Към съдържанието
Правото

Наредба № 29 от 14 ноември 1995 г. за ветеринарно-санитарните и хигиенните изисквания при изграждане и експлоатация на млекопреработвателни предприятия

ДВ, бр. 106 от 1995 г. Отменен Непроверен Актуален към ДВ, бр. 1/2001, обновен на 26.10.2026

Текстът е разпознат (OCR) от сканиран брой на „Държавен вестник“ и може да съдържа грешки при разпознаването.

Докладвай грешка
Всички редакции (2)

Раздел 1. Общи положения

Чл. 1

С тази наредба се определят ветеринарно-санитарните и хигиенните изисквания при изграждането и експлоатацията на млекопреработвателни предприятия за производство, съхранение и реализация на мляко и млечни продукти.

Чл. 2

Теренът за строежа се определя, а млекопреработвателните предприятия се проектират или реконструират съгласно Наредба № 7 от 1992 г. за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда (обн., ДВ, бр. 46 от 1992 г.; изм., бр. 46 от 1994 г.) след съгласуване с органите на Държавния ветеринарно-санитарен контрол (ДВСК) при съответното териториално поделение на Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС).

Чл. 3

(1) Млекопреработвателните предприятия се пускат в експлоатация при спазване на изискванията на тази наредба след одобряването им от органите на ДВСК и на Държавния санитарен контрол – хигиенно-епидемиологичните инспекции (ХЕИ).

(2) Готовите обекти се одобряват и пускат в експлоатация от комисия, в която участват представители на ДВСК и ХЕИ съгласно чл. 280 КТ, чл. 6, ал. 1, т. 1 и чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 6 за държавно приемане и разрешаване ползването на строежите в Република България (обн., ДВ, бр. 28 от 1993 г.; доп., бр. 73 от 1993 г.).

(3) За одобряването по ал. 2 се съставя протокол и се издава ветеринарно-санитарно разрешително за експлоатация на обекта.

Раздел 2. Ветеринарно-санитарни и хигиенни изисквания към сградите и оборудването на млекопреработвателните предприятия

Чл. 4

Теренът за ново строителство, разширение или реконструкция на млекопреработвателни предприятия отговаря на основните стандартни и технически изисквания по отношение оттичането на атмосферните води, нивото на подпочвените води и естественото проветряване.

Чл. 5

(1) Дворът на млекопреработвателните предприятия е озеленен, чист, сух и заграден с плътна предпазна ограда, непозволяваща достъп на външни лица и животни, снабден с вход за суровото мляко и изход за готовата продукция.

(2) На входа за суровото мляко се изгражда дезинфекционна площадка, предназначена за влизащите транспортни средства.

(3) Пътищата на територията на млекопреработвателното предприятие са асфалтирани или покрити с друга твърда настилка, позволяваща лесно почистване.

(4) На територията на млекопреработвателното предприятие се изгражда дезинфекционна площадка или станция, снабдена с топла и студена вода и дезинфекционен разтвор за цялостно измиване и дезинфекция на транспортните средства, превозващи сурово мляко и млечни продукти.

Чл. 6

(1) Производствените сгради се осигуряват с необходимото количество вода, отговаряща на изискванията на БДС 2823 „Вода за пиене“, с подходящо налягане и температура.

(2) Допуска се използването на „промишлена вода“ единствено за технически цели (производство на пара, противопожарна охрана и др.), за която се осигурява отделна водопроводна мрежа без връзка с мрежата за питейна вода.

Чл. 7

(1) Водоснабдителните и канализационните инсталации се проектират и изграждат съгласно „Норми за проектиране на водопроводни и канализационни инсталации в сгради (Бюлетин за строителство и архитектура (БСА), бр.5 и 6 от 1986 г.) и при спазване на „Норми за проектиране на канализационни системи“ (БСА, бр. 9 и 10 от 1989 г.).

(2) Канализационната система е закрит тип, недопускаща разливането на отпадни води в помещенията и осигуряваща отвеждането им в централната канализационна мрежа, а при липса на такава – в специално построени водонепропускливи покрити шахти.

(3) Шахтите по ал. 2 отстоят най-малко на 25 метра от производствените и складовите помещения и редовно се почистват и дезинфекцират, като не се допуска напълване над 2/3 от обема им.

Чл. 8

Към млекопреработвателните предприятия се изграждат пречиствателни съоръжения или станции за отпадните води преди влизането им в колектора или друго определено място.

Чл. 9

(1) За всички помещения в млекопреработвателното предприятие се осигурява осветление съгласно БДС 1786 „Естествено и изкуствено осветление“.

(2) Електрическите инсталации отговарят на „Норми за проектиране на електрически инсталации в сгради“ (БСА, бр. 9 от 1988 г.).

Чл. 10

В производствените помещения се осигуряват отоплителни, вентилационни или климатични инсталации съгласно „Норми за проектиране на отоплителни, вентилационни и климатични инсталации“ (БСА, бр. 6, 7, 8 и 9 от 1986 г.).

Чл. 11

Сградите и помещенията отговарят на следните изисквания:

1. имат стабилна конструкция и се поддържат в добро техническо състояние;

2. осигурено е достатъчно работно пространство, позволяващо свободното извършване на необходимите дейности при спазване на ветеринарно-санитарните и хигиенни изисквания за осъществяване на технологичния процес;

3. подовете в производствените, складовите и хладилните помещения са от водонепропускливи материали, гладки, нехлъзгави, устойчиви на киселини и основи, позволяващи ефикасно почистване, измиване и дезинфекция, и с наклон най-малко 2%;

4. стените са чисти, гладки, без пукнатини и грапавини, покрити с водонепропусклив, неадсорбиращ и нетоксичен материал в светъл цвят, позволяващ лесно и ефикасно почистване, измиване и дезинфекция;

5. таваните на помещенията са покрити с материал, недопускащ образуване на конденз, полепване на прах, развитие на плесени и позволяващ лесното им почистване;

6. подово-стенните им ъгли са заоблени;

7. прозорците са добре уплътнени, а тези които се отварят – замрежени и с възможност за почистване;

8. вратите са гладки, с нехигроскопична повърхност и плътно затварящи се;

9. всички производствени и складови помещения са снабдени със съоръжения, предпазващи ги от насекоми и гризачи;

10. в производствените помещения е монтиран необходимият брой подходящи мивки (педални, контактни или с фотоклетка) с течаща топла и студена вода, а при необходимост има съоръжения за дезинфекция и сешоари за подсушаване на ръцете;

11. имат санитарен възел, състоящ се от:

Чл. 12

Производствените помещения, приемните и експедиционните площадки се разполагат така, че да се осъществи принципът на разделност и поточност, като се избегне кръстосването на пътищата на изходната суровина и на готовия продукт.

Чл. 13

В млекопреработвателните предприятия се осигуряват условия, позволяващи извършването на прецизен и ефективен ветеринарно-санитарен контрол по всяко време на денонощието съгласно чл. 18 от Закона за ветеринарното дело.

Чл. 14

Технологичното оборудване на млекопреработвателното предприятие, което влиза в непосредствен контакт с хранителния продукт, се съгласува с органите на ДВСК по реда на чл. 22 от Правилника за прилагане на Закона за народното здраве (обн., ДВ, бр. 31 от 1974 г.; изм., бр. 99 от 1980 г., бр. 101 от 1989 г., бр. 76 и 101 от 1990 г., бр. 81 от 1991 г., бр. 4 и 93 от 1992 г., бр. 65 от 1994 г., бр. 66 от 1995 г.) и отговаря на следните изисквания:

1. изработено е от материали, които не взаимодействат с него, не променят физико-химичния му състав, не отделят токсични вещества, не отделят мирис, не придават допълнителен привкус и издържат на механично почистване, измиване и дезинфекция;

2. вътрешната повърхност на частите на технологичното оборудване по т. 1 е гладка и не е боядисана.

Раздел 3. Ветеринарно-санитарни изисквания при изграждането на млекопреработвателно предприятие

Чл. 15

(1) Основните производствени отделения и помещения в млекопреработвателното предприятие са:

1. приемна рампа за постъпващото сурово мляко, снабдена с лаборатория за определяне на физико-химичните, микробиологичните и цитологичните показатели на млякото;

2. термоизолационни танкове или силози за лагеруване на суровото мляко до пускането му за преработка;

3. пастьоризационно отделение, снабдено с пастьоризатори, центрофуги за отсметанияване, центрофуги чистачки и хомогенизатори, които не са в близък контакт, за да се осигури доброто им почистване и дезинфекциране;

4. помещение за съхраняване на пастьоризираното мляко, оборудвано с термоизолационни танкове;

5. отделение за разфасовка на прясно пастьоризирано мляко за директна консумация, снабдено с разфасовъчни машини и хладилно помещение;

6. отделение за производство на сметана и млечно масло с хладилно помещение;

7. отделение за производство на кисело мляко с помещения за пастьоризация на млякото, танкове за задръжка на млякото, за производство на закваска, вани за заквасване, инсталация за разфасовка, термостатни камери за заквасване и хладилни камери за охлаждане на киселото мляко;

8. помещения за производство на сирене и кашкавал с помещения за зреене и съхранение;

9. отделение за получаване на извара и хладилна камера за съхранение;

10. отделение за производство на течен млекозаместител;

11. отделение за производство на сухо мляко;

12. отделение за производство на сладолед и хладилна камера за съхранение;

13. помещение за производство на кондензирано мляко с хладилна камера за съхранение;

14. помещение за производство на казеин;

15. експедиционна рампа;

16. миячно отделение за амбалажа.

(2) Видът на отделенията и помещенията в млекопреработвателните предприятия се определя от изискванията на технологичния процес за производство на съответния продукт.

Чл. 16

Производственият процес в млекопреработвателните предприятия се осъществява под контрола на органите на ДВСК, на които се предоставят подходящи помещения за безвъзмездно ползване с необходимото оборудване.

Чл. 17

Готовата продукция се окачествява от органите на ДВСК, за което се издава експертен лист, ветеринарно свидетелство или сертификат.

Раздел 4. Ветеринарно-санитарни и хигиенни изисквания при експлоатация на млекопреработвателните предприятия

Чл. 18

Дворът, пътищата, помещенията и оборудването се поддържат чисти по всяко време, като:

1. за почистването се назначава отделен персонал, който не е ангажиран по никакъв начин в производствения процес;

2. в края на всяка работна смяна се извършва мокро почистване и дезинфекция на подовете на производствените помещения и санитарните възли;

3. технологичното оборудване и целият инвентар се почистват веднага след употреба, измиват се и задължително се дезинфекцират.

Чл. 19

При откриване на следи от инсекти или гризачи се преустановява производственият процес и съгласувано с органите на ХЕИ се провеждат незабавни действия за ликвидирането им с химични, физични или биологични агенти, разрешени от Министерството на здравеопазването. След приключване на тази дейност всички повърхности се измиват обилно с вода за отстраняване на евентуални остатъци от вредни за здравето на човека вещества.

Чл. 20

Ръководството на предприятието осигурява постоянно обучение на персонала по проблеми на технологията, хигиенните изисквания към производствения процес и личната хигиена.

Чл. 21

(1) Не се допускат на работа болни лица или заразоносители, както и имащи контакт със заразно болни.

(2) При нараняване по време на производствения процес незабавно се оказва първа помощ чрез обработка и изолиране на раната с водонепромокаемо, здраво закрепено покритие.

Чл. 22

Всеки работник поддържа ръцете си чисти по време на работа, като ги измива често и грижливо с миещ препарат под обилно течаща топла вода.

Чл. 23

На всеки работник се осигурява подходящо работно облекло, позволяващо често и ефикасно изпиране и дезинфекция.

Чл. 24

Не се разрешава носенето на бижута по време на работа.

Чл. 25

Забранено е храненето и тютюнопушенето в производствените помещения.

Чл. 26

Не се допускат без разрешение от ръководството и ДВСК външни лица на територията на предприятието. Достъпът на служебни лица се разрешава от органите на ДВСК и ръководството, като им се предоставя специално облекло.

Чл. 27

Органите на ДВСК при съответните териториални поделения на НВМС издават разпореждания за спиране на производството в млекопреработателните предприятия на основание чл. 19 от Закона за ветеринарното дело.

Преходни и заключителни разпоредби

§ 1

В шестмесечен срок от обнародването на наредбата съществуващите млекопреработвателни предприятия да се приведат в съответствие с изискванията ѝ.

§ 2

Тази наредба се издава на основание чл. 35 от Закона за ветеринарното дело. ПРАВИЛА ЗА ТРАНСКРИПЦИЯ И ПРАВОПИС НА АНГЛИЙСКИТЕ ГЕОГРАФСКИ ИМЕНА Чл. 55. (1) Тези правила за транскрипция и правопис на английските географски имена са общоанглийски. Те не вземат под внимание регионалните разновидности на английския език. (2) Правилата се отнасят за географските имена от Великобритания, САЩ, Австралия, Канада, Южна Африка и други страни с официален английски език. (3) Когато фонетичните и фонематичните съображения дават възможност за две различни транскрипции, предимство има формата, която е най-близка до писмената форма в езика източник. Чл. 56. (1) При транскрипцията на английските гласни тяхната дължина не се маркира, при което кратките и дългите гласни на английски език се транскрибират, както следва: кратки гласни: Liverpool - Ливърпул, Kent - Кент, Blackpool - Блакпул, Fulton - Фултън, Stockton - Стоктън, Hull - Хъл; дълги гласни: East River - Ист Ривър, Bath - Бат, Broad Peak - Брод Пийк, Bloomington - Блумингтън, Perth - Пърт. (2) По изключение дължината се предава при транскрипцията на английската дълга гласна i в едносрични имена и в сложносъставни имена, чиито съставки могат да функционират и като самостоятелни имена (Leeds - Лийдс, Aberdeen - Абърдийн, Palm Beach - Палм Бийч). (3) Редукцията на неударените английски гласни се отбелязва с ъ при графемно съответствие e, o, u и ou (Coventry - Ковънтри, Brighton - Брайтън, Newbury - Нюбъри, Yarmouth - Ярмът). (4) Когато неударената гласна е с графемно съответствие a, при транскрипцията на български език тя се запазва (Cleveland - Кливланд, Falkland - Фолкланд, Nottingham - Нотингам). (5) При транскрипцията на неударено i се прилага принципът на графемната близост и то се предава с u (Ealing - Илинг, Hamilton - Хамилтън). Но имена като Yorkshire се транскрибират Йоркшър в съответствие с преобладаващия изговор с тъмната гласна ъ вместо u. Чл. 57. Английските двугласни се предават на български по следния начин: 1. с aй при графемни съответствия i, y, ei в отворена сричка (Brighton - Брайтън, Symington - Саймингтън, Creighton - Крайтън); 2. с сей при графемни съответствия ai, ay, ea (Salt Lake City - Солт Лейк Сити, Bainbridge - Бейнбридж, Dayton - Дейтън, Great Britain - Грейт Бритън); 3. с оу при графемни съответствия o, ow, oa в начална и крайна позиция и между съгласни в едносрични думи и в отворена сричка на многосрични имена (Stoke - Стоук, Owbridge - Оубридж, Oakland - Оукланд); 4. с ау при графемни съответствия ou и ow в затворена сричка (Southhampton - Саутхамптън, Lowville - Лаувил); 5. с ой при графемни съответствия oi, oy и eu (Detroit - Детройт, Royston - Ройстън, Reuter - Ройтер); 6. с еъ при графемни съответствия are, air, aha, ear, ey, ei (Clare - Клеър, Fairbury - Феърбъри, Graham - Греъм, White Bear River - Уайт Беър Ривър, Еуге - Еър); 7. с иъ при графемни съответствия ier, ere, eer, ea, ear, ia, eu (Pier - Пиър, Grasmere - Грасмиър, Beer - Биър, Beardsworth - Биърдсуърт, Liam - Лиъм, Petroleum - Петроулиъм); 8. двугласните oъ и уъ се предават на български опростено - съответно с o и у (Westmorland - Уестморланд, Jura - Джура). Чл.58. Съществуващите английски тригласни се транскрибират по следния начин: 1. с айъ при графемни съответствия ia, ire, yre, ie, ya, oir (Firestone - Файърстоун); 2. с ауъ при графемни съответствия ower, owell, owar; 3. с оиъ при графемни съответствия oya, aweyr. Чл.59. (1) Полугласната й с графемни съответствия в английски език i, e, y се предава на български в зависимост от съчетанието ѝ със следващата я гласна: 1. пред a, o, u тя се предава съответно с я, йо (в началото на името и след гласна)/ьо (след съгласна), ю (Miami - Маями, Yarrow - Яроу, York - Йорк, Yukon - Юкон); 2. не се допуска изписването на йа вместо я и на йу вместо ю при транскрипцията на български, например Майами вместо правилната форма Маями. 3. йотацията на гласната e се отбелязва само в началото на името и в средата след гласна (Yetta - Йета, Yetholme - Йетъм); 4. йотацията на редуцирана в ъ гласна се отбелязва в началото на името и в средата след гласна (Yonge - Йънг, Yongblood - Йънгблъд); 5. чуждоезичното краесловно съчетание ia се предава на български с ия (California - Калифорния, Cynthia - Синтия, Port Julia - Порт Джулия). (2) Полугласната (w) в съчетанията wa, we, whi, wi се предава с y (Waterford - Уотърфорд, Wellington - Уелингтън, Whitehaven - Уайтхейвън, Wimbledon - Уимбълдън). (3) При съчетание на полугласната w със звука y (който обикновено се изписва с o) се прилага така наречената „нулева“ транскрипция и това съчетание се предава само с y (Wolverhampton - Улвърхамптън). Допуска се обаче и дублетна форма с v - Вулвърхамптон. маркет“ – ООД, със седалище и адрес на управление Тетевен, ул. Ив. Вазов 42, и с предмет на дейност: представителство, посредничество, вкл. и при финансови операции, брокерска дейност, транспорт и спедиция, туризъм, бизнесуслуги, организация на изложби, образователни и квалификационни курсове, търговия и всякаква друга стопанска дейност, незабранена със закон. Дружеството е с капитал 60 000 лв. и се представлява и управлява от Марин Данчев Неев.

Заключителни разпоредби

Препратки от акта

Препратки към акта

  • pzr/para:4, ал. 1 от Наредба № 30 от 20 ноември 2000 г. за ветеринарно-санитарните и хигиенните изисквания при добива на сурово мляко, изграждане и експлоатация на млекопреработвателни предприятия, производството и търговията с топлинно обработено мляко и млечни продукти препраща към § 5

Докладвай грешка

Разминаване с „Държавен вестник“, липсващо изменение или грешка при разпознаването.