Чл. 1
Република България оттегля резервата по чл. 20 от Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, подписана на 10 юни 1986 г. (ДВ, бр. 42 от 1988 г.), ратифицирана с Указ № 3384 от 1986 г. (ДВ, бр. 80 от 1986 г.).
Чл. 2
Република България заявява:
1. в съответствие с чл. 41 от Международния пакт за граждански и политически права (ДВ, бр. 43 от 1976 г.), ратифициран с Указ № 1199 от 1970 г. (ДВ, бр. 60 от 1970 г.), признава компетенциите на Комитета по правата на човека да получава и разглежда съобщения, в които една държава страна, направила декларация, с която признава по отношение на себе си компетенциите на комитета, твърди, че друга държава страна не изпълнява задълженията си по този пакт;
2. в съответствие с чл. 14 от Международната конвенция за ликвидиране на всички форми на расова дискриминация (ДВ, бр. 56 от 1992 г.), ратифицирана с Указ № 515 от 1966 г. (ДВ, бр. 51 от 1966 г.), признава компетенциите на Комитета за премахване на расовата дискриминация да получава и разглежда съобщения от лица или групи хора, намиращи се под нейна юрисдикция, които твърдят, че от страна на Република България са били нарушени които и да било от правата им, провъзгласени в тази конвенция;
3. в съответствие с чл. 21 от Конвенцията срещу изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, признава компетенциите на Комитета срещу изтезанията да получава и разглежда съобщения, в които една държава страна твърди, че друга държава страна не изпълнява задълженията си по тази конвенция;
4. в съответствие с чл. 22 от Конвенцията срещу изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, признава компетенциите на Комитета срещу изтезанията да получава и разглежда съобщенията пряко от или от името на лица под нейна юрисдикция, които твърдят, че са жертва на нарушаване разпоредбите на конвенцията от страна на държава-страна по тази конвенция.