Раздел 1. Общи положения
Чл. 1
Този правилник урежда въпросите, свързани с организацията на трудотерапията и с развитието на помощна стопанска дейност в системата за социални грижи.
Чл. 2
Помощна стопанска дейност се организира към отделни звена за социални грижи и има за цел:
1. провеждане на трудотерапия като неразделна част от комплексното лечение и рехабилитацията на обслужваните лица;
2. съдействие за социално-трудова абилитация на лицата с психични нарушения;
3. използване остатъчната трудоспособност на обслужваните лица за осигуряване на поощрителни възнаграждения за лични разходи;
4. осигуряване на допълнителни средства за намаляване издръжката на звеното.
Чл. 3
(1) Трудотерапията може да бъде функционална и производствена:
1. функционалната трудотерапия включва битов труд, труд в опитно поле и на спортни площадки, труд по избор и занимателна трудотерапия. В нея участват деца и юноши с интелектуална недостатъчност или с трайни физически увреждания на възраст от 12 до 16 години;
2. производствената трудотерапия се осъществява в организирани спомагателни стопанства с участието на желаещите домуващи, вкл. и на юноши на възраст от 16 до 18 години, или по медицинско предписание.
(2) Медицинските органи на звеното за социални грижи определят вида, формата и дозировката на трудотерапията и контролират провеждането ѝ.
Раздел 2. Организация на помощната стопанска дейност
Чл. 4
Спомагателни стопанства се откриват, реорганизират и прекратяват от регионалните центрове по социални грижи по предложение на звената съгласувано със съответния общински народен съвет.
Чл. 5
Видът, размерът и специализацията на спомагателните стопанства се определят съобразно лечебните и рехабилитационните задачи, здравословното състояние и възможностите на обслужваните лица и в зависимост от конкретните природни и икономически условия.
Чл. 6
Помощна стопанска дейност може да се развива в следните направления:
1. производство и преработка на растителна и животинска продукция;
2. занаятчийски и промишлени производства;
3. услуги и други дейности.
Чл. 7
(1) Дейността на спомагателните стопанства се осъществява със собствени, наети или предоставени за ползване земя, сгради, машини, съоръжения и други средства за производство.
(2) Звената за социални грижи могат да се договарят с фирми и организации за извършване на съвместни производства и услуги.
Чл. 8
(1) Спомагателното стопанство осъществява своята дейност при спазване изискванията на действащите нормативни актове в страната.
(2) Селскостопанската продукция трябва да отговаря на ветеринарните и санитарно-хигиенните норми и изисквания.
(3) Ръководителите на звената за социални грижи осигуряват условия и осъществяват контрол за спазване на правилата, нормите и изискванията по безопасността и хигиената на труда.
Чл. 9
Произведената продукция се използва за задоволяване нуждите на звеното и на други сродни заведения, като се заприходява по себестойност. Излишъците, реализирани извън системата за социални грижи, могат да се продават по пазарна цена.
Чл. 10
(1) Работните процеси в спомагателните стопанства се извършват с участието на:
1. домуващите съобразно предписаната трудотерапия и личните им предпочитания;
2. персонала, участващ в провеждането на трудотерапията, както и на персонала по допълнително споразумение за работа в извънработно време;
3. специалисти и работници по договор.
(2) Във връзка с организацията на трудотерапията, трудовото обучение и възпитание се разрешава наемане на здрави работници до 20 на сто от броя на домуващите, включени в трудотерапевтичния процес. В този брой не се включват приетите на постоянна работа домуващи с трета група инвалидност и служителите.
Раздел 3. Финансиране и управление
Чл. 11
(1) Спомагателните стопанства работят на извънбюджетна приходно-разходна сметка. За изграждане на материално-техническата база и за разширяване на производството се използват и субсидии, дарения, помощи и др.
(2) Планирането и отчитането на дейността на спомагателното стопанство се извършват по сметка за приходите и разходите по образец съгласно приложението към чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за счетоводството.
Чл. 12
Трудовото възнаграждение и другите стямули, вкл. в натура, на ръководителите, работниците и служителите за положен труд и постигнати резултати в трудотерапевтичния и производствения процес се определят съгласно трудовото законодателство и вътрешните правила за организация на работната заплата.
Чл. 13
(1) Цялостното ръководство и контролът на трудотерапевтичната и производствената дейност на спомагателното стопанство се осъществяват от ръководителя на съответното звено за социални грижи.
(2) По преценка на регионалния център за социални грижи може да бъде назначен щатен управител на спомагателното стопанство.
Чл. 14
Счетоводството и статистическата отчетност в спомагателните стопанства се организират на основание Закона за счетоводството, Закона за статистиката и другите нормативни актове, издадени в съответствие с тези закони.
Чл. 15
Министерството на труда и социалните грижи упражнява методическо ръководство и контрол върху провеждането на трудотерапията и стопанската дейност в звената за социални грижи и съдейства за снабдяване със средства за производство и за реализация на продукцията.
Заключителни разпоредби
§ 1
Този правилник отменя Наредбата на Министерството на народното здраве и социалните грижи и Министерството на финансите за подобряване и разширяване на трудовата терапия в психо-неврологичните заведения и трудово-възпитателната дейност в заведенията за социални грижи (Изв., бр. 54 от 1961 г.) в частта му, отнасяща се до заведенията за социални грижи.
§ 2
Указания по прилагането на правилника се дават от министъра на труда и социалните грижи.
Приложение 1 Приложение към чл. 4 от Правилника
за социално подпомагане Нормативи за покриване на комунално-битови разходи от системата за социални грижи Вид разходи Мярка За едностайно жилище За двустайно жилище I. Електроенергия 1. За отопление през зимния нериод (6 месеца) квч/1 мес. 500, в т.ч. 250 дневна 250 нощна 1000, в т.ч. 500 дневна 500 нощна 2. За осветление и други битови нужди, когато жилището се отоплява с електроенергия или с твърдо гориво квч/1 мес. 100, в т.ч. 50 дневна 50 нощна 170, в т.ч. 90 дневна 80 нощна 3. За осветление и други битови нужди, когато жилището се отоплява с топлоенергия квч/1 мес. 40, в т.ч. 30 дневна 10 нощна 80, в т.ч. 60 дневна 20 нощна II. Топлоенергия 1. Централно топлоснабдяване лева по документ на СЕК, но не новече от стойността на 1 Гкал/ 1 мес./1 стая 2. Местно топлоснабдяване Гкал/ 1 мес. 1 1,5 III. Твърдо гориво за отопление т/6 мес. 2 въглища + 0,5 дърва 3 въглища + 0,75 дърва IV. Вода 1. Студена вода куб. м/1 лице/1 мес. 1 1 2. Тепла вода по норматив на СЕК V. Наем до размерите, определени с Тарифата за наеми на жилищни помещения и на помещения и места, предназначени за стопански и административни нужди За бележки: 1. Комунално-битови разходи по тези нормативи се поемат за жилищна площ в размерите, определени в чл. 4, ал. 1, т. 2 от правилника. 2. Разходите за отопление се заплащат за един вид гориво. МИНИСТЕРСТВА И ДРУГИ ВЕДОМСТВА —— МИНИСТЕРСТВО НА СТРОИТЕЛСТВОТО, АРХИТЕКТУРАТА И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 2 от 1990 г. за провеждане на търгове в строителството (ДВ, бр. 1 от 1991 г.) § 1. В чл. 3, ал. 1, т. 2 накрая точката и запетаята става само запетая и се добавя изразът: "както и довършването на незавършени строителни обекти;".
§ 2
Към допълнителната разпоредба и преходните и заключителните разпоредби се добавят съответно нови параграфи 2 и 3 със следното съдържание: "§ 2. Незавършени строителни обекти по чл. 3, ал. 1, т. 2 са тези, за които няма съставен протокол за въвеждането им в действие.
В чл. 60, ал. 2 текстът "ал. 3" се заменя с "ал. 8".
§ 3
Незавършените строителни обекти, които са държавна или общинска собственост, включително когато са предоставени на фирми и дружества, могат да се продават само чрез публичен търг при условията и по реда, определени от Министерския съвет за продажба на останалото държавно и общинско имущество."
Параграфи 2, 3 и 4 на преходните и заключителните разпоредби стават съответно параграфи 4, 5 и 6. За министър: Л. Пеловски МИНИСТЕРСТВО НА СТРОИТЕЛСТВОТО, АРХИТЕКТУРАТА И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО КОМИТЕТ ПО ЕНЕРГЕТИКА Наредба за изменение на Наредба № 1 за ползване на топлинна енергия (Обн., ДВ, бр. 49 от 1975 г.; изм., бр. 39 от 1983 г.)
В чл. 61, ал. 2 изразът "30%" се заменя с "25%". За министър на строителството, архитектурата и благоустройството: Л. Пеловски Председател на комитета по енергетика: Л. Генов
§ 3
§ 1
Член 55 се изменя така: "Чл. 55. (1) Потребителите на топлинна енергия имат право при техническа възможност, установена от топлоснабдителната организация:
1. по решение на общото събрание на етажната собственост, взето по реда на чл. 5 от Правилника за управление, реда и надзора на етажната собственост (одобрен с Постановление № 1486 на МС от 1951 г. – обн., Изв., бр. 51; изм. и доп., бр. 16 от 1952 г., бр. 14 и 32 от 1957 г.; ДВ, бр. 76 от 1978 г. и бр. 73 от 1979 г.), или по решение на ползвателя на стопанска сграда:
2. с писмено съгласие на потребителите, чиито помещения граничат с техните:
3. да се отказват от отопление на:
4. да се отказват от снабдяване с топла вода за битови нужди, когато потребеното количество не се измерва с водомер.
(2) Отказът от отопление и топла вода за битови нужди се разрешава за период, не по-малък от 1 месец, и еднократно в отоплителния сезон. Отказът по ал. 1, т. 1, буква "а" може да бъде и за по-малък срок в началото и в края на отоплителния сезон по искане на председателя на управителния съвет на етажната собственост.
(3) Отказът от отопление по ал. 1 не се разрешава по време на гаранционния срок на вътрешната отоплителна инсталация.
(4) Топлоснабдителната организация не носи отговорност за поддържане на нормативните температури:
1. в жилища с изключено отопление в едно или повече помещения;
2. в помещенията, граничещи със стълбища, на които е изключено отоплението съгласно ал. 1, т. 1, буква "б";
3. в помещенията, граничещи с жилища и гаражи, в които е изключено отоплението съгласно ал. 1, т. 2, буква "а", "б" и "в".
(5) Отказът от отопление и топла вода за битови нужди се заявява писмено по образец в топлоснабдителната организация 15 дни преди датата на изключване, а за изключване от началото на сезона до 1 септември – ежегодно.
(6) Прекратяването и възстановяването на топлоснабдяването при условията на ал. 1 се извършва срещу заплащане.
(7) При самоволно възстановяване на топлоснабдяването потребителят заплаща топлинна енергия за отопление и топла вода за целия период на прекратяване на топлоснабдяването.
(8) При прекратено отопление в жилището, помещението или общите части потребителят заплаща 25% от стойността на топлинната енергия, необходима за нормалното им отопление. При необитавано жилище дължимата сума се внася авансово при подаване на иска за прекратяване на отоплението."