Чл. 1
(1) Създава Национален съвет по условия на труд към Министерския съвет като постоянен орган за осъществяване на координация, консултации и сътрудничество при разработването и провеждането на политиката за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд.
(2) Националният съвет по условия на труд се състои от по един представител на всяка от организациите на работниците и служителите и на работодателите, признати за представителни, и от равен на тях брой представители, определени от Министерския съвет. В броя на представителите, определени от Министерския съвет, се включват представители на държавните органи, на които е възложен контрол върху условията на труд, както и представител на Националния осигурителен институт.
(3) Председател на Националния съвет по условия на труд е министърът на труда и социалната политика.
(4) Представителите на организациите на работниците и служителите и на работодателите, участващи в Националния съвет по условия на труд, определят от своя състав двама заместник-председатели на съвета.
(5) Организацията на дейността, техническото и административното обслужване на Националния съвет по условия на труд се осъществява от секретар.
(6) Членовете на Националния съвет по условия на труд приемат правилник за работата на съвета.
Чл. 2
Националният съвет по условия на труд:
1. обсъжда състоянието на условията на труд и предлага мерки за подобряването им;
2. обсъжда и изразява становища по проекти на нормативни актове по въпросите на условията на труд и прави предложения за изменението и допълнението им;
3. взема решения за създаване на отраслови и браншови структури за тристранно сътрудничество по условията на труд и определя състава, функциите и задачите им;
4. създава помощни органи към съвета за решаване на специфични въпроси;
5. координира дейността на органите, на които е възложено упражняването на контрол в областта на условията на труд;
6. проучва и популяризира наш и чужд опит, организира национални конкурси, семинари, акции и други форми за стимулиране на дейността;
7. възлага чрез конкурс проучването и разработването на проекти за решаване на национално значими и други важни проблеми по условията на труд.
Чл. 3
(1) В търговските дружества и в другите предприятия и организации с повече от 50 работници и служители до 15 април 1997 г. да се учредят комитети по условия на труд. В състава на комитета се включват равен брой представители на работниците и на служителите и представители на работодателя, но общо не повече от 10 души.
(2) Представителите на работниците и на служителите се избират по реда на чл. 6 от Кодекса на труда.
(3) Кандидатурите за представители на работниците и на служителите се издигат от синдикалните организации в предприятието и от нечленуващите в тях работници и служители.
(4) Мандатът на представителите на работниците и на служителите е 4-годишен, като предсрочното му прекратяване може да се поиска най-малко от една трета от общия брой на работниците и на служителите в предприятието и се приема с мнозинство повече от две трети от членовете на общото събрание.
(5) Председател на Комитета по условия на труд е работодателят, а заместник-председател е представител на работниците и служителите.
(6) В състава на Комитета по условия на труд като представители на работодателя се включват длъжностните лица по безопасността на труда и лекар от службата по трудова медицина, а ако такава не е изградена – лекарят, осигуряващ медицинското обслужване по месторабота.
(7) В работата на комитета могат да бъдат привличани и външни експерти и представители на контролните органи.
Чл. 4
(1) В търговските дружества и в другите предприятия и организации с по-малко от 50 работници и служители, както и в отделните структурни звена на дружествата, предприятията и организациите по чл. 3, ал. 1 до 15 април 1997 г. да се изградят групи по условия на труд.
(2) Групата по условия на труд се състои от работодателя или ръководителя на съответното структурно звено и от един представител на работниците.
(3) Представителите на работниците се избират по реда, определен в чл. 3, ал. 2 и 3, като мандатът им се определя от общото събрание.
(4) В дружествата, предприятията и организациите с голям числен състав, сложна структура и териториална разпокъсаност могат да бъдат изграждани освен комитети на равнище предприятие и комитети към съответните структурни звена.
Чл. 5
Комитетите и групите по условия на труд:
1. ежемесечно обсъждат цялостната дейност по осигуряване на безопасността и здравето на работещите и приемат мерки за подобряването ѝ;
2. обсъждат резултатите от оценката на професионалния риск и анализите на здравното състояние на работещите, докладите на специализираните служби по безопасност на труда и трудова медицина и други въпроси по осигуряване на безопасността и опазване здравето на работниците и служителите;
3. обсъждат планираните промени в технологията, организацията на труда и работните места и предлагат решения за осигуряване на безопасността и опазване здравето на работниците и служителите;
4. могат да извършват проверки по спазване на изискванията за безопасен и здравословен труд;
5. следят състоянието на трудовия травматизъм и професионалната заболяемост;
6. участват в разработването на програми за информиране и обучение на работещите по проблемите на безопасните и здравословни условия на труд.
Чл. 6
(1) Представителите на работниците и служителите имат право:
1. на обучение по правилата и изискванията за безопасен и здравословен труд; обучението се провежда в едномесечен срок след избирането им с продължителност не по-малка от 30 часа;
2. на достъп до наличната информация относно условията на труд, анализите на трудовия травматизъм и професионалната заболяемост, констатациите и предписанията на контролните органи;
3. да изискват от работодателя да предприема необходимите мерки и да правят предложения за отстраняване на опасностите или за временното ограничаване на риска за безопасността и здравето;
4. да се обръщат към контролните органи, ако преценят, че взетите от работодателя мерки не са достатъчни да гарантират безопасността и здравето на работещите;
5. да участват в проверките, извършвани от контролните органи.
(2) Работодателят осигурява на представителите на работниците и на служителите необходимите условия и средства за изпълнение на техните права и функции, както и съответното обучение и квалификация, което се провежда в рамките на работното време.
(3) Времето, през което представителите на работниците и на служителите са упражнявали функциите си по въпросите на безопасността и здравословните условия на труд, се включва в работното време, без това да се отразява на размера на трудовото им възнаграждение.
Чл. 7
Комитетите и групите по условия на труд работят в тясна връзка със специализираните служби и отдели на предприятието, които имат отношение към създаването и осигуряването на безопасни и здравословни условия на труд.
Заключителни разпоредби
§ 1
В чл. 2 от Постановление № 270 на Министерския съвет от 1992 г. за преобразуване на Държавната инспекция по труда към Министерството на труда и социалните грижи (обн., ДВ, бр. 4 от 1993 г.; попр., бр. 8 от 1993 г.; изм., бр. 46 от 1993 г.) се създава ал. 2: „(2) При осъществяване на контролната дейност Главната инспекция по труда може да привлича сътрудници като извъншатни инспектори с права и задължения на държавни контролни органи.“
§ 2
Контролът по изпълнението на постановлението се възлага на министъра на труда и социалните грижи и на министъра на здравопазването.
§ 3
Постановлението се издава на основание чл. 105, ал. 2 от Конституцията на Република България, чл. 3, ал. 1 от Кодекса на труда и чл. 3 от Правилника за структурата и организацията на работа на Министерския съвет и на неговата администрация, приет с Постановление № 166 на Министерския съвет от 1996 г. (ДВ, бр. 61 от 1996 г.).