Наредба № 1 от 4 май 1990 г. за граничен ветеринарен контрол и карантина

Чл. 1

С тази наредба се урежда ветеринарно-медицинският контрол при вноса, износа и транзита на животни, суровини и продукти от животински произход, фуражи, биопрепарати, смески, обогатени с микроелементи и витамини (премикси), семенна течност, зародиши (ембриони), клетъчни култури и др., които може да бъдат носители на заразни и паразитни причинители.

Чл. 2

С наредбата се определят:

1. основните ветеринарномедицински изнсквания при вноса, износа и транзита на обектите, посочени в чл. 1;

2. задълженията на търговските, транспортните, посредническите организации, фирмите, физическите лица и др. при осъществяване вноса, износа и транзита на обектите, посочени в чл. 1;

3. условията за провеждане на задължителна карантина на внасяните в страната животни и птици за разплод, доотглеждане, за любителски цели, за зоопаркове, циркове и други нужди;

4. начините и методите на изследване на хранителните продукти и суровини от животински произход и на другите обекти, посочени в чл. 1.

Чл. 3

Граничният ветеринарномедицински контрол има за цел да предотврати:

1. внасяне и разпространение в страната на заразни и паразитни болести по животните и птиците и заболявания, които се предават от животините на хората (зоонози);

2. разпространение на причинителните на заразни и паразитни болести извън нашата страна;

3. внасяне и изнасяне на продукти и суровини от животински произход и другите обекти, посочени в чл. 1, чрез които може да се пренасят заболявания по животните и хората или да се нанасят стопански цели на страната ни.

Чл. 4

Вносът, износът и транзитът на обектите по чл. 1 се извършват само през определени от Министерството на земеделието и хранителната промишленост със съгласието на Министерството на вътрешните работи, Министерството на проношката и влашнрането, както и с ръководителите на занитерссуваните министерства и други ведомства гранични контролно-пропускателни пунктове в страната.

Чл. 5

(1) Вносът, износът и транзитът на животни, продукти и суровини от животински произход и фуражи, както и превозните средства, с които се транспортират, подлежат на граничен ветеринарномедицински контрол. Този контрол се извършва само при подходища светлина.

(2) Транспортните организации са длъжни да осигуряват на граничните контролно-пропускателни пунктове (ГКПП) технически съоръжения за необходимата светлина през нощта.

(3) Ветеринарномедицинският контрол се извършва от ветеринарни лекари и ветеринарни техници при граничните инспекции за ветеринарен контрол и карантина. Седалищата на тези инспекции са в граничните контролно-пропускателни пунктове на железопътни гари, пристанища, шосета и аерогари в страната.

(4) Органите на граничния ветеринарномедицински контрол по време на изпълнение на служебните си задължения носят униформено облекло, сиабдено с отличителни служебни знаци.

Чл. 6

Митническите, транспортните и други власти не могат да освобождават или транспортират във или извън страната пратки с животни, продукти и суровини от животински произход, фуражи, биопрепарати, премикси, семенна течност, ембриони, клетъчни култури и др., които може да бъдат носители на заразни и паразитни причинители без писмено разрешение на органите на граничните инспекции за ветеринарен контрол и карантина (ГИВКК).

Чл. 7

Органите на ГИВКК:

1. извършват денонощен контрол на граничните контролно-пропускателни пунктове в страната при вноса, износа и транзита на обектите по чл. 1;

2. изясняват причините за връщането на обектите по чл. 1 и сигнализират своевременно на ДО „Ветеринарно дело“ и на съответните външнотърговски организации за търсене на лични отговорност от виновните длъжностни лица;

3. организират и провеждат задължителна карантина на веички вносни животни и птици, предназначени за разплод и доотглеждане, а при нужда и на суровини и фуражи в страната, като провеждат съответните ветеринарно-диагностични, лечебно-профилактични, имунологични и други мероприятия;

4. проверяват съвместно с органите на контролно-пропускателните пунктове (ГКПП) и митициите багажите на влизащите в страната пътници и туристи. Намерените сурови животински продукти, контрабандно власяните животни и другите обекти по чл. 1 се конфискуват и унищожават на място или се отправят в специализираните за целта предприятия;

5. упражняват контрол по изпълнението на клаузите в сключените ветеринарно-санитарни конвенции и спогодби.

Чл. 8

(1) Вносът, износът и транзитът на обектите по чл. 1 се допускат само след предварително писмено разрешение от ДО „Ветеринарно дело“. Тези пратки се придружават с ветеринарни сертификати, анализационни протоколи и др., издадени от държавен ветеринарен лекар.

(2) Влизащите в страната транспортни средства, превозващи животни, продукти и суровини от животински произход и фуражи, подлежат на задължителна профилактична дезинфекция.

(3) При особено опасна епизоотична обстановка подлежат на дезинфекция веички влизащи в страната превозни средства и хора. За тези нужди на ГКПП се организират, оборудват и поддържат от Министерството на транспорта дезинфекционни площадки, станции и съоръжения. Те работят под методичното ръководство и контрол на органите на ГИВКК.

Чл. 9

(1) Органите на ГИВКК:

1. извършват прегледи и правят заверка на документите, придружаващи пратката с животни, продукти и суровини от животински произход, фуражи и др., посочени в чл. 1;

2. вземат определения брой проби от внасяните и изнасяните продукти и суровини от животински произход и фуражи за лаборатория изследвания при спазване на съответния български държавен стандарт;

3. контролират унищожаването на кухненските и други отпадъци от кораби, самолети и вагон-ресторанти;

4. съвместно с органите на КПП, митинците и БДЖ отварят и затварят камионите, вагоните, корабите, самолетите и другите превозни средства, преминаващи границата. Пломбирането и разпломбирането им се извършват от органите на митинцата и на БДЖ.

(2) При границите пратки граничният ветеринарномедицински контрол се състои в проверка на ветеринарните документи, превозните средства и здравословното състояние на животните.

(3) Отварянето или претоварването на превозното средство става в присъствието на собственика на стоката или на негов представител и със съгласието на ДО „Ветеринарно дело“. За това се съставя протокол на граничния пункт от комисията.

Чл. 10

(1) Вносът на животни, продукти и суровини от животински произход, на фуражи, биопрепарати, преминси, семенна течност, ембриони, клетъчни култури и др., които може да бъдат носители на заразни и паразитни причинители, се допуска след предварително писмено разрешение на ДО „Ветеринарно дело“ след проучване на епизоотичната обстановка, хигиенните условия, начина на добив, съхранение и ветеринарно-санитарен контрол, прилаган в страната износителка.

(2) Разрешение за внос се издава по искане на организациите вносители, направено не покъсно от 15 дни преди датата на вноса.

(3) В искането по ал. 2 се посочват страната и районите, от които произхождат животните, техният вид, породата, расата, полът и предназначението им. За внасяните продукти се посочват видът, качеството, количеството, опаковката, начинът на добиването им и предназначението им, както и ветеринарният контрол, упражняван в страната износителка.

Чл. 11

(1) В писменото разрешение, издавано от ДО „Ветеринарно дело“, се посочват всички ветеринарно-санитарни и противоепизоотични изисквания, на които трябва да отговарят внасяните пратки.

(2) Внос на животни и продукти от животниски произход, който е разрешен предварително, се допуска само ако те са придружени от ветеринарен сертификат, издаден от държавен ветеринарен лекар, съдържащ данни, отговарящи ра ветеринарните изисквания, поставени в предварителното разрешение на вноса, издадено от ДО „Ветеринарно дело“.

Чл. 12

Внос на единични дребни животни (кучета, котки, птици и др.) се допуска без предварятелно разрешение при наличие на редовно ветеринарномедицинско свидетелство, издадено от държавен ветеринарен лекар.

Чл. 13

Ветеринарният сертификат при вноса на животни трябва да удостоверява, че животните са здрави и не страдат от заразни, паразитни и други болести и че в местата, от които произхождат, не съществуват специфични за дадения вид животни заразни и други болести, а така също особено опасни болести — шап и чума по говедата, иласнческа и африканска чума по свинете, син език, треска от долината на Риф, заразна плевропневмония при говедата и козите и др., които може да се пренасят механически чрез внасяните животни. В зависимост от епизоотичната обстановка ДО „Ветеринарно дело“ периодично променя ветеринарните изисквания за внос на животни, продукти и суровини от животински произход в страната.

Чл. 14

Ветеринарният сертификат при вноса на продукти от животински произход трябва да удостоверява, че продуктите са добити в разрешени от държавата предприятия, поставени под постоянен държавен ветеринарен контрол, че произхождат от здрави животни, че са годни за консумация от хора и че не са носители на инфекциозни причинители на заразни болести по животните, токсични и радиоактивни вещества, хормони, антибиотици и други вредни вещества и зоонози по хората.

Чл. 15

Пратките, които не са придружени от редовни ветеринарни документи, не се допускат за внос. За това се съставя протокол в два екземпляра — един за ДО „Ветеринарно дело“ и един за организацията вносител.

Чл. 16

Не се допуска внос при:

1. недобро качествено състояние на хранителните продукти, което ги прави вредни за консумация от хора или негодни за преработка;

2. неправилна технологична обработка на продуктите, влошаваща външния им вид или при явно несъответствие между пратката и дадените ветеринарно-санитарни изисквания;

3. наличност на остра инфекциозна болест сред внасяните животни, което е задължително за обявяване съгласно международните правила, установени от Международната служба по епизооти — Париж;

4. други причини, посочени в правителствени разпореждания и изисквания на ведомства и фирми във връзка с опазване на страната от проникване на опасни инфекции.

Чл. 17

За товари, които не се допускат за внос, се процедира в съответствие с подписаните спогодби с държавите, за които са изпратени.

Чл. 18

Пратки от животни и продукти и суровини от животински произход и фуражи, придружени с редовни ветеринарни документи, подлежат на задължителен граничен ветеринарно-медицински преглед (клиничен преглед на животните и ветеринарно-санитарна експертиза за продуктите и вземане на проби при необходимост за лабораторно изследване за окончателна преценка).

Чл. 19

(1) Животни, предназначени за разплод и доотглеждане, допускат за внос, се остравят в карантинните бази за диагностични вселедвания, профилактични третирания и друга ветеринарномедицинска обработка.

(2) Цирковите животни и тези за изложби, състезателни и спортни цели се освобождават от карантина, ако са придружени от редовни ветеринарни свидетелства и при клиничен преглед не се установят признаци за заболявания.

(3) Животни, предназначени за зоопаркове, се карантинират в зоопарка в отделни помещения вод граждата на длъжностния ветеринарен лекар.

(4) Дребните животни, птици, кучета, котки, лабораторни животни, маймуни и др. се поставят в изолирани помещения, посочени от собственика, за срок от 15 дни под контрола на общинския или участъковия ветеринарен лекар.

(5) Маймуни, предназначени за производство на клетъчни култури, подлежат на 6-седмична карантина. Те се поставят в индивидуални клетки.

(6) Животните, предназначени за клане, се освобождават от карантина и след клиничния ветеринарномедицински преглед се отправят за клане в месокомбинатите.

Чл. 20

(1) За разрешен внос и транзит се събира ветеринарна такса, установена в Тарифа № 8 за ветеринарните такси (обн., ДВ, бр. 38 от 1965 г.; изм., бр. 61 от 1972 г.). За това се издава отчетен документ (фактура или квитанция).

(2) Ветеринарните документи, придружаващи пратката, се заверяват от граничните ветеринарни инспектори с указание за каква цел могат да се използват.

Чл. 21

(1) По преценка на ветеринарните инспектори се извършва лабораторно изследване в най-близката контролна лаборатория.

(2) Рискът от денгуби се поема от вносната или износната организация.

(3) За лабораторно изследване на консерви от чужбина се вземат проби за анализи съгласно съответните стандарти по БДС.

(4) При съмнение за качеството и годността на консервите или при наличие на повреди по кутините броят на пробите по ал. 3 се удвоява.

(5) Окончателното окачествяване на продуктите и оползотворяването им се определят от органите на държавния ветеринарно-санитарен контрол.

Чл. 22

Месо, риби, месо-костни и рибни фуражни брашна винаги се изследват за салмонели, а свинското месо — и за трихинелоза независимо от гаранциите на придружаващия ги ветеринарен сертификат.

Чл. 23

Износ на животни, продукти и суровини от животински произход и фуражи се допуска след ветеринарномедицински контрол.

Чл. 24

(1) При износ на животни, суровини и продукти от животински произход, фуражи, биопрепарати, преминси, семенна течност, смбриони и др., които може да бъдат носители на заразни причинители, експортните организации се задължават преди сключването на договорите в писмена форма да представят пред ДО „Ветеринарно дело“ ветеринарно-санитарните и технологичните изисквания, поставени от официалната ветеринарна служба на страната вносителка.

(2) При разрешен износ ДО „Ветеринарно дело“ 20 дни преди заготовката на пратките нарежда писмено на съответните ветеринарни служби то места изпълнението на конкретните изисквания по отношение ветеринарните документи, диагностичните изследвания, профилактичните третирания, заготовка, качество, опаковка, еткировка, условия на транспорт и др.

Чл. 25

(1) Ветеринарните сертификати за произход и здравословно състояние на животни и продукти от животински произход, предназначени за износ, се издават по образци от ДО „Ветеринарно дело“ и се попълват на пишеща машина. Те са ценни книжа и се отчитат във ветеринарномедицинските центрове съгласно чл. 3 от Наредба № 3 на Министерството на финансите за поставяне под отчет бланки за документи (ДВ, бр. 25 от 1981 г.).

(2) Ветеринарните документи за животни, предназначени за износ, са: ветеринарни сертификати за произход и здравословно състояние и свидетелство за собственост — само за едри животни.

(3) За едри животни за разплод се издават индивидуални ветеринарни сертификати за всяко животно.

(4) За едри и дребни животни и птици, предназначени за клане, се издават общи ветеринарни сертификати, когато животните и птиците са от един и същи вид, произхождат от едно и също стопанство и се транспортират в едно и също превозно средство.

Чл. 26

(1) Ветеринарните сертификати за износ на животни, продукти и суровини от животински произход и фуражи се издават само от държавен ветеринарен лекар. По изключение те се преиздават от граничните инспекции за ветеринарен контрол и карантина, след като се установят здравословното състояние на животните и годността и качеството на хранителните продукти от животински произход и фуражи.

(2) Ветеринарен сертификат за износ се издава на основание извършен ветеринарен преглед на пратките и преценка за хигиенното състояние на транспортното средство.

Чл. 27

(1) Ветеринарният сертификат за износ има валидност 10 дни от датата на издаването му. В случай че този срок изтече преди пристигане транспорта на граничния пункт, срокът му може да бъде продължен от граничния ветеринарен инспектор само ако при прегледа не се установи промяна в състоянието на пратката.

(2) Ветеринарното свидетелство за износ на охладено месо има валидност 3 дни.

Чл. 28

Животните, предназначени за износ, подлежат на имунодиагностични изследвания и третирания съобразно ветеринарните изисквания на страната вносителка в специализирани за целта карантинни депа.

Чл. 29

(1) Продуктите от животински произход, предназначени за износ, се придружават освен от ветеринарен сертификат и от анализационен протокол за извършено лабораторно изследване, ако страната вносителка изисква това.

(2) Анализационният протокол има валидност от датата на издаването му: 1 месец за млечни продукти и свинска мас и 3 месеца за месни, месо-растителни и рибни стерилизирани консерви.

(3) В анализационния протокол винаги се вписва заключението „годно за консумация от хора и износ“.

Чл. 30

(1) Ветеринарният сертификат за износ на хранителни продукти се издава за всеки вагон или камион поотделно, а за камион с ремарке, кораб и самолет — едно общо свидетелство.

(2) В едно превозно средство се допуска натоварване на еднородни продукти с различен произход и за едно местопредназначение. Те се придружават от отделни ветеринарни сертификати.

Чл. 31

Транспортните превозни средства с животни и продукти и суровини от животински произход и фуражи подлежат на ветеринарен контрол, който се състои от:

1. проверка на ветеринарните документи;

2. преглед на превозното средство относно хигиенното състояние, хладилен режим, норми на натоварване;

3. преглед на животните за установяване броя, здравословното състояние и условията за транспорт (настаняване, връзване, хранене, водопой, вентилация и др.);

4. преглед на продуктите (опаковка, маркировка, качествено състояние, външно замърсяване, неправилна заготовка, размразяване, мирис, изтичания през опаковката и други явно видими отклонения).

Чл. 32

(1) Транспортни средства, които не отговарят на ветеринарно-санитарните изисквания по отношение здравина, качество и хигиенни условия за транспортиране или документите им са нередовни, не се допускат за износ.

(2) В случаите по ал. 1 се съставя протокол, съдържащ причините за недопускане на износа. Същевременно се уведомяват транспортните власти, ДО „Ветеринарно дело“ и съответните вносно-износни централи, като им се изпраща по едно копие от протокола.

(3) Рискът от денгубите е за сметка на вносно-износните организации.

Чл. 33

(1) Редовните пратки се допускат за износ след заверка на ветеринарния сертификат.

(2) Неправилно оформени ветеринарни сертификати по изключение се преиздават от граничния ветеринарен инспектор при условие, че продуктите или животните отговарят на ветеринарно-санитарните изисквания и договорятите условия.

Чл. 34

Пратки с животни, продукти и суровини от животински произход или с фуражи, превозвани през страната, иодлежат на граничен ветеринарномедицински контрол.

Чл. 35

(1) За транзитно преминаване на пратки с животни се дава разрешение от ДО „Ветеринарно дело“ на основание писмено искане; и декларация за безусловно приемане от страната вносител.

(2) Не се изисква разрешение по ал. 1 за транзитно преминаване само за пратки с продукти и суровини от животински произход или с фуражи, произхождащи от и за страни, с които Народна република България има сключени ветеринарно-санитарни конвенции.

Чл. 36

(1) Транзитно преминаване на пратки с животни, продукти и суровини от животински произход или с фуражи или с фуражи се допуска, ако те са придружени от ветеринарно свидетелство, издадено от държавен ветеринарен лекар, съдържащо всички данни за произхода и изправността на пратките.

(2) За транзитно превозване се допускат продукти от животински произход, които са добре опаковани и превозвани в транспортни средства с непромокаеми подове, предварително почистени и дезинфекцирани и носещи етикет за това.

(3) Държавно обединение „Ветеринарно дело“ уведомява писмено съответните инспекции за граничен ветеринарен контрол и карантина за дадените разрешения за транзитно превозване на животни през нашата страна.

(4) Граничният ветеринарен контрол се състои само от проверка на ветеринарните документи, превозните средства и здравословното състояние на животните чрез клиничен преглед. Не се отварят превозните средства с продукти и суровини от животински произход и фуражи. При авария на превозното средство се допуска претоварване само в присъствието на собственика на стоката или упълномощено от него лице, представител на ГИВКК или транспортната ветеринарна служба.

Чл. 37

(1) Не се допускат за транзитно преминаване транспортни средства с животни, при прегледа на които се установяват болни, съмнително болни или умрели от заразни болести животни.

(2) В случаите по ал. 1 органите на ГИВКК съставят протокол в 4 екземпляра, по един от него се изпраща на ДО „Ветеринарно дело“, на страната износителка и на транспортната организация.

(3) Не се допуска разтоварването и претоварването на транзитно транспортно средство с животни без разрешение на ДО „Ветеринарно дело“.

Чл. 38

Заверката на ветеринарните документи и събирането на ветеринарната такса за транзит се извършват от граничния ветеринарен инспектор на входния контролен пропускателен пункт.

Чл. 39 Наказателна разпоредба

За нарушение на Закона за ветеринарното дело и на тази наредба граничните ветеринарни инспектори съставят актове и налагат глоби на нарушителите съгласно чл. 32 и 33 от Закона за ветеринарното дело.

§ 1

Тази наредба се издава на основание чл. 35 от Закона за ветеринарното дело.