Наредба № 8 от 26 февруари 1999 г. за профилактика и борба с класическата чума по свинете

Чл. 1

С тази наредба се определят:

1. мерките срещу проникване, разпространение и за ликвидиране на класическата чума по свинете (КЧС);

2. методите за диагностика на заболяването;

3. задълженията на държавните органи, физическите и юридическите лица за прилагане на мерките по т. 1.

Чл. 2

Класическата чума по свинете подлежи на обявяване по реда на Наредба № 1 от 1998 г. за обявяване възникването и ликвидирането на заразните болести по животните (ДВ, бр. 7 от 1998 г.).

Чл. 3

Генералният директор на Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) утвърждава оперативен план за действие при съмнение или при възникване на КЧС (приложение № 1).

Чл. 4

(1) Внос на свине се разрешава от НВМС при условие, че:

1. са родени и отгледани на територията на страната износител;

2. произхождат от стада, свободни от КЧС, и от ферми, около които в радиус 50 км в продължение на една година не е установено заболяването;

3. не са ваксинирани срещу КЧС;

4. се придружават със сертификат, издаден от държавен ветеринарен лекар на страната износител.

(2) Свине, внесени за разплод, се подлагат на задължителна 30-дневна карантина в карантинни бази, одобрени от НВМС, съгласно изискванията на Наредба № 1 от 1999 г. за провеждане на задължителна карантина при внос на животни (ДВ, бр. 10 от 1999 г.).

(3) По време на карантинния период свинете се контролират от държавен ветеринарен лекар, изследват се и се ваксинират срещу КЧС по схема, утвърдена от НВМС.

(4) Свине, внесени за клане, се изколват в срок до 48 часа в кланици, одобрени от НВМС. На 3 % от закланите свине се взема кръвен серум и проби от вътрешни органи за лабораторно изследване за КЧС в утвърдени от НВМС лаборатории.

(5) Транзит на свине и продукти от свине се разрешава от НВМС в зависимост от епизоотичната обстановка в страните, през които се извършва транспортирането.

Чл. 5

Внос на свинско месо и продукти от свине се разрешава при условие, че са:

1. добити в одобрени за експорт предприятия на страната износител;

2. придружени от ветеринарен сертификат, отговарящ на условията по чл. 4, ал. 1.

Чл. 6

(1) За предпазване на страната от проникване и разпространение на КЧС НВМС чрез своите поделения и лицензираните частнопрактикуващи ветеринарни лекари провежда общи и специфични профилактични мерки.

(2) Общите мерки са:

1. регистрация на свиневъдните обекти, на свинете в тях и идентификация на разплодните свине;

2. контрол върху всички свиневъдни обекти;

3. контрол върху спазването на общите профилактични изисквания към свиневъдните обекти с над 5 разплодни свине или над 50 прасета за угояване – наличие на стабилна ограда, ветеринарномедицински филтър, дезинфекционна площадка, рампа за претоварване на фуражите, трупосъбирателна площадка на линията на оградата, септична яма и водоизточник с питейна вода;

4. контрол върху придвижването и търговията със свине и продукти от тях;

5. контрол върху пазарите и изложбите за животни;

6. задължителна 30-дневна карантина на новозакупените свине;

7. контрол върху спазване на изискванията за отглеждането на свине при пасищни условия съгласно Наредба № 15 от 1995 г. за ветеринарномедицинските изисквания при профилактиката и борбата със заразните и паразитните болести по свинете, отглеждани при пасищни условия (ДВ, бр. 68 от 1995 г.);

8. контрол върху кланици и месопреработвателни предприятия, предприятия за преработка на технически продукти от свине, екарисажи, предприятия, произвеждащи фуражи за свине, ветеринарни институти и станции и извършването на задължителни дезинфекции, дезинсекции и дератизации в тях;

9. контрол върху събирането, обезвреждането и използването на кухненски и кланични отпадъци за храна на свине;

10. контрол върху сметоразтоварищата и забрана за отглеждане на свине на тяхната територия;

11. контрол върху отстрела на диви свине и лабораторни изследвания на материали от тях;

12. контрол върху събирането и обезвреждането на отпадъците от паркинги до пътища с международен трафик, от летища, морски и речни гари и гранични контролнопропускателни пунктове;

13. дезинфекция на транспортните средства, превозващи свине и продукти от тях, съгласно Наредба № 5 от 1998 г. за профилактична дезинфекция на моторни превозни средства и контейнери, превозващи живи животни, животински продукти, технически животински суровини, трупове, кланични конфискати и фуражи (ДВ, бр. 7 от 1998 г.).

(3) Специфичните мерки (имунопрофилактика) са:

1. прилагане на ваксини, регистрирани в страната по реда на Наредба № 13 от 1998 г. за регистрация на ветеринарномедицински препарати (ДВ, бр. 50 от 1998 г.) и с разрешението и под контрола на НВМС;

2. профилактична ваксинация на всички свине за разплод и нерези на всеки 6 месеца;

3. двукратна ваксинация на прасетата в свиневъдни обекти с над 5 разплодни свине или с над 50 прасета за угояване по следната схема:

4. еднократна ваксинация на прасетата две седмици след отбиването, но не по-късно от 60-ия ден в останалите свиневъдни обекти и на свинете до 15-ия ден на карантинния период, като:

5. за всяка проведена ваксинация се съставя протокол по образец на НВМС;

6. седем дни преди и след ваксинацията не се прилагат препарати с имуносупресивно действие.

Чл. 7

При установяване на КЧС в съседни страни освен мерките по чл. 6 НВМС провежда:

1. ежеседмични клинични прегледи на свинете в застрашените региони;

2. сондажни серологични и вирусологични изследвания на отстреляни диви свине.

Чл. 8

(1) По изпълнение на мерките по чл. 6 и 7 ветеринарномедицинските органи, кметовете, физическите и юридическите лица, свързани с отглеждането и търговията със свине, добив и преработка на продукти от свине, имат следните задължения:

1. ветеринарномедицинските органи:

2. кметовете:

3. собствениците и управителите на свиневъдни обекти:

4. собствениците и ръководителите на горски и ловни стопанства и ловно-рибарските дружества уведомяват незабавно ветеринарномедицинските органи за промени в здравословното състояние или за намерени трупове на диви свине;

5. собствениците и управителите на предприятия за добив, преработка и съхранение на продукти от свине и на фуражни заводи:

6. търговците на свине и продукти от свине са длъжни да ги придвижват с ветеринарномедицински документи, в оборудвани за целта, механично почистени и дезинфекцирани транспортни средства съгласно Наредба № 5 от 1998 г. за профилактична дезинфекция на моторни превозни средства и контейнери, превозващи живи животни, животински продукти, технически животински суровини, трупове, кланични конфискати и фуражи.

(2) Забранява се развъдната дейност в свиневъдни обекти, които не отговарят на ветеринарномедицинските изисквания по чл. 6, ал. 2, т. 3 и ал. 3.

Чл. 9

(1) При съмнение за КЧС ветеринарният лекар:

1. поставя свинете на оборен режим и забранява:

2. сменя облеклото и обувките, с които е извършил клиничния преглед, и дезинфекцира ръцете си преди излизане от обекта;

3. незабавно уведомява РВМС, собствениците и кмета на населеното място за мерките по т. 1;

4. разпорежда да се подготви и зареди с дезинфекционен разтвор площадка за дезинфекция на обувките и мивка за дезинфекция на ръцете;

5. сравнява съответствието на броя и вида на животните в свиневъдния обект с тези, посочени в регистъра на кметството;

6. провежда епизоотологично проучване;

7. не посещава други свиневъдни обекти, без да е предприел необходимите мерки за обезвреждане на дрехите и предметите, които могат да бъдат механични преносители на вируса на КЧС;

8. разрешава редовно клане 15 дни след установяване на отрицателен резултат при лабораторно изследване.

(2) Управителите на свиневъдни обекти, кланици и търговците на свине:

1. незабавно уведомяват ветеринарния лекар при установяване на влошено общо състояние, диария, слабост на задницата и кръвоизливи по кожата;

2. до идването на ветеринарния лекар:

(3) Мерките по ал. 1 и 2 се отменят от НВМС.

Чл. 10

(1) При съмнение за КЧС НВМС изпраща специализиран екип на място.

(2) Екипът по ал. 1 извършва епизоотологично проучване по чл. 16, ал. 1, т. 3, клиничен преглед, аутопсия на болни и умрели свине и взема материали за лабораторни изследвания.

Чл. 11

Материали за лабораторно изследване са: цял труп (при малки прасета) или далак, бъбрек и регионални лимфни възли. Те се поставят в непропускливи съдове, които външно се дезинфекцират преди поставянето им в хладилна чанта или термос. Материалите се изпращат до специализирана лаборатория от упълномощено от НВМС лице със съпроводително писмо по образец.

Чл. 12

(1) Лабораторната диагностика на КЧС включва следните методи:

1. директен или индиректен имунофлуоресцентен метод за доказване вируса на КЧС на хистосрезове и клетъчни култури;

2. реакция ЕЛАЙЗА за доказване на антитела срещу вируса на КЧС.

(2) При съмнение за африканска чума по свинете се извършва и биопроба с ваксинирани срещу КЧС прасета съгласно приложение № 4.

Чл. 13

(1) Диагностиката на КЧС се извършва в специализирани лаборатории, одобрени от НВМС, при условие, че извършват изследванията по методите, посочени в чл. 12.

(2) При съмнение за африканска чума по свинете лабораторно-диагностичните изследвания се извършват в специализираната лаборатория на Централния научноизследователски ветеринарномедицински институт в София.

(3) Националната ветеринарномедицинска служба осъществява постоянен контрол за спазването изискванията за безопасност при работа с вируса на КЧС в лабораториите по ал. 1.

Чл. 14

Ръководителите на лабораториите по чл. 13:

1. поддържат постоянна диагностична готовност;

2. изследват незабавно получените проби и уведомяват за резултата Главно управление на НВМС и съответната РВМС;

3. използват утвърдените от Международното бюро по епизоотии методи за диагностика по чл. 12;

4. при необходимост от потвърждаване на диагнозата изпращат проби в една от световните референтни лаборатории за диагностика на КЧС.

Чл. 15

Диагноза КЧС се поставя на основание епизоотологичните, клиничните и патологоанатомичните данни и резултатите от лабораторните изследвания.

Чл. 16

(1) При лабораторно потвърждаване на КЧС НВМС предприема следните мерки:

1. обявява заболяването по реда на Наредба № 1 за обявяване възникването и ликвидирането на заразните болести по животните;

2. определя със заповед границите на заразена зона „А“, застрашена зона „Б“ и предпазна зона „В“ и мерките за ограничаване и ликвидиране на заболяването и изготвя оздравителен план;

3. провежда епизоотологично проучване за изясняване:

4. привежда в действие оперативния план по чл. 3;

5. проследява добива и реализацията на месото и месните продукти от закланите свине от засегнатия свиневъден обект до 21 дни преди появата на първите клинични признаци на КЧС и разпорежда тяхното обезвреждане под контрола на държавен ветеринарен лекар по начин, гарантиращ унищожаване вируса на заболяването.

(2) Когато заболяването е установено във ферма с над 50 разплодни свине или над 500 прасета за угояване, заповедта по ал. 1, т. 2 се издава от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа.

(3) Кметовете въвеждат със заповед мерките, предписани от ветеринарномедицинските органи, за предпазване, ограничаване и ликвидиране на заболяването в зависимост от особеностите на съответния регион и границите на заразената, застрашената и предпазната зона.

(4) В зависимост от промените в епизоотичната обстановка планът може да бъде изменян или допълван по реда, посочен в ал. 1.

(5) Когато заболяването е констатирано в няколко общини и кметства от една област, заповедта по ал. 1, т. 2 и ал. 3 се издава от областния управител, а в две или повече области – от областните управители на засегнатите области.

Чл. 17

(1) Заразената зона „А“ включва:

1. епизоотичното огнище;

2. територията на цялото населено място, в което е регистрирано епизоотичното огнище;

3. населените места в радиус 3 км от епизоотичното огнище;

4. свиневъдните обекти в други населени места извън трикилометровата зона, имали епизоотична връзка със засегнатия свиневъден обект;

5. територията, на която е открит труп на умряло или отстреляно диво прасе, за което чрез лабораторни методи или патологоанатомично изследване е поставена диагноза КЧС.

(2) При констатиране на класическа чума при диви свине определянето на заразената зона „А“ зависи от:

1. териториалното разпространение на заболяването;

2. броя на дивите свине в засегнатия район;

3. наличието на естествени или изкуствени препятствия при движението на дивите свине.

(3) Разкриването, ограничаването и ликвидирането на епизоотичните огнища сред дивите свине се извършва съвместно от НВМС, Национално управление по горите към Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа и Съюза на ловците и риболовците в България.

Чл. 18

В зона „А“ със заповед на кмета на общината се налага възбрана, при която:

1. собствениците на свине декларират писмено, че ще отглеждат животните при условия на възбрана;

2. се изпълняват всички изисквания съгласно чл. 9, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 5 и ал. 2, т. 2;

3. собственикът на засегнатия свиневъден обект осигурява условия за нормална работа, без да нарушава предписаните ветеринарномедицински изисквания;

4. епизоотичното огнище се контролира от държавен ветеринарен лекар;

5. ежедневно се извършват клинични прегледи на свинете в незасегнатите свиневъдни обекти в продължение на 21 дни след потвърждаване на диагнозата, а след това – ежеседмично в продължение на един месец;

6. се забранява търговията, пазарите, изложбите и други събирания на свине, лова на диви свине и пасищно отглеждане на източнобалкански свине;

7. в кланиците и месопреработвателните предприятия се забранява редовното клане на свине и преработката на месо и продукти от тях и се извършва почистване и дезинфекция.

Чл. 19

(1) Ограничаването и ликвидирането на КЧС в засегнатия свиневъден обект се извършва по два метода – „стемпинг аут“ или комбиниран метод.

(2) Методът „стемпинг аут“ се прилага, когато:

1. заболяването е установено при различни технологични групи свине;

2. заболяването е установено при разплодни свине;

3. няма условия за изолация на различните технологични групи;

4. в зона „А“ и зона „Б“ се намират други незасегнати от КЧС обекти с над 50 разплодни свине или над 500 прасета за угояване или стада с ценни генетически качества;

5. в стадото не се извършва ваксинация срещу КЧС.

(3) Комбинираният метод се прилага, когато:

1. заболяването е диагностицирано при първите заболели животни;

2. не са засегнати бременни свине и те не са били в контакт с клинично болни свине;

3. боледуват предимно млади неваксинирани животни;

4. свиневъдният обект е със затворен цикъл на производство;

5. в свиневъдния обект има животни с ценни генетически качества;

6. в зона „А“ и зона „Б“ няма свиневъдни обекти с над 50 разплодни свине или с над 500 прасета за угояване.

Чл. 20

Ликвидирането на епизоотични огнища на КЧС чрез метода „стемпинг аут“ включва:

1. убиване по безкръвен начин на клинично болните, бозаещите и изоставащите в развитието си свине; труповете се загробват в района на фермата или се обезвреждат в екарисаж;

2. основно механично почистване и дезинфекция в свиневъдния обект с одобрени от НВМС дезинфекционни средства по начин, посочен в приложение № 2;

3. термометриране и санитарно клане на контактните и здравите свине с нормална телесна температура след изкъпване с 0,5%-ов воден разтвор на натриева основа в определена от НВМС кланица под контрол на държавен ветеринарен лекар;

4. оползотворяване на добитото месо и субпродукти след термична преработка, гарантираща унищожаване на вируса на КЧС;

5. обезвреждане на кожите, костите, конфискатите и отпадъците при месодобива в екарисаж или чрез загробване, след предварителна обработка с 2 %-ов воден разтвор на натриева основа;

6. дезинфекция на помещенията, кланичните зали, превозните средства, пътищата, инвентара, съоръженията и складовете по методи и със средства, посочени в приложение № 2.

Чл. 21

(1) Ликвидирането на епизоотични огнища на КЧС чрез комбинирания метод включва:

1. умъртвяване на свинете, посочени в чл. 20, т. 1;

2. санитарно клане на бременните свине;

3. реваксиниране на всички клинично здрави свине с индивидуална игла;

4. спиране заплождането на свинете майки за срок 4 месеца след изпълнение на мерките по т. 1 и 2;

5. ежеседмично изкъпване на здравите свине с дезинфекционни средства, одобрени от НВМС;

6. периодична дезинфекция на помещенията за животни, транспортните средства, пътищата и инвентара по методи и със средства, посочени в приложение № 2;

7. пропускателен режим за влизане и излизане на лица в помещенията за животни след преминаване през дезинфекционни площадки;

8. ежедневни клинични прегледи и умъртвяване на новозаболелите прасета и свине;

9. извършване на ветеринарни манипулации със стерилизирани инструменти за всяко отделно животно;

10. провеждане на биологична проба 40 дни след последния случай на клинично болно, умряло или заклано животно с диагноза КЧС по начин, посочен в приложение № 3.

(2) Ограничителните мерки в епизоотичното огнище се прекратяват след отрицателен резултат от биологичната проба по ал. 1, т. 10 и цялостна заключителна дезинфекция по начин, посочен в приложение № 2.

(3) Настаняване на нови свине в оздравени свиневъдни обекти се извършва с животни, ваксинирани най-малко 15 дни преди настаняването.

(4) Ограничителните мерки в зона „А“ се вдигат със заповед на генералния директор на НВМС или упълномощени от него лица.

Чл. 22

(1) Зона „Б“ обхваща територия с радиус най-малко 10 км от външната граница на зона „А“. В тази зона се провеждат следните мероприятия:

1. мерките по чл. 18, т. 6 и 7;

2. ежеседмични клинични прегледи на свинете във всички свиневъдни обекти;

3. аутопсия на умрелите свине и изпращане на материали от тях за лабораторно изследване за КЧС по реда, посочен в чл. 12;

4. загробване на труповете на умрелите свине на място или обезвреждането им в екарисаж под контрола на държавен ветеринарен лекар;

5. дезинфекция на превозните средства за животни, животински продукти и фуражи под контрола на държавен ветеринарен лекар;

6. контрол от обслужващия ветеринарен лекар при влизането и излизането на лица във и от свиневъдните обекти.

(2) Националната ветеринарномедицинска служба може да разреши придвижване на свине за клане от здрави стада след индивидуален клиничен преглед и термометриране в определени кланици под контрола на държавен ветеринарен лекар.

(3) Наложените ограничения в зона „Б“ се премахват със заповед на кмета на общината след ликвидиране на епизоотичното огнище в зона „А“ и изпълнение на мерките по чл. 18 и 19.

Чл. 23

Зона „В“ включва стопанствата и селищата, разположени в радиус 20 км от външната граница на зона „Б“. В тази зона се провежда засилен контрол върху:

1. движението на свине, на транспортни средства, превозващи свине, продукти от свине и фуражи, пазарите, изложбите, кланиците;

2. спазването на общопрофилактичните и специфичните мерки в свиневъдните обекти и районите, в които се отглеждат източнобалкански свине;

3. здравословното състояние на популацията от диви свине, извършване на отстрел с диагностична цел, вземане на материал за лабораторно изследване от държавен ветеринарен лекар.

Чл. 24

При опасност от широко разпространение на КЧС НВМС може да предприеме извършването на перорална ваксинация на диви свине.

Чл. 25

(1) Държавният ветеринарен лекар, контролиращ епизоотичното огнище, ежедневно изпраща информация в РВМС за изпълнението на мерките по ограничаване и ликвидиране на заболяването.

(2) Районната ветеринарномедицинска служба ежедневно изпраща информацията по ал. 1 в Главното управление на НВМС.

Чл. 26

За всички проведени мероприятия по ограничаване и ликвидиране на КЧС се съставят протоколи по образци, одобрени от НВМС.

Чл. 27

Мерките по ограничаване и ликвидиране на КЧС се провеждат със съдействието на Министерството на вътрешните работи, Министерството на околната среда и водите, собствениците на свиневъдни обекти, на горски и ловни стопанства, Съюза на ловците и риболовците в България.

Чл. 28

Разходите, свързани с оздравителните мероприятия, се заплащат съгласно Закона за ветеринарното дело.

Чл. 29

(1) Убитите с диагностична и профилактична цел свине се заплащат при условията и по реда на Наредба № 24 от 1996 г. за обезщетяване на собствениците на животни, унищожени с профилактична и диагностична цел (ДВ, бр. 75 от 1996 г.).

(2) Собствениците на свине, които не са спазили изискванията на тази наредба, поставени към тях, не подлежат на обезщетение по чл. 2 от Наредба № 24 за обезщетяване на собствениците на животни, унищожени с профилактична и диагностична цел.

§ 1

По смисъла на тази наредба:

1. „Класическа чума по свинете“ е контагиозно заболяване по домашни и диви свине, причинявано от вирус, принадлежащ към семейство „Флавивириде“, род „Пестивирус“ – тип 1.

2. „Свиневъден обект“ е всяко място, където се отглеждат или настаняват свине.

3. „Държавен ветеринарен лекар“ е ветеринарен лекар от НВМС.

4. „Епизоотично огнище“ е свиневъден обект, в който са установени умрели, заболели, преболедували или инфектирани с вируса на класическата чума по свинете и територията около обекта, на която е възможно разпространение на заболяването.

5. „Възбрана“ е временна забрана за придвижването на хора, транспортни средства, фуражи, животни и продукти от тях, която се налага до ликвидиране на заболяването.

6. „Стемпинг аут“ е метод за ликвидиране на остро заразно заболяване чрез безкръвно убиване на всички заразени, съмнителни за заразяване и контактни свине в засегнатия свиневъден обект.

§ 2

Тази наредба се издава на основание чл. 35 от Закона за ветеринарното дело. Министър: В. Върбанов

Приложение 1 Приложение № 1 към чл. 3

Съдържание на оперативния план за действие на НВМС при съмнение или при възникване на класическа чума по свинете Оперативният план съдържа: 1. Заповед на генералния директор на НВМС за създаване на Национален координационен център за контрол на мерките. 2. Заповед на директора на РВМС за създаване на регионален координационен център за контрол на мерките. 3. Списък с държавните ветеринарни лекари от НВМС, участващи в провеждането и контрола на мерките за профилактика и борба. 4. Списък за спешно уведомяване на звената в системата на НВМС, вкл. и на специализираните лаборатории за диагностика на КЧС. 5. Списък на моторните превозни средства (вид, регистрационни номера и водачи), дезинфекционна и друга техника, оборудване и дезинфектанти, необходими за провеждане на мерките за профилактика и борба. 6. Наредба за профилактика и борба с КЧС. 7. Програми за обучение на държавните и частнопрактикуващите ветеринарни лекари по отношение на КЧС. 8. Изисквания към специализираните лаборатории за диагностика на КЧС.

Приложение 2 Приложение № 2 към чл. 20, т. 5

Дезинфекция при класическа чума по свинете 1. След освобождаване на помещенията в свиневъдните обекти от свине подовете, хранилките, торът и околният терен се накисват с двупроцентов разтвор на натриева основа при разход 1 л/м2 и експозиция 24 часа. 2. След обработката по т. 1 се извършва механично почистване и измиване на помещенията с вода, смесена с детергент, с температура на разтвора 70 °C и налягане на струята 80 – 150 атм. Почистването продължава до пълното измиване на повърхностите, като отточните води не трябва да съдържат видими замърсявания. 3. В единия край на терена в границите на свиневъдния обект се изкопава траншея с дълбочина не по-малко от 2 м, в която се изхвърля торът от помещенията и торището, торовата течност, постелята, остатъците от фураж, малоценни и малотрайни предмети. Те се натрупват до 1 м над повърхността на траншеята, като равномерно се прибавя вирузан и отгоре се насипва 50 см пласт от пръст. 4. Отточните води от свиневъдния обект се обезвреждат чрез събиране в траншея и добавяне на 160 кг гасена вар на 1 м3 течност при експозиция най-малко 48 часа. 5. Когато отточните води се изливат в канализацията, в нея се поставя варел с вместимост 10 л, съдържащ твърда натриева основа. 6. След механичното почистване и измиването се извършва основна дезинфекция на помещенията с едно от следните дезинфекционни средства: а) 2 %-ов разтвор на натриева основа при разход 1 л/м2 и експозиция 6 часа; б) 5 %-ов разтвор на хлорамин при разход 1 л/м2 или суха хлорна вар по 100 – 200 г/м2 и експозиция 6 часа, с активиране с амониева селитра или суперфосфат, по 50 – 100 г/м2, при вземане на мерки за недопускане обгазяването на хора; в) 5 %-ови разтвори на формалинови препарати (фезиаформ, вераформ, формазол) при разход 1 л/м2, температура на разтвора 15 до 30 °C и експозиция 6 часа; г) газов аерозол от формалдехид, получен при смесване на формалин, калиев перманганат и вода в съотношение съответно 25 мл, 17,5 г и 12,5 мл и експозиция 12 часа. 7. Броят на дезинфекциите се определя от държавен ветеринарен лекар. 8. Оградената територия около помещенията на свиневъдния обект се почиства механично и посипва с хлорна вар (200 г/м2) с активиране с амониева селитра и суперфосфат. Последните се посипват в количество 50 – 100 г/м2 и се заливат с вода по 1 л/м2. Почвата се изорава на дълбочина 25 – 30 см. Неизораните пространства между сградите, пътищата от асфалт и бетон се дезинфекцират с натриева основа по начин, посочен в т. 6, буква „а“. 9. Транспортните средства се почистват механично и измиват на автомивка, снабдена със септична яма. Измиването се извършва с вода, смесена с детергент – 1 %, и формалинов препарат – 5 %, или хлорамин – 5 %. При зимни условия температурата на разтвора трябва да е 40 – 50 °C. 10. Дезинфекция на дрехи, обувки, завивки и друго облекло се извършва чрез обработка с пара (98 °C, 2 – 3 атм налягане и експозиция 45 – 60 мин). При липса на парна машина дрехите, обувките и завивките се накисват в 5 – 7 %-ов разтвор на фезиаформ с температура 40 °C, експозиция 12 до 24 часа или 5 %-ов разтвор на хлорамин при експозиция 6 до 12 часа. 11. След почистване и измиване на помещенията в свиневъдния обект гледачите и други лица, обслужващи обекта, се изкъпват и сменят облеклото и обувките. 12. На входа на засегнатия свиневъден обект се поддържа дезинфекционна плащадка, заредена с 2 %-ов разтвор на натриева основа или 5 %-ов разтвор на хлорна вар. 13. Преди настаняване на свине се провеждат две заключителни дезинфекции през 3 дни, както е посочено в т. 6. 14. След приключване на основната дезинфекция от всички помещения в животновъдния обект се вземат проби за бактериологичен контрол на качеството на дезинфекцията. 15. За извършените дезинфекции държавният ветеринарен лекар води документация, в която се записват данни за обработените площи, количеството на изразходваните дезинфектанти, тяхната концентрация, експозиция и кратност на обработките.

Приложение 3 Приложение № 3 към чл. 21, ал. 1, т. 10

Провеждане на биологична проба след ликвидиране на класическа чума по свинете в свиневъден обект Биологичната проба се извършва за доказване ефикасността на противоепизоотичните мероприятия в засегнатия свиневъден обект, елиминирането на вируса на КЧС във външната среда и възможността за населване с нови животни: 1. Тя се извършва на не по-малко от 10 неваксинирани прасета с живо тегло 15 – 20 кг. 2. Прасетата се настаняват съобразно броя на помещенията в епизоотичното огнище. 3. Преди настаняване животните се маркират, извършва им се клиничен преглед, взема се кръв за вирусологично изследване и се съставя протокол, в който се описват броят, схемата на настаняване в помещенията и придвижване на опитните животни, както и здравословното им състояние. 4. От деня на настаняването се извършва ежедневен клиничен преглед с термометриране, като данните за всяко животно се отразяват в специален дневник. 5. Планът на биологичната проба се изработва от комисия, назначена от генералния директор на НВМС или упълномощени от него лица. 6. Биологичната проба продължава най-малко 30 дни и се контролира от държавен ветеринарен лекар – член на комисията. 7. Лечение на заболели опитни прасета се допуска след поставяне на диагноза, изключваща КЧС. 8. Всички прасета, умрели през периода на провеждане на биологичната проба, се аутопсират и изследват за КЧС. 9. След приключване на биологичната проба животните се изколват и от тях се вземат материали за изследване за наличието на вируса на КЧС и антитела срещу него. 10. При отрицателен резултат от изследванията за КЧС комисията дава заключение за завършване на биологичната проба, като за целта съставя заключителен протокол. 11. Разходите по извършването на биологичната проба се заплащат от собственика на свиневъдния обект.

Приложение 4 Приложение № 4 към чл. 12, ал. 2

Провеждане на биологична проба за диагностика на класическа чума по свинете и диференциална диагностика на класическа чума по свинете от африканска чума по свинете Биологичната проба се извършва с разрешение на Главно управление на НВМС в случаи на оспорване на диагнозата и съмнение за африканска чума по свинете като окончателен диагностичен метод. 1. Биологичната проба се извършва в определена от НВМС база. 2. Биологичната проба се провежда върху 3 прасета на 3 – 5-месечна възраст, ваксинирани срещу КЧС, най-малко 30 – 50 дни преди залагането и върху 3 неваксинирани прасета на същата възраст. 3. Прасетата се инокулират интрамускулно с по 2 мл 1:10 емулсия от далак и лимфни възли на болно или умряло със съмнение за КЧС или африканска чума по свинете прасе. 4. Опитните прасета се наблюдават в продължение на 30 дни при ежедневно термометриране и строга охрана. 5. При умиране на всичките 6 прасета с клинични признаци и патологоанатомични изменения за двете заболявания диагнозата е положителна за африканска чума. При умиране само на контролните, неваксинирани прасета диагнозата е положителна за КЧС.