Инструкция № 1 от 12 декември 1994 г. за реда и начина за третиране на радиоактивно замърсени материали, съоръжения и отпадъци от ликвидирането на уранодобивните обекти

Чл. 1

С тази инструкция се определят редът и начинът за третиране на радиоактивно замърсени материали, съоръжения и отпадъци от ликвидирането на уранодобивните обекти.

Чл. 2

Инструкцията не се отнася за:

а) съхраняването, превоза и използването на урановия концентрат;

б) пречистването и третирането на води с повишено естествено съдържание на радионуклиди;

в) техногенно образуваните насипища (табани), несъдържащи радиоактивно замърсени съоръжения и отпадъци (чисти насипища).

Чл. 3

Отпадъчните материали от закриването на уранодобива се класифицират в следните основни видове:

1. отпадъци от бетон, чакъл и други строителни материали, почви;

2. съоръжения, части от съоръжения и други материали от метал;

3. пластмасови, каучукови и други неметални материали и отпадъци;

4. технологичен отпадък – хвост, шлам, йонообменни смоли, технологични утайки;

5. геоложки и сондажни проби;

6. радиоактивни източници – еталонни и за технологичен контрол.

Чл. 4

За целите на тази инструкция радиоактивни отпадъци са вещества, продукти, материали и предмети от урановата промишленост, които по-нататък поради технически, икономически или други причини са неизползваеми и поради повишено съдържание на радионуклиди или поради неотстранимо повърхностно замърсяване не могат да бъдат изхвърлени в околната среда.

Чл. 5

Не се допускат за използване и се третират като радиоактивни отпадъци със съответен контрол по реда на Наредба № 7 на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели за събиране, съхраняване, складиране, превозване и погребване на радиоактивни отпадъци на територията на Република България (ДВ, бр. 8 от 1992 г.) материали, машини и съоръжения (с изключение на тези по чл. 3, т. 6), които:

а) превишават нормите съгласно чл. 12 и 13 от Наредба № 7 на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели за събиране, съхраняване, складиране, превозване и погребване на радиоактивните отпадъци на територията на Република България;

б) повърхностното им замърсяване превишава 2000 бета частици/кв. см. мин. съгласно Основни норми по радиационна защита – 92 (утвърдени с Постановление № 252 на Министерския съвет от 1992 г.).

Чл. 6

Отпадъците от бетон, чакъл и други строителни материали и почвите по чл. 3, т. 1 се съхраняват безопасно на място или се депонират траншейно в хоризонталната част на техногенно образуваните насипища (табаните).

Чл. 7

Радиоактивни почви на големи площи, подлежащи на земеделско ползване, се третират съгласно Наредбата за прилагане на чл. 10, ал. 10 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ДВ, бр. 24 от 1993 г.).

Чл. 8

Съоръженията, частите от тях и другите материали от метал по чл. 3, т. 2, класифицирани като радиоактивни отпадъци съгласно чл. 5, се депонират траншейно и се съхраняват безопасно в хоризонталната част на техногенно образуваните насипища или хвостохранилищата, за което се иска разрешение от Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели съгласувано с Министерството на околната среда и Министерството на здравеопазването.

Чл. 9

Материалите по чл. 3, т. 2, непредставляващи радиоактивни отпадъци по чл. 5, могат да се използват съобразно повърхностното им замърсяване, както следва:

а) до 20 бета частици/кв.см мин. – без ограничения с изключение на производствата на храни и питейното водоснабдяване;

б) до 200 бета частици/кв.см мин. – в подземни разработки или за претопяване;

в) над 200 бета частици/кв.см мин. – за претопяване.

Чл. 10

Пластмасовите, каучуковите и други неметални отпадъци по чл. 3, т. 3 се съхраняват траншейно в хоризонталната част на техногенно образуваните насипища или хвостохранилищата, за което се иска разрешение от Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели съгласувано с Министерството на околната среда и Министерството на здравеопазването.

Чл. 11

Допуска се депониране на отпадъците по чл. 3, т. 1, 2 и 3 в минни изработки на уранодобивните обекти след издаване на съответно разрешение.

Чл. 12

Технологичните отпадъци по чл. 3, т. 4 се депонират в хвостохранилищата, за които се иска разрешение от Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели съгласувано с Министерството на околната среда и Министерството на здравеопазването.

Чл. 13

Геоложките и сондажните проби по чл. 3, т. 5 се съхраняват или унищожават при условия, определени от Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели съгласувано с Комитета по геология.

Чл. 14

Радиоактивните източници по чл. 3, т. 6 се третират съгласно изискванията на нормативните актове.

Чл. 15

Сертификацията на материалите, съоръженията и отпадъците по раздел II и на материалите по чл. 9 се извършва от Националния център по радиобиология и радиационна защита съгласувано с Министерството на околната среда.

Чл. 16

Технологиите и местата за депониране на радиоактивните отпадъци и замърсените материали се определят с проектите за техническа ликвидация и рекултивация.

Чл. 17

Всяка дейност с радиоактивни отпадъци се извършва след съгласуване с Министерството на околната среда и получаване на съответно разрешение по чл. 22 от Закона за използване на атомната енергия за мирни цели.

Чл. 18

На всяко място, на което са депонирани или се съхраняват радиоактивни отпадъци или замърсени материали от уранодобива, се извършва радиационен контрол съгласно проектите за мониторинг. Проектите за мониторинг се съгласуват с Министерството на здравеопазването и Министерството на околната среда.

§ 1

Тази инструкция се издава на основание чл. 6, ал. 4 от Постановление № 56 на Министерския съвет от 1994 г. (ДВ, бр. 28 от 1994 г.) и във връзка с чл. 68 от Наредба № 7 за събиране, съхраняване, складиране, превозване и погребване на радиоактивните отпадъци на територията на Република България на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели (ДВ, бр. 8 от 1992 г.) и е задължителна за всички физически и юридически лица, които изпълняват или имат отношение към изпълнението на Постановление № 56 на Министерския съвет от 1994 г.

§ 2

Инструкцията е съгласувана с Министерството на околната среда и Министерството на здравеопазването. Председател: Я. Янев 35778 МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ МИНИСТЕРСТВО НА ТЪРГОВИЯТА КОМИТЕТ ПО СТАНДАРТИЗАЦИЯ И МЕТРОЛОГИЯ ЗАПОВЕД № 307 от 12 декември 1994 г. На основание чл. 14 от Закона за стандартизация, Наредбата за митнически контрол върху стоките, пренасяни през държавната граница на Република България, приета с ПМС № 59 от 1991 г. за засилване на митническия контрол и усъвършенстване на митническата система в Република България (ДВ, бр. 30 от 1991 г.), ПМС № 116 от 1992 г. за определяне основните функции на Министерството на търговията (ДВ, бр. 57 от 1992 г.) и ПМС № 121 от 1992 г. за определяне основните функции и задачи на Комитета по стандартизация и метрология (ДВ, бр. 57 от 1992 г.) нареждам:

1. На задължителен граничен контрол при внос за потребление в страната и временен внос подлежат всички видове течни горива, бензини за технологични цели и минерален терпентин, включени в тарифна позиция 27.10 от Митническата тарифа за облагане на стоките, внасяни от юридически лица и еднолични търговци, приета с ПМС № 35 от 1992 г. (ДВ, бр. 20 от 1992 г.). По преценка на митническите служители или на служителите на Дирекция „Държавен граничен контрол на качеството на продукцията от внос и за износ“ (ДДГККПВИ) може да се извършва контрол и при обратен износ на цитираните по-горе стоки.

2. Граничният контрол на внасяните стоки, посочени в т. 1, да се осъществява на граничните митнически учреждения (приложение № 1) чрез органолептична проверка на всяка вместимост на танкер или цистерна и вземане на контролни проби съгласно действащия стандарт. Обмитяването на акцизните стоки, посочени в т. 1, да се извършва от граничните митнически учреждения, през които е извършено внасянето. Останалите стоки, посочени в т. 1, могат да бъдат обмитявани и от митнически учреждения в страната.

3. Право да извършват проверки и да вземат проби имат само оторизираните служители на Комитета по стандартизация и метрология (КСМ) в присъствието на митнически служители и представители на фирмите вносители. При съмнение (в резултат на органолептичната проверка), че отделните вместимости на транспортното средство съдържат различни горива, обща контролна проба да не се образува. Контролни проби да се образуват поотделно за групата вместимости, които съдържат един и същ вид гориво. Всяка контролна проба се разпределя в не по-малко от шест опаковки. Две опаковки от контролната проба, придружени с протокол за вземане на пробата, да се оставят на съхранение в митническото учреждение като арбитражни за повторни изпитвания при възникнали спорове или съмнения. Арбитражните проби от автомобилни бензини, горива за реактивни двигатели, газ за осветление, дизелови горива и мазут да се съхраняват три месеца. За останалите стоки, посочени в т. 1, срокът за съхранение на пробите е шест месеца.

4. Контролните проби да се представят за изпитване по установен от КСМ ред в упълномощените лаборатории (приложение № 2).

5. Упълномощените лаборатории да изпитват контролните проби за установяване съответствието им с изискванията на БДС или ОН. Лабораториите да издават изпитвателни протоколи с еднозначно заключение за вида на стоките и съответствието им с изискванията на БДС или ОН, по които са изпитани. Изпитвателните протоколи да се издават в четири екземпляра: един за митническото учреждение, през което е извършено внасянето, един за митническото учреждение, където ще се обмитява стоката, един за ДДГККПВИ и един за вносителя. При възникнали спорове или съмнения повторните изпитвания на арбитражната проба да се провеждат в ЦНИОГСМП или упълномощена лаборатория, посочена от КСМ, различна от тази, провела първоначалните изпитвания.

6. Митническите служители и служителите на ДДГККПВИ да не допускат внасянето и обмитяването на стоките, посочени в т. 1, без протоколи с положително заключение от изпитванията.

7. Резултатите в изпитвателните протоколи, издавани от упълномощените лаборатории, служат и за класиране на стоките в Митническата тарифа.

8. Ако лабораториите, цитирани в приложение № 2, не изпълняват задълженията и отговорностите, произтичащи от тази заповед, пълномощията им да се отнемат по реда, по който са дадени.

9. При констатирани нарушения на тази заповед виновните лица да се наказват по реда на наказателните разпоредби, регламентирани в съответните нормативни актове на ведомството, констатирало нарушението, както и на чл. 31 ЗАНН, ако не подлежат на друго по-тежко наказание.

10. Тази заповед отменя Заповед № 320 от 7.VIII.1992 г. на Министерството на финансите, Министерството на търговията и Комитета по стандартизация и метрология (ДВ, бр. 67 от 1992 г.).

Приложение 1 Приложение № 1 към т. 1

Митнически учреждения, през които може да се извършва внасянето на стоките, посочени в т. 1: Русе, Бургас, Варна, Кулата, Свиленград и Видин.

Приложение 2 Приложение № 2 към т. 4

Акредитирани лаборатории, които са упълномощени да изпитват контролни проби от внасяните стоки, посочени в т. 1:

1. ЦНИОГСМП – София, бул. Цариградско шосе 115, тел. 761-532. Срок на акредитация до 8.IV.1998 г. Автомобилни бензини, бензини за технологични цели, минерален терпентин, газ за осветление, горива за дизелови двигатели, газьол за промишлени и комунални цели, горива за корабни дизелови двигатели и мазут.

2. Комплексна лаборатория за изпитване на горива при ВХТИ – Бургас, ул. Проф. Якимов 1, тел. (056)660-091. Срок на акредитация до 31.VIII.1997 г. Автомобилни бензини, авиационни бензини, бензини за технологични цели, минерален терпентин, газ за осветление, горива за реактивни двигатели, горива за дизелови двигатели, газьол за промишлени и комунални цели, горива за корабни дизелови двигатели и мазут.

3. Изпитвателна лаборатория за петрол и петролни продукти към „Петрол“ – АД, София, кв. Илиянци, тел. 388-137. Срок на акредитация до 31.VII.1997 г. Автомобилни бензини, газ за осветление, горива за дизелови двигатели и газьол за промишлени и комунални цели.

4. Коксохимическа лаборатория при „ИЧМ“ – ЕООД, София, кв. Ботунец, тел. 890-643. Срок на акредитация до 3.XI.1997 г. Мазут.

5. Изпитвателна лаборатория „Екология на Черно море и река Дунав“ при Института по воден транспорт – Варна, пл. Славейков 1, тел. (052)221-407. Срок на акредитация до 15.VII.1997 г. Леко корабно гориво и мазут. 35608 МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО ЗАПОВЕД № 247 от 7 декември 1994 г. На основание чл. 3, ал. 1, т. 1, чл. 20, 23 и чл. 25, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 4 ЗППДОБП, чл. 3 от Наредбата за условията и реда за придобиване при облекчени условия на дялове и акции – собственост на държавата и общините, и за безвъзмездно получаване на акции и дялове – собственост на държавата и Заповед № 80 от 1994 г. за приватизация на „Агромелиорации – Добруджа“ – ЕООД, Силистра (ДВ, бр. 63 от 1994 г.), нареждам:

1-dup. Да се пристъпи към продажбата на дялове от „Агромелиорации – Добруджа“ – ЕООД, Силистра, като:

а) до 20 на сто се предложат на лицата по чл. 5, ал. 2 ЗППДОБП за закупуване на общ дял при облекчени условия;

б) останалите 80 на сто се предложат за продажба чрез преговори с потенциални купувачи.

2-dup. За начална дата за продажба на дялове при облекчени условия да се счита датата на обнародването на заповедта в „Държавен вестник“. Декларации за придобиването им се подават в тримесечен срок в дружеството.