Чл. 1
С тази наредба се определят:
1. минималните зоохигиенни изисквания за хуманно отношение при отглеждане на свине за разплод и угояване;
2. задълженията на собствениците на свине за осигуряване изискванията по т. 1;
3. задълженията на ветеринарномедицинските органи, свързани с контрола по спазване на тази наредба.
Чл. 2
Наредбата не се прилага за свиневъдни обекти, в които се отглеждат до 5 свине майки и до 10 прасета за угояване.
Чл. 3
Помещенията, в които се отглеждат свине за разплод или за угояване, трябва да отговарят на следните минимални зоохигиенни изисквания и стандарти:
1. да са изградени от материали, които не оказват вредно въздействие върху животните и лесно могат да се почистват и дезинфекцират;
2. да имат обезопасена електрическа инсталация и електроуреди;
3. да осигуряват необходимия въздухообмен чрез естествена вентилация или вентилационна система, поддържаща скорост на движение на въздуха 0,2 – 0,5 м/сек. и относителна влажност 70 – 85 %;
4. вредните газове да не надвишават следните концентрации:
5. да осигуряват възможност на животните да лягат и стават без затруднение, като при групово отглеждане имат свободна площ, както следва:
6. да осигуряват видимост между отделните животни;
7. да имат равни, сухи и твърди подове, които не позволяват подхлъзване;
8. да имат суха и безвредна постеля;
9. да имат изкуствено осветление – 50 – 70 лукса, с намаляваща през нощта интензивност до 30 лукса;
10. ниво на шум – не повече от 80 децибела;
11. да имат съоръжения за хранене и поене, изградени по начин, недопускащ замърсяване на фуража и водата.
Чл. 4
Собствениците, ръководителите на свиневъдни обекти и гледачите на свине:
1. проверяват здравословното състояние на животните поне веднъж дневно;
2. незабавно отделят в помещение със суха постеля наранени или показващи признаци на заболяване животни, открити при проверките по т. 1, и уведомяват обслужващия ветеринарен лекар;
3. отделят и след консултация с обслужващия ветеринарен лекар третират медикаментозно свине с повишена агресивност и прояви на канибализъм;
4. ежедневно почистват и периодично дезинфекцират помещенията, боксовете, съоръженията и инвентара, като отстраняват фекалиите, без да замърсяват околната среда;
5. хранят животните най-малко веднъж дневно с количество фураж, което съответства на тяхната възраст, технологична група и тегло, и осигуряват прясна вода за пиене;
6. осигуряват достъп на всяко животно до хранилките и поилките;
7. проверяват ежедневно автоматичните линии и механичните съоръжения (ако в обекта има такива) и незабавно отстраняват възникналите повреди, а ако това е невъзможно, осигуряват хранене, поене и поддръжане на зоохигиенните изисквания по други начини.
Чл. 5
Установяват се следните специфични изисквания при отглеждане на:
1. нерези:
2. свине майки:
3. прасенца бозайници:
4. отбити прасета и прасета за угояване:
Чл. 6
(1) Ветеринарномедицинските органи извършват проверки относно спазването изискванията на наредбата.
(2) Проверките по ал. 1 могат да се извършват едновременно и с проверки с друга цел.
(3) Ежегодно Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) изготвя програма, която включва броя на свиневъдните обекти, които ще бъдат проверявани за спазване на изискванията по чл. 3, 4 и 5.
Чл. 7
(1) Свиневъдните обекти с над 10 прасета за угояване или 5 свине майки с техните прасета се регистрират в съответната регионална ветеринарномедицинска служба (РВМС) преди въвеждането им в експлоатация.
(2) Собствениците на обектите по ал. 1 подават в съответната РВМС молба за регистрация на обекта.
(3) В РВМС се води регистър на обектите по ал. 1, който съдържа:
1. дата на регистрация на обекта;
2. име, презиме, фамилия и адрес или наименование и седалище на собственика;
3. брой и категория на отглежданите свине;
4. резултати от извършените от ветеринарномедицинските органи проверки на обекта.
Чл. 8
(1) При констатиране на нарушения на технологията и профилактичната програма за отглеждане на свине ветеринарномедицинските органи издават предписания за отстраняването им.
(2) Когато нарушенията не бъдат отстранени в определения в предписанието срок, ветеринарномедицинските органи спират експлоатацията на обекта за срок, определен по тяхна преценка, но не по-дълъг от 6 месеца. Причините за спирането се отбелязват в регистъра по чл. 7, ал. 3.
(3) След отстраняване на нарушенията собственикът на обекта подава до РВМС молба за повторното му въвеждане в експлоатация. Въвеждането се извършва след проверка от ветеринарномедицинските органи.
Чл. 9
Собственици на свиневъдни обекти, които не желаят повече да осъществяват тази дейност, подават до РВМС молба за заличаване на обекта от регистъра по чл. 7, ал. 3.
Допълнителна разпоредба
§ 1
По смисъла на тази наредба:
1. „Свиня“ е животно от семейство „Суиде“, род „Суис“.
2. „Нерез“ е мъжка свиня в полова зрялост, предназначена за разплод.
3. „Свиня за разплод“ е женска свиня в полова зрялост, предназначена за разплод.
4. „Бозаещо прасе“ е прасенце в периода от раждането до отбиването.
5. „Отбито прасе“ е небозаещо прасе на възраст до 10 седмици.
6. „Прасе за угояване“ е прасе на възраст над 10 седмици до клането или използването му за разплод.
7. „Свиневъден обект“ е всяко място, където се отглеждат или настаняват свине.
Преходни и заключителни разпоредби
§ 2
До 31 декември 2000 г. НВМС да извърши разяснителна работа по изискванията на наредбата на собствениците на свиневъдни обекти с над 5 свине майки и над 10 прасета за угояване.
§ 3
В срок до 31 декември 2002 г. животновъдните обекти с над 5 свине майки и с над 10 прасета за угояване да се приведат в съответствие с изискванията на наредбата.
§ 4
Тази наредба се издава на основание § 5 от Закона за ветеринарномедицинската дейност Министър: В. Върбанов