Чл. 1
С наредбата се определят изискванията към производителите и търговците относно състава, характеристиките и наименованията на храните със специално предназначение.
Чл. 2
(1) Храните със специално предназначение са храни, които поради специфичния си състав или начин на производство ясно се отграничават от храните за нормална консумация, като съответстват на заявените специфични хранителни цели и се предлагат по начин, указващ тяхното предназначение.
(2) Храните със специално предназначение трябва да съответстват на специфичните хранителни потребности на една от следните категории:
1. хора, чиито храносмилателни процеси или метаболизъм са нарушени;
2. хора в специално физиологично състояние, които поради това могат да имат специфична полза при контролирана консумация на някои вещества, съдържащи се в храните;
3. кърмачета и малки деца в добро здраве.
(3) Храните по ал. 2, т. 1 и 2 могат да се определят като „диетични“.
Чл. 3
(1) Естеството или съставът на храните по чл. 2 трябва да бъдат такива, че те да са подходящи за специалната хранителна употреба, за която са предназначени.
(2) Храните със специално предназначение трябва да съответстват на задължителните изисквания към храните за нормална консумация по Закона за храните и нормативните актове по неговото прилагане, освен по отношение на промените, извършени в тях с цел привеждането им в съответствие с чл. 2.
(3) Когато съдържанието, производството, спецификациите, представянето или етикетирането на храните със специално предназначение отговарят на изискванията на наредбата и на другите нормативни актове, свързани с храните със специално предназначение, търговията с тях не се забранява или ограничава.
Чл. 3а
(1) При производството и предлагането на храни, предназначени за хора, които имат непоносимост към глутен, и на храни, обозначени като безглутенови, се спазват изискванията към състава, определени съответно в чл. 3 и 4 от Регламент (ЕО) № 41/2009 на Комисията от 20 януари 2009 г. относно състава и етикетирането на храни, подходящи за употреба от хора, които имат непоносимост към глутен (ОВ, L 16, 21.01.2009 г.).
(2) Алинея 1 не се прилага за храни за кърмачета и преходни храни по обхвата на Наредбата за изискванията към състава, характеристиките и наименованията на храните за кърмачета и преходните храни (ДВ, бр. 110 от 2007 г.).
Чл. 4
Специфични изисквания към групите храни със специално предназначение, посочени в приложение № 1, се определят с отделни наредби.
Чл. 5
(1) Веществата, които могат да се добавят за специални хранителни цели при производството на храни със специално предназначение, и условията за тяхната употреба са посочени в Регламент (ЕО) № 953/2009 на Комисията от 13 октомври 2009 г. относно веществата, които могат да се добавят за специални хранителни цели в храни за специфична хранителна употреба (OB, L 269, 14.10.2009 г.).
(2) Алинея 1 не се прилага за храни със специално предназначение, попадащи в обхвата на Наредбата за изискванията към храните на зърнена основа и към детските храни, предназначени за кърмачета и малки деца, приета с Постановление № 66 на Министерския съвет от 2003 г. (ДВ, бр. 27 от 2003 г.), и на Наредбата за изискванията към състава, характеристиките и наименованията на храните за кърмачета и преходните храни, приета с Постановление № 312 на Министерския съвет от 2007 г. (ДВ, бр. 110 от 2007 г.).
Чл. 6
(отменен)
(1) За веществата по приложение № 2 се прилагат критериите за чистота, определени със Закона за храните и нормативните актове по прилагането му.
(2) За веществата по приложение № 2, за които не са определени критерии за чистота, се прилагат общоприетите критерии за чистота, определени от Европейската фармакопея, Смесения експертен комитет на ФАО/СЗО по хранителните добавки и други подобни международни организации.
Чл. 7
(1) Приетикетиране, представяне и рекламиране на храните по чл. 2 не се допускат хранителни претенции, че тези храни притежават свойства да предпазват, лекуват или излекуват болести при човека, както и да внушават такива свойства.
(2) Изискванията по ал. 1 не се отнасят за предоставянето на полезна информация или препоръки, предназначени за специалисти в областта на медицината, храненето и фармацията.
Чл. 8
(1) Наименованието, под което се продават продуктите по чл. 2, ал. 2, т. 1 и 2, трябва да се придружава от информация за специфичните им хранителни характеристики.
(2) Наименованието, под което се продават продуктите по чл. 2, ал. 2, т. 3, трябва да се придружава от информация за тяхното предназначение.
(3) При етикетирането на храните, предназначени за специални цели, за които няма наредба по чл. 4, допълнително се обявяват следните данни:
1. информация за качествения и количествения състав или за специален производствен процес, който придава на храната специфични хранителни характеристики;
2. енергийна стойност, изразена в килоджаули (kJ) и килокалории (kcal), съдържание на въглехидрати, белтъци и мазнини на 100 грама (g) или 100 милилитра (ml) от продукта във вида, в който се продава, и там, където е подходящо – за определено количество от продукта, както се предлага за консумация; когато енергийната стойност на продавания продукт е по-малка от 50 kJ (12 kcal) на 100 g или 100 ml, това може да бъде означено съответно с думите „енергийна стойност по-малка от 50 kJ (12 kcal) на 100 g“ или „енергийна стойност по-малка от 50 kJ (12 kcal) на 100 ml“.
(4) Наредбата за изискванията за етикетирането и представянето на храните, приета с Постановление № 136 на Министерския съвет от 2000 г. (ДВ, бр. 62 от 2000 г.), се прилага за продуктите по чл. 2 при спазване на изискванията по ал. 1 – 3 и на наредбите по чл. 4.
Чл. 9
Храните със специално предназначение се предлагат на потребителите предварително опаковани, като опаковката трябва напълно да покрива продуктите.
Чл. 10
(1) Когато храни със специално предназначение, които не принадлежат към една от групите по приложение № 1, се пускат на пазара за първи път, производителят или вносителят изпраща в Министерството на здравеопазването модел на етикета на продукта и уведомява къде се продава продуктът.
(2) Когато храните по ал. 1 впоследствие се пускат на пазара на територията на друга държава членка, производителят или вносителят предоставя на компетентния орган на тази държава членка информацията по ал. 1 и посочва, че адресат на първото уведомление за пускането на пазара на храната е Министерството на здравеопазването на Република България.
(3) Когато храните по ал. 1 за първи път са пуснати на пазара на територията на друга държава членка и впоследствие се пускат на пазара на територията на Република България, производителят или вносителят предоставя на Министерството на здравеопазването на Република България информацията по ал. 1 и посочва компетентния орган, който е получил първото уведомление.
(4) За храни със специално предназначение, които не принадлежат към една от групите по приложение № 1, министърът на здравеопазването може да изиска от производителя или вносителя да представи научно изследване и данни, които установяват съответствието на продукта с изискванията на чл. 2, заедно с информацията по чл. 8, ал. 3, т. 1. Ако такива изследвания и данни се съдържат в научна публикация, достатъчно е да се предостави информация за нея.
Чл. 11
(1) Когато се установи, че храна със специално предназначение, която не принадлежи към една от групите по приложение № 1, не отговаря на изискванията на чл. 2, ал. 1 или е опасна за човешкото здраве, съответната храна може да бъде спряна от продажба и изтеглена от пазара.
(2) Когато се установи, в резултат на нова информация или преоценка на съществуващата информация, че храна със специално предназначение, отговаряща на изискванията на наредбите по чл. 4, е опасна за човешкото здраве, съответната храна може временно да бъде спряна от продажба и изтеглена от пазара.
(3) За случаите по ал. 1 и 2 Министерството на здравеопазването незабавно информира Европейската комисия и другите държави членки и представя мотиви за своето решение.
Допълнителна разпоредба
§ 1
С наредбата се:
1. осигурява прилагането на Регламент (ЕО) № 953/2009 на Комисията от 13 октомври 2009 г. относно веществата, които могат да се добавят за специални хранителни цели в храни за специфична хранителна употреба (OB, L 269, 14.10.2009 г.);
2. въвеждат изискванията на Директива 2007/26/ЕО на Комисията от 7 май 2007 г. за изменение на Директива 2004/6/ЕО за удължаване на периода на нейното прилагане (OB, L 118, 08.05.2007 г.) и на Директива 2009/39/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 г. относно храни, предназначени за специфична хранителна употреба (OB, L 124, 20.05.2009 г.).
Преходни и заключителни разпоредби
§ 1а
Наредбата влиза в сила от 1 април 2004 г.
§ 2
(1) Забранява се продажбата на продукти, които не отговарят на изискванията на наредбата, след 1 април 2004 г.
(2) До 31 декември 2009 г. могат да се предлагат на пазара храни със специално предназначение, в състава на които са вложени веществата по приложение № 3, при условие че:
1. Европейският орган по безопасност на храните не е дал неблагоприятно становище относно употребата на вещество при производството на храни със специално предназначение, попадащи в обхвата на Директива 2001/15/ЕО относно веществата, които могат да се добавят за специфични хранителни цели в храни със специфична хранителна употреба (OBL 52 22/02/2001);
2. вложеното вещество е използвано при производството на една или повече храни със специално предназначение, продавани в Общността към 12 февруари 2004 г.
§ 3
Контролът по изпълнение на изискванията на наредбата се осъществява от органите на държавния контрол по Закона за храните.
§ 4
Наредбата се приема на основание чл. 4 от Закона за храните.
Приложение 1 Приложение № 1 към чл. 4
Групи храни със специално предназначение 1. Храни за кърмачета. 2. Храни на зърнена основа и детски храни, предназначени за кърмачета и малки деца. 3. Храни, предназначени за нискоенергийни диети за намаляване на телесното тегло. 4. Диетични храни за специални медицински цели. 5. Храни, предназначени за употреба при интензивно мускулно натоварване, особено при спортисти. 6. Храни, предназначени за лица с нарушения на въглехидратната обмяна (диабет).
Приложение 2 Приложение № 2 към чл. 5, ал. 1
(отменен)
Приложение 3
Приложение № 3 към § 2, ал. 2 Вещества, които са добавени за специфични хранителни цели в храни със специално предназначение Категория 1. Витамини ВИТАМИН E - D-алфа-токофенил полиетилен гликол 1000 сукцинат Категория 2. Минерални вещества БОР - борна киселина - натриев борат КАЛЦИЙ - аминокиселинен хелат на калций - калциев пидолат ХРОМ - аминокиселинен хелат на хром МЕД - аминокиселинен хелат на мед ЖЕЛЯЗО - железен хидроокис - железен пидолат - аминокиселинен хелат на желязо СЕЛЕН - обогатена мая МАГНЕЗИЙ - аминокиселинен хелат на магнезий - магнезиев пидолат МАНГАН - аминокиселинен хелат на манган ЦИНК - аминокиселинен хелат на цинк.