Чл. 1
(отменен)
(1) Министерството на труда и социалните грижи до 31 юли 1991 г. да разработи нови типови правила за часово отчитане и заплащане на труда.
(2) Фирмите и организациите могат да използват възможностите за работа при непълно работно време – разделяне на длъжности, почасова работа, непълна работна седмица, работа през ден, съкратена работна седмица, работа при повикване, верижна заетост и др., при спазване изискванията на Кодекса на труда.
(3) Фирмите и организациите могат да пристъпват към въвеждане на различните форми на непълно работно време след съгласуване със съответните синдикални организации.
Чл. 2
(отменен)
(1) Фирмите и организациите, които увеличават степента на заетост чрез откриване на нови работни места, могат да ползват кредити с намален лихвен процент, 10 пункта по-нисък от основния.
(2) Разликата до действителния размер на лихвите по отпуснатите кредити се покрива от фонд "Професионална квалификация и пренасочване".
(3) Министерството на труда и социалните грижи до 31 юли 1991 г. да приеме Наредба за реда и условията за ползване на облекченията по ал. 1.
Чл. 3
(отменен)
Фирмите и организациите, осигуряващи работа при пълно работно време на наличния към 1 май 1991 г. персонал, през 1991 г. се освобождават с 50 на сто от данъка върху нарастване на средствата им за работна заплата.
Чл. 4
(отменен)
(1) Държавните и общинските фирми и организациите обявяват в едномесечен срок пред общинските народни съвети и пред бюрата по труда освободените и освобождаващите се основни средства, площи, суровини и материали, ако не са заделени за мобилизационни нужди.
(2) Приходите на държавните и общинските фирми и други организации от предоставените площи, оборудване, суровини и материали на други физически и юридически лица за развитие на производствена дейност могат да се използват само за създаване на нови работни места.
Чл. 5
(1) Лицата, които са регистрирани като безработни и поискат да започнат стопанска дейност самостоятелно или с други лица, след представяне на обоснован проект пред бюрата по труда получават наведнъж обезщетенията и помощите, на които имат право по Постановление № 57 на Министерския съвет от 1989 г.
(2) Бюрата по труда се произнасят задължително по проекта в срок от един месец след представянето му.
(3) Ако с проекта по ал. 1 се осигурява заетост на втори член от семейството, който е регистриран в бюрото по труда като безработен и не получава парично обезщетение, се отпуска допълнително сума в размер четири месечни минимални работни заплати.
(4) Условията за използване на сумите, сроковете за започване на дейността и последиците при неизпълнение се уреждат с писмен договор между бюрото по труда и безработното лице.
(5) Ако в сроковете на Постановление № 57 на Министерския съвет от 1989 г. безработното лице започне работа по трудово правоотношение, то възстановява във фонд „Професионална квалификация и безработица“ получените по ал. 1 и 3 суми, на които няма право.
(6) Сумите по ал. 1 и 3 не подлежат на възстановяване, ако лицето е спазило условията на договора по ал. 4 и упражнява дейността, предвидена в защитения проект за стопанска дейност.
(7) Лицата, които ползват режима по ал. 1, имат право на безплатна квалификация или преквалификация за срок не по-дълъг от 3 месеца.
Чл. 6
Бюрата по труда могат да изплащат еднократно на безработни лица, сключили трудов договор за не по-малко от 6 месеца в населени места на разстояние над 100 км от местоживеенето им, пътните разходи за тях и семействата им, както и разходите за пренасяне на покъщнината им, но не повече от размера на една минимална работна заплата.
Чл. 7
(1) Фирми и други организации, които приемат на подходяща за тяхното образование и квалификация работа млади специалисти и млади квалифицирани работници, насочени от бюрата по труда извън обявените свободни работни места, получават от фонд "Професионална квалификация и пренасочване" сума в размер на минималната работна заплата за всяко лице за времето, през което е било на работа, но за не повече от 6 месеца за младите специалисти и 3 месеца за младите квалифицирани работници. На тези лица се изплаща трудово възнаграждение не по-малко от минималната работна заплата, установена за страната.
(2) По реда на ал. 1 могат да бъдат настанявани на работа и уволнилите се от военна служба млади специалисти и млади квалифицирани работници.
Чл. 8
(1) За всяко назначено над норматива по чл. 315 от Кодекса на труда лице с намалена трудоспособност, насочено от бюрото по труда, фирмата или организацията получава от фонд "Професионална квалификация и пренасочване" сума в размер на минималната годишна работна заплата.
(2) При отказ да бъде прието на работа лице с намалена трудоспособност в рамките на определения норматив фирмата или организацията внася във фонд "Професионална квалификация и пренасочване" сума в размер, посочен в ал. 1.
Чл. 9
(1) Посредническа дейност при информиране и наемане на работа могат да извършват и фирми на граждани и на обществени организации, регистрирани по условията на Указ № 56 за стопанската дейност.
(2) Посредническата дейност от фирмите по ал. 1 се извършва след ежегодна регистрация в Министерството на труда и социалните грижи.
(3) Министерството на труда и социалните грижи до 31 юли 1991 г. да приеме Наредба за реда и условията за извършване на посредническата дейност.
Чл. 10
На работодател, когато наема на работа по трудово правоотношение безработни лица при непълно работно време за не по-малко от 3 месеца, може да му се изплащат от фонд „Професионална квалификация и безработица“ суми в размер 50 на сто от минималната часова работна заплата, установена за страната, за определеното работно време и дължимите върху нея вноски за Държавното обществено осигуряване и за фонд „Професионална квалификация и безработица“ за всяко отделно лице, но за не повече от 6 месеца и при условие, че се увеличава средносписъчната численост на персонала.
Чл. 11
(1) На работодател, който наеме на работа по трудово правоотношение със срок за изпитване не по-малък от 1 месец насочени от бюрото по труда безработни лица с редовно поддържана регистрация повече от 12 месеца, може да му се изплаща от фонд „Професионална квалификация и безработица“ сума в размер на минималната месечна работна заплата, установена за страната, и дължимите върху нея вноски за Държавното обществено осигуряване и за фонд „Професионална квалификация и безработица“ за всяко наето лице, но за не повече от 3 месеца и при условие, че се увеличава средносписъчната численост на персонала.
(2) Работодатели, ползвали режима по ал. 1 и не продължили трудовото правоотношение с лицето, насочено от бюрото по труда, не могат да ползват повторно преференцията за същата професия в едногодишен срок от прекратяването на договора на лицето.
Чл. 12
(1) При масово уволнение на работници и служители по реда на чл. 328, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Кодекса на труда работодателят е длъжен да уведоми 60 дни предварително според местоседалището си съответните:
1. териториален орган за тристранно сътрудничество;
2. общинска администрация;
3. бюро по труда.
(2) При уволнение на повече от 150 души се уведомява и Централното управление на Националната служба по заетостта.
(3) Уведомлението по ал. 1 и 2 съдържа информация за броя на лицата, които предстои да бъдат освободени, за тяхната професионална квалификация, възраст и пол, както и за местоработата им, етапите и сроковете на тяхното уволнение.
(4) След получаване на уведомлението общинските администрации и бюрата по труда с участието на териториалните органи за тристранно сътрудничество съвместно с работодателите, извършващи масово уволнение, в срока по ал. 1 предприемат мерки в съответствие с нормативните актове.
Допълнителни разпоредби
§ 1
Фирми и организации по смисъла на това постановление са всички, които използват наемен труд независимо от формата на собственост.
Преходни и заключителни разпоредби
§ 2
В Постановление № 57 на Министерския съвет от 1989 г. за пренасочване и ефективно използване на освобождаваната работна сила (обн., ДВ, бр. 96 от 1989 г.; изм. и доп., бр. 81 от 1990 г.; изм., бр. 23 от 1991 г.) се правят следните изменения:
1. Член 1 се изменя така: "Чл. 1. (1) На работниците и служителите, освободени по инициатива на фирмите или на другите организации без виновно поведение от тяхна страна, както и на лицата, чийто трудов договор е прекратен поради изтичане на срока, за който е бил сключен, се изплащат парични обезщетения.
(2) Размерът на паричното обезщетение за лицата, които са работили по трудово правоотношение при пълно работно време, се формира от минималната работна заплата плюс 20 на сто от разликата до получената средна месечна сума, върху която са правени осигурителните им вноски за последните шест месеца. За работилите на непълно работно време размерът на паричното обезщетение се определя пропорционално на уговореното работно време. Това не се отнася за обезщетението по чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда.
(3) Паричното обезщетение при безработица се изплаща в зависимост от продължителността на трудовия стаж и възрастта на безработното лице, както следва: Трудов стаж години Възраст години Срок за изплащане на обезщетението месеци до 5 за всички 6 над 5 до 40 7 над 5 40 и повече 8 над 10 45 и повече 9 над 20 51 и повече – мъже 10 над 20 51 и повече – жени 12 над 25 56 и повече – мъже 12
(4) В сроковете по ал. 3 се включва и срокът на обезщетението по чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда.
(5) Ако през времето, когато има право на парично обезщетение, лицето постъпи на работа при непълно работно време, то получава парична помощ в размер 50 на сто от полагащото му се парично обезщетение при условие, че получаваното трудово възнаграждение е по-малко от минималната работна заплата.
(6) Паричните обезщетения по ал. 1 се изплащат и за времето, когато освободените работници и служители са включени с тяхно съгласие в организирани форми за преквалификация с изключение на онези, които са сключили предварителни договори по чл. 237 от Кодекса на труда.
(7) Времето, през което работниците и служителите са получавали парични обезщетения, се зачита за трудов стаж при пенсиониране.
(8) Към паричните обезщетения и социалните помощи се изплащат и месечни помощи за деца при условията и в размерите, определени в Указа за насърчаване на раждаемостта, когато двамата родители или единственият родител получават парично обезщетение или социална помощ за трудова незаетост, както и когато единият родител получава обезщетение или социална помощ за трудова незаетост, а другият не работи, или без да е прекратено трудовото му правоотношение, няма право на месечни добавки за деца и не е пенсионер по дял I, II, III, IV и VI от Закона за пенсиите.
(9) Паричните обезщетения по ал. 1 се изплащат при условие, че работникът или служителят е работил по трудово правоотношение най-малко 6 месеца през последните 12 календарни месеца преди освобождаването му. Това условие не се прилага за младите специалисти и младите квалифицирани работници, постъпили на работа след дипломирането си и освободени при условията и по реда на ал. 1, преди да са придобили 6 месеца трудов стаж.
(10) В случаите, когато по време на ползването на паричните обезщетения по ал. 1 работникът или служителят постъпи на работа по трудово правоотношение и бъде освободен по инициатива на фирмата или организацията след повече от 6 месеца работа, той придобива отново право на парични обезщетения в размерите и сроковете по ал. 2 и 3. Ако бъде освободен по-рано от 6 месеца, той има право на парични обезщетения, съответстващи на оставащия период по ал. 3."
2. Член 3 се допълва и изменя така:
3. Алинея 6 на чл. 4 се изменя така: "(6) Изплащането на паричните обезщетения и социални помощи не се спира или прекратява, когато регистрираното лице участва с разрешение на съответното бюро по труда в селскостопански и други сезонни работи."
4. Член 7 се допълва и изменя така:
5. Алинея 1 на чл. 8 се изменя така: "Чл. 8. (1) Фирмите и организациите уведомяват в петдневен срок бюрата по труда за:
1. свободните работни места;
2-dup. заетите работни места, които са били обявени като свободни;
3-dup. безработните лица, отказали да приемат предлаганата подходяща работа;
4-dup. отказа си да наемат безработни лица, предложени им чрез бюрата по труда."
6. Навсякъде в Постановление № 57 на Министерския съвет от 1989 г. за пренасочване и ефективно използване на освобождаваната работна сила думите "Министерството на заетостта и социалните грижи" и "министъра на заетостта и социалните грижи" се заменят с "Министерството на труда и социалните грижи" и "министъра на труда и социалните грижи".
§ 3
В чл. 6 от Постановление № 8 на Министерския съвет от 1991 г. за либерализиране на цените и социалната защита на населението (обн., ДВ, бр. 9 от 1991 г.; изм., бр. 13, 18 и 45 от 1991 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите "пенсия за инвалидност" се заменят с "пенсия, отпусната въз основа на група инвалидност".
2. Създава се нова алинея 2: "(2) Фирмите и организациите, приели на работа пенсионери по трудово правоотношение, възстановяват в бюджета на Държавното обществено осигуряване изплащаните към пенсиите им компенсации и доплащат на пенсионерите разликата до компенсацията към работната заплата."
3. Алинея 2 става ал. 3.
§ 4
Младите специалисти и младите квалифицирани работници, уволнени от военна служба след 1 януари 1991 г., които не са постъпили на работа, получават социална помощ по чл. 3 от Постановление № 57 на Министерския съвет от 1989 г. за пренасочване и ефективно използване на освобождаваната работна сила, ако се регистрират в съответното бюро по труда в едномесечен срок от влизането в сила на това постановление.
§ 5
Лицата, които получават парични обезщетения и социални помощи по условията на Постановление № 57 на Министерския съвет от 1989 г. за пренасочване и ефективно използване на освобождаваната работна сила, при влизането в сила на това постановление могат да ползват правата по стария режим, ако е по-благоприятен за тях.
§ 6
Изпълнението на това постановление се възлага на министъра на труда и социалните грижи, който осъществява контрол и дава указания по прилагането му. Председател на Министерския съвет: Димитър Попов
Заключителни разпоредби
§ 2
„Масово уволнение“ по смисъла на чл. 12 е прекратяването от един работодател в продължение на 1 месец на трудовите правоотношения на повече от 50 работници и служители за фирмите и другите организации със средносписъчна численост на персонала над 100 души или на повече от половината работници и служители за търговски дружества или организации на бюджетна издръжка със средносписъчна численост на персонала от 50 до 100 души.