, който да отчита температурата на въздуха в задната страна на съоръжението, като:
1. линията, отбелязваща максималната вместимост на витрината, трябва да е ясно обозначена;
2. термометърът се поставя на нивото на линията, която отбелязва максималната вместимост на витрината.
Чл. 8
Бързо замразените храни, предназначени за доставяне на крайния потребител, трябва да са опаковани от производителя или опаковача в подходяща опаковка, която да ги предпазва от микробиологични или други форми на външно замърсяване и от изсъхване.
Чл. 9
(1) При етикетирането на бързо замразени храни, предназначени за предлагане без последваща преработка на крайния потребител и на заведенията за обществено хранене, се спазва Наредбата за изискванията за етикетирането и представянето на храните, приета с Постановление № 136 на Министерския съвет от 2000 г. (ДВ, бр. 62 от 2000 г.), и следните допълнителни изисквания:
1. към търговското наименование на храната се добавя означението „бързо замразена“;
2. към датата на минималната трайност се посочват срокът, през който бързо замразените храни могат да се съхраняват от купувача, температурата на съхраняване и/или видът на хладилното съоръжение, в което трябва да се съхраняват;
3. етикетът да съдържа указание от типа „Да не се замразява повторно след размразяване!“.
(2) Когато при етикетирането се използва и някой друг от езиците на Общността, се добавя съответното означение съгласно приложение № 1.
Чл. 10
(1) При етикетирането на бързо замразени храни, които не са предназначени за предлагане на крайния потребител и на заведенията за обществено хранене, се обявяват задължително само следните данни:
1. търговското наименование на храната, допълнено с означението “бързо замразена”, а при използване и на някой друг от езиците на Общността при етикетирането се добавя и съответното означение съгласно приложение № 1;
2. нетно количество, изразено в единици за маса;
3. данни за идентифициране на партидата;
4. наименование, седалище и адрес на управление на лицето, което е отговорно за производството, опаковането или продажбата на храната.
(2) Данните по ал. 1 се обявяват непосредствено върху опаковката или чрез етикет, трайно прикрепен към нея.
Чл. 11
Само продуктите, определени по чл. 2, ал. 1, могат да носят означенията, предвидени по чл. 9 и 10.
Чл. 12
При извършване на контрол, когато контролните органи се съмняват, че са нарушени изискванията относно стойностите на температурата на бързо замразените храни, те могат да вземат проби и да извършват измерване на температурата.
Чл. 13
(1) При вземането на проба за контрол на температурата на бързо замразени храни видът и количеството на опаковките се избират така, че тяхната температура да е представителна за места на изследваната пратка, които са с най-висока температура.
(2) Проби от бързо замразени храни, съхранявани в хладилни съоръжения, се вземат от няколко критични точки – в близост до вратите (горни и долни нива), до центъра на хладилното съоръжение (горни и долни нива) и близо до мястото на въздушната циркулация на охладителя. Продължителността на съхраняването на продукта се взема под внимание с оглед стабилизирането на температурата.
(3) За контрол на температурата при транспорт на бързо замразени храни пробите се вземат от горната и долната част на пратката непосредствено до отварящия се кант на всяка врата или двойка врати.
(4) За контрол на температурата по време на разтоварване на бързо замразени храни се вземат 4 проби, избрани измежду следните критични точки:
1. горната и долната част на пратката непосредствено до отварящия се кант на вратите;
2. горните задни ъгли на пратката във възможно най-отдалечената от охладителя точка;
3. централната част на пратката;
4. централната част на челната повърхност на пратката във възможно най-близката до охладителя точка;
5. горните и долните ъгли на челната повърхност на пратката във възможно най-близките до въздушната циркулация на охладителя точки.
(5) За контрол на температурата на бързо замразени храни, съхранявани в хладилни витрини в обекти за търговия на дребно, се вземат проби от 3 места на съоръжението, които са представителни за точките с най-висока температура.
Чл. 14
Температурата на бързо замразените храни се измерва съгласно метода, посочен в приложение № 2.
Допълнителна разпоредба
§ 1
По смисъла на наредбата „доставяне в търговската мрежа“ е тази част от веригата за разпространение на бързо замразените храни, която обхваща доставянето им в мрежата за търговия на дребно, в т. ч. в заведенията за обществено хранене.
Преходни и заключителни разпоредби
§ 2
Наредбата се приема на основание чл. 4 от Закона за храните и влиза в сила една година след обнародването ѝ в „Държавен вестник“.
§ 3
Контролът по изпълнението на наредбата се осъществява от органите на държавния санитарен контрол и на държавния ветеринарно-санитарен контрол.
Приложение 1 Приложение към чл. 14
Метод за измерване на температурата на бързо замразени храни
1. Област на приложение – методът е предназначен за измерване на температурата на бързо замразени храни.
2. Принцип на метода – измерването на температурата на бързо замразени храни се състои в точно определяне и записване на температурата на взетите проби чрез използване на подходящо оборудване.
3. Определение за температура: „Температура“ е измерената на определено място температура посредством температурно чувствителната част на измервателен уред.
4. Оборудване:
4.1. Термометричен измервателен уред (температурна сонда), който отговаря на следните изисквания:
4.2. Островърх метален инструмент за проникване в продукта – шиш за лед, ръчен свредел или бургия, които позволяват лесно почистване и дезинфекция.
5. Процедура:
5.1. Предварително охлаждане на оборудването. Преди измерването температурната сонда и инструментът за проникване в продукта трябва да бъдат предварително охладени. Използваният метод за предварително охлаждане трябва да гарантира възможно най-близко изравняване на температурата на двата инструмента с температурата на бързо замразената храна.
5.2. Подготовка на пробите за измерване на температурата: Температурно-измервателните сонди обикновено не са предназначени за проникване в бързо замразена храна. За целта с помощта на предварително охладения инструмент за проникване се прави отвор в продукта, в който се вкарва сондата. Диаметърът на отвора трябва да съответства с диаметъра на сондата, а дълбочината му зависи от вида на храната, както е описано в точка 5.3.
5.3. Измерване на температурата на бързо замразената храна: Подготвянето на пробата и измерването на температурата ѝ се извършва, докато пробата се намира в избраната хладилна среда. Измерването се извършва по следния начин:
22. на хърватски: „brzo smrznuto“.